Решение № 65 от 30.3.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 456/2025 г.

гражданско дело № 20252000500456 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С решение № 201/28.07.2025 година, постановено по гражд. дело № 118/2023 година по описа на Окръжен съд - Сливен, е осъдено KRAVAG - LOGISTIC, Versicherungs-AG, Heidenkampsweg 102, 20097, Hamburg, регистрирано във Федерална Република Германия, да заплати на С. Д. З., ЕГН ••••, с адрес: с. Ч, сумата в размер на 85 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (телесни болки и страдания), претърпени вследствие на настъпилото ПТП на 04.01.2021 година, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021 година до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена претенцията над присъдения до пълния претендиран размер от 280 000 лева, частичен иск от такъв в размер 350 000 лева; осъдено е KRAVAG - LOGISTIC, Versicherungs - AG да заплати на С. Д. З., ЕГН ••••, сумата в размер на 619.24 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021 година до окончателното изплащане на задължението, като са отхвърлени претенциите за присъждане на законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за периода от 11.01.2021 година до 25.04.2021 година. Присъдени са разноски. Срещу така постановеното съдебно решение, в осъдителните му части, е постъпила въззивна жалба от KRAVAG - LOGISTIC, Versicherungs - AG, чрез адв. Т. Б. - АК - Пловдив, с адрес за връчване: град Пловдив, бул. „Марица“ № 93, с която същото се обжалва като неправилно. Въззивникът споделя становището на първоинстанционния съд, че приложимо е правото на Федерална Република Германия, но счита, че българският съд не е приложил критериите и не е съобразил съответната съдебна практика на немските съдилища към сходни случаи. Въвеждат се оплаквания, че не е изяснена релевантната към датата на ПТП съдебна практика по въпросите относно условията, при които застрахователят дължи заплащане на обезщетение за причинени вреди при ПТП, критериите, при които се определя размерът на обезщетението, какви са обичайно присъжданите размери на обезщетения за преживяно страдание на пострадалите лица, дължимостта на лихвите и началният им момент. Изразява се позицията, че следва да се съобрази и немския национален манталитет и възприятия за справедливост, както и финансовата стабилност на германския застрахователен сектор при съобразяване интересите както на пострадалите, така и на собствениците на МПС и техните застрахователи. Твърди се, че с приетата нормативна уредба и начина й на тълкуване и прилагане от съдилищата, Федералната република гарантира, че дължимото обезщетение се покрива от задължителната застраховка до минималните суми, посочени в член 1, параграф 2 от Втората директива. Навеждат се аргументи, че причина за настъпване на процесното произшествие не е поведението на водача М.Т., а водачът Й.Х., при когото се е возил ищецът С. З., е предприел забранено в пътния участък изпреварване, като наложилото се аварийно спиране от негова страна е вследствие допуснат от самия него технически дефект на колелата на ремаркето, довело до блокирането им. Алтернативно се обосновава становището на страната, че причина за настъпване на процесното произшествие е и поведението на водача Й.Х., който несъобразявайки се с конкретната пътна обстановка, атмосферните условия и вероятните потенциални опасности на пътя, допринася за настъпването на процесното произшествие. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на ищцовите претенции. Не се ангажират доказателствени средства. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Д. З., чрез адв. П. К. - САК, с който се моли за оставянето на същата без уважение. Оспорва се приложимостта на правото на Федерална Република Германия. Изразява се позицията, че първоинстанционният съд е извършил всички необходими съдопроизводствени действия, като е направил искане до Федерална Република Германия за получаване на информация и е допуснал всички доказателствени искания на въззивното дружество без изключение. Изтъква се, че в подкрепа на оплакванията си въззивникът е следвало да представи релевантната според него немска съдебна практика относно размера на присъжданите обезщетения, или да направи допълнителни доказателствени искания в тази насока. Сочи се, че на заявката на съда за информация относно обичайния размер на обезщетение и реда на изплащането му, по делото е постъпил отговор, че липсват данни за средния размер на обезщетенията за телесни повреди, както и че този размер винаги зависи от обстоятелствата по конкретния случай. Акцентира се, че въззивникът не твърди по-висок размер на присъденото обезщетение от този, който би се присъдил съгласно немската практика. Оспорват се оплакванията за неяснота на приложимите критерии за определяне на размера на обезщетение. Възразява се срещу искането на въззивника за съобразяване на немския манталитет и възприятия за справедливост и се сочи, че пострадалият е български гражданин, живущ в Република България, където провежда и лечението си. Настоява се за прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Обосновава се липса на разлика в основните принципи при обезщетяване на пострадали при ПТП според немското право. Изтъква се още международното покритие по ЗГО на автомобилистите и се сочи, че обезщетението не следва да се съобразява с финансовата стабилност на застрахователния сектор на всяка отделна държава. Възразява се срещу твърденията въззивника за липса на вина у шофьора М.Т. и се аргументира липса на съпричиняване от страна на С. З.. Сочат се заключенията на приетите по делото САТЕ и СМЕ. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС. Постъпила е и въззивна жалба от С. Д. З., чрез адв. П. К. - САК, с адрес за връчване: град Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10, срещу решение № 201/28.07.2025 година, постановено по гражд. дело № 118/2023 година по описа на Окръжен съд - Сливен в частта, в която е отхвърлена претенцията му над уважения размер от 85 000 лева до размера от 180 000 лева като частичен иск от такъв в пълен размер от 350 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на настъпилото ПТП на 04.01.2021 година, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021 година до окончателното изплащане на сумата. Оспорва се приложимостта на немското право към конкретния случай. Излагат се аргументи, че макар процесното ПТП да е станало на територията на Федерална Република Германия, в резултат на същото е пострадал български гражданин, чието местопребиваване е в Република България, където се намира и семейството му. Твърди се, че въпреки записания му немски адрес в съставения протокол за ПТП, обичайното му местопребиваване не е в Германия, а е заминал там по работа няколко дни преди инцидента и се е върнал за продължаване на лечението си в България, веднага след изписването му от болницата. Сочи се разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 864/ 2007 година на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“). Изразява се позицията за приложимост на чл. 52 от ЗЗД към процесния случай и се настоява, че прилагането на правото на чужда държава няма да постигне целта за защита на съществения обществен интерес и в частност - този на пострадалия. Въвеждат се оплаквания за заниженост на присъденото обезщетение спрямо вида и характера на нанесените телесни увреждания на пострадалия - средни телесни повреди и по-леки увреждания. Твърди, че през целия период на възстановяване - около година и половина, въззивникът е търпял ежедневни болки вследствие получените увреждания, проведените четири оперативни интервенции и настъпилите усложнения - възникването на инфекция, овладяна след повече от година и половина. И към настоящия момент въззивникът не е възстановен напълно, като е налице ограничен обем до 95 градуса при сгъване на коляното, при норма 130-135 градуса, липсват движения в глезенната става, а увреждането на нерва е пожизнено, като според вещото лице ще получи и артроза в рамките на 4-5 години. Поддържа се липса на задълбочен анализ от страна на съда на всички доказателства по делото. Аргументира се наличието на емоционално-психическо разстройство у въззивника вследствие преживения силен дистрес. Изтъква се възрастта му, която би следвало да е активна фаза в живота, а предвид здравословните проблеми той не може да работи, да изплаща кредита си и има всекидневно нужда от чужда помощ. Във въззивната жалба се навеждат аргументи и за икономическата конюнктура в страната, високата инфлация и необходимостта от съобразяване с действащите към датата на ПТП застрахователни лимити. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждането на още 95 000 лева на С. Д. З. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС. Не се ангажират доказателствени искания. Въззивната жалба е администрирана надлежно, но в законоустановения срок по нея не е постъпил отговор от насрещната страна. По делото е депозирана и частна жалба от С. Д. З., чрез адв. П. К. - САК, срещу постановеното по него определение № 654/21.10.2025 година, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна. Претендира се прекомерност на същите предвид извършената адвокатска работа и се сочи, че съдът може да определи адвокатско възнаграждение и под минималния съгласно Наредба № 1 размер. Поддържа се, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност и съдът не е взел предвид Решение на СЕС по дело С - 438/22. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и намаляване на размера на присъдените разноски на насрещната страна. По частната жалба не е постъпил отговор в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК. Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на наведените в жалбите съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното: Доказателственият материал сочи, че на 04.01.2021 година, около 17 часа, на автомагистрала 7 в окръг Швалм-Едер-Крайс, на км. 351 е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което се е стигнало до сблъсък между два автомобила, единият от които лек автомобил марка „Даймлер“, модел 822L, с рег. № ••. Този автомобил, управляван от М.Т., се е движил с неустановена скорост в дясната активна лента за движение. В същия момент, в същата посока на движение, в дясната лента, пред него се е движил товарен автомобил „Скания“ А4х2, седлови влекач, също с неустановена скорост, но по-малка от тази на лекия автомобил. Водачът на автомобила „Скания“ А4х2 е намалил скоростта на движение, като това не е било възприето от водача на лекия автомобил „Даймлер“. Дистанцията между двата автомобила е намаляла до под дължината на опасната зона за спиране. Последвал е удар между двата автомобила, като лекият автомобил „Даймлер“ е ударил с челната си част задната част на автомобила „Скания“ А4х2. Техническата причина, довела да възникване на удара между двата автомобила е движението на лекия автомобил „Даймлер“ на разС.ие по-малко от минималната дистанция зад автомобила „Скания“ А4х2. Водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да намали скоростта на движение на достатъчно голямо разС.ие зад автомобила „Скания“ А4х2, за да предотврати удара. При така възникналото ПТП е пострадал ищецът С. З., който е отведен в клиника Бад Херсфелд. Описаният по-горе механизъм на произшествието се установява от приобщения по делото доказателствен материал и по-специално заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-автотехническа експертиза, както и от нарочно съставения от Полицейско управление Източен Хесен, дирекция „Безопасност на движението“, специални служби, Полицейски магистрален пункт Бад Херсфелд протокол за ПТП. Съдът намира, че не може да бъде споделено поддържаното от застрахователя в депозираната от него въззивна жалба, че причина за настъпването на процесното произшествие не е поведението на водача М.Т., а на водача на товарната композиция Й.Х., който управлявайки товарен автомобил с тегло над 3.5 тона, предприел изпреварване в участък, в който със законово регламентиран знак изрично е указано, че е забранено изпреварването. Също така, този водач спрял аварийно поради допуснат от него самия технически дефект на колелата на ремаркето, довело до блокирането им. Това е така, тъй като разглежданият протокол, на който се позовава и самият ответник сочи изрично като виновен за настъпилото ПТП водачът на лекия автомобил М.Т.. В същия той е вписан като обвиняем (стр. 9 от делото, участници в ПТП, участник пореден №01) за разлика от водача на седловия влекач „Скания“ А4х2 Й.Х., чиято роля в произшествието е на свидетел (лист 11, участник пореден №2). Наред с това изрично е посочено в него, че на водача М.Т. е повдигнато обвинение по чл. 223, чл. 229 от НК, чл. 1, ал. 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата, 1.4 от Каталога на глобите, административно нарушение № 101130, което административно нарушение се изразява в това, че поради невнимание той не е проявил нужното внимание при участие в уличното движение и е нанесъл щети на други участници в движението, като се е блъснал в спрял автомобил. Съгласно текста на чл. 229 от НК (стр. 417 от кориците на делото пред първия съд), лице, което причини телесна повреда на друго лице поради небрежност, се наказва с лишаване от свобода до три години или с парична глоба. Този протокол е официален документ, отразяванията и констатациите в който за начина и причините, довели до възникване на процесното ПТП, както и за виновното причиняване от съответното лице, което е именно М.Т., без да има установена от компетентните в тази насока органи съпричастност от страна на водача на товарната композиция по какъвто и да е начин, не са надлежно оборени от ответната страна, която именно носи тежестта на доказване в тази насока. Освен това, във връзка с установяване на правнорелевантните факти по делото е допусната и извършена автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице по същата е изготвено при съобразяване на съдържанието и на този документ, който е единственият писмен такъв, предвид унищожаването на преписката, образувана за произшествието поради изтичане на срока за нейното съхранение. То не е оспорено от ответната страна, нито е изразено по какъвто и да начин несъгласие с него в хода на разглеждане на делото от първата инстанция. Съдът намира единствено за необходимо да посочи, че според съдържанието на този приобщен към доказателствата протокол пострадалият тежко, според записа в него, ищец С. З. е пътувал в лекия автомобил „Даймлер“, който е описан като участник с пореден № 1 - изрично е вписано в неговото съдържание (лист 9, развитие на ПТП), че пореден №1 забелязва късно спрелия поради технически дефект автомобил пореден №2 и се блъска в задната страна на пореден №2, при което по двата автомобила са нанесени щети и са ранени двамата пътуващи в пореден №1; освен това, самият ищец е описан като пострадал пътник пореден № 01.01, тежко ранен, с вероятни фрактури на краката. Съдът не кредитира в тази насока показанията на свидетеля З.-брат на ищеца, от една страна при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, а от друга, тъй като липсват други доказателства, от които да се установява по несъмнен начин, че същият е присъствал на инцидента, както самият той сочи и непосредствено е възприел всичко случило се. Наред с това, обясненията на самия ищец също обосновават горния извод. Той самият сочи, че е видял на аутобана спрян тир, с авария по него; като е видял същият този тир, е казал на водача на автомобила, в който се е возил да спре; докато същият спре, обаче, те са се ударили челно в тира. Според протокола, участниците в ПТП са били именно в тази последователност - първо се е движил тира, пореден №2, а след него лекия автомобил, пореден №1. В този смисъл, от тези обяснения на самия ищец, се налага изложеното от настоящата инстанция по-горе, още повече, че доказателствената сила на съставения от компетентните за това органи протокол по горните доводи не е опровергана. Всичко така казано, обаче не налага друг, по-различен извод от изложения по-горе за това по чия вина е настъпило произшествието, при което е пострадал ищецът, още повече, че съгласно параграф 18, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за движение по пътищата, отговорността на водача на МПС е изключена, когато щетата не е причинена по негова вина, което обстоятелство, предвид обръщането на доказателствената тежест според немското право, следва да бъде установено в процеса в случая от ответника (стр. 598 от кориците на делото на Сливенския окръжен съд). При съобразяване на така посоченото по-горе, настоящата инстанция споделя изцяло изложеното от окръжния съд становище, че настоящият спор следва да бъде разрешен при прилагане на немското право, разпоредбите на което дават право на пострадалото лице да претендира и получи подходящо обезщетение за неимуществени вреди, както и такова за разходите за лечение. В тази насока на първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. В случая несъмнено вредата е настъпила на територията на Федерална Република Германия, поради което и според съдържанието на цитираната норма, настоящото правоотношение следва да бъде уредено при прилагане именно на немския закон. Съдът намира, че обичайното местоживеене на ищеца З. е без значение в настоящия случай, тъй като е несъмнено, че водачът М.Т. няма такова в Република България, а и никоя от страните не е въвела такова твърдение в процеса, за да намери приложение изключението, предвидено в ал. 2 на чл. 4, а именно когато лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава, за да се приложи българското право. Наред с това, липсва и изключението по ал. 3 на същата правна норма, съгласно което, ако от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава. Явно по-тясната връзка с друга държава може да се основава, в частност, на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка със съответното непозволено увреждане. Това следва и от обстоятелството, че произшествието е настъпило в Германия, с автомобили с немска регистрация, единият от които, а именно управляваният от виновния водач, застрахован в немско застрахователно дружество, а елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане са установени с нарочно съставения от компетентните немски полицейски органи и обсъден по-горе протокол. При това положение, съгласно разпоредбите на параграф 115, ал. 1 от Закона за застраховането във връзка с параграф 253, ал. 2 и параграф 823, ал. 1 от немския Граждански кодекс (ВGВ), параграф 11, изр. 2-ро от Закона за движение по пътищата, увреденото лице има право да предяви пряк иск пред застрахователя за вреди, за които застрахованият дължи обезщетение по силата на гражданската отговорност, съгласно приложимото към спора национално право, посочено по-горе. За обхвата на отговорността приложение намират параграф 249 и сл. от немския Граждански кодекс (ВGВ). Съгласно правилото на параграф 7 от Закона за движение по пътищата, уреждащ отговорност на притежателя на МПС, ако при използването на МПС бъде убит човек или му бъдат причинени наранявания на тялото или здравето му, собственикът е задължен да обезщети пострадалия за причинените вреди, като задължението за обезщетяване се изключва само в случаите на непреодолима сила. Нормата на параграф 11 от същия нормативен акт урежда обхвата на задължените за обезвреда при телесна повреда, в който се включват разходите за лечение, както и пропуснатите ползи, а за вредите от неимуществен характер може да се иска справедливо парично обезщетение. В параграф 18 от същия този закон е предвидена отговорността на водача на МПС, като в ал. 1 е предвидено, че водачът на МПС е длъжен да заплати обезщетение за вреди съгласно параграфи 8 до 15, като задължението му се изключва, когато вредите не са причинени по негова вина. Страните не оспорват наличието към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие за процесния лек автомобил марка „Даймлер“, модел 822L, с рег. № * на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на настъпилото произшествие С. Д. З. е получил следните травматични увреждания, а именно: многофрагментна фрактура на лява тибия (голям пищял) в проксималната част с дислокация на костните фрагменти; увреда на нервус перонеус. Същите трайно затрудняват движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни. На 05.01.2021 година той е бил опериран, като е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с две реконструктивни плаки и с един самостоятелен винт фиксация на туберозитас тибия; на 12.01.2021 година е дехоспитализиран. В постоперативния период поради развила се инфекция е бил лекуван с антибиотици амбулаторно. Поради липса на ефект през месец юни и месец юли няколкократно е бил хоспитализиран в Клиника по гнойно септична хирургия на „УМБАЛСМ-Пирогов“ ЕАД. Извършена е била спрямо него фасцеотомия, секвестректомия, некректомия, като е била отстранена и една от плаките. По повод увредата на нервус перонеус няколкократно е правено ЕМГ, проведено физиолечение СЧТ, нискочестотно магнитно поле, ултразвук, без особен ефект. При нормално протичане на оздравителния процес подобни счупвания зарастват за срок от 3-5 месеца, но при него лечението е продължило година и половина поради настъпилата инфекция, като в рамките на година и седем месеца той е ползвал помощни средства без да натоварва крайника. При прегледа експертът е установил груб цикатрикс с дължина около 30 см., започващ от горния ръб на капачката предно странично, като достига до долна трета на лява подбедрица. Разлика ляво-дясно около 2 см.; флексия (свиване) в лява коленна става 95 градуса, при нормален обем от 130-135 градуса; липса на дорзална и плантарна флексия на ляво ходило, незначителни помръдвания на пръстите на ляво ходило; походка самостоятелна без помощни средства с накуцване. Увредата на нервус перонеус е трайна и няма да настъпи възстановяване. Налице е, също така, костно срастване, една плака с четири винта и един самостоятелен винт в областта на тоберозитас тибие. Самото лечение е проведено адекватно, но при всяка оперативна интервенция винаги има риск от инфекция, въпреки антибиотичната и антитромботична профилактика. Проведеното лечение и процедури са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото на 04.01.2021 година ПТП. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза, за психиката на ищеца процесното ПТП има негативно отражение, но той не е развил психично заболяване. Останали са проявления от емоционален характер, като се наблюдава трайна тенденция в затихването на психогенната продукция и се разкриват незначителни проявления на остатъчни симптоми. Експертът сочи, че З. е преживял силен дистрес, но трайни патологични изменения за психиката му не са настъпили и няма следи от такива. Емоционалните проблеми не са преодолени. Не се наблюдават проявления, характерни за психично разстройство, а само такива, характерни за леко изразена дистимна компонента (потиснатост). За установяване на изложените в исковата молба фактически обстоятелства са ангажирани от ищцовата страна и гласни доказателства. От същите се установява, че при процесното ПТП кракът на ищеца бил счупен, при това на седем места. При приемането му в болницата съС.ието му било много тежко. Той претърпял общо четири операции на крака. След излизане от болницата бил на легло, приемал лекарства, често плачел от болка. Бил обгрижван от жена си, тъй като сам не можел да се справя. Тя и досега била при него, а той не можел да работи. Бил променен психически, често притеснен, не можел да спи, бълнувал, приемал успокояващи, за да спи вечер; вдигал кръвно от притеснение. Кракът продължавал да го боли и все още не можел да го движи. Дълго време провеждал рехабилитация. Анализът на горното сочи, че са налице законовите предпоставки за обезвреда на претърпените от ищеца в резултат на настъпилия деликт имуществени и неимуществени вреди. Според практиката на немските съдилища, при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от телесно увреждане, съдът разполага с широка преценка и следва да вземе предвид всички индивидуални обстоятелства по случая. Основните критерии, които следва да се преценят са: естеството и тежестта на увреждането, медицинско лечение и последици, трайни последици и качество на живот, допълнителни обстоятелства, включващи степен на вината на причинителя, като грубата небрежност или умисъл може да доведе до по-високо обезщетение. Всички тези обстоятелства определят дали в определени граници обезщетението е към максималния или минималния размер. Като фактори, обуславящи повишаване на обезщетението следва да бъдат съобразени трайните последици, броя операции, продължителността на възстановяването, както и типа фрактура. При съобразяване на горното, като се вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за определяне на интегралното обезщетение за претърпените от ищеца З. неимуществени вреди, съдът намира, че същото е в размер на 60 000 евро. При определяне на размера му съдът съобрази, че според приложимото немско право, то следва да бъде определено общо като една сума, която включва обезщетението за вреди от фрактурата на лява тибия, трайно увреждане на нервус перонеус и стресовото му съС.ие, като размерът му следва да се определи при прилагане на принципа на справедливостта, уреден в §253, ал. 2 от Германския граждански закон. При съобразяване на извършения анализ на немската практика, обобщен от назначеното в тази насока вещо лице, обезщетението за изброените неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено в порядъка между 20 000 евро и 85 000 евро. За да възприеме горният размер от 60 000 евро, съдът преди всичко взе предвид посочените по-горе критерии, от които се водят немските съдилища, включително тези, които обосновават по-високо обезщетение. По-специално съдът отчете продължителния период на лечението и възстановяването на ищеца предвид настъпилите усложнения, както и броя на оперативните - първоначална и последващи - интервенции по отношение на него; нуждата от чужда помощ за справяне с ежедневните потребности за не малък период от време. Отчете, също така, ограниченият обем на сгъване на коляното, както и прогнозата по отношение на него, а именно настъпването на артроза в рамките на следващите 4-5 години, което е свързано с болки, при същевременно съобразяване на възрастта на ищеца - 38 години към датата на процесното ПТП и настъпилото спрямо него увреждане, т.е. значително млада възраст. Съобрази и трайната (пожизнена) увреда на нерва, която не позволява движения в глезенната става - само нагоре, надолу с потръпване на пръстите, без възможност за движение наляво и надясно на ходилото, при което се стига до нарушение на цялата походка и хипотрофия от 2 см. Наред с това отчете, че при ищеца се наблюдава пълно изправяне, като и че неравномерната походка няма да доведе до деформация на гръбнака, т.е. не се очакват усложнения от страна на гръбнака и таза. Взе предвид, освен това, че при З. не са настъпили трайни патологични изменения на психиката и не се наблюдават такива, а също така и проявления, характерни за психично разстройство, а към настоящия момент единствено само такива, характерни за леко изразена дистимна компонента (потиснатост). Като се вземат предвид всички обсъдени по-горе обстоятелства, включително факторите, водещи до повишаване на обезщетението, съдът намира, че определеното такова е в размер, достатъчен за компенсацията на причинените на ищеца болки и страдания. С него е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, като е спазен е принципът на справедливостта, уреден в нормата на &253, ал. 2 от немския Граждански закон. Така казаното сочи на основателност на заявените във въззивната жалба оплаквания за определяне на дължимото на ищеца С. З. обезщетение в занижен размер. Казаното сочи, че на същия следва да бъде присъдена допълнително сумата от 16 540.19 евро (присъдени са 85 000 лева, чиято равностойност в евро е 43 459.81 евро, а съдът е определил общ размер на обезщетението от 60 000 евро). Заявеното от застрахователя в отговора на исковата молба материалноправно възражение за съпричиняване не се поддържа пред въззивната инстанция, поради което не подлежи на обсъждане в настоящото производство. Съдът намира, че не може да бъде споделено поддържаното от пълномощника на ищеца, че при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение приложение следва да намери нормата на чл. 52 от ЗЗД. Това е така, тъй като, когато по правилата на международното частно право българският съд приеме за приложим чужд закон към отношенията по сезиралата го претенция за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат от ПТП, следва да приложи чуждия закон при определяне размера на дължимото обезщетение, включително като законът се приложи и тълкува така, както той се тълкува и прилага в създалата го държава. Той може само по изключение може да използва дерогацията, предвидена в чл. 16 от Регламент „Рим II“. Последното изключение не е налице в настоящия случай, доколкото разглежданото правно положение няма очертаната в практиката на СЕС достатъчно тясна връзка с държавата членка на сезирания съд, а и защото преследвана цел с нормата на чл. 52 от ЗЗД на РБ може да бъде постигната чрез прилагане на правото, определено съгласно чл. 4 от този Регламент, което също предвижда - § 11 от ЗДвП и § 253 немския Граждански кодекс (ВGВ), че за вредите от неимуществен характер при телесни увреждания и увреждане на здравето може да се иска справедливо парично обезщетение. Върху определения размер обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде присъдена и лихва за забава, според поисканото с исковата молба. Такава се дължи на ищеца, според & 288 от немския Граждански закон. Видно от посоченото от вещото лице, в случай на обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, което се предявява от физическото лице като пострадал срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, размерът на законната лихва в немското право се определя според размерите на лихва, приложими към потребителските сделки, тъй като пострадалите физически лица са приравнени на потребители. Съдебната практика в Германия приема, че при неимуществените вреди забавата настъпва автоматично след определен разумен период, след като застрахователят е бил уведомен за претенцията и му е бил представен съответен медицински документ, т. е. за поставянето на застрахователя в забава е необходимо същият да бъде уведомен, да бъде предявена пред него претенция и да изтече разумен срок. Разумният срок за проверка и плащане обикновено е между четири и шест седмици. В случай на подаване на претенцията чрез кореспондент в друга държава-членка, разумният срок от около 6 седмици от подаване на претенцията. Уведомлението в случая, видно от книжата по делото, е направено на 26.04.2021 година (лист 104 от кориците на първоинстанционното дело); приложени са към него документите за направените разходи - фактури, съответната съществуваща и налична към този момент медицинска документация и писмени показания - полицейска служба автомагистрала Бад Херсфелд DGD, според записа в самата молба. Съдът счита, че в случая следва да възприеме за разумен, според горното, срокът от 6 седмици, след изтичането на който ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на съответната за това лихва за забава или това е датата 07.06.2021 година. От тази дата ответникът дължи лихва върху целия размер на присъденото обезщетение от 60 000 евро в размер на 5 процентни пункта над съответния основен лихвен процент на Deutsche Bundesbank - Германската централна банка. Това налага досежно присъдената законна лихва и нейния начален момент решението да бъде отменено и постановено друго, с което тя бъде присъдена на ищеца, съобразно посоченото от настоящата инстанция. Ищецът е претендирал по делото и сумата от 619.24 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. За установяване на размера на тази претенция са представени от него надлежни писмени доказателства, чрез които размерът и е установен. Вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-медицинска експертиза в депозираното от него заключение е посочило, че направените разходи в размер на претендираната сума са за медикаменти и превързочни материали, като същите са във връзка с проведеното лечение и са били необходими за същото. В съдебно заседание отново подчертава и пояснява, че разходите са във връзка с проведеното лечение по повод инфекция в областта на коляното за оперативната работа; изолиран е бил многократно стафилокок. При съобразяване на така изнесеното, се налага извода, че тази претенция също е доказана по основание и размер, поради което и правилно и законосъобразно е била уважена от окръжния съд така, както е предявена. По горните доводи и съображения, въззивната жалба против решението в тази му част се явява основателна само досежно присъдената законна лихва върху сумата, считано от 26.04.2021 година. Лихва за забава следва да бъде присъдена върху сумата от 316.61 евро като равностойност на 619.24 лева в размер на 5 процентни пункта над съответния основен лихвен процент на Deutsche Bundesbank - Германската централна банка, считано от 07.06.2021 година до окончателното плащане. По отношение на разноските пред първата и пред настоящата въззивна инстанция, както и по повод частната жалба против определението по чл. 248 от ГПК, съдът съобрази следното: Преди всичко следва да се отбележи, че посочените по-горе въпроси ще бъдат разгледани и при отчитане на обстоятелството, че обжалваното решение е изменено досежно присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, което налага изменението му в частта за разноските. За разноските пред Сливенския окръжен съд: Ищецът С. З. не е направил разноски пред първата инстанция, поради което и на него такива не следва да бъдат присъждани. Същият претендира възнаграждение за ангажирания от него един адвокат, уговорено като платимо между тях при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Като се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените по него от пълномощника на ищеца процесуални действия по изготвяне на писмени документи и явявания в съдебно заседание, успешно защитения материален интерес, а също се съобрази и правото на адвоката на справедливо и достойно заплащане на положения труд, то съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено на сумата от 13 000 лева с включен ДДС, като с оглед разпоредбите на Закона за приемане на еврото в Република България същото следва да бъде присъдено в евро, а именно 6 646.79 евро с включен ДДС. Съдът определя възнаграждението на пълномощника на ищеца по този начин при съобразяване на обстоятелството, че страните не спорят относно определения от първата инстанция размер на същото, както и начина, по който това е сторено, а също и с оглед диспозитивното начало в процеса. Необходимо е да посочи, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба № 1/2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, прилагането на която се иска от пълномощника на ищцовата страна (така и в определение № 2897 от 15.10.2025 година на ВКС по ч. т. д. № 1847/2025 година, I т. о.). На ответното дружество, съобразно отхвърлената част от предявените искове също следва да бъдат присъдени разноски, в какъвто смисъл е и направеното от него искане. Пред първата инстанция същото претендира сумата от 14 478.20 лева за възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи, за извършените преводи, за пощенски разходи, както и за адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е счел направеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, поради което е отказал да го намали и е присъдил на ответното дружество суми за разноски, съобразявайки отхвърлената част от исковете. С акта си по чл. 248 от ГПК отново е отказал да промени неговия размер. С депозираната частна жалба е изразено недоволство от този акт. Като се вземат предвид критериите от значение за неговото определяне, вече изброени по-горе в текста на настоящия съдебен акт - фактическа и правна сложност на делото, осъществен обем на защитата, успешно защитения материален интерес, то съдът намира, че възнаграждение в размер на 12 780 лева или 6 534.31 евро не е прекомерно, още повече, че в приблизително такъв размер е и определеното на пълномощника на ищеца такова от съда. При това положение, като се вземе предвид, че за всички претендирани суми за разноски са представени от ответника доказателства, от които явства реалната им направа и при съобразяване на отхвърлената част от исковете, на същия се следва сумата от 4 290.63 евро като равностойност на 8 391.74 лева. По разноските на страните пред въззивната инстанция: Пред настоящата инстанция ищецът също не е сторил разноски. Той претендира отново възнаграждение за ангажирания от него един адвокат, уговорено като платимо по реда на чл. 38 от ЗА. Като се има предвид обжалвания от него материален интерес - този, въведен пред въззивната инстанция с жалбата му, а също и този, предмет на въззивната жалба на другата страна по делото, същото съдът определя на сумата от 4 000 евро без ДДС или 4 800 евро с ДДС, което съответства напълно на извършения обем процесуални действия, както и на фактическата и правна сложност на делото, а и освен това е в размер, който е почти идентичен на този на пълномощника на другата страна по спора. Съдът намира, че половината от това възнаграждение следва да бъде отнесено за защита по жалбата на ищеца. Спрямо уважената част от нея, на същия се следва сумата от 817.26 евро с включен ДДС. Останалата половина, а именно сумата от 2 400 евро с включен ДДС е за защита срещу жалбата на ответника. Предвид изхода по същата, а именно нейното отхвърляне изцяло, сумата следва да бъде присъдена в пълен размер или за адвокатско възнаграждение за ангажирания по делото един адвокат на ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от 3 217.26 евро с включен ДДС. На ответника също се следват разноски. По делото са налични доказателства за реално направени от него такива в размер на 6 338 евро. От тях сумата от 875.42 евро не следва да му бъде присъждана, тъй като представлява държавна такса по неговата жалба, която е счетена от съда за неоснователна. От останалите две суми общо в размер на 5 462.58 евро, половината също не следва да бъде присъждана по същите съображения - жалбата на ответника е счетена от съда за изцяло неоснователна, а двете суми са за възнаграждение на ангажирания от ответника адвокат и за възнаграждение на вещото лице по извършената експертиза. Както за защитата на ищеца, съдът приема, при липса на изрично посочване, че половината от сумата за възнаграждение на адвоката е за защита по неговата, а другата половина за защита по жалбата на ищеца. Предвид частичната основателност на последната, на ответника, съобразно отхвърлената част от иска за неимуществени вреди, за разноски се следва сумата от 1 801.22 евро. Решението следва да бъде изменено и в частта досежно възложените в тежест на ответника държавни такси предвид извършеното увеличение на присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди - по сметка на Сливенския окръжен съд ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 661.61 евро. Върху присъдената в рамките на въззивното производство допълнително сума ответникът дължи такса в размер на 330.80 евро, която следва да бъде внесена от него по сметка на Бургаския апелативен съд. Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд