Решение № 2009 от 26.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4770/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение рег. № 103 от 04.01.2025 г. по гр.д. № 23868/2024 г. Софийски районен съд, 42 състав признал за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на Б. Д. Д., ЕГН ••••••••••, че съществува вземане на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, в размер от 1 819.58 лева – главница за В и К услуги за имот на адрес: гр. София, ж.к. ••••, за периода 17.06.2022 г. - 16.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 71900/2023 г. по описа на СРС, 42 състав, както и за сумата от 107.66 лева - мораторна лихва за периода 19.08.2022 г. - 16.07.2023 г., като отхвърлил иска за мораторна лихва в частта за разликата над 107.66 лева до пълния предявен размер от 384.04 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 81.84 лева – разноски за заповедното производство, и сумата 459.98 лева - разноски за исковото производство. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Б. Д. Д., който съгласно молба-уточнение от 20.02.2025 г. го обжалва в частите, с които исковете са уважени. В жалбата се твърди решението да било нищожно, тъй като било постановено при липса на мотиви, без съдът да обсъди доказателствата по делото, кои от тях са релевантни за спора и защо е стигнал до този извод. Във връзка с това се иска прогласяване на решението за нищожно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Бланкетно се твърди да били нарушени основни начала на гражданския процес, уредени в чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 9 ГПК, без да се сочи конкретно по какъв начин въззивникът счита тези основни принципи да са били нарушени от първостепенния съд. Твърди се още, че решението било постановено по нередовна искова молба, без да се сочи каква е нередовността по отношение на иска за главница, и при твърдения по отношение на акцесорния иск, че петитумът относно предявените мораторна лихва и законна лихва бил неясен, във връзка с което делото следвало да бъде прекратено. В закона не съществувало задължение за заплащане на законна лихва, в ЗЗД съществувало само задължение за обезвреда при забава или неточно изпълнение. Навеждат се и доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. По делото не било доказано между страните да е налице валидно възникнало договорно отношение по смисъла на ЗЗД, въз основа на което ответникът да дължи процесните суми. Ищцовото дружество било монополист, ответникът не бил участвал в ценообразуването на услугите, а по делото не били представени каквито и да било годни доказателства във връзка с цената на исковете. Не били представени и никакви годни счетоводни книжа, нито книжа, носещи подписа на ответника. При липса на доказателства за писмена договорна връзка между страните, неясно било как районният съд е формирал изводите си. Представената справка от АВ касаела трето лице и имот, различен от процесния. Представеното копие от информационен лист било без надлежни атрибути, без дата, свързваща го с определен период. Неправилно в тази връзка първоинстанционният съд приел, че ответникът не е оспорил т.нар. „заявление“ – в хода на заседанието това било направено. За първи път с жалбата се твърди, че това заявление било представяно и по други дела между страните, по които исковете на „Софийска вода“ АД били отхвърлени. При липса на договорно отношение не се дължала и „договорна лихва“, нито такава се дължала на извъндоговорно основание. При тези доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. Въззиваемата страна „СОФИЙСКА ВОДА“ АД не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата. Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Атакуваното решение е валидно. В трайната съдебна практика, вкл. на ВКС последователно се приема, че нищожно би било такова съдебно решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Такова е решение, при което волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Същевременно решение, постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос не е нищожно, а е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и дали този порок е довел до неправилност на съдебното решение или не следва да се установи от въззивния съд като втора инстанция по същество на спора. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление (така решение № 60272 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 953/2021 г., ІV ГО на ВКС, решение № 79 от 08.07.2020 г. по т. д. № 625/2019 г., ІІ ТО на ВКС и мн. др.). Поради това несъстоятелен е доводът в жалбата решението да било нищожно поради липса на мотиви. Отделен въпрос е, че първостепенният съд е изложил ясни мотиви, с оглед на което решението не е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е и допустимо в обжалваните части, вкл. е постановено по редовна искова молба. Противно на поддържаното в жалбата, петитумът на исковата молба е ясен, а терминът „мораторна лихва“ е утвърден в правната теория и практика и е равнозначен на „лихва за забава в плащането“ и „обезщетение за забава в размер на законната лихва“, използван в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обезщетението за забава на парични задължения в размер на законната лихва е нормативно определено на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД от Министерски съвет с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно член единствен, алинея първа от което постановление (в относимата му за спора редакция преди изменението с ДВ бр. 115/2025 г.) размерът на законната лихва за забава се определя на дневна база и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Присъждането на законна лихва от датата на предявяване на иска е законна последица при уважаване на паричен иск, ако същата е претендирана от ищеца, както е в случая. Настоящият състав намира, че при постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед непреклудираните доводи в жалбата е правилно в обжалваните части по следните съображения: Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ бр. 88/08.10.2004 г.), потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според легалната дефиниция в § 1, т. 2 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005 г.), „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 и чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ, договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите се сключват при общи условия, одобрени от КЕВР. В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения – ал. 8 на чл. 11 ЗРВКУ. В случая за доказване на твърдението си, че ответникът е потребител на В и К услуги за процесния апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, ищецът е представил информационен лист – Приложение № 2 към документите за откриване на индивидуална партида, в който като собственик на процесния имот е посочен ответникът, посочено е, че в имота няма водомери и услугите ще се начисляват на база - трима обитатели Противно на поддържаното в жалбата, документът е подписан от ответника, като не е бил оспорен нито с отговора на исковата молба, нито в проведеното открито съдебно заседание. Действително, на документа не е видна дата, но с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва „употребата на услуги от вида на предоставяните от „Софийска вода“ АД, твърдял е само, че няма валидно облигационно правоотношение с ищеца, тъй като нямало сключен писмен договор между страните. Такъв обаче не се изисква от закона, а в пледоарията си в хода на устните състезания във въззивната инстанция въззивникът изрично признава, че е собственик на процесния водоснабден имот, вкл. в процесния период. При преценка на това признание на факт по реда на чл. 175 ГПК съвкупно с неоспорения информационен лист, подписан от ответника, въззивният съд намира за доказано, че в процесния период ответникът е бил собственик и като такъв - потребител на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ и Наредба № 4/2004 г. Следователно доказано е наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по доставка на В и К услуги в процесния период. Приложимите в процесния период общи условия на договора – Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., са публикувани и влезли в сила. Ответникът не е твърдял да е предложил специални условия и да е сключил допълнително споразумение с ищеца, поради което съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставка на В и К услуги се определя от ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. и действалите в процесния период общи условия. Ето защо ответникът дължи цената на предоставените му от ищеца В и К услуги. Съгласно чл. 13 ЗРВКУ, цените на В и К услугите се регулират от КЕВР по реда, предвиден в чл. 14 ЗРВКУ, поради което неоснователен е и доводът в жалбата ищцовото дружество едностранно да определяло цените на услугите. За неоснователни съдът намира доводите в жалбата във връзка с количеството предоставени В и К услуги и тяхната стойност. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., при сгради - етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител поставя индивидуални водомери. Съгласно ал. 5 на същия член, доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Съгласно чл. 32 от същата наредба, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. В чл. 34а и чл. 39 от Наредбата са предвидени хипотези (липса на водомер или липса на изправен такъв), при които количеството на доставената вода се изчислява по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 - по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост или на водопроводно отклонение с повече от един потребител, определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1.0 куб. м за всеки обитател. Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите В и К се заплащат по цени, определени по реда н а ЗРВКУ, като при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия на договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение на ССЕ се установява, че процесният имот е водоснабден, като в исковия период консумацията е изчислявана на база брой обитатели (трима) съгласно чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 - за потребители без индивидуални водомери. За периода 17.06.2022 г. - 16.06.2023 г. е начислена консумация от общо 431,999 куб. м на база 3 бр. обитатели и 187,926 куб. м - разпределени количества общо потребление. Стойността на това количество възлиза на 1 819.58 лв. и същата съответства на одобрените от КЕВР цени, приети с решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. Съгласно заключението, лихвата за забава върху неплатените главници по издаваните ежемесечно от ищеца фактури за периода от деня, следващ падежа на всяко задължение до 16.07.2023 г. е в размер на 107.66 лв. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото е оспорено от ответника бланкетно, като не е ангажирал и доказателства във връзка с оспорването. С оглед така установеното, предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан в пълния му предявен размер от 1 819.58 лв. Неоснователни са и доводите в жалбата във връзка с акцесорния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД. В случая, според чл. 33, ал. 1 ОУ, В и К операторът издава ежемесечно фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал. 2 на чл. 33, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно задължението за плащане на В и К услугите е срочно, като с изтичане на 30 дни от издаване на фактурата за съответния месец ответникът е изпадал в забава за плащане. Поради това същият дължи обезщетение в размер на законната лихва, което съгласно заключението на ССЕ за процесния период възлиза на 107.66 лв., до който размер акцесорният иск е основателен, както е приел и районният съд. Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части. При този изход, разноски на въззивника не се следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което съдът не се произнася по разноските за въззивното производство. Така мотивиран, съдът