Решение № 127 от 14.5.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 127/2026 г.

дело № 20263600500127 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №88 от 03.02.2026г. по гр.д.№2575/2025г. Районен съд - гр.Шумен е уважил предявените от М. А. П. срещу Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", искови претенции по чл.128, т.2 и чл.222, ал.3 от КТ, като е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 1734,35 евро, равняваща се на 3392,09 лева, представляваща дължимото й, съгласно Решение по т.7 от Протокол № РД-05-02 от 25.09.2024г. на Академичния съвет на Шуменски Университет “Епископ Константин Преславски“ увеличение на брутното й трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024г. до 12.08.2024г. (датата на прекратяване на трудовото й правоотношение), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2409,82 евро, равняваща се на 4713,20 лева, представляваща увеличения размер на обезщетението при прекратяване на трудовото й правоотношение след придобито право на пенсия, поради навършване на 65 - годишна възраст за професори, доценти и докторите на науките, изчислено върху увеличения размер на брутната работна заплата над изплатената й сума от шест брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането. С решението ответника е осъден да заплати по сметка на Шуменския районен съд сума в общ размер на 319,16 евро - държавна такса по делото и възнаграждение за вещо лице, както и 2,56 евро, при служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцовата страна са присъдени деловодни разноски в размер на 766,94 евро. Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва изцяло решението на районния съд, като сочи доводи за недопустимост евентуално за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го обезсили, евентуално отмени и да отхвърли изцяло предявените с исковата молба претенции. В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата, в съдебно заседание излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено. Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима. Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество. Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна. Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.128, т.2 и чл.222, ал.3 от КТ от В. Ф. А. срещу М. А. П. срещу Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", за заплащане на сумата от 3392,09 лв., представляваща общия увеличен размер на неплатените трудови възнаграждения за периода 01.04.2024 г. – 12.08.2024 година, и сумата от 4713,20 лева - представляваща увеличения размер на обезщетението при прекратяване на трудовото й правоотношение след придобито право на пенсия, ведно със законната лихва върху всяко от претендираните главни парични задължения, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане. Ищцата излага, че по силата на трудов договор работила в Шуменския университет на длъжност „доцент, висше училище“ в катедра по „Руски език“, факултет по хуманитарни науки до 12.08.2024г., когато трудовото й правоотношение било прекратено поради навършване на 65- годишна възраст. В периода от 01.04.2024г. до прекратяване на правоотношението на 12.08.2024г. й било изплащано основно месечно възнаграждение в размер на 2332 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1035,41 лв., определени по реда и условията на действащото към 31.12.2023г. законодателство. Съгласно чл.92, ал.3 от ЗВО минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност се определяла ежегодно с акт на Министерски съвет в размер на не по-малък от 125 % от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Съгласно чл.1 от ПМС № 274/07.08.2024г. за определяне на минимални заплати за най-ниската академична длъжност на лицата по чл. 53, ал.1 от ЗВО в държавните висши училища считано от 01.04.2024г. размера на тази заплата бил 2516 лв. при нормална продължителност на работното време от 8 часа дневно при петдневна работна седмица за пълен работен месец. След прекратяване на трудовото й правоотношение с измененията на ЗВО били увеличени основните заплати на всички лица, заемащи академична длъжност, като размера на възнаграждението за длъжността „доцент, висше училище“ бил 2876 лв. За нормите на ЗВО и подзаконовите нормативни актове било предвидено изрично обратно действие на разпоредбите, свързани с изменението на основните заплати на преподавателите във висшите училища, считано от 01.04.2024г. От това следвало, че за процесния период 01.04.2024г. до 12.08.2024г. ищцата имала право да получи разликата между изплатеното й трудово възнаграждение и обезщетенията, изчислени върху старата основна заплата и новата основна заплата, определена от 01.04.2024г.. В депозирания отговор на исковата молба, ответната страна е оспорила исковите претенции. Излага, че ПМС № 274/07.08.2024г. касае минимални работни основни заплати за най-ниската академична длъжност и за лицата по чл.53, ал.1 от ЗВО в държавните висши училища, считано от 01.04.2024г. Най – ниската академична длъжност по смисъла на чл.2, ал.3, т.1 от ЗРАСРБ била „асистент“, а лицата по чл.53, ал.1 от ЗВО - изследователи специалисти и експерти. Ищцата не попадала в нито една от посочените категории. Цитираната разпоредба на чл.92, ал.3 от ЗВО нямала отношение към конкретните размери на основните заплати на всички академични длъжности и регламентирала единствено основната заплата за най-ниската академична длъжност. Твърдението, че след прекратяване на трудовото правоотношение и влизане в сила на измененията на ЗВО и поднормативните актове били увеличени основните заплати на всички лица, заемащи академични длъжности в държавните висши училища било голословно и невярно, тъй като не съществувал нормативен акт задължаващ висшите държавни училища да увеличават основното възнаграждение на всички заемащи академични длъжности. Основното месечно възнаграждение действително било определено на 2876 лв. с Решение на Академичния съвет на университета на заседание проведено на 25.09.2024г., от който момент са актуализирани възнагражденията, считано от 01.04.2024г., като било изрично посочено, че увеличението се отнасяло за лицата в трудовоправни отношения с университета към 01.09.2024г. От това следвало, че тъй като към тази дата ищцата не била в трудови правоотношения с университета, то не попадала в категорията лица, за които считано от 01.04.2024г. е актуализирано основното месечно възнаграждение, което обосновавало неоснователност на претенциите. Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищцата е заемала длъжността „доцент“ в Катедра „Руски език“ във Факултета по хуманитарни науки при Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ от 09.09.2011г.. Със Заповед № РД-12 171 от 07.08.2024г. на ректора на университета, трудовото правоотношение било прекратено, считано от 12.08.2024г. поради навършване от служителя на 65 – годишна възраст, като на ищцата следвало да се изплати обезщетение при придобиване право на пенсия в размер на 6-месечното брутно трудово възнаграждение. От представено копие от страница на трудова книжка се установява, че прослуженото време в университета на ищцата било 12 години, 11 месеца и 3 дена, формирано в периода от 09.09.2011г. до 12.08.2024г. По делото са представени фишове за заплата за м. април – м. август 2024г., видно от които основната работна заплата на ищцата е в размер на 2332 лв., а допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е 1035.41 лв. Не се спори, че горното трудово възнаграждение, както и определеното от работодателят обезщетение при пенсиониране били изцяло изплатени на ищцата, в размерите преди твърдяното увеличение. От представеното с отговора на ответната страна преписизвлечение от Протокол № РД-05-02 от 25.09.2024г. от заседание на Академичния съвет на Шуменски Университет “Епископ Константин Преславски“ се установява, че било взето Решение по точка 7 за актуализиране на основното месечно трудово възнаграждение за преподавателски длъжности, измежду които и за заеманата преди това от ищцата длъжност „доцент“. Съгласно Решението размера на възнаграждението за длъжността „доцент“ се увеличавал на 2876 лв., считано от 01.04.2024г. Съгласно т.7.1.1.4 увеличението се отнасяло за лицата в трудови правоотношения с Шуменския университет към 01.09.2024г., с изключение на лицата, заемащи най-ниските академични длъжности и лицата по чл.53, т.1 от ЗВО. Във връзка с изпълнение на взетото решение ректора на университета издал Заповед № РД-10-745 от 25.09.2024г., с която на основание чл.22, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата утвърдил изменение в Приложение № 1 на Вътрешните правила за работна заплата в университета, видно от което за длъжността „доцент“ основното месечно възнаграждение е променено на 2876 лв., с изрично посочване за лицата в трудови правоотношения с ШУ към 01.09.2024г., с изключение на длъжността "Асистент" /в сила от 01.04.2024г./. Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. На първо място е необходимо да се посочи, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по непредявен иск, в каквато насока са твърденията на жалбоподателя. Ищцовата страна е твърдяла увеличение на трудовото и възнаграждение, и въз основа на това увеличение е претендирала допълнителните плащания. Дали е налице твърдяното обстоятелство е въпрос по съществото на спора, а изричното изписване в диспозитива на приетия от съда правопораждащ факт не излиза извън предмета на претенцията. С ПМС № 274/07.08.2024г. са приети минимални работни основни заплати за найниската академична длъжност в държавните висши училища, считано от 01.04.2024г. в размер на 2516 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа на ден, при 5- дневна работна седмица и за пълен работен месец. За лицата по чл.53, ал.1 от ЗВО при същите условия била определена минимална основна работна заплата както следва: за длъжностите, за които се изисква придобито висше образование – 2013 лв., а за длъжностите, за които се изисква придобито средно образование – 1610 лв. Лицата по чл.53, ал.1 от ЗВО са изследователи специалисти и експерти, а най – ниската академична длъжност съобразно чл.2, ал.3, т.1 от ЗРАСРБ е „асистент“. Ищцата е била с академична длъжност "доцент", и действително не попада в нито една от посочените в горното постановление на Министерски съвет, категории. Не съществува нормативна уредба, която да обвързва автоматично определеното минимално основно възнаграждение за най - ниската академична длъжност, с тези на останалите академични длъжности, съответно да определя конкретен размер на тези по - високи длъжности, поради което съответно приложение намира общата регламентация по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С взетото решение на академичния съвет на университета по Протокол № РД-05-02 от 25.09.2024г., са били актуализирани основните месечни трудови възнаграждения считано от 01.04.2024г., на най - ниската академична длъжност "асистент" в размер на 2516 лева, главен асистент - 2616лв., доцент - 2876 лв., професор - 3176 лв., като изрично е прието, че увеличението се отнася за лицата в трудови правоотношения с ШУ към 01.09.2024г., с изключение на лицата, заемащи най - ниските академични длъжности и лицата по чл.53, т.1 от ЗВО. От една страна ищцовата страна не твърди отмяна на административния акт в засягащата я част, не е сезирала съда за упражняване на косвен съдебен контрол за валидността на административния акт съобразно чл.17, ал.2 ГПК, ако евентуално претендира нищожността му, а от друга не се сочи и наличие на проведено производство по чл.50 и сл., съответно чл.71 и сл. от Закона за защита от дискриминация, при евентуално твърдение за дискриминационно отношение от работодателя. Ето защо съдът е бил длъжен да се съобрази с така приетото решение на академичния съвет, съответно да приеме, че за служителите, които към 01.09.2024г. не са в трудови правоотношения с университета, с посочените изключения, увеличението не се отнася. Предвид изложеното атакуваното решение следва да се отмени изцяло, а исковите претенции следва да се отхвърлят. На ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски за първата инстанция в размер на 613,55 евро, а за въззивната в размер на 832,88 евро. Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд