Решение № 286 от 29.9.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 550/2026 г.

дело № 20265600500550 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 и 7 от ГПК.. Образувано е по жалба на З. Я. Н.,подадена чрез пълномощник, длъжник по изп. дело №00005/2026г. по описа на СИС при РС-Ивайловград срещу Постановление от 22.07.2026г. за отказ да се прекрати изпълнителното дело и Разпореждане от 21.07.2026г. за изплащане на събраната по делото сума и определяне на размера на ДТ по чл.53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на ДСИ при РС-Ивайловград. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на приетите като дължими от длъжника разноски по изпълнението и по конкретно сумата от 2,56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Твърди,че е заплатил дължимата сума по изпълнителното дело изцяло в срока на доброволно изпълнение, поради което не дължи други разноски.Счита,че ДСИ е надвишил правомощията си като е „самоприсъдил“ държавна такса по чл.11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Поддържа също,че ДСИ не е компетентният орган по изпълнение на наказание наложено по реда на НПК, като счита,че наказанието „глоба“ следва да се изпълнява от НАП, съгласно чл.235 от ЗИНЗС .Тъй като се касае за публично вземане същите следва да се събират по реда на ДОПК от публичен изпълнител. Излага и други доводи отнасящи се до предприетите от ДСИ действия по принудително изпълнение срещу длъжника. Претендира от съда за отмени обжалваното Разпореждане от 21.07.2026г. за изплащане на събраната по делото сума и определяне на размера на ДТ по чл.53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на ДСИ при РС-Ивайловград. Счита също,че е изплатил изцяло задължението си по делото в размер на 256 евро, поради което ДСИ е следвало да прекрати изпълнителното производство,а не да постановява отказ и в тази връзка претендира отмяна на обжалваното Постановление от 22.07.2026г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство. В срока по чл.436 ал.2 от ГПК не е депозиран писмен отговор на подадената срещу действията на ДСИ при РС-Ивайловград от взискателя Районен съд-Стара Загора. Държавният съдебен изпълнител е депозирал мотиви по обжалваните действия съгласно чл.436 ал.3 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на подадената жалба. Счита, че разноските по изпълнителното дело са били определени правилно,тъй като чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК предвижда заплащането на държавна такса в размер на 2,56 евро и в случаите на служебно издаване на изпълнителен лист, както е в настоящият случай. Счита също, че не са налице нито една от предпоставките на чл.433 ал.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Претендира от съда да потвърди обжалваните действия. Хасковският окръжен съд след преценка на доводите изложени в жалбата, писмените доказателства,събрани в изпълнителното производство и мотивите на ДСИ при РС-Ивайловград приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 от ГПК. Жалбата е с правно основание чл.435 ал.2 т.6 и 7 от ГПК тъй като е насочена срещу отказ на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство и разпореждане за определяне на разноски, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Изпълнително дело №00005/2026г. по описа на СИС при РС-Ивайловград, е образувано на 19.06.2026г. с Разпореждане на ДСИ при РС-Ивайловград, на когото на основание чл.264 ал.2 от ЗСВ е възложено събирането на парично вземане от орган на съдебната власт-РС-Стара Загора, срещу длъжника З. Я. Н. ,на основание изпълнителен лист №153 от 09.06.2026г., издаден от РС-Стара Загора по НОХД №258/2026г.С посоченият изпълнителен лист длъжникът З. Я. Н. е осъден да заплати в полза на РС-Стара Загора сумата от 256 евро, представляваща административно наказание глоба и сумата 30 евро, представляваща направените в съдебната фаза по НОХД №25882026г. разноски. Изпълнителният лист е издаден в полза на бюджета на съдебната власт и е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия. В срока за доброволно изпълнение е заплатена сумата от 256 евро. В последствие,от трето лице, различно от длъжника, е била довнесена и сумата от 55 евро, която е била разпределена за заплащане на разноските в изпълнителното производство. Определена е била и сума за довнасяне на дължима ДТ в 4,62 евро за изпълнение на парично вземане,определена след съответните приспадания, подробно описани в п разпореждането от 21.07.2026г. По отношение на разноските е постъпило възражение от пълномощника на длъжника,че такива не следва да се дължат предвид служебното издаване на изпълнителен лист и вида на присъдените с него суми, поради което са постановени и актовете на ДСИ,които са предмет на разглеждане в настоящето производство. пред съда. Липсва спор относно обстоятелството, че по изпълнителният лист се внесени сумата от 256 евро и сумата от 55 евро от длъжника/от трето лице, в негова полза/,като сумата от 256 евро е внесена в срока за доброволно изпълнение ,а сумата от 55 евро след този срок в рамките на вече образуваното изпълнително производство. Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР №3 от 10.07.2017г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителни действия , други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др. Съгласно чл.79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Факт е, че изпълнителното дело е надлежно образувано въз основа на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист, а плащанията направени от длъжника са след образуването на изпълнителното дело,съответно в срока за доброволно изпълнение и след този срок. Възложените в тежест на длъжника разноски са правилно определени от ДСИ а събиране. В случаят е служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Стара Загора, поради което и на основание чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК от длъжникът се събира таксата за издаване на изпълнителен лист в размер на 2,56 евро. Това действие не представлява “самоприсъждане“ от страна на ДСИ, а изпълнение на действаща правна норма,с която съдебният изпълнител се е съобразил напълно законосъобразно. Напълно несъстоятелни са доводите за липса на компетентност на ДСИ да събира наложената на длъжника глоба в рамките на водено срещу него наказателно производство, тъй като неговите правомощия са уредени в чл.264 ал.2 от ЗСВ. Законосъобразни и съобразени с чл.433 ал.1 от ГПК са и доводите на ДСИ да постанови отказ за прекратяване на изпълнителното производство, предвид липсата на предпоставки за това.В случая заплащането на суми в изпълнителното производство станало след образуването на същото не е основание за прекратяване, а е основание за неговото приключване по смисъла на чл.433 ал.2 от ГПК/при условие ,че са събрани всички дължими по изпълнението разноски /. Не е приложима и хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като сумите от длъжника/лично или чрез трето лице/ са внесени след образуване на изпълнителното производство-в срока за доброволно изпълнение и след този срок.Довнасянето на сумата от 55 евро е станало след изтичане на срока за доброволно изпълнение, което съответно е и основание за начисляване на ДТ за изпълнение на парично вземане и не на последно място при начисляването и събирането на изпълнителните разноски следва да се има предвид и изричното искане на взискателя по делото във възлагателното писмо. Изложените по-горе съображения водят до извода на настоящия съдебен състав, че обжалваните действия на ДСИ при РС-Ивайловград са правилни и законосъобразни, поради което същите ще следва да бъдат потвърдени. Мотивиран от горното, съдът