Решение № 64 от 25.6.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 17/2026 г.

Производството е образувано по реда на гл.XXI от НПК, по депозирана чрез повереник жалба от частния тъжител К. В. И. срещу присъда №53/05.11.2025г. по н.ч.х.д. №900/2024г. на РС-гр.Добрич. С атакувания съдебен акт С. Г. К. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатите срещу нея частни обвинения по чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК, за това, че: На 02.08.2024г. в град Д. причинила на К. В. И. от град Д. лека телесна повреда, изразяваща се в увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота; По същото време и на същото място изрекла непристойни думи и изрази-„Д к.“ и „Мастия“, унизителни за честта и достойнството на К. В. И., в нейно присъствие. С иницииращата жалба и допълнението към същата се оспорва законосъобразността-процесуална и материалноправна, както и обосноваността на първостепенния акт, като се претендира подсъдимата да бъде призната за виновна и санкционирана по повдигнатите обвинения. Посредством възражение по жалбата и в съдебно заседание защитата оспорва изложените от повереника съображения. Претендира се за потвърждаване на първоинстанционния акт. След като обсъди и прецени становищата и доводите на страните, в рамките на правомощията по чл.314 от НПК, настоящият състав провери изцяло преюдициалните актове и действия по делото. При постановяване на атакуваната присъда районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: С. К. съжителства на съпружески начала със свидетеля В. В., син на частната тъжителка. И. живеела с тях в жилището им в град Д., ж.к. „•••••. След като двойката се преместила в ново жилище, в т.ч. заради неразбирателствата между двете жени, тъжителката останала да живее в същия апартамент сама. На 02.08.2024г. се наложило К. да вземе документ от старото им жилище, но не успяла да си отключи поради забравен от тъжителката ключ в патрона отвътре. Това значително я забавило и по този повод между жените възникнал скандал. Подсъдимата се свързала по телефона със свидетеля В. и оставяйки апарата на високоговорител го включила в разговора. Партньорът и възприел използваните от майка му нелицеприятни изрази, като по негов съвет веднага след това К. напуснала апартамента. Малко по-късно била повикана Т. С.-дъщеря на тъжителката, която прибрала майка си в собствения си дом. На следващия ден И. споделила с нея, че „снахата“ я нарекла „д. к.“ и я ударила с дръжката на метла. По-ръката на тъжителката се виждало и неголямо кръвонасядане. На 05.08.2024г. К. И. била освидетелствана от д-р Д.Г.Д., който издал съдебномедицинско удостоверение за претърпени травматични увреждания-две кръвонасядания по дясна мишница, съответстващи на описанията на инцидента, дадени от тъжителката. Назначената в съдебно заседание СМЕ описва две кръвонасядания по външната повърхност на дясна мишница, обусловили болка и страдание, без разстройство на здравето. Допълва се, че освен по твърдения от тъжителката начин, травмите са могли да възникнат по общия механизъм на въздействие от твърда повърхност, в т.ч. при падане. Приемайки изложената фактическа обстановка първостепенният съд се е основал на дадените от К. обяснения, показанията на нейния партньор и син на тъжителката-В., резултатите от проведената очна ставка, обективните констатации по приложеното СМУ и заключението на експерта по СМЕ. Кредитирайки с доверие единствено защитната линия, съдът е изложил изрични констатации и съображения, споделяни и от настоящия състав, досежно достоверността на гласните доказателства, събрани по линия на частното обвинение и включващи показанията на свидетелите Т. С., Н. М. и М. И. По същество в показанията си С. описва предходни неприязнени отношения между тъжителката и подсъдимата, факта, че на 02.08.2024г. е била повикана от майка си след пореден скандал с К., състоянието в което заварила възрастната жена и споделеното относно процесния случай на следващия ден. Очевидно е, че се касае единствено и само за интерпретиране на твърдяни от тъжителката събития-удар с пръчка и обръщението „д. к.“ . Ибрямов, живеещ в същия бл.••• е посочил, че излизайки от входа през въпросния ден чул как някой извикал:„Д. к.“. Без да е бил близък със семейството на К., без да е забелязал лицето изрекло обидата, без да е дочул каквото и да било друго обръщение или шум от скандал, свидетелят е заявил, че е викала именно подсъдимата, защото я разпознал по гласа. Н. М. в общи линии е заявила, че от дома си-ап.••• на ет.•••, вх.•• на същия бл.•••, дочула силно блъскане по нечия врата и викове: „Отвори ми д. к., д. м.!“. Малко по-късно чула скандал между К. и тъжителката относно забравения ключ в патрона на вратата. От собствения си прозорец, през отворения прозорец на насрещния апартамент видяла как подсъдимата поваля И. на леглото, залива я с вода и с пръчка и нанася един единствен удар по дясната ръка. Първоначално свидетелката твърдяла, че възприела описваните събития от терасата на апартамента си. Впоследствие посочила, че това е станало от спалнята на собственото и жилище. Наред с това свидетелката заявила, че нападението над И. се е състояло в спалнята, а при поредния разпит твърдяла, че това се е случило в кухнята на насрещния апартамент. Факт е също така, че в полза на частното обвинение М. допуснала трето лице за заснемане на съществуващата от жилището и видимост към апартамента на тъжителката. Самите снимки обаче са били осъществени с дрон, летящ пред фасадата на блока. Съществените вариации в показанията на лицето са пряко свързани и с отстояваната от защитата теза, подкрепена от собствен снимков материал, за наличие на дърво пред блока, препятстващо възможността за пряко възприемане на описваната ситуация. Наред с това следва се отбележи, че сочените от М. две обидни фрази са явяват изречени преди отварянето на вратата на жилището и последвалата среща на тъжителката и подсъдимата лице в лице. При изложените констатации е безспорно, че за реалните параметри на инкриминирания конфликт свидетелства единствено М.. Стоянова излага собствени наблюдения за състоянието на майка си след твърдяното посегателство, но в останалата им част показанията и единствено възпроизвеждат споделеното от И., при това с обяснима субективност, произтичаща от актуалните отношения на свидетелката с брат и В. Твърденията на И. относно дочутата фраза съдържат единствено и само предположение относно личността на отправилия обидата, без пряко възприемане на ситуацията и контекста на оскърблението. Поради тези причини вменените с тъжбата действия се основават единствено върху необосновано променяните, противоречиви и пораждащи основателни съмнения показания на М., твърдяно възприела сочените събития от значително разстояние, при това единствена от живущите в двата входа. Именно поради това първостепенният съд обосновано е приел, че въпросните показания са неубедителни и недостатъчни да опровергаят защитната теза, включваща обясненията на К. и показанията на В., който освен партньор на подсъдимата е и син на тъжителката. Констатирайки негативните предпоставки по чл.303 от НПК и съобразявайки, че решението на казуса не може да се основава на предположения, т.е., че обвинението не е доказано по несъмнен начин, първостепенният съд е изпълнил безусловното си задължение да признае подсъдимата за невиновна, оправдавайки я по повдигнатите частни обвинения. Що се касае до твърдените от страна на защитата нарушения на процесуалните правила при събирането на доказателствения материал и формирането на вътрешно убеждение от страна на първостепенния съд, настоящият състав счете същите за неоснователни. Няма спор, че и двете страни в производството са опитали да се възползват от снимков материал, изготвен след инкриминирания случай и за целите на процеса, т.е. неслучайно. Тези изображения обаче са били използвани от съда единствено и само за преценка на достоверността на дадените обяснения и показания, като фотоматериалите не са имали пряка роля в процеса на доказване, реално конкуриращ преди всичко гласните доказателствени средства. Що се касае до своеобразния следствен експеримент с използването на инструментите на „G. m.“, същият не противоречи на разпоредбите на чл.166-чл.168 от НПК, а изведените резултати са послужили отново единствено и само за проверка на дадените от М. показания, като същите не са единствено и самостоятелно основание за оценяването на изложеното от свидетелката като спорно, недостатъчно убедително и пораждащо основателни съмнения. Относно решението за разноските-същото изцяло съответства на правилото по чл.190 от НПК, налагащо при признаване на подсъдимия за невиновен деловодните разноски и тези по защитата да се възложат на тъжителя. С оглед изложените констатации и съображения настоящият състав счете депозираната жалба за неоснователна. Поднадзорната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна. Липсват други основания за отмяна или изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът