Решение № 1862 от 23.7.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 114/2026 г.

Производството е реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 40, ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Образувано е по обща жалба на И. Х. Б., [ЕГН], и Л. С. Б., [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 6, срещу Решение № КЗЗ-02/29.01.2026 г. на Комисията за земеделските земи (КЗЗ) към Министерството на земеделието и храните (МЗХ), т. 53, в частта му, в която е определен размер на дължимата от жалбоподателите такса. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Основните възражения са за неспазване на срока за произнасяне по чл. 24, ал. 2, изр. второ от ЗОЗЗ и погрешно определяне на приложимия нормативен акт. Твърди се, че неправилно размерът на таксата за промяна на предназначението на земеделската земя и на таксата за разглеждане на заявлението е изчислен съгласно Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, приета с ПМС № 268/27.11.2025 г., в сила от 01.01.2026 г. Сочи се, че заявлението за промяна на предназначението е подадено чрез ОД „Земеделие“ – Добрич на 08.07.2025 г. и е регистрирано в КЗЗ към МЗХ на 15.07.2025 г., поради което комисията е следвало да приложи Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, приета с ПМС № 112/31.05.2002 г., която е била действаща до 25.07.2025 г. Твърди се, че неоснователно административният орган е изискал представяне на допълнителни доказателства за годината на построяване на сградата, с които той вече е разполагал. Забавеното произнасяне на КЗЗ не е по вина на жалбоподателите, поради което не може да води до ощетяването им чрез заплащането на по-голяма такса от нормативноопределената. С прилагането на новата тарифа, действаща към датата на вземане на решението към вече започнало производство по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ, а не тази, която е била действаща към момента на подаване на заявлението, комисията е нарушила нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА. По тези съображения се иска отмяна на процесното решение в оспорваната му част и определяне на размера на дължимата от заинтересованите лица такса по реда на действащата към датата на подаване на заявлението тарифа за таксите. Претендира се и присъждане на разноски за производството, в т.ч. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателите на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ответникът – КЗЗ към МЗХ, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и точно прилагане на материалния закон. Сочи, че в новата тарифа за таксите не е предвидена преходна разпоредба, която да позволява заварените административни производства да се довършват по отменените цени. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи действащото право към момента на постановяване на акта. Твърди, че срокът за произнасяне по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ има инструктивен характер. Неговото надхвърляне не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по никакъв начин не може да породи право за органа да приложи вече отменен нормативен акт в ущърб на действащото материално право. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата. В писмена защита по делото ответникът поддържа становището си за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От данните по административната преписка се установява, че с нот. акт за покупко – продажба № 129, т. V, рег. № 8259 от 08.10.2021 г. на нотариус с рег. № 160 в регистъра на НК И. Х. Б. и Л. С. Б. са придобили в режим на СИО земеделска земя с площ [рег. номер]. м, четвърта категория, съставляваща поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]. С констативен [нот. акт], т. VI, рег. № 9163 от 16.11.2023 г. на нотариус с рег. № 160 от регистъра на НК съпрузите са признати за собственици по писмени доказателства на изградената в имота селскостопанска сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място] със застроена площ от 393 кв.м. При извършена проверка от служители на ОД "Земеделие" - Добрич е установено, че сградата е построена без промяна на предазначението на имота, поради което е прието, че жалбоподателите ползват земеделската земя за неземеделски нужди. На лицата са съставени АУАН и са издадени НП, с които на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ са им наложени глоби в размер на по 500 лева за нарушение на чл. 2, ал. 3, във вр. ал. 1 и 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ – така НП № НП – 221/29.05.2024 г. и НП № НП-222/29.05.2024 г., и двете на заместник министъра на земеделието и храните. Жалбоподателите не са обжалвали наказателните постановления, като на 31.05.2025 г. са заплатили 80 % от размера на наложените им глоби по банков път. На 08.07.2025 г. И. Х. Б. и Л. С. Б. са подали чрез ОД „Земеделие“ – Добрич до КЗЗ към МЗХ заявление вх. № ПО-10-71 с предложение по чл. 50, ал. 1 от ППЗОЗЗ за промяна на предназначението на собствената им земеделска земя за неземеделски нужди – за строителството на обект : „ПСД – стопански двор, административни, складови, производствени и стопански сгради за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар“, предвиден с ПУП – ПЗ от 2025 година. С писмо с изх. № ПО-10-71-3/14.07.2025 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Добрич преписката по заявлението е изпратена за разглеждане на КЗЗ към МЗХ, където е регистрирана с вх. № АО-1380/15.07.2025 г. С писмо с рег. индекс № АО-1380/10.10.2025 г. директорът на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при МЗХ е върнал преписката на заявителите за доокомплектоване. В писмото е посочено, че за да бъде разгледана преписката им, е необходимо да представят доказателства за годината на построяване на сградата съгласно чл. 51, ал. 1, т. 8 от ППЗОЗЗ. Със заявление с вх. № ПО-10-71-4/22.10.2025 г. жалбоподателите са представили споразумение и декларация от 05.10.2023 г. от предходния собственик на имота – Б. П. Б., че сградата е построена в периода 1996 г. – 1999 г. В заявлението е отразено, че въз основа на тази декларация е издадено и удостоверение за търпимост на строежа от главния архитект на Община Добрич от 17.10.2023 г. С писмо с изх. № ПО-10-71-5/23.10.2025 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Добрич преписката с допълнително внесените документи е изпратена на КЗЗ към МЗХ за разглеждане на заявлението на основание чл. 51, ал. 2 от ППЗОЗЗ. С Решение № КЗЗ-02/29.01.2026 г., в частта му по т. II.53, КЗЗ към МЗХ в състав, определен със Заповед № РД46-165/17.05.2024 г. на министъра на земеделието и храните, е променила предназначението на земеделската земя за собствени неземеделски нужди на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ, като на собствениците на земята е указано да заплатят на основание чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ и § 2, ал. 2 от ДР на ЗОЗЗ двойния размер на таксата по чл. 6 на тарифата в размер на 12 433, 47 евро/24 317, 75 лева. С писмо с рег. индекс № АО-1380/17.02.2026 г. на МЗХ жалбоподателите са уведомени за постановеното решение, като едновременно с това са информирани, че следва да довнесат пълният размер на таксата за разглеждане на заявлението. Посочено е, че към преписката е приложено платежно нареждане за такса за разглеждане в размер на 50, 00 лева. С ПМС № 268 от 27.11.2025 г. е приета Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 103/02.12.2025 г., в сила от 01.01.2026 г.). Съгласно чл. 9 от тарифата при внасяне на искане за разглеждане по реда на ЗОЗЗ се заплаща еднократна такса в размер на 102 евро (199, 50 лева) за обекти с площ до 50 дка, поради което следва да се представи документ за доплащане на дължимата сума по банковата сметка на МЗХ. Писмото е получено лично от И. Х. Б. на 25.02.2026 г., видно от известие за доставяне. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи : От съдържанието на процесното решение е видно, че с него е определена само такса за промяна на предназначението на земеделската земя по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ в размер на 12 433, 47 евро/24 317, 75 лева. Липсва диспозитив за определяне на такса за разглеждане на заявлението в размер на 102 евро, както неоснователно се претендира в жалбата до съда. Тази такса е упомената единствено в уведомителното писмо от 17.02.2026 г., което не е елемент на оспорвания административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Следователно предмет на разглеждане в настоящото производство е Решение № КЗЗ-02/29.01.2026 г. на КЗЗ към МЗХ, т. 53, в частта му, в която е определена такса за промяна на предназначението на земеделската земя. Жалбата срещу това решение е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Оспорваното решение е прието от компетентен орган съобразно чл. 17, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗОЗЗ, във вр. чл. 67б, т. 2, б. „б“ от ППЗОЗЗ, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. КЗЗ се е произнесла след събиране на всички необходими доказателства по случая. Преди да разгледа искането, тя е проверила дали преписката е комплектована съобразно изискванията на чл. 51, ал. 1, т. 1 - 9 от ППЗОЗЗ и след като е установила, че е непълна, е изискала представянето на допълнителни документи. Действително решението не е постановено в законоустановения 30-дневен срок по чл. 24, ал. 2, изр. второ от ЗОЗЗ след връщането на преписката на КЗЗ, но това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяната му. Срокът за произнасяне е инструктивен и неговото неспазване не влече порочност на издадения акт. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че неправилно преписката им е била върната за представяне на допълнително доказателство за годината на построяване на сградата в земеделския имот, защото този въпрос е бил изяснен още с провеждането на административнонаказателните производства, завършили с двете влезли в сила НП, и административният орган е разполагал с необходимия документ. Първо, административнонаказателното производство по ЗАНН и административното производство по ЗОЗЗ са отделни производства със самостоятелни правни последици и значение. Второ, в нито едно от двете НП не е посочено времето на строителство. Вярно е, че в хода на административнонаказателните производства и на производството по ЗОЗЗ е приложено удостоверение за търпимост, издадено на основание § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, но то само указва, че сградата е изградена преди 31 март 2001 година, без да удостоверява годината или периода на нейното построяване. Едва в допълнително представената от жалбоподателите декларация от предишния собственик на имота е отразено времето на строителство. Именно тази декларация съставлява изискуемия документ по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 8 от ППЗОЗЗ, във вр. § 184, ал. 8 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, който не е фигурирал в първоначално комплектуваната преписка, видно от данните по делото. С оглед на изложеното КЗЗ не е допуснала съществено процесуално нарушение, като е изискала допълнително доказателство за годината на построяване на сградата. Напротив, с това е изпълнила както задължението си за проверка на редовността на предложението по чл. 30 от АПК, така и задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК. Решението на КЗЗ е постановено и в съответствие с материалния закон. Жалбоподателите не спорят, че дължат такса по чл. 30 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя, нито че я дължат в двоен размер съгласно § 2, ал. 2 от ДР на ЗОЗЗ. Основният спорен въпрос между страните е кой е приложимият нормативен акт за определяне на размера на таксата, след като искането по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ е подадено при действието на една тарифа, а произнасянето на органа е при действието на друга тарифа. При първоначалното внасяне на преписката за промяна на 08.07.2025 г. е действала Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, приета с ПМС № 112/31.05.2002 г. С ПМС № 113/23.07.2025 г. тази тарифа е изменена и допълнена, като в § 10 от ПЗР на постановлението е предвидено таксите по висящите производства за промяна на предназначението да се определят и заплащат в размерите по досегашния ред. С ПМС № 268/27.11.2025 г. тарифата от 2002 г. е отменена изцяло и е приета нова тарифа за таксите, в която не е уредено по кой ред приключват старите преписки, включително тези, образувани преди нормативните изменения от м. юли 2025 г. Постановлението е обнародвано в ДВ, бр. 103 от 02.12.2025 г., като тарифата е влязла в сила от 01.01.2026 г. В мотивите към решението не е посочено въз основа на коя тарифа е изчислена таксата за промяна на предназначението на земята от КЗЗ към МЗХ, но от уведомителното писмо от 17.02.2026 г., с което на жалбоподателите е съобщено за допуснатата промяна, може да се направи извод, че това е новата тарифа (независимо от изложеното в писменото становище по делото за използване на старата тарифа с измененията и допълненията от края на м. юли 2025 г.), която е и приложимият нормативен акт в случая. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Следователно при индивидуалните административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им, и това е основно правило в българската правна система. След като административният орган е използвал новата тарифа при определяне на таксата за промяна на предназначението, той е приложил правилно материалния закон, тъй като именно тази тарифа е била действащият нормативен акт към момента на произнасянето му. Неоснователно е възражението на жалбоподателите за нарушаване на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗАНН, уреждаща случаите на обратна сила на нормативния акт. Поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, възникнали след влизането му в сила, както и по отношение на юридически факти, които са настъпили до влизането му в сила, но не са завършили действието си. Когато законодателят прецени, че е необходимо регулиране на определени обществени отношения по специфичен начин, свързан с действие на правни норми във времето извън този принцип, указва това изрично в ПЗР на съответния нормативен акт. Не е спорно, че в новата тарифа и в ПМС, с което тя е приета, няма такива разпоредби, поради което следва да се приеме, че нейните разпоредби се отнасят и за заварените случаи за промяна на предназначението на земеделски земи, при които няма произнасяне на КЗЗ, без оглед датата на подаване на заявлението (преди или след изменението на старата тарифа). Не е спорно и това, че към момента на влизане в сила на тарифата производството по предложението за промяна на жалбоподателите не е било приключило, т.е. е било висящо, поради което прилагането на новите такси спрямо него не е в нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗНА. В случая не се касае за обратно действие на закона, а за незабавно прилагане на нова правна норма към правоотношения, възникнали преди нейното влизане в сила, но незавършени към този момент. Промяната на предназначението на земеделските земи и произтичащото от това задължение на заинтересованите лица за плащане на такса по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ настъпва само след издаването на решение по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ. Следователно към датата на законодателната промяна не е бил завършен фактическият състав на административното правоотношение. С оглед на това и при липсата на изрична разпоредба, запазваща действието на старата тарифа спрямо висящите производства по чл. 50 от ППЗОЗЗ, административният орган е бил дъжен да се съобрази с новата тарифа при определяне на размера на таксата. Безспорно при разглеждане на заявлението преди и след връщането на преписката административният орган не е спазил срока по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, но това не е основание за дерогиране на действащия към момента на произнасянето му нормативен акт. По тези съображения съдът намира, че решението на КЗЗ към МЗХ в оспорваната му част е правилно и законосъобразно и не са налице основания за отмяната му, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора жалбоподателите нямат право на разноски по делото. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено едва в писмената защита, т.е извън приложимия срок по чл. 80 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, поради което е недопустимо и не подлежи на разглеждане от съда. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд