Решение № 776 от 20.2.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1221/2025 г.
Административен съд - Пазарджик20.02.2026reporting judge Георги Петров
Ruling
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В. В. Б. от [населено място], [жк], •••, •••, •••, против Решение № 1012-12-174#1 от 30.07.2024 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е оставено в сила Разпореждане № 24 от 20.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Пазарджик, с което злополуката станала с В. Г. Б., не е приета за трудова по смисъла на чл. 55 от КСО. ОСЪЖДА В. В. Б. от [населено място], [жк], •••, •••, ••• да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, бул. А. Стамболийски, № 62-64, обл. Пазарджик, сумата от € 50,00 (петдесет евро)( 97,79 лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. ОСЪЖДА В. В. Б. от [населено място], [жк], •••, •••, ••• да заплати на Д. И. Д. от [населено място], •••, [улица], сумата от € 255,65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента)( 500,00 лева), представляваща извършени от последния разноски по производството. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне. Съдия: /п/ �
Grounds
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
- Производството е по реда на чл. 226 от АПК, във връзка с чл. .
- С Решение № 9464 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 3287 по описа за 2025 г., Върховния административен съд е обезсилил Решение №4752 от 10.12.2024 г., постановено по адм. дело №974 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на касационното съдебно решение.
За да постанови този резултат, висшия по степен съд е констатирал, че при първоначалното разглеждане на делото, в производството не е бил конституиран като заинтересована страна осигурителя, земеделски производител Д. И. Д. от [населено място], ••• и наследника на починалото лице – Д. Б., чрез законния и представител.
- Първоначалното производство е било образувано по жалба на В. В. Б. от [населено място], [жк], •••, •••, •••, с посочен съдебен адресат адв. С. Д., от [населено място], [улица], •••, против Решение № 1012-12-174#1 от 30.07.2024 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е оставено в сила Разпореждане № 24 от 20.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Пазарджик, с което злополуката станала с В. Г. Б., не е приета за трудова по смисъла на чл. 55 от КСО.
- Не се оспорва, че действително пряката причина за смъртта на В. Г. Б. е „остър трансмурален инфаркт на миокарда на предна стена“, но се счита, че това не води автоматично до извода, че щом не се квалифицира за внезапно увреждане, не следва да се разглежда възможността същото да е възникнало при трудова злополука. Според жалбоподателя, от изключителна важност е изследването на функционалната връзка между настъпилото увреждане и условията на труд, като в тази насока от страна на административния орган не е изяснено, колко часа в денонощието е престарал труд В. Б., била ли му е осигурявана необходимата междудневна почивка от минимум 12 часа, както и регламентираната междуседмична почивка от два последователни дни или 48 часа без прекъсване.
Поддържа се също така, че в случая, не са обсъдени не са обсъдени раните в областта на главата на починалия В. Б., който са били забелязани от неговата майка. Възразява се, че работодателя не е оказал никаква помощ на починалия.
Според жалбоподателя, административния орган се е позовал на разпоредбите на чл. 61, ал.1, т.5 и т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза, но не се е съобразил с правилото установено в чл. 66, ал. 2 от Наредбата, доколкото в процесния случай, аутопсия на починалото лице не е била извършвана. Счита се, че заключението на административния орган, основано на чл. 73, ал. 2 от Наредбата, съставлява превратно тълкуване на правната норма.
Поддържа се, че в административния орган не е изпълнил изискванията на чл. 35 от АПК и не е изяснил изцяло всички относими по случая факти и обстоятелства.
Иска се оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по производството.
- Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Сочи се, че злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Когато то е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК, по аргумент от чл. 60, ал. 2 КСО.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в оспореното решение.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.
- Заинтересованата по спора страна Д. И. Д. от [населено място], •••, [улица], чрез процесуалния представител адв. Т. е на становище, че жалбата е неоснователна. В представената по делото писмена защита се сочи, че в случая административния орган е провел правилно административната процедура, като са установени относимите по случая факти и обстоятелства. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи, изложени в оспореното решение.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят сторените разноски по производството.
- Д. В. Б., [ЕГН], от [населено място], [жк], •••, •••, •••, редовно уведомена както за процесните Решение № 1012-12-174#1 от 30.07.2024 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт и Разпореждане № 24 от 20.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Пазарджик, както и за възможността да защити интересите си в настоящото съдебно производство, посредством своя законен представител, не предприе каквито и да е процесуални действия.
ІІ. За допустимостта:
- Жалбата е регистрирана в деловодството на администрацията на 13.08.2024 г., което ще рече е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен, процесуален срок от активно процесуално легитимирано лице, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
- В Териториално поделение на НОИ, Пазарджик е постъпила Декларация за трудова злополука вх. № 5101-12-11 от 22.03.2024 г.(л. 40, по а.д. №974/2024 – позоваването в последващото изложение съобразно номерацията на същото дело), заявена от В. В. Б., относно пострадалия В. Г. Б., работещ като пастир в кравеферма в [населено място], •••. Като осигурител е посочен Д. И. Д.. Заявено е, че злополуката е настъпила в 07:30 часа на 11.06.2023 г. в кравефермата [населено място]. Увреждането е описано като „…тежко общо състояние – коматозно състояние…“, а като увредени части от тялото е посочено „…рани в областта на главата…“.
- Въз основа на декларацията, със Заповед № 1015-12-52 от 12.04.2024 г., директорът на Териториално поделение на НОИ, Пазарджик, на основание чл. 58, ал. 1 от КСО, е наредил да се осъществи производство по разследване на злополуката, станала на 11.06.2023 г., като е определена комисия в състав: М. А. – старши инспектор по осигуряването ТП на НОИ, Пазарджик, В. Д., главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, Д. Д., представител на работодателя и В. Б., наследник на пострадалото лице.
Всички членове на комисията са надлежно уведомени за заповедта и за образуването на производство по разследване на злополуката, включително и жалбоподателката Б.(л.292).
- В хода на това административно производство е била приобщена, образувана по сигнал, преписка на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, по извършена проверка в обект – кравеферма, намираща се в [населено място], •••, ул. Д. Б., сграда на бивше ТКЗС, стопанисвана от земеделски производител Д. И. Б.(л.67 и сл.). По преписката са приобщени : Договор от 2023 г., сключен между земеделския производител и служба по трудова медицина; Протокол за контрол на електрически уреди от 2023 г.; Правила относно оценка на риска по работни места, работно оборудване и организация на работа; Правилник за вътрешния трудов ред в предприятието на земеделския производител; Дневник на издадените; документи по безопасност и здраве при работа. Според Протокол за извършена проверка № ПР2325589 от 03.08.2023 г.(л.109), „…На 11.06.2023г. около 08:00часа при пристигането си на място в кравефермата, стопанисвана от ЗП „Д. И. Д.“, намираща се в [населено място], ••• бивше ТКЗС, [улица]синът И. Д. Д. и снахата Н. Д. на земеделския производител, заварват лицето В. Г. Б., [ЕГН] на прага на вратата на обора, във видимо тежко здравословно състояние. Същите в телефонен разговор уведомяват майката на В. за състоянието му, като същата идва на място с личният си автомобил и го откарва в Спешното отделение на МБАЛ „Уни Хоспитал"- [населено място]….“. Тези данни, на практика представляват обобщение на писмените обяснения, представени в хода на проверката от И. Д. Д.; Д. И. Д.; Н. Б. Д.; В. А. Б. и Х. П. К.(л. 114 и сл).
Установено при проверката е, че земеделски производител Д. Д., в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията с В. Г. Б. при предоставянето на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил писмен трудов договор със същия, както и че не документира в книга за инструктаж съгласно приложение №1, провежданите инструктажи по безопасност и здраве при работа на работещите за земеделския стопанин, включително и по отношение на В. Б..
Въз основа на описаното до тук, с Постановление № 2307-2788 от 03.08.2023 г. на главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик(л. 111) е обявено съществуването на трудово правоотношение между В. Г. Б., [ЕГН], от [населено място], работник за земеделски производител „Д. И. Д.“, считано от 01.06.2023 г. и земеделски производител „Д. И. Д.“, ЕИК/БУЛСТАТ: 178701943, със седалище и адрес на управление [населено място], •••, [улица].
- С Писмо вх. № 5101-12-11-11 от 24.04.2024 г.(л.185), от „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД, [населено място](л. 185), е изпратена, наличната в болничното заведение медицинска документация.
Според Лист за преглед на пациент№008090 от 11.06.2023 г., В. Б. е постъпил в болницата на 11.06.2023 г. в 08:47 часа, като е отбелязано, че същия не е осигурен. Основна диагноза по МКБ „121.0 - остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната страна“. Съобразно анамнезата, снета по данни от придружителите на пациента, той е намерен в леглото, неконтактен, неадекватен, като съобщават за редовна употреба на алкохол. Според отразеното обективно състояние, Б. е бил в увредено състояние; сомнолентен(невъзможност за запазване на будно състояние, словесният контакт с болния е затруднен), неадекватен с грубо везикуларно дишане. Отразено в листа е още, че не са измерени кръвноеквивалентни плътности епи-, субдурално, както и в субарахноидните пространства; нормални широки субрахноидни пространства; мозъчният паренхим е с непроменена плътност; вентрикулната система е с нормални размери, местоположение и форма; без КТ данни за травматични промени на скенираните костите от мозъчния череп. Била е назначена съответна терапия.
- Според Съобщение за смърт № 146(л.192), леталния изход е настъпил на 12.06.2023 г. в 06:43 часа, като посочената причина е посочен „остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена“, а като болест или състояние довели непосредствено до смъртта е посочено „121.0 - сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност“. Относно други важни състояния, способстващи за настъпването на смъртта е посочен - „Хроничен етилизъм“. В заключение е посочено, че смъртта е настъпила вследствие на заболяване и е установена от лекуващ лекар.
- В медицинското досие на В. Б. е приложена Молба № 13-0892 от 12.06.2023г.(л. 194), с която неговата майка В. А. Б. е поискала, починалия да бъде освободен от патологоанатомична аутопсия на основание чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето. Според становището на началник Клиника „… Клиниката не счита за необходимо извършването на патологоанатомична аутопсия…“. Съответно със Заповед № РД-242112 от 12.06.2023 г. на д-р П., починалия е освободен от аутопсия.
- Приложена по административната преписка е Постановление вх. 3563/2023 от 17.12.2023 г. на Районна прокуратура Пазарджик, с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство и е прекратена прокурорска преписка № 3563/23 по описа на Районна прокуратура Пазарджик. Според обстоятелствената част на прокурорското постановление, преписката е била образувана по повод подаден сигнал от В. Б., в който сочи, че на 12.06.2023г в [населено място] е настъпила смъртта на баща ѝ В. Г. Б.. Б. е заявила, че баща ѝ бил в критично състояние и постъпил в болница със следи от рани по главата.
При извършената проверка е било установено Следното : В. Б. работел като пастир в кравефермата на Д. Д. в [населено място]. Б. често злоупотребявал с алкохол като се случвало да пада и да получава различни травми по тялото. Имало случаи, в които търсил и медицинска помощ поради наранявания в областта на главата. П. и И. Д. също полагали всекидневни грижи в животновъдния обект, като на 11.06.2023г около 07:30ч. двамата отишли в кравефермата, при което установили, че Б. бил паднал на земята и бил във видимо безпомощно състояние. Поради тази причина се обадили на майка му В. А. Б. да дойде на място и да го вземе, за да го откара в болница. Б. помолила за помощ нейната приятелка Х. К. и двете отишли до [населено място]. Възприели, че състоянието на Б. било много тежко, поради което го откарали в спешното отделение на „МБАЛ Уни Хоспитал“. Дежурният лекар д-р Б. извършил преглед, при което установил, че пациентът бил в тежко общо коматозно състояние и поставил приемна диагноза „остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена“. Били предприети незабавни мероприятия по стабилизирането му и започнали инвазивни процедури. Въпреки предприетите действия и положените медицински грижи, в 6:43 ч. на 12.06.2023г. настъпил летален изход. Същият ден майката на починалия В., посетила медицинското заведение и попълнила молба на основание чл. 98 ал.4 от ЗЗ за освобождаване от патологоанатомична аутопсия. Молбата ѝ била удовлетворена и тялото било предадено на близките без да бъде извършена аутопсия. Като причина за смъртта в съобщението за смърт било записано „ сърдечносъдова и дихателна недостатъчност“.
В постановлението е посочено, че хода на проверката са били снети сведения от всички лица, имащи отношения по случая, приложена е била цялата налична медицинска документация.
Посочено е също така, че в сигнала на В. Б. до Районна прокуратура Пазарджик, са били изнесени твърдения за наличието на травми в областта на главата и е било направено искане за извършване на проверка и евентуално образуване на досъдебно производство. Според заключението на прокурора от районна прокуратура обаче, събраните в хода на проверката документи обосновават извода, че не са били установени пресни травми и причината за смъртта не е насилствена, а се дължи на болестно състояние.
- Описаните до тук документи, събрани в хода на административното производство по разследване на злополуката, станала на 11.06.2023 г. и съдържащите се в тях данни са обобщени от комисията в Протокол № 5 от 30.04.2024 г.(л.53). Формирани са следните констатации и изводи на комисията : Злополуката е настъпила на 11.06.2023 г., около 7:30 часа, в кравеферма в [населено място], •••, [улица]. Работата която Б. е осъществявал в кравефермата се състояла в почистване на помещенията и извеждане на животните на паша. Прието е, че В. Б. е било открит от Н. и И. Д. на 11.06.2023 г. в животновъдния обект на земеделския производител Д. Д., паднал на земята във видимо безпомощно състояние. След като открили Б., Н. и И. Д. се обадили на майка му В. Б., която заедно с Х. К. го откарали в „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД, [населено място].
В заключение, комисията е посочила, че съгласно чл. 73, ал. 2 от Наредба за медицинска експертиза, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО, патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
Протокола е подписан без каквито и да е резерви или забележки от всички членове на комисията, включително и от В. В. Б..
- С Писмо изх. № 5101-12-11#17 от 13.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ, Пазарджик(л.58), при условията на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 5 от Наредба за медицинската експертиза, копия от Декларация за трудова злополука с вх. №5101-12-11 от 22.03.2024 г. и от Протокол №5 от 30.04.2024 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката и приложените към протокола документи са изпратени на ТЕЛК, Пазарджик с оглед произнасяне по отношение на наличието на причинна връзка между евентуално увреждане и настъпилата смърт на Б..
При това положение, със Заповед № 5101-12-11#18 от 14.05.2024 г.(л. 52) на председателя на комисията назначена със Заповед № 1015-12-52 от 12.04.2024 г., на директора на ТП на НОИ, Пазарджик, административното производство по разследване на процесната злополука е спряно.
- С писмо вх. № 5101-12-11#21 от 12.06.2024 г.(л. 42), от Регионална здравна инспекция Пазарджик на ТП на НОИ, Пазарджик е изпратено Експертно решение № 00414/088 от 20.05.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“АД. В същото като водеща диагноза и като общо заболяване са посочени: МКБ-10 „121.0 - остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена“. След запознаване с приложените към искането документи, заключението е било, че ТЕЛК не приема причинно-следствена връзка между условията на труд и настъпилата смърт на В. Г. Б..
Експертното решение е било връчено на В. Б., като не се твърди и не се установява, то да е било обжалвано.
- В рамките на тази хронология е било издадено процесното Разпореждане № 24 от 20.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Пазарджик, с което злополуката станала с В. Г. Б., не е приета за трудова по смисъла на чл. 55 от КСО.
В обстоятелствената част на разпореждането са възпроизведени основните данни от проведеното разследване на злополуката. Посочено е заключението на ТЕЛК съобразно Експертно решение № 00414/088 от 20.05.2024 г. и е прието, че съобразно чл. 73, ал. 2 от Наредба за медицинска експертиза, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО, патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
- Разпореждането е било обжалвано от В. Б. по административен ред(л. 29), като горестоящият в йерархията на администрацията орган, с процесното Решение № 1012-12-174#1 от 30.07.2024 г. го е потвърдил изцяло. В решението са възприети и възпроизведени фактическите констатации на комисията извършила разследване на злополуката и направените въз основа на тях правни изводи.
По делото е представена Заповед № 1015-12-103 от 11.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ, Пазарджик, с която Д. И. К. е упълномощена, в случаите на отсъствие на титуляря да издава решение по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. Представена е и Заповед № 20844 от 22.07.2024 г. на подуправителя на НОИ, с която е разрешен платен отпуск на директора на ТД на НОИ, Пазарджик за периода 25.07.2024 г. до 06.08.2024 г.
IV. За правото:
- Според легалната дефиниция възведена в чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Очертания в цитираната норма фактически състав включва : наличие на увреждане на здравето на физическо лице, което обаче, следва да бъде „внезапно“; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; това увреждане да има за последица временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт; да е налице причинно следствена връзка между увреждането и настъпилия резултат.
- Съобразно чл. 58, ал. 1 от КСО, териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
Това в случая е сторено. В предходния раздел на настоящото решение, подробно се описа образуването със заповед на директора на ТП на НОИ, Пазардджик на производство по разследване на злополуката станала на 11.06.2023 г.; действията предприети в хода на производството; събраните доказателства; установените факти и заключението на комисията. Няма причина, да не се приеме, че в рамките на надлежно сложено в ход производство, нарочно определената комисия(включваща и В. Б., наследник на пострадалото лице) е предприела всички необходими и възможни действия за установяване на причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; вида на уврежданията; както и всякакви други сведения, които да дадат възможност, комисията да се произнесе за характера на злополуката. Тоест, осъществени са впълнота изискванията на чл. 58, ал. 3 от КСО.
Както се посочи, протокола в който са описани събраните от комисията доказателства, установените факти и обстоятелства и направените въз основа на тях изводи, е подписан от всички членове на комисията, включително и от жалбоподателката без заявени резерви и възражения.
- Крайното заключение на комисията е било, че причина за смъртта на Б. в случая е - остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена, така както това е констатирано в съобщението за смърт, изготвено от лекуващия лекар. В този контекст, комисията се е позовала и на правилото установено в чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, според което, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
Казано с други думи, комисията, както и административния орган издал процесното разпореждане, също и горестоящият административен орган, са счели, че в случая не е налице внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО.
- В хода на административната процедура не са установени каквито и да е други данни, които не само да сочат на извод различен от този направен от административния орган, но дори да подлагат на някакво формално съмнение неговата обективност. От страна на близките на починалия Б., не са предприети никакви действия и не са направени никакви искания във връзка с установяване на други факти и обстоятелства, различни от тези, констатирани в хода на административната процедура; изрично и по съответно установения за това ред е отказано извършването на патологоанатомична аутопсия; не е оспорено Експертно решение № 00414/088 от 20.05.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“АД; в хода на съдебното производство, жалбоподателката се е отказала от разпита на свидетели и на практика не е ангажирала каквито и да е други доказателства.
- Цялата процесуална активност на жалбоподателката, както в хода на административната процедура, така и в съдебното производство се свежда до поддържане на възражение, основано на текста на чл. 66, ал. 2 от Наредбата на медицинската експертиза, според който, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. Съотнасянето с текста на чл. 66, ал. 1 от Наредбата, според който, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията показва, че двете цитирани разпоредби са приложими в случаите, когато е налице „внезапно починало лице“ по смисъла на чл. 55 КСО. В случая както се каза, в резултата на проведеното производство по разследване на процесната злополука, комисията е формирала извода, че леталния изход е настъпил, не в резултат на внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната от Б. работа, а е последица от заболяване, класифицирано по МКБ-10 като: „121.0 - сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност“.
При това положение, съобразно чл. 12, ал. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, при декларирана злополука по повод на нетравматично(курсива мой) увреждане разпореждането по ал. 1 се издава в 14-дневен срок от получаване на решението на органите на медицинската експертиза. Според легалното определение съдържащо се в § 1, т. 3 от ДР на Наредбата на медицинската експертиза, „Нетравматично увреждане“ е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други).
Очевидно е при това положение, че комисията правилно е изпратила на съответната ТЕЛК, протокола за установените от нея факти и обстоятелства и всички събрани доказателства.
Все в тази насока трябва да се добави, че от страна на роднините на починалия Б., освен заявяването на съмнения, че болестта на Б. е възможно да е последица от условията при които той е работил, не се посочиха и не се представиха каквито е доказателства или доказателствени средства. Относно твърдението за наличие на рани по главата на починалия, в хода на административната процедура, не са установени данни, те да имат някаква връзка с настъпилия летален изход. Това е видно и от представената по делото медицинска документация.
Всичко това ще рече, че оспорения административен акт е издаден от снабдения с правомощията за това административен орган, в предвидената от закона форма. Правилно е приложен материалния закон и не са допуснати нарушения на изискванията на процесуалните правила. Спазена е типичната цел, която закона преследва с постановяването на актове от категорията на процесния.
V. За разноските :
- С оглед констатираната неоснователност на жалбата, искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение от представителя на администрацията следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника ТП на НОИ – Пазарджик сумата от 50,00 евро юрисконсулско възнаграждение.
Съответно на заинтересованото по правни спор лице, също ще следва да бъдат присъдени сторените разноски, които съобразно представения в тази насока списък и платежни документи, се установиха в размер на 255,65 евро.
Ето защо, Съдът
Cited provisions
19- чл. 55 КСО
- чл. 1
- чл. 61, ал. 1, т. 5
- чл. 73, ал. 2
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 226 АПК
- чл. 35 АПК
- чл. 98, ал. 4 ЗЗ
- чл. 117, ал. 3 КСО
- чл. 55, ал. 1 КСО
- чл. 58, ал. 1 КСО
- чл. 58, ал. 3 КСО
- чл. 60, ал. 1 КСО
- чл. 60, ал. 2 КСО
- чл. 10, ал. 2
- чл. 12, ал. 3
- чл. 66, ал. 1
- чл. 66, ал. 2
- чл. 98, ал. 4