Присъда № 13 от 23.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 632/2025 г.

на основание чл. 334, т. 2, чл. 336, ал.1, т. 2 НПК и чл. 338 НПК Мотиви на присъда № 13 от 23.04.2026г. по внохд № 632/2025 на Апелативен съд София, наказателно отделение, 1 –ви състав. Производството е по реда на глава 21- ва НПК. С присъда от 24.01.2025г., СГС – СНС закрит, 20-ти състав, по нохд № 1698/20 признал подс. Л. Е. Д., за невинен в това, че в периода от началото на месец септември 2017г. до 13.10.2018г., на територията на област Перник ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК - структурирано трайно сдружение на четири лица с участници М. Б. М., Н. П. А. и Н. П. Т., като групата е създадена с користна цел - получаване на парични облаги от продажба на наркотични вещества, и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.321, ал.3, пр. 2 и пр. 3, т.1, вр. ал.1 от НК. Признал подс. М. Б. М. за виновен в това, че на 13.10.2018г. в жилище, находящо се на адрес •••, без надлежно разрешително, каквото се изисква по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорискови наркотични вещества, както следва: кокаин с общо нето тегло 20,22гр. с процентно съдържание на активен компонент 47,74% на стойност 3235,20лв. (три хиляди двеста тридесет и пет лева и двадесет ст), - 100 бр. таблетки 3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нето тегло 25,72гр. и съдържание на активен компонент 44,0% на стойност 643,00лв. (шестотин четиридесет и три лева), поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 2 от НК го осъдил на десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева (хиляда лева) платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на СГС. Признал подс. М. Б. М. за невинен в това, че е държал горепосочените наркотични вещества с цел разпространение и е извършил деянието в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определил „общ“ първоначален режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал от определеното по-горе наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият е бил задържан и му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от 17.10.2018 г. до 17.06.2019 г. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението - наркотичните вещества. Осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата разноските по делото – 98 лв. по сметка на СГС, и 501,52 лв. по сметка на ГДБОП Перник. Признал подс. М. Б. М. за невинен в това, че в периода от началото на месец септември 2017г. до 13.10.2018г., на територията на област Перник участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК - структурирано трайно сдружение на четири лица, с ръководител Л. Е. Д. и участници Н. П. А. и Н. П. Т., като групата е създадена с користна цел - получаване на парични облаги от продажба на наркотични вещества и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал. 1 и ал.2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК. Признал подс. Н. П. А. за виновен в това, че на 12.10.2018г. в •••, без надлежно разрешително, каквото се изисква по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества, както следва: кокаин с нето тегло 0,88гр. с процентно съдържание на активен компонент 47,74% на стойност 140,80лв. (сто и четиридесет лева и осемдесет ст.), поради което и чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 2 от НК го осъдил на десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева (хиляда лева) платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на СГС. Признал подс. Н. П. А. за невинен в това, че е държал горепосочените наркотични вещества с цел разпространение и е извършил деянието в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал от определеното по-горе наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Н. П. А. е бил задържан и му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от 13.10.2018 г. до 05.06.2019 г. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението – наркотичните вещества. Осъдил подс. Н. А., да заплати в полза на държавата разноските по делото – 98лв. по сметка на СГС и 501, 52 лв.по сметка на ГДБОП Перник. Признал подс. Н. П. А. за невинен в това, че в периода от началото на месец септември 2017г. до 13.10.2018г., на територията на област Перник участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК - структурирано трайно сдружение на четири лица, с ръководител Л. Е. Д. и участници М. Б. М. и Н. П. Т., като групата е създадена с користна цел – получаване на парични облаги от продажба на наркотични вещества и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1, и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2 и пр. 3 , т. 2 вр. ал. 2 НК. Признал подс. Н. П. Т. за виновен в това, че на 12.10.2018г. в жилище обитавано от С. И. С. с ЕГН ••••••••••, находящо се на адрес •••, без надлежно разрешително, каквото се изисква по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества, както следва: 2,61 грама коноп със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол - 2,63% на стойност 15,66лв. (петнадесет лева и шейсет и шест ст.), 27 броя таблетки амфетамин с общо нето тегло 7,29гр. с процентно съдържание на активен компонент 0,6% на обща стойност 218,70лв. (двеста и осемнадесет лева и седемдесет ст.), поради което и чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 2 от НК го осъдил на десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева (хиляда лева) платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на СГС. Признал подс. Н. П. Т. за невинен в това, че е държал горепосочените наркотични вещества с цел разпространение и е извършил деянието в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал от определеното по-горе наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подс. Н. П. Т. е бил задържан и му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от 13.10.2018 г. до 25.04.2019 г. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението - наркотични вещества посочени по-горе, намиращи се на съхранение в ЦМУ. Осъдил подс. Н. П. Т. да заплати в полза на държавата разноските по делото - 98лв. по сметка на СГС и 501, 52 лв.по сметка на ГДБОП Перник. Признал подс. Н. П. Т. за невинен в това, че в периода от началото на месец септември 2017г. до 13.10.2018г., на територията на област Перник участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК - структурирано трайно сдружение на четири лица, с ръководител Л. Е. Д. и участници М. Б. М. и Н. П. А., като групата е създадена с користна цел - получаване на парични облаги от продажба на наркотични вещества, и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.2, вр. ал.2 от НПК. Срещу присъдата са подадени въззивен протест от прокурор при СГП и въззивни жалби от тримата подсъдими – подс. Н. А., Н. Т. и М. М.. С протеста се заявява недоволство от оправдателната част на присъдата срещу четиримата подсъдими само по обвинението по чл. 321 НК. Прави се искане присъдата да се отмени в тази част и се постанови нова, с която подсъдимите се признаят за виновни по така повдигнатото им обвинение. Прокурорът не заявява недоволство от оправдателната част на присъдата по обвинението срещу подс. М. М., подс. Н. А. и подс. Н. Т. по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, нито срещу наложените наказания на тези подсъдими за престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. В допълнение към протеста прокурорът излага подробни съображения в подкрепа на становището си за атакуваната част на присъдата като неправилна и незаконосъобразна. Намира, че съдът неправилно е оценил доказателствата, съставил е погрешно вътрешно убеждение, неправилно е приложил материалния закон. Прави искане присъдата в тази част да се отмени и подсъдимите да се признаят за виновни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3 НК, като им се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК. Прави искане за налагане на стриктен размер на наказанията: на подс. Л. Д. – пет години, а на подс. М. М., подс. Н. А. и подс. Н. Т. – по три години лишаване от свобода. С жалбата си подс. Н. А. заявява недоволство от присъдата в частта, с която е признат за виновен и осъден на наказание десет месеца лишаване от свобода. Счита присъдата в тази част за неправилна и незаконосъобразна. Моли да се отмени и постанови нова, с която бъде признат за невиновен. В допълнение към жалбата защитникът на подсъдимия Н. А. - адв. Й. Т., поддържа жалбата и я допълва с аргументи, че обвинението по чл. 321 НК и по чл. 354а НК не е доказано по безспорен начин. За престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК, за което подс. А. е признат за виновен, намира, че са касае за маловажен случай. С жалбата си подс. Н. Т. също заявява недоволство от присъдата, с която е признат за виновен и му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода. Счита присъдата в тази част за неправилна и незаконосъобразна. Прави искане да се отмени и вместо това да бъде признат за невиновен. В допълнително изложение подсъдимият представя подробни доводи в подкрепа на жалбата си - че съдът приел факти, които не се подкрепят от доказателствата, че неправилно ги е оценил, моли да бъде изцяло оправдан. С жалбата си подс. М. М., чрез адв. Г. М., заявява недоволство от присъдата в частта, с която е признат за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и осъден на десет месеца лишаване от свобода. Счита я за неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Моли да се постанови нова, с която бъде признат за невиновен по чл. 354а, ал. 3 НК. В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста и оспорва жалбите. Счита, че присъдата в оправдателната част е постановена при нарушения в оценката на доказателствата, които не са оценени в тяхната съвкупност и което я прави незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Счита, че доказателствата по делото налагат извод, че подсъдимите са извършили деянията, за които са предадени на съд. Моли да се отмени присъдата в протестираната част и се постанови нова, осъдителна като се наложат наказания по справедливост, а в останалата част - да се потвърди. Защитникът на подс. Л. Д. – адв. Т. Г., пледира оправдателната част на присъдата да се потвърди като правилна и законосъобразна. Намира, че и при събраните от въззивния съд доказателства обвинението срещу подсъдимия, по което е оправдан, не се доказва. Моли да не се кредитират показания на свидетели по слух, както и такива в досъдебното производство, дадени под натиск. Моли да се потвърди присъдата. Подс. Л. Д. в лична защита се присъединява към казаното от защитника. В последна дума моли присъдата да бъде потвърдена. Защитникът на подс. М. М. – адв. Г. М., моли да се уважи подадената жалба, а протестът на прокурора - да се отхвърли. Също намира, че от събраните от въззивния съд доказателства не се налагат различни правни изводи и в частност не се установява участие на подсъдимия в организирана престъпна група. Моли по обвинението по чл. 354а НК да се съобрази, че в помещението, където е проведено претърсване и изземване, е живеело друго лице и не може да се приеме с категоричност, че намерените наркотични вещества принадлежат на подсъдимия. Подс. М. М. в лична защита поддържа казаното от защитника. В последна дума моли за оправдателна присъда. Защитникът на подс. Н. А. – адв. Й. Т., пледира протестът на прокурора да се отхвърли, жалбата – уважи, съответно – да се отмени присъдата в осъдителната част. Намира за недоказано участието на подсъдимия в организирана престъпна група. Намерената цигара марихуана била намерена на общодостъпно място и не било доказано, че принадлежи на подсъдимия. Наред с това, счита, че една цигара марихуана не може да е предмет нито на държане, нито на разпространение и е маловажен случай. Подс. Н. А. в лична защита поддържа защитника. В последна дума моли за оправдателна присъда. Защитникът на подс. Н. Т. – адв. Т. Л., пледира протестът на прокурора да се отхвърли, а жалбата – уважи. Счита, че присъдата в оправдателната част за този подсъдим е правилна, но е неправилна в осъдителната част. Пледира, че подс. Т. няма никакво отношение към намереното наркотично вещество, тъй като жилището е на други лица, а подсъдимият никога не е ходил там сам. Позовава се на изготвена във въззивното следствие съдебно дактилоскопна експертиза със заключение, че намерените дактилоскопни следи по кутия не са на подсъдимия. Защитникът на подс. Н. Т. – неговата майка – К. Л., се присъединява изцяло към защитника адв. Л.. Подс. Н. Т. в лична защита поддържа казаното от адвокат Л.. Моли да бъде изцяло оправдан. В последна дума моли да се потвърди оправдателната част на присъдата и да се отмени тази за притежание на наркотици, с които нямал нищо общо. Софийски апелативен съд, като съобрази доказателствата по делото, доводите на жалбите и протеста, както и на страните в съдебно заседание, и като сам провери изцяло правилността на постановената присъда съгласно чл. 314 НПК, намери следното: Протестът е основателен. Жалбите са неоснователни. При очертаване на пределите на проверка на присъдата, върху които въззивният съд може да въздейства, е необходимо да се отбележи, че срещу оправдаването на подс. М. М., подс. Н. А. и подс. Н. Т. по обвинението по чл. 354а, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК – за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и срещу наказанията за престъпленията, за които са осъдени – по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, не е подаден протест и действа забраната reformatio in peius. В оправдателната и протестирана от прокурора част на присъдата - по обвинението по чл. 321 НК, тя е частично необоснована и неправилна. За да признае подсъдимите за невиновни поради недоказаност на обвинението, първостепенният съд е провел превратна оценка на доказателствата и ги е разгледал изолирано едни от други, извън тяхната съвкупност. Неправилно е придал и различно значение на доказателственото съдържание като лишено от конкретика на обстоятелствата. Съответните мотиви на съда защо кредитира едни, а отхвърля други доказателства са схематични и повърхностни. В тях не се и открива действителен анализ. Съдът, наред с това, не е събрал всички възможни относими и необходими доказателства. В по-голямата си част доказателственото обосноваване, включително и в мотивите на осъждането, е непълно, без необходима конкретика, която да покаже обоснована и съдържателна връзка между приетия за доказан факт и доказателственото средство, от което е извлечен. За да не кредитира голяма част от свидетелските показания (относими към обвинението по чл. 321 НК), събрани в досъдебното производство, неубедително и декларативно съдът е приел за достатъчно това, че свидетелите, разпитани в съдебното заседание, не ги поддържат. Съдът не е показал по какъв начин и веществените доказателствени средства, събрани от прилагане на специални разузнавателни средства, са в подкрепа или опровергават обвинителните факти. За изясняване на обективната истина по делото въззивната инстанция, като пълноправна инстанция по съществото на делото, събра допълнителни и нови доказателства чрез: разпит на св. А. Н., допълнителни разпити на св. А. И., св. Д. Д., св. З. Ч. и св. М. П., разпити на подсъдимите с прочетени обяснения, дадени в досъдебното производство на подс. Л. Д., подс. М. М. и подс. Н. А., назначаване на дактилоскопна експертиза по въпроса за принадлежност на открити дактилоскопни следи с тези на подс. Н. Т., назначаване на допълнителна техническа експертиза с предмет – снемане на данни от иззети по делото мобилни устройства, писмени доказателства - актуални справки за съдимост на подсъдимите и сведения от МП ГДИН относно време на изтърпявани наказания. Така също, като решаваща инстанция въззивният съд допълни, поради тяхната лаконичност, фактическата и доказателствена част на мотивите на присъдата. При така изложеното, въз основа на всички доказателства по делото, въззивната инстанция прие за установена следната фактическа обстановка: Относно съдебния статус на подсъдимите: Подс. Л. Д. не е бил осъждан преди датата на инкриминираното престъпление. Той е осъждан: По нохд № 977/2019 на РС Перник, с присъда от 21.06.2022г. в сила от 13.07.2023г. за престъпление от 28.01.2018г. по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК с наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. По нохд № 67/2025г. на Окръжен съд Перник, със споразумение в сила от 18.02.2025г. за престъпление в периода 12.10.2022г. – 17.01.2023г. по чл. 214, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2 , т. 1, пр. 1 и т. 2 НК и на основание чл. 55, ал. 1 ,т. 1 НК наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. В случай на привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 17.01.2023г. до 25.01.2023г. и по мярка за неотклонение домашен арест от 25.01.2023г. до 05.06.2023г. С определение № 47 от 18.02.2025 г. по нохд № 67/25 на ОС Перник, в сила от 26.02.2025г., на подс. Л. Д. е определено едно общо наказание между тези по нохд № 977/2019 на РС Перник и по нохд № 67/25 на ОС Перник - една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила. Престъпленията, за които подс. Д. е осъден се намират в реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК и чл. 25 НК с престъплението – предмет на настоящото дело. Подс. М. М. е осъждан: По нохд № 145/2011 на РС Брезник – със споразумение № 80 от 23.11.2011г. за престъпление от м. май 2011г. по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, вр. чл. 20, ал. 2 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ НК – на пробация по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и .т. 2 и т. 6 НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и 100 часа „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за период от една година. Наказанието е изтърпяно на 07.12.2012г. По нохд № 114/2011 на РС Трън – със споразумение от 19.12.2011г. за престъпление от 20.05.2011г. по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 пр. 1 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26 НК - на наказание пробация с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично за срок от 10 месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност 10 месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа годишно. Трънски РС с определение от 03.02.2012г. по нохд № 114/2011г. в сила от 21.02.2012г. групирал на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК наказанията по нохд № 145/2011 и нохд № 114/2011 като наложил едно найтежко наказание пробация с мерки по чл. 42а,ал. 2, т. 1 НК – една година, по чл. 42а,ал. 2, т. 2 НК - една година и безвъзмезден труд в полза на обществото - 100 часа за срок от една година. Наказанието е изтърпяно на 07.12.2012г. По нохд № 371/2014 на РС Перник, споразумение № 252 от 19.03.2014г., в сила от същата дата, за престъпление от 08.10.2013г. по чл. 195, ал.1, т. 4 , пр. 1 и пр. 2, и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Подсъдимият не е реабилитиран по тези осъждания. По нохд № 437/2025 на РС Перник, споразумение № 63 от 27.03.2025г., в сила от 27.03.2025г., за престъпление от 08.07.2024г. по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 НК и чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 НК наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 100 часа годишно за две поредни години. Изпълнението на наказанието е започнало на 04.04.2025г. и към 26.02.2026г. от него са изтърпени 10 месеца и 22 дни. Изработени са 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. (сведение от МП, ГД „ИН“ на л. 316, внохд) Подс. Н. А. е бил осъждан по нохд № 1092/2013 на Районен съд Перник, споразумение № 770 от 19.07.2013 г., в сила от същата дата, за престъпление на 07.03.2013 г. по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 , пр. 1, вр. чл. 54 НК и чл. 55, ал. 1 ,т. 1 НК на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила. По това осъждане подсъдимият е реабилитиран по право - на основание чл. 86 НК, реабилитацията е настъпила на 20.07.2016г. Осъждан е по нохд № 865/2022 на РС Дупница, със споразумение в сила от 23.08.2022г., за престъпление от 4/5.05.2017г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подс Н. Т. не е бил осъждан към времето на инкриминираните престъпления. Той е осъждан с присъда № 17 от 20.11.2018г. по нохд № 140/2018, на Окръжен съд Перник, в сила от 06.12.2018г., за престъпление от 27.11.2017г. по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342 НК и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, както и на основание чл. 343г вр. чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години и на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Това осъждане е за престъпление, което се намира в реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК и чл. 25 НК с престъпленията – предмет на настоящото дело. По фактите за престъпление по чл. 321 НК извършено от четиримата подсъдими: В началото на 2017г. по неустановен начин като контакти между подсъдимите, между тях се сформирала организирана престъпна група за придобиване, държане и разпространение в гр. Перник и околностите, на наркотични вещества с користна цел – за печалби и облагодетелстване на всички подсъдими. Ръководител на групата бил подс. Л. Т.. Той осигурявал първоначалното й снабдяване с наркотици, с които се снабдявал от гр. София, провеждал координацията между членовете на групата – останалите подсъдими, които от своя страна както лично разпространявали – продавали, на потребители, така и предоставяли наркотиците за разпространение на други лица - дилъри, а получените парични средства в крайна сметка отивали за ръководителя – подс. Д.. Наркотичните вещества били различни видове – марихуана, амфетамин и кокаин. Подс. Д., като ръководител, разпределял между групата печалбата от продажбите. Най-приближен до подс.Д. бил подс. М. М., който имал за задача да съхранява по-голямото количество наркотици, както и да взема наркотици от гр. София, които подс. Д. осигурявал преди това. Самият подс. Д. лично не се занимавал с разпространение, с изключение на изолирани случаи. (в този смисъл - показания на св. Ч.) Дилърите (разпространителите на наркотици) отчитали печалбата на подс. М., който от своя страна се отчитал на подс. Д.. Всички участници в групата съзнавали, че такава съществува, съзнавали своята принадлежност към нея, че е налице координация между тях, свързаност, че дейността протича при стриктна организация и конспиративност, че групата е създадена за придобиване, държане и продажба на наркотици от различни видове - престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, и че това се прави с цел печалба. Групата развивала реална дейност – продажби на наркотични вещества, и не била сведена само до подготовка и образуване. Дейността започнала в началото на септември 2017г. и продължила до 13.10.2018г. – за тримата подсъдими – Д., А. и М., а за подс. Т. – до 12.10.2018г. Дейността на групата била пресечена с факта на задържане на подсъдимите. Подс. Л. Д. бил задържан на 13.10.2018г., подс. Н. А. бил задържан също на 13.10.2018г., подс. М. М. бил задържан на 17.10.2018г., а подс. Н. Т. – на 12.10.2018г. Не се установяват заявените в обвинителния акт фактологични подробности, че в началото на месец септември 2017г. всички четирима подсъдими се срещнали специално за създаване на групата и на тази среща подсъдимият Д. разяснил на останалите трима своите планове за групата, както и функциите на всеки в нея. Не се установява и фактическият детайл, че подс. Д. при ръководене на групата не се срещал директно с всеки от членовете й с цел избягване и осуетяване на дейността на групата от страна на полицията, както и че всеки член на групата отчитал лично печалбите пред ръководителя – подс. Д., че подс. Д. осигурявал протекции на участниците в групата, които да разпространяват наркотиците безпрепятствено. В тази част обвинителните твърдения остават с характер на предположение. По фактите за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, извършено от подс. М. М. На 13.10.2018 година подс. М. М. държал в жилището си в ••• различни видове високорискови наркотични вещества. При извършеното от органите на досъдебното разследване претърсване и изземване на 13.10.2018г. от джоба на бял халат, находящ се върху спалнята до кухнята в посоченото жилище, били намерени и иззети 4 броя найлонови пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, което след проба е полеви наркотест реагирало положително на кокаин, 2 броя найлонови пликчета, всяко съдържащо по 50 броя светлокафяви таблетки с лого - усмихнато човече, които след проба с полеви наркотест реагирали положително на амфетамин, 1 брой пластмасова опаковка от „Упсарин“, съдържаща 3 броя найлонови пликчета, завити на топчета,съдържащи бяло вещество на бучки с неправилна форма, които след проба реагирали на амфетамин, 4 броя найлонови пликчета е различен размер, празни, като па едното имало следи от бяло прахообразно вещество. Съгласно физико-химическа експертиза, иззетите обекти - вещества, били високорискови наркотични: кокаин с общо нето тегло 20,22 грама с процентно съдържание на активен компонент 47,74 % и 100 бр. таблетки 3,4- метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нето тегло 25,72гр. и съдържание на активен компонент 44,0%. Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. цената на държаните от подс. М., намерени и иззети от неговия дом високорискови наркотични вещества е: кокаин с общо нето тегло 20,22 гр. с процентно съдържание на активен компонент 47,74% - 3 235, 20 лева и 100 бр. таблетки 3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нето тегло 25,72 гр. и съдържание на активен компонент 44,0% - 643,00 лева, всичко – 3878,20 лв. По фактите за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, извършено от подс. Н. А.: На 12.10.2018г. в гаража на къщата си, находяща се в ••• подс. Н. А. държал високорисково наркотично вещество - 0,88 грама кокаин, с процентно съдържание на активен компонент 47,74% на стойност 140,80 лв., което съхранявал в найлоново пликче, намерено и иззето от гаража на къщата при извършеното претърсване и изземване на същата дата от разследващи органи. По фактите за престъпление по чл. 354а, ал. 3 т. 1 НК, извършено от подс. Н. Т.: Към 10.10.2018г. подс. Н. Т. държал високорискови наркотични вещества - марихуана (коноп) и амфетамин на тавански етаж в къщата, където живеел св. С. С., както и неговата баба – св. С. И. на адрес в •••. По това време св. С. С. не се намирал в България, бил заминал за Англия. Подс. Т. искал да отиде до къщата, за да вземе част от веществата. Ето защо, на тази дата той се обадил по телефона на св. С. с молба да му осигури ключ за къщата. Св. С. го насочил към майка си – св. А. И., която да му даде такъв, за което й се обадил специално да я предупреди. По-късно на същата дата в гр. Перник подс. Т. се срещнал със св. А. И., от която взел ключа. Отишъл до посочения адрес и от таванския етаж взел част от намиращите се там наркотични вещества. На място останали: 2,61 грама коноп със съдържание на активно вещество (тетрахидроканабинол) 2,63% на стойност 15,66 лева и 27 броя таблетки амфетамин с общо нето тегло 7,29гр. с процентно съдържание на активен компонент 0,6% , на стойност 218,70 лева., всичко – 234, 36 лв. От доказателствата по делото не се установява твърдението в обвинителния акт, възприето и от първоинстанционния съд, че подс. Н. Т. на 10.10.2018г. отишъл на таванския етаж на къщата, за да остави тепърва и оставил там наркотични вещества, намерени при последвалото претърсване от органи на досъдебното разследване на 12.10.2018г. За такъв факт не са налице никакви доказателства. Твърдението е с характер на предположение. Налице са доказателства, че в къщата подс. Н. Т. вече държал наркотични вещества, които са и намерени при претърсване и иззети от разследващите органи на 12.10.2018г. Не се установява и твърдението в обвинителния акт, възприето и от първостепенния съд, че подс. Т. като се обадил на св. С. С. му казал, че си е забравил анцуга в къщата на свидетеля. Това твърдение е също с характер на предположение. Нещо повече, то се оборва категорично от вещественото доказателствено средство от приложено специално разузнавателно средство – звукозапис на разговора между св. С. С. и подс. Т., който е със съвсем различно съдържание, и който ще е предмет на специално обсъждане в доказателствената част на мотивите. Най-общо, съдържанието на разговора разкрива знание и у двете страни, че се касае за вече намиращи се на таванския етаж наркотични вещества на подс. Н. Т.. Ето защо, сигурно доказаният факт е, че на 12.10.2018г. подс. Н. Т. е държал намереното на същата тази дата процесно количество и видове наркотични вещества в къщата на св. С. С., без да е установено по несъмнен начин, че те са били оставени от него на 10.10.2018г. Категорично е обаче, че те са държани от подс. Т. на 12.10.2018г. - датата, на която са намерени и иззети от разследващите органи. Приетите от първостепенния съд за установени факти - че на 10.10.2018г. подс. Т. занесъл и оставил на място в къщата наркотични вещества, се явяват необосновани. Изменението от въззивния съд на фактите в тази част обаче не е съществено. То не се отразява по същество на обвинителното твърдение за държане от подс. Т. на наркотични вещества на вмененото място и във вменения момент. По доказателствата по обвинението по чл. 321 НК за всички подсъдими: Фактите по обвинението за организирана престъпна група се доказват от показанията на св. А. Н., св. З. Ч., св. Д. Д., св. М. Г., св. Е. Е., св. М. Я., св. Д. Д., св. Б. С., св. М. Т., св. М. П., св. А. И., св. Б. Р., С. С., св. Д. С.. Относими към обвинението са и обясненията на подс. Л. Д. и на подс. М. М., дадени в досъдебното производство. По съдържание показанията се разделят на две групи – такива, които пряко или косвено установяват самия факт на организирана престъпна група и принадлежност към нея на подсъдимите и такива, които разкриват извършване на вторичната дейност, за която групата бил създадена – факти на разпространяване и придобиване от различни лица – потребители, на наркотичните вещества. Към първата група се отнасят показанията на св. А. Н., св. З. Ч., св. С. С., св. М. Г., и частично – св. Д. Д., а към втората – всички останали, както и частично - показанията на св. Д. Д.. Характерно и общо за голяма част от показанията на посочените свидетели, дадени пред първостепенния съд (с малки изключения – за св.А. Н. и св. Б. Р.), е, че се намират в съществено противоречие с показанията, дадени в досъдебното производство, от които свидетелите по-късно, пред съда, вече се отричат, обяснявайки това с различни причини – манипулация на разпита от страна на разследващия орган, предварително изготвяне на текста на показанията, който само подписали, това, че били стресирани, че им е оказван психически натиск. Също характерно е и съдържанието на показанията на тези свидетели – в досъдебното производство то е обвинително за подсъдимите, а в съдебното – оправдателно. Като цяло въззивният съд оценява промяната в показанията на свидетелите не с наличието на обективни, достоверни и убедителни причини, а с по – късна поява на пристрастност на свидетелите към защитна теза на подсъдимите и стремеж да се облекчи наказателноправното им положение, което прави по-късните показания неверни. От посочената група свидетели, въззивният съд кредитира показанията н а свидетеля А. Н., включително тези от досъдебното производство (прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК поради липса на спомен), включително и показанията давани пред съдия. В прочетените от първостепенния съд показания пред съдия св. Н. достоверно описва, че за подс. Д., с прякор „•••“, работят 8-9 човека в групата, без да се броят уличните дилъри. Подсъдимият лично пред него е споделял, че желае да обхване целия град Перник. Показанията са с конкретен източник на информация, тъй като лично подс. Д. карал св. А. Н. да работи за него – да продава марихуана, кокаин, амфетамин. Сам св. Н. бил осъждан за разпространение на наркотици. Освен него, подс. Д. карал и неговия приятел – Р. В., който бил разстрелян на 15.11.2017г., да продава наркотици. Подс.Д. дори заплашвал св. Н., че е „пътник“, че ще го убие, ако не започне да продава за него. Подс. Д. заплашвал и друг негов приятел - Н. Д., и искал и от него да продава наркотици, и който, от страх, накрая заминал за чужбина. Свидетелят познава и друго конкретно лице – „•••“, който разпространявал наркотици и зареждал от подс. М. М.. В непосредствен разпит пред въззивния съд свидетелят изцяло потвърждава прочетените показания от досъдебното производство, като заявява, че си спомня бегло и е забравил фактите, за които е разпитван. Тези показания на свидетеля съдът намира за годно доказателствено средство, тъй като съдържат необходимата конкретика за релевантните факти. Съдът оценява казаното от свидетеля - че знае, че подсъдимите се занимават с наркотици, като твърдение действително лишено от изискуема индивидуализация на значими факти. В същото време, свидетелят излага и индивидуализирани факти, относими към дейността на подсъдимите като организирана престъпна група. Той конкретно описва действия на подс. Д. от края на 2016 г. началото на 2017г., с които го е заплашвал с физическа саморазправа и го е карал да работи за него като продава наркотични вещества. Фактът, че подс. Д. е искал от свидетеля да работи за него в посочения смисъл показва ясно и недвусмислено лидерската позиция, която този подсъдим е имал в организацията като е набирал нови членове, възлагал и разпределял задачи. Свидетелят отново конкретно посочва лицето Р. В., от когото знае, че и него са принуждавали да продава наркотици за подс. Д.. Изразът „да продава за“ подсъдимия Д. също показва ръководното място, което подсъдимият е заемал в организацията, като я оглавява и именно в това му качество е бил известен на лицата, с които е имал досег. Също недвусмислено е показана лидерската роля на подсъдимия Д. и в показанията на св. Н., че лице, приближено на този подсъдим, известен като Б. „•••“ се е обаждал много пъти на Р. В. и е искал да говори с „шефа“, след което давал телефона на подс. Д., който агитирал Р. В. когато излезе от затвора, където се намирал в този момент, да работи за него, обещавал му да му помага и дава пари, но В. не е искал да работи за него, както и св. Н. не искал. Във връзка с тази конкретика, като достоверни се оценяват показанията на св. Н., че му е известно, че подс. Д. държи наркопазара в гр. Перник и за него работят много хора, както и че се снабдява с наркотици от гр.София, но не лично. На доказаността на обвинението не се отразява фактът, че свидетелят конкретизира периода, в който подсъдимият Д. го заплашвал и карал да работи за него като такъв преди инкриминирания, доколкото несъмнено се установява дейност на групата и в инкриминирания период - до пресичането й със задържането на членовете й. Достоверни са показанията на св. А. Н., разкриващи участието и на останалите подсъдими в групата – това, че подс. Д. изпращал подс. М. М. да доставя наркотици от София, а подс. М. зареждал дилърите, които са понадолу във веригата, както и самият той лично продавал. Св. А. Н. посочва участие в групата и на подс. Н. А., който бил дилър и продавал наркотични вещества. Дилърите отчитали печалбата на подс. М., който от своя страна се отчитал на подс. Д.. Посочва подс. Н. Т. като дилър за центъра на гр. Перник. Показателно е, че свидетелят описва и съвсем конкретна случка, в която подс. Т. го заплашвал, че бил „пътник“ и лично щял да го взриви и „приключи“. Знае, че подс. Т. продава наркотици лично, както и дава на други да продават. Свидетелят пространно описва и други лица (извън подсъдимите), които са дилъри към тази група, както и че продават в Перник и района наоколо – гр. Радомир, гр. Батановци, гр. Брезник. (показания на л. 4, т. 7 ДП). Показанията на свидетеля не могат да бъдат определени като слух, тъй като в съдебно заседание той лично заявява че тези обстоятелства - „работи“, ги знае, защото и той се е занимавал „такива работи“ и дори бил осъждан. Следователно, като част от подобни криминални структури, св. А. Н., доколкото е бил в „тези работи“, е имал достоверна вътрешна информация и преки възприятия за дейността на групата. Показанията на св. А. Н. от съдебното заседание не опровергават конкретиката на тези от досъдебното производство, тъй като свидетелят посочва, че няма нужния спомен, но потвърждава, че конкретната информация е получавал от лицето Р. В.. Това, че свидетелят дава отрицателен отговор на въпрос на защитата дали лично е видял подс. Д. да дава заповеди и нареждания да се разпространяват наркотични вещества, не опровергава по никакъв начин показанията от досъдебното производство, както бяха описани – за конкретната роля на подсъдимия Д. в организацията. Няколко пъти св. Н. подчертава, че сведенията е получавал от Р. В., който е конкретно лице, а не анонимен източник, при което не може да се определи, че всичко, което знае свидетелят за подсъдимите се базира на слухове. (показания на л. 204, внохд) Показанията на св. А. Н. относно дейността и на четиримата подсъдими се потвърждават от показанията на св.З. Ч., дадени в досъдебното производство пред съдия и пред разследващ орган и които съдът кредитира. (прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК) И този свидетел описва, че познава от 2016-2017г. подс. Д. като „шеф“ на група дилъри на наркотични вещества, които продавали за него и които посочва – това били подс. Н. А., подс. М. М., който бил най-приближен на подс. Д. и бил нещо като склададжия на наркотиците, давал по-големи количества на дилърите, които сами си правели дозите. Посочва подс. Н. Т. също като дилър, а него зареждали подс. Н. А. и Б. А., като и след 2017г. тази група продължавала да се занимава със същото. Разкритите факти в показанията на свидетеля от досъдебното производство не представляват слухове, а са непосредствено възприети от свидетеля, който бил по това време - 2016-2017г. охрана в дискотека „Май Плейс“, и там е виждал всичките подсъдими да продават, включително и подс. Д., макар по-рядко. Продавали подс. М., подс. А. и подс. Т.. Продавал се основно кокаин. Също с конкретен характер на факт, и със съдържание на годни и достоверни показания за организираната престъпна група на подсъдимите за наркоразпространение, е описаното от свидетеля, че след като напуснал работа, подс. Д. и подс. А. го заплашвали във връзка с наркоразпространението, тъй като го смятали за конкурент - мислели си, че св. Ч. е дилър на св. А. Н., известен като Сашо „Печения“, а те (подсъдимите) искали да „превземат“ целия град. Св. Ч. потвърждава показанията на св. А. Н., че е бил с него, когато подс. Л. Д. му се е обаждал по телефона и го карал да работи за него и му отправял закани от рода, че ще го „спрат от движение“ и ще му счупят краката. (разпит пред съдия на Здравко Ч. на л. 37, т. 7 ДП, и разпит пред разследващ полицай – л. 34, т. 7 ДП) В съдебно заседание св. Ч. отрича показанията си, дадени в досъдебното производство. Съдът не намира за правдоподобни показанията на свидетеля в съдебно заседание за причините, поради които не поддържа показанията си от досъдебното производство, а именно - че му били дадени от „полицай“ да ги научи, били му разпечатани на лист и така го откарали в съда да дава показания, иначе щели да го вкарат в „групата“. На първо място показанията са декларативни, не почиват на никакви други доказателства. Доколкото предполагат противозаконна дейност на разследващите органи, те не могат да се приемат безусловно и като достатъчни да оборят официалната доказателствена сила на протокола за разпит за факта на провеждането му. Твърденията на св. Ч. за полицейски натиск са недостоверни и нелогични, тъй като конкретната фактология на показанията кореспондира на показанията и на св. А. Н., както и е с такова съдържание, че не може да бъде съчинена от трето лице. В същото време свидетелят не посочва никаква причина защо и показанията му, дадени пред разследващ полицай, не са верни, а те са давани преди разпита му пред съдия, следователно противоречи на логиката тезата, че показанията му били предварително написани на лист от друг и така му били дадени да ги научи за пред съда. Такива показания свидетелят вече е бил дал пред разследващ полицай. (протоколи на л. 34 и л. 37, т. 7 ДП) Относими към обвинението по чл. 321 НК са и показанията на св. Д. Д. от досъдебното производство, дадени пред съдия и пред разследващ полицай и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 и ал. 4 НПК поради липса на спомен. Показанията са конкретни, последователни, логични и достоверни. В показанията си и този свидетел разкрива дейността на всички подсъдими. Св. Д. Д. знае, че подс. Н. А. се занимава с наркотици и то от лични наблюдения, тъй като много пъти си е купувал от него, купувал си само кокаин. Първоначално си купувал кокаин от брата на подс. Н. А. - Б., който бил зареждан с наркотици от подс. М. М., т.е. подс. М. снабдява с наркотици други дилъри, а подс. Д. зареждал подс. М.. Св. Д. Д. посочва и подс. Н. Т. като дилър, тъй като и от него си е купувал наркотици, в случаите, когато не си купувал от подс. Н. А.. Посочва конкретен източник на знанията си, което и придава надлежен характер на показанията, тъй като лично от подс. Н. Т. знае, че се зарежда с наркотици от подс. Н. А.. Лично от брата на подс. Н. А. - Б. А., знаел, че се зареждал с наркотици от подс. М. М., а самият подс. М. работил за подс. Л. Д.. (показания на л. 26, т. 7 ДП и на л. 31, т. 7 ДП). Съдът намира за недостоверни показанията на св. Д. Д. в съдебно заседание, че показанията, които давал в досъдебното производство не са верни, тъй като били дадени след упражнено насилие от полицията. Заявеното е с изцяло декларативен характер. (показания на л. 213 внохд). Частично относими към обвинението за организирана престъпна група и в частност, участието в нея на подс. М. М., потвърждаващи показанията на предходните свидетели, са показанията и на св. М. Г. от досъдебното производство – че от няколко месеца (към датата на разпита – 13.10.2018г.) подсъдимият М. носил наркотици вкъщи без да й дава никакви обяснения. (прочетени показания от л. 20, т. 7 ДП). Показанията косвено потвърждават тези на другите свидетели, че подс. М. участва в група за разпространение на наркотици. По отношение на св. М. Г., този съд споделя оценката на първия, че показанията, дадени в досъдебното производство, са правдоподобни и подкрепени от останалите релевантни доказателствени източници - протокол за претърсване и изземване, ВДС от СРС. Този съд намира за недостоверни показанията на св. М. Г., дадени пред съда в първоинстационното производство, че не поддържа показанията си от досъдебното, тъй като те били написани от служителите на ГДБОП, а тя била уплашена и искала всичко да приключи. Твърденията за манипулации от страна на полицията са изцяло декларативни и тенденциозни. Показанията на свидетелката от досъдебното производство освен това съдържат конкретика, каквато не би могла да бъде известна на никакви трети лица освен на самата нея. (показания на л. 20-21, т. 7 ДП) Частично относими към обвинението за организирана престъпна група, и в частност участието в нея на подс. Н. Т., се явяват показанията от досъдебното производство (прочетени) и на св. Е. Е. (л. 39, т. 7 ДП). Показанията са относими към фактите за участие на подсъдимия Т. в групата чрез дилърство на наркотичните вещества. Св. Е. е едно от лицата закупували си наркотици от подс. Т. от пет- шест месеца, т.е. в продължителен период (към датата на разпита – 13.10.2018г.). Показанията на свидетеля са конкретни, индивидуализирани за фактически детайли, както и достоверни - като тези, че си купувал кокаин, половин грам се продавал за 60 лв., купувал си пет-шест пъти. Свидетелят описва и съвсем конкретен механизъм, по който си купувал наркотика като преди това се обаждал на подс. Т. по телефон и си уговаряли среща. Освен това свидетелят знае, че подс. Т. продава кокаин и на други хора от гр. Перник. Въззивната инстанция не кредитира показания на св. Е. Е. в съдебното заседание на първата инстанция (л. 189, т. 1 нохд), в обратния смисъл на тези от досъдебното производство, а именно - че не си бил купувал наркотици от подс. Т., както и че не поддържа прочетените показания, тъй като полицаите го сплашили. С това, подобно на предходните свидетели, които не поддържат дадени от тях показания в досъдебното производство, свидетелят се опира на абсолютно декларативно заявено полицейско насилие. За такова не се намират никакви обективни индиции. Както за този случай, така и за предходните, настоящата инстанция намира, че промяната в показанията се дължи на самоцел да се подкрепи защитна теза и интереси на подсъдимите лица, без новите показания да отговарят на истината. Със същото съдържание на мотивите съдът кредитира и показанията на св. М. Я. от досъдебното производство (прочетени л. 40, т. 7 ДП), които косвено доказват участие на подс. Н. Т. в групата за разпространение на наркотици, доколкото свидетелят от една година (преди дата на разпита - 13.10.2018г.) си купувал кокаин от подс. Н. Т.. Свидетелят потвърждава казаното и от св. Е. – че си купувал кокаин за цена 60 лв. за половин грам. Показанията са конкретни и последователни – в посочване на номера на телефона, от който се обаждал на подс. Т. за уговаряне на срещи, както и че понякога поръчвал кокаина със съобщение по телефона (SMS). Въззивният съд не кредитира показанията на св. М. Я. в съдебното следствие – че не знае подс. Н. Т. да се занимава с наркотици, че не си е купувал наркотици от него, че това казал на полицаите в досъдебното производство, че полицаите му дали лист, който подписал без да чете и не бил казал това, което било записано в протокола (показания на л. 221, т. 1 нохд). С това, подобно на предходните свидетели, които не поддържат дадени от тях в досъдебното производство показания, свидетелят се опира на абсолютно декларативно заявена манипулация от страна на разследващ орган, който очевидно сам съчинил съдържанието на показанията. За такива действия на разследващ орган не се намират обективни индиции. И за този случай настоящата инстанция намира, че промяната в показанията се дължи на самоцел да се подкрепи защитна теза и интереси на подсъдимите лица, без новите показания да отговарят на истината. Частично относими към обвинението за организирана престъпна група и в частност за нарко-разпространителската дейност на подс. Н. Т. са и показанията на св. Д. Д. в досъдебното производство (прочетени). Показанията са косвено относими към фактите за участие на подсъдимия в групата чрез дилърство на наркотични вещества. Свидетелят е едно от лицата, закупували си лично кокаин от подс. Н. Т.. Показанията на свидетеля са конкретни, индивидуализирани за фактически детайли и достоверни - в описанието, че преди половин година (дата на разпит – 15.10.2018г.) поръчал на подсъдимия Т. 2 гр. кокаин, срещнали се, подс. Т. му казал, че може да си вземе наркотиците от една ливада близо до оградата на съседната на неговата къща под голям камък, откъдето свидетелят го и взел. Случвало се е още няколко пъти да купува кокаин от подс. Т.. Освен това често на приятелски събирания подс. Т. донасял наркотици. Въззивният съд не кредитира показанията на св. Д. Д., дадени пред първоинстанционния съд, с които отрича прочетените показания, тъй като полицейски служител му наложил физически и психически тормоз. И този свидетел недостоверно заявява полицейско насилие като причина за показанията в досъдебното производство, което твърдение съдът намира за декларативно, тенденциозно и невярно, дадено със самоцел да защити интереси на подсъдимите и допринесе за благоприятен за тях изход на делото. За полицейско насилие и за този случай не се намират никакви обективни индиции. (л. 252, т. 1 нохд) Относими към обвинението за организирана престъпна група и в частност на нарко-разпространителската дейност на подс. М. М. са и показанията на св. Б. С. от досъдебното производство, прочетени (л. 73, т. 7 ДП). Показанията косвено установяват фактите на участие на подсъдимия М. М. в групата чрез дилърство на наркотични вещества. Показанията са конкретни, индивидуализиращи и достоверни за факти на закупуване от този свидетел на наркотици от подсъдимия. Свидетелят разкрива, че от свои приятели разбрал, че подс. М. продава кокаин. Фактът за разпространителската дейност на подсъдимия следователно бил общоизвестен. Свидетелят описва посещение в къщата на подсъдимия М., когато си купил кокаин – през 2016 и оттогава продължил да си купува три - четири пъти месечно до октомври 2017г. без да знае къде точно подсъдимият държи наркотика, тъй като го пращал на друго място, откъдето да го вземе. Свидетелят Б. С. производно потвърждава наркоразпостранителска дейност и на подс. Н. Т.. (прочетени показания на л. 73, т. 7 ДП). Доколкото в тази част показанията не сочат конкретни източници на информация, съдът не ги цени със самостоятелна доказателствена стойност, а само като част от цялата относима по тези факти доказателствена съвкупност, на която кореспондират. Въззивният съд не кредитира показанията на св. Б. С. дадени пред първоинстанционния съд, с които отрича прочетените показания, тъй като св. В. И. (служител на ГДБОП Перник) му казал да свидетелства срещу подсъдимите и че щял да му помогне да не „лежи“ в затвора, дали му с една жена написан лист да подпише. С това, подобно на предходните свидетели, които не поддържат дадени от тях в досъдебното производство показания, свидетелят се опира на абсолютно декларативно заявена манипулация от страна на служители на МВР и на разследващ орган, който очевидно сам съчинил съдържанието на показанията. За такива действия на разследващ орган не се намират обективни индиции. И за този случай настоящата инстанция намира, че промяната в показанията се дължи на пристрастност на свидетеля и самоцел да подкрепи защитна теза и интереси на подсъдимите лица, без новите показания да отговарят на истината. Относими към обвинението за организирана престъпна група и в частност за наркоразпространителската дейност на подс. Н. Т. са и показанията на свидетелите: М. Т., М. П., А. И., дадени в досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание пред първия и въззивния съд (специално що се отнася до показанията на св. М. П.). Показанията и на тези свидетели са конкретни, индивидуализиращи и достоверни за факти на закупуване или за получаване (под формата на почерпка) на наркотици от подс. Н. Т.. Така, св. М. Т. разказва, че се е случвало, когато ходят на дискотека, подс. Н. Т. да извади от себе си пакетче с кокаин и да ги почерпи, че той е човек с възможности, разполагал с пари. Св. Т. описва и конкретен случай, когато подсъдимият отново го почерпил с кокаин – в дискотека „Скрийм“. Никога подс. Т. не му е искал пари за кокаина. (л. 77, т. 7 ДП) За конкретен случай на закупуване на кокаин от подс. Т., макар че не го бил заплатил реално, дава показания в досъдебното производство и св. М. П.. (показания на л. 79, т. 7 ДП). Св. А. И. също се явява едно от лицата, на които подс.Т. предлагал кокаин (без да го заплаща), това се случвало в дискотека „Скрийм“, четирипет пъти през 2018г. до задържането на подсъдимия. Потвърждава като общоизвестен факта, че подсъдимият продавал наркотични вещества. Въззивният съд не кредитира показанията на св.М. Т. в съдебно заседание, с които отрича показанията си от досъдебното производство, като заявява, че подс. Н. Т. не го е черпил с наркотични вещества. Съдът не намира за правдоподобно, че свидетелят Т. е дал показания с такова съдържание в досъдебното производство, защото бил стресиран и че повечето неща в протокола не ги бил казал. По-специално не бил казвал, че подс. Т. го е черпил с наркотици. Съдът намира за недостоверно и заявеното от свидетеля, че полицейските служители по време на разпита му предлагали да опита от пликче с бял прах (вероятно се внушава връзка с предлаган наркотик), както и че не знаел какво бил подписал. (показания на л. 381, т. 1 нохд). Показанията на свидетеля са декларативни и голословно уличаващи полицейските служители в незаконосъобразни действия. Съдът ги оценява като пристрастни и продиктувани от уклон за облекчаване на наказателното положение на подсъдимите, и като такива – неверни. Те не са подкрепени от обективни данни. Въззивният съд не кредитира показанията на св. А. И. в съдебно заседание, с които отрича казаното от него в досъдебното производство и заявява, че подс. Т. не го е черпил с наркотици. Противоречията в показанията от досъдебното производство свидетелят обяснява с това, че в полицията го карали да подписва протокола за разпит по-бързо и не бил чел показанията си. (показания на л. 444, т. 2 нохд). С това свидетелят не уличава разследващия орган в превратно записване на показанията му, такова не може да се приеме за установено. Показанията на свидетеля в дадени в досъдебното производство са последователни и конкретни. Голословното им отрицание по неубедителната и неустановена причина, посочена от свидетеля, не ги лишава от доказателствена стойност. Въззивният съд кредитира показанията на св.М. П. дадени в досъдебното производство. Не кредитира показанията му, дадени пред въззивния съд (М. П. не е разпитван като свидетел пред първия съд). И този свидетел, подобно на всички посочени, без св. Б. Р., отрича да си е закупувал наркотици от подс. Н. Т., не поддържа показанията си от досъдебното производство, тъй като не ги бил чел, накарали го да ги подпише, текстът на показанията бил написан, бил уплашен и се разписал, а самите показания били верни наполовина, тъй като никога не си е поръчвал наркотици от подс. Т.. ( показания на л. 340, внохд). С това свидетелят уличава разследващия орган в манипулация на разпита и в незаконосъобразни действия, като уличаването е напълно голословно. Нелогично е, ако текстът на показанията е изготвен предварително, да съвпада, дори и частично, с това, което свидетелят е говорил. Неубедително и неправдоподобно е и това разследващият орган да съставя сам показания за конкретни факти, кореспондиращи с множество други доказателства, без тези факти да са изложени от самия свидетел. Въззивният съд оценява показанията на свидетеля във въззивното производство като израз на пристрастност към каузата на подсъдимите, като подчинени на стремеж за облекчаване на наказателноправното им положение, и като такива – неверни. Те не са подкрепени от никакви обективни данни. Релевантни и достоверни са и показанията на св. Б. Р. и в двете фази на производството. Св. Б. Р. също потвърждава фактите на наркоразпространителска дейност на подс. Н. Т., който множество пъти й предлагал наркотици, специално кокаин, за когото знаела (било известно), че продава. Описва конкретна среща, като първо се обадила по телефон, знаела, че се използват кодирани изрази, кокаина наричали „белуга“, при разговора с подсъдимия използвала точно този израз. Само един път си купила кокаин от подсъдимия - за 120 лв. (показания на л. 81, т. 7 ДП). Показанията на свидетелката от досъдебното и съдебно производство се явяват достоверни, като тези от досъдебното производство са прочетени поради липса на ясен спомен у свидетелката. Противоречия между тях не са налице. (показания на л. 513, т. 2 нохд и л. 81, т. 7 ДП) Въззивният съд се съгласява частично със съответната оценка на първостепенния съд и не ползва като доказателствено средство показанията на св. В. И., но не само частично, а изцяло. Свидетелят е служител на МВР, в ТС БОП гр. Перник и е провеждал оперативна дейност по установяване и разкриване на престъпната дейност на подсъдимите. В показанията си той разказва резултатите на собствената си оперативна работа, както и оперативната информация, с която е разполагал. Самият той не е възприемал лично пряко или косвено обстоятелства свързани с предмета на делото. За този свидетел е налице забраната по чл. 118, ал. 2 вр. ал. 1 НПК (ДВ бр. 18 от 2024г.) - че не могат да бъдат свидетели лицата, които са извършвали разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР. (показания на св. В. И. на л. 116, т. 1 нохд). Първостепенният съд посочва, че е ползвал частично показанията на св. Идакиев – в частта относно фактите, които лично е възприел, както и относно провеждани претърсвания и изземвания. Съдът не конкретизира възприетите лично от свидетеля факти. От мотивите се извежда, че съдът на практика не приема нищо установено въз основа на показанията на св. Идакиев като цяло, дори когато е имал на вниманието си показанията на свидетеля от провеждано от него пряко физическо наблюдение. Св. Идакиев, като служител на МВР, провеждал предпроцесуална разузнавателна дейност, включително участие в експлоатация на СРС, не е възприел лично релевантни за обвинението факти, а ги е разкрил посредством прилагане на оперативни способи и в качеството си на провеждащ оперативна разузнавателна дейност, при което наблюдението, като част от тези способи, не прави изключение, попада под забраната на чл. 118, ал. 2 вр ал. 1 НПК и поради това се явява недопустим свидетел. Въззивният съд кредитира и си служи с показанията на св. С. С. от досъдебното производство, но с уточнението, че това прави доколкото показанията намират потвърждение в годни и надеждни доказателствени източници и като част от останалия относим и достоверен доказателствен материал. Показанията на св. С. дадени в досъдебното производство (прочетени от първостепенния съд, на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК с оглед противоречия между тях и показанията в съдебното производство), по смисъл са относими към дейността на подсъдимите като организирана престъпна група. Те са с производен характер. Не почиват на непосредствено възприети конкретни обстоятелства, а са преразказ на информация от познати, приятели, каквито не се индивидуализират. (показания на л. 49, т. 7 ДП – прочетени). Така, свидетелят заявява, че след нанесен му побой от подс. Д., провел собствено „разследване“, за да разбере причината и от собствени „източници“, разговори с познати и приятели, разбрал що за човек бил подс. Д. – че има група за разпространение на наркотици, че разпространяват „дрогата“ предимно в Перник, но и в Радомир, че групата пребива хора по поръчка, че подс. Д. си държи наркотиците у неговия най-близък и доверен човек – подс. М. М., че има няколко дилъри, които работят за него, продават наркотици и му отчитат печалбата. Информацията по съдържание съвпада с показанията на свидетелите посочени по-горе за дейността на подсъдимите като организирана престъпна група. Доколкото показанията на св. С. са производни и не посочват конкретните източници на информация, те се оценяват от въззивния съд с ниска доказателствена стойност. Те не са достатъчни самостоятелно да докажат инкриминираната престъпна дейност, но я доказват като част от общата доказателствена съвкупност, съвместно с другите източници, чието съдържание подкрепят. Въззивният съд не кредитира показанията на св. С. дадени пред съда в първоинстанционното производство, където заявява, че „по принцип си сменя показанията“. (показания на л. 241, т. 1 нохд и прочетени на л. 49, т. 7 ДП). Промяната обяснява с полицейски натиск – в досъдебното производство полицаите го накарали да даде други показания, показвали му снимки на различни лица и го карали да даде показания срещу тях. Казал за подс. Д. това, което му казал да говори св. В. И. (служител на ГДБОП Перник), но в действителност не знае с какво се занимава подсъдимият. С това и този свидетел, подобно на редица други, посочени по-горе, голословно уличава полицейски служители и разследващ орган в незаконосъобразни действия – психически натиск с цел получаване на показания в определен смисъл. Такива действия нито на разследващ орган, нито на други служители на МВР, са обективно установени. Съдът оценява показанията на свидетеля в съдебното заседание като пристрастни и промяната им - като обусловена единствено от уклон на свидетеля за облекчаване наказателноправното положение на подсъдимите, и като такива - неверни. Същото значение, което придава на показанията от досъдебното производство на св. С., въззивният съд придава и на показанията на св. Д. С. от досъдебното производство. Те са също производни, без посочване на конкретните източници на информация. (показания на л. 87, т. 7 ДП, прочетени поради липса на спомен) В тях св. Сотиров описва, че чувал да се говори из града, че Н. Т. се занимава с продажба на наркотични вещества – „трева“ (марихуана) и кокаин, че продавал основно в центъра на града. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите Л. Д., М. М. и Н. А., дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал.1, т. 4 НПК, доколкото всички подсъдими не дават обяснения пред съда. Обясненията и на тримата подсъдими са кратки и се свеждат до отрицание на участие в организирана престъпна група и до това, че нямат никакви отношения с другите подсъдими (обяснения на подс. Д. на л. 3, т. 3 ДП и на подс. М. на л. 67, т. 4 ДП, подс. Н. А. – на л. 88, т. 5 ДП). Обясненията се оценяват като изцяло защитно средство. Те не отговарят на истината, доколкото са опровергани от всички останали достоверни доказателства, относими към това обвинение, и които установяват точно обратното – че подс. Д. е бил ръководител, стоял е начело на престъпната група, че подс. М. е бил най-силно до подс. Д. и се занимавал със съхраняване на наркотичните вещества и с предоставянето им на останалите подсъдими – членове на групата за разпространение, че подс. А. се е занимавал с разпространение на наркотичните вещества. Относими към фактите на вторичната престъпна дейност, осъществявана във връзка с принадлежността към организираната престъпна група на подс. Н. Т. са и събраните по делото веществени доказателствени средства от прилагане на специални разузнавателни средства. (т. 16 ДП). От тях се установяват разговори между подс. Т. и различни лица, насочващи към продажби на наркотични вещества означавани със зашифровани думи. Записан е разговор между жена и подс. Н. Т. за поръчка на наркотично вещество – кокаин, с шифрованото име „белуга“, жената казва на подсъдимия, че иска да го пита за „белуга“, подсъдимият я пита къде е, и дали „за шейсе“?“, а жената уточнява – „за сто и двайсе“. Подс. Т. й казва, че ще слезе до десет минути (разговор на 02.06.2018 г. в 21:54:15ч.). Малко по – късно – в 22:05:04 подс. Т. се обажда на жената, че е пред тях, а жената му отговаря, че слиза. Подобен разговор е проведен и на 05.06.2018 г. от 19:55:34 с мъж, който се обажда на подс. Н. Т., че иска да види неговия „гипсокартон“, в 01:46:20 ч. подс. Т. изпраща съобщение на мъжа “60 ли?“, а мъжът отговаря „Dap“, в 01:57:01ч. подс. Т. изпраща съобщение на мъжа , че е пред тях. ( л. 8 – 9 ,т. 16 ДП) С подобно съдържание е и разговор между мъж и подс. Т., на 21.06.2018 г. в 15:55:28 ч., в който подсъдимият пита мъжа колко му трябва - „шейсе?“ (л. 16, т. 16 ДП). Разговор, в който става въпрос за това дали момичета на парти „друсат“ и дали подс. Н. Т. идва е проведен на 05.08.2018 г. в 00:19:45 ч. Разговор, в който мъж иска от подс. Т. „трева“, а подс. Т. му предлага да звъни на „Стивън близнако“, и се уточнява, че иска „десет“ – 01.09.2018 г. в 00:00:51ч. (л. 28, т. 16 ДП) Записан е и разговор, в който се говори за „пушене“ и че е на такова място, че не може да се намери никога, че е „закопано“ – 01.09.2018г. 00:25:37ч. (л. 29, т. 16 ДП) Записани са и разговори и съобщения за искане за „шейсе“, „кво ти требва“, „50“ (л. 29 и 30, т. 16 ДП) Записано е съобщение от тел. 359897543638 до подс. Н. Т. дали може да дойде в „дараците“, подс. Т. отговаря, че ще прати един да му даде 120, отговор – дали може в понеделник, че тогава ще вземе заплата и подс. Т. му казва да даде поне 10 лв. за такси – 20.09.2018 г. съобщения от 02:53:41 до 03:10:15 ч. (л. 36, т. 16 ДП) Относими към фактите на вторичната престъпна дейност, осъществявана във връзка с принадлежността към организираната престъпна група на подс. Н. А. са и събраните по делото веществени доказателствени средства от прилагане на специални разузнавателни средства - подслушване. (т. 16 ДП). Характерно за записаните разговори на подсъдимия с различни лица е силната законспирираност, при която говорещите се разбират и без да формулират директно за какво става въпрос. Показателен е записан разговор на 29.08.2019г. от който се разбира, че мъж желае да се закупи очевидно наркотици – „епа, оти – да ти оставех пари и да таковам нещо аз…“, но подс. А. му отговаря: „Е нема как, Р. я нема“, (жената, с която живее заедно), мъжът го пита „а нема ли, горе има ли?“, подс. А. отговаря „не,не, не не,“, че „не е там, на друго место е“, и му казва да отиде на място, където преди „един път с тебе бъркахме един път, Сети ли се?“. Разговорът продължава с въпрос на подс. А. какво е станало, и къде е оставил „документите“, че му трябвали, мъжът отговаря, че ще мине да ги остави довечера, Н. А. го пита „Колко такова, едно ли““ мъжът отговаря „Ъъъ, две“. Записан е разговор и на 02.09.12018 г. между подс. А. и същия мъж отново за продажба на нещо –„стотинки“, което Н. А. казва, че е „над гаражо… у под дрехите“, мъжът уточнява, че му трябват „стои и двайсе“. Подс. А. отговаря – „Има“. Мъжът пита има ли някой на когото да остави парите, подс. А. му указва да отвори „джипо, у вратата на джипо ги остави“. – запис на л.32 – 34, т. 15 ДП. Следва разговор между двамата, при който подс. А. пита мъжа дали е намерил, мъжът отговаря „Да бе, да“, „сложил съм ти ги у вратата …“ Мястото, указано като такова за укриване очевидно на наркотици, е показателно, тъй като на също такова място - над гаража, по-точно - на покрива на гараж, при претърсване на 12.10.2018г., са намерени и иззети от разследващите органи процесните наркотични вещества, държани от подс. А. на тази дата – две бучки кокаин. По доказателствата по обвинението срещу подс. М. М. по чл. 354а, ал. 2, т. 1 пр. 2, вр. ал. 1 НК: Фактите, че на 13.10.2018г. подс. М. М. държал в жилището си в ••• кокаин с общо нето тегло 20,22 грама с процентно съдържание на активен компонент 47,74 % на стойност 3 235, 20 лева и 100 бр. таблетки 3,4- метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нето тегло 25,72гр. и съдържание на активен компонент 44,0%. на стойност 643,00 лева. се установяват от: Показания на св. М. Г., дадени в досъдебното производство и кредитирани от този съд по вече изложени съображения. (л. 20, т. 7 ДП). Свидетелката към момента на деянието и към момента на разпита й в досъдебното производство е живеела на семейни начала с подс. Н. А., но дава показания при разяснени права по чл. 119 НПК и чл. 121 НПК. Към момента на разпита й от първостепенния съд свидетелката вече не съжителства с подсъдимия. От показанията й дадени в досъдебното производство несъмнено се извежда връзката на подс. М. с намерените в дома им на 12.10.2018г. от разследващ орган наркотични вещества, тъй като при пристигане на място на служители на ГД БОП свидетелката се обадила на подс. М., който й казал да скрие намиращи се на бюрото в тяхната стая две пакетчета. Свидетелката успяла да ги сложи в джоба на халат, като знаела, че съдържат наркотик. После сама показала на разследващите органи къде са наркотиците. (показания на л. 20-21, т. 7 ДП) Връзката на подс. М. с тези пакетчета с наркотици се извежда не само от факта на специалните указания, които той дал на св. Г. да ги скрие, но и от това, че свидетелката съобщава, че подсъдимият от няколко месеца носил наркотици вкъщи. Въззивният съд, както се отрази и по-горе, кредитира показанията на св. Г. от досъдебното производство, като последователни и конкретни. Както вече се посочи, св. Г. в съдебното заседание отрича тези показания. Въззивният съд, по същите съответни съображения, изложени по отношение показанията на св. Г. по - горе, намира за недостоверно и заявеното от нея в съдебно заседание, че полицаите се опитвали да я манипулират и изкопчат информация, говорели й, че ако не каже това, което те искат ще си поеме последствията. Фактите по това обвинение се доказват и от протокол за претърсване и изземване от 13.10.2018г. в жилище на подс. М. - къща и прилежащи постройки и дворно място, находящи се в •••. (протокол претърсване на л. 57, т. 9 ДП). При претърсването от джобовете на бял халат върху спалня в стаята до кухнята, обитавана от подс. М. М. и св. М. Г. били намерени и иззети: 4 бр. найлонови пликчета с бяло прахообразно вещество, реагиращо при полеви тест на кокаин, 2 пликчета с 50 светлокафяви таблетки, които при полеви тест реагирали на амфетамин, 1 пластмасова опаковка „Упсарин“ с 3 найлонови пликчета в него с бяло вещество на бучки, реагиращо при полеви тест на амфетамин, 4 бр. празни найлонови пликчета със следи от бяло прахообразно вещество в едно от тях. Намерените вещества се установяват и от приложен към протокол за претърсване фотоалбум (л. 59, т. 9 ДП) От протокол за химическа експертиза № 354 от 16.11.2018г. на в.л. В. О. (л. 12, т. 8 ДП) и от протокол за експертиза 19/НАР - 127 от 05.02.2019г. на в.л. Е. К. (л. 21 т. 8 ДП), които се кредитират като обосновани и правилни, се установява, че намерените вещества са: кокаин с общо нето тегло 20,22гр. с процентно съдържание на активен компонент 47,74% на стойност 3 235,20лв. и 100 бр. таблетки 3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нето тегло 25,72гр. и съдържание на активен компонент 44,0% на стойност 643,00лв. , всичко – 3878,20 лв. Стойността на наркотичните вещества - общо 3878, 20 лв., се установява о т протокол за оценка на наркотични вещества, на основание Постановление на МС № 23 от 29.01.1998г. (л. 33, т. 8 ДП). Посочените писмени и веществени доказателствени средства, се оценяват като годни и достоверни, а експертизите – обосновани и верни. Въз основа на посочените доказателства, включително и тези относими към факта на организирана престъпна група, установяващи съхраняващата и разпространителска дейност на подс. М. М., въззивният съд прие за категорично и безспорно, че така намерените в дома му наркотични вещества принадлежат на, и са държани от, подс. М. М.. Фактите за инкриминираното престъпление се установяват и от записан разговор при приложени специални разузнавателни средства – подслушване между една жена, втора жена - св. М. Г. и подсъдимия в момента, в който на място в дома им са пристигнали служители на ГД БОП и разследващ орган за провеждане на претърсване. От разговора става ясно, че св. Г. казва на подсъдимия да си дойде, че „Некакви са у нас, борба с престъпността, идвай си веднага“, на което подсъдимият й казва три пъти „Махай всичко!“, жената отговаря: „Ама не съм, не съм…“, подсъдимият пак й казва да маха всичко. Жената го пита откъде да ги махне, подсъдимият й указва – „Тея дето, тея дето са, отгоре а, дето са три“. На въпрос на жената къде да ги сложи, подсъдимият отговаря: „От… бързо! Сложи си ги у гащите, у гащите. Бързо! Бързо и тва, и един чорап такъв, един чорап има.“ От естеството на разговора и конкретната обстановка се налага извод, че подсъдимият указва на жената - св. М. Г., да скрие наркотични вещества, за каквито и св. М. Г. говори и в показанията си от досъдебното производство, и чиито показания звукозаписът убедително потвърждава. - звукозапис на л. 1, т. 14 ДП“ По доказателствата за извършено от подс. Н. А. престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 пр. 2, вр. ал. 1 НК: Фактите за това, че на 12.10.2018г. в гаража на къщата си, находяща се в ••• подс. Н. А. държал високорисково наркотично вещество - 0,88 грама кокаин, с процентно съдържание на активен компонент 47,74% на стойност 140,80 лв. се установяват: От показания на св. Д. Д., дадени в досъдебното производство пред съдия и разследващ орган, прочетени. Конкретно за тази дата – 12.10.2018г. се установява, че св. Д., докато бил със св. Д. Д. и лицето Д. Р. се обадил на съпругата на подс. Н. А. – Р. А.а, за да вземе кокаин за 50 или 100 лв. и от която вземал наркотици, когато подс. А. отсъствал, вземал кокаин и от двамата, по-често от подс. А.. Извежда се, че наркотиците са държани от подс. А., който ги и продавал, а в негово отсъствие ги продавала съпругата му – Р. А.а. Отивайки до къщата обаче св. Д. Д. бил задържан. (разпит пред съдия на Д. Д. на л. 31,т. 7 ДП - прочетени и пред разследващ орган – л. 26, т. 7 ДП). Тези факти се установяват и от показанията на св. Д. Д. от досъдебното производство, потвърждаващи казаното от св. Д. Д.. (л. 52, т. 7 ДП) Свидетелите установяват факта на държане от подс. Н. А., конкретно на тази дата, на наркотично вещество – кокаин. Фактите се установяват и от писменото доказателствено средство протокол от 12.10.2018г. за претърсване и изземване от къща и прилежащи постройки на подс. Н. А., в гр. •••, когато върху покрива на десния гараж били намерени и иззети мобилен телефон, върху покрива на същия гараж в дясната част срещу мобилния телефон било намерено и иззето едно найлоново пликче с надпис „Фантастико“ в него - две бучки бяло вещество с неправилна форма (протокол за претърсване л. 98, т. 9 ДП). От протокол № 354 от 16.11.2018 г. за химическа експертиза на в.л. В. О., се установява, че намерените бучки бяло вещество с нето тегло 0,88 гр. са кокаин с процентно съдържание 47,74%. (л. 12, т. 8 ДП, приета в с.з. – л. 632 т. 3 нохд). Цената на наркотичното вещество - 140,80 лв. се установява с протокол за оценка на наркотични вещества, съгласно Постановление на МС № 23 от 29.01.1998г. ( л. 33, т. 8 ДП). Посочените доказателствени средства се оценяват като годни и достоверни, експертизата – обоснована и вярна. Специално що се отнася до показанията на свидетелите, кредитират се тези дадени в досъдебното производство, по вече изложени по-горе съображения. Относими към обвинението са и обяснения на подс. Н. А., дадени в досъдебното производство и прочетени от съда във въззивното следствие. Обясненията са съвсем кратки и се свеждат до твърдение, че намерените наркотични вещества не са негови. (л. 88, т. 5 ДП) Съдът не кредитира тези обяснения, тъй като те се оборват от останалата относима към обвинението и оценена като достоверна доказателствена съвкупност. Обясненията не съдържат и никаква фактологична конкретика. По съдържание са декларативни и не могат да опровергаят конкретиката на останалите относими по тези факти доказателства. Поради това съдът ги оценява като изцяло защитно средство Въз основа на посочените доказателства, включително и тези относими към факта на организирана престъпна група, установяващи разпространителска дейност на подс. Н. А., въззивният съд прие за категорично и безспорно установено, че така намерените наркотични вещества принадлежат на и са се държали именно от подсъдимия. Версията представена от защитата, че веществата биха могли да бъдат оставени от трето лице намира за декларативно заявена, необоснована и опровергана от конкретиката на релевантните доказателства. По доказателствата за извършено от подс. Н. Т. престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 пр. 2, вр. ал. 1 НК: Фактите за това, че на 12.10.2018г. в гр. Перник подс.Т. държал на тавана на къщата на св. С. С. – в ••• - 2,61 грама коноп със съдържание на активно вещество (тетрахидроканабинол) 2,63% на стойност 15,66 лева и 27 броя таблетки амфетамин с общо нето тегло 7,29гр. с процентно съдържание на активен компонент 0,6%, на стойност 218,70 лева. се установяват от показания на св. С. И., включително прочетените от досъдебното производство на л. 239 ,т. 1 нохд, л. 23, т. 7 ДП и на л. 54 т. 7 ДП, на св. А. И., и частично – от показанията на св. С. С., протокол за разпознаване, при което св. А. И. разпознава подс. Н. Т., като момчето, което дошло да вземе ключа за таванския етаж на къщата. Установява се и от оценен като законосъобразен протокол за претърсване и изземване на л. 41, т. 10 ДП. Установява се, че на 12.10.2018г. при претърсването на жилището обитавано от св. С. С. в •••, на таванския етаж на къщата, в трета стая от входната врата, над гардероб е намерена картонена кутия с надпис „Telenor“, съдържаща малко полиетиленово пликче съдържащо 20 бр. бели хапчета с изобразено на тях лого „Мицубиши“, реагирали на полеви наркотест на метаамфетамни и амфетамин. С експертна справка (ЕС) е установено теглото им – 5,4120 гр. (л. 3, т. 8 ДП) В същата стая в гардероб на най – горния рафт е намерена част от черен полиетиленов плик, а в него - 7 бр. бели на цвят хапчета с изобразено лого „Мицубиши“. С експертна справка е установено теглото им – 1,8805 гр. (л. 3, т. 8 ДП). В същата стая, пред телевизор е намерена една цигара с филтър, измерена с бруто тегло 0,43 гр., пълна със суха, тревиста маса със специфична миризма и тегло, съгласно ЕС на л. 3, т. 8 ДП – 0,4328гр. Зад вратата на стаята е намерена хартиена кутия с лого „Адидас“, а в нея - прозрачен полиетиленов плик със суха зелена тревиста маса, със специфична миризма, реагирала при полеви наркотест на канабис, и тегло съгласно ЕС на л. 3, т. 8 ДП – 0,4318 гр. В коридора на таванския етаж, в гардероб, на четвъртия рафт от долу нагоре, е намерен прозрачен полиетиленов плик с надпис „Добруджа хляб“, в който се намирала суха зелена тревиста маса със специфична миризма, реагирала на полеви наркотест на канабис, с бруто тегло – 4,56 грама, и нето тегло, съгласно ЕС на л. 3, т. 8 ДП – 1,8807 гр. С физико-химическа експертиза Протокол № 19/НАР – 127 на в.л. Е. К . (л. 21, т. 8 ДП) се установяват химическия състав на 27 бр. таблетки, с установено нето тегло – 7,29 гр., с наличие на амфетамин, пирацетам, кофеин и хинин и с процентно съдържание на амфетамин 0,6 %. С физико-химическа експертиза Протокол № 354 от 16.11.2018 г . на в.л. В. О., се установява, че иззетата зелена суха листна маса е коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2,63 %, нето тегло – 2,61 гр. С протокол за оценка на наркотични вещества се установява стойността на наркотичните вещества - таблетките амфетамин са на стойност – 218,70 лв., а конопът – 15,66 лв. (л. 33, т. 8 ДП), всичко – 234,36 лв. Въззивният съд кредитира показанията на св. С. И. и А. И., съответно – баба и майка на св. С. С., като последователни, включително и прочетените от досъдебното производство, вкл. прочетени на св. А. И. от въззивния съд от досъдебното производство на л. 56, т. 7 и л. 58, т. 7 ДП. От изложените свидетелските показания се установява, че на таванския етаж в къщата на ••• живеели св. С. С. и брат му – С., които са близнаци. И действително на 10.10.2018г. (два дена преди претърсването) подс. Т. е отишъл в къщата на св. С. С., и то докато последният е бил в чужбина – в Англия, заминал на 09.10.2018г. – показания на св. А. И., прочетени от л. 56 т. 7 ДП. Установява се, че за да може да влезе в къщата и стигне до тавана, на подс. Т. му бил е необходим ключ, именно за което се и обадил на св. С. С., а той – на майка си - св. А. И.. Фактът на отиването на подс. Т. до таванския етаж е безспорен. Спорна е единствено целта на това отиване – дали подсъдимият да си вземе суичър, забравен там от събиране от времето преди св. С. С. да замине за Англия, както това се твърди в показанията му, или за да остави или вземе оттам наркотични вещества, или изобщо за да извърши нещо, което по недвусмислен начин да покаже връзката му с намерените на тавана по-късно при претърсването наркотични вещества. Целта на отиването на подс. Н. Т. не се извежда пряко от относимите гласни доказателствени средства. Връзка на подс. Т. с намерените наркотични вещества не се извежда и от назначената от въззивния съд дактилоскопна експертиза, изследвала годни дактилоскопни следи по кутия „Адидас“, в която е намерена марихуана, и експертизата установява, че следите не са на подс. Т.. Целта на отиването на подсъдимия Т. се извежда убедително от изготвени по делото веществени доказателствени средства от прилагане на специални разузнавателни средства. Касае се за подслушан и записан разговор между св. С. С. и подс. Т.. Записан е разговор на 10.10.2018г. между подс. Н. Т. и св. С. С., в който подс. Т. иска да си вземе „това горе у дворо, къде е?“, св. С. го пита „кое“, подсъдимият му отговаря „како кое?“, С. отговаря с „аха“ – т.е. разбрал е, а подсъдимият уточнява „моите неща“. Св. С. С. отговаря, че подс. Т. трябва да вземе от майка му ключ, защото той му го е оставил горе у гардеробчето, у коридора. Уточнява, че „същата вечер направо, един пичага искаше и дойде и му дадох цело - едно“. Подсъдимият Т. го пита „Добре, а парите там ли са?“, а св. С. С. му отговаря: „Да, в кутия от „Дънхил“, те са точно там, горе, на …“ От разговора, макар и с недомлъвки и законспириран език, се разбира достатъчно, че и двамата участници в него знаят добре за какво става въпрос и че това, за което става въпрос не може да се коментира открито. Разбира се, че поводът на отиването на подс. Т. до тавана на къщата изобщо не е забравен суичър. Поводът е не да се остави нещо, а да се вземе. В разговора се използва кодиран език, със скрити указания за „моите неща“, които св. С. и подс. Т. явно знаят какви са, че нещата са такива, от които на „един пичага“ е дадено „едно цело“, както и че това е платено, именно за което и подс. Т. задава въпроса: „Къде са парите?“. Разкрива се законспирирано съдържание на разговора, при което подс. Т. си държи негови „неща“ на тавана на св. С. С., които „неща“, в съвкупността от доказателствата, свързани с дейността на подс. Т., следва да се разбират като наркотични вещества, каквито на 12.10.2018г. са и намерени. С това версията, че подс. Т. е отишъл на тавана, за да си вземе дреха се разобличава като лъжлива, невярна. От законспирирания език на разговора съдът приема, че двамата - св. С. С. и подс. Н. Т. разговарят за съхранявани на тавана наркотични вещества, които се държат от подс. Т.. Версията за вземане на забравен суичър се оборва и от показанията на св. С. И. (баба на св. С. С., живееща в къщата) – прочетени от л. 22, т. 7 ДП, че когато подс. Т. си тръгвал след въпросното посещение, не е видяла да носи нещо в ръцете си, както се очаква да носи, в случай че наистина си е взел забравен суичър. Версията е опровергана и от показанията на св. А. И., че св. С. С. заминал за Англия за неопределено време и поне за момента - към 16.10.2018г. нямал идея да се връща в България. (прочетени показания от разпит на 16.10.2018г. на св. А. И..) Заминаването на св. С. С. за неопределено време и отсъствието на планове за скорошно завръщане е друго фактическо обстоятелство, което логично изключва възможността намерените на тавана наркотични вещества да са държани там от св. С. С., или най-малкото – показва, че не са държани там само от него и за него, а и от подс. Т. и за него. Разкрива се още, че таванът очевидно се е ползвал от подс. Т. като тайник, до който, чрез св. С. С., е имал осигурен достъп. Продължението на записания разговор показва уточняване между св. С. и подс. Т. на това къде се намира св. А. И. в момента, и че подс. Т. отива към нея – разговор на 10.10.2018г. в 16:48:50ч. (л. 40, т. 16 ДП). От изложените доказателствени средства не се извежда това, отивайки на таванския етаж, подс. Н. Т. тепърва да е оставял наркотични вещества, а се извежда, че такива вече са се намирали там и те са свързани именно с него и с факта на упражнявано от него държане. Косвени доказателства за това, че подс. Т. държи и се разпорежда с наркотични вещества, съхранявани на тавански етаж на св. С. С. са и показанията на св. Д. Д. за връзка и особености на отношенията между подс. Т. и св. С., а именно – че св. С. С. си държи наркотици в тях, в кутия за обувки, обикновено – 2-3 грама кокаин, но се е случвало да крие в тях и наркотици на подс. Н. Т.. Св. С. не е продавал за подс. Т. наркотици, а само му ги пазил. Това му го е казвал лично С. С., като наркотиците на подс. Н. Т. св. С. ги държал в същата кутия. (показания на св. Д. Д. пред съдия на л. 26, т. 7 ДП и на л. 31, т. 7 ДП прочетени.) За практика подс. Т. да си държи наркотичните вещества на други места – не където самият той живее, а там, където живеят други лица и то докато отсъстват и не са в страната, са и показанията на св. Д. Д. от досъдебното производство - че си купувал кокаин и „трева“ – общоизвестен жаргон за наркотика марихуана, от подс. Н. Т. и е чувал, че си държи наркотиците в къщата на друго лице - Д. С., който не е в България. За достоверността на показанията на свидетелите и от тази група, дадени в досъдебното производство, въззивният съд вече изложи съображения. В същия смисъл съдът оценява показанията и на самия св. Д. С., производни по процесните факти, от досъдебното производство (на л. 87, т. 7 ДП), прочетени, че мисли, че някакви „неща“ подс. Н. Т. е оставял и при С. С., защото Н. Т. му е казвал неведнъж, че трябва да се види за малко със Стивън. При така изложеното, въззивният съд не кредитира показанията на св. С. С., дадени в съдебното заседание – л. 547, т. 2 нохд, че преди да замине за Англия се били събрали в къщата на баба му и че Н. Т. си бил забравил суичър, който искал да си вземе. Изложеното от свидетеля се разкрива като версия неотговаряща на действителното положение и изградена, за да обслужи защитна теза на подсъдимия Т., още повече поради очевидно развитите доверителни и приятелски отношения между двамата. В обобщение, анализът на съвкупността от доказателства, относими към процесното деяние, насочва към това, че в къщата на св. С. С. подс. Т. е държал свои наркотични вещества, каквито са и намерени. Относимо към това обвинение е и съдебно-дактилоскопната експертиза, изготвена от в.л. Е. К. – протокол № 511 от 2508.2025г., назначена от въззивния съд, която е изследвала дактилоскопни следи, оставени по кутия за обувки марка „Адидас“ , иззета с протокол за претърсване и изземване от адрес •••, но не е установена идентичност между тези следи и сравнителни дактилоскопни отпечатъци на подсъдимия. (експертиза на л. 149, внохд). Това, че не са открити следи на подс. Т. обаче не заличава установената с други доказателства връзка между него и намерените наркотични вещества. Невинаги и не непременно държането на наркотични вещества предполага оставяне на следи. При така изложената доказателствена съвкупност въззивната инстанция изключва версията, за която се навеждат доводи от защитата на подсъдимия, някое друго лице да е оставило процесните наркотични вещества, доколкото малко преди претърсването в къщата на С. С. се били събрали приятели за парти. Както се вижда от протокол за претърсване, наркотичните вещества са намерени на места, които изключват случайното им оставяне или забравяне от трети лица, още по – малко – при парти. Местата говорят за нарочно укриване: над гардероб в картонена кутия с надпис „Telenor“, в гардероб на най-горния рафт, зад вратата на стая в хартиена кутия с лого „Адидас“, в коридор на таванския етаж, в гардероб, на четвъртия рафт от долу нагоре. Веществата също така са и в количества, които логично, също правят версията за оставянето им от трети лица във връзка и по повод парти, неправдоподобна. Версията е както нелогична, така и опровергана от останалите релевантни доказателства. Общо по доказателствените източници: Първостепенният съд е описал номинално и подробно всички доказателствени източници по делото, чието повтаряне не се явява необходимо. Характерно за доказателствената част на мотивите на съда е, че липсва особена аналитична част, както и свързаност на доказателствата със съответните фактически обвинения, наложило използване на различен подход към тези положения от страна на въззивната инстанция, така че мотивите да са ясни и разбираеми за фактите и за начина на формиране на доказателствените изводи. Като цяло събраните писмени доказателства и доказателствени средства и от първата, и от настоящата инстанция, са надлежни, достоверни и се приемат за годни. Същият извод се съставя и по отношение на изготвените експертизи. Изводът е относим и към ВДС от приложени СРС, които се явяват законосъобразни, респективно се кредитират, така както това е направил и първият съд. Недостатък на подхода на първия съд при определяне на доказателственото значение на ВДС от СРС по отношение на организираната престъпна група е, че, независимо че ги кредитира, на практика ги е игнорирал. Съдът е оставил без внимание съдържанието на звукозаписи на разговори, показващи фактите на провеждана вторична престъпна дейност от подсъдимите Н. Т., Н. А. и М. М., косвено потвърждаваща факта на организирана престъпна група с цел престъпления с предмет наркотици, в частност – за тяхната продажба. Оценката на въззивния съд на ВДС, като различна, бе вече показана. От назначената от въззивния съд техническа експертиза № 18 – ЦКТС от 09.01.2026г. на в.л. Л. П. и в.л. Г. Д., изследвала информационното съдържание на данните, намиращи се в мобилни устройства на подсъдимите, не се извеждат релевантни факти. ( л. 253, внохд) По делото са разпитани множество свидетели, чиито показания настоящата инстанция оценява като ирелевантни, те не допринасят с нищо за изясняване на обективната истина, поради което не се нуждаят от обсъждане. В тази група са показанията на свидетелите: С. С., С. В., Д. П., Х. С., Р. И., Я. Т., св. А. М., Р. С., Т. Н., К. Н., Р. Б.. Оценката, дадена им от първостепенния съд, че ги кредитира, е без доказателствено значение. Въззивната инстанция не се съгласява с голяма част от оценките на първостепенния съд на показанията на свидетели. Касае се за тези свидетели, чиито показания са относими към фактите на организирана престъпна група, и които факти първият съд е приел за недоказани. За да стигне до извода за недоказаност, съдът е отхвърлил показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство, по еднотипни и бланкетни мотиви – че показанията не се поддържат от свидетелите в съдебното заседание, че са общи и неконкретизирани, че не се подкрепят от останалите доказателствени източници, както и обратно – казаното от свидетелите в съдебното заседание се подкрепя от останалите доказателства. По този начин са оценени показанията на св. З. Ч., св. М. Я., св. М. Т., св. Б. С., св. А. И., св. Д. Д., св. Д. Д., св. Е. Е. и св. С. С.. Обратно, този съд намира за верни, при съответните констатирани противоречия, точно показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство, което бе показано по-горе по отношение на всеки отделен свидетел. От общия и бланкетен преглед на първостепенния съд на показанията на групата свидетели, посочена по-горе, относително изключение прави само анализът на показанията на св. А. Н., дадени пред съдия в досъдебното производство, и на които първият съд е отделил повече място. Обемът на аргументите на съда е по-голям в сравнение с този за другите свидетели, но той не се отразява на това, че аргументите остават неверни. По същество и този анализ е резултат на повърхностен подход към показанията на свидетеля в досъдебното производство пред съдия, и които съдът е прочел в отсъствие на свидетеля - той не е бил разпитан от първия съд. И тези показания първостепенният съд, подобно на показанията на другите свидетели, относими към обвинението за организирана престъпна група, определя като общи и неконкретизирани. Тази оценка е необоснована. Прегледът на показанията на св. А. Н., дори само тези пред съдия, не разкрива да са общи и лишени от конкретика и това бе вече показано в анализа, проведен от настоящата инстанция по-горе. Неверен е и доводът на първия съд, че показанията на св. А. Н. са неверни, защото цитирал разговор с подс. Д., а подс. Д. не давал обяснения, което пък не позволявало да се провери верността на казаното от св. Н.. С това първият съд неправилно е лишил от доказателствена стойност показанията само поради това, че не е могъл да ги подложи на проверка чрез обяснения на подсъдимия, и то при принципното положение, че обясненията имат двойнствена природа – не само на доказателствено, но и на защитно средство. С това на практика съдът е приложил отречената максима, характерна за системата на формалните доказателства, че „един свидетел не е свидетел“, т.е. отказал е да интерпретира показанията на св. А. Н. като самостоятелен и автентичен доказателствен източник. Този подход настоящата инстанция намира за повърхностен и водещ до неверни съждения. Поради това сам проведе собствен и различен анализ, показан по-горе. Съдът съобрази нормата на чл. 177, ал. 1 НПК за доказателствената сила на данните, получени при използване на специалните разузнавателни средства – че обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства. Съобрази и нормата на чл. 281, ал. 8 НПК - че осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4, доколкото за прочитане на показанията на свидетелите от досъдебното производство защитата не е давала съгласие. Този съд, като обсъди цялата доказателствена съвкупност намери, че обвинението се доказва не само от доказателствените средства, получени от прилагане на специални разузнавателни средства, нито само от прочетените показания на свидетелите по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, дори и при съвкупното действие на двете забранителни норми. Освен източниците събрани по този ред, за всяко обвинение са налице и показания на свидетели, за които не действа забраната по чл. 281, ал. 4 НПК, тъй като показания в досъдебното производство са давани и пред съдия, както и са събрани писмени доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване, веществени доказателства – самите намерени процесни наркотични вещества, експертизи. Разпитани пред съдия в досъдебното производство са ключовите свидетели по фактите на организираната престъпна група: А. Н., Д. Д., З. Ч.. От правна страна: Относно престъплението по чл. 321 НК При така установените факти, въззивният съд, за разлика от първостепенния, прие, че подсъдимите са виновни по съответно предявеното им обвинение. Относно подс. Л. Д.: При така установените факти, съдът прие, че подс. Л. Д. от обективна и субективна е извършил вмененото престъпление по чл.321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.1, вр. ал.1 от НК, като в периода от началото на месец септември 2017г. до 13.10.2018г., на територията на област Перник ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, с участници - М. Б. М., Н. П. А. и Н. П. Т., като групата е създадена с користна цел - получаване на парични облаги от продажба на наркотични вещества, и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК. Несъмнено е установено, че подс. Л. Д. е бил ръководител на групата като: осигурявал първоначалното й снабдяване с наркотици, провеждал координацията между членовете на групата – останалите подсъдими, които от своя страна както лично разпространявали на потребители, така и ги предоставяли за разпространение на други лица - дилъри, а получените парични средства в крайна сметка отивали за ръководителя – подс. Д., разпределял между групата печалбата от продажбите. Относно подс. М. М.: При така установените факти, съдът прие, че подс. М. М. от обективна и субективна страна е извършил вмененото престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК, като в периода от началото на месец септември 2017г. до 13.10.2018г., на територията на област Перник, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, с ръководител - Л. Е. Д., и други участници - Н. П. А. и Н. П. Т., като групата е създадена с користна цел – получаване на парични облаги от продажба на наркотични вещества и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК. Безспорно се установи, че подс. М. е бил най-приближеният до подс.Д. участник в групата. Занимавал се със съхранение на по-голямото количество наркотици, както и вземал наркотици от гр. София, които подс. Д. осигурявал преди това. Отчитал приходите от продажби на наркотици на подс. Д.. Относно подс. Н. А.: При така установените факти, съдът прие, че подс. Н. А. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК, като в периода от началото на месец септември 2017г. до 13.10.2018г., на територията на област Перник, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, с ръководител - Л. Е. Д., и други участници - М. Б. М. и Н. П. Т., като групата е създадена с користна цел – получаване на парични облаги от продажба на наркотични вещества и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК. Несъмнено се установи, че подс. Н. А. е бил разпространител на наркотични вещества, получените парични средства от продажбите отчитал на подс. М., който от своя страна се отчитал на подс. Д.. Относно подс. Н. Т. При така установените факти, съдът прие, че подс. Н. Т. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК като в периода началото на месец септември 2017г. до 12.10.2018г., на територията на област Перник, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, с ръководител - Л. Е. Д., и други участници - М. Б. М. и Н. П. А., като групата е създадена с користна цел – получаване на парични облаги от продажба на наркотични вещества и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 НК . Тъй като участието на подс. Н. Т. в организираната престъпна група е пресечено по-рано от заявеното в обвинението – той е бил задържан на 12.10.2018г., а обвинението е, че участието е продължило до 13.10.2018г., съдът оправда подсъдимия за участие в групата продължило до 13.10.2018г., тъй като то е продължило реално до 12.10.2018г. По същия начин, както и подс. А., подс. Н. Т. бил разпространител на наркотични вещества, получените парични средства от продажбите отчитал на подс. М., който от своя страна се отчитал на подс. Д.. По престъпната дейност на всички подсъдими по чл. 321 НК: Общо за организираната престъпна група може да се каже, че е извършвала реална дейност – продажби на наркотични вещества, и не била сведена само до подготовка и образуване, макар че достатъчно от законова гледна точка е самият факт на престъпно сдружаване, без значение последващата друга (вторична) престъпна дейност. По делото са събрани достатъчно преки, но и косвени доказателства, от които следва единствен извод, че между подсъдимите е била сформирана и е действала организирана престъпна група, макар да не са налице доказателства за точните място и механизъм на създаване. Подсъдимите са били част от организирана система, която отговаря на определението по чл. 93, т. 20 НК – да представлява структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. В случая, макар да не се явява необходимо да има стриктна йерархия или строго структурирани вътрешни отношения с разпределение на функциите между участниците, такива са били налице. Подс. Д. е вземал организационни решения като ръководител, направлявал и финансите на групата, а останалите, като участници, са отговаряли за съхранение и за продажбите на наркотични вещества, от които се генерирали печалби. Налице е и продължителност на съществуването на групата - от месец септември 2017г. до 13.10.2018г., когато подсъдимите А., М. и Д. са бил задържани, а за подс. Т. – до 12.10.2018г. когато той е бил задържан. Подсъдимите са съставлявали структурирано трайно сдружение с предварително дефинирана специална цел - да извършват съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и с цел имотна облага – като користна цел, и такива са били престъпленията по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК. Също така, е без значение дали подсъдимите са се познавали помежду си. Нормата на чл. 93, т. 20 НК не въвежда такова условие, за да е налице престъпно сдружение. Достатъчно е обективната принадлежност на лицето към него, като и субективното съзнаване, че е част от такава организация. Групата е създадена с користна цел – да извлича от вторичната престъпна дейност – самите престъпления с наркотици, облаги. Не е необходимо да е доказан точният механизъм на генериране и разпределение на печалбите от продажбите на наркотици. Достатъчно е да е установено, че печалбите се явяват смисълът на сдружаването, а това е несъмнено доказано. Сформираното сдружение е било трайно както във времето, така и като устойчивост на обективните връзки между участващите лица. Установено е и, че е налице от обективна страна и насоченост на престъпното сдружение към извършване на определен вид престъпления – по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК. Престъпленията, към чието извършване е била насочена деятелността на организираната група, са наказуеми с повече от три години лишаване от свобода. От субективна страна всеки от подсъдимите е съзнавал обективните признаци на престъплението – че е налице организирана престъпна група, към която принадлежат, всеки е съзнавал конкретното си място и функция, която е имал в групата – подс. Д. – на ръководител, а останалите подсъдими – на участници, всеки от тях допринасящ за постигане на целта на групата – извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК и получаване на облаги от тях. Всеки от подсъдимите е извършил вмененото престъпление умишлено по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. По тези съображения съдът отмени присъдата в частта, с която подсъдимите са били признати за невиновни да са извършили престъпление по чл. 321 НК и вместо това постанови обратното. Относно престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, извършено от подс. М. М.: Първостепенният съд, вярно и обосновано, при така установените факти е приел, че подс. М. М. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 13.10.2018г. държал в жилището си в ••• различни видове високорискови наркотични вещества - кокаин с общо нето тегло 20,22 грама с процентно съдържание на активен компонент 47,74 % и стойност - 3 235, 20 лева и 100 бр. таблетки 3,4- метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нето тегло 25,72гр. и съдържание на активен компонент 44,0%. и стойност - 643,00 лева. Подсъдимият е държал високорисковите наркотични вещества без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, имал е представи за всички обективни елементи на престъпния състав, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Относно престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, извършено от подс. Н. А. Първостепенният съд, вярно и обосновано, при така установените факти е приел, че подс. Н. А. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 12.10.2018г. в гаража на къщата си, находяща се в ••• държал високорисково наркотично вещество - 0,88 грама кокаин, с процентно съдържание на активен компонент 47,74% на стойност 140,80 лв. Подсъдимият е държал високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, имал е представи за всички обективни елементи на престъпния състав, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Относно престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, извършено от подс. Н. Т.: Първостепенният съд, вярно и обосновано, при така установените факти е приел, че подс. Т. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 12.10.2018г. в жилище на св. С. С. в ••• държал високорискови наркотични вещества - 2,61 грама коноп със съдържание на активно вещество (тетрахидроканабинол) 2,63% на стойност 15,66 лева и 27 броя таблетки амфетамин с общо нето тегло 7,29гр. с процентно съдържание на активен компонент 0,6% , на стойност 218,70 лева. Подсъдимият е държал високорисковите наркотични вещества без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, имал е представи за всички обективни елементи на престъпния състав, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. По обвинението срещу тримата подсъдими М. М., Н. А. и Н. Т. за престъпление по чл. 354а, ал.2, т.1 вр. ал.1 НК: Тъй като първостепенният съд е оправдал и тримата подсъдими - М. М., Н. А. и Н. Т. по квалификацията за по-тежко престъпление по чл.354а, ал.2, т.1 вр. ал.1 НК – всеки от тях да е държал горепосочените (за него) наркотични вещества, с цел разпространение и всеки от тях да е извършил това деяние в изпълнение на решение на организирана престъпна група, независимо че въззивният съд намира, че установените факти говорят за извършено от всеки от тях на престъпление по по-тежката вменена квалификация, с оглед забраната за влошаване положението на подсъдимия без съответен протест (правилото reformatio in peius), съответният изход на делото не може да се промени, а присъдата в тази оправдателна част следва да се потвърди. Подсъдимите М. М., Н. А. и Н. Т. безспорно са държали високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително, при което те, най-малко, са извършили приетите като правна квалификация от първостепенния съд престъпления. Съдът за нито един от тримата подсъдими Н. А., М. М. и Н. Т. не възприе теза на защитата държането на наркотичните вещества да съставлява маловажен случай, доколкото споделя разбирането, че фактите за всеки от тях разкриват цел за разпространение, отделно и разпространителска дейност и дейност в изпълнение на решение на организирана престъпна група, независимо че съдът не може да преценява тези положения номинално като правна квалификация в тежест на подсъдимите поради забраната reformatio in peius. Тези обстоятелства обаче могат да се отчитат при преценката дали отделният случай на държане на наркотични вещества е с типичната обществена опасност за този род престъпления, което съдът прецени положително. Наред с това, за нито един от трите случая, касаещи тримата подсъдими – М., А. и Т., не може да се приеме, че държаното количество наркотични вещества е малко или незначително, така че да обуслови маловажен случай При така изложеното, съдът потвърди присъдата в наказателноосъдителната част за подсъдимите М. Б. М., Н. П. А. и Н. П. Т. за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, както и в оправдателната част по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК – да са държали наркотичните вещества с цел разпространение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Присъдата на първостепенния съд е правилна в частта на приложението н а чл. 354а, ал. 6 НК за отнемане в полза на държавата на предмета на съответното престъпление – инкриминираните наркотични вещества, поради което въззивната инстанция я потвърди и в тази част. По наказанието: По наказанието на подс. Л. Д.: За извършеното от този подсъдим престъпление по чл.321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.1, вр. ал.1 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Съдът индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия като отчете, че са налице смекчаващи обстоятелства – немалката продължителност на наказателното производство, считано от момента в който подсъдимият е привлечен като обвиняем – 13.10.2018г., близо осем години, това, че е работил като шофьор в транспортна фирма, както и това, че е бил неосъждан към времето на извършване на процесното престъпление. Налице са и отегчаващи обстоятелства – немалка продължителност на съществуването на организираната престъпна група и това, че престъпленията, за чието извършване е била създадена, са реално извършвани. Съдът съобрази и съответния подаден протест, с който се иска налагане на минималното предвидено в закона наказание - пет години лишаване от свобода. Същото се явява най-благоприятно за подсъдимия, тъй като не са налице обстоятелства, които формират основанието на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - не са налице нито многобройни, нито дори едно, но изключително, смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и минималното предвиденото по закон наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо, съдът наложи наказание на подсъдимия Л. Д. на основание чл. 54 НК - пет години лишаване от свобода. Налице е основанието на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо наказание между наложеното с въззивната присъда и тези, по които подсъдимият е осъждан - нохд № 67/25 на Окръжен съд Перник (с наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода) и нохд № 977/19 на Районен съд – Перник (с наложено наказание три месеца лишаване от свобода), а именно – пет години лишаване от свобода, което съдът и определи. Престъпленията по тези осъждания са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което да е от тях. Съдът намери, че на основание чл. 24 НК следва да увеличи общото най-тежко наказание с осем месеца, при което окончателното наказание, което подсъдимият следва да търпи, след увеличението, възлиза на пет години и осем месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е лице с висока обществена опасност, изводима от механизма на ръководене и дейност на организираната престъпна група, съществувала продължително време, добавена към факта на извършени други две престъпления, по които са останалите осъждания, също с висока степен на опасност – против личността - по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и против собствеността - по чл. 214, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2 НК. Целите на наказанието при тази съвкупност от престъпления не могат да бъдат постигнати само с определеното едно общо най-тежко. Налице е правна необходимост от усилване на поправителния и превантивен ефект на наказанието и компенсиране на поглъщането на полеките наказания от най-тежкото. Съдът намира увеличението от осем месеца за съразмерно на тежестта на престъпленията в съвкупността, като отчете, че номинално общият сбор на наказанията възлиза на шест години и девет месеца. Увеличението е в законовите граници на чл. 24 НК, тъй като не надвишава този сбор, то е под една втора на най-тежкото наказание (възлизаща на две години и шест месеца), и не надхвърля предвидения максимален размер за наказанието „лишаване от свобода“ по чл. 39 НК – двадесет години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС съдът определи първоначален режим за изтърпяване на общото и увеличено наказание – строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът приспадна времето на предварително задържане на подсъдимия Л. Д. по настоящото дело, считано от 13.10.2018г. до 05.06.2019г., времето, през което подсъдимият е бил задържан по нохд № 67/2025 на Окръжен съд - Перник, считано от 17.01.2023г. до 25.01.2023г., както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ по нохд № 67/2025 на ОС Перник, считано от 25.01.2023г. до 05.06.2023г. По наказанието на подс. М. М.: За извършеното от този подсъдим престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2- ро и пр. 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Съдът индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия като отчете като смекчаващи обстоятелства – немалката продължителност на наказателното производство, считано от момента, в който подсъдимият е привлечен като обвиняем – 17.10.2018г., близо осем години, както и това, че е работил като търговски агент в дружество. Отчете и отегчаващи обстоятелства – обременено съдебно минало (подсъдимият е бил осъждан, нереабилитиран, по нохд № 145/11 на РС Брезник, нохд № 114/11 на РС Трън, и нохд № 371/14 на РС Перник), както и немалката продължителност на съществуването на организираната престъпна група и това, че престъпленията за чието извършване е била създадена са реално извършвани. Съдът съобрази и съответния подаден протест, с който се иска налагане на минималното предвидено в закона наказание – три години лишаване от свобода. Същото се явява най-благоприятно за подсъдимия, тъй като не са налице обстоятелства, които формират основанието на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - не са налице нито многобройни, нито дори едно, но изключително, смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и минималното предвиденото по закон наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо, съдът наложи на подсъдимия М. М. наказание на основание чл. 54 НК - три години лишаване от свобода. Предвиденото по закон наказание за извършеното от подс. М. М. престъпление по чл. 354а, ал. 3 , т. 1 НК е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева; Наложеното на подсъдимия наказание от първостепенния съд за това престъпление е десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв., при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК. Срещу осъждането на подсъдимия в тази част на присъдата не е подаден протест. Прокурорът не заявява недоволство и не прави искания нито по отношение на квалификацията на престъплението, нито по отношение размера на наказанието. Настоящата инстанция намира наказанието за снизходително, неоснователно занижено като определено при липса на обстоятелства отговарящи на хипотезата на чл. 55 НК. Невярна е преценката на първия съд, че отчетените от него смекчаващи обстоятелства - трудова заетост, семейна ангажираност и продължителност на разследването, са многобройни такива. Специално срокът на производството не се явява и изключително смекчаващо обстоятелство, тъй като не е извънредно дълъг. Неясен е и придаденият от първостепенният съд смисъл на обстоятелството „семейна ангажираност“. Сам, въззивният съд не разглежда семейното положение на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство. Доколкото този съд не може да утежнява положението на подсъдимия поради забраната reformatio in peius, присъдата в тази част следва да се потвърди, както е постановена. Налице е основанието на чл. 23, ал. 1 НК за определяне на общо найтежко наказание между наложеното с въззивната присъда за престъплението п о чл. 321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК - три години лишаване от свобода и наложеното с първоинстанционната присъда, в която част е потвърдена, наказание за престъпление по чл. 354а ал. 3, т. 1 НК - десет месеца лишаване от свобода, а именно – три години лишаване от свобода. Двете престъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което да е от тях. Към най-тежкото наказание съдът присъедини, на основание чл. 23, ал. 3 НК, и наказанието „глоба“ в размер на 1000лв. Налице е основанието и на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно най-тежко наказание между наложените по настоящото дело и по друго осъждане - по нохд № 437/25 на Районен съд – Перник, наказание - пробация за срок от две години. Престъпленията по тези осъждания са извършени преди да има влязла в сила присъда за което да е от тях. Ето защо, въззивният съд определи едно общо най- тежко наказание по тези осъждания - три години лишаване от свобода, към което на основание чл. 23, ал. 3 НК присъедини и наказанието „глоба“ в размер на 1000 лв. Съдът не приложи по отношение на подс. М. нормата на чл. 24 НК за увеличаване на наказанието, като отчете, че множеството от престъпления, за които е наложено наказание лишаване от свобода е минималното за съвкупност и че за третото престъпление - по нохд № 437/25 наложеното наказание е пробация. При това намери, че и само най- тежкото наказание ще постигне целите по чл. 36 НК. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът определи първоначален режим за изтърпяване на наказанието три години лишаване от свобода - общ режим. На основание чл. 25, ал 3 НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода приспадна изтърпяното до привеждане в изпълнение на настоящата присъда наказание пробация за срок от две години, наложено по нохд № 437/25 на Районен съд - Перник, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. Съдът приспадна на основание чл. 59, ал. 1 НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода и времето на предварително задържане на подс. М. М. по настоящото дело от 17.10.2018г. до 12.06.2019г. В съответната част постановеното от първостепенния съд - че приспада времето от 17.10.2018 г. до 17.06.2019г., като грешно, е отменено. Данните по делото показват, че подс. М. М. е бил задържан на 17.10.2018г. и с определение на СпНС от 12.06.2019г. е освободен, като мярката за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „подписка“ (л. 56, т. 4 ДП). По наказанието на подс. Н. А.: За извършеното от подсъдимия Н. А. престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Съдът индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия като отчете като смекчаващи обстоятелства – немалката продължителност на наказателното производство, считано от момента, в който подсъдимият е привлечен като обвиняем – 13.10.2018г., близо осем години, чистото съдебно минало към датата на престъплението, както и това, че е работил като кофражист. Налице са и отегчаващи обстоятелства – немалката продължителност на съществуването на организираната престъпна група и това, че престъпленията за чието извършване е била създадена са реално извършвани. Съдът съобрази и съответния подаден протест, с който се иска налагане на минималното предвидено в закона наказание – три години лишаване от свобода. Същото се явява най-благоприятно за подсъдимия, тъй като не са налице обстоятелства, които формират основанието на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - не са налице нито многобройни, нито дори едно, но изключително, смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и минималното предвиденото по закон наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо съдът наложи на подсъдимия Н. А. наказание на основание чл. 54 НК - три години лишаване от свобода. Предвиденото по закон наказание за извършеното от подс. Н. А. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева; Наложеното на подсъдимия наказание от първостепенния съд за това престъпление е десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв., при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК. Срещу осъждането на подсъдимия в тази част на присъдата не е подаден протест. Прокурорът не заявява недоволство и не прави искания нито по отношение правната квалификация на престъплението, нито по отношение размера на наказанието. Настоящата инстанция намира наказанието за снизходително, неоснователно занижено като определено при липса на обстоятелства отговарящи на хипотезата на чл. 55 НК. Невярна е преценката на първия съд, че отчетените от него смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало, трудова заетост, семейна ангажираност и продължителност на разследването, са многобройни. Специално срокът на производството не се явява и изключително смекчаващо обстоятелство, тъй като не е извънредно дълъг. Неясен е и придаденият от първостепенният съд смисъл на обстоятелството „семейна ангажираност“. Сам, въззивният съд не разглежда семейното положение на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство. Доколкото този съд не може да утежнява положението на подсъдимия поради забраната reformatio in peius, присъдата в тази част следва да се потвърди, както е постановена. Налице е основанието на чл. 23, ал. 1 НК за определяне на общо найтежко наказание между наложеното с настоящата въззивна присъда за престъплението по чл. 321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК - три години лишаване от свобода и наложеното с първоинстанционната присъда, в която част е потвърдена, наказание за престъпление по чл. 354а ал. 3, т. 1 НК - десет месеца лишаване от свобода, а именно – три години лишаване от свобода, каквото общо наказание съдът определи. Двете престъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което да е от тях. Към найтежкото наказание съдът присъедини, на основание чл. 23, ал. 3 НК, и наказанието „глоба“ в размер на 1000лв. Съдът на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК определи на подс. Н. А. едно общо най- тежко наказание между наложените му по настоящото дело и това по нохд № 865/2022г. на Районен съд – Дупница (с наложено наказание една година лишаване от свобода), а именно – три години лишаване от свобода и присъедини към него наказанието „глоба“ в размер на 1000лв. Налице е основанието на чл. 25 вр. чл. 23 НК, тъй като престъпленията по тези осъждания са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което да е от тях. Съдът намери, че е налице основанието на чл. 24, ал. 1 НК за увеличаване на общото най-тежко наказание лишаване от свобода с шест месеца – на три години и шест месеца лишаване от свобода. За да приложи нормата на чл. 24 НК, съдът съобрази, че се касае за реална съвкупност от три престъпления, насочени срещу различни обекти - против собствеността, против народното здраве и .против реда и общественото спокойствие. Това очертава подсъдимия като лице с висока обществена опасност. Следва да се отчете и фактът на участие в организираната престъпна група, съществувала продължително време, добавен към факта на реална вторична престъпна дейност. Целите на наказанието при тази съвкупност от престъпления не могат да бъдат постигнати само с определеното едно общо най-тежко. Налице е правна необходимост от усилване на поправителния и превантивен ефект на наказанието и компенсиране на поглъщането на по-леките наказания от найтежкото. Съдът намира увеличението от шест месеца за съразмерно на тежестта на престъпленията в съвкупността, като отчете, че общият сбор на наказанията възлиза на четири години и десет месеца лишаване от свобода. Увеличеният размер е в законовите граници на чл. 24 НК, тъй като не надвишава този сбор, увеличението е под една втора на най-тежкото наказание (възлизаща на една година и шест месеца), и не надхвърля предвидения максимален размер за наказанието „лишаване от свобода“ по чл. 39 НК – двадесет години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът определи на подс. Н. П. А. първоначален режим за изтърпяване на наказанието три години и шест месеца лишаване от свобода - общ режим. Въззивният съд потвърди присъдата като вярна в частта на приложението на чл. 59, ал. 1 НК за този подсъдим. По наказанието на подс. Н. Т. За извършеното от подс. Н. Т. престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Съдът индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия като отчете като смекчаващи обстоятелства – немалката продължителност на наказателното производство, считано от момента, в който подсъдимият е привлечен като обвиняем – 13.10.2018г., близо осем години, чистото съдебно минало към датата на престъплението, както и това, че към момента на извършване на деянието е на млада възраст - на 20 години, и е бил студент. Налице са и отегчаващи обстоятелства – немалката продължителност на съществуването на организираната престъпна група и това, че престъпленията за чието извършване е била създадена са реално извършвани. Съдът съобрази и съответния подаден протест, с който се иска и за този подсъдим налагане на минималното предвидено в закона наказание – три години лишаване от свобода. Същото се явява най-благоприятно за подсъдимия, тъй като не са налице обстоятелства, които формират основанието на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - не са налице нито многобройни, нито дори едно, но изключително, смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и минималното предвиденото по закон наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо съдът наложи на подсъдимия Н. Т. наказание на основание чл. 54 НК - три години лишаване от свобода. Предвиденото по закон наказание за извършеното от подс. Н. Т. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Наложеното на подсъдимия наказание от първостепенния съд за това престъпление е десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв., при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК. Срещу осъждането на подсъдимия в тази част на присъдата не е подаден протест. Прокурорът не заявява недоволство и не прави искания нито по отношение правната квалификация на престъплението, нито по отношение размера на наказанието. Настоящата инстанция намира наказанието за снизходително, неоснователно занижено като определено при липса на обстоятелства отговарящи на хипотезата на чл. 55 НК. Невярна е преценката на първия съд, че отчетените от него смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова заетост, семейна ангажираност, млада възраст и продължителност на разследването, са многобройни. Специално срокът на производството не се явява и изключително смекчаващо обстоятелство, тъй като не е извънредно дълъг. Неясен е и придаденият от първостепенният съд смисъл на обстоятелството „семейна ангажираност“. Сам въззивният съд не разглежда семейното положение на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство. Доколкото този съд не може да утежнява положението на подсъдимия поради забраната reformatio in peius, присъдата в тази част следва да се потвърди, както е постановена. Налице е основанието на чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание между наложеното с настоящата въззивна присъда за престъплението по чл. 321, ал.3, пр. 2-ро и пр. 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК - три години лишаване от свобода и наложеното с първоинстанционната присъда, в която част е потвърдена, наказание за престъпление по чл. 354а ал. 3, т. 1 НК - десет месеца лишаване от свобода, а именно – три години лишаване от свобода, каквото общо наказание съдът определи. Двете престъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което да е от тях. Към найтежкото наказание съдът присъедини, на основание чл. 23, ал. 3 НК, и наказанието „глоба“ в размер на 1000лв. Съдът на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК определи на подс. Н. Т. едно общо най-тежко наказание между наложените му по настоящото дело и това по нохд № 140/2018 на Окръжен съд Перник (с наложено наказание три години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години), а именно – три години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 3 НК присъедини към него наказанието „глоба“ в размер на 1000лв. както и наказанието лишаването от право да управлява МПС за срок от четири години. Налице е основанието на чл. 25 вр. чл. 23 НК, тъй като престъпленията по осъжданията на подсъдимия са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което да е от тях. Съдът намери, че е налице основанието на чл. 24, ал. 1 НК за увеличаване на общото най-тежко наказание лишаване от свобода с една година, при което окончателното наказание лишаване от свобода, което подс. Н. Т. следва да изтърпи е четири години. За да приложи нормата на чл. 24, ал. 1 НК, съдът съобрази, че се касае за реална съвкупност от три престъпления, насочени срещу различни обекти - по транспорта, против народното здраве и против реда и общественото спокойствие. Това очертава подсъдимия като лице с висока обществена опасност. Следва да се отчете и фактът на участие на подсъдимия в организираната престъпна група, съществувала продължително време, добавен към факта на реална вторична престъпна дейност. Целите на наказанието по чл. 36 НК при тази съвкупност от престъпления, не могат да се постигнат само с най- тежкото наказание. Следва да се отчете, че размерът на наказанието по нохд № 140/2018 г. на ОС Перник е същият като наложения по настоящото дело за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК - три години, при сбор между всички наказания – шест години и десет месеца, Налице е правна необходимост от усилване на поправителния и превантивен ефект на наказанието и компенсиране на поглъщането на наказанията от най-тежкото. Съдът намира увеличението от една година за съразмерно на тежестта на престъпленията в съвкупността, като отчете, че общият сбор на наказанията възлиза на шест години и десет месеца лишаване от свобода. Увеличеният размер е в законовите граници на чл. 24 НК, тъй като не надвишава този сбор, увеличението е под една втора на най-тежкото наказание (възлизаща на една година и шест месеца), и не надхвърля предвидения максимален размер за наказанието „лишаване от свобода“ по чл. 39 НК – двадесет години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът определи на подс. Н. Т. първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието четири години лишаване от свобода. Съдът приспадна на основание чл. 59, ал. 1 НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода и времето на предварително задържане на подс. Н. Т. по настоящото дело от 12.10.2018г. до 25.04.2019г. В съответната част постановеното от първостепенния съд - че приспада времето от 13.10.2018 г. до 25.04.2019г., като грешно, е отменено. Данните по делото показват, че подс. Н. Т. е бил задържан на 12.10.2018г.(л. 13, т. 6 ДП) На основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС приспадна времето, през което подс. Н. П. Т. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. По разноските: С оглед различния изход на делото – осъдителен за всички подсъдими и по всички обвинения, присъдата бе изменена в частта на разноските като бе постановено подсъдимите да заплатят, всеки от тях: сумата от по 192, 32 евро (сто деветдесет и две евро и тридесет и два евроцента) по сметка на ГДБОП ТС БОП Перник, сумата от по 37,58 евро (тридесет и седем евро и петдесет и осем евроцента) по сметка на Софийски градски съд. Отделно, поради направени и във въззивното производство разноски, съдът осъди подсъдимите да заплатят, всеки от тях, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сумата от по 533, 85 евро (петстотин тридесет и три евро и осемдесет и пет евроцента) по сметка на Апелативен съд София, както и по 2,56 евро (две евро и петдесет и шест евро цента), държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист. По изложените мотиви съдът постанови присъдата си. Председател: Членове: 1. 2.