Решение № 3258 от 24.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 779/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.226 от АПК, във вр. с чл.145 и сл. от АПК, след постановяване на Решение № 6720/03.06.2024 г. по адм.д.№ 1817/2024 г. на ВАС – VІІ отделение, с което е отменено Решение № 2169/16.11.2023 г., постановено по адм. д.№ 594/2023 г. на БлАС; и връщането му за ново разглеждане от друг състав на БлАС. Образувано е по жалба на Б. М. Б., [ЕГН], чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. Б., с посочен съдебен адрес: [населено място], [жк], [адрес] против наложената й принудителна административна мярка, принудително задържане чрез поставяне на „техническо средство“, тип "скоба" на собственото й МПС, [Марка], модел „Каптива“, с рег. номер на МПС, [рег. номер], паркирано на 10.05.2023 г. в [населено място], на [улица], издадено от В. Н., на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране", дирекция "Паркиране и мобилност" към "Център за градска мобилност" ЕАД, [населено място]. В жалбата се твърди, че така наложената мярка е незаконосоъобразна, тъй като е непропорционална. Според жалбоподателката същата противоречи на чл.4, § 1, б. „а“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания, досежно гарантирането и признаването на пълноценно упражняване на всички права и основни свободи на хората с увреждания, без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане включително и на чл.53, ал. 1 от ЗХУ относно равния достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително и до информационни и комуникационни системи. В подкрепа на основателността на претенцията, жалбоподателката сочи, че чл.103 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДСТО), съгласно който при недостиг на паркоместа по чл. 85 и чл. 86 от същата наредба, паркирането се извършва по реда на раздел 2.1, а именно при режим на почасово платено паркиране, противоречи на чл. 53 от ЗХУ, който нормативен акт е от по-висока степен, а подзаконовият нормативен акт следва да е съобразен с по-високия по степен. Иска се да се отмени оспорения административен акт – принудителна административна мярка, обективирана в Съобщение № В 2298818 от 10.05.2023 год., издадено от Столична община – „Център за градска мобилност“ ЕАД, и се претендират на сторените по делото разноски. С писмени бележки, чрез адв. Ст. Бистрева - процесуален представител на оспорващата страна, се поддържа жалбата. Ответникът - В. К. Н., на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт", сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране", дирекция "Паркиране и мобилност" към "Център за градска мобилност" ЕАД - [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Г., с писмена молба оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена, претендира присъждане направените разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. В съдебното производство са събрани писмени доказателства, включително и Схема на район за контрол Принудително задържане 23.1 и 23.2. Административен съд - Благоевград, след като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: На 10.05.2023 г., около 10: 00 часа сутринта, синът на жалбоподателката, превозвайки същата с МПС „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег.№ [рег. номер], е паркирал управлявания от него, собствен на Б. лек автомобил на [улица]в [населено място] на място обозначено като зона за почасово платено паркиране, тъй като не намерили свободно място в рамките на зоната обозначено с пътен знак „Д21 - Инвалид“. Слизайки от автомобила, жалбоподателката поставила на видно място от вътрешната страна на предното стъкло в МПС картата за паркиране на хора с увреждания с убеждението, че същата ще бъде отчетена от контролните органи с правото притежателят й да паркира в зелена зона при липса на свободно място за инвалиди, поради което не е била заплатена дължимата се такса паркинг. Връщайки се около 12: 30 часа при паркираният автомобил, констатирали залепено от външната страна на предното стъкло съобщение № 2298818 за налагане на ПАМ – принудително задържане с „техническо средство“, в което освен посочване на начина и реда за поставяне на техническо средство тип "скоба" на МПС, е посочена възможността и условията при които МПС може да бъде репатрирано в специализиран паркинг /л. 13 от дело № 5182/ 2023 г. на АССГ/, включително и поставено на задната лява гума техническо средство тип „скоба“. Последната била премахната от служителите на „Център за градска мобилност“ ЕАД след заплащане на дължимата се глоба в размер на 32.00 лева. Не е спорен релевантният по делото факт, че за процесното паркиране не е заплатена дължимата се сума за престой в зоната, включително и факта, че в процесния автомобил е била поставена на видно място от вътрешната страна на предното стъкло картата за паркиране на хора с увреждания. Последното е видно от снимковия материал приложен към административната преписка. Съставен е бил Протокол за блокирани автомобили от 10.05.2023 г. /л. 39 от дело № 5182/ 2023 г. на АССГ/, в който е отразено, че на МПС с рег.№ [рег. номер], [Марка], модел „Каптива“, паркиран на [улица]е поставена скоба, с посочен час на освобождаване 13: 02 часа. При установяване на нарушението и поставянето на скобата са били изготвени цветни снимки, приложени по делото /л. 40 – 43 от дело № 5182/ 2023 г. на АССГ/. На 10.05.2023 г. в 13: 02 ч., след заплащане на "глоба" в размер на 32.00 лв. от жалбоподателката, екип на Дирекция „Паркиране и мобилност“ към „Център за градска мобилност“ ЕАД е свалил "скобата" от автомобила. По делото е приета административната преписка, в която са приложени Заповед № СОА21-РД95-578/ 26.11.2021 г. /л. 23-28 от дело № 5182/ 2023 г./ на кмета на Столична община за въвеждане на територията на СО режим на почасово платено паркиране "Синя зона" и "Зелена зона"; Заповед № СОА18-РД 95-454 /03.08. 2018 г. /л. 32-З5 от дело № 5182/ 2023 г. на АССГ/ на кмета на СО, с която е одобрен реда и условията за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, в зоните за почасово платено паркиране, при използване на техническо средство тип "скоба". Приложено е и Решение № 73 на Столичния общински съвет от 17.12.2015 г. за определяне на цени, във връзка с Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, както и Инструкция за работа на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор" в сектор „Принудително задържане“ от отдел „Паркиране“ на дирекция „Паркиране и мобилност“, утвърдена от председателя на съвета на директорите на „Център за градска мобилност“ ЕАД /л. 44-55 от дело № 5182/ 2023 г./ Приложени са Допълнително споразумение № РД-12-2П-348/ 31.12.2019 г. и Допълнително споразумение № РД-12-2П-267/ 05.02.2021 г., видно от които ответникът В. К. Н. е назначен на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране", дирекция "Паркиране и мобилност", както и длъжностни характеристики. Представени са доказателства за СО, отдел "Организация и безопасност на движението за районите, които са определени за зелена зона. /л. 62-69 от дело № 5182/ 2023 г. на АССГ/. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е наложената ПАМ – задържане с техническо средство тип „скоба“ от служители на „Център за градска мобилност“ ЕАД при СО, на личният автомобил на жалбоподателката с рег.№ [рег. номер], наложена на 10.05.2023 г. Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежната страна в законоустановения 14-дневен срок /24.05.2023 г. – датата на взимане на куриерската пратка от куриерската фирма – л. 14 от дело № 5182/ 2023 г. на АССГ/. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от същия закон до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество „Център за градска мобилност“ ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. от ЗДвП по аргумента на чл. 124 от НОДТСО. В ЗДвП не е предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия – използване на техническо средство за принудително задържане. Съгласно Заповед № СОА18-РД 95-454 /03.08.2018 г., Кметът на СО е одобрил "Ред и условия за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено паркиране при използване на техническо средство, тип "скоба". С посочения акт, кметът на СО е определил юридическото лице „Център за градска мобилност“ ЕАД, като орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, на когото са възложени административните правомощия по налагане на принудителната административна мярка, като е оправомощил служители на дружеството с властническите правомощия по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Именно поради оправомощаване на служители на общинското предприятие, а не на цялото предприятие, изпълнителният директор на търговското дружество е приел Инструкция за работата на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт " и "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор " в сектор "Принудително задържане" от отдел "Паркиране" на дирекция "Паркиране и мобилност" по участъците от зоните с режим на почасово платено паркиране - "синя зона" и "зелена зона", в която е регламентирал действията на длъжностните лица, които са оправомощени да налагат принудителната административна мярка. С оглед на изложеното, носител на властническото правомощие да наложи принудителните административни мерки са лицата – служители на „Център за градска мобилност“ ЕАД, които въз основа на валидно правоотношение заемат длъжността "контрольор автомобилен транспорт", какъвто в случая е В. К. Н., на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт", сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране", дирекция "Паркиране и мобилност" към "Център за градска мобилност" ЕАД - [населено място]. Ето защо, съдът намира, че обжалваният акт – ПАМ, е наложен от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на процедурните правила, с оглед на представените по делото допълнителни трудови споразумения, както и длъжностни характеристики. Относно процесуалната и материална законосъобразност на акта съдът намира следното: Въвеждането на платено паркиране в населените места е нормативно уредено в чл.99, ал.1 от ЗДвП - в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, по арг. на ал. 2 от същия текст. Съгласно ал. 3, таксата за паркиране се определя от общинския съвет. В чл.167, ал.2, т.1 и т.2 ЗДвП е предвидено, че службите за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства и използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. С Решение № 332, взето с Протокол № 48, т. 5 от 19.05.2005 г. (изм. и доп.), Столичният общински съвет е приел Наредбата за организацията на движението на територията на Столичната община (наричана за краткост наредбата). Според чл. 55 от тази наредба, режимът на почасово платено паркиране е обособен в две зони: "Синя зона" и "Зелена зона" - валиден в работни дни в часовия диапазон от 08.30 до 20.00 часа за "Синя зона" и от 08.30 до 19.30 часа за "Зелена зона", събота - в часовия диапазон от 08.30 до 20.00 часа за "Синя зона" и от 10.00 до 18.00 часа за "Зелена зона". Зоните са за самотаксуване от водачите на ППС, като заплащането за паркиране се извършва веднага при заемане на място в същите и се различават по граници на обхват и условия за престой и паркиране по ред изрично определен в наредбата. Съгласно разпоредбата на чл.99а от ЗДвП, карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна и трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания. На територията на Столична община в зоните за почасово платено паркиране, се осигуряват определен брой фиксирани и обозначени места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, съгласно нормата на чл. 86 от Наредбата. Чл. 123. от Наредбата регламентира хипотезата на принудително задържане на ППС чрез използването на техническо средство тип "скоба", а именно в случаите при които е паркирано в нарушение на чл. 60 от същата наредба. Според § 1, т. 8 б. "г" от НОДТСО неправомерно е паркиране на специално обозначено място за ППС, превозващи хора с увреждане при: паркиране на място за ППС, превозващо хора с увреждания, за време повече от 4 часа. В този смисъл картата на лице с трайни увреждания по силата на НОДТСО му дава право на ограничено, в рамките на 4 часа, безплатно-преференциално паркиране в зоните за почасово платено паркиране. Със Заповед № РД-95-578/ 26.11.2021 г. на Кмета на Столична община се въвежда режим на почасово платено паркиране на улици, булеварди и площади – общинска собственост "Синя зона" и "Зелена зона". На 03.08.2018 г. със Заповед № СОА18-РД 95-454, Кметът на Столична община одобрява "Ред и условия за принудително задържане на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство тип "скоба". В т. 2 от приетите Ред и условия е предвидено, че след констатиране на престой на ППС, без заплащане в зоните за почасово платено паркиране от служителите на общинското дружество „Център за градска мобилност“ ЕАД, се извършва задържане на ППС чрез използване на техническо средство тип "скоба". В т. 9 от Заповед № РД-95-578/ 26.11.2021 г. на кмета на СО, е регламентирано, че в зоните за почасово платено паркиране не се допуска и се санкционира, съгласно предвидените в чл.167 и сл. от ЗДвП, действия: а) паркиране на ППС без заплащане, без да е поставен на видно място валиден талон /талони/ за паркиране със „скреч покритие …., без да е поставен на видно място валиден талон, издаден от електронно устройство за самотаксуване тип „паркомат“, по начин позволязаващ всички отпечатвания да могат да бъдат контролирани при проверка; без заплащане на електронен талон за паркиране или без изпратено кратко текстово телефонно съобщение (SMS) за заплащане на паркирането на указания върху указателната табела номер. По делото няма спор, че жалбоподателката не е заплатила кратковремемен престой за паркирането, не е изпратила мобилно телефонно съобщение липсва и залепен талон за паркиране, т. е. тя е в нарушение на изискванията за платено почасово паркиране. Съдът приема за безспорен факта, че личният автомобил на жалбоподателката, [Марка], модел „Каптива“, с рег.№ [рег. номер], е бил паркиран на 10.05.2023 г. в [населено място], на [улица]. В тази връзка жалбоподателят не оспорва, че не е паркирала на паркомясто, обозначено със знак Д21-Инвалид, а е спряла на друго място на [улица]поради липсата на свободно такова със знак Д21. Последното обстоятелство не е оспорено от страна на ответника, като релевантен по делото факт. Не се оспорва и обстоятелството, че тази улица попада в обхвата на "зелена зона", за която е задължително платеното почасово паркиране /видно от представената схема на зони и подзони попадащи в зелена зона на л.68-69 от адм.д.№ 5182/23 г. на АССГ и Схема на район за контрол Принудително задържане 23.1 и 23.2 на л.13/. По отношение на твърдението, че наложената ПАМ е незаконосъобразна, тъй като в автомобила е имало поставена на видно място от вътрешната страна на предното стъкло картата за паркиране на хора с увреждания, съдът намира същото за основателно, а оспорената мярка за непропорционална, поради следните съображения: Страните не спорят по въпроса, че жалбоподателят е лице с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗХУ и е паркирал в рамките на "зелена зона" за платено паркиране, на място, което не е обозначено със знак Д 21 и пътна маркировка като такова за паркиране на хора с трайни увреждания. Също така е установено, че картата за паркиране на хора с трайни увреждания по образец е била поставена от вътрешна страна върху предното стъкло на автомобила и е била в срок на валидност. По силата на чл.4, § 1, б. "а" от Конвенцията за правата на хората с увреждания /Ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. /, държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция. Изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. Съгласно чл.53, ал.1 от ЗХУ, хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Според ал. 2, т. 1 на цитираната разпоредба, достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сред които и достъпни места за паркиране. Въпреки изрично указаната на страните тежест на доказване на спорните по делото факти, от страна на ответника не се ангажираха доказателства за наличните места в "зелена зона", обозначени със знак Д21 – "Инвалид" в района на сградата на бившия Специализиран наказателен съд, [улица]и на [улица]в [населено място], по делото не може да се установи с категоричност, че от страна на столичните общински органи са предприети достатъчно мерки за изпълнение на условията и създаването на гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания. Настоящия съдебен състав счита, че приложената мярка по отношение на автомобил, за който не се твърди да е препятствал по някакъв начин движението с начина, по който е бил паркиран, само защото не е заплатена определената такса за паркиране, се явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен жалбоподателя, спрямо засегнатия защитен от закона обществен интерес. В случая нормата на чл.103. (Нов - Решение № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г.) от приложимата наредба, съгласно която при недостиг на паркоместа по чл.85 и чл.86, паркирането се извършва по реда на раздел 2.1. е отменена с Решение № 1252 от 28.02.2022 г. на АдмС - София по адм. дело № 9657/2021 г., XV тричленен състав, потвърдено с Решение № 11933 от 21.12.2022 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 3626/2022 г., VІІ отделение, промяната е отразена на 23.12.2022 г. Въпреки нейната отмяна и липсата на конкретна нова регламентация на посочената хипотеза, компетентния административен орган позовавайки се на чл. 55 от приложимата наредба и на Заповед № СОА 18-РД-95-454/ 03.08.2018 г. на Кмета на СО е наложил оспорената ПАМ в противоречие на чл.53 от ЗХУ. Последният като нормативен акт е от по-висока степен, а подзаконовите нормативни актове следва да са съобразени с по-високия по степен нормативен акт – в случая ЗХУ, и при противоречие между разпоредбите им съдът прилага на основание чл.15, ал.3 от ЗНА по-високия по степен акт. А и както бе отбелязано по-горе, ответният орган не ангажира доказателства, дали определеният брой места в зелена зона, обозначени със знак Д21 "Инвалид", е съобразен и адекватен на броя на регистрираните и издадени карти, удостоверяващи правото на ползване на такова място. Настоящия съдебен състав намира, че приложената мярка по отношение на автомобил, за който не се твърди да създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, с начина, по който е бил паркиран, се явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен жалбоподателката, която е с трайни увреждания превозвана с процесното МПС, спрямо засегнатия, защитен от закона обществен интерес. В това отношение съдът намира, че като непропорционална намеса в личната му сфера, оспорената принудителна административна мярка лишава жалбоподателя от разумно улеснение, дължимо съгласно ЗХУ и международния стандарт, утвърден с Конвенцията за правата на хората с увреждания. По тези съображения съдът намира, че наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото и своевременно отправеното искане от страна на жалбоподателя направено чрез процесуалния представител по пълномощие, както и списъка за разноски по чл.80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът счита, че следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 1153.07 лева, от които: 500.00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.д.№ 594/23 г. на БлАС и куриерски услуги 28.79 лв. и 10.00 лв. внесена държавна такса; 600.00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.д.№ 1817/2024 г. на ВАС и 14.28 лв. разноски за куриерски услуги пред ВАС, съгласно чл.226, ал.3 от АПК, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че размерът на това възнаграждение е прекомерен, тъй като съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. В случая адвокатското възнаграждение е в предвидения от закона минимум и размерът му не може да се определи като прекомерен. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, чл.226, ал.3 от АПК, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд