Решение № 206 от 9.10.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 429/2024 г.

Производство по реда на чл. 216 ДОПК. Съдът е сезиран с искова молба от ДФ „Земеделие“, ЕИК 121100421, представляван от И. И., чрез адв. А. Т. от САК, против „МИША 76“ ЕООД с ЕИК 201430099, представлявано от управителя М. Г. Х. и „НХГ“ ЕООД с ЕИК 201429887, представлявано от управителя Н. Х. Г. с посочено правно основание чл. 216 ДОПК вр. чл. 135 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него и „МИША 76“ ЕООД е сключен Договор № 11/312/02185 от 11.06.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа и развитие на микропредприятия“, по който е изплатена предвидената финансова субсидия. Излага, че с влязъл в сила Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/312/02185/3/01/04/02 с изх. № 01- 2600/1890#27 от 16.02.2021 г., ДФ „Земеделие“ е определил на „МИША 76“ ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавна вземане в размер на 240 497.09 лв., въз основа на което ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник. Сочи, че по отношение на длъжника е налице образувано изп.дело № 211027805/2021 г. в ТД на НАП - В. Търново, офис Ловеч, а размерът на публичното задължение на „МИША 76“ ЕООД към 20.05.2024 г. е 327 367.01 лева. Твърди, че с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том IV, peг. № 6192, дело № 491 от 26.11.2020 г. по описа на нотариус Б. М., с район на действие Районен съд - Луковит с peг. № 591 на НК, „МИША 76“ ЕООД продава на „НХГ“ ЕООД следните собствени на продавача недвижими имоти: ПИ с идентификатор 56099.700.245 по КККР на с. П. община Л., целият с площ от 1 481 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от 1 500 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, с адрес на поземления имот: •••, в кв. ••, ведно с построената в гореописания поземлен имот сграда с идентификатор № 56099.700.245.1, със застроена площ по скица от 309 кв.м., брой етажи 3 /три/, с предназначение по скица: Х, която сграда е с разгъната застроена площ от 746.42 кв.м., представляваща „•••• •• •••••••••• •• •••••“. Изтъква, че описаните недвижими имоти са продадени за обща продажна цена от 104 900.00 лв. с вкл. ДДС при данъчна оценка на същите в размер на 39 542.90 лв. Счита, че е налице разпоредителна сделка, с която длъжникът се е лишил от свое налично имущество, което на практика осуетява възможността за упражняване на правата на кредитора. Изтъква, че значимият факт, с който законодателят свързва началния момент, считано от който една сделка може да попадне в приложното поле на чл. 216 ДОПК, е фактът на узнаването от страна на длъжника, че спрямо него е започнало производство по установяване на публично вземане, което в настоящия случай е станало на 14.05.2016 г. Твърди, че след развитието на процеса по обжалване на първоначалното РФК, ответникът „МИША 76“ ЕООД е бил наясно с констатираните в хода на проверката нередности и наложената му финансова санкция, участвал е активно в съдебните производства по обжалване на актовете, и е получил последното писмо от 13.11.2020 г. за съставянето на АУПДВ за сумата от 240 497.09 лева. Акцентира, че в хода на административното производството по установяване на публичното вземане, длъжникът се е разпоредил с единственото си налично имущество, което е могло да служи за общо обезпечение и удовлетворяване на кредиторовото вземане. Прави извод, че е налице намерение за увреждане на кредиторовите интереси на ДФЗ. На второ място изтъква, че управителят на купувача по сделката, чиято отмяна се иска - Н. Х. Г., е първа братовчедка на управителя и едноличен собственик на дружеството длъжник на ДФЗ – „МИША 76“ ЕООД, а именно М. Г. И.. Твърди, че аналогично на иска по чл. 135 от ЗЗД, в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, увреждането на публичния взискател е обективен елемент от фактическия състав на посоченото основание за относителна недействителност и е налице във всички случаи, при които в резултат на извършената разпоредителна сделка между свързани лица се препятства или затруднява възможността на публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Излага, че посочената в нотариалния акт продажна цена от 104 900.00 лева с вкл. ДДС, значително надхвърля по стойност получения поземления имот, заедно с построената върху него •••• •• •••••••••• •• ••••• на 3 етажа със застроена площ от 309 кв.м. Прави извод, че е налице значително разминаване в равностойността на престациите по сделката. На следващо място твърди, че описаната в нотариалния акт продажна цена при дадените условия и разбивки по вноски и падежи изобщо не е платена от купувача, както и че сделката е извършена с намерение именно да се увреди публичният взискател ДФЗ. Поради изложеното счита, че са налице основанията на чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК за недействителност по отношение на държавата на атакуваната сделка. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна по отношение на ищеца ДФ „Земеделие“ разпоредителната сделка, обективирана в нот.акт за продажба на недвижими имоти от 26.11.2020 г., вписан в Служба по вписванията - Луковит с вх. peг. № 1347, акт № 163, том IV, дело № 774 от 2020 г., сключена между „МИША 76“ ЕООД, ЕИК 202488511 и „НХГ“ ЕООД с ЕИК 201429887, като претендира присъждане на направените разноски в хода на настоящото производство. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „НХГ“ ЕООД , в който оспорва редовността на исковата молба и допустимостта на исковото производство. Счита, че ищецът е внесъл дължимата държавна такса само за едни от обективно кумулативно съединените искове, а не за трите. Излага доводи относно възникването и компетентността на ДФ „Земеделие“ и Разплащателната агенция. От наименованието, с което ищецът е индивидуализиран в исковата молба, прави извод, че последната е подадена от ненадлежен ищец, който не притежава изискуемата от закона акредитация и който не е активно легитимиран да предявява искове като публичен взискател. Относно иска с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК счита, че разменените престации при сделката са напълно еквИ.лентни към момента на сключване на договора за покупко-продажба, а погасителните вноски за издължаване на продажната цена са изцяло платени, с изключение на последната, която е в размер на 12 000.00 лв., но чийто падеж още не е настъпил. Твърди, че в периода след продажбата 2021 г. – 2024 г. е направил множество подобрения в имота, представляващи СМР, които значително се отразяват на пазарната му стойност. Излага, че чрез сделката не се цели ответникът „Миша 76“ ЕООД да се лиши от имущество и липсва намерение за увреждане на публичния взискател. Същата е сключена с цел да бъдат избегнати големи загуби поради пълната липса на клиенти в къщата за гости в периода на здравна пандемия и създадения силно ограничителен режим за такИ. посещения, поради което искът с правно основание чл.216, ал., т.4 ДОПК е неоснователен. Оспорва и наличието на основанието по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, тъй като страните по сделката не се намират в роднинска връзка, а и роднините по съребрена линия от шеста степен са извън периметъра на свързаност . На следващо място счита, че към момента на сключване на сделката „Миша 76“ ЕООД не е длъжник на ищеца. Излага доводи, че чл. 216, ал. 1 ДОПК придава правна значимост на факта на връчване на заповед за възлагане на ревизия на длъжника, но „ако в резултат на ревизията са установени публични задължения“. Изтъква, че в случая след издаването на Решение № 11/312/02185/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция и последвалите обжалвания на две инстанции, същото е оставено в сила в частта, с която е установено нарушение на Наредба № 29/11.08.2008 г. и Договор № 11/312/02185/11.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитите на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони в периода 2007-2013 г., т.е. това производство е приключило с установяване на нарушение, но не и на публично задължение, както изисква законът. При новото произнасяне, ищецът е изпратил до ответника „Миша 76“ ЕООД уведомление за открИ.не на производство по издаване на АУПДВ изх.№ 01-2600/1890/13.11.2020 г., но няма данни то да му е връчено и кога. Самият акт е съставен на 16.02.2021 г., проведено е двуинстанционно обжалване, приключило с постановяването на решение № 11014/01.12.2022 г. по адм.д.№ 1406/2022 г. на ВАС, т.е. публичното задължение на ответника „Миша 76“ ЕООД е установено почти две години след изповядване на сделката. Позовава се на изтекла абсолютна погасителна давност в полза на ответника „Миша 76“ ЕООД на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК, като цитира практика на СЕС и ВАС. Счита, че абсолютната давност е изтекла на 29.07.2024 г. и от тази дата ответникът „Миша 76“ ЕООД не е длъжник на публичния взискател и вземането следва да бъде отписано служебно на основание чл.173, ал.2 ДОПК. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че искът е недопустим. В случай, че производството приключи с постановяване на решение по съществото на спора, моли всички предявени кумулативни искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, 4 и 6 ДОПК за отмяна на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот.акт от 26.11.2020 г., вх. рег.№ 1347, акт № 63, т.IV, дело № 774/2020 г., сключен между ответниците, да бъдат отхвърлени. Претендира сторените по делото разноски – за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и др. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор на исковата молба и от ответника „Миша 76“ ЕООД с ЕИК 201430099, чрез пълномощника адв. М. Х.. Относно редовността и допустимостта на исковата молба, както и основателността на исковете и обстоятелствата, на които се основават, излага доводи, идентични с тези, съдържащи се в отговор на искова молба на ответника „НХГ“ ЕООД. На следващо място прави възражение за липсата на качеството на длъжник на ищеца поради настъпила погасителна давност за процесното публично задължение в размер на 240 497.09 лв. и съответните лихви. Твърди, че абсолютният 10-годишен погасителен срок по чл. 171, ал.2 от ДОПК по отношение на процесното публично вземане е започнал да тече от 29.07.2014 г. – датата, на която е изплатено последното одобрено от ДФ „Земеделие“ плащане по процесния Договор № 11/312/02185/11.06.2012 г. със съответните анекси към него и оторизационното Уведомително писмо № 875/312 от 21.08.2014г., който срок е изтекъл към 29.07.2024 г. Излага съображения досежно приложимостта на чл. 3, пар. 2, ал. 2 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 относно защитата на финансовите интереси на Европейската общност. Счита, че предвиденият в чл. 171, ал. 2 ДОПК 10 - годишен давностен срок е абсолютен по своя характер и последици, поради което с изтичането му и при позоваване на него се преклудира не само възможността за установяване на публичните вземания чрез съставяне и издаване на АУПДВ, но и за събирането на тези вземания, в т.ч. и предявяването на искове с правно основание чл. 216, ал. 1 от ДОПК, като цитира Решение № 2855 от 11.03.2024 г. по адм. д. № 6955/2023 г. на ВАС, VIII о. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че искът е недопустим като предявен от ненадлежна ищцова страна и поради нередовност на исковата молба. В случай, че производството приключи с постановяване на решение по съществото на спора, моли всички предявени кумулативни искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, 4 и 6 ДОПК за отмяна на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот.акт от 26.11.2020 г., вх. рег.№ 1347, акт № 63, т.IV, дело № 774/2020 г., сключен между ответниците, да бъдат отхвърлени. Претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и др. В съдебните заседания ищецът се представлява от упълномощения процесуален представител адв.А. Т. от САС, която поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което уважи исковите претенции като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък. Подробни съображения излага в тази насока излага в представената писмена защита. Ответникът „МИША 76“ ЕООД се представлява в проведените съдебни заседания от упълномощените адв.М. В. и адв.Д. Х., които оспорват предявените искове. Ответникът „НХГ“ ЕООД се представлява от упълномощения процесуален представител адв.Д. Х., която оспорва предявените искове. Подробни доводи в подкрепа становището на ответниците са изложени в представената от адв.Д. Х. писмена защита. По направените от ответниците в отговорите възражения относно редовността на исковата молба и активната процесуална легитимация на ищеца ДФЗ, съдът се е произнесъл в определение № 1007/28.11.2024 г., постановено в производството по чл.140 от ГПК. От представените по делото доказателства се установява, че на 11.06.2012 г. е сключен Договор № 11/312/02185 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, между ДФ“Земеделие“ и „Миша 76“ ЕООД, наричано ползвател. Съгласно чл.1.1 от Договора Фондът предоставя на ползвателя, регистриран под УРН 550437, безвъзмездна финансова помощ, представляваща 59% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 11/312/02185 от 07.12.2011 г. В договора е посочен размера на помощта, правата и задълженията на страните, реда за изплащане на финансовата помощ, отговорностите, както и основанията за прекратяването му. Приложена е и таблица за одобрените разходи по проект ИД 11/312/02185 /приложение № 1/. С последващи Анекси към договора № II/21.09.20212 г., № III/24.10.2012 г., № IV/21.05.2013 г. и № V/13.02.2014 г. са заличавани предходните таблици за одобрени инвестиционни разходи и създавани нови таблици за одобрени инвестиционни разходи. По делото е приложено уведомително писмо за одобрение изх. № 01- 2600-3626/23.04.2013 г. от ДФ „Земеделие“ до управителя на „Миша 76“ ЕООД за изплатена на 01.04.2013 г. сума в размер на 86 494.61 лв. и наложена редукция на субсидията в размер на 136 929.50 лв. С уведомително писмо за одобрение изх. № 01-2600-5291/21.08.2014 г. ДФ „Земеделие“ е уведомил управителя на „Миша 76“ ЕООД за изплатена на 29.07.2014 г. сума в размер на 154 002.48 лв. и наложена редукция на субсидията в размер на 12 239.72 лв. Със заповеди № 308790/13.05.2016 г. и № 308790/17.05.2016 г. е разпоредено извършването на проверка на място в имота на ответника „МИША 76“ ЕООД след извършено плащане в периода от 13.05.2016 г. до 31.05.2016 г., за която е издаден контролен лист. От приложения по делото контролен лист се установява, че проверката е извършена на място в периода от 16.05.2016 г. до 27.05.2016 г. и подписан от пълномощника на „Миша 76“ ЕООД Георги Нинов на 30.05.2016 г. С решение № 11/312/02185/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/ 26.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ е определена на „Миша 76“ ЕООД финансова корекция в размер на 240 497.09 лв., която подлежи на доброволна плащане в 14-дневен срок от връчването му. Същото е обжалвано „Миша 76“ ЕООД и с решение от 05.09.2019 г., постановено по адм.дело № 442/2017 г. на Административен съд – Ловеч е обявено за нищожно. След осъществен инстанционен контрол, с решение № 12098 от 30.09.2020 г., постановено по адм.дело № 13685/2019 г., състав на ВАС е отменил решение № 142/05.09.2019 г. по адм.дело № 442/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч и постановил друго, с което отхвърлил оспорването по жалба, подадена от „Миша 76“ ЕООД против решение № 11/312/02185/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/ 26.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в частта, с която е установено нарушение на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и Договор № 11/312/02185 от 11.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/. С цитираното решение на ВАС е отменено решение № 11/312/02185/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/ 26.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в частта, в която е наложена финансова корекция в размер на 240 497.09 лв. и делото изпратено като преписка на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за ново произнасяне – определяне размера на финансовата корекция съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Това решение е окончателно и по аргумент за противното от чл.7, ал.2 ГПК във вр. с чл.144 АПК съдът няма задължение да връчва препис от окончателния си акт на страните по делото, а те ми следят за неговото постановяване. С писмо изх. № 01-2600/1890 от 13.11.2020 г. ищецът е уведомил ответника „Миша 76“ ЕООД, че в изпълнение на влязлото в сила решение № 12098 от 30.09.2020 г., постановено по адм.дело № 13685/2019 г. на ВАС в частта, с която се оставя в сила решение за налагане на финансова корекция № 11/312/02185/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/ 26.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за установеното нарушение по Договор № 11/312/02185 от 11.06.2012 г., открИ. производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото ищецът е уведомил първия ответник, че ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за публично държавно вземане с общ размер на задължението 240 497.09 лв., представляващо 100% от изплатена безвъзмездно финансова помощ и дал възможност на „Миша 76“ ЕООД в 14-дневен срок от получаване на писмото да представи възражения и писмени доказателства единствено по размера на публичното вземане. От ищеца е представено известие за доставяне, от което се установява, че това писмо е получен от служителя на „Миша 76“ ЕООД В. П. на 23.11.2020 г., който факт не е оспорен от ответниците. По делото е представен Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02185/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/1890#27 от 16.02.2021 г. на ДФЗ, с който е определено на „Миша 76“ ЕООД с ЕИК 201430099 подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 240 497.09 лв. Видно от представената от ищеца обратна разписка, същият е получен от служителя на „Миша 76“ ЕООД В. П. на 16.02.2021 г., който факт не е оспорен от ответниците. С решение № 174/30.11.2021 г., постановено адм.дело № 154/2021 г., Административен съд – Ловеч е отменил като незаконосъобразен Акта за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02185/3/01/04/02 от 16.02.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Същото е обжалвано от ищеца ДФ „Земеделие“ пред ВАС, който с решение № 11014 от 01.12.2022 г., постановено по адм.дело № 1406/2022 г. е отменил решение № 174/30.11.2021 г., постановено адм.дело № 154/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч и вместо него постановил друго, с което отхвърлил жалбата на „Миша 76“ ЕООД срещу Акта за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02185/3/01/3/01/04/02 от 16.02.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том IV, peг. № 6192, дело № 491 от 26.11.2020 г. по описа на нотариус Б. М., с район на действие Районен съд - Луковит с peг. № 591 на НК, „МИША 76“ ЕООД продава на „НХГ“ ЕООД следните собствени на продавача недвижими имоти, находящи се в с.П. община Л.: ПИ с идентификатор 56099.700.245 по КККР на с. П. община Л., целият с площ от 1 481 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от 1 500 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, с адрес на поземления имот: •••, в кв. ••, ведно с построената в гореописания поземлен имот сграда с идентификатор № 56099.700.245.1, със застроена площ по скица от 309 кв.м., брой етажи 3 /три/, с предназначение по скица: Х, която сграда е с разгъната застроена площ от 746.42 кв.м., представляваща „•••• •• •••••••••• •• •••••“. Изтъква, че описаните недвижими имоти са продадени за обща продажна цена от 104 900.00 лв. с вкл. ДДС, която сума продавачът ще получи от купувача по банков път по следния начин: сумата от 9900 лв. след подписване на нотариалния акт, а остатъка в размер на 95 000 лв.ще бъде получена на пет равни годишни годишни суми, всяка от които в размер на 19000 лв., платима до 26.11. на съответната година, като първата сума продавачът следва да получи най-късно до 26.11.2021 г., а последната найкъсно до 26.11.2025 г. В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на продаваните недвижими имоти е в размер общо на 39 542.90 лв. По дело е представен договор за наем от 01.01.2021 г., по силата на който „НХГ“ ЕООД е отдало под наем на „Белисима 72“ЕООД собствения си недвижим имот, представляващ „•••• •• •••••“, находящ се в •••, срещу месечна наемна цена от 1200 лв. с ДДС. С договор за цесия от 01.09.2022 г. на основание чл.99, ал.3 ЗЗД ответникът „Миша 76“ ЕООД в качеството му на цедент е прехвърлило на М. Г. И. своето вземане в размер на 10 000.00 лв., представляващо две частични вноски, от които една за 3 000.00 лв. и една за 7 000.00 лв., дължими от „НХГ“ЕООД в срок до 26.11.2022 г. и 26.11.2023 г., които са част от продажната цена по н.а. 112, т. IV, рег. № 6192, дело № 491 от 2020 г. на Нотариус Б. М.. По делото е приложено уведомително писмо за извършената цесия до „НХГ“ ЕООД от цедента, което е получено на 01.09.2022 г. С договор за цесия от 20.12.2022 г. ответникът „Миша 76“ ЕООД в качеството му на цедент е прехвърлило на М. Г. И. като цесионер своето вземане в размер на 10 000.00 лв., представляващо частична вноска, дължима до 26.11.2023 г. от „НХГ“ЕООД, част от продажната цена по н.а. 112, т. IV, рег. № 6192, дело № 491 от 2020 г. на Нотариус Б. М.. По делото е приложено уведомително писмо за извършената цесия до „НХГ“ ЕООД от цедента, което е получено на 20.12.2022 г. С последващ договор за цесия от 01.07.2023 г. на основание чл.99, ал.3 ЗЗД ответникът „Миша 76“ ЕООД в качеството му на цедент е прехвърлило на М. Г. И. своето вземане в размер на 8 000.00 лв., представляващо една частична вноска за 1000.00 лв., дължими му от „НХГ“ЕООД в срок до 26.11.2024 г. и една частична вноска за 7 000.00 лв., дължими му от „НХГ“ЕООД в срок до 26.11.2025 г., които са част от продажната цена по н.а. 112, т. IV, рег. № 6192, дело № 491 от 2020 г. на Нотариус Б. М.. По делото е приложено уведомително писмо за извършената цесия до „НХГ“ ЕООД от цедента, което е получено на 01.07.2023 г. По делото е приложено писмо изх. № С 240011-178- 000011040/20.05.2024 г. на ТД на НАП – Велико Търново, офис Ловеч, от което се установява, че по образуваното изп.дело № 211027805/2021 г. общият размер на задължението на „МИША 76“ ЕООД към ДФ „Земеделие“ по Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1890/27 от 16.02.2021 г. е в размер на 327 367.01 лв., от които 240 213.20 лв. – главница и 87 153.81 лв. – лихва към 20.05.2024 г., като събраната сума от 283.89 лв. е послужила за погасяване на част от главницата. По делото са приети като доказателства решение на НС от 13.03.2020 г. за обявяване на извънредно положение във връзка с пандемията от COVID-19, решение за удължаване на срока на обявеното извънредно положение, решение на МС от14.05.2020 г. за обявяване на извънредна епидемична обстановка, 15 последващи решения за удължаване срока на извънредна епидемична обстановка до 01.04.2022 г., Заповеди на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки, Заповед № РД- 01-186/27.10.2020 г. и № РД-01-204/13.11.2020 г. на РЗИ – Ловеч. От представената справка от ответника „НХГ“ ЕООД се установява, че реализираните от дружеството приходи за периода от 01.12.2020 г. до 01.12.2021 г. са в размер на 29 000.00 лв. От представената справка от ответника„МИША 76“ ЕООД се установява, че реализираните от дружеството приходи за периода от 01.11.2015 г. до 01.12.2020 г. са в размер на 616 305.25 лв. От основното и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, които съдът приема като компетентни и обосновани се установява, че на 31.12.2023 г. в счетоводството на „Миша 76" ЕООД е отразено публично задължение в размер на 240497.09 лв., произтичащо от Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02185/301/04/02 във връзка с Решение на ВАС № 11014/01.12.2022 г. При извършената проверка в счетоводството на ответните дружества вещото лице Н. Р. е констатирало, че на 01.12.2020 г. от ответника „Миша 76" ЕООД е издадена фактура № 275 за продажбата на имота, обект на нотариален акт № 112 от 26.11.2020 г., том IV, per. № 6192, дело № 491/2020 г., вписан в СВ - Луковит с вх. рer. № 1347, акт № 163, том IV, дело № 774 от 2020 г., сключен между „Миша 76" ЕООД, ЕИК 201430099 и „НХГ“ ЕООД, ЕИК 201429887 на стойност 104 900.00 лв. с ДДС. В констативната част на експертизата експертът е отразил подробно направените плащания по цитираната фактура имотите, предмет на нотариалния акт от 26.11.2020 г. по дати, основание на плащането и суми. Посочена е и банковата сметка, от която са постъпили средствата от купувача „НХГ" ЕООД по сметката „Миша 76" ЕООД, ЕИК 201430099. Според заключението на СИЕ общата стойност на платените суми по ф-ра № 275/01.12.2020 г. е 92 900.00 лв., а остатъкът от 12 000.00 лв. е дължим към 26.11.2025 г. Вещото лице е установило, че горепосочените плащания по ф-ра 275/01.12.2020 г. са осчетоводени и в счетоводството на „НХГ" ЕООД по с/ка 401 „Доставчици", по партидата на доставчика /продавач/ „Миша 76" ЕООД. Съгласно заключението на СИЕ, балансовите стойности на процесните имоти към м.11.2020 г. са както следва: по с/ка 201 „Земи"- УПИ 245 - 4 700.00 лв., а по с/ка 203 "Сгради" - „•••• •• •••••"- 399 508.37 лв. При направената проверка в счетоводството на ответника „НХГ“ЕООД вещото лице е установило, че не са налице първични счетоводни документи за извършените в процесния имот СМР, който е отдаден под наем на „Белисима 72“ЕООД. На експерта е представена счетоводна справка и сканирани фактури от „Белисима 72“ЕООД за направените разходи по ремонта на имота в размер общо на 30 444.10 лв. От допълнителното заключение на СИЕ се установява, че всички издадени фактури по договора за наем, сключен между „НХГ“ЕООД и „Белисима 72“ ЕООД, са осчетоводявани ежемесечно в счетоводството на втория ответник по дебита на с/ка 411 „Клиенти“ по аналитичната партида на „Белисима 72“ ЕООД на датата на издаване на съответната фактура, а плащанията по кредита на с/ка 411 „Клиенти“ по аналитичната партида на „Белисима 72“ ЕООД. При извършената проверка нещото лице е констатирало, че всички издадени фактури по договора за наем са включени в дневниците за продажби по ЗДДС, подавани всеки месец от „НХГ“ЕООД в НАП. Експертът е направил същите изводи и за осчетоводяването на издадените фактури от „Белисима 72“ ЕООД, които също са включени в Дневниците за покупките по ЗДДС в съответните месеци на осчетоводяването им. Издадените фактури по договора за наем са описани от вещото лице в отделна справка към експертизата по номер, дата на издаване, данъчна основа, ДДС, обща стойност на всяка от фактурите, направените плащания от „Белисима 72“ ЕООД и начина на плащане. Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото лице инж. Л. В. С., пазарната стойност на имота към датата продажбата – 26.11.2020 г., е 337 231.00 лв. без ДДС, в това число 10 20000 лв. за земята. Според експерта пазарният месечен наем на имота е 3071.00 лв. Вещото лице дава отговор, че след продажбата на имота през 2020 г. в него са извършени следните ремонти: ново фугиране на фаянса в санитарните възли, облицовка частично с камък по стени, боядисване по стени и тавани, подмяна на ламиниран паркет в стаите, ремонт на дървени парапети на терасите, които са текущи ремонтни работи и не могат да се определят като подобрения, поради което пазарната стойност на имота без тях е 337 231.00 лв. Според повторното заключение на вещото лице инж. Б. Й. И., общата пазарна продажна стойност на ПИ с идентификатор 56099.700.245, находящ се в с. П. община Л., област Ловеч , с площ по кадастрална скица от 1481 кв.м., а по документ за собственост 1500 кв. м., с административен •••, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 56099.700.245.1 със застроена площ 309 кв.м. на три етажа с предназначение по скица „Х", която сграда е с РЗП 746.42 кв.м., представляваща „•••• •• •••••••••• •• •••••", към датата на извършване на продажбата с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 112, том IV, рег.№ 6192, дело 491 - 26.11.2020 г. възлиза на 180 661 € или 353 342 лв. Експертът прави извод, че Пазарната месечна наемна стойност на към датата на сделката - 26.11.2020 г., възлиза на 1516 € за един месец или 3159 лв. След извършен на място оглед вещото лице посочва, че твърдените от ответника „НХГ" ЕООД подобрения в процесния имот са извършени. Те са довели до повишаване пазарната стойност на имота след 26.11.2020 г. с 2429 € без ДДС или с тях пазарната стойност на процесния имот 183 090 €. От показанията на разпитания по делото свидетел Р. И., който е съпруг на управителя на „Миша 76" ЕООД М. Х. се установява, че къщата за гости е направена през 2013 г. и започнали да я отдават под наем през 2014 г. С течение на времето обаче възникнали проблеми, тъй като в близост се намирала ромската махала, пътищата не били направени и гостите се връщали. След години къщата се амортизирала, трябвало да се пребоядиса, имало проблеми със снабдяването с вода, течове, паднали плочки, разместени плочи на паркинга, както и с шахтата. Причината да продадат къщата била, че нямали финанси за ремонт, проблема с ковида, а и майката на съпругата му, която помагала в отглеждането на децата, починала през 2019 г. Не знае как съпругата му е намерила купувач за къщата, но твърди, че Н. Г., която е управител на „НХГ“ ЕООД няма родство със съпругата му. В този смисъл са и показанията на свидетелите М. К. и Ц. Б., които потвърждават, че къщата за гости имала нужда от ремонт, не идвали много хора, а заради ромската махала отпадали резервации.. След като М. продала къщата, „Б.“ направили ремонт, сложили нов хидрофор, но запазили името •••• •• ••••• „М.“. В показанията си св.М. Г., който е съпруг на управителя на „НХГ“ ЕООД Н. Г. твърди, че съпругата му купила къщата за гости през 2020 г. за около 100 000 лв. – 110 000 лв. на разсрочено плащане. Предполага, че цената била такава, защото тогава била пандемията, а и къщата имала нужда от ремонт. Жена му се свързала със собственичката на „Б.“, която държала басейна в съседство и се разбрали да отдаде къщата под наем. Свидетелят помагал при ремонтите, сложили бидони като резервоари за вода и нов хидрофор. Мисли, че сега къщата се ползва и „Б.“ е на печалба. При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи: Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени конститутивни искови претенции за обявяване за относително недействителна по отношение на ДФ“Земеделие“ на разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти от 26.11.2020 г., вписан в Служба по вписванията - Луковит с вх. peг. № 1347, акт № 163, том IV, дело № 774 от 2020 г., сключена между „МИША 76“ ЕООД, ЕИК 202488511 и „НХГ“ ЕООД с ЕИК 201429887, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т.4 и т.6 от ДОПК. С разпоредбата на чл. 216, ал.1 от ДОПК /в редакцията й преди изменението, обн. ДВ бр. 105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г./, действала към момента на изповядване на сделката, чиято относителна недействителност се претендира /26.11.2020 г. / е уредена правната възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се уврежда нейния интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник. За възникване на предявеното потестативно право на Държавата като кредитор на публични задължения да обяви за относителна недействителна сделка спрямо себе си, е необходимо кумулативното наличие на определени материални предпоставки, като всяка една от хипотезите, регламентирани в чл.216, ал.1, т. 1 - т. 6 от ДОПК, представлява самостоятелно основание. Първата необходима предпоставка за всички състави е наличието на конкретно публично задължение. Допълнителна кумулативна предпоставка за фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК е атакуваната сделка да представлява възмездно разпореждане с имуществените права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото; за този по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК – сделката да е извършена с намерение да се увредят публичните взискатели, а при фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК - сделката, извършена във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице. Настоящата инстанция счита, че по делото е доказана първата предпоставка на всички състави - установено конкретно публично задължение на ответника „Миша 76“ ЕООД. В тази връзка съдебният състав следва да се поизнесе по направеното от ответниците възражение, че „Миша 76“ЕООД не е длъжник на публичния взискател, тъй като задължението му е погасено поради изтичането на абсолютната погасителна давност. В мотивите на т.2 от ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, представляващо задължителна за всички съдилища съдебна практика е прието, че предмет на делото по чл.135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с което длъжникът го уврежда. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Въпреки сродната природа на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД със специалния иск по чл.216 от ДОПК, налице са и специфики в правната уредба на втория. За основателността на специалния отменителен иск, уреден в полза на държавата и общините, с цел обезпечаване събирането на публични задължения, следва да са налице конкретни такИ. задължения, а не на публични задължения изобщо. С тази цел е и употребата на определителния член в израза "установяване на публичното задължение", а не на публично или публични задължения изобщо. Този извод следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК - в раздел III на гл. 25 "Принудително изпълнение", в която глава в разпоредбите на чл. 209 ДОПК се уреждат като изпълнителни основания актове за установяване на конкретни, публични по своя характер вземания. В този смисъл е установената съдебна практика, обективирана в решение № 60122 от 29.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1256/2020 г., II т. о., ТК, решение № 59 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2021 г., III г. о., ГК и др., в които е прието, че съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по веденото надлежно в процеса възражение за погасяване по давност на конкретните задължения в тежест на дружеството - отчуждител на имотите по атакуваната разпоредителна сделка с оглед разпоредбата на чл.168, т.3 от ДОПК. С оглед изложеното не може да бъде споделено становището на ответниците, че вземането е станало изискуемо от деня на възникването – 29.07.2014 г., когато е изплатена втората сумата от безвъзмездната финансова помощ в размер на 154 002.48 лв. и 10-годишния давностен срок е изтекъл на 29.07.2024 г., респ. на 01.01.2025 г. според посоченото в писмената защита. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК / в сила от 01.01.2021 г./, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следващата годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в хипотезите на посочените в т.1 – т.5 изключения, които по делото не са налице. Както беше посочено по-горе, според действащата законодателна уредба и практиката на ВКС, наличието на публично вземане спрямо длъжника трябва да е безспорно установено. Такова в конкретната хипотеза е Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02185/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/1890#27 от 16.02.2021 г. на ДФЗ, с който е определено на „Миша 76“ ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 240 497.09 лв. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а според ал. 2 от същия член, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В случая реда за издаване на АУПДВ е регламентиран от ЗУСЕФСУ. За пълнота на изложеното следва да се проследи хронологията по издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02185/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/1890#27 от 16.02.2021 г. на ИД на ДФЗ. Вече беше посочено, че с решение № 11/312/02185/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/ 26.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ е определена на „Миша 76“ ЕООД финансова корекция в размер на 240 497.09 лв. След обжалването му от „Миша 76“ ЕООД пред Административен съд – Ловеч и осъществен инстанционен контрол на постановеното решение, с решение № 12098 от 30.09.2020 г. по адм.дело № 13685/2019 г. на ВАС е отменено решение № 142/05.09.2019 г. по адм.дело № 442/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч и постановено друго, с което отхвърлено оспорването по жалба, подадена от „Миша 76“ ЕООД против решение № 11/312/02185/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/ 26.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в частта, с която е установено нарушение на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и Договор № 11/312/02185 от 11.06.2012 г. и делото изпратено като преписка на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за ново произнасяне – определяне размера на финансовата корекция съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В изпълнение на решението на ВАС, с Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02185/3/01/04/02 с изх. № 01- 2600/1890#27 от 16.02.2021 г. на ДФЗ е определено на „Миша 76“ ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 240 497.09 лв. Същият е обжалван пред АдмС – Ловеч, който го е отменил като незаконосъобразен с решение № 174/30.11.2021 г., постановено адм.дело № 154/2021 г. С решение № 11014 от 01.12.2022 г., постановено по адм.дело № 1406/2022 г., ВАС е отменил решение № 174/30.11.2021 г., постановено адм.дело № 154/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч и вместо него постановил друго, с което отхвърлил жалбата на „Миша 76“ ЕООД срещу Акта за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02185/3/01/3/01/04/02 от 16.02.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Същото е окончателно и от влизането му в законна сила на 01.12.2022 г. до момента не е изтекла абсолютната 10 -годишна давност за погасяване на това публично вземане. Дори да се приеме, че този срок е започнал да тече от 30.09.2020 г., когато е влязло в сила решение № 12098 от 30.09.2020 г., постановено по адм.дело № 13685/2019 г. на ВАС, с което отхвърлено оспорването по жалба, подадена от „Миша 76“ ЕООД против решение № 11/312/02185/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/ 26.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в частта, с която е установено нарушение на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и Договор № 11/312/02185 от 11.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., но не е определен размера на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, към настоящия момент не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 ДОПК. Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че направеното от ответниците възражение, че задължението на „Миша 76“ЕООД е погасено поради изтичането на абсолютната погасителна давност и същото не е длъжник на публичния взискател, е неоснователно. На следващо място следва да се отбележи, че ответникът „Миша 76“ ЕООД е взел участие в производството по адм.дело № 442/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч и адм.дело № 13685/2019 г. на ВАС. След влизането в сила на 30.092020 г. на решение № 12098 по адм.дело № 13685/2019 г. на ВАС, с писмо изх. № 01-2600/1890 от 13.11.2020 г. ищецът е уведомил ответника „Миша 76“ ЕООД, че открИ. производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с общ размер на задължението 240 497.09 лв., представляващо 100% от изплатена безвъзмездно финансова помощ. В него изрично е направено позоваване на влязлото в сила решение № 12098/20.09.2020 г. по . по адм.дело № 13685/2019 г. на ВАС и дадените от съда задължителни указания за определяне размер на подлежащото на възстановяване публично вземане, поради което следва да се приеме, че откритото на 13.11.2020 г. с писмо изх. № 01-2600/1890 на ИД на ДФЗ производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане е продължение на производството, открито с решение № 11/312/02185/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/ 26.09.2017 г. на Изп.директор на ДФЗ. Както беше посочено вече, същото е получен от служителя на „Миша 76“ ЕООД В. П. на 23.11.2020 г., а разпоредителната сделка е сключена на 26.11.2020 г. В случая производството по издаване на акта за установяване на публичното държавно вземане е започнало от незаконосъобразното действие, послужило за отмяна на предходния акт, т.е. не се поставя начало на ново производство, а се възстановява висящността на производството по издаването на отменения със съдебното решение акт. За да е налице установено публично задължение по смисъла на чл. 216, ал. 1 от ДОПК , е необходим крайният административен акт да е влязъл в сила като необжалван или след съответния административен и съдебен контрол да е потвърден. В настоящия случай с влизането в сила на 01.12.2022 г. на решение № 11014 по адм.дело № 1406/2022 г., ВАС, с което е отхвърлена жалбата на „Миша 76“ ЕООД, Акта за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02185/3/01/3/01/04/02 от 16.02.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е влязъл в сила. При тези данни съдът приема, че от страна на ищеца е доказана първата предпоставка на предявените искове. Съдебният състав приема, че в хода на производството се доказа и кумулативна предпоставка на фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК - атакуваната сделка да представлява възмездно разпореждане с имуществените права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. Според първото заключение на съдебнооценителната експертиза, изготвена от вещото лице инж.Л. С., пазарната стойност на имота към датата на нотариалния акт – 26.11.2020 г. г., е 337231 лева без ДДС, в това число 10200 лева за земята, а пазарният месечен наем - 3071 лева. При извършения на място оглед експертът е констатирал, че след продажбата на имота от ответника „НХГ" ЕООД са извършени следните ремонти: ново фугиране на фаянса в санитарните възли, облицовка частично с камък по стени, боядисване по стени и тавани, подмяна на ламиниран паркет в стаите, ремонт на дървени парапети на терасите, които са текущи ремонти, а не подобрения, поради което не водят до повишаване пазарната стойност на имота. Според заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж.Б. И., пазарна стойност на ПИ с идентификатор 56099.700.245, находящ се в с. П. община Л., с площ по кадастрална скица от 1481 кв.м., а по документ за собственост 1500 кв. м., с административен •••, заедно с построената в имота Сграда с идентификатор 56099.700.245.1 със застроена площ 309 кв.м. на три етажа с предназначение по скица „Х", която сграда е с РЗП 746,42 кв.м., представляваща „•••• •• •••••••••• •• •••••", към датата на извършване на продажбата с Нотариален акт № 112, том IV, рег. № 6192, дело 491 от 26.11.2020 г., възлиза на 180 661 евро без ДДС или 353 342 лв. Пазарната месечна наемна стойност на към датата на сделката - 26.11.2020 г. е 1516 евро или 2965 лв. Според експерта с извършените от ответника „НХГ" ЕООД подобрения в процесния имот, изразяващи се в изграждане на хидрофорна система, пазарната стойност на процесиите имоти се повишава след 26.11.2020 г. с 2429 евро без ДДС и с тях е 183090 евро или 358 093 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при определяне на пазарната стойност на имота не е използвало приходния метод предвид пандемията от Ковид 19, тъй като той би дал грешна информация. Експертът обяснява в съдебно заседание, че при изготвяне на заключението е използвало вещния и сравнителния метод, като е проучило аналози на територията на Ловешка област чрез проверка в Централния регистър на СВ за област Ловеч и посещения на място на имотите. При определяне на пазарната стойност на имота по сравнителния метод вещото лице е приложило посочените в таблица 2 към заключението коефициенти, за да се отчетата условията на ковид кризата. Не е използвана средно аритметичната стойност на двата метода, като е дадена по-висока тежест на сравнителния метод, който отчита пазарните условия – коефициент 0.65, а на вещния – коефициент 0.35, като по този начин са отчетени всички фактори на пазара към онзи момент. В съдебно заседание инж.И. пояснява, че е избрала тези два метода, тъй като сравнителният метод е задължителен при бизнес оценяването, а вещният метод е най-обективен за нова сграда, построена преди 7 години преди продажбата, тъй като дава реално вложените средства за изграждането на обекта. Съдът не приема за обосновано заключението на вещото лице инж. Л. С. относно пазарната стойност на процесния имот към 26.11.2020 г., тъй като изводите са съобразени единствено с офертни продажни цени от сайт за имотни сделки, а не цени по ефективно сключени продажби, както и използваните методи, които не отчитат всички пазарни условия през 2020 г., свързани с пандемията от ковид 19. Съдебният състав намира, че при изграждане на своите изводи относно пазарната стойност на процесния имот следва да приеме заключените на повторната съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж.Б. И., тъй като е обосновано, убедително депозирано и отчита всички пазарни условия към момента на продажбата - м.ноември 2020 г. Експертът е отчел конкретните характеристики на имота, местоположение, съобразени са извършени продажби на подобни имоти и въведени корекции според точно определени специфики. Безспорно в случая специалната предпоставка на фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК е налице, тъй като при извършеното възмездно разпореждане с процесния имот от страна на ответника „Миша 76“ ЕООД, даденото значително надхвърля по стойност полученото. Според заключението на вещото лице инж.Б. И. пазарната стойност на ПИ с идентификатор 56099.700.245, находящ се в с. П. община Л., заедно с построената в имота сграда с идентификатор 56099.700.245.1 със застроена площ 309 кв.м. на три етажа с предназначение по скица „Х", към датата на извършване на продажбата с Нотариален акт № 112, том IV, рег.№ 6192, дело 491 от 26.11.2020 г. е 180 661 евро без ДДС /353 342 лв. без ДДС/ или 424 010 лв. с ДДС. От представения по делото нотариален акт, вписан в СВ - Луковит с вх. рeг. № 1347, акт № 163, том IV, дело № 774 от 2020 г., същият е продаден от „Миша 76" ЕООД, ЕИК 201430099 на втория ответник „НХГ“ ЕООД, ЕИК 201429887 за сумата 104 900.00 лв. с ДДС, т.е. на цена близо четири по-ниска от пазарната стойност. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че ищецът успешно проведе доказването на поддържаната в процеса теза, поради което предявеният иск на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК , е основателен и доказан. Прогласяването на относителната недействителност на сделката в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК предпоставя установяването и на втория елемент от фактическия състав на правната норма - извършването от длъжника на разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. Намерението за увреждане не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. Преценката за неговото наличие трябва да бъде основана на принципното положение, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора". (Решение № 639 от 6.10.2010 г. по гр. д. № 754/ 2009 г. на ВКС, ІV гр. о.) Относно наличието на субективния елемент на намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател следва да бъде съобразено приетото в Решение № 27 от 28.02.2013 г. по т. д. № 410/ 2012 г. на ВКС, II т. о.: "естеството на намерението за увреждане (animus nocendi) няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор"; "естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане". От обективна страна продажбата на имота несъмнено е правен акт, с който се осуетяват правата на публичния взискател, тъй като с извършването му длъжникът се е лишил от свое имущество, което служи за обезпечаване на кредитора. От съвкупната преценка на фактите за настоящия случай може да се обоснове извода, че отчуждаването на имота е било осъществено с пряката цел да бъде увреден фиска. От приложените справки по партидата на „Миша 76“ ЕООД в Службата по вписванията – Луковит и АВ се установява, че дружеството не притежава други недвижими имоти, с което недвижимата собственост, принадлежала на длъжника, е била отчуждена. Тук е мястото да се отбележи, че при преценката за наличие на умисъл за увреждане на кредитора, цената на която са били продадени имотите е без правно значение. Срещу отчуждената вещ длъжникът е получил насрещна парична престация, но от момента на извършване на отчуждителната сделка с вещта до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума от продажбата да не е налице и следователно да не може да служи за удовлетворение на кредитора. В този смисъл, в правната доктрина е застъпено становището, че затруднение за удовлетворението на кредитора е налице и при продажба на имот по действителната му цена. (Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422 / 2012 г. на ВКС, І т. о.) На следващо място сделката е сключена на 26.11.2020 г., т.е. само три дни след върчване на писмото от 13.11.2020 г. за открИ.не на производство по издаване на АУПДВ. По делото е безспорно установено, че е налице нееквИ.лентност на престацията, тъй като за продадения имот длъжникът е получил сума, която е равна на ¼ от пазарната му цена. Твърде съществено в тази насока е и обстоятелството, че плащането на продажната цена не е извършено еднократно, а на отделни частични плащания, като последното е на 26.11.2025 г. В подкрепа на този извод са и представените по делото договори за цесия, с които „Миша 76“ЕООД е прехвърлило част от договорните си вземания от купувача по сделката „НХГ“ЕООД на управителя на дружеството-продавач М. Г., което е довело до намаляване имуществото на длъжника. Поради изложените съображения съдът намира за основателно и доказано и искането на ищеца за обявяване недействителността на процесната сделка от 26.11.2020 г. на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. Искането за обявяване недействителността на процесната сделка от 26.11.2020 г. на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК във вр. с §1, т.3, б“а“ от ДР на ДОПК е недоказано, тъй като не са ангажирани доказателства, че страните по сделката са свързани лица. Поради изложените съображения съдът намира, че предявените от ДФЗ искове по чл. 216, ал. 1, т. 2 и т.4 ДОПК са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, а искът по чл. 216, ал. 1, т.6 ДОПК следва да бъде отхвърлен. Следва да се посочи, че едва в писмената защита от страна на пълномощника на ищеца е направено искане за разглеждане на претенциите при условията на евентуалност, поради което съдът се е произнесъл по всяка от тях съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и формулиран петитум. По разноските: При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски за настоящето производство в размер на сумата 6 321.15 евро. Мотивиран от гореизложеното, съдът