Решение № 107 от 3.4.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 303/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 261349/28.02.2022г. на „ЕЛИТ- ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103800009, срещу решение № 260008/24.01.2022г. по т. д. № 744/2020г. по описа на ВОС, ТО, (поправено с постановено по същото дело решение № 260020/02.03.2022г.), в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на М. М. П., ЕГН ••••••••••, Д. П. Д., ЕГН ••••••••••, и М. П. Д., ЕГН ••••••••••, съответните на наследствените им права суми за разликата над 81 805.19 лв. до присъдeната на всеки от тях сума от 212 655.30лв. като дължим след частични плащания остатък от равностойност на прекратени членствени права на П. П.- техен наследодател, съответен на 50 дружествени дяла от капитала и определен по баланс на дружеството към 31.07.2019г, на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, ведно със законна лихва върху тази разлика от 130 850.11 лв. за всеки от ищците, считано от 25.08.2020г. до окончателното погасяване на задълженията (в частта, предмет на въззивното производство). Оплакванията в жалбата са за частична недопустимост на решението и в евентуалност, за неговата неправилност в обжалваната част. Оплакванията за частична недопустимост на атакувания съдебен акт са основани на съображения за произнасяне „свръх петитум“, както и за липса на правен интерес от предявяване на първоначалната претенция за присъждане на суми по 102 000 лв. за всеки от ищците и в частта за сумата 390 050 лв. от общия увеличен размер на главните претенции поради погасяване на задълженията чрез извършени от ответника плащания и прихващания съответно през 2019г. и 2020г. Твърди се също, че решението не е написано на ясен и прост език, позволяващ изложените в решението мотиви да улеснят разбирането на съдебния акт. Оплакванията за допуснати нарушения на процесуални правила от първоинстанционния съд са основани на твърдения за липса на единен доклад, за допускане и събиране на ненужни доказателства – две съдебно- счетоводни експертизи, на които е възложено и изготвяне на неоспорен междинен счетоводен отчет към 31.07.2019г. За неправилност на решението формално се твърди порок „нарушение на материалния закон“, но, с оглед съдържанието на конкретните оплаквания, твърденията следва да се квалифицират като такива за необоснованост на съдебния акт, тъй като не се оспорва правилното прилагане на закона за определяне равностойност на дружествен дял на починалия съдружник, въз основа на съставения от „Елит– Пътна сигнализация“ ЕООД междинен счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение, по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, с минимална корекция относно сумата 2 500 лв. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в посочените по-горе осъдителни части, и е процесуално допустима. Въззиваемите М. М. П., Д. П. Д. и М. П. Д., представлявани по пълномощие от адвокатите Т. Р. и М. В. от АК– гр. Варна, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и на направените от въззивника доказателствени искания. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като допустимо, правилно и законосъобразно, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция. На 11.01.2023г. по делото е постъпила уточнителна молба, подадена от адв. М. П. в качеството му на процесуален представител на въззивника „Елит– Пътна сигнализация“ ЕООД, в която се посочват изчерпателно по кои установени с обжалваното решение факти и обстоятелства няма спор между страните в тази инстанция, и, по конкретно изложени в молбата съображения, се сочи като крайно твърдение, че сумите, дължими от дружеството на ищците, на заявеното от тях основание- чл. 125, ал. 3 ТЗ, са какво следва: на ищцата М. М. П. се дължи сумата 118 121.98 лв., а на ищците Д. П. Д. и М. П. Д.- по 74 196.80 лв. Спорните въпроси според уточняващата молба са във връзка с платената от ответника сума от 87 850.32 лв., на двама от тримата наследници, по равно, за която въззивникът твърди, че погасява част от задължението по чл. 125, ал. 3 ТЗ, както и за наличие на условия за прихващане на сумата 283 500лв. от равностойността на дружествения дял на наследодателя на ищците. Според въззивника ответникът неправилно е квалифицирал вземането си, за което е направено процесуално възражението за прихващане, като управителски деликт. По повод на тази молба, на въззивника са дадени указания да заяви оттегля ли въззивната жалба в частта по отношение на М. М. П. за разликата над 81 805.19 лв. до посочената в уточняващата молба дължима сума от 118 121.98 лв., както и да уточни петитума на въззивната жалба срещу останалите двама ищци – Д. Пенев Д. и М. Пенев Д., като съобрази, че въззивното производство би било недопустимо за присъдена сума с първоинстанционното решение под 81 805.19лв. за всеки от ищците. С молба вх. № 855/01.02.2023г. процесуалният представител на ответникът прави изявления в смисъл, че въпреки уточненията предметът на въззивното производство не се променя и въззивната жалба се поддържа в цялост. За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази следното: Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на осъдителни искове, първоначално обективно съединени и съединени по реда на чл.213 ГПК, с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от М. М. П., Д. П. Д. и М. П. Д. срещу „Елит- пътна сигнализация“ ЕООД - гр. Варна, за присъждане на всеки от ищците на сумата 233 333.33лв.- част от равностойност на дружествен дял на техния наследодател П. Д. П., бивш съдружник в „Елит- пътна сигнализация“ ЕООД - гр. Варна, с прекратено поради смърт членствено правоотношение в ответното дружество, съответен на 50 дружествени дяла от основния капитала, в сборен частичен размер за сумата 700 000лв. от общо задължение в размер на 1 001 500лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на иска до окончателно погасяване на задълженията, както и за присъждане на всеки от сънаследниците сумата 2 965.56 лв. – мораторна лихва за период от 31.07.2019г. до 08.06.2020г. върху част от претендираните главници до 34 000 лв., и по 21 705, 18 лв. – мораторни лихви за периода от 31.07.2019г. до 25.08.2020г. върху горница от 199 333.33 лв. до останалата увеличена част от претендираните главници от 233 333.33лв. С обжалваното решение № 260008/24.01.2022г., поправено по реда на чл. 247 ГПК по отношение на периода, за които са присъдени мораторни лихви, с влязло в сила решение № 260020/02.03.2022г., главните частични искове с правно основание 125, ал. 3 ТЗ са частично уважени до размер на сумата 212 655.30лв. за всеки от тримата ищци – наследници по закон на съдружника с прекратени поради смърт членствени права, с равни наследствени квоти /по 1/3/, ведно със съответните части от акцесорните претенции за мораторни и законни лихви съразмерно с уважената част от предявените претенции с главните искове. Ищците твърдят, че са наследници по закон, респ. ищцата е преживяла съпруга, а другите двама ищци са синове на П. Д. П., починал на 01.07.2019г., б. ж. на гр. Варна, който към датата на смъртта му е бил съдружник в ответното дружество „Елит- Пътна сигнализация“ ООД, с дружествен дял, съответен на 50 дяла от по 50 лв. от основния капитал на дружеството, респ. 50% от вписания капитал в размер на 5 000 лв. Сочи се, че по повод на уреждане на имуществените отношения от прекратеното членствено правоотношение, другият съдружник- С. В., с решение от 16.09.2019г. записал и поел освободените дялове, но точната равностойност на освободения дружествения на починалия не била установена в съставения междинен баланс към 31.07.2019г и не била предложена в цялост за изплащане на наследниците. Считат, че чистото имущество на дружеството към този момент е възлизала на поне 2 003 000лв., , без да отчитат като задължения финансиранията, включени в раздел Г на пасива. В евентуалност, ищците се позовават на занижени балансови стойности на активите, поради признато от дружеството непълно осчетоводяване на вземания от клиенти, авансови плащания, вземания за вече извършена работа, отразени като приходи в по-късен момент, като и привидно отчитане на лични активи като дружествено имущество. Сочат, че недостоверността на счетоводно отразените стойности са били признати насрещно в протоколи, изготвени по повод на преговорите за установяване размера на задълженията на дружеството към наследодателя на 10.07.2019г., но уговорките не са били изпълнени и въпреки, че в споразумения от 12.12.2019г. и 17.12.2019г. дружеството приело да възстанови на наследниците средствата, получени при организиране на продажбата на един автомобил и един багер и изплатило вземанията за неотчетени счетоводно неформално предоставяни лични средства, отразило в счетоводството си тези плащания като част от дружествения дял на наследодателя. Излага се също, че допълнително дружеството отправило и искане за прихващане от дължимите на наследниците дялове на осчетоводени дългове на наследодателя, за които вече било признало че няма да се отчитат в отношенията между страните, въз основа на водени за „вътрешно-дружествени“ цели ежемесечни разчети за направени лични разходи от всеки от съдружниците за сметка на отчисления от приходите от общата дейност, разпределяни предварително по уговорка между съдружниците като възнаграждение за участието в дружествените работи. Признава се, че всеки от тях е получил по банкова сметка на два пъти, след предявяване на претенциите, общо 49 000лв, след което още по 34 000лв, но тъй като споразумението за пълно уреждане на спора, предложено при неприемливи условия за отказ от допуснатите предварителни обезпечения, не било финализирано, претендират за присъждане дължими, незаплатени части от дяловете, равни на половината от чиста стойност на дружественото имущество, при адекватно отчитане на активите му без вземания към наследодателя, преоценка на собствеността в предприятието и добавяне на несвоевременно осчетоводените стойности на изпълнените части от договорите, намалени само с действителните задължения на дружеството без неправилно отразено в пасив финансиране. Ответното дружество оспорва исковете по размер, като се позовава на балансовите стойности в съставен по негово възлагане междинен счетоводен баланс към релевантния момент - 31.07.2019г., за определяне на равностойността на дружествения дял на починалия съдружник. Оспорва се значението на съставените в хода на преговорите предварителни споразумения като сочи, че признатите в тях отстъпки от счетоводните записи са предложени, за да се постигне окончателно и бързо уреждане на отношенията, но тъй като доброволно предложеното изпълнение не е било прието в предложения на наследниците размер, отпаднало е и значението на предлаганите отстъпки, а изплатените на ищците по тези предварителни споразумения суми били отчетени като погасяване на определената от дружеството равностойност на целия наследствен дял. Такива били преводите на 23.12.2019г. по банкови сметки на двама от наследниците общо за сумата 87 850.23лв и изплатените в брой на 12.12.2019г. стойности от осребряване на активи на дружеството багер „челен товарач“ и л.а „Мицубиши“ с ДК № В 8421 НВ, съответно 700лв. на Д. Д. и 18 000лв. на М. Д.. Сочи се, че преговорите били водени преди довършването на счетоводното оформяне на текущите балансови стойности, затова и първите споразумения имали само ориентировъчен характер, като дружеството предоставило и достъп до документацията си на посочени от наследниците експерти за предварителна оценка и предприело подготовка на активите си, за да осигури нужна парична сума, включително и чрез осребряване на налични вещи и уговаряне на банково кредитиране. Твърди се, че след съставяне на баланса към 31.07.2019г., чистото имущество възлязло до 1 862 033.47лв (сбор от всички елементи формиращи собствения капитал в раздел А от пасива), като половината, съответна на деля на починалия, намалена с 5% начислен при платеца данък върху доход от ликвидационен дял възлиза на чиста стойност от 884 465.90лв, която е наследена общо от тримата ищци. Съответно на тази стойност, ответника счита че е предложил адекватно споразумение за плащане на 900 000лв, но преговорите били изоставени от насрещната страна, изискваща необосновано по-висок размер от 1 500 000лв. Ответникът сочи, че и след предявяване на исковете е продължил да предлага изпълнение, като вложил първоначално претендираната част от общо 102 000лв в специална ЕСКРОУ сметка, открита в полза на наследниците в „Алианц банк“ АД на 03.07.2020г., заплатил общо 45 000лв по банков път на тримата ищци на 26.08.20г. и осигурил нужното допълнително кредитиране за покриване на остатъка. Пълното плащане обаче било осуетено от нежеланието на кредиторите да приемат предложеното споразумение и да освободят от претенции имотите, които да обезпечат кредита. След осуетената замяна на обезпечението в хода на процеса и усвояването от бенефициентите на вложената за тях сума на 26.10.2020г., допълнително ответникът платил на 29.01.2021г. още 102 000лв. по посочени от ищците банкови сметки. Според ответника, общата стойност на вече платените суми и предложената във финалното предложение за спогодба сума от разрешен от банката кредит покриват целия остатъчен размер на дълга на дружеството- 606 405.90лв, след редуциране на балансовия резултат с извършеното прихващане на отразените счетоводно задължения на наследодателя, обсъждани в недовършените преговори за споразумение с наследниците, както и начисления данък. Първоинстанционното решението, с което предявените като частични осъдителни искове, са частично уважени, е валидно, по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Произнасянето на първоинстанционния съд със съдебен акт, съставляващ частично уважаване на надлежно заявени и квалифицирани искови претенции, изключва основателността на оплакванията във въззивната жалба за произнасянето „свръх петитум“. След обсъждане на въведените от ищците релевантни за спора факти във връзка със събраните по делото доказателствата и при съобразяване становището и възраженията на ответника, с първоинстанционното решение в обжалваната част са направени правни изводи съобразно приложимата правна норма в рамките на предявените за съдебна защита, при наличие на правен интерес, спорни материални права. Съображенията в жалбата за порока „произнасяне „плюс петитум“, всъщност се основават на различната интерпретация на страната за материално- правните последици от частични плащания, извършени от ответника в хода на процеса, които въпроси са относими към предмета на спора по същество. Между страните е безспорно, включително и при съобразяване на предметните предели на силата на пресъдено нещо, с която се ползва първоинстанционното решение в необжалваната осъдителна част, наличието на предвидените от закона елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на предявените от наследници на починал съдружник искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, срещу дружество, в което наследодателят е притежавал членствени права, за заплащане равностойност на дружествен дял, а именно: П. Д. П. е бил съдружник в „Елит– Пътна сигнализация“ ЕООД, като е притежавал дружествен дял, съответен на 50 дяла от по 50 лв. от основния капитал на дружеството, респ. 50% от вписания капитал в размер на 5 000 лв. Членственото правоотношение е прекратено със смъртта на съдружника на 01.07.2019г., на основание чл. 125, ал. 1, т.1, предл. 1 ТЗ. Тъй като при учредяването на дружеството, наследодателят на ищците не е договорил с другия съдружник, с паритетно участие в основния капитал, възможност за наследниците да придобият не само имуществени, но и членствени права, то с настъпването на смъртта прекратеното дружествено участие е трансформирано само в имуществен еквивалент, включен в наследствената маса, респ. за наследниците е възникнало правото да получат съответната на наследствената си квота част от равностойността на дружествения дял на П. Д. П. в „Елит– Пътна сигнализация“ ЕООД, определяема по размер към края на месеца, през който е настъпило прекратяването – 31.07.2019г. Починалият П. Д. П. е оставил наследници по закон: М. М. П. - съпруга, и Д. П. Д. и М. П. Д. – синове. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството тримата наследници са придобили равни части от всички имуществени права и задължения на техния наследодател, които са съществували към момента на откриване на наследството- 01.07.2019 г. В тази инстанция страните не спорят и по съществена част от възприетите от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, пряко относими към размера на претенциите, а спорът е по тяхната правна интерпретация. Не се спори, че съобразно съставения от „Елит– Пътна сигнализация“ ЕООД нарочен междинен счетоводен баланс към 31.07.2019г., изготвен именно по повод необходимостта от уреждане на имуществените последици от смъртта на съдружника П. Д. П. спрямо неговите наследници, чистата стойност на имуществото на дружеството възлиза на сумата 1 870 000 лв. Още в началото на м. 07.2019г. са започнали преговори за доброволно уреждане на отношенията. На 10.07.2019г. са съставени две споразумения между дружеството, чрез оставащия съдружник и управител С. И. В., който впоследствие, през м. 09.2019г., е поел освободените дялове и е вписан като едноличен собственик на капитала, и тримата наследници на починалия съдружник. В едното от споразуменията са направени удостоверителни изявления за размери на „лични“ суми, дължими от дружеството на всеки от управляващите съдружници към 30.06.2019г., съответно 87 850.23лв на П. Д. и 40 927лв. на С. В., както и конкретни вещи, които, въпреки че били заприходени в документация на дружеството като притежавани активи, са били лична собственост съответно на починалия П. Д. П.- багер „челен товарач“ и л.а „Мицубиши“, и на С. И. В.- л.а. Мерцедес. Ответното дружество, чрез управителя С. В. се е задължило да върне чрез банкови преводи от по 43 925.16 лв. личните средства, с които наследодателят е финансирал търговската дейност, но не на всички наследници по закон, а само на двама от тях – М. Д. и Д. Д.. Това задължение по споразумителния протокол е изпълнено, като на 23.12.2019г. ответникът е превел по сметките на М. Д. и Д. Д. по 43 925.16лв. Споразумението е изпълнено и в другата му част- на 17.12.2019г., след подписване на втори споразумителен протокол от 17.12.2019г., с който, дружеството е изрично овластено от ищците да продаде от свое име заприходените с нулеви балансови стойности активи (багер и л.а. „Мицубиши“), като отчете за сметка на двама от наследниците на действителния собственик чистия приход след приспадане на данъците от получена от купувачите продажна цена, са изплатени в брой 18 000лв. на наследника М. П., и 700лв на наследника Д. П., срещу касови ордери. Във второто споразумение, сключено с участието на същите страни, са обективирани удостоверителни изявления, че към 30.06.2019г., наред с вече фактурирани вземания от 356 793.32лв., в счетоводството не са отразени всички вземания от клиенти поради забавено фактуриране на някои сделки и авансови частични плащания от 270 000лв, както и вземания по възложени, актувани с Обр. 19 работи и възлагателни писма, чийто размер следва допълнително да бъде уточнен в двуседмичен срок. Задълженията към доставчици са фиксирани на 451 177лв. Посочено е, че натрупан приблизителен размер от 580 000лв задължения на съдружници към 30.06.2019г, осчетоводени като активи, не следва да се отчитат в отношенията с наследниците при определяне на дружествен дял на наследодателя. Допълнително и в двата документа е фиксирано и задължение за продължаване на действията по установяване на точни размери, като дължимите лични суми за текущия месец юли е следвало да се допълнят до три дни от приключването му, а за счетоводното отразяване на текущите сделки на дружеството е предоставен двуседмичен срок. След подаване на исковата молба, с която наследниците са предявили частични искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумите от по 34 000 лв. или общо 102 000 при твърдян общ размер на равностойност на дружествения дял на наследодателя за сумата 1 105 000 лв., ответникът е депозирал на 03.07.2020г. сума, равна на исковата - 102 000 лв., в специална доверителна сметка, открита на името на тримата ищци. След връчване на уведомление на ищците за откриването на сметката на 07.07.2020г., сумата е усвоена, респ. приета от наследниците като частично погасяваща задължението на ответника за заплащане равностойност на дружествен дял на наследодателя им. По искане на ищците от 25.08.2020г., съдът е допуснал увеличение размерите на исковете, които се считат предявени за сумите от по 233 333.33лв. за всеки от тримата или общо 700 000лв., отново като частични претенции, при същия общ размер на равностойност на дружествения дял на наследодателя за сумата 1 105 000 лв. С банкови преводи от 26.08.202г. и 29.01.2021г. ответникът е превел на всеки от наследниците съответно по 15 000 лв. и 34 000лв., за които суми няма спор между страните, че частично погасяват задължението на дружеството за заплащане равностойност на дружествен дял. В първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно– счетоводна експертиза, възложени на вещи лица, разполагащи с необходимите специалност и квалификация по поставените въпроси, относими към размер на дружествения дял на наследодателя на ищците. Дължимите в полза на наследниците на починалия съдружник стойности са определени въз основа на счетоводните данни по съставения от ответника междинен счетоводен баланс към 31.07.2019г., чиято документална обоснованост с обявените явно в дружеството счетоводни стойности на активи и пасиви е потвърдена от експертите. Настоящият състав на въззивния съд намира, че за размера на дружествения дял на починалия съдружника следва да се приеме вариантът на алтернативен междинен счетоводен баланс към 31.07.2019г., съставен от вещото лице П. С., според който стойността на активите е 2 844 132.05 лв., стойността на пасивите е 977 098.58лв., при което чистата стойност на имуществото на дружеството към релевантния момент възлиза на сумата 1 867 033.47 лв. Този вариант, на който пред въззивната инстанция се позовава всяка от двете насрещни страни като база за определяне размера на задължението по чл. 125, ал. 3 ТЗ, дава точно отражение на разликата между проверените по стойност активи (раздел Б) и задължения, включително за бъдещи периоди (раздел В и Г), с направени от вещото лице С. необходими корекции поради неточно отчитане на стойност на финансиране. Същият е съобразен и с възприетата по решение на съдружниците в ответното дружество счетоводна политика съобразно НСС, изменени с ПМС № 394 /30.12. 2015 г.(ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г.), според които „справедлива стойност“ представлява сумата, за която даден актив може да бъде разменен или даден пасив да бъде уреден, в сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката страни, при справедливи пазарни условия. Изчисленият от вещото лице общ размер на дружествения дял възлиза на 1 867 033.47лв. Размерът, съответен на половината от капиталовото участие в дружеството, като равностойност на притежавания от наследодателя на ищците дружествен дял, е 933 516.74лв., която сума е с минимална разлика от 2 500лв. в сравнение с равностойността на дела по съставения от ответника междинен счетоводен баланс към 31.07.2019г. От допълнителната проверка, възложена на вещо лице С., се установява, че при начисляване на дружествен дял в размер на 931 016.74лв., дружеството е начислило и удръжка от 5 %- 46 550.84лв., като данък върху дохода, подлежащ на изплащане на наследниците. Първият от основните спорни въпроси е следва ли да бъде зачетено като частично погасяващо задължението за заплащане на дружествен дял осъщественото на 23.12.2019г. от ответника плащане чрез преводи по сметките на двама от наследниците- М. Д. и Д. Д., на суми по 43 925.16лв. с основание за преводите „уреждане на имуществени отношения по повод смъртта на съдружник“. Посочените в платежните нареждания до двама от тримата ищци идентични основания за плащането- „уреждане на имуществени отношения по повод смъртта на съдружник“, не създават съмнение за това, че плащанията са осъществени в изпълнение на споразумение от 10.07.2019г. С това споразумение, сключено между дружеството, чрез оставащия съдружник и управител С. И. В., и тримата наследници на починалия съдружник, е поето задължение за връщане чрез банкови преводи от по 43 925.16лв. личните средства, неотразени в счетоводството, с които наследодателят е финансирал търговската дейност. Договорено е връщането на личните средства да се извърши не в полза на всички наследници, а само на двама от тях – М. Д. и Д. Д.. Основание, различно от това, на което са възникнали процесните задължения по чл. 125, ал. 3 ТЗ се установява и по отношение на платените преди процеса по споразуменията суми в брой- 18 000лв. на наследника М. П., и 700лв на наследника Д. П., срещу подписване на касови ордери, след като дружеството е изрично овластено с отделен споразумителен протокол от ищците да продаде от свое име заприходените с нулеви балансови стойности активи (багер и л.а. „Мицубиши“), като отчете за сметка на двама от наследниците на действителния собственик- П. П., чистия приход след приспадане на данъците от получена от купувачите продажна цена. Дисимулирането на действителните отношения между съдружниците и между тях и дружеството по отношение на вложени от тях лични средства и във връзка със симулативно заприходени МПС, не е осъществено само по отношение на вложени в предприятието лични средства и лично имущество на починалия съдружник, тъй като на оставащия съдружник С. И. В. се признава прикрито по отношение на трети лица право на собственост върху друго заприходено като имущество на дружеството МПС- л.а. Мерцедес, както и влагането от този съдружник на 40 927лв.- лични средства, което задължение на дружеството към него също е извънбалансово. За установяване на обстоятелства във връзка с начина на водене на счетоводство за дейността на предприятието, по общо съгласие на съдружниците в „Елит– Пътна сигнализация“ ООД, и за начина на отразяване в счетоводството на изпълнените плащания по споразумителните протоколи между страните по делото, са допуснати и разпитани от първоинстанционния съд свидетелите Л. И. И. и М. Р. В. – счетоводители в „Елит– Пътна сигнализация“ ООД съответно от 2007г. и 2008г. до момента на разпита. Предвид служебните отношения между ответното дружество и свидетелите, следва да се отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилото на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число данните от заключенията по допуснати съдебно-счетоводни експертизи на ССЧЕ във връзка с представените писмени доказателства, няма основание тези показанията да не се кредитират. Изцяло съвпадат с момента и начина на документиране в явното счетоводство на плащанията за цена на МПС показанията на свидетеля Ичкаров, че касовият ордер за изплатена сума от продажба на лекия автомобил „Мицубиши“ и разписката за багера са му били предадени за обработка едва през ноември 2020г. - управителят В. му ги предал с обяснение, че преди това документите са били на съхранение при адвоката на дружеството. Показанията съвпадат с установеното от експертите късно отразяване на другите плащания към синовете на починалия съдружник, извършени по банков път– въпреки че още при изготвянето на междинния баланс през 2019г. в дружеството да е бил осчетоводен дълг към наследниците за дела на починалия съдружник, до съставянето на годишния отчет управителят не е обявил за отразяване в счетоводството, че са извършени някакви плащания, които да го погасяват задължение за дружествен дял. По безспорен начин се установява от съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства, че по общо воля на двамата съдружници в „Елит– Пътна сигнализация“ ЕООД е водено, едновременно с явното счетоводство, основаващо се на привидното осчетоводяване на ДМС и парични потоци, и текущо скрито отчитане на действително извършените със средства на дружеството разплащания в брой в неоповестени книги и тетрадки, чието съдържание е послужило за основа на предварителните споразумения за уреждане на имуществените отношения без счетоводно отразените задължения. Неформалното отчитане е било проверявано от съдружниците периодично и всеки от тях се е запознавал както с вписванията на свое, така и на името на другия, като съдържанието на неформалните отчети не било обсъждано пред трети лица. Интерес към неформалното отчитане на разходи са имали само двамата съдружници, той е бил траен и поддържан с непрекъснатост на пренос на данни с години, като записите са отразявани редовно до смъртта на единия съдружник. След смъртта на съдружника, по инициатива на дружеството, чрез управляващия вече едноличен собственик, е постигнато съгласие за приключване на отношенията по повод прекратеното членствено правоотношение, като се отчетат не само балансовите данни, относими към размера на дружествения дял, но и други задължения на дружеството към наследодателя, произтичащи от осъществяваното от години, по взаимно съгласие, скритото отчитане, така както са били поддържани не само формално оповестените според официалната политика на предприятието резултати от дейността, но и неформалните отношенията с техния наследодател, разкрити вече като известни на двете страни по спора за размер на дружествен дял в първоначално съставените, непосредствено след смъртта на П. П., протоколи. Следва да се съобразят и допълнително извършените действия по осчетоводяването на изпълнените по протоколите обратни плащания като подкрепящи извода за предназначението на поредицата от споразумения за дисимулиране по взаимно съгласие на прикрити с абсолютно симулативни осчетоводявания на МПС и съзнателно неотчитани прикрити транзакции между съдружници и ЮЛ. Дружеството се е въздържало да оповести в служебната си документация съставените протоколи със своето участие- при извършената от вещото лице П. С. проверка в счетоводството във връзка с изпълнението на задачите по първата съдебно-счетоводна експертиза, не е намерена следа от отчет на стойността на отписаните след продажбата МПС, а банковите преводи към синовете на починалия съдружник са били отчетени като необозначен по предназначението си разход, генериращ загуба, съответно е намалена текуща балансова годишна печалба. И при възлагането на допълнителна задача за изследване на причините, наложили коригиране на счетоводните записи, извършени в следващ отчетен период на 2020г., на експерта не е бил предоставен окончателния протокол от 17.12.2019г. и въпреки, че именно в него наследниците са посочили банковите си сметки и са заявили съгласие за получаване само от синовете на починалия общия размер на „личните средства", този документ не е бил оповестен в предприятието. Независимо от това към 2020г. записите са коригирани, като в допълнителното си заключение вещото лице е констатирало отразяване на 01.01.2020г на признати счетоводни грешки. Банковите преводи към двама от ищците вече са отразени като изплащане на неразпределена печалба за минали години, без да има конкретно посочено решение за изплащане на дивидент, а със служебен запис също от 01.01.2020г., стойността на двете МПС е записана като разход за изплащане на вече осчетоводено в дружеството през 2019г. вземане, по решението за записване на освободения дял от 08.10.2019г., за дружествен дял на наследниците, въпреки че върху документа, проверен лично от вещото лице, е била открита бележка, че разходният ордер е представен на 06.11.2020г. Въз основа на посоченото въззивният съд прави извода, че преводите по банкови сметки на двама от ищците на суми в размер от по 43 925.16лв. с посочено основание за преводите „уреждане на имуществени отношения по повод смъртта на съдружник“ не са направени от ответника за погасяване на задълженията му към наследниците на починалия съдружник П. П. за заплащане на дружествен дял и респ. с тези плащания не са намалени дължимите на основание чл. 125, ал. 3 ГПК от дружеството суми към наследниците на съдружника. Целта и основанието на предварителните споразумения между страните е отделно уреждане на имуществените отношения, произтичащи от дисимулиране на привидното осчетоводяване на парични потоци и текущо отчитане в писмен вид, само между двамата съдружници и управители, на действително извършените от всеки от тях, със средства на дружеството, разплащания в брой. За по- подробната аргументация по същество, по възраженията на въззивното дружество, направени пред първата инстанция, свързани с действителността и предварителния, неокончателен характер на споразуменията между страните, които възражения не са свързани с оплакванията в жалбата, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в съответната част, на основание чл. 272 от ГПК, като възприема крайните изводи на окръжния съд за действителност на споразуменията, направеното след тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД във вр. чл. 26 ЗЗД, и че същите са годни да породят целените с тях правни последици. Вторият основен спорен въпрос пред тази инстанция е налице ли са условия за прихващане на осчетоводено задължение на наследодателя към дружеството в размер на 283 500лв. от равностойността на дружествения дял. Ответното дружество е направило извънсъдебно материалноправно прихващане на парично вземане в посочения размер, както и процесуално възражение за компенсируемо вземане от управителски деликт в същия размер, претендиран като нанесена вреда на дружеството от липсващи отчети по аванси, обявени в явната счетоводна отчетност, с правно основание чл. 145 ТЗ. Предвид възникналия спор между страните относно съществуването на активното вземане на заявеното основание, на разглеждане по същество подлежи процесуалното възражение за прихващане. Ответникът основава възражението си на твърдения, че задължението е породено от липса на отчет на суми, получени приживе от наследодателя като управител при извършени множество тегления от банкова сметка на дружеството в период от 5 години преди смъртта му, формирано от остатъци от 2016г., 2017г. и 2019г., останали неприхванати с определен през 2017г. дивидент. Сочи се, че с това поведение управителят е нарушил задължението си за добросъвестно управление на дружествените средства и така е причинил вреда на дружеството. Твърди се, че на 01.07.2020г. оставащият съдружник, вече в качеството на едноличен собственик на капитала, е съставил и изрично решение за търсене на отговорност за липсите, причинени от починалия управител от неговите наследници. Ищците оспорват съществуването на задължението с доводите, че липсата на отчет не е причинена от неположена грижа от управителя, а е резултат от привидното осчетоводяване на парични потоци, и текущо отчитане на действително извършените със средства на дружеството разплащания в брой в неоповестени книги и тетрадки, чието съдържание е послужило за основа на предварителното споразумение за уреждане на имуществените отношения без счетоводно отразените задължения. Паричното вземане, с което се цели прехващане, подлежи несъмнено на правна квалификация по чл. 145 ТЗ, с оглед заявеното фактическо основание. За основателността на претенция по чл. 145 от ТЗ е необходимо да се докаже виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя на дружеството и произтекли от същото вреди. За разлика от обикновеното материално-отговорно лице, което изпълнява конкретно възложени му от работодателя функции по събиране, съхраняване и отчитане на стоково-материални ценности, след като такива са му заприходени по съответния ред, управителят отговаря за цялостната дейност на дружеството, включително и за разплащания с контрагенти на дружеството, при което определен вид актив може да послужи за погасяване на пасив или да бъде трансформиран в друг вид актив. В практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК- Решение № 42 от 28.07.2017г., постановено по т. д. № 1945/2016 г. по описа на ВКС, второ т.о., е прието, че само липсата на доказателства, оправдаващо разходването на суми на дружеството, не може да обоснове предпоставки за реализирането на отговорността на управителя, без да е извършена счетоводна инвентаризация и да са съставени съответно счетоводни документи. Вредите винаги трябва да бъдат установени по вид и размер като реално отразили се в патримониума на дружеството. Доказателствената тежест за това лежи върху ищеца. Проверката за динамика на усвоените от двамата управители на „Елит– Пътна сигнализация“ ООД суми за периода от 2016 г. до смъртта на П. П., е възложена отново на в. л. П. С.. Експертът е установил, че сумите са усвоени чрез текущо теглене от банковите сметки на дружеството, с които са „задължавани“ партиди, открити в счетоводството за всеки от тях като подотчетно лице, ползващо аванс, предназначен за разход. Констатирани са известни разминавания при пренасянето на тегленията като осчетоводени аванси, до общ размер от 3000лв, след компенсиране на неотчетени в повече за 2016г. и по-малко за 2017г. суми, но извън тази разлика са проследени непокрити при закриване на аванси на двамата управители с отчетени дружествени разходи суми от общо 405 хил. лв. за 2016г. и 121 хил. лв за 2017г. Натрупаните задължения са били отчасти погасени с изплатени дивиденти през 2017г, но не в равно съотношение, каквото се предполага при равни дялове на съдружниците, а общ размер 190 000лв. е отнесен да намаляване на аванс от 142 500лв. на П. и само 47 500лв на В.. Същевременно за следващ период са пренесени подлежащи на отчет аванси от 283 500лв. за П. П. и 178 500лв за С. В.. През 2018г. няма динамика поради пълно „закриване“ на авансите по всички усвоени от сметки на дружеството суми. През 2019г. допълнително са натрупани по 111 000лв. за П. и 141 000лв. за В. от изтеглени от сметки на дружеството средства, за които отчетни документи управителите не са представили. Към датата на прекратяване на членственото правоотношение с внезапната смърт на П. П., дружеството е имало вземания от съдружниците общо в размер на 603 000 лв., представляващи именно изтеглени суми/служебни аванси/ от банковата му сметка, осчетоводени по счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица“, с аналитични партиди на всеки от двамата съдружници, като вземането към П. П. е в размер на 283 500лв., а вземането към С. В. е 319 500 лв. През целия изследван от вещите лица период / от 2016г. до 31.06.2019г./ всеки от управителите е бил напълно „освободен“ от задължение за отчитане начина на разходване на изтеглените суми от сметки на дружеството. За това е имало съгласие между двамата управляващи съдружници, възприели счетоводна политика на „подценяване“ на дружествените активи, чрез поддържане на ниски балансови нива на ДМА, след изчерпване на придобивните им стойности с амортизации, което позволява счетоводно допустимо “свиване“ на бъдещите отчисления и поддържане на потенциално нисък финансов облагаем резултат на печалбата. Данни за неотразени полезни стойности на активи поради избрана от двамата съдружници и управители управленска политика има оповестени още доклада на одитора към отчета за 2015г., където е посочено, че балансовата стойност на материалните дълготрайни активи е под възстановяемата им стойност. В следващите последователни години, дружеството обявява в ТРРЮЛНЦ, след единодушни решения на ОС за годишно разпределяне на част от печалбата и натрупване на остатъчни резерви за покриване на текущи загуби, след като одиторите са констатирали значителни стойности, неотразени в баланса поради изчерпване на исторически стойности, но продължаващо ефективно използване на машини и съоръжения, транспортни средства, инвентар, компютри и програмен софтуер и др. с постепенно завишаващи се стойности от над 400хил.лв за 2016г. до над 700хил. лв за 2017г. и 2018г. При прекратяване на членственото правоотношение със смъртта на единия управител, по вътрешни скрити разчети, дисимулирани в споразумителните протоколи между дружеството, представлявано от останалия съдружник, и наследниците на починалия съдружник, освен предоставените средства на дружеството, всеки от съдружниците е употребил за дружествени цели и „лични“ финансови средства, които към 30.06.2019г. са в размер на 87 850.23лв. за П. Д. и в размер на 40 927лв. за С. В.. При възприетия по общо съгласие на съдружниците начин на отчитане е логично, че след внезапно настъпилата смърт на единия управител не са намерени негови отчети за изтеглени аванси, както липсват отчети и от другия управител. Въпреки се не е разкрито за какво точно са изразходвани изтеглените парични средства от управителите, търсене на отчет по осчетоводени, но несъбирани аванси и приспадане на „личните“, незаписани счетоводно, доходи от друга страна, би представлявало възползване от осъществен по общо съгласие начин на осчетоводяване, възприет от двама души, с които се е изчерпвал персоналния субстрат на върховния орган на „Елит– Пътна сигнализация“ ООД, съставляващ отклонение от дължими действия от материално-отговорно лице, което е получило парични средства на дружеството. Явно несправедиво би се явило ангажирането след смъртта на единия управител имуществената му отговорност, след като липсата на отчете за изтеглени суми от другия управител, останал едноличен собственик на капитала, които са в по- голям размер- 319 500 лв., е възприета практика и тя няма да доведе до ангажиране на неговата имуществена отговорност, а по отношение на тези суми се извършва уравняване чрез компенсиране от дължим доход и вътрешните резерви на самото предприятие. Същевременно, корекция на стойностите на активи със сумата на задълженията не може да се направи по аналогични съображения, тъй като не е налице абсолютна симулация на осчетоводяването, каквато се разкрива по отношение заприходяването на три броя лични на съдружниците МПС като дружествено имущество, а неразкрита по вид, /недисимулирана/ трансформация на актив, послужила за погасяване на пасив или за трансформиране в друг вид актив. Въз основа на посоченото съставът на ВнАпС прави следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е с императивен характер. Определянето на дружествения дял в стойностно изражение става след изготвянето на междинен баланс към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение, като от актива по счетоводния баланс се вземе стойността на дълготрайните материални активи, краткотрайните материални активи и другите нематериална активи, придобити от дружеството към този момент по тяхната историческа цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти, от тази стойност следва да се приспаднат задълженията, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат, до получаване на „чист“ актив, а полученото да се раздели на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял. И двете страни в процеса в тази инстанция се позовава на балансовите стойности по съставен по възлагане на ответното дружество междинен счетоводен баланс към релевантния момент - 31.07.2019г., за определяне на равностойността на дружествения дял на починалия съдружник. След проверка на баланса от вещи лица- счетоводители, на които са поставени множество задачи и отговори на въпроси, с вариантност при намаляване или увеличаване на активи или пасиви на различни основания, с минимална корекция по размера / от 2500 лв./ съобразно нарочния междинен счетоводен баланс, съставен от „Елит– Пътна сигнализация“ ЕООД, установената в производството стойността на активите на дружеството към релевантния момент е 2 844 132.05лв., стойността на пасивите е 977 098.58лв., при което чистата стойност на имуществото на дружеството към 31.07.2019г. възлиза на сумата 1 867 033.47 лв. От допълнителната ССчЕ, се установява, че ответното дружество е определило и осчетоводило дружествен дял на наследодателя на ищците в размер на 931 016.74лв. и съответно е начислило удръжка от 46 550.84лв. като данък върху дохода, подлежащ на изплащане на наследниците, представляваща 5% от осчетоводения доход съгласно чл. 46, ал. 3 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ за местните физически лица от източник в България. Начисляване на данъци за други доходи не е установено. Съгласно Решение № 180 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2602/2019г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, след като за сметка на наследниците на съдружник, чието участие в дружеството е прекратено със смъртта му, е доказано внасяне на данък върху ликвидационния дял по смисъла на § 1, т. 6, б. "б" от ДР на ЗДДФЛ, редакция ДВ бр. 97/6.12.2016г., то дружеството може да направи възражение, че не дължи тази част от дела, тъй като я е внесъл като данък за сметка на лицата, на които изплаща стойността на дружествения дял като тяхно данъчно задължение. Оспорването дължимостта на данъка от наследниците на починалия съдружник поради действие на нормата на чл. 31 от ЗМДТ, съгласно която данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения, следва да се извърши в производство по ДОПК. Същевременно, липсва основание за приспадане на данък върху разликата от 2 500лв. между равностойността на дружествения дял по съставения от дружеството междинен счетоводен баланс към 31.07.2019г.- 1 864 533.47 лв., и равностойността на дела по изготвения от вещото лице алтернативен счетоводен баланс във възприетия от съда вариант- 1 867 033.47лв., тъй като данък върху тази горница не е осчетоводен и не е внесен. Освен удръжката по ЗДДФЛ, следва да се отчетат и извършените в хода на процеса плащания към наследниците за погасяване задължение по чл. 125, ал. 3 ТЗ, по равно към всеки от тях, посочени подобно по-горе в мотивите, на обща стойност 249 000лв. От оставащата сума, дължима след приспадане на сумите за данъци и плащанията, погасяващи задължението, в размер на 637 965.90 лв., на всеки от наследниците с равни наследствени квоти /по 1/3/ се дължи сумата 212 655.30 лв., а това е присъдената сума от първоинстанционния съд. Не се установява основание за отчитане на погасяващ ефект спрямо претендираните парични вземания с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, на установени други извършени плащания от дружеството към част от наследниците или за прихващане на суми за задължения на наследодателя на ищците към ответното дружество, от така определената равностойност на дружествения дял. По изложените съображения съставът на ВнАпС приема, че предявените иск с правна квалификация чл. 125, ал. 3 от ТЗ са доказани до размерите, присъдени с обжалваното първоинстанционно решение, и подлежат на уважаване в тази част. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, предмет на въззивна проверка, първоинстанционното решение следва се потвърди в обжалваната част. С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид направеното искане, с прилагане на списъци по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от въззиваемите сумата 4 765лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. В настоящото въззивно производство е приета за съвместно разглеждане и частна въззивна жалба, първоначално обективирана във въззивна жалба вх. № 261678/17.02.2022г., уточнена с молби вх. № 262002/30.03.2022г. и вх. № 262138/07.04.2022г., срещу решение № 260020/02.03.2022г., в частта с правния характер на определение по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател „Елит- пътна сигнализация“ ЕООД, за изменение на решението № 260008/24.01.2022г., постановено по т. д. № 744/2020г. в частта на размерите на определените съдебно – деловодни разноски, посочени в молба вх. № 260993/15.02.2022г. Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Същата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и се преценява като процесуално допустима и отговаряща на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК. Представителят на насрещната страна е изразил становище за неоснователност на частната жалба в отговор вх. № 262969/18.05.2022г. Въззивният съд прецени, че съобразно конкретните съображения и оплаквания на страната, която е подала молба по чл. 248 ГПК, искането за изменение размерите на присъдените разноски, е обосновано с твърдения за допуснати очевидни фактически грешки в диспозитива на първоинстанционното решение по отношение размерите присъдени главници и размери на олихвяемите главници за различни периоди на забава, които според молителя не отговарят на основателната част от исковите претенции съобразно решаващите мотиви на съда. Респ. частите от съдебно-деловодните разноски, за които се твърди, че следва да бъде намалена отговорността на ответника и увеличена отговорността на ищците, са формирани на база по- ниските присъждани суми, които според страната е следвало да се отразят в диспозитива на решението като отговарящи на изводи на съда в мотивите. На настоящия състав е служебно известно, че решение № 260020/02.03.2022г. по т. д. № 744/2020г. по описа на ВОС, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Елит- Пътна сигнализация“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103800009, за поправка на очевидни грешки в диспозитива на постановено по същото дело решение № 260008/24.01.2022г. относно размери на присъдени главници и размери на олихвяемите главници, посочени в молба вх. № 260993/15.02.2022г. по реда на по чл. 247 ГПК, е потвърдено с въззивно решение по приложеното по преписката в. т. д. № 364/2022г. по описа на ВнАпС. Решението е влязло в сила, след като въззивното решение не е обжалвано. В резултат на това, е отпаднала правната възможност да бъдат преценени като основателни съображенията на частния жалбоподател за друг размер на насрещните задължения за репариране на съдебно-деловодни разноски, тъй като е отречена със сила на пресъдено нещо основателността на твърденията на ответника за допуснати от съда очевидни фактически грешки в диспозитива на първоинстанционното решение по отношение размерите на присъдени главници и на олихвяемите за определен период на забава главници, а искането за изменение размерите на разноските се основава именно на допуснати от съда очевидни фактически грешки. Въз основа на посоченото, въззивният съд намира, че обжалваното определение по чл. 248 ГПК, обективирано в решение № 260020/02.03.2022г., е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII- ти състав