Решение № 113 от 31.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 391/2017 г.

търговско дело № 20174001000391 по описа за 2017 година С решение № 56 от 06.10.2017г. по т.д. № 91/ 2016г. по описа на Ловешки окръжен съд, е признато за установено по иска с правно основание чл.694 ал.2 т.2 ТЗ по отношение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./-гр.Ловеч, съществуването на вземане в полза на П. Б. В. от гр.В.Търново в общ размер 1061325,38 лева, от които: неплатена цена за вземане описано в чл.1, ал.1, т.1 във връзка с чл.4 от договора за цесия от 05.11.2014г. в размер на 353 565.00 евро равняващи се на 691 513.03 лева; неплатена цена за вземане описано чл.1, ал.1, т.2 във връзка с чл.4 от договора за цесия от 05.11.2014г. в размер на 70 806.73 щ. долара равняващи се на 124 739.51 лева; неплатена цена за вземане описано в чл.1, ал.1, т.3 във връзка с чл.4 от договора за цесия от 05.11.2014г. в размер на 343.50 лева; неплатена цена за вземане описано в чл.1, ал.1, т.4 във връзка с чл.4 от договора за цесия от 05.11.2014г. в размер на 169 779.58 лева; законна лихва за периода от 07.11.2015г. до 06.07.2016г. в размер на 66 713.52 лева; законна лихва за периода от 07.07.2016г. до 05.08.2016г. в размер на 8 236.24 лева, изключено от списъка на приетите вземания с определение № 629 от 18.11.2016г. по ч.т.д. № 68/ 2016г. по описа на ОС-Ловеч, постановено по реда на чл.692 ал.4 ТЗ в откритото производство по несъстоятелност по т.д. № 17/ 2015г. по описа на ОС-Ловеч. Оставен е без разглеждане искът в останалата част за сумата 30474,07 лева, представляваща непогасена лихва за забава върху главницата за периода от 06.08.2016г. до 24.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-25.11.2016г., като недопустим.Присъдени са разноски.Решението е постановено при участието на КТБ АД /н./. Срещу постановеното решение в частта, с която е уважен искът по чл.694 ал.2 т.2 ТЗ, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от КТБ АД /н./-гр.София, чрез пълномощника адв.С.О.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита за неправилен извода на ОС-Ловеч, че П. В. има вземания към „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./, произтичащи от договор за цесия от 05.11.2014г. Счита, че неправилно съдът не е обсъдил възраженията на банката, че процесните вземания не съществуват поради разваляне на договора.Цитира се чл.12 ал.3 от договора за цесия, съгласно който при уважаване на искове за недействителност на прихващането, вкл. и при относителна недействителност, договорът за цесия се прекратява с обратно действие, като страните дължат незабавно връщането на получените престации. Счита за неправилен извода на съда, че не са събрани доказателства, че не са се сбъднали други от уговорените между страните прекратителни условия, поради което договорът за цесия бил действителен и е в сила. Счита този извод на съда за неправилен, тъй като към момента на подаване на въззивната жалба е висящо т.д. № 1580/ 2017г. по описа на СГС, образувано по искова молба на синдиците на „КТБ“ АД /н./ против „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./, с която са предявени искове с предмет нищожността, съответно-относителната недействителност на прихващането, извършено от ответника с вземания към банката, сред които и тези, придобити с процесния договор за цесия от 05.11.2014г. Сочи се, че при уважаване на тези искове, договорът ще бъде развален съгласно чл.12 ал.3 от него, с последицата от това-връщане в патримониума на цедента на прехвърленото вземане. Счита, че неправилно съдът не е обсъдил и възражението за неизискуемост на вземанията на П. В. с оглед клаузата на чл.12 ал.1 от договора за цесия, съобразно която при предявяване на иск относно недействителността, вкл. относителна, на извършеното с този договор прехвърляне на вземания или извършено прихващане, сроковете за изплащане на цената на вземанията се спират. Сочи, че при наличие на висящо производство относно нищожността на прихващането, извършено от „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ по искове, предявени от синдиците на банката против извършилия прихващането, е налице основание за спиране на срока за плащане на цената, поради което той не е изтекъл към момента. Сочи се и че при липса на изискуемост на вземането за неплатена цена на вземанията, прехвърлени с договора за цесия от 05.11.2014г., цесионерът „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ не е в забава, поради което не дължи мораторна лихва. Моли въззивния съд да отмени решението на ОС-Ловеч в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба П. Б. В. от гр.В.Търново, чрез пълномощника адв.Н.Б.. Заема се становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че доводите, наведени от „КТБ“ АД /н./ са недопустими, тъй като се навеждат за първи път пред въззивната инстанция.Сочи се, че нищожността и относителната недействителност трябва да бъдат прогласени с влязъл в сила съдебен акт, какъвто няма представен. Моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено като правилно решението на ОС-Ловеч. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./-гр.Ловеч. Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Производството по делото пред въззивния съд е било спряно на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т.д. № 1580/ 2017г. по описа на СГС /посоченото във въззивната жалба/. Видно от приложеното решение № 260691 от 22.11.2022г. по т.д. № 1580/ 2017г. по описа на СГС, същото е приключило с влязло в сила на 30.04.2025г. решение, с което са отхвърлени предявените от А. Д. и К. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./-гр.София против „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./- гр.Ловеч искове с правно основание чл.3 ал.3 вр.ал.2 ЗБН за прогласяване нищожността на извършените от „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ прихващания, обективирани в изявление за прихващане с вх.№ 11456/07.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11316/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11359/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11329/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11668/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11360/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11361/06.11.2014г., всички по регистъра на КТБ, за сумата общо в размер на 9483443,43 щ.д. С решението са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от А. Д. и К. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./-гр.София против „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./-гр.Ловеч искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД вр.чл.59 ал.2 ЗБН за прогласяване нищожността на извършените от „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ прихващания, обективирани в изявление за прихващане с вх.№ 11456/07.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11316/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11359/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11329/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11668/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11360/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11361/06.11.2014г., всички по регистъра на КТБ, за сумата общо в размер на 9483443,43 щ.д. С решението са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от А. Д. и К. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./-гр.София против „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./-гр.Ловеч искове с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН за обявяване на относително недействителни на извършените от „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ прихващания, обективирани в изявление за прихващане с вх.№ 11456/07.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11316/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11359/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11329/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11668/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11360/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11361/06.11.2014г., всички по регистъра на КТБ, за сумата общо в размер на 9483443,43 щ.д. С решението са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от А. Д. и К. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./-гр.София против „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./- гр.Ловеч искове с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН за обявяване на относително недействителни на извършените от „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ прихващания, обективирани в изявление за прихващане с вх.№ 11456/07.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11316/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11359/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11329/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11668/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11360/06.11.2014г., изявление за прихващане с вх.№ 11361/06.11.2014г., всички по регистъра на КТБ, за сумата общо в размер на 9483443,43 щ.д. Производството по настоящото дело е образувано по предявен положителен установителен иск от П. В. с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване съществуване на вземането му като кредитор от „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./, чието предявено вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по чл.692 ал.4 ТЗ по възражение на друг кредитор-„КТБ“ АД /н./. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в постановения размер. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Оплакването, че е неправилен изводът на ОС-Ловеч, че П. В. има вземания към „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./, произтичащи от договор за цесия от 05.11.2014г., е несъстоятелно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание извършената цесия с процесния договор от 05.11.2014г. и неплащането на цената по него от цесионера „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ на цедента П. В. в уговорения срок /установено от заключението на съдебноикономическата експертиза/, за последния е възникнало и съществува вземане за неплатената цена по договора и за законната лихва за забава върху нея за периода от 07.11.2015г. до 06.07.2016г. и за периода от 07.07.2016г. до 05.08.2016г. в размер на общо 1061325,38 лева. В чл.4 ал.1 от договора за цесия страните са договорили, че описаната за всяко вземане цена е платима от цесионера на цедента в срок от 12 месеца от извършване на прихващането, отразено със съответните банкови операции на вземането, което „Нафтекс Петрол”ЕООД придобива с този договор към „КТБ”АД и негови задължения към банката, с шестмесечен гратисен период, последван от шест равни месечни вноски. Изискуемостта на вземането е настъпила, тъй като цесионерът „Нафтекс Петрол”ЕООД е отправил изявление за прихващане на свои задължения към „КТБ”АД, което е породило правните си последици-с вх. №11360 от 06.11.2014г. и с вх.№11361 от 06.11.2014г. „Нафтекс Петрол”ЕООД е отправил изявления за прихващане до „КТБ”АД с оглед сключения договор за цесия съответно в размер на 678 845.43 щ.долара и 108 933.43 щ.долара. Оплакването, че неправилно съдът не е обсъдил възраженията на банката, че процесните вземания не съществуват поради разваляне на договора, като жалбоподателят се позовава на чл.12 ал.3 от договора за цесия, съгласно който при уважаване на искове за недействителност на прихващането, вкл. и при относителна недействителност, договорът за цесия се прекратява с обратно действие, като страните дължат незабавно връщането на получените престации, както и че не са събрани доказателства, че не са се сбъднали други от уговорените между страните прекратителни условия, поради което договорът за цесия бил действителен и е в сила, е несъстоятелно. С изявления за прихващане вх.№11360 от 06.11.2014г. и вх.№1161 от 06.11.2014г. „Нафтекс Петрол”ЕООД уведомява банката, че на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД, във връзка с чл.144, ал.1 от ЗКИ прихваща свои вземания от „КТБ”АД. Както бе посочено по-горе, видно от влязлото в сила решение по т.д. № 1580/ 2017г. по описа на СГС, са отхвърлени исковете на КТБ срещу „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ за прогласяване на нищожността и за обявяване за относително недействителни на посочените изявления на „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ за прихващане, извършени пред КТБ. С оглед на това, не е налице хипотезата на чл.12 ал.3 от договора за цесия-не се е сбъднало условие за прекратяване на договора за цесия. Оплакването, че неправилно съдът не е обсъдил и възражението за неизискуемост на вземанията на П. В. с оглед клаузата на чл.12 ал.1 от договора за цесия, съобразно която при предявяване на иск относно недействителността, вкл. относителна, на извършеното с този договор прехвърляне на вземания или извършено прихващане, сроковете за изплащане на цената на вземанията се спират, е несъстоятелно. Действително, съгласно чл.12 ал.1 от договора, в случай на предявяване на иск относно действителността, вкл. и относителна, на извършеното с договора за цесия прехвърляне на вземане или извършено прихващане, осчетоводеното и отразено в съответните банкови операции, на вземанията, които цесионерът придобива с договора за цесия към КТБ и неговите задължения към банката, сроковете за изплащане на цената на вземанията се спират. Срокът за изпълнение на задължението за заплащане на цената по договора за цесия от цесионера на цедента е изтекъл съгласно чл.4 ал.1 от договора на 06.11.2015г. Исковата молба, с която от КТБ са предявени искове за прогласяване нищожността и при условията на евентуалност-за обявявяане относителната недействителност на извършеното от „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ прихващане, е депозирана на 25.04.2017г.-след изтичане на срока за изпълнение на задължението за заплащане на цената. В този смисъл клаузата на чл.12 ал.1 от договора в случая е неприложима в случая, тъй като срокът е изтекъл преди предявяване на иска за обявяване нищожност и относителна недействителност на прихващането. Становището, че при липса на изискуемост на вземането за неплатена цена на вземанията, прехвърлени с договора за цесия от 05.11.2014г., цесионерът „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ не е в забава, поради което не дължи мораторна лихва, както и че такава не се дължи поради уговореното в договора спиране на срока на плащане на цената по договора при висящо производство с предмет недействителността на извършеното прихващане, е несъстоятелно. Както вече бе посочено, в чл.4 ал.1 от договора за цесия страните са договорили, че описаната за всяко вземане цена е платима от цесионера на цедента в срок от 12 месеца от извършване на прихващането, отразено със съответните банкови операции на вземането, което „Нафтекс Петрол”ЕООД придобива с този договор към „КТБ”АД и негови задължения към банката, с шестмесечен гратисен период, последван от шест равни месечни вноски. В чл.4, ал.2 е посочено, че цесионерът не дължи лихви на цедента при заплащане на цената, извършено в 12-месечния срок от подписване на договора. С оглед извършеното прихващане на 06.11.2014г., изискуемостта на вземането съгласно чл.4 ал.1 от договора за цесия е настъпила, и поради неплащане на цената в уговорения срок, съобразно клаузата на чл.4 ал.2 от договора, цесионерът дължи на цедента и заплащането на лихви за забава върху неплатената цена по договора за цесия. Не са налице условията, предвидени в договора, за спиране на срока за изпълнение на задължението за изплащане на цената по договора за цесия, тъй като искът за обявяване на относителна недействителност и прогласяване нищожността на извършеното прихващане, е предявен след изтичане на срока за изпълнение на задължението за заплащане на цената. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е основателен и доказан в общ размер 1061325,38 лв. и като такъв следва да бъде уважен. С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Разноски са претендирани от ответника по жалба П. В., но тъй като липсват данни такива да са направени, то не се присъждат. При този изход на делото следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати държавна такса за въззивно обжалване съобразно чл.694 ал.7 ТЗ в размер на 2713,24 евро /5306,63 лв./. Водим от горното, ВТАС