Решение № 11659 от 13.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 24594/2024 г.

№ 20241110124594 по описа за 2024 година Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т.“ ЕАД срещу В. Б. С., както следва: -иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 7348.32 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 9, находящ се в гр.София, бул. „Христо Ботев“ №23, ет.4, абонатен № 12252, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 26.04.2024 г. до окончателното плащане; -иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 971.05 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.04.2024 г.; -иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 88.41 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 26.04.2023 г. до окончателното плащане; -иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 18.83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г.; И в условията на евентуалност срещу К. И. С., както следва: -иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 о т Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 7348.32 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 9, находящ се в гр.София, бул. „Христо Ботев“ №23, ет.4, абонатен № 12252, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 26.04.2024 г. до окончателното плащане; -иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 971.05 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.04.2024 г.; -иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 88.41 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 26.04.2023 г. до окончателното плащане; -иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 18.83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г. Ответникът В. Б. С. и евентуалния ответник К. И. С. са получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК са подали писмен отговор, чрез адвокат В.. Заявяват, че между собствениците на процесния недвижим имот В. Б. С. и И.Д.С.-от една страна и К. И. С.- от друга страна е сключен Договор за наем от 01.02.2018 г. и в тази връзка К. С., като наемател ползва имота и на чието име е открита партидата на ищеца. Твърдят, че доставяната топлинна енергия е отчитана неточно. Претендират разноски. С Определение № 16048/07.04.2025 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Б.“ ООД. Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното: Представен е Протокол от 18.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 1975/20.09.2002 г., между Етажната собственост-възложител и Фирмата за дялово разпределение-изпълнител. По делото е прeдставен Договор № Д-О-72/09.06.2020 г. между ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 101, том XXXIV, дело 6679/1994 г., видно от който процесното жилище е придобито от В. Б. С.. Приложен е по делото Договор за наем на недвижим имот от 01.02.2018 г., с който наемодателите В. Б. С. и И.Д.С. (процесното жилище е придобито в режим на съпружеска имуществена общност) са отдали под наем на К. И. С. апартамент №9, находящ се в гр.София, бул.„Христо Ботев“ №23, ет.4 за срок от две години, т.е. до 01.02.2020 г. По делото са представени Заявление-декларация (рег.индекс Г-3676/19.02.2018 г.) от К. И. С. за откриване на партида за топлоснабдения недвижим имот с адрес: гр.София, бул. •••, както и Съобщение към Фактура № 1019367213/31.07.2022 г. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тълкувателното решение е отбелязано, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В настоящият случай, видно от представените доказателства- Договор за наем на недвижим имот от 01.02.2018 г., Заявление-декларация (рег.индекс Г-3676/19.02.2018 г.) от К. И. С. за откриване на партида за топлоснабдения недвижим имот с адрес: гр.София, бул. ••• и Съобщение към Фактура № 1019367213/31.07.2022 г. се доказа, че евентуалния ответник К. И. С. е придобил качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди. От направеното признание в Отговор на искова молба (вх.№ 388443/02.12.2024 г.) се установи неблагоприятен за ответника С. факт, а именно признанието, че действието на Договора за наем е продължено за неопределено време(на основание чл.236, ал.1 ЗЗД), което обхваща и процесния период. С оглед но гореизложеното ответникът К. И. С. се явява вещен ползвател на недвижимия имот за процесния период и като такъв е и клиент на топлинна енергия, като страните по делото са обвързани от облигационна връзка с предмет - доставка на топлинна енергия, съответно ответникът С. е задължен за заплащането на цената на предоставените топлинни услуги, по аргумент от чл. 57, ал. 1 ЗС. Предвид изложеното, ответникът К. И. С. се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г. В тази връзка предявените срещу В. Б. С. искове следва да бъдат отхвърлени. Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 6542.72 лева и сума за битово-горещо водоснабдяване от 1459.56 лева. От получената сума общо 8002.28 лева, включваща сумите за отопление и за битово-горещо водоснабдяване се изважда сумата от 202.51 лева, представляваща сума за изравнителните сметки (за възстановяване) се получава 7799.77 лева, както и лихва от 1413.53 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 04.04.2024 г. В тази връзка и предвид приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, предявеният иск следва да бъдат уважен за цялостния размер от 7348.32 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 26.04.2024 г. до окончателното изплащане. Съобразно Общите условия, приети от „Т.“ ЕАД и одобрени с ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, включително с оглед твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху главницата от 7799.77 лева и за периода от 15.09.2021 г. до 04.04.2024 г . е 1413.53 лева. В тази връзка и предвид правилото на диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че предявения иск за мораторна лихва следва да бъде уважен за цялостния предявен размер от 971.05 лева. Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 88.41 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата о т 18.83 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът К. И. С. на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, следва да заплати на ищеца сумата от 855.58 евро (равностойността на 1673.37 лева), представляваща разноски- за държавна такса от 6 8 6 . 0 9 лева, възнаграждения за вещи лица от 7 8 9 . 8 2 лева и юрисконсултско възнаграждение от 197.46 лева, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да заплати на ответника К. И. С., сумата о т 2.60 евро (равностойността на 5.09 лева), представляваща разноски за вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Мотивиран от гореизложеното, съдът