Решение № 92 от 6.7.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 177/2026 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от адв. К. БС, с адрес за призоваване: с. Б., ул. Р•••. общ. С., пълномощник на Община Ч., с адрес: с. Ч., Община Ч., обл. В.. ул. ..А•••. представлявана от Кмета - МЦТ срещу: Решение № 24/25.03.2026г. по гр. Дело № 1065/20251. на Районен съд Б.. Поддържа се във въззивната жалба, че Решение № 24 от 05.03.2026г. на Районен съд - Б. по гражданско дело № 1065/25г. е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно първокнстанпионният съд бил приел, че Председателя на Общински съвет Ч. е оправомощен да сключва договор за правна защита и съдействие. Първоинстанционният съд не бил изследвал процесуалната легитимация на председателя на общинския съвет да подписва договори за правна зашита и съдействие пред съда. Не била обсъдена и фактическата обстановка, двете дела пред Административен съд - В. и Върховен административен съд, по които ищецът - адв. Д., представлява общинския съвет. Тук се касае за дела, по които общината и общинския съвет са страни. Договорите за процесуално представителство са подписани между адв. Д. и Общински съвет, чрез председателя му - ИВ. На председателя на Общински съвет-Ч. не били вменени функции да сключва договори за адвокатски услуги, още повече срещу Община Ч.. Председателят не бил орган, имащ правомощия да се разпорежда със средства от общинския бюджет. Договорите били сключени при липса на компетентност, както да сключва договори,така и да се разпорежда с бюджетни средства. В обжалваното решение тези факти и обстоятелства не били обсъдени. Ангажиране на експерти или правна помощ, чрез процесуално представителство, следвало да бъде на кмета на общината, който е разпоредител с бюджетни средства или при наличие на решение на общинския съвет за процесуално представителство по съдебни дела. /Решение 58/12.04,2012 г. по гр.д. № 444/2011 г. на Златоградски районен съд; Решение № 287/18.07.2012 г. на ОС 0 Смолян по в. гр. д. № 242/2012 г./ Общинският съвет по силата на правната норма на чл. 17, ал. 1 от АПК и на чл. 25. т. 6 от ЗМСМА се представлява от Председателя на общинския съвет. Предвид регламентирания начин за осигуряване на правна помощ съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА и предоставените правомощия за представителство при колективни органи, визирани в чл. 17, ал. 1 от АПК и чл. 26. ал. 6 от ЗМСМА, не съществува пречка Председателя на общинския съвет да сключи предвидения в Закона за адвокатурата договор за правна защита. Председателят на общинския съвет има правата по чл. 25 от ЗМСМА. а Общинският съвет - правомощията да приема решения на основанията посочени в чл. 25. ал. 1 и ал. 3 от ЗМСМА. Председателят би могъл да подпише договор за правна защита и съдействие след оправомощаването или упълномощаването му от общинския съвет. Такава е и съдебната практика на ВАС / Решение № 6871 от 02.07.2007 г. на ВАС по адм. Пело М> 912/2007 г., III о., докладчик ВК; Решение № 2089 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. Д. № 16086/2009 г., IV о, докладчик председателят МК; адм. Дело № 16086/2009 г. на ВАС, а също и Решение по адм. Дело № 15840/2009 г. на ВАС /, според която практика, правомощието по чл. 25, т. 6 от ЗМСМА на Председателя на общинския съвет - да представлява съвета пред външни лица и организации, не включва правото за сключване на договори от гражданско-правен характер с трети лица. Доколкото Общинският съвет е административен орган и съответно като такъв е страна по административни дела, той има право да вземе решение за организиране на защитата си по тях, включително чрез ангажиране на адвокат, като пълномощното се подписва от Председателя, като представляващ този орган, въз основа на решението на общинския съвет. В случая нямало решение на Общински съвет - Ч., с което да са МУ вменени функции да сключва договори за адвокатски УСЛУГИ. Доказателства от страна на ищеца за наличие на решение на общинския съвет за упълномощаване или оправомощаване на председателя не били представени по делото. Евентуално решение на кмета на общината да заплати адвокатски хонорар на страна, която не защитава интересите на общината е нарушение на финансовата дисциплина и лишено от всякаква логика. Няма основание в ЗМСМА или друг нормативен акт, да се приеме, че договорите са сключени от името и за сметка на Община Ч., съответно задълженията по тях са възникнали за общината. Съгласно чл. 44. ал. 1, т. 16 ЗМСМА кметът на общината има задължение да осигури организационно-техническо обслужване на общинския съвет, в т. ч. и процесуално представителство по административни дела. Дали той ще стори това посредством общинската администрация чрез звеното по чл. 29а ЗМСМА или чрез възлагане на определени дейности на трети лица. е въпрос на оперативна самостоятелност, защото именно той е разпоредител с бюджетни средства. По тази причина общинският съвет не разполага с правомощия да регулира вида и съдържанието на правоотношенията, в които общината като юридическо лице встъпва, дори и касателно обслужване и/или подпомагане на дейността на общинския съвет. На по-силно основание общинският съвет не можел да встъпва в такива правоотношения, по силата на които да се породят права и задължения за общината. Приемането на последното би съставлявало пряко противоречие на разпоредбата на чл. 44, ал. 1. т. 15 ЗМСМА, уреждаща представителството на общината само от кмета. Нито Обшина Ч. е страна по процесиите договори, нито Общинският съвет може валидно да обвързва правната и сфера, поради което и задължения за плащане по процесиите договори за общината не са възникнали, както се излага в жалбата. /Решение № 440 от 28.11.2018 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. дело № 763/2018 г.; Решение № 208/22.06.2015 г. по гр. д. № 3961/2013 г. на 11 Т О. на ЕКС/. Иска се да бъде отменено Решение № 24 ог 05.03.2026г. на Районен съд - Б. по гражданско дело № 1065/25г. като неправилно. В с.з. страните редовно призовани не се явяват и не се представляват. ВОС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна: От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че между ищеца и председателя на ОбС Ч. са сключени договори за правна защита и съдействие № 11182/24.11.2022 г. и № 11189/03.01.2023 г. С договор за правна помощ и съдействие № 0000011182 от 24.11.2022 г., сключен между Общински съвет Ч., чрез председателя ИБВ и адв. И. Д., на адв. И. Д. е възложено осъществяване процесуално представителство по адм. дело № 244/2022 г. по описа на Административен съд - В.. В договора е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева, което да бъде изплатено по посочена банкова сметка в срок до 28.11.2022 г. Административно дело № 244/2022 г. е образувано по жалба на Кмета на Община Ч. против решение № 252 на Общински съвет Ч., взето с протокол № 43/30.09.2022 г. Процесуално представителство по делото е осъществено, видно от Протокол от съдебно заседание от 28.11.2022 г., по което ищцата се е явила като процесуален представител на Общински съвет - Ч., упълномощена е пълномощно от 24.11.2022 г. Административен съд - В. се е произнесъл с Решение № 152/23.12.2022 г., с което отменя решение № 252, взето е протокол № 43/30.09.2022 г. на Общински съвет Ч.. С договор за правна помощ и съдействие № 0000011189 от 03.01.2023 г., сключен между Общински съвет Ч., чрез председателя ИВ и адв. И. Д. е уговорено адв. И. Д. да окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвянето на касационна жалба против решение на Административен съд - В. по адм. д. № 244/2022 г. и осъществяване на процесуално представителство пред ВАС. В договора е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, което да бъде изплатено по посочена банкова сметка, в срок до 06.01.2023 г. Изготвена е касационна жалба, която е входена в съда на 06.01.2023 г. По делото пред ВАС е осъществено процесуално предствителство видно от молба, входена във ВАС на 11.04.2023 г. и Протокол от съдебно заседание. С Решение № 6649/21.06.2023 г., постановено по адм. д. № 1266/2023 г. Върховен административен съд обезсилва решение № 152/23.12.2022 г., постановено по адм. дело № 244 по описа на Административен съд - В., оставя без разглеждане жалбата на кмета и прекратява производството по делото. Въз основа на сключените договори за извършената работа на адв. И. Д. се дължи договорено възнаграждение в общ размер на 700 лева. Договорите за правна помощ са сключени с председателя на Общински съвет - Ч., на осн. чл. 25, т. 6 от ЗМСМА, като председателят представлява съвета пред външни лица и организации.Договорено е възнаграждение в общ р-р на 700.00лв. Не са събрани доказателства, а ответника и не твърди да е платил договореното възнаграждение в срок. С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна: Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г. Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд. Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения: Отношенията м/у страните касаят договор за правна защита и съдействие. Този договор е разновидност на договора за поръчка, при който едно лице - адвокат се задължава да извърши определени действия (правни консултации, изготвяне на договори и други документи и/или процесуално представителство) срещу възнаграждение. Към уредбата на тези правоотношения е приложима общата уредба на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, но и специалните правила на Закона за адвокатурата/ЗА/. Така в последния, за разлика от разрешението по чл. 286 ЗЗД, предвижда, че адвокатският труд е винаги възмезден, независимо дали е уговорено възнаграждение или не - чл. 36, ал.1 ЗА. Ако липсва уговорка относно възнаграждението, адвокатът може да поиска от съответния адвокатски съвет да определи такова (чл. 36, ал.3 ЗА). За да бъде основателен искът по чл. 79, ал.1 вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 ЗА ищецът следва да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор, с които ответникът възлага на ищеца определени правни действия и правна защита; че ищецът е изпълнил задълженията си и е настъпил падежът на вземането му, както и неговия размер /съобразно договора или определено от адвокатския съвет/. Ответникът следва да докаже своите оспорвания и възражения - че договорът е прекратен или че е платил дължимото. Съгл. чл. 24 ал.1 т.2 и т.3 ЗА, упражняването на адв. професия включва изготвяне на съдебни книжа и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Като процесуален представител адвокатът е длъжен да следи за интересите на клиентите си по най - добър начин, за изпълнението на което законът му е осигурил както правата по чл. 31 ЗА, така му е вменил и задължения по чл. 40 ЗА. Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът - повереник поема задължението за правна защита, а не за определен 3 резултат, като защитата адвокатът осъществява според своите възможности, познания и юридическа подготовка. Договорът за правна помощ е специален вид договор за поръчка, за който са налице специални правила, предвидени в ЗА. Посоченият нормативен акт предвижда засилена защита на имуществените права на адвокатите и ограничава до минимум възможността за засягането на същите, вкл. в случаите на некачествено изпълнение на поетите от тях задължения. Единствената допусната от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл. 35, ал.4 ЗА - когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката. Законът за адвокатурата, като специален закон, не предвижда никакви други имуществени последици от рода на намаляване или връщане на възнаграждението при различните други форми на пълно или частично некачествено изпълнение на задълженията на адвокатите. Ако волята на законодателя е била в тези случаи да намерят приложение общите правила за неизпълнение на задълженията, предвидени в ЗЗД, то в такъв случаи се обезсмисля правилото на чл. 35, ал.4 ЗА, доколкото уредената в него хипотеза също може да се подведе под общите правила и не е било необходимо специалното й посочване. От изложеното дотук се налага изводът, че правото на адвоката да получи възнаграждение не зависи от качественото изпълнение на неговите задължения, освен в специалната хипотеза на чл. 35, ал.4 ЗА. Ето защо, дори осъществената от ищеца защита да не е съвпадала с исканата от доверителя му се следва дължимото и уговорено между страните възнаграждение. Падежът на задължението на ответника е настъпил. Същият е поканен от ищеца да заплати сумата 700.00 лв./ с покана получена на 29.11.2023 г., видно от известието за доставяне/ и срока за изпълнение е изтекъл на 06.12.2023 г., поради това е изпаднал в забава от 07.12.2023 г. и дължи обезщетение за забава Ищеца претендира такова обезщетение от по-късна дата 08.12.2023 г., което за претендирания период 08.12.2023 г. – 09.11.2025 г., изчислено чрез „лихвен калкулатор“ е в р-р на 186.64 лв. Поради изложеното, съдът приема, че предявените искове с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 280 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 36 ал.1 ЗА - за заплащане на възнаграждение, произтичащо от договори за правна защита и съдействие в общ р-р на 700.00 лв. и с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД – в р-р 186.64 лв. са основателни и доказани и като такива следва да се уважат изцяло, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд.. Неоснователно е възражението на ответника, че договорът е сключен от името на клиент - лице без самостоятелна правосубектност. ОбС Ч. действително няма качеството на юридическо лице, но притежава процесуална правоспособност и може да бъде субект на процесуално правоотношение и страна в съдебно административно производство по реда на АПК. Не е спорно, че именно ОбС Ч. е бил страна по адм.д. № 244/2022 г. на ОС В. и адм.д. № 1266/2023 г. на ВАС. Първото дело е образувано по жалба на кмета на Община Ч. с/у решение № 252, взето с Протокол № 43/30.09.2023 г. на ОбС Ч.. В случаите на обжалване по реда на чл. 45, ал.3 и ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ на решения на ОбС пасивно легитимиран да участва в съдебното производство е именно ОбС в качеството му на орган на местното самоуправление, издал обжалвания акт. Според разпоредбата на чл. 15, ал.1 АПК страна в административния процес е именно административният орган, респ. същият е страна и в съдебното производство по повод обжалване на издаден от органа административен акт /чл. 153, ал.1 АПК/. В тези съдебни производства участието на ОбС се осъществява чрез процесуален представител, ангажиран от председателя на съвета, разполагащ с компетенции да представлява съвета пред външни лица и организации- чл. 25, т.6 ЗМСМА. 2 Съгл. чл. 17, ал.1 АПК колективните административни органи, какъвто е ОбС, се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа, а според чл. 17, ал. 3 от АПК пред съда те могат да се представляват по пълномощие по реда на ГПК. Следователно ОбС Ч. е оправомощен да сключи чрез председателя си и договор за правна защита за процесуално представителство пред съда. Паричното задължение за заплащане на адвокатското възнаграждение обаче възниква по закон в патримониума на Община Ч., чийто кмет е първостепенен разпоредител с бюджетните средства, тъй като ОбС не разполага със самостоятелен бюджет, с който може да се разпорежда. Предвид изложеното процесният договор за правна защита е сключен от субект с надлежна процесуална правоспособност, който може да се представлява в съдебно производство по реда на АПК от упълномощен процесуален представител. Поради изложеното неоснователни са и останалите доводи на ответника, изложени в отговора на иск. молба/ в т. см. Решение № 374/22.12.2023 г. на ОС - Д. по в.гр.д. № 549/2023 г.; Решение № 2/02.01.2024 г. на ОС - Д. по в.гр.д. № 716/2023 г.; Решение № 56/23.02.2024 г. на ОС - Д. по в.гр.д. № 795/2023 г.; Решение № 175/25.06.2024 г. на ОС Д. по в.гр.д. № 221/2024 г. и др. / ВРС е постановил правилен акт, който следва да се потвърди. По разноските: Във въззивната инстанция разноски не са претендирани от въззиваемата и няма представени доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното, В.ският окръжен съд