Решение № 76 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Трявна по дело № 38/2026 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД против КООПЕРАЦИЯ „ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ и Т. Д. М.. В исковата молба се твърди, че: Поради непогасени в срок публични задължения срещу първия ответник е образувано изпълнително дело по описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Г.. В хода на него, на ••••••••• е наложена възбрана върху следните недвижими имоти на длъжника, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 по КККР на гр. П.; СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 и пристройка с площ 09.00 кв.м., които имоти представлявали единен имуществен комплекс от функционално свързани помежду си активи – земя, сграда и пристройка, съоръжения и оборудване, които заедно служели за преобразуване, пренос и снабдяване с електрическа енергия на битови и небитови потребители на територията на гр. П.. Сградите били предвидени като енергиен обект, обслужващ обществените интереси, а не производствените нужди на отделни правни субекти. След проведена публична продан с тайно наддаване, на основание чл.253 ДОПК, с постановление №С250007-091-0000129/26.02.2025 г., публичен изпълнител при ТД на НАП възложил горепосочените имоти на третия ответник. Въз основа на постановлението, на 05.05.2025 г. същият е бил въведен във владение на имотите. С 2 броя покани – от 20.05.2025 г. и от 08.08.2025 г., третият ответник отправил искане към ищеца за заплащане на обезщетение за ползването на намиращия се в поземления имот трафопост. При несъгласие с отправеното предложение купувачът предлагал правото на собственост върху трансформатора да бъдело изкупено от ЕРП. По тези покани ищецът уведомил третия ответник, че трафопостът, ведно с поземления имот, пристройката и оборудването към него, са заведени в активите му и исканията му са неоснователни. Оспорването на правото на собственост върху имотите и отказът на ЕРП да заплаща ежемесечно обезщетение за ползването на трафопоста дало основание на третия ответник да подаде искова молба, по която е било образувано гр.д. №307/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна, като с нея са предявени иск за собственост и за обезщетение за ползване на трафопоста за периода 05.05.2025 г. – 05.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане. Твърди се в исковата молба, че доколкото спорното материално право е придобито от третия ответник в хода на изпълнителното дело срещу първия ответник, за ищеца съществувал правен интерес да се признае за установено спрямо всеки от ответниците, че към момента на налагане на възбраната върху недвижимите имоти длъжникът ТПК „Колективен труд“ не е бил техен собственик. Твърди се в исковата молба също, че: Съвкупността от имотите като функционално предназначение – трансформаторен пост е част от електроразпределителната мрежа на ЕРП и служи за задоволяване на обществени интереси в енергийния сектор – трансформация на електрическа енергия до множество потребители, чиито обекти са присъединени към електроразпределителната мрежа на ЕРП чрез трафопоста; „Електроразпределение Север“АД е придобило собствеността върху имотите от „Национална електрическа компания“ЕАД след преобразуване, приватизация и преструктуриране на активите на дружеството; Имотите представляват единен актив – елемент от електроразпределителната мрежа на ЕРП, имат общо функционално предназначение и поотделно не могат да бъдат експлоатирани за цели, различни от електроразпределението на електрическа енергия в обществения сектор; Имотите са част от търговското предприятие „Електроразпределение Север“АД и са заведени в активите на инвентарната му книга; Право на собственост върху поземления имот, върху който е построен трафопостът, не може да бъде придобито на оригинерно или деривативно придобивно основание от първия ответник; Констативен нотариален акт №44/2004 г. на нотариус С. И. не удостоверява действително възникнало право на собственост на първия ответник върху имотите. В исковата молба се претендира следното: Да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на всеки от ответниците, че към ••••••••• – датата на наложената възбрана от публичния изпълнител при НАП, Трудово-производителна кооперация „Колективен труд“ не е собственик на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 по КККР на гр. П.; СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 и пристройка към сградата с площ 09.00 кв.м.; Да се отмени изцяло констативен нотариален акт №, т.I рег. №256 дело №43/2004 г. по описа на нотариус С. И. с рег.№516 на НК; Да се присъдят направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК ответникът ТПК „Колективен труд“ е депозирал писмен отговор, в който твърди, че не е собственик на процесния имот, след влизане в сила на решението по гр.д. №6/2009 г. по описа на Районен съд – Трявна, отменено с решение по в.гр.д. №285/2009 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е отхвърлен искът за собственост на ТПК „Колективен труд“ върху трафопост със ЗП от 55 кв.м. След съдебното решение ответникът престанал да се легитимира като собственик на процесния имот и приел, че собствеността върху него принадлежи на „Е.ОН. България мрежи“АД, съответно на правоприемниците му. Оттогава ответникът не стопанисвал имота и не го водел в счетоводните си книги. Дори не знаел за извършените действия от публичния изпълнител при НАП, както и че имотът има нов собственик. В срока по чл.131 ГПК ответникът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ взима становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че публичният изпълнител е предприел необходимите действия по установяване на собствеността върху процесния имот към датата на налагане на възбраната върху него, като въз основа на нотариален акт №44/2004 г. на нотариус С. И. приел, че длъжникът е собственик на процесния недвижим имот. В срока по чл.131 ГПК ответникът Т. Д. М. е оспорил предявеният иск като неоснователен. Твърди, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на постановление за възлагане от 26.02.2025 г. на публичен изпълнител към НАП. Ако е била допусната грешка да се продаде имот на трето лице, а не на длъжника, то тази грешка била на НАП. Твърди, че е собственик на процесния имот и по давност, като присъединява към неговото владение и това на предишния собственик, а именно владение от 2004 г. до днес. Отделно от това сочи, че ищецът не е предявил иск за собственост в едногодишния срок от обнародване в ДВ на постановлението за възлагане, тъй като предявеният от ищеца иск в настоящото производство не бил за собственост. В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. А. ПЕ. като процесуален представител, поддържа подадената искова молба, като оспорва изложеното в писмените отговори на ответниците. Допълва твърденията, изложени в исковата молба, като заявява, че правното положение на земята следва тази на трафопоста върху нея. Земята под трафопоста била част от активите на дружеството и нямала самостоятелно предназначение. В открито съдебно заседание ответникът ТПК „Колективен труд“ – П. поддържа депозирания отговор на исковата молба. Потвърждава, че признава предявения срещу него иск, че не е собственик на процесния имот. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът Национална агенция по приходите поддържа депозирания отговор на исковата молба. Счита за установено правото на собственост на ответника ТПК „Колективен труд“ върху процесния имот, включващ трафопост и земя, като правото на собственост върху земята е самостоятелно и отделно от това на трафопоста върху нея. Счита също, че завеждането на имотите в инвентарната книга на ищеца не е основание за придобиването им от него, съобразно българското законодателство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание ответникът Т. Д. М. поддържа становището от писмения си отговор, с изключение на направеното възражение за придобиване по давност, което заявява, че не поддържа. Счита, че предявеният по делото иск не е за собственост, поради което в срока по чл.239 ДОПК същият не е предявил такъв иск. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери следното за установено от фактическа страна: С постановление за възлагане на недвижим имот от 26.02.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Г. и въз основа на проведена на 10.05.2024 г. публична продажба чрез търг с тайно наддаване по изпълнително дело №7154001823/2015 г., образувано срещу Трудовопроизводителна кооперация „Колективен труд“, на ответника Т. Д. М. е възложен следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед №РД-18- 40/01.03.2023 г. на ИД на АГКК, с площ от 54 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за енергийно производство, заедно с построената в него СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 с площ 54 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: сграда за енергопроизводство. Съобразно скица на поземлен имот №15-1175553 от 15.07.2025 г. на СГКК – Габрово, описаният в постановление за възлагане на недвижим имот от 26.02.2025 г. представлява, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед №РД-18-40/01.03.2023 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес: гр. П., ул. „•••••••“, площ: 54 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, при граници: поземлени имоти с идентификатори 56719.501.506, 56719.501.1670, заедно с построената в него СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 с площ 54 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: сграда за енергопроизводство. От приложената по делото справка от Агенцията по вписванията за извършените през периода 01.01.2002 г. – 02.09.2025 г. вписвания по партидата на Трудово-производителна кооперация „Колективен труд“ се установява, че върху СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 е наложена възбрана от ТД на НАП – Велико Търново на ••••••••• С протокол за въвод във владение от 05.05.2025 г. ответникът Т. Д. М. е въведен във владение на описаните в постановлението за възлагане от 26.02.2025 г. недвижими имоти. С 2 броя покани, получени съответно на 20.05.2025 г. и на 08.08.2025 г., ответникът Т. Д. М. е поискал от ищеца „Електроразпределение Север“АД заплащането на месечен наем за ползването на придобитата с постановлението за възлагане от 26.02.2025 г. СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 в размер на 400,00 лв., считано от 01.05.2025 г. Алтернативно на това е поискал или изкупуването на сградата, или демонтирането на намиращия се в нея трансформатор. Със свое писмо изх.№7322161 ищецът „Електроразпределение Север“АД е уведомил ответника Т. Д. М., че СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 представлява трансформаторен пост с диспечерско наименование ТП „Лидия“ – П., собственост на „Електроразпределение Север“АД и заведен в инвентарната книга на дружеството, в това число земя, сграда и оборудване. На това основание ищецът е заявил, че дружеството няма основание да удовлетвори искането за заплащане на наем, както и за предприемане на действия за изкупуване на съоръжението. С искова молба вх.№1775/24.09.2025 г. в Районен съд – Трявна ответникът Т. Д. М. е предявил срещу „Електроразпределение Север“АД иск за признаване правото му на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 и намиращата се в него СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1, като на съда е служебно известно, че въз основа на тази искова молба е образувано гр.д. №307/2025 г., което е спряно до приключване на настоящото съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт. С оглед установяване правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 и намиращата се в него СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 по делото са събрани и следните доказателства: Съобразно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №199, т.I, рег.№297, дело №236 от 11.06.2004 г. по описа на Районен съд – Трявна, с него И. Б. Х. е прехвърлил на ответника ТПК „Колективен труд“ 60/830 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1065 по плана на гр. П., целият от 830 кв.м., при граници: път, ПИ №506, ПИ №507, ПИ №508 и общински имот, с правото да ползва реално 60 кв.м., върху които е построен трафопоста. Съобразно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, т.I, рег.№256, дело №43 от 02.12.2004 г. по описа на Районен съд – Трявна, с него ТПК „Колективен труд“ - П. е признат за собственик на сления недвижим имот, находящ се в гр. П., а именно: 60/830 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1065 по плана на гр. П., целият от 830 кв.м., заедно с построения в имота трафопост на 55 кв.м., при граници: път, ПИ №506, ПИ №507, ПИ №508 и общински имот, с правото да ползва реално 60 кв.м., върху които е построен трафопоста. Според решение №Л-138 от 13.08.2004 г. на Държавната комисия за енергийно регулиране, на „Електроразпределение – Горна Оряховица“ЕАД е издадена лицензия №Л-138-11/13.08.2004 г. за извършване на дейност „обществено снабдяване с електрическа енергия“ за обособена територия, определена с приложение №1 към лицензията, за срок от 35 години. С акт за частна държавна собственост №767 от 09.08.2004 г. е актуван трафопост „Лидия“, представляващ трафопост – масивен, едноетажен със з.п. 56 кв.м., година на изграждане – 1983 г., построен в поземлен имот 1065 от кв.34 по действащия ПУП на гр. П., при граници на имота: път, ПИ 506, ПИ 507, ПИ 508 и общински имот. С решение №45/07.07.2009 г. по гр.д. №6/2009 г. по описа на Районен съд – Трявна, отменено с решение №231/18.12.2009 г. по в.гр.д. №285/2009 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, като на последното не е допуснато касационно обжалване с определение №847/02.08.2010 г. на ВКС на РБ, е отхвърлен предявеният от ТПК „Колективен труд“ – П. против „Е.ОН България Мрежи“АД – Варна иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, с който се претендира да се признае за установено по отношение на „Е.ОН. България Мрежи“АД, че не притежава право на собственост върху трафопост със з.п. от 55 кв.м., построен в ПИ №1206 в кв.34 по плана на гр. П., при граници: улица, ПИ №506 и общински имот без планоснимачен номер. От заключението на допуснатата съдебно техническа експертиза, изготвено от вещото лице Б. Й. И., се установява следното: 1. Функционалното предназначение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 и намиращата се в него СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 е трафопост, в който посредством трафомашини и прилежащите към тях съоръжения се извършва трансформиране на ток високо напрежение в средно и ниско напрежение, след което се захранват битови абонати; 2. СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 се състои от едноетажна сграда с пристройка към нея, която е изградена със строително разрешение №10 от 29.06.1987 г. въз основа на протокол №7, долепена до трафопост сграда, изградена с протокол №6 от 29.06.1987 г. Пристройката е долепена към основната сграда и заедно със съоръженията в тях се преобразува електрическо от високо напрежение в такова с ниско напрежение, след което се подава електричество с ниско напрежение към битови и обществени абонати- Пристройката няма самостоятелност и затова е записана с един общ идентификатор. На място не личи фуга между двете и затова не може да се измери точно. Общата застроена площ е 54 кв.м. по кадастрален план; 3. СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 и пристройката към нея са изградени въз основа на строително разрешение №10 от 29.06.1987 г. и протоколи №6 и №7 за строителна линия и ниво, издадени от Кметство П. при Община Т., оторизирано да издава тези разрешителни документи през 1987 г. Тази сграда е изградена от ТПК „Колективен труд“ като трафопост №3 с пристройка към него, с цел захранване с електрически ток ниско напрежение на 9 броя апартаменти – новопостроени от ЖБ „Лидия“ на работници на ТПК „Колективен труд“, както и на разширението за училището. През годините този трафопост обслужва и обществени сгради в близост – читалище и спортни съоръжения на Община Т. от въвеждането в експлоатация до настоящия момент. С протокол на приемателна комисия от 15.12.1988 г. за приемане и въвеждане в действие на обект става ясно, че ТПК „Колективен труд“ гр. П. е инвестирал, проектирал и изградил трафопост и пристройка към него, който сега е СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 по действащия КК и КР на гр. П.; 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 и изградените в него трафсграда и пристройка към него с общ идентификатор 56719.501.1206.1, както и съоръженията в тях се използват за трансформиране на електрическо високо напрежение в електричество с ниско напрежение и свързване на абонати с електропреносната мрежа на гр. П.; 5. При одобряване на кадастралния и регулационен план на гр. П. през 1974 г. имотът предмет на делото е представлявал част от дворище пл.№303, собственост на Б. Т. Х. в кв.27, съседен на кв.28 по плана на населеното място. По-късно през 2004 г. част от този поземлен имот е получил №1065 от кв. 34 (а именно 60/830 ид.ч.) се продава от И. Б. Х. на ТПК „Колективен труд“ – П. с правото да ползва реално 60 кв.м., в които е изграден трафопост. През 1987 г. е изградена пристройка към този съществуващ трафопост, т.е. направено му е разширение, поради възникнала необходимост от захранване на по-голям брой консуматори. Впоследствие през 2008 г. се изработва частично изменение на плана и се образува нов УПИ ХХХV-1206 от кв.34, с площ 60 кв.м., отреден за трафопост. С одобрената КК и КР през 2023 г. този имот получава идентификатор 56719.501.1206.1, което е и към настоящия момент; 6. Налице е идентичност между описания в решение №45/07.07.2009 г. по гр.д. №6/2009 г. по описа на Районен съд – Трявна, отменено с решение №231/18.12.2009 г. по в.гр.д. №285/2009 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, трафопост със з.п. 55 кв.м., построен в ПИ №1206 от кв.34 по плана на гр. П. със сграда и пристройка към нея с общ идентификатор 56719.501.1206.1. С приложеното към заключението на вещото лице строително разрешение №10 от 29.06.1987 г., на ТПК „Колективен труд“ е разрешено да построи трафопост и пристройка към трафопост в кв. 28, държавен, при съседи: държавни имоти. С приложен към заключението на вещото лице протокол № 6 от 29.06.1987 г. са определени строителна линия и ниво в имот в кв.28, държавен, за строеж на трафопост от ТПК „Колективен труд“ – П.. С приложен към заключението на вещото лице протокол № 7 от 29.06.1987 г. са определени строителна линия и ниво в имот в кв.28, държавен, за строеж на пристройка към трафопост от ТПК „Колективен труд“. Въз основа на гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл.239 ал.2 ДОПК вр. чл.124 ГПК. Искът по чл.239, ал.2 ДОПК е предвиден за защита правата на третите лица, засегнати от приключилото изпълнение на публичния изпълнител. Защитата чрез иска по чл.239 ал.2 ДОПК може да бъде проведена с отрицателен установителен иск – че длъжникът не е бил собственик към момента на публичната продан на имота, или с положителен установителен иск – че трето лице (ищецът) е бил собственик на имота. В първия случай предмет на иска ще е правото на собственост на длъжника върху вещта, върху която е насочено изпълнението, а правата на ищеца ще се установяват с оглед доказването на правния интерес от предявяване на иска. Във втория случай предмет на спора е правото на собственост на ищеца върху вещта, предмет на публичната продан. И в двата случая обаче правото на собственост следва да бъде установено към момента на налагане на възбраната, която поражда действие само, ако е наложена върху имот, собственост на длъжника (в с.см. решение №725/04.12.2024 г. по гр.д. №8/2023 г. по описа на ВКС на РБ, II г.о.). В случая ищецът е избрал да предяви отрицателен установителен иск, че длъжникът не е собственик към момента на налагане на възбраната. Съгласно чл.496 ал.2 ГПК от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива правата, които длъжникът е имал върху имота. От тук следва извода, че публичната продан е деривативен способ за придобиване на права и приобретателят ще придобие права само доколкото такива е притежавал и длъжникът. В случая по делото безспорно се установява, че на ••••••••• е вписана възбрана по реда на ДОПК върху процесните имоти за обезпечаване взаменията на НАП от длъжника ТПК „Колективен труд“ – П. в хода на образувано изпълнително дело, като с постановление за възлагане от 26.02.2025 г. ответникът Т. Д. М. е придобил процесните имоти след проведена на 10.05.2024 г. публична продан, като с протокол за въвод от 05.05.2024 г. е въведен във владение на имотите, представляващи ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 и намиращата се в него СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1. По делото няма данни за обнародването на постановлението за възлагане в „Държавен вестник“, но е видно, че от датата на постановлението за възлагане – 26.02.2025 г. до датата на подаване на исковата молба (заведена на 14.01.2026 г.) едногодишният срок за предявяване на иска по чл.239 ал.2 ДОПК не е изтекъл. Относно предявения отрицателен установителен иск, че към ••••••••• длъжникът не е собственик на СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1: Съобразно справка в Търговския регистър „Е.ОН. България Мрежи“АД и „Електроразпределение север“АД са различни наименования на едно и също юридическо лице. С наименование „Е.ОН. България Мрежи“ дружеството е било от създаването си до 19.05.2008 г., а с наименованието „Електроразпределение Север“ от 29.01.2018 г. и до настоящия момент. С влязло в сила решение №45/07.07.2009 г. по гр.д. №6/2009 г. по описа на Районен съд – Трявна, отменено с решение №231/18.12.2009 г. по в.гр.д. №285/2009 г. по описа на Окръжен съд – Габрово (недопуснато до касационно обжалване с определение №847/02.08.2010 г. на ВКС на РБ), е отхвърлен предявен от ТПК „Колективен труд“ – П. против „Е.ОН България Мрежи“АД – Варна иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, с който се претендира да се признае за установено по отношение на „Е.ОН. България Мрежи“АД, че не притежава право на собственост върху трафопост със з.п. от 55 кв.м., построен в ПИ №1206 в кв.34 по плана на гр. П., при граници: улица, ПИ №506 и общински имот без планоснимачен номер. Съобразно чл.297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения в Република България. Съдебната практика приема, че отхвърлянето на отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск, поради което ответниците по такъв иск могат да се позоват на силата на пресъдено нещо на решението, с което е отхвърлен (в с.см. решение №1046/13.07.2004 г. на ВКС по гр.д. №372/2003, IV г.о., решение №109/25.05.2015 г. на ВКС по гр.д. №7420/2014 г., I г.о.). В случая по делото безспорно се установява, че с цитираното по-горе влязло в законна сила съдебно решение е признато правото на настоящия ищец с наименование „Е.ОН България Мрежи“АД – Варна върху трафопост със з.п. от 55 кв.м., построен в ПИ №1206 в кв.34 по плана на гр. П., който трафопост е идентичен с трафопоста, представляващ СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 съобразно заключението на съдебно техническата експертиза. Безспорно се установи от заключението на съдебно-техническата експертиза също, че СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 включва трафопост и пристройката към нея, като последната е част от сградата и няма самостоятелен характер. Силата на пресъдено нещо на влязлото в законна сила съдебно решение следва да бъде зачетена в настоящото съдебно производство, като липсват факти и обстоятелства, които да обосновават промяна в правото на собственост върху имота, поради което ищецът с настоящо наименование „Електроразпределение север“АД се установява, че е собственик на СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1, намираща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 към релевантния за спора момент, а именно датата на налагане на възбраната върху него от публичния взискател в хода на образуваното срещу длъжника ТПК „Колективен труд“ изпълнително производство, а това е ••••••••• Признаването на това право води до отричане правото на собственост на ответника ТПК „Колективен труд“ върху същия имот и към посочения момент, а оттам и придобиването на същите права от купувача в публичната продан – ответника Т. Д. М.. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Т. Д. М., че предявеният в настоящото производство иск не е иск за собственост. Искът с правно основание чл.294 ал.2 ДОПК вр. чл.124 ГПК, какъвто е предявен в настоящото съдебно производство, е иск за собственост, като избраният от ищеца е отрицателен установителен иск. Поради всичко изложено по-горе съдът намери предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.294 ал.2 ДОПК в частта относно СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1, намираща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 за основателен и доказан. Следва да се признае за установено по отношение на ответниците, че ТПК „Колективен труд“ не е бил собственик на имота към ••••••••• Доколкото по делото безспорно се установи, че изградената към трафопоста пристройка няма самостоятелен характер, а е част от сградата на трафопоста, представляваща СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1, предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че към ••••••••• ТПК „Колективен труд“ – П. не е собственик на долепена до сградата на трафопоста пристройка с площ по документи от 9.00 кв.м. се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Относно предявения отрицателен установителен иск, че към ••••••••• длъжникът не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206: Земята под СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 не е била предмет на установяване в съдебното производство между ищеца с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи“АД – Варна и ответника ТПК „Колективен труд“ - П.. Правото на собственост върху нея, за разлика от сградата като енергиен обект, не е предмет на специална правна регламентация, поради което следва да се прилага общият режим, предвиден в нормативната уредба. В случая събраните по делото доказателства сочат, че земята под процесния трафопост е представлявала част от дворище пл.№303 в кв.27 по одобрения през 1974 г. план на гр. П., собственост на Б. Т. Х.. В разписния лист към този кадастрален план срещу имота има запис „отчуждава се“. Самият трафопост е построен въз основа на строително разрешение №10 от 29.06.1987 г., с което на ТПК „Колективен труд“ е разрешено строителството на трафопост и пристройка към него в кв. 28, държавен, при съседи – държавни имоти. По делото са приложени, съответно протокол №6 и протокол №7 от 29.06.1987 г., с които са определени строителна линия и ниво за строителството на трафосграда и пристройка към трафопост в държавен имот в кв.28. Според вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза, кв.27 по плана на гр. П. след одобряване на плана от 1974 г. се разделя на два квартала – кв.27 и кв.28 и именно в новия кв.28 по този план е разположен процесният трафопост. Според вещото лице, в общината няма запазена отчуждителна преписка за отчуждаване на земята под трафопоста. Има данни по плана от 1974 г. за отчуждаване чрез отреждане за улица „тупик“, която достига до североизточната точка на трафопоста. При съвкупния анализ на така събраните доказателства съдът приема, че макар да няма преки доказателства за проведена отчуждителна процедура на земята, под която е построен през 1987 г. процесният трафопост, може да бъде направен извода, че такава е била проведена преди изграждането на трафопоста и строителството му е извършено в имот, който е станал държавна собственост. Този извод следва преди всичко от записаното в разписния лист към кадастралния план, че имотът на Б. Т. Х., част от който е земята под трафопоста, се отчуждава, както и отбелязванията в разрешението за строителство и 2-та броя протоколи за строителна линия и ниво във връзка с изграждането на трафопоста, в който също е записано, че строителството се извършва в държавен имот, при съседни нему също държавни имоти. Цитираните писмени доказателства са косвени за установяване на факта, но в практиката на ВКС на РБ безспорно е прието, че главно доказване може да бъде осъществено и чрез косвени доказателства, които да създадат цялостна картина за установяването на определен факт, както и че записванията в разписните листове към кадастрален план ведно с други писмени доказателства могат да формират извод, че даден имот е бил държавна собственост (в с.см. определение №186 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр.д. №233/2021 г., II г.о.). След като земята под процесния трафопост е била отчуждена от Б. Т. Х., следва извода, че прехвърлителната сделка по нотариален акт №199, т.I, рег. №297, дело №236 от 11.06.2004 г. по описа на Районен съд – Трявна, с която вероятно наследникът му И. Б. Х. е продал на ответника ТПК „Колективен труд“ – П. правото на собственост върху 60/830 ид.ч. от ПИ №1065 в кв. 34 по плана на гр. П., не е имала транслативен ефект досежно имота. Друго правно основание за придобиване на право на собственост на ответника ТПК „Колективен труд“ – П. върху земята под трафопоста извън този документ няма посочено и не се установява по делото. Предвид горното съдът намира, че с оглед съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал ответникът ТПК „Колективен труд“ – П. действително не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206. Предявеният отрицателен установителен иск за собственост върху него обаче включва и установяването, че ищецът е собственик на имота. Това следва от задължителните указания по Тълкувателно решение №8 от 27-11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №8/2012 г. на ОСГК. Според тях, ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича, като ако не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. В случаите, в които констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. В производството по настоящото дело ищецът обосновава твърдението си, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 с: липсата на самостоятелно предназначение, различно от това на построения в него трафопост; функционалното му предназначение от изграждането му е било за „електроенергийно производство“; води се в инвентарните книги на ищцовото дружество като актив заедно със сградата на трафопоста. При преценка на посочените от ищеца основания съдът намира, че никое от тях не обосновава придобиване на право на собственост върху земята под трафопоста. Безспорно бе установено по делото, че енергийното съоръжение – трафопост е собственост на ищеца, но по отношение на земята, върху която същото е изградено, следва да се прилага общия режим, предвиден в нормативната уредба. Установено бе също така, че земята, върху която е изграден трафопоста, е била отчуждена от собственика й Б. Т. Х. и е станала държавна собственост, но липсват данни да е била предоставена по надлежния ред на някое от държавните предприятия, на основата на което е образувано „Национална електрическа компания“ЕАД с държавно имущество или да е включено изрично в капитала на това търговско дружество, за да може да се приеме, че на основание чл.17а ЗППДОП тя е станала собственост на създаденото търговско дружество. Липсват също така и данни за изричен акт на компетентен орган, с който земята да е включена в капитала на това търговско дружество след създаването му. За да бъде включена земята в капитала на ищеца „Електроразпределение Север“АД преди това тя трябва да е била в капитала на „Национална електрическа компания“ЕАД, а по делото няма ангажирани доказателства в тази посока. Само от записването на земята в инвентарните книги и оттам в счетоводния баланс на дружеството не може да се направи извод за надлежното й включване в неговия капитал, а оттам и за правото му на собственост върху нея (в с.см. определение №741 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр.д. №4491/2024 г., I г.о.). С оглед изложеното по-горе и доколкото не се сочат други основания за придобиване на правото на собственост върху земята под процесния трафопост, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206, съдът намира, че ищецът не доказва съществуването на такова право, а оттам и правният си интерес от предявения от него отрицатален установителен иск за собствеността му. При констатираната липса на правен интерес съдът следва да прекрати производството по делото. Поради всички изложение по-горе съображения съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено в частта относно предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че към ••••••••• ТПК „Колективен труд“ – П. не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 – поради липса на правен интерес за ищеца. Относно искането по чл.537 ал.2 ГПК за отмяната на нотариален акт за собственост върху недвижим имот №44, т.I, рег.№256, дело №43 от 02.12.2004 г. по описа на Районен съд – Трявна: Предвид уважаване на предявения от ищеца иск относно СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 следва да се отмени на основание чл.537 ал.2 ГПК издадения по реда на чл.587 ал.1 ГПК в полза на ответника ТПК „Колективен труд“ - П. нотариален акт за собственост върху недвижим имот №44, т.I, рег.№256, дело №43 от 02.12.2004 г. по описа на Районен съд – Трявна в частта относно посочения имот. Относно разноските: С оглед изхода на делото (уважаването на предявения отрицателен иск за собственост на СГРАДА с идентификатор 56719.501.1206.1 с данъчна оценка 2346,11 €), направеното от ищеца искане и представения от него списък по чл.80 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят направени по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 862,18 €. Направените от ищеца разноски по делото включват и адвокатско възнаграждение в размер на 472,43 € по договор за правна защита и съдействие №25894/05.06.2026 г., заплатено по банков път на 15.06.2026 г. на Адвокатско дружество „В. Желязков и Партньори“. По отношение размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника Национална агенция по приходите, което съдът намира за неоснователно. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът следва се съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., като се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, обема на осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищеца и защитавания материален интерес. Материалният интерес по делото е в размер на сумата от 2358,59 €. С оглед на него и като прецени фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената от адв. А. М. работа (включваща изготвяне и подаване на искова молба, участие в едно о.с.з. по делото, изготвяне на писмена защита), съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждения в полза на упълномощения от него адвокат не е прекомерно. С оглед изхода на делото (прекратяването на производството по делото в частта по отношение на предявения отрицателен установителен иск за собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 с данъчна оценка 24,40 €), направеното от ответника ТПК „Колективен труд“ - П. искане и представения от него списък по чл.80 ГПК, както и на основание чл.78 ал.4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати направени по делото разноски в размер на 5,38 €. Съдът намери за неприложима по отношение на посочения ответник разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК, въпреки направеното от него признание на предявения иск, тъй като не се установява наличието на втората процесуална предпоставка на посочената разпоредба, а именно да не не дал повод за завеждане на делото. Ответникът ТПК „Колективен труд“ – П. е длъжник по изпълнителното производство, в хода на което е извършена публичната продан на процесния трафопост. Ответникът Национална агенция по приходите не е направил разноски по делото. Поискал е присъждане на юрисконсултско възнаграждение за упълномощения в производството по делото юрисконсулт Х. К.. С оглед изхода на делото (прекратяването на производството по делото в частта по отношение на предявения отрицателен установителен иск за собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56719.501.1206 с данъчна оценка 24,40 €), направеното от посочения ответник искане, както и на основание чл.78 ал.8 вр. ал.4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,25 €, на основание чл.78 ал.8 вр. ал.4 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Юрисконсултското възнаграждение е определено съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и обема и вида на извършените от юрисконсулта процесуални действия. Ответникът Т. Д. М. не е претендирал разноски по делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното, съдът