Решение № 2112 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 379/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 64, ал.1, т. 1 от ЗИНЗС. Образувано е въз основа на жалба от Д. Г. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Плевен, срещу Заповед № Л-03-277#1/29.04.2026г. на зам.главен директор на ГДИН. Посочва се в жалбата, че лишеният от свобода отправил молба за преместване в затвора Бобов дол поради промяна в постоянния адрес на майка си и тенденциозно отношение на администрацията в затвора. С оспорената заповед искането било отхвърлено. Приема за неоснователно твърдението на административния орган в заповедта, че майка му Ф. К. не пребивава на посочения адрес в с. Струмяни, обл.Благоевград, а регистрацията е фиктивна, установено от служител на ОД на МВР-Благоевград на 08.04.26г. Твърди се в жалбата, че наличието на официален документ – удостоверение за променен постоянен адрес е достатъчно основание за прилагането на разпоредбата на чл. 63, т.3 от ЗИНЗС. Посочва се още, че обстоятелството, че при посещението на адреса на 08.04.26г. майката на лишения от свобода не е пребивавала там е ирелевантно и не прави адресната регистрация фиктивна, тъй като поради лични и работни съображения лицето може да не пребивава на адреса. Сочи, че съгласно чл. 35, ал.1 от Конституцията на Република България всяко лице има право свободно да избира своето местожителство, както и да се предвижва на територията на страната да напуска нейните предели. Излага становище, че Заповед № Л-03-277/29.04.2026г. на зам.главен директор на ГДИН е незаконосъобразна и иска от съда да я обяви за нищожна или да я отмени. В съдебно заседание оспорващият Д. Г. А., се явява лично и моли съда да уважи молбата, като съдът постанови решение, с което да отмени Заповед № Л-03-277#1/29.04.2026г. на зам.главен директор на ГДИН. Ответникът – Заместник главен директор на ГДИН, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт П. П., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения за това. Претендира деловодни разноски. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от справка с рег.№ 13-00754/2/21.05.26г. по описа на ГДИН, лишеният от свобода е пребивавал в затворите Стара Загора, Пазарджик и Плевен, където се намира и понастоящем, настанен на основание чл. 62, ал.1, т. 4 от ЗИНЗС, като при престоя си в местата за лишаване от свобода многократно е изразявал желание за преместване в друг затвор, като е сочил различни основания за това – в затвора Бобов дол за включване в образователния процес, в затвора гр.Пловдив – за запазване на контактите с майка си. На 27.03.26г. Д. Г. А. подал молба с вх.№ МЗ-02-11/2/26г. до главния директор на ГДИН с искане да бъде преместен в затвора Бобов дол, поради обстоятелството, че единственият му роднина майка му Ф. М. К. е с променен постоянен адрес от 12.03.26г. в село Струмяни, област Благоевград, като приложил удостоверение за постоянен адрес. Изложил твърдения в молбата за незаконосъобразен отказ да му бъдат предоставяни медикаменти и медицински изделия от началника на затвора Плевен, както и му е отказан достъп до лекар, забранен бил достъпа му до фитнес залата. Заявил, че на редките свиждания, които провеждал, не се допускат разрешени вещи, а писмата, които изпращал не достигали до адресатите им. По делото липсват данни за произнасяне от страна на административния орган по искането от 27.03.26г. На 20.04.26г. Д. Г. А. подал молба с вх.№ МЗ-02-11/3/26г. до главния директор на ГДИН с искане да бъде преместен в затвора Бобов дол,1 поради обстоятелството, че единственият му роднина майка му Ф. М. К. е с променен постоянен адрес от 12.03.26г. в село Струмяни, област Благоевград, а възрастта й (на 70 години), здравословното й състояние, финансовите й затруднения (минимална пенсия) превръщат посещенията в наказание за нея и ограничават правото по чл. 86, ал.1, т.2 от ЗИНЗС на лишения от свобода. Към молбата било приложено копие на удостоверение за постоянен адрес изх.№ 00002/12.03.2026г. Установява се удостоверение № 0002/12.03.2026г., считано от същата дата 12.03.2026г. Ф. М. К. е със заявен постоянен адрес в област Благоевград, община Струмяни, село Струмяни [улица]. Видно от писмо изх.№ УРИ244000-18769/22.04.26г. по описа на ОД на МВР-Благоевград, че на основание писмо изх.№ 12-01-66/01.04.26г. на ГДИН била извършена проверка на адрес [улица] село Струмяни, общ.Струмяни. Резултатите от проверката били обективирани в докладна записка от ПИ при РУ – Сандански с № 244р-12206/26г., от която е видно, че при посещение на адреса служителите на МВР не открили Ф. К., а от справка в общинската администрация в село Струмани установили, че имота е собственост на Д. С. А.. Последната в писмено обяснение заявила,че познава Ф. К., която работи в град Петрич от пет години и именно тя я помолила да я регистрира на този адрес. В тази насока са писмените доказателства на л. 41-44 от делото. Установява се от справка с рег.№ 108-30-1843/03.04.2026г. на Началника на затвора Плевен, че лишения от свобода е постъпил в затвора Плевен с превод от затвора Пазарджик на 17.07.2025г. Настанен е във втора затворническа група на 24.07.2025г., като е провеждал периодично свиждания с майка си Ф. М. К., както следва – на 27.07.25г., 05.10.2025г., 20.12.25г. и 31.01.2026г. Всички вещи донесени от близките му, фигуриращи в утвърдения списък с разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, се допускали и след проверка от длъжностните лица се предавали на лишения от свобода за ползване. От справката се установява още, че на Д. Г. А. са налагани дисциплинарни наказания вкл. изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия за заплаха и нанасяне на физическо насилие спрямо лишен от свобода и лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца за влизане в нерегламентирани отношения и нанасяне на физическо насилие спрямо лишен от свобода. На 29.04.2026г. била издадена Заповед № Л-03-277#1/29.04.2026г. от заместник главния директор на ГДИН, с която отхвърлил молбата от лишения от свобода Д. Г. А. за преместване в затвора Бобов дол. Заповедта била връчена на А. на 30.04.2026г. В тази насока е справка с изх.№ 108-30-2952/1/22.05.26г. на затвора Плевен. Установява се от раздел първи т.5 на Заповед № Л-01-15#1/01.4.2026 г. на главен директор на ГДИН, че на старши комисар Ц. Т. Ц. – заместник главен директор на ГДИН е възложено да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл.62, ал.1 т.1 -3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да прави отказ от преместването при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификация, или за работа при изявено желание от лишения от свобода; при настаняване за лечение в болнично заведение по лекарско предписание; по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; при необходимост с цел съобразяване с изискванията за минимална жилищна площ в спално помещение за всеки лишен от свобода. Видно от писмените доказателства на л.23 от делото и справка с вх.№ 3147/20.05.2026г. оспорената Заповед № Л-03-277/1/29.04.26г. на заместник главния директор на ГДИН е подписана с валиден квалифициран електронен подпис. Установява се от справка № 5916/25г. на л.203 от делото, здравния картон на лицето, представените епикризи, амбулаторни листове и др. медицински документи, Д. Г. А. е диагностициран с руптура на предна кръстна връзка на ляво коляно – киста на минискуса на дясно коляно; увреждане на шийни коренчета на гръбначния стълб, увреждане на междупрешленни дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радиколопатия, и придружаващи заболявания – разноцветен лишей; себореен дерматит, дисметаболитен синдром и есенциална /първична хипертония, като на лишения от свобода е предоставяна медицинска помощ и същият е лекуван от констатираните заболявания. Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е на 04.05.2026г., в законовия 14 дневен срок от получаването й на 30.04.2026г., от активно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес от направеното оспорване. Разгледана по същество се явява основателна по изложените по-долу съображения: Предмет на оспорване е Заповед № Л-03-277#1/29.04.2026г. от заместник главния директор на ГДИН, с която е отхвърлена молба от лишения от свобода Д. Г. А. за преместване в затвора Бобов дол. Административният орган приел, че исканията на А. за преместване в различни места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са разнопосочни, като по искане за преместване в затвора Бобов дол е образувано адм.дело № 851/25г. по описа на АС-Плевен, с което съдът отхвърлил жалбата срещу заповед, с която е отказано преместване в това пенитенциарно заведение. Адм. орган съобразил, че майката на лишения от свобода в отделна молба поискала преместване на А. в затвора гр.Пловдив, като представила удостоверение за постоянен и настоящ адрес от 05.12.2025г. в град Пловдив. Същевременно през месец март 2026г. лишения от свобода подал молба с приложено удостоверение за постоянен адрес на неговата майка в област Благоевград село Струмяни. Предвид честите и разнопосочни искания на лишения от свобода за промяна на мястото на изтърпяване на наложеното му наказанието адм.орган поискал съдействие от ОД на МВР-Благоевград. Поради заявеното от собственика на имота и справката от О. С. счел, че регистрирания постоянен адрес на Ф. М. К. е фиктивен и същата не пребивава там. По отношение на твърденията на А. за тенденциозно отношение на затворническата администрация счел възраженията за неоснователни, предвид посещенията при медицински специалисти, предоставените медикаменти съгласно направените предписания. Поради налично медицинско направление за неврологични и ортопедични диагнози фитнеса на лишения от свобода е противопоказен, поради което достъпа до него бил ограничен. На основание чл.164, ал.1 от ЗИНЗС на Д. Г. А. му се предоставяла ежедневно възможност за упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито. Всички вещи, донесени от негови близки, фигуриращи в списъка на разрешението вещи, му били предоставени. Предвид изложеното заместник директорът на ГДИН отхвърлил молбата на Д. Г. А. за преместване в затвора Бобов дол. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е служебно задължен да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, установени в чл. 146 от АПК, независимо дали те са посочени от оспорващия. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. В конкретния случай съдът намира, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – заместник главен директор на ГДИН, разполагащ с материална и териториална компетентност по чл.62 от ЗИНЗС, предвид приобщената по делото заверено копие на Заповед № Л-01-15#1/01.4.2026 г. на главен директор на ГДИН. Оспореният отказ е издаден като електронен документ и е подписан с валиден електронен подпис съгласно изискванията на закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В тази насока е и справка с вх.№ 3147/20.05.2026г. Съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма, нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона- отменителни основания по чл.146, т.2, 3,4 и 5 от АПК. На първо място, оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2 т. 4 пр. 2 от АПК и не съдържа правното основание за издаването му. Непосочването в акта на правното основание на което е издаден, представлява съществен пропуск/порок на формата на акта. На следващо място е нарушена разпоредбата на чл.59, ал.1 от АПК, като в заповедта на органа не са изложени мотиви, от които да се установи как е формиран извода на органа да отхвърли молбата за преместване. Изложените мотиви в голямата си част касаят различни области от живота на лишения от свобода – отношения със затворническата администрация, медицинско обслужване в мястото за изтърпяване на наказанието, ползване и достъп до лични движими вещи и др., като предвид липсата на връзка с молбата с правно основание чл.63, ал.1 т.3 от ЗИНЗС в тази част мотивите на органа са неотносими към подадената молба от лишения от свобода. Константна е съдебната практика, че и залагането на несъответни и ирелевантни на конкретния случай мотиви като фактическо основание за издаването на административния акт следва да бъде приравнено на липса на мотиви, разбирани като материалноправни предпоставки за упражняване на предоставената от закона компетентност на органа. В останалата си част, свързана с молбата по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, мотивите в Заповед № Л-03-277/1/29.04.26г. от заместник главния директор на ГДИН са схематични и общи, без конкретика, поради което съдът ги приравнява на липса на такива. Неоткриването на майката на лишения от свобода на адреса, посочен като постоянен от страна на Ф. К., при едно посещение от страна на служители на МВР, не може да обоснове извод за фиктивен постоянен адрес. Този факт и твърдението, че родителят на А. често променя адреса си не кореспондират и с доказателствата по делото. Видно от изисканата от съда служебно справка ГРАО се установява, че Ф. М. К. е променила едва два пъти постоянния си адрес – на 05.12.2025г. и на 09.03.2026г., като в първия случай се е регистрирала на адрес в общ.Пловдив, а понастоящем в общ.Струмяни, обл.Благоевград. Законодателят изрично е предвидил като предпоставка регистрация по постоянен адрес, а не по настоящ адрес или местоживеене на близките на лишения от свобода, като между трите има съществена разлика и правното значение на различните адреси в отделните норми е различно. В случая преценката на законодателя е свързана единствено и само постоянния адрес на близките на лишения от свобода. Обстоятелството дали при проверка на определена дата едно лице е открито или не на мястото, на което е регистрирано, е ирелевантно и несъстоятелно. Същевременно видно от представеното досие на А. се установява, че е посещаван едва четири пъти и то единствено и само от своята майка Ф. К., която според твърденията му е и единственият му близък човек. Разстоянието между с.Струмяни, където е регистриран постоянния адрес на майката на лишения от свобода, и гр.Плевен, в който се намира мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е 316 км, което се изминава с автомобил за приблизително 4 часа, а с обществен транспорт между 6 и 8 часа, поради което майката на жалбоподателя действително би била затруднена да осъществява свиждане с него. Същевременно изложените схематични твърдения на органа, че от страна на лишения от свобода и неговата майка са отправили неколкократно молби за преместване на различни основания, които са чести и разнопосочни, не се подкрепят от доказателствата по делото. По същество отправянето на молби за преместване от лишения от свобода и неговите близки е израз на правото им да сезират надлежните органи и е свързано с упражняване на законовите им права, поради което честотата не следва да бъде преценявана като основание за отказ от страна на административния орган за преместване на лишения от свобода по реда на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Съдът приема, че органът не е изпълнил и задължението си по чл. 35 и чл.36 от АПК, а именно не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са събрани доказателства в тази насока. Не е установено кои лица влизат в роднинския кръг на Д. Г. А., кои лица са го посещавали в останалите места за изтърпяване на наказание, в които е бил настанен преди затвора Плевен, както и честота на посещенията с тези лица, както и отразило ли се преместването на жалбоподателя върху броя на посещенията на неговите близки вкл. не е съобразено разстоянието между затвора и съответното населено място, в което са регистрирани по постоянен адрес роднините на лицето. В съответствие с чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31.07.1992 г., всеки има право на зачитане на личния и семейния му живот, като намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Правото да се зачита семейния живот включва правото да бъде признато наличието на правоотношение между членовете на едно семейство. Ето защо и с цел да се стимулират контактите им с външния свят, на затворниците следва да се разрешава да се свързват със своите семейства, и в съответствие с изискванията на режима, сигурността и добрия ред, с лица или представители на външни организации и да имат свиждания с тях толкова често, колкото е възможно. По този начин се насърчават както процеса на ресоциализация, така и обществената рехабилитация на лишените от свобода, в това число чрез поддържане и подобряване на отношенията им с други хора, за развиване на чувство на отговорност, на опора върху собствените сили и стимулиране на интерес към собственото превъзпитание. Предвид изложеното, съдът приема, че на основание чл.172, ал.2, пр. 2 от АПК следва да отмени оспорения акт, а преписката да се изпрати на ответника, който дължи произнасяне на основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС по подадената от Д. Г. А. молба в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и събере доказателства включително за роднинския кръг на Д. Г. А., кои лица са го посещавали в останалите места за изтърпяване на наказание, в които е бил настанен преди затвора Плевен, честота на посещенията с тези лица, да изследва дали се е отразило преместването на жалбоподателя върху броя на посещенията на неговите близки вкл. съобрази разстоянието между затвора и съответното населено място, в което са регистрирани по постоянен адрес роднините на лицето, отчете установения факт в хода на съдебното производство, че Ф. М. К. –майка на жалбоподателя е с постоянен адрес в село Струмяни, общ. Струмяни, обл.Благоевград, считано от 09.03.2026 г., като изложи в решението си мотиви в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.1 от АПК. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, АС-Плевен, девети състав,