Решение № 935 от 27.7.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 178/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на М. Е. Я., адрес: [населено място], [улица], ет. 2, срещу заповед № ЗП-931 / 27.05.2026 г. на кмета на Община Силистра, с която – на основание чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ – е отказан достъпът до обществена информация по подадено от жалбоподателя заявление вх.№ 94-00-1677 / 15.05.2026 г. С последното е поискано предоставянето по електронен път на копия от следните строителни книжа за сгради в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], адрес: [улица]18: а/ виза за строителство и строително разрешение № 118 / 11.09.1985 г. за строеж „Гараж“ – сграда с [идентификатор]; б/ строително разрешение № 132 / 16.04.1990 г. за строеж „Баня, клозетна кабина и съблекалня“ – сграда с [идентификатор]. В заявлението изрично е уточнено, че заявителят не желае предоставяне на лични данни на физически лица и би приел документите със заличени лични данни.

Жалбоподателят поддържа, че оспореният отказ е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че: а/ поисканите строителни книжа съставляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 10 ЗДОИ; б/ Законът за устройство на територията (ЗУТ) и Законът за Националния архивен фонд (ЗНАФ) не установяват специален ред за достъп до информация, който да изключва приложението на ЗДОИ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от закона; в/ органът е бил длъжен да приложи принципа за частичен достъп по чл. 7, ал. 2 ЗДОИ, като заличи личните данни на трети лица; г/ налице е надделяващ обществен интерес по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Прави искане за отмяна на отказа, връщане на преписката на органа със задължителни указания и присъждане на направените разноски.

Ответникът – кметът на Община Силистра – оспорва жалбата с писмен отговор вх.№ 1105 / 15.06.2026 г. Поддържа, че: а/ исканите документи не съставляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като касаят конкретен недвижим имот – собственост на трети лица, и уреждат частноправни отношения; б/ ЗУТ и ЗНАФ представляват специални закони, установяващи специален ред за достъп, по който право да се снабдят с копия имат само заинтересованите лица по смисъла на тези закони; в/ по отношение на исканата „виза за строителство“ следва да се има предвид, че по смисъла на чл. 140 ЗУТ терминът е „виза за проектиране“. Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът, с оглед на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

По допустимостта на оспорването:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от адресата на неблагоприятния индивидуален административен акт, който има пряк и личен правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Съдът е сезиран надлежно, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на оспорването:

В мотивите на процесния отказ административният орган е приел, че: а/ исканите строителни книжа не попадат в обхвата на ЗДОИ, тъй като касаят конкретен недвижим имот, собственост на трети лица, издават се в производство по реда на ЗУТ и се съхраняват по реда на ЗНАФ; б/ с получаването на горепосочените книжа заявителят не би могъл да си състави мнение относно дейността на общинската администрация като задължен субект по ЗДОИ, доколкото информацията е от частен характер; в/ ЗУТ и ЗНАФ, като специални закони, предвиждат специален ред за достъп и определен кръг лица – заинтересовани лица, съответно лица по чл. 84 и чл. 85 ЗНАФ, – което по силата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ изключва приложението на ЗДОИ; г/ не е налице надделяващ обществен интерес по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ.

Спорът е изцяло по правото – относно характера на исканата информация и приложимостта на реда по ЗДОИ.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация. Кметът е органът, ръководещ общинската администрация, поради което той е задълженият субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, т.е. авторът на административния акт разполага с необходимата компетентност. Актът е издаден в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Няма данни за съществено отклонение от административнопроизводствените правила или от целта на закона. Следователно не са налице пороци, обуславящи нищожност или унищожаемост на обжалваната заповед по чл. 146, т. 1 – 3 и т. 5 АПК.

В контекста на материалния закон обаче съдът намира жалбата за основателна по изложените по-долу съображения.

1. Относно характера на исканата информация като обществена.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация по смисъла на закона е всяка информация, която е свързана с обществения живот в Република България и която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Разрешението за строеж и визата за проектиране представляват административни актове, издавани от органи на местната администрация при упражняване на властнически правомощия относно устройството на територията и строителството. Поради тази причина съдържащите се във въпросните актове данни са официална обществена информация по смисъла на чл. 10 ЗДОИ.

Обстоятелството, че даден строеж се реализира в частен имот, не придава частен характер на информацията, съдържаща се административните актове относно строежа. Административните правоотношения могат да имат за свой предмет и частна собственост, но това не променя тяхната природа. Последната се детерминира от властта и подчинението като метод на правно регулиране. Устройството на територията, разрешаването на строителството и контролът върху него се осъществяват именно на базата на този метод. Следователно в случая се касае за публичноправна дейност на местната администрация, която засяга обществения живот в страната. Чрез достъпа до актовете, в които намира израз гореспоменатата дейност, всеки гражданин може да си състави мнение относно това доколко поведението на административните органи е правомерно.

2. Относно твърдения „специален ред“ по ЗУТ и ЗНАФ и приложението на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ приложението на закона се изключва, само когато в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на информация. Ответникът е изразил в оспорената заповед тезата, че ЗУТ и ЗНАФ съдържат такъв специален ред, но не е посочил кои точно текстове от ЗУТ уреждат специалния ред. Изписал е единствено разпоредбите на чл. 84 и чл. 85 ЗНАФ, които гласят следното: „Архивите по чл. 6, ал. 1 осигуряват публичен достъп на потребителите до документите, които съхраняват. Достъпът до документи може да бъде ограничен, когато това е предвидено в закон.“ Първата от цитираните разпоредби не ограничава, а гарантира публичния достъп до архивираните документи. Втората допуска ограничение в достъпа по силата на особен закон, но самата разпоредба не въвежда никаква лимитация. Никъде в цитираните текстове не се споменава, че щом информацията стане архивна, тя вече не е обществена, така че въпросните разпоредби не дерогират режима на ЗДОИ. От гледна точка на ЗУТ също е установено началото на публичността: „Министърът на регионалното развитие и благоустройството организира поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията им, архив на издадените строителни книжа и организира публикуването и поддържането в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а“ (чл. 3, ал. 4 ЗУТ); „Кметът на общината организира поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията им, архив на издадените строителни книжа и организира публикуването и поддържането в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а“ (чл. 5, ал. 5 ЗУТ). В съответствие с това нормативно положение Министерството на регионалното развитие и благоустройството поддържа публичен регистър по чл. 3, ал. 4 ЗУТ на издадените разрешения за строеж (вж. <https://www.mrrb.bg/bg/registri/izdadeni-razresheniya-za-stroej/>). Столична община е създала не само регистър на разрешенията за строеж, но и на визите за проектиране (вж. <[интернет адрес]>). Община Силистра също е изнесла на своята електронна страница регистри по устройството на територията, но те не съдържат актове преди 2017 г. (вж. <[интернет адрес]?op=view&view=ut-registri&page=1>). Това обосновава защо жалбоподателят търси информацията по реда на ЗДОИ. Следователно няма пречка да бъде уважено заявление вх.№ 94-00-1677 / 15.05.2026 г., още повече като се има предвид, че информацията е поискана със заличени лични данни и трябва да бъде предоставена именно по този начин.

3. Относно терминологичното възражение по повод на израза „виза за строителство“.

Възражението на ответника, че по смисъла на чл. 140 ЗУТ относимият термин е „виза за проектиране“, а не „виза за строителство“, не обосновава отказ. Самото възражение сочи, че ответникът е наясно за каква виза става дума, т.е. терминологичната неточност не прави искането неразбираемо. А щом е разбираемо, не може да бъде отклонено заради непрецизност на юридическия изказ.

Краен извод.

По изложените съображения оспореният отказ е незаконосъобразен – издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДОИ (основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК). Следователно жалбата е основателна. На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Относно разноските.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Община Силистра следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за държавна такса в размер на 5,11 €.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, съдът