Решение № 265 от 10.7.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 422/2026 г.

гражданско дело № 20261700500422 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 43 / 02.03.2026 г. по гр.д.№ 338/2025 г. по описа на РС-Радомир съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.61, ал.1 и чл.86 ЗЗД от ищцата С. Г. С., ЕГН;••••••••••, с адрес: •••, чрез адв. Б. Б., със съдебен адрес: •••, против ответника Община Радомир, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, ЕИК: 000386776, с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на ветеринарните услуги /консумативи и манипулации/ за лекуване на куче с чип № ••• и с ушна марка ••• на община Радомир, кастрирано, намерено и закарано във Ветеринарен център - гр.Перник, на 04.01.2025 година, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2025 г. до окончателното плащане на задължението. Решението на РС-Радомир е обжалвано в срока по чл.259 ал.1 ГПК от ищеца, с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната цялостна взаимовръзка, поради което и е достигнал до неправилни изводи за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че на територията на Община Радомир няма приют за животни, към който ищцата е следвало да се обърне съгласно разпоредбата на чл.16 ал.6 т.1 и т.3 от ЗЗЖ. Навежда, че ответната община е задължен субект по смисъла на чл.16 ал.2 ЗЗЖ. Поддържа, че по делото е приета съдебна ветеринаро-медицинска експертиза и фактура, поради което исковете са доказани по основание и размер. Моли решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. В законоустановения срок от ответника по жалбата не е постъпил отговор на същата. При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК. Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, депозирана от С. Г. С., ЕГН;•••••••••• против ответника Община Радомир, ЕИК: 000386776. В исковата молба се твърди, че на 04.01.2025 година, към 15.00 часа, в с.•••, общ.Радомир, област Перник, на ЖП- прелеза на селото ищцата видяла лежащо пострадало неподвижно куче, с чип № ••• и с ушна марка •••, кастрирано и обработено от д-р А.В. от •••. С помощта на служител от ЖП гарата го занесла до колата, за да го закара до ветеринарна клиника, за да му бъде оказана бърза ветеринарномедицинска помощ. Тъй като било събота, тя го закарала в най-близката ветеринарна клиника, а именно - Ветеринарен център - гр.Перник. Ветеринарният лекар установил, че кучето е простреляно в задния десен долен крайник и било цялото окървавено. Направена му била рентгенова снимка и операция. Ищцата заплатила за ветеринарните услуги /консумативи и манипулации/ сума от 2500.00 лева, за което й била издадена фактура № ••• от 21.01.2025 г. от „Киев 2016”ООД гр. Перник, ул. ’’Искър” бл. 3, вх. ”Б”, ет., 2, ап. 23. Изложени са твърдения, че кучето е било безстопанствено, поради което отговорността за разноските за лечение на безстопанствени кучета е на общината, във връзка с вмененото задължение на кметовете и кметските наместници да съдействат за организиране на изпълнението на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните. Горното налагало извода, че ищцата е извършила фактически действия в чужд интерес, като е завела във ветеринарна клиника безстопанствено куче, нуждаещо се от оказване на спешна ветеринарномедицинска помощ, знаейки че това е задължение на ответната Община Радомир. Ответникът община Радомир е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е пасивно легитимиран ответник, тъй като не отговаря за проведено лечение на кучето, посочено в исковата молба, както и че ищцата не е спазила разпоредбата на чл.16, ал.1 ал.1 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), не е информирала приюта за животни, съответните органи на местната власт, областна дирекция по безопасност на храните, съответното районно управление на Министерство на вътрешните работи или Териториалните поделения на Изпълнителна агенция по горите. Видно от твърденията в исковата молба, ищцата не била предприела действия за настаняване на кучето в приют, съгласно разпоредбата на чл.46 от ЗЗЖ, според която кучетата се настаняват в приюти, в които ветринарномедицинската помощ се осъществява от ветеринарен лекар, с който има сключен договор съгласно чл.43, ал.1, т.2 от ЗЗЖ, че по нейна преценка е оказана помощ във ветеринарен център в гр.Перник, с оглед на което оспорва като неоснователни и неотговарящи на обективната истина изложените твърдения в исковата молба. Оспорват се разходите за извършване на ветеринарномедицинска дейност от вида на посочените в исковата молба. Твърди се, че сумата от 2500 лв. е в многократно по - висок размер от действителната стойност на такава ветеринарномедицинска помощ. По изложените съображения, моли съда да отхвърли предявените по делото искове, като претендира разноски. С обжалваното решение № 43 / 02.03.2026 г. по гр.д.№ 338/2025 г. по описа на РС-Радомир исковите претенции са отхвърлени изцяло. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че не е доказан интересът на доминуса от предприетата работа, за да е осъществен фактическият състав на предявения иск, а именно -да е налице истинско оправдано водене на чужда работа без пълномощия съгласно чл.61, ал.1 ЗЗД, доколкото действията на ищцата не са насочени към защита на интереса на община Радомир, а същата е предприела управлението на работата в качеството си на доброволец, без да уведоми своевременно ответника. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД - водене на чужда работа без пълномощие /гестия/. За да е налице водене на чужда работа без мандат е необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил /така и решение № 685 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, IV г. о./. Основна компетентност по надзора над животните включително безстопанствените кучета (всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор) носи общината, на чиято територия се намират /чл. 40 – чл. 56 от ЗЗЖ/. Нейно е и задължението за заплащане на дължимите разходи, които следва да бъдат сторени по повод на тях. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на животните, всеки, който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на МВР или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите. В ал. 2 е регламентирано, че органите по ал. 1 съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1-3. Ето защо съдът приема, че ответникът Община Радомир е орган, който дължи съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ. При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът приема за безспорно установено, че процесното куче е било безстопанствено – същото е било маркирано с чип № ••• и с ушна марка ••• на Община Радомир. От приетата като неоспорена от страните съдебна ветеринарно-медицинска експертиза пред районния съд се установява, че се касае за женско куче с инжектируем транспондер /чип/ ••• /без ветеринарномедицински паспорт/ и ушна маркировка •••, женски пол-кастрирано, настанено в общински приют за безстопанствени кучета в квартал Кристал към ОП – Перник, с управител д-р А.А.. След като е намерено в лошо здравословно състояние, кучето е закарано за лечение във Ветеринарен център- Перник, където са извършени последователно необходимите манипулации. Направена е пълна кръвна картина и биохимия, изследване с рентген и е установено, че кучето е с фрагментирана множествена фрактура на бедрена кост и огнестрелна рана. Предприета е оперативна намеса – остеосинтеза /с планки и винтове/ на бедрена кост с последващо стандартно постоперативно лечение. Вещото лице поддържа, че кучето се е възстановило и е в добра кондиция, като функционалността на крайника е възстановена на 80%. Вещото лице е категорично, че проведеното лечение при такива травми е правилно и единствено възможно, тъй като подобно нараняване може да е фатално за животното. Вещото лице посочва, че в общинските приюти такива ветеринарномедицински интервенции не се извършват, тъй като там заплащането на ветеринарните специалисти е по предварително сключен договор и поради липса на необходимото оборудване за подобен тип ортопедични интервенции. Вещото лице поддържа, че за подобен род ортопедична помощ цената може да варира в широки граници, но във всички случаи трябва да бъде извършена в добре оборудвана за целта клиника, като посочва, че заплатената сума в размер на 2500 лева кореспондира с изследваните оферти. По делото е представена от ищцата неоспорена от ответника фактура № ••• от 21.01.2025 година, издадена от „Киев 2016”ООД гр. Перник, ул. ’’Искър” бл. 3, вх. ”Б”, ет., 2, ап. 23 за извършени ветеринарни услуги (консумативи и манипулации марка №•••) на стойност 2500 лв. В конкретния случай Община Радомир е от органите, които дължат по закон съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ, като съгласно легална дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 4/01.02.2021 г. за прилагана на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, "безстопанствено куче" е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. При съвкупната преценка на доказателствата по делото е установено, че процесното куче е безстопанствено и то няма свой собственик, който да бъде задължен да полага грижи за него. Намерено е от въззивницата /ищца/ на улицата в много лошо видимо здравословно състояние, с огнестрелна рана, без признаци да е собственост конкретно на някого. Съгласно нормата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ЗЗЖ надзора над животните /в т. ч. безстопанствените кучета/ се осъществява от местната община и е нейна отговорността за установяване контрол над популацията на безстопанствените кучета, включително и за залавянето и настаняването им в приюти при сигнал на граждани. От представеното от ищцата неоспорено от страните писмо изх.№ ФД-94-00-10/19.02.2025 г. от Община Радомир безспорно се установява, че на 06.01.2025 г. ищцата е подала сигнал в ОБДХ-Перник за простреляно безстопанствено куче, като следва да се подчертае, че в случая е била налице неотложност, спешност от незабавното придвижване на намереното куче към намиращата се в гр.Перник ветеринарна клиника. Ответникът Община Радомир е следвало да предприеме спешни фактически и правни действия по изпълнение на законовите си задължения съгласно чл. 41, ал. 1, чл. 40в, чл. 47, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЖ, както и да предприеме незабавни мерки за осигуряване на ветеринарномедицинска помощ по силата на чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ. По първоинстанционното дело липсват каквито и да са доказателства Община Радомир да е изпълнила тези свои задължения, не са налице и твърдения в този смисъл. Наред с това по делото няма твърдения и не се установява въззивницата /ищца/ да е била по някакъв начин упълномощавана да извършва фактически и правни действия от името и за сметка на самата община. Подадените сигнали и молбата за съдействие до местната власт опровергават твърденията на общината, че тези действия на ищцата били предприети от нея с дарствени намерения. Напротив- проведеното лечение на животното има характер на спешност и необходимост, като въззивницата /ищца/ е предприела дейност, за която отговорност носи въззиваемия /ответник/ и тази дейност е осъществена в негов пряк и непосредствен фактически и правен интерес. Следователно са налице всички елементи за заплащане на обезщетение при гестия в хипотезата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, при безспорното наличие на доброволно извършване от страна на ищцата на действия по управление на чужда работа, липса на доказателства, че ищцата е надлежно натоварена от задълженото за действия лице да извърши последните вместо него, като последиците от тези действия на ищцата настъпват изцяло в сферата на ответника, и за последния наличието на интерес от осъществяване на тези действия произтича по силата на самия закон. Стойността на проведеното лечение на кучето възлиза на общо 2500 лв. с ДДС, видно от представената фактура и заключението на вещото лице, и тъй като тези разходи са направени от ищцата за осъщественото навременно и необходимо медицинско лечение на процесното животно, те следва да й бъдат заплатени от ответника, със законните последици от това. Ето защо решението на РС-Радомир следва да бъде отменено и вместо него въззиваемата община да бъде осъдена да заплати тази сума на въззивницата ищца, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на входиране на исковата молба -08.04.2025 г. до окончателно изплащане на задължението. По разноските: Предвид приемането за основателна на въззивната жалба, на ищеца следва да бъдат присъдени сторени пред първата инстанция разноски в размер на общо 256.41 евро за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Разноски за настоящото производство се следват на въззивника в размер на 25,56 евро за платена държавна такса. Цената на иска е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд