Решение № 1331 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 54/2026 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Г. Г. Г. от [населено място], общ. Сливен против Ревизионен акт /РА/ № Р-02000225001980-091-001/03.10.2025 г., издаден от Д. И. В. - орган, възложил ревизията и Г. Н. Я. - р. на ревизията, потвърден с Решение № 122/22.12.2025 г., издадено Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по Закона за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 1 812,59 лв. главница и лихва в размер на 960,38 лв. и за 2021 г. в размер на 6 169,37 лв. главница и лихва в размер на 2 643,22 лв. Жалбоподателят оспорва изцяло ревизионния акт, с който са определени задължения по ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г., като незаконосъобразен. Счита, че същият е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на данъчното законодателство. Излага конкретни съображения и прави искане за отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с пълномощник - адв. Мл. Й. от АК Сливен, който моли жалбата да бъде уважена, по изложените в нея съображения. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък. Ответникът – Директор на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт К. Д., която моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. Поддържа мотивите от решението на директора на Дирекция ОДОП, излага подробни съображения в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Сливен, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на акта, намира от фактическа и правна страна следното: По процесуалната допустимост на жалбата: Жалбата е подадена в срок, след изчерпване на възможността за оспорване на ревизионния акт по административен ред, от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес да обжалва ревизионния акт, предвид установените с него данъчни задължения. С жалбата се оспорва акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Решение № 122/22.12.2025 г. на Директор на Дирекция ОДОП Бургас, ЦУ при НАП е връчено на оспорващия на 07.01.2026 г. /л. 18/. Жалбата е депозирана чрез административния орган до съда на 23.01.2026 г. /л. 3/, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна, съдът приема за установено: Обжалваният в настоящото съдебно производство ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 34/28.04.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас, с което е отменен предходен ревизионен акт № Р-02002024003134-091-001/03.02.2025 г., издаден на оспорващия. В резултат, със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02000225001980-020-001/29.04.2025 г., издадена от Д. И. В. – Н. на с. "Ревизии" при ТД на НАП Бургас, е възложено извършването на ревизия на Г. Г. Г. от [населено място], общ. Сливен за определяне на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. /л. 364/ Заповедта е връчена на оспорващия на 08.05.2025 г. За ревизиращи органи са определени: Г. Н. Я. – Г. и. по п. /р. на ревизията/, М. Г. Г. – С. и. по п. и С. Х. С. - С. и. по п.. С протокол № 02000225001980-ППД-001 от 16.05.2025 г. ревизиращите са приобщили събрани документи от предходното ревизионно производство. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-02000225001980-092-001/15.08.2025 г., връчен на ревизираното лице Г. Г. Г. на 04.09.2025 г. /л. 97- л. 105/ В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от него е подадено възражение с вх. № 54-02-87/8/ от 19.09.2025 г. срещу констатациите, изложени в РД. Ревизията е приключила с РА № Р-02000225001980-091-001/03.10.2025 г., издаден от Д. И. В. - орган, възложил ревизията и Г. Н. Я. - р. на ревизията, с който са определени задължения по Закона за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 1 812,59 лв. главница и лихва в размер на 960,38 лв. и за 2021 г. в размер на 6 169,37 лв. главница и лихва в размер на 2 643,22 лв. или общо 11 585,56 лева /л. 77/. РА е връчен на ревизираното лице на 08.10.2025 г. /л. 81/. РА съдържа реквизитите на чл. 120, ал. 1 от ДОПК, както и указанието, че РД е неразделна част от издадения РА. В хода на ревизионното производство е установено, че Г. Г. Г. от [населено място], общ. Сливен е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Въз основа на извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че през проверявания период Г. Г. има с. г. б. с Ц. Б. Г., както и че същият е п., като не е регистриран по ЗДДС. Констатирано е, че Г. не е подавал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г. Същият няма установени доходи от стопанска дейност. За ревизирания период е установено още, че оспорващият Г. е извършил продажба на два недвижими имота, един през 2020 г. и един през 2021 г., които са придобити срещу учредено право на строеж, но за придобитите доходи не е подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и не е внесен дължимия данък. Органите по приходите са установили, че съгласно нотариален акт № 120 от 05.12.2018 г. П. Б. А., Ц. Б. Г., Г. Г. Г., В. Г. Т. и Е. К. Б., като собственици на поземлен имот с идентификатор 68134702.66 с площ от 553 кв.м, находящ се в [населено място], местност „Подуяне-Редута“, са учредили в полза на „Смарт консулт“ ООД, „Балкар комерс“ ЕООД и „Хоме.БГ 2019“ ЕООД право на строеж за изграждане на жилищна сграда с подземни гаражи със застроена площ 350,06 кв.м и РЗП 2 936,49 кв.м, за която има одобрен инвестиционен проект. В нотариалния акт са посочени конкретните обекти, които учредителите ще придобият срещу отстъпеното право на строеж, за които си запазват правото на строеж, както и обектите които дружествата ще построят за себе си. Посоченият нотариален акт се предхожда от сключен предварителен договор за учредяване право на строеж от 18.10.2017 г. срещу задължение за построяване на недвижим имот между П. Б. А., Ц. Б. Г., В. Г. Т. и Е. К. Б., в качеството на учредители и „Смарт консулт“ ООД и „Балкан комерс“ ООД, като приобретатели за недвижим имот УПИ II- 66 от кв. 106 по плана на [населено място], местност „Подуяне-Редута“ с площ 553 кв.м. Срещу правото на строеж, което учредителите учредяват на приобретателя, получават обезщетение, за което си запазват и взаимно си учредяват право на строеж върху 25% от имотите в сградата. Учредителите притежават следните идеални части: П. Б. А. - 28,90%, Ц. Б. Г. - 28,90%, В. Г. Т. и Е. К. Б. - 42,20%. Съгласно договореното страните са приели самостоятелните обекти да се предадат в завършен вид. С анекс от 22.11.2018 г. към предварителния договор в качеството на учредител се включва и Г. Г. Г., с. на Ц. Б. Г., на който с нотариален акт № 96 от 26.10.2018г. по обстоятелствена проверка за площта се признава собственост върху 76 кв. м, придобити по давностно владение, като тази земя представлява 1/2 от наследения поземлен имот на Ц. Б. Г.. Лицето се включва, като учредител № 5, като собственик на идеални части от имота, в имуществения дял на съпругата си. Заедно с това под № 3 в качеството на приобретател се включва „Хоме.БГ 2019“ ЕООД. На основание нотариален акт № 120/05.12.2018 г. оспорващият е получил като учредител обезщетение от следните обекти: 1/2 ид. част от апартамент № 18, ет. 5 със ЗП 102,98 кв. м.; 1/2 ид. част от апартамент № 24, ет. 6 със ЗП 62,52 кв.м. и мазе № 11 с площ 1,92 кв.м., както и 1/2 ид. част от подземен гараж № 2 със ЗП от 16,37 кв. м. В хода на ревизионното производство е установено, че е издадено разрешение за строеж от 22.01.2019 г., на 03.07.2020 г. е издадено удостоверение за степен на завършеност, а на 14.12.2021 г. от ДНСК е издадено удостоверение за ползване и въвеждане в експлоатация на сградата. Ревизиращият екип е констатирал, че с полученото обезщетение срещу учреденото право на строеж по нотариален акт № 120/05.12.2018 г. ревизираното лице е извършило следните действия: На 25.07.2019 г. с нотариален акт е извършено дарение от Ц. Б. Г. /с./ и Г. Г. Г., в полза на П. А. - подземен гараж № 2, находящ се в сграда в [населено място], [улица]. С нотариален акт за покупко-продажба № 38, том II, рег. № 6318, дело № 204 от 16.11.2020 г. е продаден недвижим имот от Ц. Б. Г. и Г. Г. Г. на купувач В. М. Т.: апартамент № 24, с площ 62,52 кв. м., заедно с мазе с площ от 1,92 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в [населено място], р. С., [улица], за сумата от 60 000 евро /117 349,80 лв./, платени по банков път. На същия купувач с нотариален акт № 195 от 09.06.2021 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение са прехвърлени 2,25 % идеални части от недвижим имот от Ц. Б. Г. и Г. Г. Г.. Прехвърлянето е в резултат на поет ангажимент от учредителите да прехвърлят идеални части от дворно място на суперфициаторите и други купувачи, в т. ч. на В. Т.. С нотариален акт за покупко-продажба № 137, том XIII, рег.№ 25691, дело № 2176 от 20.09.2021 г. е продаден недвижим имот от Ц. Б. Г. и Г. Г. Г. на купувач В. К. А.: апартамент № 18, с площ 102,98 кв. м., заедно с 4,03 % идеални части от общите части на сградата, изразени в площи 17,14 кв. м. и 3,71% идеални части от правото на собственост върху дворното място, в което е построена сградата, находящ се в [населено място], р. С., [улица], като размера на получената сума от продажбата е 135 000 евро / 264 037,05 лв./, платени по банков път. От направения анализ на сделките от 2020 г. и 2021 г. ревизиращият екип е констатирал наличие на облагаем доход от тях, предвид неприложимостта на хипотезата на чл.13, ал.1, б. „а“ от ЗДДФЛ, съгласно която не са облагаеми доходите придобити през данъчната година от продажбата или замяната на един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години. Ревизиращият екип е приел, че съгласно издадено удостоверение № 61/03.07.2020 г. за степен на завършеност, строителният обект е изграден до груб строеж към 03.07.2020 г., а продажбите са извършени през м. ноември 2020 г. и през м. септември 2021 г. Органите по приходите са приели в констатациите на ревизионния доклад, че учредяването на правото на строеж срещу насрещна престация - построяването на определени апартаменти и гаражи представлява сделка за замяна, която се състои от две сделки, при които всяка от страните е продавач на своята собственост и купувач на това, което му продава другата страна. Приели още, че ревизираното лице е получило непаричен доход по реда на чл.10, ал.2 от ЗДДФЛ в резултат на осъществената замяна като срещу отстъпеното право на строеж са извършени строително-монтажни работи, които „Смарт консулт“ ООД, „Балкар комерс“ ЕООД и „Хоме.БГ 2019“ ЕООД са осъществили като задължение по нотариалния акт към учредителите. Приели също, че недвижимите имоти, продадени от оспорващия през 2020 г. и през 2021 г. са получени в резултат на учредено право на строеж, поземленият имот, върху който е учредено правото на строеж е наследен от съпругата на ревизираното лице, като на него му е призната собственост върху 76 кв.м. от този поземлен имот, придобита по давностно владение, като неговата земя представлява  ид.част от наследения поземлен имот на с. Ц. Г., като имуществото върху което е учредено право на строеж /земята/ е придобито по наследство или по друг начин има отношение само при осъществяването на сделката /учредяване на правото на строеж/, но не и спрямо придобитото от нея. Ревизиращия екип направил извод, че сумата, която е получена от извършената замяна не попада в обхвата на чл.13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ, на основание чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимото имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество се определя като положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи, а цената на придобиване се определя по реда на чл.33, ал. 6, т. 6 от ЗДДФЛ и това е пазарната цена по чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ на имуществото, придобито при замяна - в случаите на продажба на имущество, придобито при замяна. Ревизорите приели, че в случая се касае за насрещна престация-право на строеж срещу строителна услуга, поради което за момент на придобиването на апартаментите следва да се приеме датата на получаване на престацията, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ, т.е. датата на издаване на разрешението за въвеждане в експлоатация на сградата, а именно 14.12.2021 г. В хода на ревизията с акт за възлагане на експертиза № Р-02000225001980-01-001/06.06.2025 г. била възложена експертиза на лицензиран оценител Е. Е. Б. за определяне пазарната цена към датата на разрешение за ползване - 14.12.2021 г. на два недвижими имота - апартамент № 18 и апартамент № 24, намиращи се в [населено място], [улица]. Според експертната оценка, при използван от експерта метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, чиято правна регламентация е в разпоредбите на чл.8 и чл.18, от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и използван метод на увеличената стойност, регламентиран в чл.28 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, пазарна цена на апартамент № 18 в размер на 126 940 лв., а на апартамент № 24 - 77 070 лв. С оглед приетото от експерта и предвид установеното, че ревизираното лице не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г., органите по приходите направили извод, че то е следвало да декларира за 2020 г. съответно 1/2 приход от получената сума свързана с продажбата на апартамент № 24, а именно 58 674,90 лв. /1/2 от 117 349,80 лв./ и съгласно направената в хода на ревизията експертиза пазарната цена на имота е 38 535 лв. /1/2 от 77 070 лв./. Положителната разлика между тях в размер на 20 139,90 лв. са намалили с 10 на сто разходи - 2 013,99 лв. и на основание чл. 33, ал. 1 и чл.34 от ЗДДФЛ са установили облагаем доход за 2020 г. в размер на 18 125,91 лв. и съответно дължим данък в размер на 1 812,59 лв. Съответно за 2021 г. ревизираното лице е следвало да декларира 1/2 приход от получената сума свързана с продажбата на апартамент № 18, а именно 132 018,53 лв. /1/2 от 264 037,05 лв./ и съгласно направената в хода на ревизията експертиза пазарната цена на имота е 63 470 лв. /1/2 от 126 940 лв./. Положителната разлика между тях в размер на 68 548,53 лв. са намалили с 10 на сто разходи — 6 854,85 лв. и на основание чл. 33, ал. 1 и чл.34 от ЗДДФЛ са установили облагаем доход в размер на 61 693,68 лв. и съответно дължим данък в размер на 6 169,37 лв., като на основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок ДДФЛ начислили лихва в общ размер на 3 603,60 лева. В резултат на това с РА са определени задължения по Закона за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 1 812,59 лв. главница и е начислена лихва в размер на 960,38 лв. и за 2021 г. в размер на 6 169,37 лв. главница и е начислена лихва в размер на 2 643,22 лв. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, на 20.10.2025 г., от Г. Г. е постъпила жалба до Директор на Дирекция ОДОП гр. Бургас срещу констатациите на органите по приходите в процесния РА. /л.70/ С Решение № 122/22.12.2025 г. на Директор на Дирекция ОДОП Бургас, ЦУ при НАП Директорът на ОДОП приел, че спорът се свежда до това облагаем ли е получения от жалбоподателя доход от продажбата на посочените недвижими имоти и законосъобразно ли е определена данъчната основа и съответно задълженията за ДДФЛ. Приел, че недвижимите имоти, които са продадени през 2020 г. и 2021 г. не могат да се квалифицират като придобити по давностно владение от наследствен имот, а са получени в резултат на осъществена сделка - учредено право на строеж. В случая имуществото върху което е учредено право на строеж (земята) е наследено и има отношение само при осъществяването на тази именно сделка (учредяването на правото на строеж), но не и спрямо придобитото от нея. В този смисъл, сумите които са получени от Г. Г. от извършените от него продажби не попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ. Директорът на Дирекция ОДОП приел, че в случая се касае за насрещна замяна на непарични престации - право на строеж срещу строителна услуга, поради което за момент на придобиването им следва да се приеме датата на получаване на престацията съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, т.е. датата на издаване на разрешението за въвеждане в експлоатация на сградата, а именно 14.12.2021 г. Към тази дата следва да бъде определена пазарната цена на строителните работи по изграждането на двата продадени имота : ап.18 и ап.24, находящи се в [населено място], район „Слатина“, [улица], съобразно степента на завършеност, уговорена в нотариалния акт за учредяване право на строеж. При тези обстоятелства определените от възложената в хода на ревизията експертиза пазарни цени на продадените недвижими имоти - ап.18 и ап.24 и по двата метода са много по-високи от пазарната цена на строителните работи по изграждането на двата продадени имота, защото в тях е включена и пазарната цена на правото на строеж. Приел, че по тази причина ревизиращият екип е определил по-малка данъчна основа и съответно по-малък размер на данъка, на съгласно чл. 155, ал. 8 от ДОПК с решението на Директор на ОДОП ревизионния акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, поради което на основание чл.155 , ал. 2 от ДОПК, с Решение № 122/22.12.2025 г. Директорът на Дирекция ОДОП Бургас, потвърдил ревизионният акт в цялост относно определените на Г. Г. задължения по ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 1 812,59 лв. главница и лихва в размер на 960,38 лв. и за 2021 г. в размер на 6 169,37 лв. главница и лихва в размер на 2 643,22 лв. /л.47/ В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице и. Г. А. Г., която дава заключение относно пазарната стойност на имотите по методите, съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, Наредба № Н-9/14.08.2006 г. и Наредба № Н-3/07.11.2025 г. на процесните имоти към датата на сделките след отчитане на техния вид, функционалност, местоположение и други техни характеристики или особености, както и на строителната услуга, съгласно таблица по издателство „СЕК“ и списание „ Строителен надзор“. От заключението се установява, че: пазарната стойност на апартамент № 18, находящ се в [населено място], на [улица]към 16.11.2020 г. е 238 000 лв., към 20.09.2021 г. е 264 037 лв., а към датата въвеждане в експлоатация на сградата– 14.12.2021 г. е 264 037 лв.; пазарната стойност на апартамент № 24, находящ се в [населено място], на [улица]към 16.11.2020 г. е 117 349 лв., към 20.09.2021 г. е 135 000 лв. и към датата въвеждане в експлоатация на сградата – 14.12.2021 г. е 135 000 лв.; пазарната стойност /цена/ на строителната услуга за жилище апартамент № 18, находящ се в [населено място], на [улица]към 20.09.2021 г. е 264 037 лв., а пазарната стойност /цена/ на строителната услуга за жилище апартамент № 24, находящ се в [населено място], на [улица]към 16.11.2020 г. е 117 349 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съобразно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. За валидността на акта съдът следи служебно и в тази връзка приема следното: Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в кръга на определените им правомощия /в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС/. Ревизионният акт е издаден в предвидената форма, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния доклад, който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен акт. Оспореният Ревизионен акт съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. В процедурата по извършване на повторната ревизия не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доказателствата са събрани по предвидени в ДОПК способи - чрез ИПДПОЗЛ, приобщени са по съответния ред, регламентиран в закона и доказателствата, събрани в хода на предходното ревизионно производство, мотивите изцяло са основани на преценката по реда на чл. 37, ал. 4 от ДОПК на събраните в хода на ревизията писмени доказателства за установени положителни факти, спазени са задължителните указания, съдържащи се в отменителното Решение № 34/28.04.2025 г. на Директор на Дирекция ОДОП Бургас, ЦУ на НАП. Актовете на органите по приходите са връчвани на ревизираното лице и същото е могло своевременно да защити правата си като представи доказателства. Ревизионното производство е извършено от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Противно на доводите на оспорващия, заявени в жалбата, ревизиращия екип е изпълнил задължението си по чл. 120, ал.2, изр. второ от ДОПК и е обсъдил възраженията му срещу ревизионния доклад, поради което съдът приема, че не са допуснати нарушения на изискванията за компетентност, съдържание, форма и процесуални правила при издаването на РА. Предметът на спора в настоящето производство се свежда до това облагаем ли е получения от жалбоподателя доход от продажбата на горецитираните недвижими имоти и законосъобразно ли е определена от ревизиращия орган данъчната основа, съответно задълженията за ДДФЛ. Противно на доводите в жалбата съдът намира, че недвижимите имоти, продадени от оспорващия през 2020 г. и 2021 г. не могат да се квалифицират като придобити по давностно владение от наследствен имот, а са получени в резултат на осъществена сделка - учредено право на строеж. В случая имуществото върху което е учредено право на строеж (земята) е наследено и има отношение само при осъществяването на тази именно сделка (учредяването на правото на строеж), но не и спрямо придобитото от нея. В този смисъл, средствата, които са получени от оспорващия Г. от извършените от него продажби през 2020 г. и през 2021 г. не попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ. Съдът намира, че в случая се касае за насрещна замяна на непарични престации - право на строеж срещу строителна услуга, поради което моментът на придобиването е датата на получаване на престацията, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, т.е. датата на издаване на разрешението за въвеждане в експлоатация на сградата, а именно 14.12.2021 г. Именно към тази дата следва да бъде определена пазарната цена на двата продадени имота - ап. 18 и ап. 24, находящи се в [населено място], р. „С.“, [улица]. Не се спори между страните, а това се установява и от приложените към преписката писмени доказателства, че с нотариален акт за покупко-продажба № 38, том II, рег.№ 6318, дело № 204 от 16.11.2020 г. е продаден недвижим имот от Ц. Б. Г. и Г. Г. Г. на купувач В. М. Т. - апартамент № 24, с площ 62,52 кв. м, заедно с мазе с площ от 1,92 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в [населено място], р. С., [улица], за сумата от 60 000 евро /117 349,80 лв./, платени по банков път. На същия купувач с нотариален акт № 195 от 09.06.2021 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение са прехвърлени 2,25 % идеални части от недвижим имот от Ц. Б. Г. и Г. Г. Г.. Прехвърлянето е в резултат на поет ангажимент от учредителите да прехвърлят идеални части от дворно място на суперфициаторите и други купувачи, в т. ч. на В. Т.. С нотариален акт за покупко-продажба № 137, том XIII, рег.№ 25691, дело № 2176 от 20.09.2021 г. е продаден и недвижим имот от Ц. Б. Г. и Г. Г. Г. на купувач В. К. А. - апартамент № 18, с площ 102,98 кв. м., заедно с 4,03 % идеални части от общите части на сградата, изразени в площи 17,14 кв. м и 3,71% идеални части от правото на собственост върху дворното място, в което е построена сградата, находящ се в [населено място], р. С., [улица], като получената сума от продажбата е 135 000 евро / 264 037,05 лв./, платени по банков път. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.1, букви „а“ и „б“ от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажбата или замяната на един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години, а когато са до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, не са облагаеми доходите, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от пет години. В случая посочената законова норма не намира приложение, като при определяне на цената на придобиване при продажбата на апартамент придобит от замяна, какъвто е конкретния случай, приложение намира разпоредбата на чл. 33, ал. 6, т. 6 от ЗДДФЛ. Цената на придобиване е пазарната цена по чл.10, ал. 4 от същия закон на имуществото придобито при замяна, което означава, че непаричните доходи /апартаменти срещу право на строеж/ се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ, „пазарна цена“ е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК - сумата без данъка върху добавената стойност, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарни цени са определени в т. 10 от § 1 на ДР на ДОПК, а редът и начинът за прилагането им са регламентирани с действащата към момента на издаване на ревизионния акт Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза, изготвено от вещото лице Г. А. Г. се установява, че пазарната стойност на апартамент № 18, находящ се в [населено място], на [улица]към 16.11.2020 г. е 238 000 лв., към 20.09.2021 г. е 264 037 лв., а към датата въвеждане в експлоатация на сградата– 14.12.2021 г. е 264 037 лв. Пазарната стойност на апартамент № 24, находящ се в [населено място], на [улица]към 16.11.2020 г. е 117 349 лв., към 20.09.2021 г. е 135 000 лв. и към датата въвеждане в експлоатация на сградата– 14.12.2021 г. е 135 000 лв. При съобразяване с горепосочената законова регламентация, отразеното в нотариалните актове и установеното от вещото лице, съдът намира, че правилно органите по приходите са приели, че в резултат от продажбата на двата недвижими имоти за оспорващия Г. е налице получен "непаричен доход" по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ в резултат на осъществената замяна, срещу отстъпено право на строеж. Несъмнено недвижимите имоти, продадени от Г. през 2020 г. и 2021 г. не могат да се квалифицират като придобити по наследство, а са получени в резултат на последващи сделки с получения по наследство недвижим имот. Горното мотивира съда да приеме, че сумите получени от оспорващия Г. от извършените продажби на имущество, придобито в резултат на извършената замяна, не попадат в обхвата на чл.13, ал.1, т. 26 от ЗДДФЛ, приложимата нормативна регламентация е тази на чл.33 от ЗДДФЛ. Нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ определя, че облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи, като съгласно ал. 6, т. 6 от ЗДДФЛ, която намира приложение в случая, цената на придобиване е пазарната цена по чл. 10, ал. 4 на имуществото, придобито при замяна - в случаите на продажба/замяна на имущество, придобито при замяна, което означава, че непаричните доходи/апартаменти срещу право на строеж/ се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена. Тъй като се касае за насрещна престация – право на строеж срещу строителна услуга, моментът на придобиването на апартаментите, с които оспорващият се е разпоредил на етап „груб строеж“, преди да получи в цялост услугата по суперфицията, следва да се приеме датата на получаване на престацията, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, т.е. датата на издаване на разрешението за въвеждане в експлоатация на сградата, а именно: 14.12.2021 г. и съгласно договореното в нотариалния акт, както правилно са приели данъчните органи. Видно от клаузите на предварителния договор, същият ще се счита за изпълнен от страна на приобретателя-строител, при снабдяване на собствениците-учредители с разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане е в експлоатация на сградата. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че датата на получаване на престацията е правилно определена от ревизиращия орган. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав, противно на доводите в жалбата, счита, че органите по приходите правилно са определили вида на дохода, както и датата на неговото придобиване. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ, „пазарна цена“ е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК, а именно: „пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарни цени са определени в т.10 от § 1 на ДР на ДОПК, а редът и начинът за прилагането им са регламентирани с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. В конкретния случай, предвид извършената продажба на недвижим имот – апартамент № 24 в „груб строеж“, находящ се в [населено място], [улица], предмет на нотариален акт за покупко-продажба № 38, том II, рег. № 6318, дело № 204 от 16.11.2020 г. и на недвижим имот – апартамент № 18 в „груб строеж“, находящ се в [населено място], [улица], нотариален акт за покупко-продажба № 137, том ХIII, рег. № 25691, дело № 2176 от 20.09.2021 г., следва да се приеме, че получения от Г. приход, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ, се остойностява в български левове към датата на придобиването му пазарна цена. С оглед възраженията, изложени от оспорващия в жалбата, против възприетата с ревизионния акт пазарна цена и с цел установяване пазарната цена на процесните недвижими имоти - обект на продажба през 2020 г. и 2021 г. и проверка правилността на оценката, извършена от данъчните органи, в хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно - оценителна експертиза, изготвена от вещото лице и. Г.. При определяне на пазарна цена на конкретните недвижими имоти, вещото лице е приело, че подходящият метод ще е този на сравнимите неконтролирани цени, приложим при наличие на сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка. Същият метод, както бе посочено по-горе, е използван и от вещото лице, определило пазарната цена на процесните имоти, в хода на ревизионното производство, но в хода на съдебното производство вещото лице е сравнило продажби на апартаменти в същата жилищна сграда. Ето защо съдът намира, че данъчните задължения на оспорващия Г. по реда на ЗДДФЛ следва да бъдат определени, като данъчната основа бъде преизчислена съобразно заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена и приета по делото. Съобразно горното съдът взема предвид, че оценката на имотите, направена в хода на съдебното производство, е изготвена след по-задълбочена проверка от тази, сторена в хода на ревизията, след анализ на действително реализирани сделки в същата сграда и период, като е съобразена стойността, характеристиката на жилищата, тяхната функционалност, местоположение, инфраструктура, като е ползван пазарен метод на сравнимите неконтролируеми цени. В заключението подробно е обосновано защо и как точно е приложен методът на сравнимите неконтролирани цени, като е отчетено наличието на сходства на имотите - предмет на контролираната и неконтролираната сделка, установени въз основа на факторите, които влияят на цената. Посочени са конкретни сделки към периода, в същата сграда, за съпоставими имоти. Ето защо съдът кредитира изцяло експертното заключение. Видно от съдебно-оценителната експертиза, приета в хода на съдебното производство пазарна стойност на недвижимите имоти към 14.12.2021 г. е както следва: на апартамент № 24 в „груб строеж“, находящ се в [населено място], [улица], предмет на нотариален акт за покупко-продажба № 38, том II, рег. № 6318, дело № 204 от 16.11.2020 г. е 135 000 лв., а на недвижим имот – апартамент № 18 в „груб строеж“, находящ се в [населено място], [улица], нотариален акт за покупко-продажба № 137, том ХIII, рег. № 25691, дело № 2176 от 20.09.2021 г. е 264 037 лева. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че данъчния орган неправилно е определил пазарната цена на процесните недвижими имоти. Съдът намира, че следва да се възприеме установеното в заключението на ВЛ по допуснатата и приета в хода на съдебното производство съдебно-оценителна експертиза, която дава по-задълбочена и прецизна оценка на стойността на имотите. По делото е безспорно установено, че сумите от продажбите по нотариални актове са съответно 117 349,80 лв. за апартамент № 24 и 264 037,05 лв. / 135 000 евро/ за апартамент № 18, намиращи се на адрес [населено място], р. С., [улица]. При тези данни съдът приема, че липсва положителна разлика между определената със съдебно-оценителната експертиза действителна пазарна цена на имотите и продажната им цена по нотариални актове, която следва да бъде приета за доход на оспорващия. Половината от горепосочените стойности - съответно 117 349,80 лв. за апартамент № 24 и 264 037,05 лв. за апартамент № 18 формира данъчната основа, която ще подлежи на облагане по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ. Половината приход от получената сума, свързана с продажбата на апартамент № 24 е 58 674,90 лв. /1/2 от 117 349,80 лв. /, а съгласно направената в хода на съдебното производство експертиза пазарната цена на имота е 67 500 лева /1/2 от 135 000 лв./ Предвид изложеното не е налице приетата от органа по приходите положителна разлика между пазарната цена и получената сума от продажбата, поради което ревизираното лице няма задължение да подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., тъй като липсва облагаем доход по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, съответно дължим данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както и дължима лихва. Съответно за 2021 г. половината приход от получената сума, свързана с продажбата на апартамент № 18, е 132 018,53 лв. /1/2 от 264 037,05 лв./, а съгласно направената в хода на съдебното производство експертиза пазарната цена на имота е също 132 018,50 лв. /1/2 от 264 037 лв./. Предвид изложеното не е налице приетата от органа по приходите разлика между пазарната цена и получената сума от продажбата, поради което ревизираното лице няма задължение да подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., тъй като липсва облагаем доход по чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ, съответно дължим данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както и дължима лихва. Предвид гореизложеното, съдът приема, че оспореният ревизионен акт, потвърден с решението на Директора на Дирекция ОДОП Бургас, с който на оспорващия Г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, съответна лихва за забава, е незаконосъобразен и следва да бъде изцяло отменен. Предвид изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна, като сторените от него разноски в общ размер на 905,11 евро, от които държавна такса в размер на 5,11 евро, адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро и внесен депозит за изготвяне на заключение в размер на 200 евро, следва да се възложат в тежест на ответника. По изложените съображения, на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд Сливен