Решение № 6225 от 15.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 902/2026 г.

– 14/25.08.2025г., в което Заместник кметът на Община Варна възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на М. П. глоба в размер на 1 000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК, поради това, че е осъществил състава на чл. 23а, ал.1 ЗУЧК. В НП е прието, че извършваните от П. дейности съставляват СМР по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ, които не са неотложни аварийно-ремонтни работи и не попадат в изключението на чл. 15, ал.4 ЗУЧК, а се извършват при влязла в сила забрана за извършването на строителна дейност в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври, поради което той е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК. За да отмени процесното НП, Районен съд-Варна е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Приел е, че по делото не се съдържат безспорни доказателства, въз основа на които да може да се заключи по несъмнен начин, че извършваните на посочената дата в обекта строително-монтажни дейности не са имали характер на аварийно-строителни такива. На следващо място ВРС е посочил, че при преценката за кръга на административнонаказателно отговорните лица, следва да се съобрази кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите, тъй като са посочени в нормата на чл.160, ал.1 ЗУТ. В тази връзка ВРС е изложил мотиви, че изначално отговорността на ответника неправилно е била ангажирана за нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК, т.к. същият не може да е субект на административното нарушение по чл. 15 от ЗУЧК. Съдът приел че, процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически е извършало дейностите, не следва да бъде санкционирано на основание чл. 23а ЗУЧК Така постановеното решение е правилно. ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован краен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая отговорността на ответника е била ангажирана за нарушение на чл.15, ал.3 ЗУЧК, за това, че на посочените в НП дата, място и час, е извършвал строително-монтажни работи, изразяващи се в монтаж на армировка. Според ал.3 на чл.15 ЗУЧК, в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал.1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Изключение от забраните по ал.1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности – чл.15, ал.4 ЗУЧК. Правилно ВРС е приел, че от събраните доказателства не може да се обоснове еднозначен извод относно вида на извършваните дейности в обекта, в деня на проверката и констатиране на нарушението. Монтаж на армировка попада в обхвата на понятието „строителни и монтажни“ работи по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ, което обаче не е пречка тези дейности да попадат в обхвата на изключението по чл.15, ал.4 ЗУЧК – каквато проверка и обосновка административнонаказващия орган не е направил при издаване на процесното наказателно постановление. В случая такава преценка безспорно е била дължима предвид приложените по преписката уведомително писмо рег. № АУ104662ВН_005ВН/13.06.2025г., уведомително писмо с препоръки рег. № АУ104662ВН_006ВН/23.06.2025г. и становището от м.06.2025г. относно устойчивостта на откоса на строителен изкоп в ПИ 10135.2571.4773 по плана на к.к. Чайка. В съставения АУАН описанието на нарушението е бланкетно, което е пренесено и в наказателното постановление като без всякаква обосновка и мотиви е прието, че извършваните СМР не са неотложни аварийно-ремонтни работи. На следващо място неправилно е била ангажирана отговорността на ответника за нарушение на чл.15, ал.3 ЗУЧК, т.к. същият не може да е субект на административното нарушение по чл.15 от ЗУЧК. Вярно е, че от разпоредбата на чл.23а, ал.1 ЗУЧК принципно може да се изведе извод, че същата предвижда налагане на глоба и имуществена санкция за всеки, който наруши разпоредбите на чл.15 ЗУЧК, но в контекста на забраната за извършване на строителни и монтажни работи, и на дефинициите по § 5, т.38 и т.40 ЗУТ, при преценката за административнонаказателно отговорните лица, следва да се държи сметка кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите. Съгласно чл.160, ал.1 ЗУТ, участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. По арг. от чл.161, ал.1 и чл.163, ал.1 ЗУТ, изпълнението на условията по чл.148, ал.9, т.2 ЗУТ, свързани със започването и изпълнението на строежа, е задължение, съответно на възложителя и на строителя. Видно от РС № 149/28.10.2024г. възложител на строежа е „С и С – Стил“ ЕООД. Безспорно е установено, че изпълнител на строежа е „КОМФОРТ“ ООД, като в т.14 от условията по РС № 149/28.10.2024г., изрично е посочено, че на основание чл.15 ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи на територията на к.к. „Чайка“ в периода от 15.05. до 01.10. на текущата година. При тази правна уредба настоящият тричленен съдебен състав приема, че процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически е извършало дейностите, не следва да бъде санкционирано на основание чл.23а ЗУЧК. В контекста на съставомерните признаци и специфичния характер на нарушението по чл.15, ал.3 ЗУЧК и личността на нарушителя, настоящият състав намира, че за него извършването на нарушение не е било очевидно, в каквато насока са изложени мотиви от ВРС. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане в полза на адв. Д. Т. следва да се определи възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Видно от представеното пред РС – Варна пълномощно /л.7/, М. П. П. е упълномощил адв. Д. Х. Т. да го представлява и защитава във връзка с обжалването на НП № СК/2/-14/25.08.2025г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, във всички съдебни инстанции. Посочено е, че пълномощното-договор е сключено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. С оглед изложеното, на основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и при спазване на правилата на чл.11, ал.2 вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на адв. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два цента).