Решение № 16 от 6.3.2026 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 86/2025 г.

наказателно дело № 20254330200086 по описа за 2025 година Обжалвано е наказателно постановление №174/29.07.2024 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Ловеч. В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че разликата в кубатурата на първоначалния и на последващия превозен билет е твърде малка. Твърди, че не знае кои точно забрани е нарушил, за да може да организира защитата си.Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. За жалбоподателя се явява адв. Б. Ц. от ЛАК и моли наказателното постановление да бъде отменено , представил е и писмени бележки . Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, не се явява и не се представлява. От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-А. В. В., И. М. Решовски, К. В. Г., А. Х. И. и Н. П. Н., съдът приема за установено следното: На дата 06.03.2024 година свидетелите по делото-И. и Н.- експерти в РДГ Ловеч/разпитани по делегация / във връзка с писмо изпратено от ИАГ проверили превозен билет №7073/00042/27022024/131820-F8D2C4F издаден от регистрирания лесовъд К. К., като процесния билет бил издаден на основание превозен билет №7073/00020/31012024/141212-7EF8B8E от дата 31.01.2024 за 0,50 плътни кубически метра или 1,0 пространствени кубически метра., а процесният превозен билет обект на проверката издаден за категория дърва, дървесен вид „келяв габър“ с общо количество 0,60 плътни кубически метра или 1,3 пространствени кубически метра дървесина , като в тази връзка било установено ,че превозен билет №7073/00042/27022024/131820-F8D2C4F е издаден за количество което надвишава количеството по първичния превозен билет , с което считат ,че е нарушена Заповед №1019/, доп. със заповед №24 на ИД на ИАГ.За процесното нарушение съставили протокол от същата дата в който установили цитираното в разминаване в кубатурата на дървата . На дата 11.03.2024 година в с.Д. свид.В. в присъствието на свидетелите Решовски и Г. и в присъствието на жалбодателя на базата на протокола съставен от И. и Н. съставили на последния акт за нарушение на разпоредбите на чл.257 ал.1 предложение второ т.2, предложение трето от ЗГ във връзка с чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ във връзка с чл.15 ал.1 т.1 предложение второ от Наредба №1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл.9а предложение първо от същата наредба, който бил връчен на жалбодателя и подписан от него с възражението, че за констатираното нарушение сега е уведомен, че е станала техническа грешка и че ще внесе възражение в писмена форма, каквото и направил на дата 13.03.2024 година. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/ на дата 29.07.2024 година, с което на жалбоподателя на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ е наложена глоба в размер на 350 лева за нарушение на чл.257 ал.1 предложение второ т.2, предложение трето от ЗГ във връзка с чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ във връзка с чл.15 ал.1 т.1 предложение второ от Наредба №1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл.9а предложение първо от същата наредба. След анализ на събраните по делото доказателства и изложената фактическа обстановка , а именно след проверка за която е съставен КП от 06.03.2024,че жалбоподателя е издал превозен билет №7073/00020/31012024/141212-7EF8B8E от дата 31.01.2024 издаден за 0,50 плътни кубически метра или 1,0 пространствени кубически метра., както и последващ такъв №7073/00042/27022024/1131820-F8D2C4F от дата 27.02.2024 за 0,60 плътни кубически метра или 1,3 пространствени кубически метра, съдът констатира ,че има разминаване с 0,1 плътни кубически метра, респ 0,30 пр. куб. м. , което формално е нарушение , но по делото по –никакъв начин не се доказа действително колко дървесина е отсечена и допуснал ли е жалбоподателя грешка така както се твърди в неговото възражение в АУАН ,тъй като проверката е правена само по документи . Допълнително в случая от фактическа страна административно наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за издаване на електронен превозен билет за количество дървесина, което надвишава количествата дървесина по предходен електронен превозен билет. Безспорно се установява, че в акта за нарушение въобще не е посочена като нарушена т.11.7.1 от Заповед №1019/17.11.2021 година на изпълнителния директор на ИАГ, която заповед е посочена едва в обстоятелствената част на обжалваното НП, но не и като нарушена, наред с цитираните други разпоредби от ЗГ и Наредба №1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии. Нормите от Наредбата задължават лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци, респективно забраняват издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец. Независимо, че № Заповед №1019/17.11.2021 година на изпълнителния директор на ИАГ съдържа реквизити на нормативен административен акт, съгласно чл. 75 от АПК, според който: "Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административно-правни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие" (ал. 1) и "се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен" (ал. 2) - тя не може да се определи като такъв, тъй като липсва обнародването й в Държавен вестник, съобразно изискванията на чл. 78, ал. 2 от АПК ("Нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, се обнародват в "Държавен вестник"). В подкрепа на направения извод е и съдържанието на т. 21, съобразно което, "Заповедта следва да се публикува на интернет страницата на ИАГ и да се сведе до знанието на директорите на РДГ, специализираните териториални звена на ИАГ, и държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, МОСВ , НСО в Р.България, ,Асоциацията на общинските гори , Браншови организации по чл.214 ал.2 от ЗГ , както и физически лица вписани в публичния регистър по чл.235 от ЗГ ".Цитираната т. 21 от заповедта, обективира втори довод в подкрепа на направения от съда извод, предвид на факта, че определя обхвата на лицата - адресати на акта. Със заповедта се създават права и задължения - само за служители на РДГ, специализираните териториални звена на ИАГ, и държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ и др. изброени лица ,но не и за трети лица, като неограничен брой адресати, по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, което, според съда, я квалифицира като вътрешно служебен акт. Заповед, издадена в изпълнение на разпоредбите на § 37 ПЗР ЗГ - "не е нито закон, нито подзаконов нормативен акт, за да се подведе нарушението по неспазването й по чл. 257 ал.1,т.1 от ЗГ. Макар като реквизити, същата да отговаря на изискванията на чл. 75 АПК, именно: Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административно-правни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие( съгласно ал-1) и се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен (ал. 2), но не може да се определи като такъв акт, тъй като липсва обнародването й в Държавен вестник, доколкото по силата на чл. 78, ал. 2 от АПК такова обнародване в Държавен вестник за нормативните актове е задължително. Разпоредбата на чл. 7 от Законът за нормативните актове изрично определя обхвата на подзаконовите административни актове, които се издават по приложението на закон или друг нормативен акт или по отделни текстове от същите, както и предназначението им. Без съмнение не наименованието, а съдържанието на акта определя характера и последиците му, но в случая съдържанието на заповедта не води до квалифицирането й като нормативен административен акт по см. на чл. 75 АПК. Следователно, не може да се приеме, че е налице извършено от страна на жалбоподателя нарушение, за което е привлечен към административно наказателна отговорност ,доколкото горепосочената Заповед не може да бъде основание за търсене на административно наказателна отговорност. В случая знанието или незнанието на нарушителя относно съдържанието на горепосочената заповед е правно ирелевантно, доколкото липсва съответно обнародване в ДВ, чиято правна последица е влизане в сила на съответен подзаконов административен акт.На следващо място съдът приема, че обжалваното НП е издадено и в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, регламентиращи законоустановеност на административните нарушения. Допълнително настоящия състав счита ,че се касае и за маловажен случай тъй като разликата между първоначално издадения превозен билет и последващия е 0,1 плътни кубически метра, респ 0,30 пр. куб. м. С оглед изложеното, съдът приема, че НП е изцяло незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде изцяло отменено. Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът