Решение № 113 от 29.5.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 336/2024 г.

и за да се произнесе съобрази: Производството с правно основание чл. 53 ал. 2 ЗКИР Подадена е въззивна жалба №4841/02.05.2024 г. от А. Ж. К. против решение №168/19.04.2024 г. по гр.д. №833/2023 г. на Райноен съд - Ловеч, което моли да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, поради неверни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Направено е искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Представен е отговор №6212/05.06.2024 г. от С. Т. чрез адв. К.Д., упълномощен за въззивна инстанция по пълномощно от 21.05.2024 г. Заявява, че съдебния акт е правилен и моли да бъде потвърден. В съдебно заседание въззивникът,редовно призован се явява лично и с процесуален представител адв.К.С. и адв. С..Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено, тъй като няма грешка в кадастралната основа. Въззиваемият, редовно призован се явява лично и с проц.представител адв. К.Д.. Изтъква, че действително искът е основателен. Моли съдебният акт като правилен и законосъобразен да бъде потвърден. От представените доказателства по дело №833/2023 г. на ЛРС, от писмените доказателства във въззивна инстанция, от заключението по съдебно-техническите експертизи, от становището на страните, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства. Постановено е съдебно решение №168/19.04.2024 г. по гр.д. №833/2023 г. на Районен съд- Ловеч ,с което признава за установено по отношение на ответника А. Ж. К., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, че ищецът С. М. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• е собственик на Поземлен имот в площта, границите и конфигурацията, съответстващи на имот с планоснимачен № 164, попадащ в парцел V, в кв.48 по регулационния план на с. Д., одобрен със Заповед № 174/25.09.1920 г, както и че е налице грешка в действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-51/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК в частта й досежно заснемането на 117 кв.м.към имот с идентификатор № •••, вместо към имот с идентификатор № •••, като ответникът упражнява фактическа власт върху терена, който неправилно е заснет към неговия имот и явяващ се разликата между северната граница на имот планоснимачен № 164, попадащ в парцел V, в кв.48 по регулационния план на с. Д., одобрен със Заповед № 174/25.09.1920 г. и северната граница на имот с идентификатор № ••• по КККР на с.Д., одобрена със Заповед № РД-18-51/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без правно снование и ОСЪЖДА същия да предаде владението на С. М. Т.. Съдебният акт е валиден и допустим, но след обсъждане на събраните в двете инстанции доказателства съдът намира, че е неправилен и следва да бъде отменен, а предявените искове да бъдат отхвърлени. С молба №4242/26.06.2024 г. С.Т. е отстранил нередовности по исковата молба, посочени в определение №1407/11.06.2024 г. на ЛОС, като е изложил обстоятелства отонсно придобиване на правото на собстеност върху процесните 117 кв.м.,застрояването на сградите, предвид преминаване на границата между процесните имоти по северната страна на застроените сгради от възиваемия -ищец. В хода на въззивното производство са допуснати три съдебно- технически експретизи, които са целели да изяснят статута на имота по регулационните плпанове на с. Д. от 1920 г. и последващи, както и отразяването му по кадастралната карта,къде се намират процесните 117 кв.м. ,има ли грешка в кадастрална основа и в какво се изразява и грешката в допустимите правила и норми ли е. Съдът приема, че съдебно-техническата експретиза от 03.11.2023 г. не следва да се възприема като обоснована, тъй като се касае само до геодезично измерване, но без да се съобразят регулационните отреждания. Съдът кредитира комплексната съдебно-техническа експетиза №2177/24.03.2025 г. в частите, които съотвестват на правните изводи, защото задълбочено са изследвани отразяванията на имотите по регулационни планове и кадастрална карта на с. Д..Въпросите относно провеждане на отчуждителна процедура и документирането и ,описание на предаваемо място графично отразяване на имотните граници на имотите по регулационния план от 1920 г.,изменението на уличната регулация и по кадастрална карта са изследвани и доразвити по заключението на съдебно-теническата експертиза №534/20.01.2026 г. След определяне на спорното място с площ от 35 кв.м. по заключението от 20.01.2026 г. е изслушана и съдебно –техническа експретиза, която да установи попада ли това място в границите на допустимата грешка по Наредба №3/28.04.2005 г. и съдът съобразява изводите на вещото лице, тъй като те надграждат констатациите по предходната експретиза в посочената насока. Следователно съдът възприема заключенията на вещите лица, в часттите,в които те са идентични,изясняване на нови данни за статута на имотите във времето при съобразяване на правните изводи по казуса,. М. Т. М. е починал на ••.••.•••• г. и оставил за законни наследници Т. М. Т. и С. М. Т.-удостоверение за наследствици-04.04.2023 г. Първият регулационния план на село Д. е приет със заповед №174/29.09.1920 г. и по него поземлен имот с идентификатор ••• е описан като имот е с пл. № 164, урегулиран в п. V-164, кв. 48, с непосочена площ,. Първоначално по този план имотът е записан на ••.••.•••• г. на името на П. Д. въз основа на наследяване/бащино/ и „заграбено общинско“ к.ц. При промяна на собствеността, името на П. Д. е задраскано и е записан Т. М. П. въз основа на протокол от ••.••.•••• г. на Лов. Ок.съд по дело №18/1939 г. – посочения протокол не е намерен в архива на съда. Измерена по плана от 1920 г./от в.л. архитект за проследяване на регулационните отреждания, което измерване не е точно и извършено от в.л. геодезист/, площта на имот пл. № 164 е около 2216 кв.м, като от нея около 757 кв.м попадат в трасето на новата улична регулация/от запад - улица с о.т. 52-78, от юг - улица с о.т. 78-95/. Останалата част от имот пл. № 164 е урегулирана в п. V-164, кв. 48, който е ъглов, с лице на две улици и граници:- от запад и юг – улици, от север - имот пл. № 165, от изток - имот пл. № 165. Имотът с пл. № 165 е записан по регулационния план от 1920 г. на К. М., земеделец - кв.48, III и IV, без документ за собственост и сл. бележка: двор, бащ. наследство и една част заграбено от общ. Следователно към 1920 г. имотите са формирани по площ при „заграбване на общинска земя“ , като това обстоятелсво има значение за липсата на надлежна легитимация на посочените в разписния лист лица за придобиване на собственост. Следва да се отбележи, че по Регулационния план от 1920 г., в имот пл. № 164 са нанесени три сгради - сграда в южния ъгъл на имота, която попада в новото улично кръстовище, навес, разположен на границата с имот пл. № 165 и сграда с навес, разположена на около 4 м навътре от тази граница. На уличната регулационна линия и на границата между имоти пл. №№ 164 и 165, с условен знак е нанесен кладенец, като от него, към дъното на имотите, до края на сградата с навеса, регулационната линия съвпада с имотната граница и преминава по северната стена на сградите-комбинирана скица 4 от заключението на комплексната експертиза от 24.03.2025 г., където е най виД. нанасянето на регулационната линия по плана от 1920 г. След това регулационната линия преминава към имот пл. 165 и към имот пл. № 164 се придават 16 кв. м . В настоящата инстанция се представи копие от трасировъчния карнет по per. план от 1920 г. с обхват кв. 48 ,в който с мерки и котировки са нанесени всички регулационните граници на имотите в кв. 48 и на сградите в тях, както и в п. V е показана нова жилищна сграда на един етаж, разположена южно от съществуващия кладенец. Кладенецът е означен с кръгче, чийто център е отбелязан с точка, в която се пресичат уличната и дворищната регулационни линии, т.е. от улицата.Местоположението на кладенеца е посочено при детайлното геодезично заснемане на имота по заключението на експретизата от 20.01.2026 г. и е нанесено по приложените скици към него. Съдът съобразява изводите на вещото лице геодезист по тази експретиза относно кладенеца, тъйкато определяне на местонахождението на кладенеца и отразяването му плановете и картата са обусловени от неговата компетентност. Със заповед №1956/10.12.1990 г.е одобрен Регулационния план на с.Д., който е действащ и понастоящем и в него имотът на въззиваемия фигурира с пл. № 156, урегулиран в п. XIV-156, кв.34 и площ от 14, а съседният - имот пл. № 157. В имот пл. № 156 са нанесени няколко сгради, разположени предимно на североизточната граница с имот пл. № 157 или близо до нея и една сграда – представляваща навес - разположена на срещуположната южна граница. Кладенецът, който по плана от 1920 г. е разположен на улицата с о.т. 52-78 и на границата между двата имота, не е нанесен в този план, а в имот пл. № 157 е нанесен друг кладенец, разположен навътре в дворното място.Имот пл. № 156 е урегулиран в п. XIV-156, кв.34, като уличната регулация на минаващите от запад и юг улици е прокарана по имотните му граници.Имот пл. № 157 е урегулиран в п. 1-157 и п. ХПМ57 от кв.34.Регулационната граница между двата имота е прокарана по северната страна на съществуващия в имот пл. № 156 гараж, след което продължава в права линия до пресечната точка с регулационната граница в дъното на имота. По този начин, с дворищно регулационния план, от имот пл. № 157 към имот пл. № 156 се придават около 51 кв.м. В дирекция „О“ при Община- Ловеч няма данни регулационните отношения между имоти с пл. №№ 156 и 157 да са били уредени, т.е. придаваемата част от имот пл. № 157 към п. /УПИ/ XIV-156, която е 53 кв.м, да е била оценена и заплатена в 6-месечния срок по реда на § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. По действащата кадастрална карта на с.Д. от 2015 г. , одобрена със Заповед №РД-18-51 от 24.09.2015 на Изп.директор на АГКК въззиваемият е посочен като собственик на поземлен имот с идентификатор •••, с площ 1483 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 156, при съседи: •••, •••, •••, заедно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор •••.1, сграда с идентификатор •••.2, сграда с идентификатор •••.3, сграда с идентификатор •••.4, сграда с идентификатор •••.5 и сграда с идентификатор •••.6 - скица на поземлен имот с № 15- 558911-25.05.2023 г. на СГКК – гр. Ловеч. По КК, ПИ с идентификатор ••• е с площ 1483 кв.м.Поземленият имот на въззиваемия е с идентификатор ••• и с площ 4822 кв.м. М. Т. М. е суперфициарен собственик на къща и сгради в дворно място в с. Д.-парцел V-164 ,кв. 48 по плана на с. Д. от 1920 г. ,по остъпено му право на строеж върху дворното място от баща му Т. М. П.-договор за отстъпване на дворно място за строеж на сгради с нот. Заверка на подпис от 17.03.1959 г. Имотът не е посочен с площ и е описан по регулационния план от 1920 година. М. М. е се снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, по давност и делба №67/08.07.1992 г. ,н.д. 1110/1992 г. относно дв. място от 1600 кв.м.,като дворно място е описано по регулационния план от 1990 г. като пл. № ХІV,пл. №156 в кв. 154 и са посочени застроени в него сградижилищна сграда, лятна кухня, стопански постройки, подобрения насаждения. Въз основа на нотарилания акт от 1992 г. М. е вписан в разписиния лист към регулационния план от 1990 г. Към нотарилания акт от 1992 е изготвена скица №3 от 21.05.1992 г. с отразяване в нея, че имотът е с неуредени регулационни отношения на север, включен е в плана на селото през 1920 г. и не е изключван. Въззиваемият С. М. Т. е признат за собственик по наследство и по дарение / нот. Акт №37/27.02.2020 г. н.д. 30/2020 г. на нотариус ,вписан в регистъра на Нотариланата камара с №139/на поземлен имот ,индивидуалицзиран по действащата КККР на с. Д. с идентификатор ••• с площ 1483 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, предходен идентификатор - няма, номер по предходен план - 156, заедно с попадащите в този имот сгради: 1. Сграда с идентификатор•••.1 - със застроена площ 108 кв.м, бр. надземни етажи -1, бр. подземни етажи- няма, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор •••.2 - със застроена площ 39 кв.м, бр. надземни етажи -1, бр. подземни етажи -няма, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; 3. Сграда с идентификатор •••.3 - със застроена площ 15 кв.м, бр. надземни етажи - 1, бр. подземни етажи -няма, предназначение - сепскостопанска сграда; 4. Сграда с идентификатор •••.4- със застроена площ 35 кв.м, бр. надземни етажи - 2, бр. подземни етажи - няма, предназначение - селскостопанска сграда; 5. Сграда с идентификатор •••.5 - със застроена площ 36 кв.м, бр. надземни етажи - 1, бр. подземни етажи - няма, предназначение - селскостопанска сграда; б. Сграда с идентификатор •••.6 - със застроена площ 20 кв.м, бр. надземни етажи - 1, бр. подземни етажи - няма, предназначение - селскостопанска сграда; при съседи на поземления имот: •••, •••, •••. По регулационния план на с. Д. от 1920 г., на поземлен имот с идентификатор ••• по КК на с. Д., съответства по местоположение имот пл. № 164. Измерена по плана, площта на имот пл. № 164 е около 2216 кв. м. И от него площ от около 757 кв. м попада в трасето на новата улична регулация.-от запад - улица с о.т. 52-78, от юг - улица с о.т. 78-95. Следователно към 1920 г. при определяне на площта след отчуждаване за улична регулация площта на имота остава 1459 кв.м.. По комбинирана скица - 3, площта на п. V-164 в кв.48 по ппана от 1920 г. е 1475 кв.м. Имотът, регулиран като п. V-164 в кв.48 по плана от 1920 г. на с. Д. е частично идентичен по местоположение, площ и граници с имот пл. № 156 по кадастралния план от 1990 г., съответно с ПИ с идентификатор ••• по КК на с. Д.и с описаните по НОТАРИАЛЕН АКТ № 67, т. III, д. 1100/08.07.1992 г. на PC – Ловеч, НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост на недвижим имот /констативен/ №1, т. Ill, peг. 1004, дело 420/27.02.2020 г. на СП – Ловеч и по ДОГОВОРА за отстъпване дворното място за строеж на сгради от 17.03.1958 г. След извършване на оглед и геодезично заснемане на терен на поземлените имоти по техническата експретиза от 20.01.2026 г. се установява, че кадастралният и регулационен план , одобрен през 1920 г. е изработен с неизяснена координатна система, в която липсват изобразени координатни кръстове. Този регулационен план е създаван ръчно с различна и окомерно изчертана дебелина на линията. В последствие изчерватаването на линиите с рапидографи е с дебелина от 0.25,0.25 в мащаб 1:1000 и отговарят на 25 см и 35 см. Следователно е невъзможно оцифряването и съотнасянето на отразените в него имоти по регулационни граници с имотите по Регулационен план от 1920 г. и по действащата кадастрална карта на селото, като площта да бъде определена точно. Поземлен имот Х-V-156 има лице при геодезичното измерване 31.12 м., а по трасировъчния карент от 1920 г. 29.90 м, като тази разлика се дължи на некоректно приложена улична регулационна линия. По отношение УПИ –157, кв. 34 по регулационния план от 1990 г. уличната регулационна линия в северозападния ъгъл не съвзпада с имотната граница. Същевременно отразеното при основата на перпендикура към осовата линия по трасировъчния карнет от 1920 г. не е четим и не може да се даде дължина на уличната регулационна линия.Пресечата точка на диагоналите по срещуположните ъгли на гърловината на кладенеца се намира на върхът на перпендикуляра при точка 35.90, измерен по осовия камък – ок 78 по плана от 1920. Жилищната сграда в имотът на въззиваемия е изнесена със 60 см. в северна посока и реперното заснемане спрямо данните по трасировъчен карнет не водят до коректни резултати- ширината на сграда също не е котирана по трасировъчния карнет. Допълтелната експретиза от вещото лице геодезист от 20.1.2026 г. е обоснована и компетентно защитена и потвърждава заключенията по комплексната експретиза, че урегулираните поземлени имоти са частично идентични с описаните в горе-цитираните документи във връмето. Като последица от професионалните действия на вещото лице и измерване на място се обосновава извода, че различията по квадратурите на имотите в документите, графичните материали са последица от различните методики за тяхното отразяване към 1920 г.1 1990 г. и 2015 г.,включително ръчно измерване на дължини, деформиране и оцифряване хартиени носители,натрупване на грешки при измерванията. В резултат на това може да се проследи, че УПИ ХІV-156 кв. 34 има различни площи по плана от 1990 г. -1534 км.м., по кадастралната карта 1483 кв.м. , но по преки геодезични измервания 1476 кв.м.При съпоставка на изчертаването на имота потрасировъчен карнет по Регулационния план от 1920 г. е видно, че по външната южна улично-регулационна линия на плана от 1990 г. и по кадастралната карта има разминаване на границите, като към имота е предадена част от улицата. При изчертаване на имотите по скиците към заключението от 20.01.2026 г. след съпоставка на представените данни по делото и измерванията на място е отразено, че кладенецът в югозападния край на външната улцино регулационна линия на УПИ –157 в кв 34 към всичките периоди от 1920 г. и понастоящем се е намирал в имота на въззивника. Към нито един момент в западната част на процесната вътрешно-регулационна линия, в частта и минаваща по северната стена на сграда №3-граница между двата имота на страните не е имало несъвпадане между имотните граници и границите по Регулационните планове от 1920, 1990 г. и КККР от 2105 г. в този участък ,видно от скица –л.3 по заключението , по която са нанесени границите от 1920г.-1990 г. и 2015 г. Кладенецът не попадал в придаваема част между имотите. Съдът възприма св. показания на М. М., Т. М. и А. А., доколкото се потвърждават от останалите писмени доказателства и констатациите на вещите ица. Свидетелите посочват, че бащата на въззиваемия, а после и С.Т. са ползвали кладенеца, но доколкото той не попада върху придаваемо място този факт не се отразява на изводите на съда.Съдът счита, че свидетелските показания на М .М. и Т. М. по отношение на останалата част от придаваемото място са неконкретни, неясни, не определят точно каква част и за какъв период е ползвана от въззиваемия. Св. М. концентрира своите изявления по ползването на кладенеца и гаража, но същите не представляват част от придаваемото място. Изявленията на св. Т. М. са неконкретни относно придаваемото място, а се съсредоточават само досежно ползването на кладенеца и гаража, за което няма спор между страните. Придаваемото място към УПИ ХІV-156 , кв. 34 от УПИ І-157, кв. 34 е 35 кв.м., а от УПИ ХІІІ-157 е 16 кв.м по северната вътрешна регулационна линия на имота на въззиваемия. При съпоставка на площите УПИ І-157, кв. 34 по РП от 1990 г. има площ 2539 кв.м. и УПИ ХІІІ-157 има площ от 2396 кв.м. по РП от 1990 г.По кадастралната карта от 2015 г. 4822 кв.м., а по преки геодезични измервания е с площ от 4816 кв.м. По крепостен акт за право на собственост, установено чрез удостоверение на общинско управление от 18.01.1893 г. /л.105 по гр.д.в.х. №336/2024 г. на ЛОС/ М. П. от с. Д. е признат за собственик на „двор от три декара в с. Д., в „Долната махала", с предели: Й. П., Д. П. и от две страни път". Данните по индивидуализация на имота са недостатъчни, за се идентифицира имотът и да се установи идентичност с имота на въззивника. И. К. Д.в, земеделец, продава на К. М. П. дворно място - селище, заедно с къща и сая в с. Д., Ловешка околия, 1 декар, при съседи: улица, К. Т. и от две страни К. Д.в нотариален акт № 170/1932, т. II. рег. 966, д. № 410/1932 г. /л. 102 по гр.д. в.х. №336/2024 г. на лОС/Въз основа на този документ, К. М. е вписан като собственик на имот пл. № 163, п. III, кв.25, на мястото на И. К. в разсписния лист към плана от 1920 г. /вж. л. 11 от д. 833/1920 г./ К. Х. К. и Ц. Х. М. са признати за собственици с равни права, по давностно владение и наследство п о нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 169, т. XIV, н.д. №5087/1997 г.на имоти ,описани по Регулационния план от 1990 г. като дворно място, находящо се в с. Д., Ловешка област, цялото от 2482 кв.м, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 116 кв.м, лятна кухня със застроена площ 26 кв.м, две стопански постройки и навес, съставляващо по регулационния план на селото п. I, пл. № 157 в кв.34, с неуредени регулационни отношения към улицата, при граници: н-ци Т. М. Й., собствен парцел, М. Т. М. и от две страни улица, както и дворно място, находящо се в с. Д., Ловешка област, цялото от 2474 кв.м, незастроено, съставляващо по регулационния план на селото п. XIII, пл. № 157 в кв.34, с неуредени регулационни сметки за придаваеми части от п. III-166 и п. XIV- 156, при граници: н-ци Т. М. Й., А. Г. Д., улица, М. Т. М. и собствен парцел. А. Ж. К. е закупил от К. Х. К. и Ц. Х. М. недвижим имот: поземлен имот, находящ се в с. Д., общ. Ловеч, обл. Ловеч, с идентификатор ••• по КККР на с. Д., с площ 4822 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, предходен идентификатор - няма, номер по предходен план - 157, кв.34, п.1, XIII, заедно с попадащите в имота сгради: 1. Сграда с идентификатор •••.1 - със застроена площ 107 кв.м, бр. етажи - 2, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор •••.2 - със застроена площ 26 кв.м, бр. етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; 3. Сграда с идентификатор •••.3 - със застроена площ 91 кв.м, бр. етажи - 2, предназначение - селскостопанска сграда; при съседи на поземления имот, поземлени имоти с идентификатори: •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••. Следва да се отчете отразяването на имота с идентификатор ••• , който по действащата КККР –с. СД. има площ 4822 кв.м. По Регулационния план от 1990 г имотът е с пл. № 157 и е урегулиран в п. /УПИ/ 1-157 и XIII-157, кв.34, като от имот пл. 157 се придават 51 към/ в тази част съдът кредитира заключението от 20.01.2026 г., тъй като е площта е определена на вещо лице геодезист след оглед, измерване на имота и съпоставка с регулацинонния план/ към п. /УПИ XIV-156, кв.34, който е на въззиваемия по делото. Този имот е идентичен по местоположение, площ и граници с имот пл. № 157 по кадастралния план от 1990 г. Предвид придаваемото място от него към съседния п. /УПИ/ XIV-156, имот пл. № 157 е частично идентичен по площ и граници с урегулираните за него п. /УПИ/1-157 и XIIM57, кв.34, по действащия ЗРП от 1990 г. По регулационния план на с. Д. 1920 г., на поземлен имот с идентификатор ••• по КК на с. Д., съответства по местоположение имот пл. № 165. Измерена по плана, площта на имот пл. № 165 е около 4629 кв. м. От тази площ, около 109 кв. м попадат в трасето на новата улична регулация- от запад улица с о.т. 52-78, oтсевер - улица с о.т. 52-84, а останалата част от имот пл. № 165, е урегулирана в n. III-165 и п. IV-165, кв. 48, който е ъглов, с лице на две улици.Имот пл. № 165 е записан на К. М., земеделец - кв.48, III и IV, без документ за собственост и сл. бележка: двор, бащ. наследство и една част заграбено от общ., а с представения по делото нот. акт № 170/1932 г.К. М. е записан като собственик на имот пл. № 163, п. III, кв.25, на мястото на И. К., като с червен цвят е отбелязано: преп, Изх. № 2638 от 1. VII.1938 г. на Лов. ок. инженер, нот. акт №170 от1932 г. Следователно парц. II -165 и IV-165 в кв.48 по плана от 1920 г. са частично идентични по местоположение, площ и граници с имот пл. № 157 по кадастралния план от 1990 г., съответно с ПИ с идентификатор ••• по КК на с. Д., респективно - частично идентични с описаните имоти по приложените по делото: нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 169, т. XIV, дело 5087/1997 г., нотариален акт № 88, т.13, per. 4668/08.10.2018 г. на СП - Ловеч за покупко-продажба на недвижим имот. Тези имоти не са идентични с имота по нотариален акт № 170/1932, т. II, per. 966, д. № 410/1932 г., с който И. К. Д.в, земеделец, продава на К. М. П. дворно място - селище, заедно с къща и сая в с. Д., Ловешка околия, 1 декар, при съседи: улица, К. Т. и от две страни К. Д.в и по крепостен акт за право на собственост, установено чрез удостоверение на общинско управление от 18.01.1893 г. не може да бъде идентифициран, по посочените в него граници. По нито една от експеритизите вещите лица не са могли да намерят запазена документация относно осъществяване на процедурата по чл. 265 от ЗТСУ /отм./, за извършена оценка на предаваеми по регулация части към двата парцела на въззивника и тяхното заплащане. Няма данни и за оценка и заплащане в 6-месечен срок на придаваемото място по реда на § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ Извършено е трасиране, означаване и координиране на проектен поземлен имот с идентификатор № •••, за което е съставен Протокол от 03.07.2023 г. с цел означаване на границите на имота. След приемане на експретизата от 20.01.2026 г. и изявленията на вещото лице геодезист в съдебно заседание на 30.01.2026 г., съдът е назначил съдебно техническа експретиза, която да установи попада ли тази придаваемата площ в рамките на допустимата грешка по чл. 18-20 от Наредба №3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралинте регистри /отм./ ,действала към момента на изготвяне на КККР на с. Д.. Съдът възприема констатаците на вещото лице като мотивирано обосновани и ги съобразява, като от тях се установява, че спрямо имотите с площите по кадастрална карта с ид. № ••• допустимата грешка е 46.202 кв.м.,а за имот с идн. №••• е 83.328 кв.м. Следователно посочените отклонения при повторно определяне на площта на имотите са в границите на допустимата грешка, съобразно изчислененията по формулата в чл. 19 от Наредбата. Възражението на въззиваемия,че вещото лице неправилно е приложило формулата за имоти, с площ определена по геодезични заснемания е несъстоятелно. Видно от посочената площ на имотите в табличен вид по заключението от 27.04.2026 г. площта на всеки от имотите е по кадастралната карта от 2015 г. ,така както е посочена по скица л.4 от заключението на вещото лице –геодезист от 20.01.2026 г. , а не по преки геодезични заснемания. Предявени пред съда са кумулативно обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС за ревандикация и по чл. 54 от ЗКИР, тъй като съществува на спор за собственост между страните за площта от 117 квм.,владяна от въззивника и се твърди грешка в кадастралната карта от 2015 г. на с.Д. относно неправилно заснемане на 117 кв.м. към имот с идентификатор № •••, вместо към имот с идентификатор № •••-разликата между северната граница на имот планоснимачен № 164, попадащ в парцел V, в кв.48 по регулационния план на с. Д., одобрен със Заповед № 174/25.09.1920 г. и северната граница на имот с идентификатор № ••• по КККР на с.Д., одобрена със Заповед № РД-18- 51/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК. След преценка на всички представени от страните писмени и гласни доказателства, както и изводите по съдебните експретизи, в частта в която съответствуват на правните изводи, настоящият съдебен състав счита ,че исковете са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. При съществуващия спор за материално право и твърденията, че ответника – въззивник владее имота, въззиваемият е предявил ревандикационен иск по чл. 108 ОТ зс. Съдът счита, че не установява активната материална легитимация на въззиваемия като собственик на реална част с площ 117 кв. м. имот от идентификатор № •••,придаваема част към имота на въззиваемия по РП от 1990 г. С.Т. се легитимира като собственик по давностно владение, наследство и имот с идентификатор № ••• с площ от 1483 кв.м. В хода на проидството възиваемият не е доказал ,че процесните 117 кв.м. ,които са придаваемо място към неговия имот от имота на въззивника, са придобити и той е техен собственик. Няма писмени доказателства за твърденията му,предвид липсата на пълна идентичност на имотитепо писмените документи в делото,липсата на документ за собственост на наследодателя на въззиваемия-негов баща. Представеният договор за отстъпено право на строеж от 17.03.1958 г. не съдържа описание на имота с конкретнна площ. В тази част заключението на в. лице К. по по коплексната експретиза не се възприема от съда относно съществуваща идентичност на описаното дворно място с имот п.V-164 по плана на с. Д. от 1920 г. поради последващите констатации на вещото лице геодезист, че не можеда се напаснат цифровите модели от 1920 г. и последващите отразявания на имота , за да се определи неговата площ. От друга страна договорът за остъпване на право на строеж не легитимира праводателя на въззиваемия като собственик. Касае се частен документ с нотариална заверка на подписите, който няма характер на акт за собственост в предвидената нотариална форма за действителност по чл. 18 от ЗЗД. Представеният нотариален акт от 08.07.1992 г. ,в който е описан имот на М.М. от 1600 кв.м. има само удстоверително действие, тъй като е издаден въз основа на обстоятелствена проверка.С одобряване на регулационният план от 1990 г. към имотът на въззиваемия е била придадена по регулация площ от 51 кв.м. от имотите на въззивника. След одобряване на кадастралната карта на с. Д. от 2015 г. регулационната граница между имотите на страните с площ от 36 кв. м./скица л.3 по заключение от 20.01.2026 г./ не е съвпада с отразената по картата.В участъка от придаваемо място от 16 кв.м. е съвпаднала регулационна и кадастрална граница от т.6 до т.5 на скица-лист 4 по заключението от 20.01.2026 г. , а в частта т.5 -т.4 - т.3 масивната ограда на ответника е поставена по кадастрална /имотна/ граница. Приемането на Регулационния план от 1990 г. е при действието на ЗТСУ /отм./ , при който дворищно регулационното отреждане има отчуждително действие По отношение на придаваемите реални части от съседни имоти,то е свързано с т.н. „приложен план“/ приложена регулация/. Доколкото се касае до правен термин, съдът не възприема изводите на вещите лица по заключенията ,в които са използвали термина „приложена регулация“. „Приложен план“ има в хипотезите на изпълнена административна процедура след отреждане на придаваема реална част от единият имот към другия чрез оценка на тази част и нейното заплащане или фактическото завземане на имота - Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК. В казуса С.Т. не е представил доказателства за прилагане на регулацията в нито една от двете хипотези. Въпреки поставените задачи вещите лица не са открили, нито са представени такива документи от ищеца-ъвззиваем по делото, че е провеждана адм.процедура по чл. 265 от ЗТСУ/отм./ и има заплащане на придаваемото място от праводателя на възиваемия на прадователя на въззивника. Нещо повече, от изслушаните гласни доказателства не се установява безспорно, че процесната част от 117 км.м. е била завзета и реално владяна в продължение на 10 години. Всички вещи лица посочват , че собствениците на поземлените имоти са установили имотната граница между тях по стените на постройките в имота на въззиваемия. С кадастралната карта от 2015 г. е отчетена именно тази имотна граница, като в имота на въззавемия са застроени пет сгради-т.10 до 7 по скица –лист 4 на заключението от 20.01.2026 г. , като тази част заема целия обхват на придаваемото място от 35 кв.м. Свидетелските показания не съдържат твърдения, че въззиваемият е владеел частта от имота зад застроените сгради , както и частта от т.7 до т.2 и т.6 от придаваемата площ, като няма конкретизация на факти- време и площ на владение. Вещно-правната защита в производството с правно основание чл. 108 от ЗС се осъществява върху поземления имот, индивидуализиран с границите му действуващата към момента на предявяване на иска кадастрална карта. В чл. 14,ал.3 от ЗУТ посочено,че поземлените имоти се урегулират с вътрешни регулационни линии, които установяват границите със съседните имоти.Регулационните линии по чл. 14,ал.3 от ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени урегулирани имоти стават граница на имотите, когато плана е приложен по отношение на регулацията- чл. 14,ал.5 от ЗУТ, като урегулираните вече имоти не подлежат на последващо регулиране освен в предвидените от закона случай/чл. 15,ал.1 пр. последно от ЗУТ/. С подробен устройствен план за регулация и застрояване се установява структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот-чл. 110,ал.1 от ЗУТ. С подробния устройствен план се урегулират улици, квартали и поземлени имоти за застрояване или други нужди – чл. 14 от ЗУТ. Влезлите в сила ПУП се поправят, ако в кадастралната карта има съществени непълноти или грешки , който налагат изменение на ПУП-чл. 134ал.2,т.2 от ЗУТ, но изрично е посочено, че това се допуска след като се допълни или поправи кадастралната карта по ЗКИР. Следва да се отчете, че легалната дефиниция на понятието „поземлен имот” е дадена в чл. 24,ал.2 от ЗКИР, като „част от земната повърхност, определена с граници съобразно правото на собственост”. Правната уредба относно поземлените имоти в чл. 26 от ЗКИР касае т.н. идентификатор за всеки поземлен имот,който термин беше въведен за пръв път в ЗКИР по повод създаването на имотен регистър. Идентификаторът –чл. 26,ал.2 от ЗКИР – е уникален номер, чрез който поземления имот се посочва еднозначно на територията на страната и кадастралната карта съдържа поземления имот с граници и идентификатор-чл. 29,т.2 от ЗКИР. Едни от основните кадастрални данни за поземлените имоти –идентифициращите граници се установяват с кадастралната карта-чл. 27 от ЗКИР. Новата правна уредба, касаеща устройството на територията, въведена със ЗКИР и ЗУТ, доколкото въведе нови институти за вещното право създаде и практически трудности по приложение на регулациите. Един от основните проблеми е съотносимостта между дворищно регулационните парцели, съществуващи по ЗТСУ/отм./ или по действащите регулационни планове и урегулираните поземлени имоти по смисъла на ЗУТ. Кадастралната карта е базата въз основа, на която се изработва подробния устройствен план-чл. 16,ал.2 от ЗУТ. Твърдяната грешка по кадастралната карта произтича от различието между вътрешните дврощнорегулационни граници на имотите по кадастралната карта от 2015г. и по предходния дворищно регулационен план от 1990 г. и 1920 г. В пар.8,ал.2,т.3 от ЗУТ е предвидена възможността на собствениците на поземлени имоти да поискат вътрешните регулационни линии да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, като прекратяването на отчуждителното действие на неприложения дворищно регулационен план по чл. 182а от ЗТСУ/отм./е предвидено в пар.8,ал. 1 от ПЗР на ЗУТ във връзка с пар.6,ал.2 и ал.4 от ПЗР на ЗУТ. След приемането на ЗУТ въззиваемият не е осъществил процедурата по пар.6 от ПЗР на ЗУТ в предвидения 6- месечен срок и това е довело до отразяването на имотните граници като кадастрални. Искът по 54,ал.2 от ЗКИР е положителен установителен иск за собственост към един минал момент-моментът на изготвяне на кадастралната карта от 2015 г. и като последица от него е изменение по исков ред на одобрените кадастрални карти, когато съдържат непълноти и грешки или са одобрени при нарушение на закона и когато се нанасят в тях допълнителни кадастрални данни. В разпоредбата на в чл. 27, ал. 1 от ЗКИР са конкретизирани основните кадастрални данни по кадастралния план и кадастралните регистри, а именно за поземлен имот това са - идентификатор (съответствуващ на бившия планоснимачен номер на имота), граници, площ, трайно предназначение, начин на трайно ползване и адрес. За грешка в кадастралната се приема всяко неправилно заснемане на имотите или погрешно разчитане на данните по снимките на заснемането, като при заснемането в кадастралния план са от значение имотните граници, а не фактическите граници на мястото/тези, които са материализирани на място, дори и с тях да е обозначено само разпределението на ползването на имота между съсобствениците му/. Тогава когато в кадастралния план имотът е заснет по неговите фактически, а не имотни граници, има грешка в този кадастрален план, която подлежи на поправка по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,но в по делото имотните граници са кадастрални по картата от 2015 г. Съдът счита,че от представените писменни доказателства не може да се установи основателност на иска по 54, ал.2 от ЗКИР . В тежест на въззиваемия- ищец е да докаже при пълно и главно доказване правото на собственост върху придаваемата част към имота, който притежава и след като такива доказателства не са представени искът е неоснователен и недоказан. Що се отнася до довода, че имота е придобит по силата на вещнопрехвърлителното действие на ЗТСУ/отм.,/ съдът не споделя тази позиция относно целия имот. Съдът намира,че не се каса до приложена регулация, тъй като бащата на С.Т. не е завзел имота след заплащане на придаваемата част от имота на праводателите на въззивника и имотът се владял по имотни/кадастрални граници. Това е обусловило и изготвяне на кадастралната карта от 2015 г.,в която имотните граници са били отразени като кадастрални. Съдът намира,че не се касае до грешка в кадастралната карта, тъй като при действие на пар.6, ал.2 от ЗУТ, действуващите към деня на влизане в сила на ЗУТ регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от влизане на закона в сила. Въззивният съд изрично е указал на комплексната съдебно техническа експертиза от 24.03.2025 г. проучи подавана ли е молба от ищеца по пар.6 от ЗУТ, като констатациите са след влизане в в сила на ЗУТ -31.03.2001 г. не са открити документи по § 6 , ал. 2 от Пр. разпоредби на ЗУТ за оценка на имота и заплащане в 6-месечния срок от влизане на закона в сила. С.Т. не е провел процедурата по пар.6,ал.2 от ЗУТ и не е владял придавема площ от 117 кв.м. към собствения си имот. При тези съображения Ловешки окръжен съд намира, че исковете с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 54,ал.2 от ЗКИР, предявени от С. М. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• против А. Ж. К., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, че е собственик на реална част с площ от 117 кв. метра от имот с идентификатор № ••• по КККР на с.Д., одобрена със Заповед № РД-18- 51/24.09.2015 г. /, придаваема към собствения му с идентификатор № ••• по КККР/ част от Поземлен имот в площта, границите и конфигурацията, съответстващи на имот с планоснимачен № 164, попадащ в парцел V, в кв.48 по регулационния план на с. Д., одобрен със Заповед № 174/25.09.1920 г/и да предаде владението върху нея, както и че е налице грешка в действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-51/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК в частта й досежно заснемането на 117 кв.м.към имот с идентификатор № •••, вместо към имот с идентификатор № •••- северната граница на имот с идентификатор № ••• по КККР на с.Д., одобрена със Заповед № РД-18-51/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК/ явяващ се разликата между северната граница на имот планоснимачен № 164, попадащ в парцел V, в кв.48 по регулационния план на с. Д., одобрен със Заповед № 174/25.09.1920 г. / са неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърелни. При така изложените мотиви фактическите и правни изводи на двете инстанции съществено се различават, поради което съдебното решение №168/19.04.2024 г. по гр.д. №833/2023 г. на Районен съд- Ловеч следва да бъде отменено и вместо него въззивният съд да произнесе по същество решение, в посочения по-горе аспект. Съдът съобрази, че в първа инстанция А. Ж. е упълномощил адв. С. за проц.представителство по пълномощно и договор за правна помощ от 20.09.2025 г. и заплатил сумата 1500 лева за адв. възнаграждение. Настоящата нистанция намира, че в първа инстанция са проведени само две открити съдебни заседания изслушани свидетели и съдебна експретиза и предвид обема на извършените действия, дължимата сума за адв. възнаграждение от въззиваемия на въззивника за първа инстанция следва да бъде определена в размер на 800 лева. За въззивна инстанция адв. К.С. е упълномощен по пълномощно от 25.04.2024 г. при адв. възнаграждение платено изцяло при подписване на пълномощното от 1500 лева. По пълномощно от 20.07.2024 г. А. Ж. е упълномощил адв. С. във въззивна фаза. Адвокатско възнаграждение на страната се присъжда само за представителство от един адвокат и следователно за адв. С. не се дължи такова. Съдът съобрази, че адв. К.С. се е явил само в четири съдебни заседания 05.03.2025 г. 02.04.2025 г.30.01.2026 г. и 08.05.2026 г., като по всички останали открити съдебни заседания е учатвал адв. С.. Съдът отчита извършените процесуални действия от адв. С., изслушването на три съдебни експретизи във въззивна инстанция и счита, че адв.възнаграждение от 1500 лева следва да бъде намалено на 1000 лева. Следователно въззиваемият следва да заплати на въззивника сумата 1161.87 евро- адв. възнаграждение /за двете инстанции от 1800 лева/, 725.17 евро –депозит за вещи лица и 27.66 евро д.такса. Воден от горните мотиви съдът