Решение № 936 от 13.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1235/2026 г.

Производството е по реда на чл. 29 ЗОЗ, вр. чл. 274 и сл. ГПК, образувано по жалба 20260619122437 на Тимнат Енерджи Лтд., код по БУЛСТАТ 181601458, Израел, Йокнеам Илит 1871128, ул. „••••••••, представлявано от адв. Д. Д. В., срещу ОТКАЗ № 20260612135158/12.06.2026 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за първоначално вписване на особен залог по партидата на Хелиос Сторидж АД в Централния регистър на особените залози. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че предмет на залога, чисто вписване е заявено, са вземанията от налични акции, a не самите акции.Поради това и се оспорва изложеното в отказа, че предмет на заложното право била „стойността на акцията на пазара". Излага се, че не съществува законова забрана за вписване на залог върху вземанията за заплащане на дивидент/част от печалбата и всякакви други плащания, произтичащи от притежавани налични акции, като се цитира и практика на СГС. Излага се, че нямало колизия между правата на заложния кредитор по ЗОЗ и заложния кредитор по договора за търговски залог по чл. 310 от ТЗ, тъй като в единия случай се касае за оценими права, а в другия случай – за самия документ. Излага се, че липсва каквато и да е изрична разпоредба в ЗОЗ, която да изключва вземанията, произтичащи от акции, от кръга актове, които могат да бъдат залагани по реда на 303 (както например в чл. 4, ал. 1 т. 1 от ЗОЗ законодателят изрично е изключил кораби и вьздухоплавателни средства от кръга движими вещи, които могат да бъдат предмет на особен залог). Поддържа се, че до скоро е съществувала константна и непротиворечива практика на Централния регистър на особените залози, при която в продължение на години се допускаха вписвания на особени залози върху вземания, произтичащи от акции. В връзка с посочените в отказа нередовности на заявлението е посочено, че длъжностното лице по вписванията не е спазило чл. 28а, ал.4 от ЗОЗ, като не е дало указания на заявителя за отстраняване на нередовностите на заявлението. Поддържа се, че се установяват трите имена на заявителя, а адресът на дружеството – заложен кредитор посочен съгласно наличната възможност във формуляра в ЦРОЗ. Поддържа се, че е плета 105,106, 107 и 108 са надлежно попълнение, а поради техническа грешка не е приложена декларация за истинност от представителите на дружеството, но отново се подчертава, че длъжностното лице по вписванията не е дали надлежни указания. Декларацията се прилага към жалбата. Съдът, след като разгледа събраните доказателства, намира следното от фактическа страна: Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление, образец ЦРОЗ-1, вх. № 20260612135158, подадено от Тимнат Енерджи Лтд, чрез пълномощника адв. Д. В., с искане да бъдат вписани обстоятелства по партидата на дружеството като залогодател върху следното заложено имущество: Вземания от всички акции, притежавани от Залогодателя в капитала на „ХЕЛИОС СТОРИДЖ“ АД, акционерно дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Република България, вписано в Търговския регистър с ЕИК 208519458, заедно с всички права, прилежащи към тези Акции (включително правото на дивиденти и други приходи, произтичащи от или във връзка със заложените акции периодически, включително, но без това да се ограничава до лихви и плащания от ликвидационен дял или при други случаи), и по-точно 4,000,000 (четири милиона) обикновени поименни налични акции с право на глас с номинална стойност от EUR0,51 (петдесет и един евроцента) всяка, както и вземания, произтичащи от всякакви Нови Акции, според случая. „Нови Акции“ означава емитирането на акции или издаването на нови временни удостоверения за вече заложени акции или придобиването на каквито и да е акции в уставния капитал на „ХЕЛИОС СТОРИДЖ“ АД (включително в резултат от покупка на акции или увеличаване на капитала), всички подобни новоемитирани или придобити акции или новоиздадени временни удостоверения. Към заявлението е приложен договор за залог на акции и дивиденти от 09.06.2026 г. между Колмобил Енерджи Лимитед Тимнат Енерджи Лимитед като залогодатели, Хелиос Сторидж АД и Банка ДСК АД като заложен кредитор. По силата на договора залогодателите следва да учредят: 3.1.1 - залог в полза на Заложния кредитор като залог върху заложените акции съгласно ТЗ, 3.1.2. – новите акции, както е приложимо и 3.1.3. - особен залог върху дивидентите съгласно ЗОЗ. Съгласно чл. 3.3.1 заложените акции или оригиналните временни удостоверения ще бъдат във владение на заложния кредитор по време на срока на договора. Уговорени хипотезите на възможност на заложните длъжници да упражняват правото на глас (чл. 3.32), както и плащания на дивиденти (чл. 3.3.3). Установява се от справка по партидата на Хелиос Сторидж АД, ЕИК 208519458 в ТРРЮЛНЦ, че капиталът на дружеството е 5 100 000 евро и е разделен на 1 000 000 обикновени поименни налични акции, с номинал 0,51 евро. Представени са и други документи. За да постанови направения отказ длъжностното лице е посочило на първо място, че съгласно чл. 45, ал. 3 от Наредбата, когато заявлението е подадено по електронен път и е подписано с квалифициран електронен подпис, проверката се изразява в съпоставяне на името, посочено в поле заявител на заявлението, и името, съдържащо се в удостоверението за електронен подпис, което придружава електронния подпис на заявлението, а в конкретния случай, заявителят и името на притежателя на ел. подпис не съвпадат напълно – заявител е адв. Д. В., а в удостоверението за електронен подпис се установява, че лицето е "D.D.V., т.е заявеното в поле "Име" не отговоря на изискванията на чл. 6, ал. 3, т. 3, б. "а" от Наредба № Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози /Наредбата/. Излага се, че заявеното: "ИзраелИзраел Харимон № 10" в поле 5 "Адрес/ Седалище и адрес на управление" на група "Основни обстоятелства" не съответства на изискванията на чл. 11, ал. 2, т. 2, б. "г" от Наредбата, където е посочено, че в полето се заявяват държава, населено място, пощенски код, областта, общината, районът, жилищният комплекс, улица, номер на сграда и вход, етаж, апартамент или офис. В случая се касае за чужедстранно юридическо лице регистрирано в Регистър Булстат. Видно от регистрацията на чуждестранното юридическо лице в Регистър "Булстат" същото е регистрирано със седалище и адрес на управление: ИЗРАЕЛ, пощенски код 1871128, Йокнеам Илит, •••••••• Изложени са подробни съображения защо заявеното в поле 105 не съответства на изискванията на чл. 11, ал. 3, т. 4, б. "б" от Наредбата - страните по договора за особен залог, както и качеството им в правоотношението не подлежат на вписване в посоченото поле. Същите подлежат на вписване на основание чл. 26, ал. 1, т. 1, б. "б" и б. "в" от ЗОЗ при спазване на изискванията на чл. 11, ал. 3, т. 2 и т . 3 от Наредбата. Заявеното в поле 107 препраща към документи, което не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 3, т. 4, б. „г“ от Наредбата, тъй като в полето се посочва количеството на дължимото по задължението в единиците, в които то се измерва, като изрично е посочено, че при парични задължения се посочва главницата в съответната валута. Препращането към документи, дори и същите да са приложени към заявлението е посочено, че е неправилно и не отговаря на основното предназначение на публичния регистър, за създаване на информираност по отношение на третите добросъвестни лица за учредените особени залози. Били заявени за вписване по поле 107 и обстоятелства, които не подлежат на вписване. В посоченото поле заявителят е заявил лихви, които подлежат на вписване в друго поле на заявлението, вземания за разходи и други вземания, които съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОЗ, която императивно определя обема на обезпеченото вземане, не попадат в обхвата на обезпеченото вземане и описание в поле „Размер“ на обезпеченото вземане. Заявеното в поле 108 не съответства на изискванията на чл. 11, ал. 3, т. 4, б. "д" от Наредбата. Обстоятелствата заявени за вписване препращат към уговорки от договора за кредит, съдържанието на които не може да бъде установено от заявеното. Основание за отказ е и характера на искането – вписване на залог на вземания по обикновени поименни налични акции, като е посочено, че чл. 4 ал. 1, т. 1-9 ЗОЗ изчерпателно е изброено имуществото, което може да бъде предмет на особен залог по реда на този закон, като в т. 3 изрично е посочено, че по реда на ЗОЗ могат да бъдат залагани вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми. Посочено е, че наличните ценни книги са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ (така и А.К., Облигационно право, Обща част, СИБИ 2020, стр. 630-631), тъй като за залагането им се изисква предаване съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/и ТЗ. Следователно, вземането по налична ценна книга не може да бъде предмет на договор за особен залог по ЗОЗ, съотв. вписването в ЦРОЗ на подобен залог би било нищожно. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното: Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице – заявителя в регистърното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – и е постъпила в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Съгласно чл. 28, ал. 3 ЗОЗ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи ли на обявяване и не е ли обявен в регистъра, дали заявлението е подадено от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи, съответно подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 27, ал. 4 ЗОЗ, документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система и дали е платена дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие. Основният спорен въпрос по делото, според Съда, е дали вземанията, които могат да бъдат свързани с реализиране на определени имуществени права, инкорпорирани в поименни налични акции, каквито са акциите, притежавани от залогодателят от капитала на „ХЕЛИОС СТОРИДЖ“ АД, могат да са обект на особен залог по смисъла на чл. 4 от Закона за особените залози. Законът за особените залози предвижда в чл. 4, ал. 1, т. 3, че предмет на особен залог могат да бъдат вземания, безналични ценни книги и дялове на колективни инвестиционни схеми. Настоящата съдебна инстанция намира, че наличните ценни книги, каквито са поименните акции, са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ (така и А. К., Облигационно право, Обща част, Сиби 2002, стр. 596), тъй като за залагането им се изисква и предаване съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Това разбиране е последователно излагано в решение по т. дело 63/2024 г. (потвърдено с решение 325/ 20.05.2024 г. на САС) и по т. дело 1711/2024 г. по описа на СГС,VI-10 състав. Мотивите са следните: Залагането на права по налични ценни книги се отличава с особеността, че документът и материализираните върху него права могат да бъдат залагани само заедно, като съответно се прилагат правилата на залога върху вещи (чл. 156 – 161 ЗЗД) и на залога върху вземания (чл. 162 – 165 ЗЗД), поради което и по арг. от чл. 156, ал. 1, вр. чл. 163 ЗЗД договорът за залог на вземане по налична ценна книга изисква и предаването на книгата и е свързан с договор за залог на самата налична ценна книга. От характеристиката на наличните ценни книги, независимо дали материализират само вземания (записи на заповед, менителница), или и ценни книги, материализиращи и права (акции, временни удостоверения), следва че заложните права от договора за залог възникват едновременно - както върху документа като вещ, така и върху правата, които са материализирани в него (така Обезпеченията в материалното и процесуалното право ИК Труд и правo, Раздел 1, §3, стр. 486 и сл.). Действително, както е посочено и в решение № 54 от 09.10.2015 г. по т. д. № 4501/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС при залога върху поименни налични акции (временни удостоверения) заложният джиратар не може да упражнява имуществените и неимуществени права на акционера, т.е заложното джиро на поименни налични акции (временно удостоверение) има обезпечителна, но не и транспортна функция. Залогодателят продължава да бъде носител на акционерните права и може да ги упражнява. С разпоредбата на чл. 185, ал. 3 ТЗ при залога на поименни акции изрично е изключен редът за залагане на менителничните ефекти и следващите от него правни последици, предвиден в чл. 473 ТЗ. Изключение е въведено само едно относно правото на глас в общото събрание, което вместо от акционера, може да бъде упражнено от заложния джиратар, когато това е уговорено в договора за залог на акциите. Това обаче не е аргумент в насока на извода, че е допустимо разкъсване на връзката между материалния носител –поименната налична акция и част от материализираните с същата права – имуществените права на акционера. С оглед предназначението на залога като вид обезпечение на вземанията на заложния кредитор, неговият интерес е насочен именно към получаване на възможност за удовлетворяване именно с имуществените права, свързани с поименната ценна книга. В тази връзка, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 73в от ТЗ, която гарантира, че плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. По този начин законодателят е осигурил защитен механизъм спрямо заложния кредитор при сключен реален договор за залог на поименни ценни книги. Този механизъм е аргумент за недопустимостта на вписване на особен залог по реда на ЗОЗ върху бъдещи парични вземания във връзка с имуществени права по поименни налични акции, доколкото при залог по реда на ТЗ/ЗЗД на тези налични ценни книги, с права на заложния кредитор по реда на чл. 73в от ТЗ, и при отделно вписан особен залог върху вземанията във връзка с тези налични акции в ЗОЗ би възникнала неразрешима колизия между правата на двете групи кредитори (при хипотезата, че заложният кредитор по реда на ЗОЗ - по отношение на него в налице вписване в ЦРОЗ и заложният кредитор по договора за търговски залог по чл. 310 от ТЗ на тези акции, са различни лица) върху плащанията, които акционера има от дружеството. В конкретния случай, в договор за залог на акции и дивиденти от 09.06.2026 г. между Колмобил Енерджи Лимитед Тимнат Енерджи Лимитед като залогодатели, Хелиос Сторидж АД и Банка ДСК АД като заложен кредитор се залагат вземания – дивиденти по налични поименни акции (макар, че в поле 11 по заявлението са описани вземания в значително поголям обем, т.е налице е още едно основание за отказ на вписването), които вземания са именно във връзка с притежанието от залогодателя на 4 000 0000 налични поименни налични акции от капитала на Хелиос Сторидж АД. С оглед недействителността на залагането по реда на ЗОЗ на налични ценни книги по аргументите, изложени по-горе, нищожно би било вписването и на особен залог върху вземания във връзка с налични ценни книги (така и решение № 325/20.05.2024 г. по т. дело 293/ 2024 година по описа на САС). За пълнота, следва да се отбележи, че е ирелевантно твърдението на жалбоподателя, че е налице практика на Централния регистър на особените залози за вписване на подобни договори за залог върху вземания върху налични ценни книги, тъй като фактически постигнати незаконосъобразни резултати според настоящия съдебен състав, не могат да обосноват неправилно приложение на закона по настоящото дело. Принципът за прилагане на еднакви критерии при равни условия по закон не освобождава Съда от задължение да тълкува и прилага закона според вътрешното си убеждение, особено в хипотезата на липса на утвърдена и константна съдебна практика в противен на поддържания от съдебния състав смисъл по прилагането на отделни правни институти. В настоящата хипотеза, Съдът споделя и другите основания за отказ на длъжностното лице по вписванията, с изключение на непредставянето на декларация за истинност на заявените обстоятелства (относно същата се дължат указания по чл.28а, ал.3 от ЗОЗ), като с оглед установеното непопълване съобразно изискванията на Наредба № Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до централния регистър на особените залози, на съответните полета – 105, 107,108, 111, вкл. и препращане към документи, което е недопустимо. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 28а от ЗОЗ ДЛР може и дължи да даде указания не относно съдържанието на отделните полета, а само при установен пропуск да се приложат всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, т.е не само, че посочените полета не са точно попълнени, но и не се дължат указания за точното им попълване. Включването на многобройна информация в полета, в които следва да се посочи конкретна цифра (напр. размер на обезпеченото вземане) не само, че затруднява проверката, дължима при произнасяне по искането, но и препятства изпълнение на функциите на вписванията в ЦРОЗ. По изложените съображения атакуваният отказ се явява правилен и законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена, Съдът