Решение № 2334 от 6.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1803/2025 г.

С решение № 20006678 от 11.01.2021 г., гр.д. № 2924/2017 г., СРС, 38 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. М. дължи на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 33 039,82 лв., установена с Акт за начет рег. № 8121Р-25912 от 23.06.2015 г. по описа на СДВР, законна лихва на основание чл. 26 ЗДФИ в размер на сумата 5 480,96 лв. за периода от 05.11.2013 г. до 23.06.2015 г., ведно със законна лихва след тази дата до окончателното възстановяване на сумата. Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска М. В. М.. Счита, че първоинстанционният съд не обсъжда редовността на акта за начет, издаването му от некомпетентен орган, липсата на валидни заповеди за назначена проверка, преюдициалното влязло в сила решение по адм. д. № 646/2014 г., АССГ, липсата на първична счетоводна отчетност за придобиването на описаните като липсващи активи и документално отразяване на актуална преоценка за наличните активи. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете. Въззиваемият – ищецът Столична дирекция на вътрешните работи оспорва жалбата. Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното: Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 вр. чл. 23, т. 1 и чл. 26 от Закона за държавната финансова инспекция. С проверявания Акт за начет рег. № 8121Р-25912 от 23.06.2015 г. по описа на СДВР се приема, че ответникът по исковете М. В. М. дължи на ищеца Столична дирекция на вътрешните работи сумата 33 039,82 лв. за липси и сумата 5 480,96 лв. - законна лихва на основание чл. 26 ЗДФИ през периода от 05.11.2013 г. до 23.06.2015 г. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, чл. 44, ал. 4 ППЗДФИ и т. 12 от ППВС № 5/15.02.1955 г., фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. Както е прието е в постановките на т. 12 от ППВС № 5/15.02.1955 г., фактическите констатации в ревизионния акт относно непозволеното деяние на ответника, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, размерът /паричната стойност/ на щетата и др. се считат за истински до доказване на противното. Ревизионният акт има пълна материална доказателствена сила относно тези факти до оборването му. Констатираните в ревизионния акт факти се считат за доказани при условие, че същият е редовен - съставен от компетентен орган в кръга на компетенциите му и по формите, предвидени за неговото съставяне. Актът се счита за документиран, когато фактическите констатации в него се основават на допустими от закона доказателства, проверени по надлежен ред от контролен орган. Според чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ актът се счита за документиран при наличие на документи, пряко удостоверяващи съдържащите се в акта фактически констатации, също и със справки, таблици, съставени от финансовия инспектор, констативни протоколи, обясненията на задължените лица, заверени преписи или заверени копия от документи, заключения на вещи лица и други. В случая не е разколебана обвързващата материална доказателствена сила на констатациите в акта за начет. Същият е съставен от компетентен орган съгласно чл. 22, ал. 1 ЗДФИ - финансови инспектори от „Звено за материални проверки“ – МВР. Съдържа реквизитите по чл. 43, ал. 2 и, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за държавната финансова инспекция. В съответствие с чл. 43, ал. 1 от Правилника, в акта за начет са отразени фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност. Прието е, че през проверявания период, ответникът като материално отговорно лице не извършва преоценка на предоставените му активи в СДВР, каквато е извършвана през предходните години. Партидните книги не са водени в съответствие с чл. 47 от Инструкция I-125/2004 г. за отчетност на материалните средства в МВР, като в тях не са отразени всички активи, раздадени от ответника на служители. Ответникът не извършва редовно предварителен и текущ контрол за съхранение, отчитане и разходване на начисленото му имущество в нарушение на чл. 20 – чл. 22 от Инструкцията, която е задължен да спазва със заповед № з-13067 от 12.10.2012 г., издадена от директора на СДВР. Допуснато е неспазване на чл. 22 от Закона за счетоводството, според който инвентаризацията на активите и пасивите следва да се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния счетоводен отчет. При спазване на чл. 43, ал. 2, т. 1 – т. 5 ППЗДФИ, съставеният акт за начет съдържа данни за: 1. проверяваната организация или лице - наименование, седалище, ЕИК/БУЛСТАТ, а именно СДВР, както и лицата, които го представляват; 2. данни относно извършената финансова инспекция - дата и място на съставянето на Акта – гр. София, 23.06.2015 г., имената и длъжността на финансовите инспектори – П.Ш. и Р.И., съставители на акта, проверявания период 04.10.2012 г. – 31.07.2015 г.; 3. данни за лицата, причинили вредите: трите имена - ответника, посочени са неговите единен граждански номер, месторождение, адрес, длъжност, номерата и датите на заповедите (договорите) за назначаване и освобождаване от длъжност – цитирани в настоящото решение; 4. констатации за противоправните действия или бездействия на виновните лица, причинили вредата, причините за това, нарушените законови разпоредби, причинната връзка, размера на вредата, определен в левове или във валута, и равносметка на касата или склада – по горе е обсъден подробно описаният фактически състав на нарушението и несъобразените разпоредби от вътрешни правила; 5. положен е подпис на финансовия инспектор, съставител на акта. Спазено е изискването за задължително начисляване на лихвите до деня на съставянето на акта по чл. 26 от закона - 5 480,96 лв. за периода от 05.11.2013 г. до 23.06.2015 г. Преди постановяване на заключението към акта за начет от инспектор Р.И. при МВР, е дадена възможност на ответника, като проверявано лице, за запознаване с акта и подаване на възражение, доводите, в което са обсъдени в заключението към акта - чл. 17 ЗДФИ и чл. 21 ППЗДФИ. Заключението е мотивирано относно основанията за ангажиране имуществената отговорност на ответника - чл. 22 ЗДФИ и чл. 43 ППЗДФИ. Към акта за начет са представени доказателства за проведена процедура п о чл. 22, ал. 3 ЗДФИ, детайлизирана в разпоредбите на чл. 46 - чл. 49 ППЗДФИ. Тя се изразява в даване възможност на начетеното лице да представи писмени възражения срещу акта за начет в определен срок, което предхожда съставянето на заключението към него. В подкрепа, от представените по делото доказателства се установява, че ответникът придобива качеството на материално отговорно лице по силата на заповед рег. № з-3809 от 19.03.2012 г., с която директорът на СДВР го назначава на длъжност „водач на оперативен автомобил II степен /домакин/ в група „Оперативна дежурна част“ на 04 РПУ СДВР, като държавен служител. Със заповед рег. № з-13067 от 12.10.2012 г. е определен за материално отговорно лице. Със заповед рег. № з-128 от 26.03.2012 г. на ВНД началник на 04 РПУ е назначена комисия за предаване активите и бланките под строг отчет от МОЛ И.С.И. на ответника – МОЛ М. В. М., в нейно присъствие. Комисията изготвя множество представени по делото приемо-предавателни протоколи от 28.03.2012 г. и описани в съдебно-счетоводната експертиза, които носят подписа на ответника за получател. Същите обективират неговото извънсъдебно признание за неизгодни факти относно приемане на процесните стоково-материални ценности на отговорно съхранение. Проверката на инвентаризационната комисия за наличността на активите е извършена чрез действително преброяване и съпоставка на наличностите по отчетни данни и магазинни книги обр. 1. Установява се, че партидните книги обр. 2 не са водени чрез отразяване на всички получени от служители активи, раздадени за служебно ползване. Тези изводи не се опровергават от служебно известното решение № 2257 от 05.04.2016 г., адм.д. № 646/2014 г., АССГ, 6 с-в за отмяна на заповед рег.№ з-20733/21.12.2013 г. на директора на СДВР, с която на настоящия ответник заради проявена небрежност, свързана с допускане на процесните липси за 33 039,82 лв., е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца поради установени нарушения по инвентаризацията, при която са открити липсите. Въззивният съд намира, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, обвързваща съда и страните, за разлика единствено от диспозитива, а и в настоящото производство не се доказват нарушения при инвентаризацията. Допуснатата с решението отмяна на заповедта на работодателя, с която е ангажирана дисциплинарната отговорност на ответника, като държавен служител, по никакъв начин не разколебава доказателствената сила на акта за начет спрямо установените липси на активи, причиняващи вреда за бюджета на СДВР и касаещи пълната имуществена отговорност по чл. 21, ал. 1, т. 2 вр. чл. 23, т. 1 и чл. 26 ЗДФИ. При липса на редовно водена отчетност от ответника и предвид констатираните липси на предоставени стоково-материални стойности за общо 33 039,83 лв., която се потвърждава от съдебно-счетоводната експертиза, основателни са исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 вр. чл. 23, т. 1 ЗДФИ за признаване дължимост на стойността на липсите и за законна лихва по чл. 26 ЗДФИ за сумата 5 480,96 лв. през периода 05.11.2013 г. - 23.06.2015 г. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди. Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 евро – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция. По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в