Решение № 12 от 1.7.2026 г. на Районен съд - Средец по дело № 110/2026 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на В. М. Б., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: обл. Бургас, общ. Средец, с. Долно Ябълково, против Наказателно постановление № 5 от 14.04.2026 г., постановено от инж. И. Д. К., на длъжност Кмет на Община Средец, с което: за нарушение на чл. 8 и чл. 12, т.10 от Наредба за придобИ.е, притежаване и отглеждане на кучета и овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община Средец поради което на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и във връзка с чл. 21, ал. 2 от Наредба за придобИ.е, притежаване и отглеждане на кучета и овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община Средец, е наложена глоба в размер на 51.13 евро. В жалбата се излагат твърдения за липса на доказателства относно обстоятелствата, че кучетата са нейни и че са причинили вреди. В проведените съдебни заседания жалбоподателят редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, а наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. За АНО, редовно призован, не се явява представител. В проведените съдебни заседания актосъставителят редовно призован се явява лично. По делото бяха събрани писмени и гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитан и актосъставителят. След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното: През месец април 2026 г. свидетелите А. Д. М. и Г. Н. С. се свързали с кметския наместник на с. Долно Ябълково и посетили селото, за да видят площада и какво трябва се почисти, понеже предстоял празник и предстояло да се постави паметник в центъра. Когато свидетелите влезли с лек автомобил в селото се отправили към самия център. След това изчакали кметския наместник. В момента в който влезли в селото, на около 200 метра след табелата, били придружени от четири кучета, които през цялото време лаели и вървели около колата. След като пристигнали пред къщата на кметския наместник, от колата слязъл само св. С., като св. М. не посмяла да слезе от колата, заради кучетата. До излизане от селото, кучетата продължили да следват колата на свидетелите. Свидетелят С. излага пред съда, че кучетата не били агресивни и изглеждали спокойни и нахранени. Поради възникналата ситуация, кметския наместник на с. Долно Ябълково – г-жа А. Г. Ц. издала АУАН № 402 от 15.03.2026 г., затова, че на 23.03.2026 г. около 14 часа в с. Долно Ябълково, по площада и улиците се движат безпризорно 5 броя кучета (овчарски и алабаи), собственост на В. Б. – нарушение на чл. 8 и чл. 12, т.10 от Наредба за придобИ.е, притежаване и отглеждане на кучета и овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община Средец, като от нарушението са претърпени имуществени вреди – нахапано е кучето на К.В. и в последствие е умряло – преди една седмица. В тази връзка актосъставителят изрично посочва, няма свидетели на инцидента, но тъй като няма други кучета в селото, то остава единствено да са тези на жалбоподателката. Също така посочва, че е сигурна, че кучетата на жалбоподателката, без да може да посочи индивидуализиращи белези. По отношение на АУАН, жалбоподателят не е подал възражение. Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства, инж. И. Д. К., на длъжност Кмет на Община Средец издал на 14.04.2026 г. против В. М. Б., с ЕГН: ••••••••••, обжалваното НП, с което: за нарушение на чл. 8 и чл. 12, т.10 от Наредба за придобИ.е, притежаване и отглеждане на кучета и овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община Средец поради което на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и във връзка с чл. 21, ал. 2 от Наредба за придобИ.е, притежаване и отглеждане на кучета и овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община Средец, е наложена глоба в размер на 51.13 евро. Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 20.04.2026 г., видно от приложеното известие за доставяне /л.14/, а жалбата е депозирана на 29.05.2026 г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима, предявена е по отношение на подлежащ на обжалване акт, постановен от компетентен орган, а разгледа по същество неоснователна, като съображенията за това са следните: Съгласно изискванията на чл. 42, т. 4. и т. 5 от ЗАНН, в АУАН следва точно и ясно да са посочени нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено и правната му квалификация. Аналогични изисквания са предвидени и към НП с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН на нарушителя за запознаване е аналога в административнонаказателното производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства - да прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна квалификация се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, доколкото с липсата на посочване на изпълнително деяние в АУАН или с липсата на посочване на съответната правна квалификация нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. Казано по друг начин, за да може АУАН и в последствие НП да изпълнят функциите си, в тях следва точно, ясно и вярно да бъдат посочени в словесен вид всички признаци на състава на вмененото нарушение, както и в цифров вид - съответната правна норма, която е нарушена. Следва да е налице и корелация между съставомерните признаци на нарушение и посочената като нарушена правна норма. В конкретния случай не може да се установи кога точно е издаден АУАН, дали е преди, по време или след нарушението, тъй като е посочена дата на издаването му 15.03.2026 г., след това 25.03.2026 г. за нарушение от 23.03.2026 г. На следващо място се приписват на дата 23.03.2026 г. настъпването на вреди, за които актосъставителя категорично заяви в съдебно заседание, че според него са настъпили на 15.03.2026 г., а не на 23.03.2026 г., но не и дали са в следствие на кучетата на жалбоподателката. Разпитаните свидетели С. и М. не са очевидци на посочените в АУАН вреди, в следствие на констатираното от тях движение на кучета. На второ място се установява, че кучетата по делото не са пет, а наймного четири, като така изложеното в АУАН не отговаря на фактическата обстановка установена в хода на съдебното следствие. Освен вече изложеното, се наблюдават и други пороци, както в акта, така и в НП, а именно: действително наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 70, ал. 3 от ЗЗЖ, а АУАН е съставен от оправомощено лице по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗЗЖ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото не е съобразено с нормата на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, като не са описани в цялост фактическите обстоятелства около нарушението, който актосъставителят при оскъдна в акта, и НП фактическа обстановка, се опита да доизясни в с. з. Такова своебразно дописване на актовете е недопустимо, като всички факти, срещу които следва да ес защитава лицето, следва да са намерили отражение на първо място в акта, впоследствие и в НП, с което окончателно се повдига обвинението за съответното административно нарушение и което следва да отговаря на изискванията на обвинителен акт, което в случая не е сторено. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По съществото на спора съдът следва да посочи следното: Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗЗЖ, собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Няма спор, че процесното животнокомпаньон е собственост на жалбоподателя, като няма спор и че процесното куче попада в легалната дефиниция по § 1, т. 9 от ДР на ЗЗЖ, според която - животни – компаньони са животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби, но при обстоятелствата, изложени по-горе, съдът намира, че поднадзорното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, и поради това, че изложената в него обвинителна теза почива на предположения и недоказани факти, почерпени от изложените фактически констатации в акта, които не са възпрети пряко и от актосъставителя. И тъй като съдът при произнасянето си по жалби във връзка с издадените НП прилага правилата на НПК, то в случая намира приложение разпоредбата на чл. 303 от НПК. Съгласно нея присъдата /в случая посоченото нарушение, изложените в НП факти и обстоятелства и наложено наказание/ не могат да почиват на предположения и съмнения, следователно НП следва да се отмени и на това основание. В допълнение следва да се посочи, че не се установи по делото, кой е собственик на кучетата, по повод на които е издадено наказателното постановление. Не е достатъчно само да се изрази от актосъставителя категоричност за знание, а е следвало да предприеме необходимите действия по установяване на собственика им, посредством открИ.ето му, още повече, че ако са били кучетата на жалбоподателката, която в с.з. посочи, че нейните кучета са чипирани, то лесно би могло и да се установи собственикът им, включително и дали е тя, а не да се пристъпва към издаването на АУАН в условията нa вероятности и в последствие на НП. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, съдът , Средецкият районен съд