Решение № 251 от 26.1.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 856/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.256 от АПК. Образувано е по искова молба на С. Н. Т. [ЕГН] Постоянен адрес: [жк] бл.331, вх Д, ет.6, an. 19, гр. Плевен чрез адв. М. Б. от ПлАК [улица] ,ет.З, офис 19, гр. Плевен, против Директора на РДГ-Ловеч адрес •••. Ловеч. В исковата молба се сочи, че спрямо ищеца през 2021 год. е издадено Наказателно постановление № 728/16.12.2021г. на Директора на Регионална дирекция по горите Ловеч на основание чл.84, ал.1, предл.3 от Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) с което му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години, за извършено нарушение на чл.84, ал.1, предл.З във вр. с чл.43, ал.З, предл.1, т.1 във вр. с чл.57, ал.1 от ЗЛОД. НП е обжалвано и е постановено Решение № 38/29.05.2024г. а.н.д. № 205/2022г. по описа на Районен съд Червен бряг, с което съдът е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Административен съд Плевен с Решение № 3634/17.10.2024 год. постановено по адм. дело № 654/2024 год. е потвърдил Решението на PC- Червен Бряг. На 10.10.2021 г. при извършване на проверка на място служители на РДГ Ловеч са иззели билет за лов № 323011 и членска карта № Б0015027, заверени за 2021г., като в последствие е издаден и АУАН с-я Б00А № 000198 от 06.11.2021г. за това, че ищецът ловува извън определените в разрешителното за лов места, без да е убил дивеч, с което е нарушил чл.84, ал. 1, предл.3 от ЗЛОД във вр. с чл.57, ал.1 във вр. с чл.43, ал.З, предл. първо, т.1 от ЗЛОД. Ищецът твърди, че в мотивите на Решение № 3634/17.10.2024 год., постановено по адм. дело № 654/2024 год. по описа на Административен съд Плевен по отношение на приложението на чл. 29а от ЗАНН е посочено, че „Съгласно цитираната норма, времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, се приспада при изпълнение на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Приспадането по чл.29а от ЗАНН се извършва след влизане в сила на наказателното постановление и при привеждане на неговото изпълнение, и то от органа, наложил наказанието, арг. от чл.81, ал.1 от ЗАНН. Предвид посочените разпоредби, такива правомощия - приспадане на изтърпяното наказание лишаване от право, не са предоставени на съда от ЗАНН. Правомощията на съда са изрично изброени в разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН, където липсва посочена материална компетентност в тази посока. Такава компетентност притежава единствено органът по изпълнението на наказанието, който е издателят на правораздавателния акт. След постановяване на решението и след влизане в сила на наказателното постановление при привеждане изпълнението на същото Директорът на регионална Дирекция по горите Ловеч не е извършил приспадането по чл. 29а от ЗАНН и не е върнал иззетите билет за лов № 323011 и членска карта № Б0015027. Ищецът твърди, че многократно след влизане в сила на наказателното постановление е отправял искания до Директора на Регионална Дирекция по горите Ловеч за прилагане разпоредбата на чл. 29а от ЗАНН и чл. 3, ал.2 от ЗАНН и връщане на иззетите при проверка на място от 10.10.2021 год. ловен билет № 323011, издаден от ТП ДГС Лесидрен и членска карта № Б0015027 и многократно е опитвал да го накара да изпълни свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, но бездействието му продължава и до настоящия момент. Отправял е искане и към ДГС Лесидрен по указания на Директора на РДГ Ловеч, че те трябва да се произнесат, като е получил отговор от тях, че не е в тяхната компетенция да връщат исканите документи и че същите са само държатели на същите. Ловния билет и членската карта на жалбоподателя са отнети през месец октомври 2021 год., като, считано от фактическото им отнемане до настоящия момент, са изминали 4 години, тоест този тригодишен срок на лишаване от право на лов, считано от изземване на ловния билет е изтекъл на 10.10.2024 год. Макар и разпоредбата на чл. 29а от ЗАНН, да е влязла в сила на 23.12.2021 год., то съгласно чл. 3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по- благоприятна за нарушителя, както е в настоящия случай. Твърди, че именно тази разпоредба, която е влязла в сила преди влизане в сила на наказателното постановление, е изрична норма, уреждаща началото на течение на срока на наказанието лишаване от право да се упражнява определена дейност- в случая на ловуване, когато лицето фактически е било лишено от това право още с изземването на процесиите документи на 10.10.2021 год. Прави извод, че когато към момента на влизане в сила на наказателното постановление нарушителят е бил лишен от право да упражнява съответна дейност, като му е иззет ловния билет и членската карта, както е в случая при изпълнение на наказанието „лишаване от право на ловуване“, съобразно чл. 81, ал.1 от ЗАНН и чл. 29 а от ЗАНН, следва да се приспадне времето, през което за същото нарушение лицето, наказано с НП, е било лишено от възможността да упражнява това право, чрез изземването на ловния му билет и членската карта. Предвид изложеното връщането на ловния билет и членската карта е било дължимо от страна на Директора на РДГ Ловеч от момента на изтичане на три годишния срок от изземането на документите, защото именно от 10.10.2021 год. жалбоподателят е бил лишен от правото да упражнява съответната дейност, който срок е изтекъл на 10.10.2024 год. С оглед изложеното счита, че Директора на РДГ Ловеч не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, като бездействието му може да се оспори безсрочно. В заключение моли съда да осъди Директора на ТП ДГС Ловеч да приложи разпоредбата на чл. 29а от ЗАНН и да върне ловен билет № 323011 издаден от ТП ДГС Лесидрен и членска карта № Б0015027 иззети на 10.10.2021 год. и предадени за съхранение в ДГС Лесидрен. Претендира разноски. Исковата молба е изпратена на Директора на РДГ-Ловеч, който, с писмо с вх.№6728/25.11.2025 год. е депозирал становище за неоснователност на исковата молба. Сочи в становището, че с Наказателно постановление № 728/16.12.2021г. на директора на РДГ Ловеч на Т., на основание чл. 84, ал. 1, предложение трето от ЗЛОД е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста лева и на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години. Наказателното постановление е обжалвано и е влязло в законна сила на дата 17.10.2024г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74 от ЗАНН, в тридневен срок от влизане в сила на наказателното постановление административнонаказващият орган е предприел действия за привеждането му в изпълнение. До директора на ТП ДГС Лесидрен с писмо с изх. № РДГ08- 9538/18.10.2024г. е изпратено копие от влязлото в сила наказателно постановление, заедно с Билет за лов серия X № 0049246, № 323011 в оригинал и членска карта № Б00150- в оригинал, копие от АУАН, от КП и от двете съдебни решения за предприемане на действия по компетентност. Изпратено е писмо с изх. № РДГ08-9539/18.10.2024г. до Ц. Ц., председател на УС на УС ЛС С. — гр, Луковит. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23а от ЗЛОД, изключването на ловец от ловното сдружение се извършва с решение на управителния съвет. Не може да упражнява правото си на ловуване лице, което: не е заверило ловния билет и членската си карта за съответната година; е изключено от ловното сдружение за нарушения по този закон и Закона за биологично разнообразие; лицето може да бъде прието за член в ловно сдружение след изтичането на две години, смятано от датата на изключването. В 7-дневен срок от приемането на решението на управителния съвет за изключване на лице от състава на ловното сдружение председателят на сдружението уведомява писмено за това директора на държавното горско стопанство и съответното държавно ловно стопанство. Директорът па държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство отнема билета за лов на лицето. В 7-дневен срок от отнемане на билета за лов директорът на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство вписва това обстоятелство в регистъра по чл. 23. ал. 7 и уведомява писмено Министерството на вътрешните работи за отнемането на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. Сочи в становището, че от задържане на ловния билет и членската карта до 18.09.2024г. в РДГ Ловеч не са постъпвали молби за връщането им. Молба за връщане единствено на ловен билет е постъпила в РДГ Ловеч на 18.09.2024г., на която е изпратен писмен отговор с изх. № РДГ08- 9552/21.10.2024г. С. Т. е уведомен, че билет за лов серия X, сериен № 0049246. № 323011 е изпратен на директора на ТП ДГС Лесидрен за предприемане на действия по компетентност. Писмото е получено лично от него на 22.10.2024г. На 15.11.2024г. е постъпила Молба с вх. № РДГ08-10312/15.11.2024г. Изпратен е писмен отговор с изх. № РДГ08-11172/03.12.2024г., с който той е уведомен, че във връзка с молба с вх. № РДГ08-8649/18,09.2024г. относно връщане на ловен билет му е изпратен вече писмен отговор с изх. № РДГ08-9552/21.10.2024г. Той е получен лично от него, за което собственоръчно се е подписал на 22.10.2024г. Информиран е още, че съгласно разпоредбата на чл. 74 от Закона за административните нарушения и наказания - в тридневен срок влизане в сила на наказателното постановление, административнонаказващият орган е предприел действия за привеждането му в изпълнение. В тази връзка е изпратено писмо до директора на ТП ДГС - Лесидрен за предприемане на действия по компетентност, ведно с исканите документи. Отговорът е получен от адвокат Б. на 05.12.2024г. На 22.01.2025г. е постъпила Молба с вх. № РДГ08-701/22.01.2025г. Изпратен е писмен отговор с изх. № РДГ08-1235/06.02.2025г., с който той е уведомен, че по постъпила в РДГ Ловеч молба с вх. № РДГ08- 10512/15.11.2024г. му е изпратен вече писмен отговор с изх. № РДГ08-11172/03.12.2024г., получен на 05.12.2024г. На 09.07.2025г. е постъпила Молба с вх. № РДГ08-6215/09.07.2025г. Изпратен е писмен отговор с изх. № РДГ08-6525/22.07.2025г., с който Т. е уведомен, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 29а от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Уведомен е, че по постъпила в РДГ Ловеч молба с вх. № РДГ 08- 6215/09.07.2025г. му е изпратено Писмо с изх. № РДГ08-1235/06.02.2025г., получено на 10.02.2025г. Писмо с изх. № РДГ08-11172/03.12.2024г. е получено на 05.12.2024г и Писмо с изх. № РДГ08- 9552/21.10.2024г. е получено на 22.10.2024г.. Писмото се е върнало в РДГ Ловеч като непотърсено с отбелязана дата на връщане 13.08.2025г., поради което е изпратено втори път. Получено е от адвокат М. Б. на 09.09.2025г. В становището си ответникът сочи, че спорният по делото въпрос е откога тече 3-годишният срок на наложеното с НП административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от 3 години- от момента на изземването на ловния билет или от момента на влизането в сила на НП и следва ли задържането на документите да се счита за фактическо лишаване от право на ловуване. Единствената изрична норма в ЗАНН, свързана с изпълнението на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност е тази на чл. 81, ал.1, но тя касае органите, които изпълняват наказанието, не и момента, от който тече срокът на наложеното наказание: „Наказателното постановление или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, където наказаният работи“. Съгласно специалния приложим закон – чл.23 от Закона за лова и опазването на дивеча, правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. Билетът за лов е личен и правата по него не могат да се преотстъпват. Билетът за лов се издава и се заверява всяка година от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, в чийто район извършва дейност ловното сдружение, в което членува лицето. Когато билетът за лов е изгубен, противозаконно отнет или унищожен, лицата са длъжни в 7-дневен срок да заявят това обстоятелство пред съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, което го е издало. Обявяват се за невалидни ловни билети: на лица, които са починали; на лица, заявили обстоятелствата по ал. 4; които са нередовни. Невалидността се обявява от органа, издал ловния билет. Сочи, че съгласно чл.94 от ЗЛОД, лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години, а лице, извършило нарушение по чл. 86, ал. 2 и чл. 89, ал. 2, се лишава и от право на ловуване за срок от три до пет години. Анализът на посочените разпоредби са мотивирали ответника да твърди, че в специалния приложим закон - ЗЛОД липсва изрична норма, уреждаща началото на срока на наказанието лишаване от право на упражняване на определена дейност - няма специална разпоредба относно началото на изтърпяване на наказанието „Лишаване от право за ловуване“ В ЗАНН също липсва подобна разпоредба относно началния момент на изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, но в чл. 74 ЗАНН е посочено, че в тридневен срок от влизане в сила на наказателното постановление административнонаказващият орган, съответно съдът, предприема действие за привеждането му в изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Чл. 11 ЗАНН не препраща към правилата за определяне на наказанието от глава пета на Наказателния кодекс и в частност към чл. 59, ал. 4 НК, предвиждащ приспадане от срока на лишаване на права лишаването по административен ред или по чл. 69а НПК, поради което липсва законова възможност за прилагане по аналогия на чл. 59, ал. 4 НК. Съгласно посочената разпоредба, при изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т.6 и т.7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 23а, ал. 3 от ЗЛОД билетът за лов се отнема на лице, което е изключено от ловец от ловното сдружение. Представени са доказателства, че с установяване на административното нарушение са задържани членската карта и ловния билет, като по безспорен начин отнемането на билета за лов и предаването му за съхранение в РДГ Ловеч няма характер на административно наказание. От изложеното прави извод, че в случая изпълнението на наказанието „лишаване от право за ловуване“, наложено на С. Т., е започнало след влизане в сила на наказателното постановление предвид разпоредбата на чл. 74 ЗАНН - 17.10.2024г и не е изтекъл тригодишният му срок, поради което становището на административния орган ли за неприложимост на разпоредбата на чл. 29а от ЗАНН и липсата на основания за връщане на ловния билет и на членска карта счита за съобразено с приложимото материално право. На следващо място органът счита за неприложима разпоредбата на чл. 29а от ЗАНН, тъй като Т. не е бил лишен фактически от възможността да упражнява дейността по ловуване със задържане на ловния му билет и членска карта до влизане в сила на наказателното постановление, поради което не следва да бъде приспадано времето да се упражнява тази дейност. Според нея времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, се приспада при изпълнение на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Тази норма е типичен израз па недопустимото комулиране на санкции, което законодателят преодолява чрез приспадането им. В този смисъл и при преценка наличието на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето с определено наказание в нормативните предели, жалбоподателят би понесъл същата по вид отговорност с приспадане на периода, за който е бил лишен от права, какъвто случай не е налице. Не е налице комулиране на санкции, които следва да бъдат приспаднати. Съгласно разпоредбата чл. 57, ал. 1 т. 9 ЗАНН, НП трябва да съдържа времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Съответно такъв реквизит е задължителна част от съдържанието на НП само в случай на наличие на данни и доказателства при наказващия орган за наличие на такива обстоятелства. Само в такава хипотеза наказващият орган е задължен да посочи в НП, че при изпълнение на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за нарушението, за което се издава съответното НП, ще се приспадне времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически, от възможността да упражнява определена професия или дейност. Твърди, че не са налице доказателства, нито са налични данни, че във връзка с процесното нарушение, конкретно с оглед наложеното на Т. административно наказание „лишаване от право“ е бил фактически лишен от правото да упражнява дейността нито по административен ред, нито посредством извършени фактически действия от компетентните органи на административнонаказателното производство. При наличие на желание от страна на ищеца е съществувала възможност той да поиска задържаните вещи, или пък от ловното сдружение да извади дубликат на членската карта, а от съответното горско стопанство - дубликат на ловния билет. От ответната страна не са представени доказателства, обосноваващи фактическото лишаване от право на ловуване. Анализирайки горепосочените разпоредби - самото лишаване може да стане само по два начина - с решение на УС на ловното сдружение или с прилагане на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД с влязло в сила наказателно постановление, което е годно основание за изпълнение на наложеното наказание „лишаване право на ловуване“. От събраните доказателства счита за безспорно установено, че Т. е член на ловното сдружение и няма качеството на изключен ловец при наличието на една от лимитивно изброените хипотези в ЗЛОД. В ЗЛОД не е и предвидена хипотеза на издаване на принудителна административна мярка. Извършена е проверка, при която е установено, че преди влизане в сила на наказателното постановление той не е изключен от ловното сдружение за нарушения на устава и извършване на действия, квалифицирани като бракониерство /чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Устава на Ловно-рибарско сдружение „С.“ - гр. Луковит/, което се потвърждава и от съхранението на ловния билет в РДГ Ловеч. От представената справка от информационната система на ИАГ е установено, че С. Т. е лишен на право на ловуване с НП 717/22.10.2020г. за периода 17.10.2024г. до 17.10.2027г., а не преди това. Отделно от това, вписването в регистъра съгласно чл. 23, ал. 7 от ЗЛОД се извършва от ТП ДГС Лесидрен, а не от РДГ Ловеч. Тоест, той следва да получи ловния си билет и членска карта от дата 18.10.2027г., от която дата може да ловува. Сочи, че административноказаващият орган е изпълнил вменените му задължения и в тридневен срок от влизане в сила на наказателното постановление е предприел активни действия за привеждането му в изпълнение. Счита, че липсва бездействие по отношение на задължения, произтичащи от нормативен акт. Твърди, че по реда на чл.256 от АПК не са предмет на защита задълженията за волеизявления на административният орган, вкл. при дължимо произнасяне с издаване на административен акт, респ. отказ, тъй като тези актове са окачествени от АПК като индивидуални административни актове и подлежат на самостоятелно обжалване. Хипотезите на бездействие по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК само в случаите, в които органът дължи извършване на фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт или по силата на закон. Нормата се отнася за фактически действия, т. е. такива по извършване на конкретни действия, различни от издаването на административен акт. С исковата молба, С. Т. иска да осъди директора на ТП ДГС Ловеч да приложи разпоредбата на чл. 29а от ЗАНН и да върне ловен билет № 323011 издаден от ТП ДГД Лесидрен и членка карта № Б0015027, иззети на 10.10.2021г. и предадени за съхранение в ДГС Лесидрен. Затова счита, че в настоящия случай липсва фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 АПК, още повече че активността на директора, произтичаща от вмените му задължения и подкрепена с цялата кореспонденция, изключва понятието бездействие. Отделно от това, директорът на ТПП ДГС Ловеч няма отношение към извършените действия и е лице различно от директора на РДГ Ловеч, срещу когото е насочена исковата молба. В заключение моли искът да се отхвърли като неоснователен, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Б. с пълномощно на л.5 от адм.дело №492/2025 год. на АС-Ловеч, която поддържа исковата молба на заявените в нея основания, излага подробни съображения по съществото на спора, моли съда да уважи исковата молба, претендира сторените в производството разноски. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, като оспорва предявения иск и моли да бъде оставен без уважение. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Т. с пълномощно на л.197 от делото, която оспорва исковата молба, излага подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да я отхвърли , претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: При извършена проверка длъжностни лица от РДГ-Ловеч установили, че на 10.10.2021 г., в землището на с. Ракита, община Червен бряг, на черен път с GPS координати 43 градуса, 15 минути, 16 секунди-северна ширина и 24 градуса, 19 минути и 14 секунди - източна дължина, като ловец в ЛРД - Бежаново, притежаващ билет за лов № 323011 и членска карта Б0015027, заверени за 2021 г. и талон № 7 от разрешително за групов лов на дива свиня серия СЗ № 047765 за ловностопански район Бежаново-II ловище, С. Н. Т. ловува по смисъла на чл.43, ал.3, предл. първо, т. 1 от ЗЛОД, осъществено чрез престой в землището на с. Ракита с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие - карабина „Сайга“, калибър 308 WIN, фабр. № 1400072 извън определените в разрешителното за лов места, без да е убил дивеч За установеното е съставен Констативен протокол серия Б00А 2020 г. №000032/10.10.2021 год.. В констативния протокол е описано, че са задържани билет за лов №323011, членска карта №Б 0015027 и талон №7 по разрешително за групов лов на дива свиня серия СЗ 0477 за ловностопански район с.Бежаново, II ловище. За констатираното при проверката на Т. е съставен АУАН серия Б00А № 000198 от 6.11.2021 год., с който е ангажирана отговорността му за горното констатирано и описано в съставения КП деяние. Последното е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД във вр.с чл.43, ал.3, предл. първо, т.1 от с.з. във вр. с чл.57, ал.1 ЗЛОД. АУАН е връчен срещу подпис на Т. на 6.11.2021 год. Въз основа на съставения АУАН, е издадено Наказателно постановление №728/16.12.2021 год. от Директора на РДГ-Ловеч затова, че на 10.10.2021 г., в землището на с. Ракита, община Червен бряг, на черен път с GPS координати: 43 градуса, 15 минути, 16 секунди - северна ширина и 24 градуса, 19 минути и 14 секунди - източна дължина, като ловец в ЛРД Бежаново, притежаващ Билет за лов № 323011 и Членска карта № Б0015027 - заверени за 2021 г. и Талон № 7 от разрешително за групов лов на дива свиня Серия СЗ № 047765 за ловностопански район Бежаново — II ловище, С. Н. Т. ловува по смисъла на чл. 43, ал. 3, предложение първо, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, осъществено чрез престой в землището на е. Ракита, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие - карабина „Сайга“, калибър 308WIN, с фабричен № 1400072, извън определените в разрешителното за лов места, без да е убил дивеч. Посочено е в НП, че с това си деяние деецът виновно е нарушил чл. 84, ал. 1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), във връзка с чл. 43, ал. 3, предложение първо. т. 1 от същия закон, във връзка с чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, поради което и на основание: чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на Т. са наложени следните наказания: ГЛОБА по чл. 84, ал. 1 предложение трето от ЗЛОД, в размер на 200.00лв. /двеста лева/, и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА ЛОВУВАНЕ за срок от 3 (три) години на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД. във връзка с чл. 84, ал. 1, предложение трето от същия закон. Наказателното постановление е било обжалвано пред РС-Червен бряг, който с Решение № 38/29.05.2024г., постановено по анд № 205/2022г, е потвърдил НП № 28/16.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите Ловеч. Решението на РС-Червен бряг е оставено в сила с Решение №3634/17.10.2024 год. по канд №20247170600654/2024 год. на Административен съд-Плевен. Следователно, наказателното постановление, след обжалването му пред съда, е влязло в законна сила на 17.10.2024 год. По делото е налична водена между страните кореспонденция във връзка с връщане на ловния билет и членската карта. През определени периоди от време ищецът е искал от Директора на РДГ-Ловеч връщане на иззетите с Констативен протокол серия Б00А 2020 г. №000032/10.10.2021 год., ловен билет и членска карта, издадени на ищеца. При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК и е допустим. Правният интерес от търсената съдебна защита е предпоставка за допустимост на иска по чл. 256. ал. 1 АПК, интересът е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемото притезание срещу административния орган, който не е изпълнил задължението си. Дали твърдяното субективно право съществува и дали е изискуемо е въпрос на спора по същество. Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен по следните съображения. Между страните няма спор от фактическа страна. На л.151 -л.153 са приложени заверени от органа копия на: 1. Билет за лов №323011, фабричен №0049246, издаден на Т. и валиден до 31.12.2019 год. и 2.Членска карта Б 0015027, заверена за 2018 год., 2019 год., 2020 год. и 2021 год., както и 3. Талон 7 серия СЗ 047765, л.билет 323011 от дата 10.10.2021 год., ЛРС, ловище II. Не се спори, че горните са задържани фактически от контролните органи при проверката на 10.10.2021 год. Няма приложени доказателства и не се твърди от страните да са заверени ловния билет и членската карта на Т. за годините след 2021 год. /за която 2021 год. е последната заверка/ до настоящия момент. Не се спори, че до настоящия момент билета за лов и членската карта не са били върнати на Т.. Няма доказателства, нито твърдения, след датата на фактическото отнемане на ловния билет и членската карта на Т., той да е бил изключен от ловното сдружение с решение на управителния съвет на ловното сдружение и на това основание, по аргумент от чл.23а от ЗЛОД, директорът на Държавното горско стопанство, респ. на Държавното ловно стопанство да е отнел билета за лов на ищеца. Не се спори, че с Наказателно постановление №728/16.12.2021 год. от Директора на РДГ-Ловеч, на основание на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на Т. са наложени административни наказания: ГЛОБА по чл. 84, ал. 1 предложение трето от ЗЛОД, в размер на 200.00лв. /двеста лева/ в приход на Изпълнителна агенция по горите София, и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА ЛОВУВАНЕ за срок от 3 (три) години на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД във връзка с чл. 84, ал. 1, предложение трето от същия закон. Не се спори, че НП е влязло в законна сила на 17.10.2024 год. Спорният по делото въпрос е откога тече 3-годишният срок на наложеното с НП административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от 3 години-от момента на изземването на ловния билет или от момента на влизането в сила на НП. Настоящият състав на съда намира обаче, че отговора на този въпрос не се дължи в производство от вида на настоящото, с което е сезиран- чл.256, ал.1 от АПК, поради следните съображения: Ищецът, като излага подробни съображения за приложимост на разпоредбата на чл.29а от ЗАНН, според която при изпълнение на наказанието „лишаване от право на ловуване“, следва да се приспадне времето, през което за същото нарушение лицето, наказано с НП, е било лишено от възможността да упражнява това право, чрез изземването на ловния му билет и членската карта, счита, че срокът на наложеното наказание лишаване от право на ловуване е изтекъл към момента на депозиране на исковата молба и претендира съда да осъди ответника на основание чл.256, ал.1 от АПК да му върне задържаните членска карта и ловен билет. Все в тази посока твърди, че в решението на Административен съд-Плевен по канд №654/2024 год. съдът е посочил, че „Съгласно цитираната норма, времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, се приспада при изпълнение на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Приспадането по чл.29а от ЗАНН се извършва след влизане в сила на наказателното постановление и при привеждане на неговото изпълнение, и то от органа, наложил наказанието, арг. от чл.81, ал.1 от ЗАНН. Предвид посочените разпоредби, такива правомощия - приспадане на изтърпяното наказание лишаване от право, не са предоставени на съда от ЗАНН. Правомощията на съда са изрично изброени в разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН, където липсва посочена материална компетентност в тази посока. Такава компетентност притежава единствено органът по изпълнението на наказанието, който е издателят на правораздавателния акт“. Сочи още, че след постановяване на решението и след влизане в сила на наказателното постановление при превеждане изпълнението на същото Директорът на регионална Дирекция по горите Ловеч не е извършил приспадането по чл. 29а от ЗАНН и не е върнал иззетите билет за лов № 323011 и членска карта № Б0015027. Ищецът счита, че когато към момента на влизане в сила на наказателното постановление нарушителят е бил лишен от право да упражнява съответна дейност, като му е иззет ловния билет и членската карта, както е в случая при изпълнение на наказанието „лишаване от право на ловуване“, съобразно чл. 81, ал.1 от ЗАНН и чл. 29 а от ЗАНН, следва да се приспадне времето, през което за същото нарушение лицето, наказано с НП, е било лишено от възможността да упражнява това право, чрез изземването на ловния му билет и членската карта. Предвид изложеното връщането на ловния билет и членската карта е било дължимо от страна на Директора на РДГ Ловеч от момента на изтичане на три годишния срок от изземането на документите, защото именно от 10.10.2021 год. ищецът фактически е бил лишен от правото да упражнява съответната дейност, който срок е изтекъл на 10.10.2024 год. За съда се налага извод, че ищецът претендира от органа, иззел и съхраняващ ловния билет и членската карта на Т., не само фактическо връщане, предоставяне на ищеца на тези иззети му документи, но и своего рода възстановяване на правата, произтичащи от тях. Защото претенцията „да се приспадне времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено фактически от възможността да упражнява дейността „ловуване“, имплицитно съдържа в себе си искане да бъде възстановено правото, от което лицето е лишено, т.е. Т. отново да може да ловува. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от Закон за лова и опазване на дивеча, правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. Билетът за лов и разрешителното за лов се издават по образци, утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Билетът за лов е личен и правата по него не могат да се преотстъпват. Билетът за лов се издава и се заверява всяка година от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, в чийто район извършва дейност ловното сдружение, в което членува лицето. Следователно, заверката на ловен билет е задължително административно действие, извършвано ежегодно от ДГС или ДЛС, което удостоверява валидността на правото на лов за съответната календарна година. Тя изисква платена такса, заверена членска карта и е необходимо условие за законно ловуване. Следователно, претенцията на Т. е не само да му бъдат върнати физически иззетите членска карта и билет за лов, а и да бъдат заверени съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗЛОД, за да може той да продължи да упражнява правото, от което е бил първоначално фактически, а след това и въз основа на влязлото в сила НП, лишен. Ищецът от друга страна изрично е посочил в исковата молба, че исковата му молба е с правно основание чл. 256 от АПК, а именно твърди се, че административният орган не е извършил фактически действия, които е бил длъжен да извърши по силата на закона. И е поискал от съда да осъди органа да върне на Т. ловния билет и членска карта с цел да може да упражнява правото си на ловуване и с твърдения, че срокът на лишаването от това право, след приспадане на фактически изтърпяното наказание, е изтекъл. Разпоредбата на чл. 256 и следващите от АПК обаче са приложими тогава, когато административният орган е длъжен да изпълни определено действие, което следва от задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Това са случаите, в които нормативните актове задължават административните органи да извършат нещо в определен срок или веднага след настъпване на определено събитие, или след влизане на нормативния акт в сила, без да е необходимо органът да бъде сезиран с молба, заявление и т. н. Искът за защита срещу неоснователно бездействие на административен орган трябва да отговаря, освен на общите за всички граждански искове процесуални предпоставки, и на предпоставките, които въвежда АПК. За да се осъществи защитата по чл. 256 и чл. 257 от АПК, е необходимо действията, чието извършване се иска, да бъдат фактически. Искът се предявява срещу административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, който по силата на закона е длъжен да извърши претендираното фактическо действие. В конкретния случай искането на ищеца е за извършване на фактическо действие по връщане на членска карта и ловен билет, в което имплицитно се съдържа претенция за заверка на членска карта и ловен билет, за да може ищецът да упражнява правото си на ловуване. Бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК е налице само тогава, когато се дължи действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като се претендира изпълнение на правно действие, а не на фактическо действие. За да бъде заверен един ловен билет и членска карта, административният орган следва да съобрази, да прецени дали лицето, на което се издава, отговаря на изискванията на закона. Ето защо по своята същност действието по заверяване на документ, какъвто е ловния билет и членската карта, са правни действия, а не фактически. Лицето следва да сезира органа с искане за връщане на съответните документи и тяхната заверка. Искането следва да се счита като такова за издаване на административен акт, а мълчанието на органа - за отказ по смисъла на чл. 58 от АПК или изричен отказ на сезирания орган. Правната възможност на гражданите и организациите за защита от неоснователни бездействия на административните органи, по реда на чл. 256 от АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производство по издаване на индивидуален или общ административен акт. Във всички останали случаи, когато административното производство завършва с издаване на такъв акт, той е предметът на съдебен контрол и при надлежно сезиране на съда се развива съдебно производство по проверка на законосъобразността му. Законодателят е обезпечил правото на защита на страната и в случаите на непроизнасяне по отправено от нея искане до администрацията, с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК. Последната визира тази хипотеза като мълчалив отказ, който подлежи на самостоятелно съдебно оспорване, в сроковете по чл. 149, ал. 2 от АПК. При наличието на мълчалив отказ той е обект на съдебен контрол, а не отделните действия на органа, съставляващи етапи от процедурата по издаването му. Ето защо според настоящия състав на съда, в този конкретен случай ищецът не може да защити правата си по реда на чл.256 и сл. от АПК, защото връщането на ловния билет и членска карта, надлежно заверени по начин, че молителят да може да продължи да упражнява правото си на ловуване, подлежи на преценка от страна на сезирания орган има ли молителят право. Т.е. касае се за правна преценка, правно действие, а не фактическо такова и защитата срещу преценката на сезирания орган следва да се осъществи по реда на чл.145 и сл. от АПК чрез оспорване на постановения от сезирания орган изричен или мълчалив отказ да удовлетвори подадено искане от молителя до компетентния орган При тези съображения исковата молба, с която се търси защита срещу неоснователно фактическо бездействие, каквото не е налице, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника, на основание чл.24 НЗПП на последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от разпоредбата размер – 200 /двеста/ лева. Воден от горното съдът