Решение № 3513 от 22.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14696/2024 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК. Образувано е по предявени от С. С. С. и С. С. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на общо 400000,00лв./2*200000,00лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие от 22,06,2021год., ведно със законната лихва върху главницата от увреждането до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност е предявен иск с пр.осн.чл.86 от ЗЗД срещу Р. И. Г. за законна лихва от датата на увреждането до датата предхождаща деня, от който застрахователят бъде осъден да я заплати, ако началната дата не съвпада с датата на събитието. /Евентуалната искова претенция срещу делинквента, съдът намира да е нередовна-не е посочен размер и конкретен период, за който се претендира. Въпреки това и доколкото указанията на въззивната инстанция дадени с Опр. 2086/12,08,2025год. по описа на САС са задължителни за СГС, настоящият състав дължи да приема, че исковата молба в тази част е редовна./ Релевират се доводи за настъпило пътнотранспортно произшествие на 22.06.2021год., в гр. Сапарева баня, на ул. „Германея“, в района на хотел „Емали", като при управление назад на моторно превозно средство - специален автомобил марка „Мерцедес" 250Д, ДКН № ••••••••, собственост на „Небесни ангели - 23" ЕООД, водачът му е нарушил правилата за движение по чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като преди да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението и чл.40, ал.2 от ЗДВП, като по време на движението си назад не е наблюдавал пътя зад превозното средство и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката М.а В. С.а, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество-амфетамин, установено по надлежния ред. В резултат на произшествието за ищците /съпруг и син на пострадалата/ са настъпили неимуществени вреди подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Поддържа гражданската отговорност на делинквента да е застрахована при ответното дружество. Предявена е претенция за извънсъдебно уреждане на спора, но в законоустановения срок не е определено обезщетение, което обуславя правен интерес от търсената съдебна защита. При условията на евентуалност, в случай, че исковата претенция за законна лихва срещу застрахователя бъде отхвърлена, считано от датата на деликта претендира същата от делинквента за периода от деликта до датата на която се дължи от застрахователя; Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски. Ответникът-ЗД Бул инс АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие. Оспорва механизма на пътнотранспортно произшествие. Поддържа, че произшествието е настъпило по вина на пострадалата, която с действията си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат поради нарушение на чл.113 от ЗДВП и чл.32, ал.2 от ЗДВП, доколкото не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се МПС, както и с неговата скорост на движение; Поддържа да липсват доказателства смъртта на М.а С.а да е в причИ. връзка с описаното събитие; При условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Трето лице помагач по главния иск и ответник по евентуалния иск- Р. И. Г. оспорва исковата претенция. При условията на евентуалност при основателност на иска предявен срещу ЗД Бул инс АД е предявен от ЗД „Бул инс“АД срещу Р. И. Г. обратен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1, пр.2 от КЗ, вр.чл.54 от ЗЗД за заплащането на сума в размер на 400000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за С. С. С. и С. С. С. по повод предизвикано от ответника ПТП на 22,06,2021г., ведно със законната лихва и разноски. Излага съображения, че тъй като ответникът е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр.2 от КЗ за ищеца, в качеството му на застраховател, е възникнало регресно право в размер на дължимите заплатени обезщетения. Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски; Ответникът- Р. И. Г. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост, респективно неоснователност на исковата претенция. Оспорва наличието на регресно право на застрахователя, основание за плащане на обезщетение. Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски по ОИ. При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно между страните е обстоятелството прието по реда на осн.чл.146 от ГПК/ определение постановено в о.с.з. от 18,09,2025год. /, относно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за автомобил „Мерцедес 250 Д“, с рег. № •••••••• ВМ за релевирания период с ответника ЗД Бул инс АД. Видно от справка за родствени връзки ищците се легитимират като законни правоприемници на починалото лице- син и съпруг. За установено по делото съдът намира обстоятелството смъртта на М.а В. С.а да е в причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Представена е присъда №13 от 27,05,2022год. на Окръжен съд Кюстендил, НО, която не се спори да е влязла в сила на 27,06,2024год., постановена по НОХД №578/2021год., от която се установява, че Р. И. Г., е признат за виновен в това, че на 22,06,2021год., в гр.Сапарева баня, ул.Германея, в района на хотел Емали, при управление назад на специален автомобил, с марка Мерцедес, модел 250 Д , с рег.№СО ••••••••, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.40, ал.1 от ЗДВП, като преди започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затрудняване на останалите участници в движението и по чл.40, ал.2 от ЗДВП, като по време на движение си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката М.а В. С.а, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество-амфетамин, престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1, вр. С ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. От заключението на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се установява мястото на удара по ПТП, а именно: по широчина на платното за движение на ул.Германея на около 2 метра вдясно от левия бордюр по посока на движение на автомобила на заден ход и по дължина на платното за движение на около 16 метра преди линията на ориентира по посока на движението на същия автомобил. Ударът е настъпил върху дясната пътна лента за посоката на движение, когато се е движил напред преди спре и да потегли назад. Скоростта на движение на лек автомобил Мерцедес непосредствено преди настъпване на ПТП е около 31 км.ч. Опасната зона за спиране на МПС за установената скорост на движение е 17,1метра. Скоростта на движение на пострадалата пешеходка преди настъпване на удара е 3,8км.ч. Отстоянието на автомобила до удара от момента на стъпване на пешеходеца на платното за движение е 16,32метра, или ударът е непредотвратим. Водачът би имал техническа възможност да спре ако се е движил със скорост от 29,57км./ч. На мястото на удара няма обособена пешеходна пътека. По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Г. и св.П.А., от които се установяват отношенията между ищците и М.а С.а. При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД. За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причИ. връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. С оглед наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 578/2021год. по описа на Окръжен съд Кюстендил, която е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причИ. връзка с противоправното деяние. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице. Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран. Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причИ. връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищците, в качеството на низходящ и съпруг на увредения са активно, материално-правно легитимирани да претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на родител и съпруг. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83- 2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/ С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на по 130 000.00лв. При определяне на същите, съдът съобрази възрастта на починалото лице -65години при настъпване на ПТП, което поради липса на опровергаващи данни по делото, съдът приема да е било в добро здравословно състояние, родствената връзка между ищците и пострадалото лице /пълнолетно дете –родител, съпруг/, че са били в добри отношения основани на взаимопомощ, грижа и емоционална подкрепа. Установи се, че ищците са приели тежко загубата на М.а С.а като и към настоящия момент същата не е преодоляна/видно от свидетелските показания /. Не са ангажирани доказателства относно общественото положение на увреденото лице налагащо завишаване размер на обезщетението. По отношение на ищецът С. С.-съпруг съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 130000,00лв. При определяне на същия, съдът съобрази, че починалата е съпруга на ищеца, близките, устойчиви и дълготрайни отношения между тях, възрастта на съпрузите и лишаването на ищеца от години пълноценен семеен и съпружески живот, обстоятелство, че смъртта на съпругата му е предизвикала негативни усещания на тъга и стрес, като бе съобразена и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Що се отнася до С. С. -син се установи, че макар и да не е живял в общо домакинство с родителите си, са поддържали трайна емоционална връзка, били са сплотено и хармонично семейство, като към приключване на съдебното дирене загубата и на двамата ищци не е преодоляна. Същевременно следва да бъде отчетено обстоятелството, че ищецът е пълнолетен-34год., което не предполага непосредствени грижи спрямо него от страна на починалото лице; Ето защо съобразявайки горните критерии, икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователното покритие към датата на застрахователното събитие, съдът определи размера на обезщетението от по 130 000,00лв. Възражението за съпричиняване от страна на пострадалият поради нарушение от негова страна на правилата за движение по пътищата е неоснователно. Доказателства в тази насока не са ангажирани при условията на чл.154 от ГПК. Извън горното при установения механизъм на произшествието, при който ПТП е настъпило при движение на заден ход на МПС при първоначална противоположна посока на движение на автомобила е неотносимо възражението за нарушение от страна на пострадалата на чл.113 от ЗДВП и чл.32 от ЗДВП, сочещи на задължение на пешеходеца да се съобрази с разстоянието и скоростта на движение на МПС, което предполага възприето движение от страна на пешеходеца на приближаващо съобразно посоката му на движение МПС, а не предприета маневра назад, неочаквана за пешеходеца; Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на уведомяване на застрахователя-25,06,2024год., като за периода от уведомяването до изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 15,12,2022год. отговорността на застрахователя е обусловена от чл. 493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ доколкото обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред увреденото лице. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните изводи обективирани в Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение №79/04.082022 г. по т.д.№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д. №2026/2021 г. – I Т.О., Решение №50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др. С оглед неоснователност на исковата претенция за забава от датата на увреждането - 22,06,2021год., съдът намира да се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуалната искова претенция срещу делинквента Р. И. Г. за обезщетение за забава от 22,06,2021год. до 24,06,2024год., която с оглед чл.84, ал.3 от ЗЗД е основателна. Размерът на същата определен по реда на чл.162 от ГПК е 45096,05лв. по всеки от исковете или в общ размер на 90192,10лв. По предявен обратен иск предявен от ЗД Бул инс АД срещу Р. Г. с пр.осн.чл.500, ал.1, т.1, пр.2 от КЗ, вр.чл.54 от ЗЗД. Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 от КЗ е право на застрахователя да получи от застрахования платеното обезщетение на пострадало лице, ако са налице предвидените в закона основания - умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията с този момент. Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. /В този смисъл съдът съобрази разясненията дадени с Решение № 20/02.04.2021 г. по гр. д. № 2695 по описа за 2019 г., ТК, 2 ТО на ВКС/. За да се ангажира отговорността на ответника следва да бъде установено наличието на деликтно правоотношение, във връзка с което да е ангажирана отговорността на застрахователя по гражданска отговорност, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, въз основа на валиден застрахователен договор и водачът да е управлявал превозното средство под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или на алкохол над допустимата от закона норма, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. За основателността на предявения в условията на евентуалност иск не е необходим елемент от фактическия състав в рамките на настоящото производство да се установи, че ищецът-застраховател е изпълнил задължението си към пострадалия, тъй като в случая се създава условно изпълнително основание - то възниква при условие, че ищецът по обратния иск изпълни задължението си към пострадалия. /В този смисъл решение № 228/22.02.2012 г. по т. д. № 877/2010 г., ВКС, ТК, ІІ ТО на ВКС; решение № 49/2010 г. по т. д. № 814/2009 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./. В настоящият случай, по делото се установяват горепосочените елементи на фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Причиняването на процесното произшествие от страна на ответника, при управление на лек автомобил след употреба на наркотично вещество-амфетамин, както и причинената смърт на М.а В. С.а, установени от представената по делото влязла в сила присъда по НОХД № 578/2021 г. по описа на ОС-Кюстендил, задължителна за гражданския съд по силата на чл. 300 от ГПК. Елементите от фактическия състав, съдът намира за установени съобразно изложените погоре мотиви-валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО за процесното МПС, настъпило застрахователно събитие, при което е причинена смъртта на М.а С.а, установено противоправно, виновно деяние от страна на ответника по ОИ, управление под влияние на наркотични вещества. По разноските: Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83, т.4 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в размер на общо 10400,00лв. - държавна такса или 5317,44евро. На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора на ищците се дължат разноски в размер на 19734лв от общо 30360,00лв. –адв.възнаграждение или 10089,83евро. На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 5252,34евро от общо 15006,68евро, от които адв. възнаграждение в размер на 14746,68евро и 260,00евро -в.л. На осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът Р. Г. дължи по бюджетна сметка разноски в размер на 1844,58евро-държавна такса по евентуален иск за законна лихва. На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца по обратен иск ЗД Бул инс АД се дължат разноски в размер на 13141,04евро, от които 7823,60евро-адвокатско възнаграждение и 5317,44евро –държавна такса. Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд