Решение № 68 от 29.5.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 194/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63д ЗАНН. Образувано е по жалба на К. М. Й. от гр.С., ЕГН ••••••••••, чрез адвокат С. Н. от АК – Силистра, против Наказателно постановление № 26- 1099-000093/09.03.2026г., издадено от началник - група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Силистра, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева / 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца. В жалбата е изразена позиция, че наказателното постановление е неправилно и е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон като се акцентира на постановките на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегии на ВАС, че не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДВП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е била прекратена служебно по реда на чл.143, ал.10. ЗДВП, без за това да е бил уведомен собственикът на моторното превозно средство. Оспорва се и компетентността на издалият НП орган. Подчертава се, че не е било изпълнено законовото изискване на чл. 574, ал. 10 от КЗ жалбоподателят в качеството му на собственик на управляваното МПС да бъде уведомен за прекратената регистрация и че по никакъв начин не му е бил предоставен 14-дневен срок да представи доказателства за сключен и действащ застрахователен договор. Изтъква се обстоятелството, че неплащането в срок на отделна вноска по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не води автоматично до прекратяване на последната, като в случая процесният автомобил е бил придобит от жалбоподателя два месеца преди процесните събития и съответно регистриран в сектор „Пътна полиция“ - Силистра, тъй като ако не е имал сключен договор за „Гражданска отговорност“ е нямало да бъде извършена и регистрацията на автомобила. Моли се за отмяна на НП и присъждане на сторените по делото разноски. Пред съда жалбата се поддържа от пълномощника по изложените в нея съображения с подчертаване, че няма абсолютно никакви доказателства, че наказаното лице е било уведомено за прекратената регистрация на автомобила и няма изпратено уведомление от „Гаранционен фонд“, съгласно последното изменение на КЗ от месец септември 2025 г. поддържа позицията си за липса на съставомерност на нарушението. Моли за присъждане на разноски за възнаграждение по реда на оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ с посочване, че е регистриран по ЗДДС. Административно-наказващият орган се представлява от упълномощен процесуален представител, изразяващ становище за правилност и законосъобразност на НП и за неоснователност на жалбата. Акцентира на датата на нарушението - 03.12.2025 г., явяваща се след тази на влизане в сила на изменението в разпоредбата на чл. 143, ал. 10ЗДвП - 07.09.2025г., премахваща изискването за уведомяване на собственика от наказващия орган и подчертава, че същото уведомяване е вменено на „Гаранционен фонд“. Визира, че в представената от нея справка във форма на таблица е видно, че „Гаранционен фонд“ е изпратил такова уведомление до лицето. Обръща внимание, че всички тези действия се осъществяват автоматично и контролните органи нямат намеса в отразяването на съответната информация. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище. Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, приема за установено следното: На 03.12.2025 г. малко преди 21.00 ч., жалбоподателят Й. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес А 180“ с рег. № СС9751СР по ул. „Д.“ в посока бул. „М.“ в гр.С.. Спрян бил за проверка от полицейските служители – мл. автоконтрольори св.В. и св.Т., които чрез служебен достъп до информационната система АИС видели, че регистрацията на посоченото МПС била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 ЗДВП на 11.11.2025г. поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която информация била подадена до органите на МВР от Гаранционен фонд. Пред служителите водачът - жалбоподателя заявил, че не му е било известно, че регистрацията на колата му е прекратена. В съставения на място АУАН серия GA № 4403860/03.12.2025г. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДВП били отразени горепосочените обстоятелства, като с резолюция от 05.12.2025г. АНО прекратил административно-наказателното производство за това нарушение и последвало сезиране на РП - Силистра за предприемане на действия по компетентност за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С Постановление от 23.12.2025г. бил постановен отказ на прокурор при РП – Силистра да образува ДП поради несъставомерност на деянието заради липсата на субективна страна – незнанието на жалбоподателя Й. на факта на прекратената по служебен път регистрация на автомобила му. Преписката била изпратена на АНО с оглед преценка на последния за евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност. С позоваване на постановлението на прокурора наказващият орган е издал процесното Наказателно постановление № 26-1099-000093/09.03.2026г., с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 ЗДВП на жалбоподателя са наложени административните наказания 500 лева/255.65 евро глоба и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС. Съдът констатира, че са спазени относимите към настоящото административнонаказателно производство процесуални правила за налична териториална и материална компетентност на съответните длъжностни лица, за съдържанието на наказателното постановление като реквизити и формулиране на словесните и правни рамки на административното обвинение с оглед издаването му в хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗАНН. От представените по делото от процесуалния представител на АНО извадки от ГФ е видно, че към 19.09.2025г. е налице първоначална регистрация на л.а. с рег. № СС9751СР, а на 11.11.2025г. била „прекратена - без ГО“. Разпечатката с таблични данни (неоформена като издаден документ от определен орган респ. длъжностно лице) съдържа информация, която не може да бъде отнесена към уведомяване на жалбоподателя за определено обстоятелство – липса на отразеност за какво и кой е бил уведомен от Гаранционния фонд - жалбоподателят или структурата на МВР и относно какво, като наличието на две едновременно отразени дати 17.10.2025г. и 12.10.2025г. само по себе си не изяснява как те се отнасят към посоченото „прекратяване на регистрацията“. С изменението на чл. 143, ал.10 ЗДВП, в сила от 07.09.2025г., е предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, а съгласно чл. 574, ал. 10 КЗ, Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Доказателствата по настоящия случай разкриват, че не е било спазено законовото изискване да е имало нарочно уведомяване на собственика – жалбоподател т.е. да го е получил, за да знае той, че при неизпълнение от негова страна да сключи застраховката регистрацията ще се прекрати служебно. Относно последното също следва да се отрази, че собственикът няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на колата му, за да е налице субективната страна на вмененото му нарушение. „Е д в а след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици" (тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., I и II колегия на Върховния административен съд)“ – Решение № 382/24.03.2026г. по адм.д. № 405/2025г. на Административен съд – Силистра. При така установеното се налага извод за неосъществен състав на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДВП поради липсата на субективна страна на деянието респ. виновно поведение, водещо до отпадане санкционирането на жалбоподателя. С оглед изхода на делото, и съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН вр. 144 АПК вр. чл.78, ал.1 ГПК, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна, а искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. При съобразяване представения договор за правна защита и съдействие за оказана по реда на чл. 38, ал. 2 , вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от З акона за адвокатурата безплатна правна помощ и определяне справедливия размер на адвокатското възнаграждение, размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, отчитане фактическата и правна сложност на спора, с явяване на процесуалния представител в открито съдебно заседание, съдът намира да присъди сумата 246 (двеста четиридесет и шест) евро с ДДС като размер на възнаграждението. Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН и чл. 63д, ал.1 ЗАНН, съдът