Решение № 1161 от 8.10.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2390/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 19.06.2024г. от Б. М. Б., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.••, •••••, чрез адв.Д. Р. Б. от АК-П., с адрес: гр••••••против Военно формирование 34750, с адрес: гр.Карлово, ул."Генерал Карцов" №61, представлявано от б. г. А. С. Г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.227 ал.1 от ЗОВСРБ. Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства: Твърди се, че ищецът Б. М. Б. е бил к.в. в 61-ва м.б. - К. - военно формирование 38680 на длъжност •••••• в периода 08.12.2015г. до ••••г. Със Заповед №••••г. му бил прекратен договора за в.с. и бил освободен от длъжност, считано от ••••г. Сочи се, че в БА е постъпил на 13.08.1997г. Военното формирование е следвало да му изплати полагащото му се, съгласно чл.227 от ЗОВСРБ, обезщетение. к.ът обаче, със Заповед ••••г. удържал сумата в размер на 42 066,58 лв. полагащо му се обезщетение при напускане на БА. С издаването на тази заповед ищецът счита, че е доказано, че му се дължи обезщетение както по основание - чл.227 от ЗОВСРБ, така и по размер 42 066,58 лв., но сумата била удържана. Твърди се, че командирът единствено бил спрял изплащането на обезщетението, защото при сдаването на материалните ценности се установили липси, които липси те решили, че са от престъпление. За тези липси имало сигнал до В.п. и било образувано досъдебно производство. Пловдивска военно окръжна прокуратура събрала огромен обем от доказателства и след анализ на всички доказателства, както поотделно, така и в тяхната връзка, се установило, ч е ищецът нямал вина за настъпилите липси. Не можело да се установи колко точно са тези липси и кога са настъпили. Затова с мотивирано постановление наказателното производство -ДП 14 РП по преписка №885/2022г. по описа на Пловдивска военно-окръжна прокуратура срещу Б. било прекратено и срещу него не бил внесен обвинителен акт в съда, поради липса на престъпление. Това постановление на ПВОП било обжалвано по законен ред пред Пловдивски военен съд и съдът, след като подробно проверил констатациите на прокуратурата, с Определение №50/22.11.2023г. по ЧНД №223/2023г. потвърдил постановлението. Определението също било обжалвано пред погорен съд. С Определение №8 от 22.02.2024г. на Военно-апелативен съд София по ВЧНД №2/2024г. окончателно с е решил въпросът за вината му, като съдът определил, че ищецът нямал никаква вина по повдигнатото обвинение и също указал на заинтересованите страни, че това определение е окончателно и няма пред кого повече да се обжалва и този въпрос повече не можел да се повдига. Посочва се, че съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданските съдилища. В случая нямало присъда, но имало акт на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, поради липса на престъпление, ко й т о бил обжалван от ответника по законния ред във всички възможни съдебни инстанции и бил потвърден от тези съдебни инстанции. Твърди се, че след като въпросът за вината на ищеца бил окончателно решен от съда, отново ищецът поискал, с писмена молба от 18.03.2024г. к.ът на формированието да отмени заповедта си и да заповяда да се изплати полагащото му се по закон обезщетение. к.ът отказал да отмени заповедта си. Моли съда да осъди ответника да м у изплати полагащото му се, но неплатено обезщетение, в размер на 42 066,58 лв., ведно с лихвите от датата когато то е станало дължимо - ••••г., както и разноските по делото. Ангажирани са доказателства. Ответникът Военно формирование 34750 - Карлово е подал отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, в който се заявява, че искът е допустим, но е неоснователен. Твърди се, че ищецът е на в.с. във военно формирование 38680 - Карлово от 21.05.2010г. на основание Договор за в.с. №••••г. и допълнителни споразумения за удължаване на срока на договора. Твърди се, че Военно формирование 38680 (••••) е част от състава на 61-ва м.б. (военно формирование 34750 - Карлово), съгласно чл.181 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ). Със Заповед №••••г. на командира на военно формирование 38680 - Карлово договорът за в.с. на ищеца бил прекратен поради изтичане на срока му. Със Заповед №••••г. той е отчислен от списъчния състав на военното формирование. Съгласно длъжностната му характеристика рег. №••••г. ищецът е бил материалноотговорно лице. Затова в заповедта за прекратяване на договора, която не е обжалвана, е записано, че полагащото се парично обезщетение на военнослужещия следва да се изплати след сдаване на длъжността и приключен обходен лист за липса на задължения. При установени липси полагащото се обезщетение се начислявало, но не се превеждало на в. до отстраняване/възстановяване на липсите и задълженията, в който смисъл ищецът бил подписал изрична декларация с вх.№••••г. Твърди се, че ищецът Б. Б. е с неприключен обходен лист, тъй като съгласно Докладна записка рег.№••••г. от к. на военно формирование 38680 до с. к. на в оенно формирование 34750, при сдаване от него на длъжността „н. х“ са установени липси, поради което нямало основание начисленото обезщетение да му се преведе преди възстановяване на липсите. Предвид гореизложеното ответникът моли искът да се отхвърли като недоказан и неоснователен, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е приет за разглеждане на основание чл.211 от ГПК насрещен иск. Ищецът по насрещния иск Военно формирование 34750 - Карлово е предявил срещу Б. М. Б., с ЕГН ••••••••••, насрещен осъдителен иск с цена на иска 37 903,41 лв. Освен изложените в отговора на исковата молба, с която е предявен главният иск, фактически обстоятелства, с е твърди също, че със Заповед №••••г. на к. на военно формирование 34750, от полагащото се на ищеца обезщетение при напускане, е удържана сумата в размер на 42 066,58 лв., която представлявала остатъка от общо дължимите 79 969,99 лв. вследствие на констатираните липси, описани в инвентаризационни описи рег. №№1400-192/16.12.2022г., 1400-190/16.12.2022г., 1400-193/16.12.2022г., 1400- 194/16.12.2022г., 1400-195/16.12.2022г., 1400-196/16.12.2022г. и 1400- 197/16.12.2022г., поради което ищецът оставало да дължи още 37 903,41 лв. Ето защо, моли да бъде осъден Б. М. Б., с ЕГН •••••••••• да заплати на военно формирование 34750 - Карлово сумата в размер на 37 903,41 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022г. до окончателното плащане, която сума е остатък от общо дължимите от него 79969,99 лв. - установени липси. Ответникът по насрещния иск - Б. М. Б., не е подал отговор и не е взел становище по насрещния иск. Съдът е сезиран с редовна искова молба и насрещна искова молба, с които са предявени процесуално допустими искове. Цената на исковете обосновава родова подсъдност на окръжен съд като първа инстанция. Съдът, след като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: С доклада по делото, съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване: наличието на сключен между страните Договор за •••• от 21.05.2010г., който е прекратен със Заповед №••••г. и ищецът е освободен от длъжност, считано от ••••г.; издадената Заповед №••••г., с която ищецът е отчислен от списъчния състав на военното формирование; ищецът е бил материално отговорно лице, съгласно длъжностната му характеристика рег.№••••г.; ищецът е подписал декларация вх.№••••г. за удръжка от полагащите му се възнаграждения и обезщетения на суми от установени липси; не се оспорва начислено обезщетение по чл.227 ал.1 от ЗОВСРБ, което не е изплатено на ищеца; във връзка с констатираните липси в размер на 79 969,99 лв. е издадена Заповед №•••••г. за удържане сумата на начислено на ищеца обезщетение в размер на 42 066,58 лв. В случая разпоредбата на чл.300 от ГПК не намира приложение, тъй като не е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, нито одобрено от същия споразумение или решение по чл.78а от НК, а воденото срещу ищеца Б. М. Б. наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата, което не е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, тъй като с него не се установяват извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Б. М. Б. е постъпил в Българската армия на 13.08.1997г., като в периода о т 08.12.2015г. до ••••г. е бил к.в. в 61-ва м.б. - Карлово - военно формирование 38680 на длъжност ••••••. Военно формирование 38680 (••••) е част от състава на 61- ва м.б. (Военно формирование 34750 - Карлово), съгласно чл.181 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ). Със Заповед №••••г. е прекратен договора за в.с. с ищеца Б. М. Б. и той е освободен от длъжност и от в.с., и е зачислен в запаса, считано от ••••год. Със същата е определено на ищеца да се изплатят обезщетения по ЗОВСРБ, между които и еднократно парично обезщетение по чл.227 ал.1 от ЗОВСРБ за 20 прослужени години. Видно от представената Заповед №••••г., с която ищецът Б. М. Б. е отчислен от списъчния състав на военното формирование, считано от ••••г., е, че със същата е разпоредено да се изплати на ищеца полагащото му се парично обезщетение при освобождаване от в.с., както следва: 1. На основание чл.199 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да му се изплати парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както следва: 18 /осемнадесет/ дни за 2021г. и 24 /двадесет и четири/ дни за 2022г. в размер на 3 829,14 лв.; 2.На основание чл.227 ал.1 от ЗОВСРБ - еднократно парично обезщетение за 25 /двадесет и пет/ прослужени години в размер на 37688,00 лв.; 3.На основание чл.224 ал.1 от ЗОВСРБ, чл.19, т.2 от Наредба №Н-9 от 4 април 2018г. за осигуряване с униформено облекло, лични предпазни средства, специално и работно облекло и друго вещево имущество и снаряжение в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската армия, да му се изплати левовата равностойност за неусвоения годишен лимит, пропорционално на прослуженото време за 2022г. в размер на 282,35 лв.; 4.На основание чл.227 ал.5 от ЗОВСРБ и чл.19, т.3 от Наредба №Н-9 от 4 април 2018г. за осигуряване с униформено облекло, лични предпазни средства, специално и работно облекло и друго вещево имущество и снаряжение в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската армия, да му се изплати левовата равностойност за полагащото се еднократно парично доволствие в размер на 650 лв., като плащанията по заповедта да се извършат след сдаването на длъжността от ищеца. Общият размер на обезщетенията по заповедта се равнява на сумата от 42449,49 лева. Със Заповед №••••г. е удържана от дължимите се обезщетения при освобождаване от военна служба на ищеца Б. М. Б. - „Н. х.“ в обслужващ взвод в ••••, сумата в размер на 42 066,58 лева, във връзка с констатирани материални липси в общ размер на 7 9 969,99 лева. Заповедта е основана на Заповед №•••г., Заповед №•••/••••г., докладна записка с рег.№••••г. и седем броя инвентаризационни описи от дата 16.12.2022г. Посочената в заповедта Докладна записка с рег.№••••г. на к. на б. за логистично осигуряване е представена по делото и видно от съдържанието й е, че на 08.12.2022г. е приключила фактическата проверка на отбранителни продукти и числящи се на х „В.“, както и че комисията е констатирала липси от материални запаси и дълготрайни активи, числящи се на Б. М. Б. в размер на 64742,97 лв., като установените различия са отразени в инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материалните запаси ПФПСД 038 с peг. №1400-190/16.12.2022г., №1400-192/16.12.2022г., №1400-193/16.12.2022г., №1400-194/16.12.2022г., №1400-195/16.12.2022г., №1400-196/16.12.2022г. и №1400-197/16.12.2022г. и са остойностени от комисията по пазарни цени на стойност в размер на 79969,99 лева. Ищецът е подписал декларация с вх.№••••г., с която е декларирал, че е съгласен: 1.да получи полагащите му се парични обезщетения за прекратяване на договора му за в.с. след като сдаде в пълен обем числящото му се имущество; 2.при констатиране на липси в процеса на сдаване и приемане, паричният еквивалент на същите да бъде удържан от полагащите м у се обезщетения. Декларирал е, че ще се явява ежедневно в рамките на установеното в бригадата служебно време до пълното сдаване на числящото му се имущество, но не по-късно от 16.09.2022г., както и че ще представи обходен лист при окончателно сдаване на числящото му се имущество. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, чието заключение е прието като доказателство по делото и което, като обективно и компетентно изготвено, съдът цени. Според заключението на вещото лице между приложените инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материалните запаси от 2021 год. за същия обект и този от 2022 год. се установява, от инвентаризационни описи и сравнителни ведомости на дълготрайни активи по извършени инвентаризации към 07.04.2020 год., 30.11.2021 год. и 29.03.2022 год. от съставени инвентаризационни описи и сравнителна ведомост на дълготрайните активи с №•••••••••••• год., с които не са били установени липси. «Протокол за установени липси на дълготрайни активи и материални запаси, за сметка на материалното лице», съответстват по стойност, числящи се в счетоводно заведените по цени на придобиването им в размер на 64 742,97 лева. Въз основа на констатирани, при сдаването на длъжността на с. Б. Б. липси, комисията е издала констативни протоколи както следва: Констативен протокол с peг.№3- 1895/21.12.2022 год. - липси в размер на 32 694,32 лв.; Констативен протокол с peг.№3-1896/21.12.2022 год. - липси в размер на 521,03 лв.; Констативен протокол с peг. №3-1897/21.12.2022 год. - липси в размер на 36,00 лв.; Констативен протокол с peг. №3-1898/21.12.2022 год. - липси в размер на 35 120,16 лв.; Констативен протокол с peг . №3-1899/21.12.2022 год. - липси в размер на 6 054,56 лв.; Констативен протокол с peг. №3-1900/21.12.2022 год. - липси в размер на 5 435,72 лв. (корекция на грешка за реална липса в размер на 5 465,72 лв.; Констативен протокол с peг. №3-1901/21.12.2022 год. - липси в размер на 108,00 лв. Общо установените от комисията липси са в размер на 79999,99 лева, от които част от липсите са по отчетна стойност и част са преизчислени по пазарна стойност . Инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материалните запаси от 2021г. е бил приет и въз основа на данните от констатациите с Инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материалните запаси от 2022г. са изведени визираните по видове, количества и стойност липси и излишъци в резултат на извършената инвентаризация по сдаването и приемането на складовата наличност. Различията са отразени в инвентаризационен опис и сравнителна ведомост с peг. №1400-190/16.12.2022 год., №1400-192/16.12.2022 год., №1400- 193/16.12.2022 год., №1400-194/16.12.2022 год., №1400-195/16.12.2022 год., №1400-196/16.12.2022 год. и №1400-197/16.12.2022 год., на обща стойност 79 969,99 лева. От приобщените по делото Сравнителни ведомости от извършени инвентаризации се установява, че за периода от 2015 год. до 2021 год. не са били установявани нито липси, нито излишъци. Видно от данните по делото, инвентаризацията е извършена в периода от 05.08.2022 год. до фактическото приключване на проверка на 08.12.2022 год., с констатирани липси от материални запаси и дълготрайни материални активи в размер на 64 742,97 лева. Възникналите липси са констатирани в момента на фактическото приключване на проверка на 08.12.2022 год. Вещото лице е посочило, че процедурата за извършване на инвентаризацията започва с издаване на Заповед за инвентаризация в съответствие със създадени и възприети правила за правилното й протичане включващи: подбора на членове на инвентаризационна комисия, конкретизацията на местонахождението на ревизирания обект, датата и часът на започване на инвентаризацията, както и срокът за извършването й. Фактическите проверки на наличностите от материални запаси трябва да стават само в присъствието на съответните материалноотговорни лица. Това общовалидно правило при инвентаризацията на материалните активи се прилага и в случаите, когато материалноотговорното лице е възпрепятствано да присъства, поради болест, злополука и други уважителни причини, като установяването на съответните наличности става в присъствието на назначен негов пълномощник. Със Заповед на командира на •••• от 04.08.2022 год. №ЗЛС -30 е назначен ••••• Т. за материално отговорно лице - Н. х. ,Въоръжение“ „Б. х.“ на обслужващ взвод към •••• до назначаването на титуляр. Разпоредено е на същия да се разкрият партиди в звеното за счетоводен отчет на отделение „Финанси“ на 61-ва м.б.. Разпоредено е за времето от 05.08.2022г. до ••••г. да се извърши сдаване и приемане на отбранителните продукти в х ,Въоръжение“ между с. Б. М. Б. и ••••• Т.. Назначена е комисия за сдаването и приемането на дълготрайните материални активи и материалните запаси от с. Б. М. Б. на ••••• Т., в състав: П.: м. А. В. В.; Членове: 1.к. С. И. П.; 2.ст.с. И. Т. Т.; 3.м.с. Р. И. Д.; 4.е. ••• Н. М. Б.-Т.. Фактическата наличност на дълготрайните материални активи и материални запаси да се установят чрез броене, теглене и мерене в присъствието на сдаващия, приемащия и комисията до 18.08.2022г. До 19.08.2022г., назначената комисия да изготви инвентаризационни описи ПД 006 и ПД 038 в три екземпляра, подписани от с. Б. М. Б. и ••••• Т. и да ги представят за утвърждение. Със Заповед на к. на •••• от 17.08.2022 год. №•••• е изменена т.2 от Заповед на к. на •••• от 04.08.2022 год. № •••, в следния смисъл: «Сдаването и приемането на отбранителните продукти в х „В.“ между с. Б. М. Б. и ••••• Т. да се извърши за времето от 05.08.2022г. до неговото приключване»... Редът за сдаване и приемане на дълготрайните материални активи и материални запаси към датата на сдаване е посочен в Заповед на к. на •••• от 04.08.2022 год. №•••• и Заповед на к. на •••• от 17.08.2022 год. №•••• . Чл.21-22 от Закона за счетоводството дава легално определение за „инвентаризация” - "Инвентаризация” е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. Целта на инвентаризацията е да провери дали отразеното в счетоводството съответства на фактическото имуществено и финансово състояние. Съгласно заключението на вещото лице, в процеса на провеждането на инвентаризацията по приемането и сдаването на дълготрайните материални активи и материални запаси към датата на сдаването на склад „В.” от с. Б. Б. на с. Д. Т. са установени несъответствия с изискванията на реда за сдаване и приемане на дълготрайни материални активи и материални запаси към датата на сдаването, изразяващи се в нарушение на: 1.Съгласно Заповед №••• от •••• год. (последният работен ден на МОЛ, според Заповед №••••/04.08.2022 год. на к. на б. п. Д. Б. И.) относно: Във връзка със Заповед №•••• година «Отчисляване от списъчния състав от военно формирование 38680 - гр.Карлово на с. Б. М. Б. - н. х в Б. х. на обслужващ взвод във военно формирование 38680 - гр.Карлово, членовете в състава на комисията не са били освобождавани от преките си задължения и дежурства за обезпечаване на постоянното им присъствие в периода на провежданата инвентаризация; 2.Преди започване на конкретен вид инвентаризация на актив или пасив, да е била извършена обработката на всички данни от документите, свързани с постъпването и изписването на съответните активи и своевременното им завеждане в складовата отчетност в съответните аналитични и синтетични счетоводни сметки с информационната система Р., съгласно която всички наименования на материални запаси в БА, е следвало да бъдат уеднаквени; 3.В инвентаризационните описи, не се установи да са регистрирани извършени фактически проверки на материални активи по местонахождение в съответен склад; 4.Инвентаризационните описи не са били подписвани от всички членове на комисията със заверка в момента на действителното си присъствие при броенето, меренето и описването на материалите, както и при наличното присъствие на материално отговорните лица - сдаващият или негов пълномощник и приемащият имуществото МОЛ; 5.Извършвани са размествания на материалните активи по време на инвентаризацията, с което действие е произведена фактическа промяна на местонахождението на инвентаризираните материални активи преди окончателното привършване на проверката и с което действие е създадена невъзможност за повторна частична, или при възникнала необходимост - на пълна проверка; 6.Краткият срок на проведената инвентаризация в несъответствие с количеството и обема на проверяваните активи; 7.На основание установените липси в големи размери, не е извършена допълнителна частична или повторна пълна инвентаризация на основание констатираните от комисията липси в отсъствие на сдаващия МОЛ - с. Б. Б.. При установяване на липси следва да се направи ревизионен акт, този акт да се предяви на лицето и след това да има съдебно решение при доказана вина. Редът и документите за установяване на липси са: инвентаризация/проверка, констативен протокол; ревизионен акт/акт за начет; предявяване на лицето и право на възражение; доброволно плащане или съдебно дело. Липсите на материални ценности (напр. стоки, суровини, материали) се изчисляват според цената, по която тези ценности са били отчетени в счетоводството или по текуща пазарна/възстановителна цена, в зависимост от случая и приложимите правила. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че по точка 6 от заключението, подточка 3, е имала предвид, че при фактическата проверка на стоките и броенето им, същите са местени от един склад в друг, без да е описано местонахождението им в конкретния склад, което може да доведе до грешки, защото при евентуална повторна проверка, конкретната вещ не може да бъде открита по описите къде реално се намира. Може една и съща вещ да се отрази и втори път като налична в друг склад. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Т. П. Б.а - с на ищеца, която дава показания, че в началото на 2022 год. с. й постоянно повтарял вкъщи: „…вече си направих годините за пенсия, искам да се махна от поделението, вече ми идва време“. Казал на неговия к., че иска да напусне армията, но той му говорел да продължи да си работи, да не напуска. Убеждавал го до последно да не напуска. Свидетелката заявява, че е работила във „ВМЗ“ като склададжия и че процедурата по издаване и приемане не й е чужда. Сочи, че в началото на месец август, с. й започнал да сдава в поделението. Коментирал, че трябва в края на август да напусне и защо му бил толкова малък периодът на сдаване“. с. й присъствал като военен до към края на август и после, тъй като не успял да издаде всичко, му удължили срока за сдаване с един месец и ходел като цивилно лице, не като военен. С цивилни дрехи ходел в поделението още един месец да сдава. Септември месец по средата той й казал: „аз не съм сдал всичко“ и спрял да ходи при сдаването, като й казал, че комисията е продължила да работи. На въпроса й защо не продължава да ходи, за да може да е там и да предава в комисията, той й казал: „те ми взеха ключовете, печата и подписа на склада и за това не мога да ходя повече“. От колега на с си свидетелката била чула, че комисията, която е сдавала и приемала, не е брояла както трябва. Освен това имало случаи, когато се обаждали от поделението на с й по телефона и го питали: „това нещо къде се намира, как да го намерим“. Прочитали му някакво име и питали какво представлява това нещо, къде да го намерят. Нейният с. им отговарял: „еди-къде си се намира“, „да, намерихме го“. Спомня си за случай когато му се обадили по телефона и го питали: „Б.е, тук ти се водят 10 шомпала, къде да ги намерим“. Той им казал: „намират се в чекмеджето на масата“, „а, извинявай, ние там не сме търсили“, му отговорили. Свидетелката знае, че мъжът й има обходен лист, виждала го е. Подписан е, като само двама или трима човека не му се били подписали на този лист. От с си свидетелката знае, че всяка година му е правена инвентаризация. Всяка година, докато той е бил склададжия, липси не е имало. Липсите, от него знае, започнали да се появяват след като останала комисията сама. Докато той бил с комисията и издавал при него нямало липси. Липсите се появили после. Разпитан като свидетел по делото е и А. В. В., който от 2022 год. е з. на военното формирование. Свидетелят дава показания, че през 2022 год. к.ът на Военното формирование го извикал и му възложил да бъда председател на комисията, която следвало да приеме от Б. Б. материалните активи, дълготрайните активи и материалните запаси, начислени на хто, за което той отговарял. Комисията се състояла от него като председател и още трима члена – к. С. П., ст.с. И. Т. и р. Н. Б.. Получили от счетоводния отдел инвентаризационните описи, с които имуществото е било зачислено на Б. Б.. Една част от това имущество Б. бил приел при постъпването на тази длъжност 2016г., а друга част - през годините му била зачислявана. Комисията, плюс Б. Б. и материално отговорното лице, което ще приеме от него имуществото - Д. Т . отишли заедно във всяко едно помещение, в което с е съхранявали материални активи и всяко едно се отмятало по представените им инвентаризационни описи, като част от имуществото имало инвентарни номера, а друга част - нямало. Проверката продължила три месеца и нещо. Б. Б. присъствал на проверката около месец, след което не присъствал на издаването на имуществото. Свидетелят си спомня, че материалите се намирали в четири отделни сгради, като в някои случаи в инвентарния опис било посочено едно изделие, но всъщност то има ло примерно сто съставни части, което отнемало време. Дадени изделия можело да бъдат в няколко различни категории и след като проверят общия брой на това изделие, трябвало да се прецени кои части от него на каква категория отговаря т. Според свидетеля ищецът Б. Б. бил подписал декларация, че ще идва доброволно един месец след приключване на договора му за кадрова в.с., като в дните, в които идвал в поделението му се издавал пропуск за съответния ден, който пропуск след приключване на посещението, се връщал. След този месец, ищецът престанал да идва, въпреки, че свидетелят многократно му се обаждал и го канел да идва, тъй като неговото отсъствие затруднявало работата на комисията, с оглед големия брой материали, които били разпръснати на различни места и които той (ищецът) знаел къде се намирали. Ищецът дошъл при подписване на самите описи и приключване на процедурата. От показанията на свидетеля се установява, че приблизително 20 броя бронежилетки, които не били открити, но се водели на Б . Б., впоследствие били намерени на друго място, но не били осчетоводени и затова с временен протокол били отчетени като липси, но след това се отразила тяхната наличност. Намерили се по същия начин и други материални средства, които се оказало, че се съхраняват при колегата на Б. Б. - с. Х. и те също били отчетени, че са там. Още преди започване на проверката, ищецът обяснил на свидетеля, че зачисленото му имущество се намирало в тези четири сгради, а онази част от имуществото, която се намирала вън на двора на хто, било бракувано имущество, което се водело като скрап. Всяка година материално отговорното лице предлагало материалите, които вече са негодни и подлежат на унищожаване и след одобряване на този списък по команден ред, се извършвала проверка кои наистина са негодни и подлежат на унищожение. Съставяли се протоколи и тези материали, които са признати за негодни, се отчислявали от инвентаризационните описи. При така събраните доказателства, съдът приема от правна страна следното: По главния иск: Съгласно разпоредбата на чл.227 ал.1 от ЗОВСРБ, при освобождаване от в.с. военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Установено по делото е, че ищецът Б. М. Б. е постъпил в БА на 13.08.1997г., както и че в периода 08.12.2015г.-••••г. е бил к.в. в ••• м.б. – Карлово, военно формирование 38680 , на длъжност „н. х“ в Б. х. на обслужващ взвод. С ъ с Заповед №••••г. договорът на ищеца за в.с. е бил прекратен и той е б и л освободен от длъжност, считано от ••••г. Предвид освобождаването на ищеца от в.с. военното формирование - ответник е следвало да заплати на ищеца полагащото му се обезщетение по чл.227 ал.1 от ЗОВСРБ. Със Заповед №••••г. ищецът Б. М. Б. е бил отчислен от списъчния състав на военното формирование, считано от ••••г. и е било определено да му се изплатят парични обезщетения при освобождаване от в.с., в това число и такова на основание чл.227 ал.1 от ЗОВСРБ - еднократно парично обезщетение за 25 /двадесет и пет/ прослужени години в размер на 37688,00 лв. (равняващи се на 19269,57 евро). Размерът на така определеното обезщетение не е спорен между страните по делото. Не е спорно и това, че обезщетението не е изплатено на ищеца от ответното военно формирование, както и че със Заповед №••••г. му е била удържана сумата от 42066,58 лева, поради констатирани липси. Предвид установеното по делото, настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай липсва основание за извършване на посочената удръжка. Редът за реализиране на имуществената отговорност на военнослужещите е разписан в Раздел ХІІ на ЗОВСРБ, като в чл.256 от ЗОВСРБ е разграничена ограничената от пълната имуществена отговорност, като при констатирани липси отговорността е пълна. Съгласно разпоредбата на чл.259 от ЗОВСРБ пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред. При това положение, предвид докладната записка за констатирани липси - несдадено имущество при освобождаване от КВС, редът за търсене на имуществена отговорност е само съдебен (какъвто не е бил реализиран до този момент) и е недопустимо извършването на удръжки, прихващания и др. подобни от дължимото обезщетение. Поради това ответникът дължи на ищеца на основание чл.227 ал.1 от ЗОВСРБ еднократно парично обезщетение за прослужените от него години в размера, определен, със Заповед №ЗЛС-37/••••г., от 37688,00 лв. (равняващи се на 19269,57 евро). Не се установи по делото друг - по-висок размер на дължимото се на ищеца обезщетение. Предвид това исковата му претенция ще следва да се уважи до посочения размер и да се отхвърли за разликата до претендирания с исковата молба размер от 42066,58 лева (равняващи се на 21508,30 евро). В полза на ищеца ще следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата. В хода на производството по делото не се установи ищецът да е поканил ответника да му заплати процесното обезщетение в по-ранен момент, преди подаване на исковата молба в съда. По насрещния иск: С насрещната искова претенция ответното военно формирование търси пълна имуществена отговорност на Б. М. Б. за липси, като претендираната сума в размер на 37903,41 лева (равняващи се на 19379,71 евро) е за част от липсите, предвид твърдението и представената заповед, че останалата част е удържана от дължимите се на бившия военнослужещ обезщетения, във връзка с прекратяването на договора му за в.с.. Установено по делото е, че с оглед прекратяването на договора на ищеца и предвид заеманата от него длъжност - на материално отговорно лице, е назначена инвентаризация и е започнала процедура по приемане и сдаване на зачислените му дълготрайните материални активи и материални запаси. Редът з а сдаване и приемане на дълготрайните материални активи и материални запаси към датата на сдаване е посочен в Заповед на к. на •••• от 04.08.2022 год. №•••• и Заповед на к. на •••• от 17.08.2022 год. №••••, с която е изменена т.2 от Заповед на к. на •••• от 04.08.2022 год. №•••• . Видно от заповедите е, че сдаването и приемането на отбранителните продукти в х „В.“ между ищеца - с. Б. М. Б. и ••••• Т. е следвало първоначално да се извърши за времето от 05.08.2022г. до ••••г., като впоследствие крайният срок е изменен - до неговото приключване. Процесната инвентаризация е извършена в периода от 05.08.2022 год. до 08.12.2022 год., като възникналите липси са констатирани към момента на фактическото приключване на проверката на 08.12.2022 год. Установено по делото е, че ответникът по насрещния иск (и ищец по главния иск) Б. М. Б. е присъствал лично на инвентаризацията във времето от 05.08.2022г. до 16.09.2022г., както и че след тази дата той не е ходил във военното поделение. Към посочената дата - 16.09.2022г. в поверените на Б. М. Б. складове не са били констатирани липси на дълготрайни материални активи и материални запаси. Предвид това, че след 16.09.2022г. Б. М. Б. не е присъствал при извършването на инвентаризацията, то в този случай, съгласно разпоредбите на чл.13 ал.3 и ал.4 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, сдаването и приемането на зачисленото на материалноотговорното лице имущество е следвало да стане в присъствието на посочено от него лице или служител, изрично назначен от к. на военното формирование. В случая такова лице не е било посочено и назначено. Допуснато е неизпълнение на това задължение от страна на к. на военното формирование, а от показанията на свидетелите и от заключението на вещото лице, е установено, че през периода на отсъствие на Б. М. Б. определени запаси и активи са били местени от едно място на друго. Нарушена е и нормата на чл.13 ал.2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, съгласно която срокът за приемане и сдаване на длъжност, заемана от материалноотговорно лице, се определя от к. (н.а) на военното формирование в съответствие с нормативните актове, но не може да бъде по-дълъг от два месеца. Процесната процедура е продължила повече от четири месеца. След приключването на инвентаризацията на ищеца са били представени инвентаризационните описи от 16.12.2022г., които той е подписал с особено мнение. Към всеки един от инвентаризационните описи от страна на Б. М. Б. са дадени саморъчни писмени обяснения, приложени по делото, като във всяко едно от тях той е отразил обстоятелството, че не е присъствал на инвентаризацията след датата 16.09.2022г. и че с липсите е запознат на 16.12.2022г. Б. М. Б. е подписал и съставените на 21.12.2022г. от назначената комисия констативни протоколи, но с отбелязването, че от него вече са дадени подробни писмени обяснения. Няма данни по делото, а и твърдения, във връзка с процесната инвентаризация и след приключването й да е бил издаден Акт за начет на Б. М. Б., който документ да отразява действителното фактическо състояние относно наличието на зачислените му материални средства и движението им. В отсъствието на материално отговорното лице, в нарушение на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България достъпът до поверените му складове е бил такъв, че е имало разместване на материални средства и запаси без надлежно документиране. Следователно, не е налице пряка причинно-следствена връзка между констатираните липси и противоправно поведение на сдаващия Б. М. Б., изразило се в неспазване на задълженията по длъжностна характеристика и Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. След като не е налице един от елементите от фактическия състав по чл.21 от ЗДФИ, липсва основание за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника по насрещния иск Б. М. Б.. В случая работодателят е извършил самоволно преброяване „на затворени врати“, поради което съдът приема, че фактическата наличност не е установена по надлежния ред. Следователно работодателят губи правото да търси имуществена отговорност (начет) за липси на стоково-материални ценности. Неоснователни са доводите на ответното военно формирование относно това, че обходният лист на Б. М. Б. не е бил подписан от всички надлежни лица, както и тези свързани с подписаната от него декларация. Обходният лист не доказва наличието на задължения на Б. М. Б., нито пък подписаната от него н а 17.08.2022г. декларация (последната е подписана много преди приключването на инвентаризацията). Освен това подписването на обходен лист на работник/служител е свързано с конкретно заприходени и предоставени за лично ползване от работника/служителя материални активи във връзка с изпълняваната от него работа/длъжност, които при прекратяване на трудовото правоотношение подлежат на връщане. Тези документи и имущества нямат касателство със зачислените материални активи в качеството на отчетник на Б. М. Б.. Предвид гореизложеното насрещният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца по главния иск Б. М. Б. се следват разноски по делото, съобразно уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер общо на 7210 лева, от които 6210 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 1000 лева за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза. Предвид това в полза на Б. М. Б. следва да се присъдят разноски в размер на 6459,53 лева, в равностойността им от 3302,71 евро. Б. М. Б. не е представил доказателства за направени разноски по насрещния иск (който се отхвърля), поради което такива не му се присъждат. На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответното военно формирование ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от главния иск, в размер на 100 евро. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив, сумата от 770,78 евро държавна такса, дължима върху уважената част от главния иск. По изложените съображения, съдът