Решение № 775 от 17.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 647/2026 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. Т. Т. против решение № 624/13.02.2026г. по гр.д.№ 19600/2024г. на ПдРС, XXIII гр.с., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 9356,64 евро по сключен между страните неформален договор за доставка и монтаж на басейн. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че Районен съд се е произнесъл по иск с грешна правна квалификация като договор за изработка, вместо договор за покупко-продажба и по причина на това е формирал погрешни правни и фактически изводи. Твърди се също така, че жалбоподателя има качеството на потребител, което 1 обстоятелство не било взето предвид от Районен съд. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. От въззиваемата страна „Неро стил 369“ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, оспорва се твърдението за погрешна правна квалификация на иска. Изложени са твърдения относно правното естество на сключения между страните договор, съобразно с неговия предмет. Поддържа се, че басейнът, предмет на договора, е бил доставен и монтиран без забележка от страна на жалбоподателката, същата по своя инициатива го засипала неправилно, като е изкривила коритото, а освен това го бетонирала, като по причина на това станало невъзможно изваждането на басейна от изкопа без същият да бъде увреден. След това тя се отказала от договора, но нито върнала басейна, нито го платила. ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното: Производството по гр.д.№ 19600/2024г. на ПдРС, XXIII гр.с. е образувано по искова молба от „Неро стил 369“ ЕООД против А. Т. Т., с която са предявени обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове, както следва: осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 18300 лева, с включен ДДС, дължима по договор за доставка и монтаж на басейн „Оскар 8“, пакет „Комфорт“, с размери 8,20м/3,60м/1,55м., пясъчна филтрация за басейн и осветление, съгласно приета оферта от 16.05.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 14.11.2024г., до окончателното изплащане на сумата; евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 200, ал. 1, предл. Първо, вр. чл. 183 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 18300 лева, с включен ДДС, представляваща незаплатена продажна цена по договор за продажба и монтаж на басейн „Оскар 8“, пакет „Комфорт“ с размери 8,20м/3,60м/1,55м.; евентуален осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18300 лева, с включен ДДС, представляваща заплатена при начална липса на основание сума в полза на ответницата; евентуален осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 18300 лева, с включен ДДС, представляваща заплатена на отпаднало основание сума в полза на ответника; четвърти евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 18300 лева, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца. В исковата молба се твърди, че на 16.05.2024г. до ответницата била изпратена оферта за доставка и монтаж на басейн „ Комфорт“, с размери: 8,20 м/3,60 м/1,55 м, на обща стойност 23390 лева, с включен ДДС, както и отделно пясъчна филтрация за басейна и осветление на обща стойност 6630 лева, с включен ДДС. Офертата била приета, като по този начин бил сключен договор, имащ за предмет доставка и монтажа на горепосочените вещи в имота на ответницата в с. Радиново, общ. Марица, обл. Пловдивска. Доставката и монтажът били извършени от ищеца през периода 15.07.2024г. - 17.07.2024г., като между страните бил подписан протокол, с който ответницата приела работата без възражения. Заплатила била в полза на ищеца сумата от 7070 лева, но отказала да заплати остатека от 18 300 лева. Отправена й била покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ Т. Л., която й била редовно връчена, но плащане не последвало. По главния иск се твърди, че съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият следва да заплати възнаграждение за приетата работа, като ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Нямало спор относно това, че между страните е сключен договор за изработка, доколкото била изпратена оферта, изпълнението по договора започнало и били направени плащания от възложителя. Договорът за изработка бил неформален, като писмената му форма не била основание за действителност, въпреки разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗУТ. Твърди се също така, че била спазена и писмената форма, съгласно чл. 293, ал. 4 ТЗ, тъй договорът бил изпратен по имейл на възложителя и той го приел. Сключването на договор се потвърждавало и от протокола за приемане на работа, подписан от възложителя на 17.07.2024г. Поради подписването на посочения протокол не можело да има спор и относно това, че работата била извършена съгласно уговореното между страните. Възложителят бил във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и то функционирало по предназначение, без да има възражение за недостатъци, поради което се твърди, че изработеното е прието от възлагащия чрез конклудентни действия. Разпоредбата на чл. 264, ал.3 от ЗЗД въвеждала необоримата презумпция за приемане на изработеното. По първия евентуален иск се сочи, че договорът за продажба на движима вещ е неформален, възмезден и консенсуален договор, като същественото му съдържание включвало страни, предмет и продажна цена на вещта. Твърди се, че е сключен договор за покупко-продажба, ако продавачът е предал стоката, предмет на сделката, а купувачът я е приел, което според ищцовото дружество било безспорно в случая. Стоката била предадена и приета чрез подписването на посочения протокол от 17.07.2024г. Предаването на стоката и приемането от страна на купувача пораждало задължение за него да плати договорената цена, без да е нужна каквото и да е покана. По втория евентуален иск се сочи, че излизането на вещта от патримониума на ищеца било безспорно от представените доказателства, като ищецът следвало да докаже основание за получаването на вещта. По третия евентуален иск отново се твърди, че от представените доказателства било безспорно, че вещта е излязла от патримониума на ищеца, както и че към момента на получаване на престацията страните били сключили надлежно договор за изработка. По четвъртия евентуален иск се сочи, че ответницата се е обогатила за сметка на ищцовото дружество, което е обедняло с общата равностойност на получените вещи в размер от 18300 лева, с включен ДДС. Между обогатяването и обедняването следвало да съществува връзка, но тя не била причинна, като те били последици на друг факт или факти, поради което ищецът счита, че настоящата група факти довели до обогатяването- респективно обедняването, са извършените престации на вещи и извършената работа в общ размер от 18300 лева, с включен ДДС. Законодателят не предоставял друг ред за защита спрямо неоснователното разместване на блага освен иска по чл. 59 ЗЗД. С подадения от ответницата А. Т. писмен отговор на исковата молба тя е оспорила предявените искове като неоснователни. В отговора се твърди, че между страните били възникнали облигационни правоотношения въз основа на приета оферта от 16.05.2024 г. за доставка и монтаж на басейн „Оскар 8“, пакет комфорт, с размери: 8,20/3,60/1,55 м. Басейнът, ведно с изброените в офертата уреди, необходими за монтирането му, били доставени и монтирани, както се твърди в исковата молба, през периода 15.07.2024г.- 17.07.2024г., като ищецът не бил изпълнител, доколкото басейните се внасяли от Украйна. Ответницата смята, че е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР от ЗЗП, а сделката представлявала договор от разстояние по смисъла на същия закон, сключен между търговец и потребител. В случая били приложими и разпоредбите на Глава трета „Продажба на стоки на потребители“ от ЗПЦСЦУПС. Офертата не бил свързана с изработка на конкретна вещ и съответно постигането на определен резултат, а с продажба и монтаж на вещта. Специфичната особеност на доставката на стоки с монтаж и инсталиране от или за сметка на доставчика било това, че доставката на услугата за монтаж и инсталиране била неразривно свързана с тази за стока и следва нейния размер. Доставката на стоката била договорена и изпълнена заедно с тази на услугата за нейното инсталиране. Поради изложеното предявеният главен иск бил неоснователен. Договорът за изработка предполагал задължение за изпълнителя на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на възложителя, като в случая изработване нямало, а се касаело за договор от разстояние за продажба на процесния басейн с неговото инсталиране и монтаж, като вследствие на лошото изпълнение на инсталирането и монтаж на басейна, същият не можел да се ползва по предназначение. За възникналите проблеми ищцовото дружество било своевременно уведомено, като между страните била разменена кореспонденция на 27.06.2024 г. и 31.07.2024 г., в резултат на която те постигнало взаимно съгласие да развалят договора и басейнът да се върне на търговеца, а той да върне платените до момента суми с оглед обратното действие на развалянето. С развалянето на договора на ищеца се дължало връщане на басейна, а не сума, представляваща част от цената, поради което и първият евентуалния иск по чл. 200, ал. 1, предл. първо от ЗЗД бил неоснователен. Причина за разваляне била неизпълнението на задълженията на продавача по чл. 27, т.3, вр. чл.26 и чл. 28, ал.1, т.3 от ЗПЦСЦУПС, относими към указанията за инсталиране и монтаж, които потребителят може да очаква разумно да получи. Потребителят имал право да развали договора, когато стоките не отговарят на индивидуалните изисквания за съответствие с договора, на обективните изисквания за съответствие и на изискванията за монтиране или инсталиране на стоките. Това право се упражнявало от потребителя чрез уведомяване на продавача за решението му да развали договора за продажба в двегодишния срок по чл. 37, ал. 1 ЗПЦСЦУПС, считано от доставяне на стоката. Иска се в случай, че не бъде прието, че договорът е развален с разменената между страните кореспонденция на 26.07.2024г. и на 31.07.2024г., да се приеме, че изявление за разваляне е заявено с отговора на исковата молба. Твърди се също така, че ищецът не бил изпълнил подробно посочени задължения по ЗЗП, което давало право на ответница да се откаже от договора от разстояние на основание чл. 51 вр. чл. 50, ал. 1 ЗЗП, което решение тя по недвусмислен начин е заявила в кореспонденцията между страните. В случай, че не се приеме, че договорът е развален, ответницата заявява отказ от него с произтичащите от това последици, регламентирани в чл. 53 и чл. 54 ЗЗП. С исковата молба по първоинстнационното дело е представена ценова оферта от 16.05.2024г. за доставка и монтаж на басейн Оскар 8, пакет комфорт. Безспорно е, че тази оферта е изпратена от „Неро стил 369“ЕООД до жалбоподателката А. Т. и е приета от нея. В офертата е записано следното: Изкопните дейности за поставяне на басейна и обратния насип е за сметка на клиента. При пристигане на басейна до адреса, клиента трябва да осигури начин за неговото разтоварване и поставянето му в изкопа“. Посочени са цена на басейна- 23390 лева, с отстъпка от 1400 лева, която не е приспадната в исковата молба, и цена на пясъчна филтрация за басейна и осветление в размер от 6630 лева, с отстъпка от 1100 лева, която също не е приспадната в исковата молба. Не е посочена цена за монтаж на коритото на басейна, на уредите за пясъчна филтрация и на осветлението. Съставен е протокол за извършена доставка и/или работа по договор от 17.07.2024г., подписан от страните. В протокола е записано следното: „Всички уреди, описани в договора, са доставени и монтирани. Инсталирано 1 бр. стъклопластово корито, модел Оскар 8. Дължимата сума: 18300 лв. 7070 лв. Нямам забележки по изпълнението и монтажа“. На същата дата- 17.07.2024г. е издадена проформа фактура, доставчик по която е „Неро стил 369“ЕООД, а получател- А. Т., за сумата от 18300 лева, с включен ДДС, за доставка на 1 бр. стъклопластово корито Оскар 8. С отговора на исковата молба е представена разпечатка от кореспондеция по приложението УатсАп, за която не е налице спор, че е водена между жалбоподателката и представител на „Неро стил 369“ЕООД. Разпитани са свидетелите М. П. и Н. Т.. Свидетелят П. сочи, че е съсед на А. Т. в ••••••. В неговия имот също бил доставен басейн от „Неро стил 369“ЕООД. Собственик на фирмата било лице с лично име К.. Първо докарали басейна на свидетеля и той го поставил в изкоп в двора си. Излял бетон отстрани на басейна. Коритото можело да бъде монтирано и без бетон. Басейнът на жалбоподателката бил по- голям. На свидетеля не му е известно по какъв начин е поставено коритото на басейна в съседния имот. Не му е известно също така дали тя го ползва. Свидетелят Т. сочи, че са близки с жалбоподателката. Той разполагал със строителна техника и по нейна молба изкопал изкопа в двора на имота й за поставяне на коритото на басейна. Според него собственикът на фирмата- доставчик се казва Р.. Свидетелят разговарял с него. Р. му казал, че основата може да бъде „земновлажна“. Свидетелят го попитал, дали няма да е по- добре с бетон. Положили бетонна основа и чакали доставката. Коритото за басейна било докарано в края на работния ден, към 18 часа. Разтоварили го и го поставили в изкопа. На другия ден дошли работници на фирмата, за да монтират връзките с инсталацията за пясъчна филтрация и осветлението. Вечерта се оказало, че има течове от инсталацията. Помпата не работела, прегрявала. Жалбоподателката търсила по телефона представителя на фирмата- доставчик, с когото комуникирала. Той й обяснявал някакви неща, които да направи, но филтрацията не функционирала. Потърсила помощ от друга фирма. Течовете били преустановени, но проблемът с помпата не бил решен. Когато я спряли, целият басейн зеленясал. Източвали водата от басейна на ръка, за да го почистят. Р. бил обещал да дойди, за да постави спънки около басейна, преди да се излее обратния насип, за да не се разкриви коритото, но не дошъл. Обратния насип направили със земновлажна замаска. Коритото се изкривило. В крайна сметка жалбоподателката се разбрала с Р. той да дойде и със своя техника да си вземе коритото и останалото оборудване. Това се случило през месец юли 2024г. Така и не дошъл. Според свидетеля няма проблем коритото да бъде извадено от изкопа, без да бъде повредено. По първоинстанционното дело е прието и заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице С. М., в което е отразено, че „Неро стил 369“ЕООД е доставило в имота на жалбоподателката басейн Оскар 8, всмукателна помпа, филтър с кварцов пясък, 6 пътен винтил за филтъра, ел.табло, 2 бр. подводни прожектори, ПВЦ части за водната магистрала, спирателни кранове, преливници и дюзи. Всички тези части са монтирани едни към други и към басейна. Според вещото лице няма гаранция за това, че коритото на басейна и другите части могат да бъдат демонтирани, без да бъдат увредени. В заключението е отразено, че по данни от А. Т. в имота й има високи подпочвени води и по причина на това, когато басейнът не е пълен, той се надига от изкопа. Не се сочат други проблеми, свързани с монтажа и експлоатацията на басейна и обслужващото го оборудване. По- конкретно вещото лице не е констатирал коритото на басейна да е изметнато или помпата на пясъчната филтрация да не функционира. За правилното решаване на спора по делото на първо място следва да бъде изяснено какво е правното естество на договорното правоотношение между страните. Несъмнено постигнатото съгласие за доставка на басейн и оборудване за него навежда на извода, че между страните е сключен договор за покупко- продажба. Монтирането на басейна в дворното място не е в тежест на доставчика. Между страните обаче е постигнато съгласие относно монтажа на оборудването, който да бъде извършен от продавача. Задължението за монтаж е такова за постигане на определен резултат чрез влагане от изпълнителя на труд и технически умения. Ето защо то се характеризира като такова по договор за изработка. Изработката не предполага задължително създаването на нова вещ чрез преработване на определени материали. Тя може да се изразява и в монтаж на готови вещи. Характерно в случая е това, че за монтажа не е договорено възнаграждение, отделно от продажната цена на вещите. Може да се приеме, че възнаграждението за монтажа на оборудването е включено в продажната цена, като при това договорът между страните ще се характеризира като смесен, включващ елементи на договор за покупко- продажба и на договор за изработка. Същественият предмет на договорните отношения между страните обаче е продажбата на вещите, като при това между тях не е налице спор относно качественото монтиране на оборудването. Спорът е относно това, дали басейнът може да се ползва по предназначение с оглед начина на монтирането му и функционирането на пясъчната филтрация. От кореспонденцията по УатсАп между страните е видно, че на 26.07.2024г. А. Т. е писала на представителя на „Неро стил 369“ЕООД, че водата от басейна не се отича и е трябвало да го изпразват с кофи. Записано е следното:“беше безсмислено да се чисти, защото тази помпа незнам как филтрира, но днеска водата е пак почти зелена“, а също така „От двете дълги страни е надуто и криво коритото, защото явно е трябвало да сложите опори, за да не се получава този грозен ефект“. Представителят на фирмата й е отговорил, че са й предложили цена за монтиране на басейна, но тя е отказала, защото по нейна преценка цената била много висока. Тук е мястото отново да се посочи, че и от офертата и от свидетелските показания се установява, че дружеството- доставчик не е поело задължение за монтаж на басейна, а единствено на оборудването към него. Монтажът на басейна е извършен от свидетеля Н. Т. и жалбоподателката не може да има никакви претенции към въззиваемата страна по причини, произтичащи от този монтаж. Не се твърдят каквито и да било недостатъци на коритото на басейна и съответно- не са налице данни то да е деформирано и то именно по причина на присъщи негови недостатъци. По- нататък в кореспонденцията от 31.07.2024г. жалбоподателката отново е заявила, че има проблем с филтрацията. Записано е следното: „НЕ филтрира, НЕ източва, а само загрява. Всичко пак е зеленясало“. Впоследствие е обсъждано връщането на басейна, като от „Неро стил 369“ЕООД са настояли басейнът да бъде изваден от изкопа, а жалбоподателката е поставила като условие да й бъде върната платената от нея сума в размер от 10070 лева, както и сума в размер от 4000 лева за труд, но така и не е било постигнато съгласие за разваляне на договора. При положение, че договорът не е развален по взаимно съгласие, ще следва да бъде обсъдено дали е налице основани за едностранното му разваляне от А. Т.. Нито се твърди, нито се установява, доставените от въззиваемата страна вещипредмет на договора между страните, в частта му, имаща характер на договор за покупкопродажба, да имат някакви явни или скрити недостатъци. Всъщност с протокола от 17.07.2024г. жалбоподателката изрично е заявила, че приема доставката и монтажа без възражения. Както беше посочено по- горе монтажът на коритото на басейна не е предмет на договорните отношения между страните и доставчикът не носи отговорност за измятане или повдигане на коритото в резултат от монтажа или по причина на високи подпочвени води, както и за невъзможността водата от него да се отича. Единственият спорен въпрос е относно помпата на пясъчната филтрация. В кореспонденцията между жалбоподателката и въззиваемото дружество тя е твърдяла, че помпата не функционира. Свидетелят й Н. Т. също твърди, че помпата прегрявала. Такъв проблем обаче не е констатиран от вещо лице С. М.. Той е извършил оглед в имота на А. Т. в нейно присъствие и тя е споделила с него единствено, че високите подпочвени води повдигат коритото на басейна. Тя би могла без особено затруднение за нея и за вещото лице да му демонстрира как работи помпата / поточно как не работи/. Освен това в офертата, въз основа на която е сключен договора, е записано, че „в цената е включена гаранция от 2 години на всички уреди и изпълнение по монтажа“. Следователно жалбоподателката е могла по всяко време, включително и в хода на първоинстанционното производство да поиска от въззиваемото дружество подмяна на помпата. Това обаче не е сторено, поради което не може с категоричност да се приеме, че е налице някакъв проблем с помпата, а също така, че той съставлява основание за едностранно разваляне на договора от страна на жалбоподателката. Съгласно чл.29, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, всяко несъответствие, произтичащо от неправилното инсталиране на стоките, се счита за несъответствие на стоките, когато: 1. инсталирането съставлява неразделна част от договора за продажба и е извършено от продавача или от лице, за чиито действия продавачът отговаря, или 2. инсталирането на стоките е трябвало да бъде извършено от потребителя и е извършено от него, а неправилното инсталиране се дължи на пропуски в указанията за инсталиране, предоставени от продавача, или в случаите на стоки, съдържащи цифрови елементи, предоставени от продавача или от доставчика на цифровото съдържание или цифровата услуга. Съгласно чл.31, ал.1 от същия закон, продавачът отговаря за всяко несъответствие на стоката, което съществува в момента на доставяне на стоката и което се появи в рамките на две години, считано от този момент. Както беше посочено по- горе, не се твърди, а и не се установява, доставените от въззиваемата страна вещи- корито за басейн и оборудване, да имат някакви явни или скрити недостатъци. Не се твърди също така монтажът на оборудването да е извършен некачествено. Монтажът на коритото на басейна не е задължение на доставчика, защото жалбоподателката е отказала да ползва услугите му. Монтажът на коритото е извършен от свидетеля Н. Т., като не се установява той да е търсил указания от доставчика и да са му били дадени погрешни или непълни указания. Съобразно с горното, настоящият състав на ПОС намира, че позоваването от страна на жалбоподателката на посочените разпоредби е неоснователно и съответно тя дължи заплащане на пълната договорна цена. Нито с отговора на исковата молба, нито дори с въззивната жалба тя не е заявила възражение, че от тази цена следва да бъдат приспаднати отстъпките по офертата, като е недопустимо това да бъде направено служебно от съда, тъй като служебното начало се отнася единствено до наличието на неравноправни или найобщо до противоречащи клаузи на закона, накърняващи интересите на потребителите. Ето защо, обжалваното решение, с което е уважен основният иск за заплащане на цената на доставените стоки, ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемата страна бъде присъдено платеното от нея адв.възнаграждение в размер от 720 евро, с включен ДДС, за правна защита във въззивното производство. Предвид гореизложеното, съдът