Решение № 1209 от 20.8.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1858/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. П. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, ••• срещу Наказателно постановление № 25-1030-008737/02.12.2025 г., издадено от Р. К. П. – Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на основание чл. 638, ал. 3 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 (четиристотин) лв. за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди за управлявания от него автомобил, който да е докаран от територията на •••, да има действаща застраховка с валидност до 23.12.2025 г. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. М. П., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Пледира за автомобила да има сключена ••• застраховка, която на основание споразумението за свободно движение в рамките на системата „Зелена карта“ да има действие и на територията на Република България, но неправилно да не е призната от административнонаказващия орган.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 33080/31.03.2026 г. взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Сочи, че след съставянето на акта за установяване на нарушението за автомобила да е сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа жалбоподателят да е проявил небрежност, тъй като да е длъжен да познава законовите си задължения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Е. П. П., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 16.02.2026 г., установено от приложената по преписката справка от АИС „ПП“, а жалбата е подадена на 02.03.2026 г. съгласно клеймото върху приложения в оригинал пощенски плик, поради което 14- дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 11.11.2025 г. в 14:10 ч. в гр. Пловдив, по ул. „Брезовско шосе“ до № 4а в посока север жалбоподателят Е. П. П. управлявал лек автомобил „Нисан“ с рег. № •••, чужда собственост. Автомобилът бил регистриран на територията на друга държава – •••, която не била нито държава-членка на Европейския съюз, нито страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. За управлявания от жалбоподателя лек автомобил с рег. № ••• нямало сключен и действащ договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По същото време на този пътен участък служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение изпълнявал свид. Й. В. К. – ••• в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. Свидетелят К. подал сигнал за спиране на водача с цел извършването на проверка. Жалбоподателят изпълнил разпореждането на контролния орган и спрял на указаното му място. След това свид. К. пристъпил към извършването на проверката. В хода на същата, тъй като автомобилът бил с чуждестранна регистрация, свидетелят направил справка по регистрационния номер на автомобила, при която установил, че за него нямало сключена и валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За управляваното от жалбоподателя МПС с рег. № ••• имало сключена на територията на ••• застраховка от собственика К. К. по полица № •••, издадена на 23.12.2024 г. С тази застраховка обаче не била обезпечена гражданската отговорност за вреди, причинени на територията на Република България на трети лица от притежаването и използването на превозното средство, за които отговорността следвало да се носи от застрахования. Вместо това застрахователното покритие се разпростирало само върху вреди, причинени при управлението на този или на други автомобили от застрахования К. К. и когато превозното средство се използвало във •••, •••.

Свидетелят К. приел, че жалбоподателят управлявал автомобила без валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато такава да била необходима, поради което на място съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 746737 от 11.11.2025 г. срещу жалбоподателя П., в негово присъствие и в присъствието на свидетел очевидец. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

В хода на съдебното следствие е разпитан свид. Й. В. К.. Той потвърждава авторството на съставения АУАН и заявява, че поддържа констатациите по него. Изяснява обаче и че няма спомен относно конкретния случай. Това предопределя обхвата на обстоятелствата, за разкриването на които служат показанията на свидетеля, като в тях той изяснява механизма на извършването на проверки като тази, при която е установено процесното деяние. Свидетелят пояснява, че справката за налична валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите върши по регистрационния номер на превозното средство в базата данни на Гаранционния фонд. Показанията на свид. К. се ползват с доверие, тъй като намират подкрепа в събраните писмени доказателства, които са обективен източник на доказателствена информация.

От справка от електронната страницата на Информационния център към Гаранционния фонд (лист 7 от делото) се установява, че към 14:10 часа на 11.11.2025 г. за МПС с рег. № ••• няма валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От погасителен план за автомобилна застраховка по номер на полица ••• от 23.12.2024 г. (лист 14-16 от делото) се изяснява, че застрахован по този договор е г-н К. К., периодът на застрахователното покритие е от 00:00 ч. на 24.12.2024 г. до 12:00 ч. на 24.12.2025 г. и че то обхваща действия по употреба на автомобила само за социални, битови и развлекателни цели, но не и за търговски пътувания. Установява се още, че са предвидени ограничения за шофиране, като застрахователното покритие е за водача, посочен в удостоверението за автомобилна застраховка, като обхваща и шофирането на други автомобили освен вписания в полицата, но се разпростира само върху титуляра на полицата. Изяснява се и че застрахователното покритие е в сила само ако автомобилът се управлява във •••, •••.

От Заповед № 317з-7973/30.08.2021 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Спазени са реквизитите по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното съдържание на акта. Той е съставен от оправомощено лице, предявен е на нарушителя за запознаване със съдържанието му и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правните изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

С жалбата не се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. При служебно дължимата проверка за законосъобразност съдът също не констатира пороци на процедурата от категорията на съществените.

По приложението на материалния закон от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят П. е извършил административното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, описано в наказателното постановление. От обективна страна на 11.11.2025 г. в 14:10 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Брезовско шосе“ до № 4а в посока север жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Нисан“ с рег. № •••, регистриран на територията на трета държава, като при влизане в страната няма валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото не се сочат възражения срещу авторството на деянието, като самоличността на жалбоподателя П. като водач на автомобила, с който е извършено нарушението, е установена от полицейските служители по време на проверката, при която е съставен АУАН. Доказано е и че жалбоподателят е управлявал автомобил от трета държава по смисъла на Кодекса за застраховането. Съгласно § 1, т. 7 във вр. с т. 6 от допълнителните разпоредби на КЗ трета държава е държава, която не е държава - членка на Европейския съюз или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. В случая автомобилът е регистриран и застрахован на територията на •••. Това обстоятелство се признава още в жалбата (на стр. 2-ра). Доказано е и от приетия по делото погасителен план за автомобилна застраховка по полица № •••/23.12.2024 г. Към датата на извършване на деянието ••• представлява трета държава по смисъла на закона. На следващо място доказано е и че автомобилът е управляван на територията на страната, като е установен от свид. К. да се движи по ул. „Брезовско шосе“ до № 4а в посока север в гр. Пловдив, което място представлява път, отворен за обществено ползване.

При тези факти доказано е проявлението от обективна страна на всички предпоставки от хипотезата на нормата по чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, при които възниква задължението за сключване на договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а именно:

• управление на превозно средство,

• което е от трета държава,

• на територията на страната.

Към датата и точния час на извършване на деянието за управлявания от жалбоподателя П. лек автомобил няма сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Този факт се установява от приложената на лист 7 от делото справка от базата данни на Гаранционния фонд. Тя се ползва с обвързваща доказателствена стойност, тъй като е изготвена съгласно публичния достъп до информация по чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд (Обн. ДВ, бр. 71 от 27.08.2021 г.). Според последната разпоредба на интернет страницата на Информационния център към Гаранционния фонд се дава публичен достъп до регистъра на данни от договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно наименованието на застрахователя, начална и крайна дата на покритието. По преписката е приложена застрахователна полица № 15030001/BG/22/FI25172992 за процесния автомобил „Нисан“ с рег. № •••, която е с начална дата на застрахователното покритие от 11.11.2025 г. Отново от публично достъпните данни от водените регистри на интернет страницата на Информационния център към Гаранционния фонд се установява, че точният момент, от който е в сила покритието на граничната застраховка по тази полица, е 14:59:42 ч. на 11.11.2025 г. Деянието на жалбоподателя, за което се води настоящото производство, е извършено в 14:10 часа на същата дата. Следователно обективно то предхожда сключването на граничната застраховка със застрахователя „ЗК Лев Инс“ АД, както основателно се възразява в съпроводителното писмо от процесуалния представител на наказващия орган. Поради това последващото сключване на гранична застраховка не заличава съставомерния характер на деянието.

Налага се извод, че към 14:10 ч. на 11.11.2025 г., когато управляваният от жалбоподателя П. лек автомобил е установен да се движи на територията на страна и по път, отворен за обществено ползване, никой застраховател не е носил риска от причиняването на трети лица на имуществени и неимуществени вреди, свързани с използването на превозното средство. В това се изразява и обществената опасност на деянието.

Жалбоподателят не оспорва фактите, че управляваният от него автомобил е регистриран в трета държава по смисъла на закона, както и че към датата и точния час на проверката не е имал сключена на територията на страната гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Възражението му е за наличие на нормативно предвидено изключение, при което сключването на такава застраховка не е дължимо. Изключенията са установени с разпоредбите на чл. 483, ал. 3 и ал. 4, т. 1 и т. 2 от КЗ. Жалбоподателят се позовава на правилото по чл. 483, ал. 3 от КЗ, съгласно което липсва задължение за сключване на договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при влизане на територията на Република България, при условие че задълженото лице притежава валиден сертификат „Зелена карта“. Възражението съдът намира за неоснователно, тъй като остава недоказано. До приключването на съдебното следствие не са ангажирани доказателства за притежаването на сертификата „Зелена карта“ за процесния автомобил с рег. № ••• към датата и часа на деянието.

Вместо това жалбоподателят се позовава на погасителен план за сключена автомобилна застраховка за процесното МПС на територията на държавата по регистрация. Документът е подреден на лист 14-16 от делото и от него се установява, че датата на деянието попада в периода на застрахователното покритие. Този документ обаче не представлява сертификат „Зелена карта“. Последният е унифициран документ, който се издава под формата на единен образец, утвърден от Съвета на бюрата и при спазване на определени реквизити, приложими за всички страни по споразумението. С разпоредбата на чл. 488, ал. 6 от КЗ българското законодателство изпълнява това изискване. Надлежен сертификат „Зелена карта“ е приложен по преписката, като той придружава сметката за сключената на територията на Република България гранична застраховка „Гражданска отговорност“. В сертификата изрично са вписани кодът на издаващата страна в клетка 4; регистрационният номер на МПС в клетка 5 и териториалната валидност на застраховката – клетка 8.

Не всяка автомобилна застраховка, сключена в страна по споразумението за свободно движение, означава, че автоматично за нея се издава и сертификат „Зелена карта“, нито че застрахованият може да се ползва от правните последици на този удостоверителен документ. Това е видно и от правилото по чл. 488, ал. 3 от КЗ. При липсата на представен по делото сертификат „Зелена карта“ правните последици, които следват от наличието на такъв документ, не се доказват и от друго от събраните в процеса доказателства. От погасителния план за ••• автомобилна застраховка се установява, че с него е застрахована гражданската отговорност само на собственика на процесния автомобил К. К., като застрахователното покритие не е ограничено до конкретното превозно средство. Съгласно посочените в погасителния план ограничения при шофиране застрахователното покритие се отнася само до водача, чието име е посочено в удостоверението за автомобилна застраховка, като се разпростира върху титуляря на полицата дори и при управление на други автомобили. Титуляр на полицата не е жалбоподателят П., а К. К.. Същият на стр. 1-ва от погасителния план е посочен не като застраховащ, а като застрахован. От съдържанието на клаузите по полицата се установява, че с •••та застраховка, на която се позовава защитата, е застрахована гражданската отговорност на конкретно физическо лице, което е различно от жалбоподателя П.. Обхватът на покритието не се разпростира върху други водачи, чиито имена не фигурират в полицата, а именно такова лице е жалбоподателят.

На следващо място в погасителния план са предвидени и изрични ограничения само при спазването на които е в сила застрахователното покритие. Те се отнасят до самоличността на застраховащия, притежаването на превозното средство, както и е предвидено териториално ограничение. Съгласно клаузите на лист 16 от делото покритието е в сила само ако автомобилът се управлява във •••, •••. Следователно, когато жалбоподателят П. е управлявал процесното МПС с рег. № ••• на територията на Република България на 11.11.2025 г. в 14:10 ч., никой застраховател не е носил риска за евентуално причинени имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с използването на превозното средство. Гражданската отговорност за такива вреди не е била покрита нито:

• от български застраховател поради липсата на сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,

• нито от британския застраховател поради осъществяване на управлението извън условията, при които е в сила застрахователното покритите,

• нито от друг застраховател поради липсата на валиден сертификат „Зелена карта“.

При така установените факти съдът приема, че деянието на жалбоподателя е доказано по делото и е съставомерно от правна страна. Противопоставеното възражение е неоснователно, тъй като в процеса не се доказва да е издаван претендираният сертификат „Зелена карта“. Още с Разпореждане № 1993 от 01.04.2025 г. (лист 5 от делото) е указано на жалбоподателя, че не сочи доказателства за твърденията си и му е предоставена възможност да представи такива до приключване на съдебното следствие. Наличието на такъв сертификат не би представлявало доказателство за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, поради което възможността за неговото представяне е преклудирана - така Решение № 3555 от 17.04.2024 г. по к.а.н.д. № 293/2024 г. на Административен съд – Пловдив.

Правилно наказателното постановление е издадено срещу жалбоподателя П., тъй като при състава по чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство, а не от неговия собственик. В погасителния план застраховащият К. К. изрично е посочен като собственик на автомобила, притежаващ го от 2 години.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост. По делото не се доказват обстоятелства, от които да се приеме, че жалбоподателят е действал умишлено и по-конкретно, че към момента на управлението е формирал представа за липсата на сключен и действащ договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въпреки това жалбоподателят е съзнавал, че превозното средство е с ••• регистрация, т.е. е от трета страна, както и че е привел същото в движение, като го е управлявал на територията на Република България. Затова в негова тежест като водач е било да се увери, че за автомобила има валидно сключена застраховка. Това обстоятелство той е могъл да установи въз основа на сертификат „Зелена карта“ или след справка по публично достъпните данни на интернет страницата на Информационния център към Гаранционния фонд. Следователно едновременно жалбоподателят е могъл, а и съгласно чл. 438, ал. 1, т. 2 от КЗ като водач е бил длъжен да се увери в наличието на задължителната застраховка или на допустимо изключение за нейното сключване. Фактът, че жалбоподателят П. е предприел управление на автомобила, без да положи възможните усилия да узнае статуса на превозното средство чрез лесна за извършване справка, означава, че той е проявил небрежност, която е съставомерна форма на вината. Поради това съдът приема, че деянието е извършено виновно.

Не се доказват обстоятелства, по които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай. Липсата на конкретни вредни последици не определя маловажност, тъй като нарушението е формално. Обикновените случаи на такъв вид прояви не се характеризират с настъпили произшествия или други вредоносни събития. Нарушението е на поставяне в опасност – от препятстване на възможността за евентуално имуществено удовлетворение на трети лица, на които са причинени вреди. При доказаната липса на застраховател по гражданска отговорност, който да носи риска към момента на описаното в наказателното постановление деяние, то нарушението е разкрило типичната за този вид прояви степен на обществена опасност. Административнонаказателната отговорност при този състав има превантивен характер – с оглед дисциплиниране на водачите, а не обезщетителен, за да се изисква да е настъпило конкретно произшествие.

Доказва се и че след деянието е сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В съдебната практика последователно е изяснено, че подобно действие само по себе си не квалифицира деянието като маловажно, тъй като това е нормално и дори очаквано от житейска гледна точка поведение - така Решение № 1144 от 27.06.2017 г. по к.а.н.д. № 1177/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1152 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 634/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 704 от 27.04.2017 г. по к.а.н.д. № 618/2017 г. на Административен съд – Пловдив. В случая последвалата нарушението застраховка не е сключена от жалбоподателя П., а от собственика К. К., поради което отстраняването на последиците от нарушението не се дължи на поведение на самия деец, а на трето лице.

Правилно е определена приложимата санкционна норма. Наказанието е предвидено в закона във фиксиран размер. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН липсва процесуална възможност за намаляване на имущественото наказание „глоба“ под най-ниския му размер. Не е допуснато нарушение при превалутирането на размера на административното наказание по правилата на чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ.

По тези съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и е издадено при правилно приложение на материалния закон, поради което то трябва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото производство административнонаказващият орган е представляван от юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 70 евро, който е съобразен с правилата за неговото определяне.

За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят Е. П. П..

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН, съдът