Решение № 7304 от 12.8.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 109/2025 г.

Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на С. Г. В. с адрес [населено място], [улица]против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. (равностойност в евро – 5 112,92), изразяващи се в причинени болки, страдания и унизително отношение, чувство на незащитеност и несправедливост, настъпили вследствие от:

• непредоставяне на право редовно да спортува за периода 22.12.2022г.-22.12.2024г.,

• действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи се в неосигуряване на необходимото отнапред регламентирано количество препарати за лична хигиена и за пране за периода м.ноември 2023г.-22.12.2024г.

В исковата молба и в уточненията към нея се твърди, че според утвърдена таблица със заповед на главния директор на ГДИН от 21.04.2020г. на един лишен от свобода се полагат 200 гр. тоалетен сапун за къпане и миене, 250 гр. обикновен сапун за пране и 400 гр. прах за пране. Отделно се полагат 10 гр./кв.м. препарат за миене на спално помещение. Ищецът твърди, че тази заповед не се изпълнява и по този начин се накърняват неговите човешки права. Твърди още, че на теория всеки има право на спорт през деня, но на практика това не може да се осъществи, защото на такова мероприятие имат право десет човек от група, което означава, че правото на спорт може да се ползва през няколко дни веднъж, тъй като групата е 55 човека и веднъж на ден само 10 от тях могат да спортуват. Същото важи и по отношение ползването на фитнес зала. Отново само 10 човека на ден могат да я ползват. Тези 10 човека се определят от ръководството, а не на ротационен принцип.

В съдебно заседание ищецът твърди, че никога не се е подписвал под протоколи, с които му се предават санитарни и хигиенни материали. Поддържа исковата претенция в частта за заплащане на обезщетение относно непредоставянето на санитарни и хигиенни материали за периода, който не е обхванат от постановеното по административно дело № 2237/2023 г. решение, както и предявеният иск за обезщетение, свързан с непредоставена възможност да реализира правото си на спорт. Оттегля иска в частта, в която претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се в непредоставяне на право на труд чрез тенденциозно извършване на подбор на лишените от свобода при обявяване на конкурси за определяне на лицата, които ще имат достъп до труд. Иска предявеният от него иск в останалата му част да бъде уважен и да му бъде присъдено претендираното обезщетение.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмения отговор твърди, че искът е недопустим за периода 22.12.2022г.-30.11.2023г., тъй като претенцията вече е разгледана и е постановено решение по административно дело № 2237/2023г. на Административен съд Бургас. Ответникът счита, че искът изцяло е недопустим за периода, който е разгледан в цитираното съдебно производство, независимо че съвпадащите оплаквания касаят само липсата на препарати за почистване и конкурсите за работни позиции. По отношение основателността на иска ответникът счита, че той следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради липса на доказателства за понесени от ищеца вреди. Иска предявената искова претенция да бъде отхвърлена и в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Прокуратерата - прокурор Хр.К. счита, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

ФАКТИ:

Според представената от ответника заповед № 1-1811/3 от 21.04.2020 г. на главен директор на ГДИН и утвърдената с нея таблица №6 за полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец, на един лишен от свобода мъж се полагат 200 гр. тоалетен сапун за къпане и миене, 200 гр. обикновен сапун за пране и 400 гр. перилен препарат (л.145-л146 от делото). Същото твърди и ищецът.

По делото са представени документи за изписване на материали. Релевантните към претендирания по делото период от м.ноември 2023г. до м декември 2024г. касаят изписване от склада на хигиенни и дезинфекциращи препарати и консумативи за първа група в ЗО „Дебелт“ за м.ноември 2023г., м.декември 2023г., от м.януари до м.април, включително, 2024г., от м.юни до м.октомври 2024г. и м.декември 2024г. В тези документи се съдържа списък на стоките, които се изписват. Между тях има тоалетен сапун, прах за пране, веро и белина, които са в различно количество. Тези документи доказват, че въпросните артикули са изписани от склада, където са били заприходени. Не доказват, че са били предоставени на лишените от свобода. Към въпросните документи са представени три списъка на лишените от свобода от първа група в ЗО „Дебелт“ за м.ноември 2023, м.март 2024г., м.юли 2024г., м.август 2024г., м.септември 2024г., м.октомври 2024г., м.ноември 2024г. и м.декември 2024г., като на един от списъците само ръкописно е добавено „за хигиенни материали и консумативи“. Списъците съдържат трите имена на лишените от свобода от първа група и техните подписи. Никъде не е записано срещу какво количество хигиенни материали са се подписали лишените от свобода, че получават.

По делото е представен график за ползване на пералня в ЗО „Дебелт“, според който първа група може да ползва пералнята в понеделник, но в нея не се перат лични одеяла, завивки и юргани, лични хавлии и халати, долно бельо, чорапи и потници. Предоставените от затвора одеяла и завивки се перат веднъж годишно.

Представен е и график за престой на открито, спортни дейности, ползване на фитнес зала, утвърден от началника на сектор ЗО „Дебелт“, според който първа група има право на престой на открито от 08:30 ч. до 09:15 ч. и от 13:30 ч. до 14:15 ч. Спортните дейности на спортно игрище за първа група са от 10:15 ч. до 10:45 ч., а фитнесът е от понеделник до петък от 14:30 ч. до 15:30 ч. В графика изрично е посочено, че групите за ползване на фитнес залата са до десет човек. При по-голям брой желаещи групата се разделя на две и тренировките са по 30 минути. Посочено е още, че спортните дейности се провеждат в присъствието на инспектор СДВР на съответната група.

В представени по делото от ответника две становища на Х. И. – началник на Затвора Бургас, е посочено, че за поддържане на чистотата и хигиената, както на затворниците, така и на помещенията, администрацията на ЗО „Дебелт“ ежемесечно осигурява сапун и почистващи препарати. Освен това лишените от свобода могат да си закупят такива и от затворническия магазин. Твърди, че ищецът ежемесечно е получавал хигиенни и почистващи препарати срещу подпис във ведомост. Освен това в становището е посочено още, че съобразно предварителен график лишените от свобода посещават фитнес зала в рамките на един час в група по десет човека, като при по-голям брой желаещи, лишените от свобода се разделят на две група по десет човека и тренировките са по 30 минути. Началникът на Затвора Бургас в същото становище твърди, че няма данни ищецът да е проявявал желание да посещава фитнес залата, както и да му е било отказвано да бъде записан в списъка за посещение на същата. Посочва, че В. не е подавал оплакване от сходен характер. Освен това фитнес-уреди са поставени и на мястото за престой на открито, които В. може да ползва.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът е процесуално допустим.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице. При това положение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Производството по чл.284 и сл. от ЗИНЗС е специфично съдебно средство за лишени от свобода и задържани под стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение на забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в новата редакция на чл.3 от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл.3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство пред националното законодателство.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, 2) настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и 3) причинна връзка между тях.

Т.е. отговорността на държавата се ангажира както при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1 от ЗИНЗС), така и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).

В конкретния случай се твърдят две различни основания, от които се претендира настъпване на твърдените неимуществени вреди. Първото основание е свързано с твърдението на ищеца, че за претендирания период не са му предоставени препарати за почистване и поддържане на личната хигиена.

Съгласно чл.151, ал.1 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за: 1) поддържане на косата и бръснене; 2) хигиена на ръцете и краката; 3) къпане, по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира; 4) задължителна смяна на личното и постелъчно бельо, най-малко веднъж седмично. Според ал.2 на същия член от контрола на медицински специалист ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните помещения и помещенията за общо ползване.

По делото от представената заповед № 1-1811/3 от 21.04.2020 г. на Главния директор на ГДИН, с която е утвърдена таблица № 6, се установява, че всеки лишен от свобода мъж веднъж месечно трябва да получава 200 гр. тоалетен сапун за къпане и миене, 250 гр. сапун за пране и 400 гр. перилен препарат (прах за пране).

За да докаже ответникът, че редовно е предоставял изискуемите хигиенни препарати, е представил извлечение от складови записвания, удостоверяващи изписаните материали, които се отнасят изцяло за ЗО „Дебелт“, и списъци на лишените от свобода от първа група, които съдържат списък на тези лица и нечетливи подписи. Някои от списъците са озаглавени „За санитарни препарати“ или „За получени препарати“. Други списъци, като тези на л.98, л.101, л.109, л.112, са просто списък на лишените от свобода от първа група. Ответникът не е представител доказателства, от които да се установява как са разпределени перилните и хигиенни препарати, които доказват, че са изписани от склада. Съдът не може да ги пресметне, защото изписаните материали касаят всички обитатели на ЗО „Дебелт“, а представените списъци са само за първа група. Самите списъци не удостоверяват, че лицата, описани в тях, са получили перилен препарат и съответно тоалетен сапун в количеството, визирано в таблица № 6, въобще в каквото и да е количество. Често изписаните количества на препарат и сапун съответстват на броя на лишените от свобода от първа група, но ответникът не представя доказателства, че те са разпределени между отделните лица, в т.ч. и ищеца, по начина, по който изисква таблица № 6. Представените списъци не удостоверяват такива обстоятелства. Това са просто списъци на лицата и евентуално техните подписи (ищецът твърди, че никога не се е подписвал в тези списъци, но не е поискал назначаването на графична експертиза).

В заключение за претендирания период няма писмени доказателства, че изписаните от склада перилни препарати и тоалетни сапуни са предоставени на лишените от свобода и са разпределени по начина, който изисква таблица № 6. Доколкото ищецът твърди отрицателния факт, че не е получавал такива материали, тежестта да докаже изпълнението на изискванията на чл.151 от ЗИНЗС и разпределението според таблица № 6 е на ответника. Той не е ангажирал доказателства, установяващи, че ищецът всеки месец е получавал тоалетен сапун и перилни препарати според указаното в таблица № 6. Това води до извода, че се установява наличието на бездействие на служителите на ЗО „Дебелт“, които са служители на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка със задължението им, визирано в чл.151, ал.1 от ЗИНЗС да осигуряват на ищеца, като лишен от свобода, условия за поддържане на лична хигиена и за почистване и дезинфекциране на спалното помещение. Неизвършването на тези вменени от закона задължения е незаконосъобразно бездействие, защото е извършено в нарушение на признати права на лишените от свобода и е основание за реализиране на имуществената отговорност на ответника.

Когато ищецът е въвел като фактическо основание на предявения от него осъдителен иск бездействие на ответника да изпълни свои законови задължения, ответникът е длъжен да докаже отричаното от ищеца надлежно изпълнение на задълженията Ответникът по иска - ГДИН в случая, не се е справил с носената доказателствена тежест и не е ангажирал доказателства, с които да се установи изпълнение на задълженията си да предостави в пълен обем на ищеца следващите му се сапун, както и други миещи и дезинфекционни препарати за поддържане на личната му хигиена в исковия период. Липсата на надлежно обективирано предаване (съгласно забележка 1 на Таблица №6) на тези санитарни материали не е доказана. В член 3, ал.1 от ЗИНС е въведена забрана, според която затворниците не могат да бъдат подлагани на изтезания или на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно ал.2 от същата норма, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. На чл.3, ал.1 от ЗИНЗС съответства чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. По аргумент от чл.1, параграф 1, второто изречение от Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, за забрана на изтезанията, в понятието "изтезание" за целите на конвенцията не се включват болката и страданието, които произтичат от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно при тях. Конвенцията е ратифицирана от Република България с Указ на Държавния съвет, обн. ДВ бр.80/1986 г., и обнародвана в ДВ бр. 42/88г. изменена и допълнена ДВ бр. 19/1995 г. Нормите на тази конвенция, както и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, се ползват с предимството по чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България. Правилото по чл.1, ал.1 изречение второ от Конвенцията против изтезанията, като принципно положение, е изведено и в съдебната практика на Съда по правата на човека по чл.3 ЕКПЧ. Според Съда по правата на човека по тълкуването на последната норма от конвенцията счита, че лошото отнасяне трябва да достигне минимално равнище на суровост, за да попадне в приложното поле на чл. 3 от Конвенцията. Преценката на това минимално равнище на суровост е относителна, тя зависи от всички обстоятелства по делото - времетраене на отнасянето, неговото физическо и психическо отражение, а в някои случаи и пол, възраст и здравословно състояние на пострадалия (решението по делото Ирландия срещу Великобритания - I. v. the U. K., judgment of 18 J. 1978, § 162). Претърпените страдания и унижение трябва да превишават неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на определена форма на законосъобразно отнасяне или наказание. Мерките, които лишават едно лице от свободата му, често съдържат такъв елемент. Държавата трябва да гарантира, че лицето ще бъде държано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начинът и способът на изпълнение на наказанието не подлагат лицето на стрес или затруднения, чиято интензивност превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на задържането, че здравословното състояние и благополучието на лицето са осигурени в достатъчна степен (решението по делото Kudla срещу Полша §§ 93-94). Лишените от свобода лица като цяло продължават да се ползват с всички основни права и свободи, гарантирани съгласно Конвенцията, с изключение на правото на свобода, когато законно наложеното задържане изрично попада в обхвата на чл. 5 от Конвенцията. Неизпълнението на задължения, пряко свързани с ежедневието на лишения от свобода ищец в значителен период, какъвто е исковият, е такова, пораждащо чувство на малоценност и е в състояние да го унизи. То превишава неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на наказанието лишаване от свобода. Не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат на неизпълнението на процесните задължения. Нормално е да се приеме, че човешко същество, на което за продължителен период от време не са предоставени необходимото количество сапун и други миещи препарати за поддържане на личната хигиена, изпитва стрес и се чувства унизено, интензивността на които превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода.

По делото се твърди и още едно основание за претендиране на вреди, а именно неосигуряване на право редовно да спортува за периода 22.12.2022г.-22.12.2024г.

Съгласно чл.163, ал.1 от ЗИНЗС в местата за лишаване от свобода се създават условия за творчески и културни дейности и за развитие на физическата култура на лишените от свобода.

Според чл.164, ал.1 от ЗИНЗС по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито.

В конкретния случай по делото е предоставен утвърден на 30.06.2023 г. график за престой на открито, спортни дейности и ползване на фитнес зала. В този график е осигурена възможност на лишените от свобода от първа група да имат възможност 45 минути преди обед и 45 минути следобед да осъществяват престой на открито, отделно от това време са осигурени 30 минути за спортни дейности на спортно игрище и във време, различно от престоя на открито и от времето за спортни дейности е предоставена възможност в рамките на един час за посещение на фитнес. Единствено по отношение на ползването на фитнес има ограничение групата от желаещи да е до десет човека и в случай, че ако желаещите са повече, тогава групата се разделя на две и тренировките са по 30 минути.

Съдът счита, че в случая не е налице бездействие на органа да изпълни задълженията, вменени му в чл.163, ал.1 и чл.164, ал.1 от ЗИНЗС и да осигури на ищеца развитие на физическа култура чрез предоставяне на възможност за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден, извън времето, определено за престой на открито. Ищецът не твърди и не доказва, че е проявявал желание да извършва спортни дейности на спортното игрище или във фитнеса през претендирания период, които желания да са били препятствани от затворническата администрация. Ограничението, което се съдържа в графика относно посещението на фитнес, вероятно се обосновава от броя на фитнес уредите, но ищецът никъде не сочи, че е желаел да ползва фитнеса и кога е било това, за да се изследва дали това негово желание е било препятствано по някакъв начин. Вярно е, че спортните дейности, които са извън престоя на открито и са без ограничение за броя на желаещите, са осигурени само в рамките на половин час на ден, а законът в чл.164, ал.1 от ЗИНЗС изисква това да е за един час на ден. Желаещите да спортуват обаче могат да съчетаят тази възможност с ползването на фитнес, който при наличие на повече желаещи може също да се използва в рамките на половин час на ден и така сумарно да се достигне до регламентирания в закона един час спортна дейност извън престоя на открито. Установените факти сочат, че от една страна няма данни ищецът да е проявявал активно желание да използва фитнеса и да спортува, а от друга страна липсва бездействие на органа да осигури тази възможност. Затова по отношение на визираното оплакване не са налице основания да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл.284 от ЗИНЗС, който да обоснове присъждане на обезщетение за настъпили вреди. След като не е налице незаконосъобразно бездействие на органа, и не е доказано, че лично на ищеца не е осигурена възможност за спортуване, поради липса на твърдения за индивидуално желание за такова спортуване, не може да се търси и обезвреда.

Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.

В конкретния случай, предвид характера на деянието - неосигуряване на необходимото отнапред регламентирано количество препарати за лична хигиена и за пране за периода м.ноември 2023г.-22.12.2024г., извършено от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху лицето на условията и размера на периода, през който то е търпяло вредите, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 120 лв. за целия процесен период м.ноември 2023г. - 22.12.2024г., като в останалата част до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли.

Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

В процесния случай ищецът не е претендирал разноски.

Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски при частично уважаване на исковете, както е в конкретния случай. Специалната разпоредба на чл. 286 ал. 3 от ЗИНЗС изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски по специалния ЗИНЗС. Предвид това в хипотеза като настоящата ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът