Решение № 151 от 26.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 598/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №75008/19.06.2025 година от "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 160048068, със седалище и адрес на управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. „Елин Пелин“ № 2 срещу решение №630/05.05.2025 година, постановено по т.д. №1445 година по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за осъждане на „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/, 18 единен идентификационен код RO16539363, със седалище и адрес на управление в ••••••••••окръг Гюргево, община Болинтин-Дял, село Болинтин-Дял, ул. „Индустрийлор“ № 9, да заплати на "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 160048068, със седалище и адрес на управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. „Елин Пелин“ № 2, разликата над уважения размер от 7227.71 щатски долара до пълния предявен размер от 97 702.00 щатски долара, както и в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 160048068, със седалище и адрес на управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. „Елин Пелин“ № 2 срещу "А. ЛОГИСТИКС" ООД, ЕИК 831216840, със седалище и адрес на управление в с. Казичене, ул. „3-ти март“ № 9А и "МУРИ ТРАНС" ЕООД, ЕИК 202172851, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „А. Накев“ № 23, осъдителни искове за осъждане на ответниците да заплатят при условията на солидарност с "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. сумата от 97 702.00 щ.д., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от повреда на товар – мултифункционални устройства за риболов, по време на превоз по маршрут от гр. Нандзин, Република Китай, до гр. Пловдив, Република България и е осъдено да заплати на "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/, единен идентификационен код RO16539363, със седалище и адрес на управление в ••••••••••окръг Гюргево, община Болинтин-Дял, село Болинтин-Дял, ул. „Индустрийлор“ № 9, сумата 6 248.80 лв. – разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на "А. ЛОГИСТИКС" ООД, ЕИК 831216840, със седалище и адрес на управление в с. Казичене, ул. „3-ти март“ № 9А, сумата 6 475 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и на "МУРИ ТРАНС" ЕООД, ЕИК 202172851, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „А. Накев“ № 23, сумата 6 500 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като неправилни са направените от първоинстанционния съд изводи, касаещи качеството на търговеца „А. логистикс“ ООД и неговото място в конструкцията за изпълнение на процесния договор за превоз; липсата на основание за солидарно осъждане на ответниците; недоказаност за наличето на проявена от превозвача „груба небрежност“; липса на предпоставки за присъждане на дължимото обезщетение в пълен размер, при отчитане на ограничената отговорност на превозвача по чл.71, ал.3 от Закона за автомобилния превоз. При анализ на събраните писмени доказателства се установява, че сухопътната товарителница удостоверява договорна връзка между „А. логистикс“ ООД и „Мури транс“ ООД защото от постъпилите справки от НАП е видно, че Т. К. е служител на „А. логистикс“ ООД и е подписал товарителницата в това си качество. Първоинстанционният съд изобщо не е взел предвид съдържанието на товарителница № 3048/20.05.2021 година, чиито реквизити до доказване на противното удостоверяват съдържанието на превозния договор.Подписвайки товарителницата „А. логистикс“ ООД признава, че е предал стоката на „Мури транс“ ЕООД за извършване на превоза. „А. логистикс“ ООД е посочено като лице, което трябва да деконтейнерова товара, което се установява от океанската товарителница и от протокола за митническа проверка и което води до извода, че ответниците са част от верига последващи превозвачи. Налице е проявена груба небрежност, тъй като не са посочени конкретни данни в товарителницата, а именно особената маркировка на стоките, тъй като кашоните са били етикирани със стикери, даващи информация за задължително предпазване на товара от намокряне. Налице е знание у превозвача за дефектите на брезента, както и при започването на проливния дъжд водачът на автомобила е следвало да положи дължимата грижа, като покрие допълнително брезента или премести товарната композиция под навес. След като причината за погиване на товара е навлизането на атмосферни води в товарното пространство, през дефектния брезент следва, че превозвачът безотговорно и недобросъвестно е изпълнявал своите задължения.Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат уважени, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. Въззиваемата страна "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/, 18 единен идентификационен код RO16539363, със седалище и адрес на управление в ••••••••••окръг Гюргево, община Болинтин-Дял, село Болинтин-Дял, ул. „Индустрийлор“ № 9 е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Моли се въззивният съд да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, в частта, с която е осъдено "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/, 18 единен идентификационен код RO16539363, със седалище и адрес на управление в ••••••••••окръг Гюргево, община Болинтин-Дял, село Болинтин-Дял, ул. да заплати на "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 160048068, със седалище и адрес на управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул.„Елин Пелин“ № 2, сумата 7 227.71 щатски долара, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от повреда на товар – мултифункционални устройства за риболов, по време на превоз по маршрут от гр. Нандзин, Република Китай, до гр. Пловдив, Република България, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /14.12.2021 г./ до окончателното плащане и сумата 1 189.75 лв. – разноски по делото по съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Въззиваемата страна „А. логистикс“ ООД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените по делото разноски. Въззиваемата страна „Мури транс“ ООД не е представила отговор. Третото лице помагач ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е депозирало писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Третото лице помагач ЗД „Евроинс“ АД е депозирало писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. №30960/17.11.2025 година от "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/, 18 със седалище в гр.Румъния срещу решение №630/05.05.2025 година, постановено по т.д. №1445 година по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 160048068, със седалище и адрес на управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. „Елин Пелин“ № 2 сумата от 7227.71 щ.долара, представляваща обезщетение за претърпени имуяествени вреди от повреда на товар –мултифункционални устройства за риболов, по време на превоз по маршрут от гр.Нандзин, Република Китай до гр.Пловдив, Република България, както и сумата от 1189,75 лева разноски. Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че увредата на товара е настъпила по време на превоза, тъй като намокрянето на кашоните е станало при разтоварване, за което не отговаря превозвача, неправилно е прието, че "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. е превозвач, а не спедитор, който е поел задължението да съдейства за организирането на транспорта от Китай до България. "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. не фигурира като превозвач в нито една товарителница, а във фактурата е налице и митническо оформление, което е типична спедиторска услуга, поради което ще носи отговорност само за добросъвестното подбиране на превозвачи, но не и за отговорността за щетите, настъпили по време на превоза. Липсват доказателства за пълна загуба на товара, както и, че вредите са настъпили по време на превоза. Решението за странично натоварване е на ищеца и е против съвета на водача, като в тази връзка следва да се кредитират показанията на водача И.. При съставяне на аварийния протокол е нарушена процедурата по съставянето му и правото на защита на превозвача, тъй като не е присъствал негов представител. Аварийният протокол е изготвен фактически 7 дни по-късно, което е установено от първоинстанционния съд. Съдът е присъдил максималната стойност по чл.71 ЗАД, без да са налице данни за груба небрежност. Моли съдът да отмени решението, в тази му част и постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените по делото разноски. Въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД е депозирала отговор, в който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в тази му част. Съдът по предмета на спора съобрази следното: В исковата си молба от 14.12.2021 година ищецът "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 160048068, със седалище и адрес на управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. „Елин Пелин“ № 2 излага, че е възложил на първия ответник "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/, 18 със седалище в гр.Румъния извършването на транспортна услуга от Република Китай до Република България – гр.Пловдив на 205 броя кашони, съдържащи мултифункционални устройства за риболов, а именно: HBOAT730_S2, Fish finder TF500_BGL02, Fish finder TF640_BGL03, Fish finder TF740_BGL1, X_PILOT_BGL02, подробно описани във фактура от 13.05.2021 година и опаковъчен лист към същата и двете издадени от доставчика на стоката Yachting Electronik Co. Ltd. За извършване на посочената превозна услуга са издадени фактури, които са заплатени. В изпълнение на задължението си "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. превъзлага задълженията си за извършване на транспорт на „А. логистикс“ ООД, който го превъзлага на „Мури транс“ ЕООД. На 20.05.2021 година превозваният товар се намира на територията на република България като с участието на представител на „А. логистикс“ ООД на същата дата е извършена митническа проверка, резултатите, от която са обективирани в протокол за извършена митническа проверка. От съдържанието на цитирания протокол се установява, че товарът се е намирал в перфектно състояние, без никакви повреди по опаковките, без следи от наводняване или друг вид увреждане – стр.3 и стр.4 от протокола. След извършване на митническата проверка изпълнението на транспортната услуга продължава от „Мури транс“ ЕООД, като пратката е натоварена в стопанисваната от същото дружество товарна композиция от влекач и ремарке като е издадена товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната. На 21.05.2021 година товарният автомобил пристига в крайната си дестинация –гр.Пловдив, складова база на „Карп маднес България“ ЕООД, където при отварянето на ремаркето започва да се излива вода и видимо се забелязват сериозни поражения по стоката. Във връзка с констатираното състояние на товара управителят на дружеството – ищец отбелязва върху товарителницата състоянието на товара, като подробно описва броя и вида на повреденото имущество и незабавно ангажира авариен комисар в лицето на „Булгарконтрола“ АД, чийто представител, след извършване на оглед на място на 21.05.2021 година, съответно изготвяне на снимков материал и обследване на наличната документация изготвя авариен доклад, в който подробно отразява констатираните повреди по товара и определя тяхната стойност. Всеки от кашоните, съдържащи артикули Fish finder TF500_BGL02, Fish finder TF640_BGL03, Fish finder TF740_BGL1 е с по 12 броя вложени изделия. При колети с артикул HBOAT730 /лодки/ са вложени по една бройка, а X_PILOT_BGL02 са вложени 30 броя от артикула. При разопаковане на кашоните се установи проникнала влага /най-вероятно от атмосферен произход-от дъждовни води/ в самия кашон, както и наличие на такава вътре във всяка едно от индивидуално опакованите изделия. Констатира се наличие на водни капки по корпуса на изделията, както и по техните електронни компоненти, платки и радиомодули. След обстоен анализ на повредената стока, аварийните комисари правят извод, че намокрянето на изделията и най-вече намокрянето на техните електронни компоненти /платки и радиомодули/ ги дискредитира като готов продукт и води до практическа неизползваемост на артикулите по предназначение, като същите губят на 100% както търговските, така и експлоатационните си качества. Като причина за щетата експертът сочи проникване на атмосферни води в товарното помещение на превозното средство, първоначално просмукани от брезента на покрива на товарното помещение поради амортизирането на промазката на брезента. Съобразно констатацията на аварийния комисар стойността на повредената стока е в общ размер от 97702 щатски долара, от които 7600 щатски долара, формирани от стойността на 19 броя HBOAT730 с единична цена от 400 щ.долара; 6012.00 щатски долара, формирани от стойността на 36 броя сонари Fish finder TF500 с единична цена 167 щ.долара; 12960 щ.долара, формирани от стойността на 36 броя сонари Fish finder TF640 с единична цена 360 щ.долара ; сумата от 66360 щатски долара, формирани от стойността на 84 броя сонари с единична цена 790 щ.долара; сумата от 4770 щ.долара, формирана от стойността на 30 броя X_PILOT_BGL02 с единична цена 159 щ.долара. Предвид настъпилата повреда на товара и с оглед обстоятелството, че всеки един от тримата ответници, на основание чл.34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ носи пълна солидарна отговорност за своевременното и цялостно доставяне на товара до крайният получател, поради което моли съдът да постанови решение, с което осъди ответниците солидарно да заплатят обезщетение в размер на 97 702.00 щ.долара, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. е депозирал писмен отговор, в срока по чл.367 ГПК, в който оспорва предявения иск по основание и размер, като твърди, че правоотношенията между страните се основават на сключен между страните спедиционен договор, по силата, на който се е задължил да организира за сметка на ищеца международен транспорт на стоки, за което са издадени фактурите, приложени към исковата молба. Видно от представените документи – океанска товарителница и товарителница за обществен автомобилен превоз в страната, в нито един от представените документи не е посочен като превозвач. Същият е действал изцяло като спедитор, който е организирал транспортирането на стоката по заявка и за сметка на ищеца. Твърди, че в качеството си на спедитор е превъзложил част от дейностите на друг спедитор – „Алог“ ООД, като не са налице договорни отношения с последния превозвач „Мури транс“ ЕООД. Увреждането на стоката не е извършено по време на превоза, а при извършване на разтоварването на стоката. Спедиторът и превозвачът не носят отговорност за вреди при разтоварване на стоката като тази дейност е изцяло в отговорността и правомощията на получателя. Превозвачът следва да бъде освободен от отговорност, на осн. чл.17, ал.2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. На следващо място оспорва констатациите на аварийния комисар в представения към исковата молба авариен протокол, тъй като същият не е съставен в присъствието на представител на превозвача, както и липсват доказателства за извършен оглед на 21.05.2021 година. Последният превозвач и останалите ответници са били лишени от възможността да присъстват. Констатациите на аварийния протокол изобщо не вземат предвид характера и предназначението на стоките, които се твърди да са увредени. Оспорват се констатациите за пълно унищожаване на товара, защото видно от аварийния протокол не е завършен нито един технически тест /изпитване/ във вода. На превозвача не са дадени специфични указания за опаковането на товара, за начина на неговото превозване или превозното средство, с което да бъде превозен. В случай, че за превоза на стоките са били необходими някакви специални мерки, следвало е изпращачът на товара да укаже това и да предвиди специална опаковка. Ответникът оспорва предявеният иск по размер като съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз и вътрешното законодателство отговорността на превозвача е ограничена до 8,33 разчетни единици на килограм липсващо брутно тегло. Правото да се обяви стойността на товара не е упражнено от страна на възложителя за превоза и не са налице предпоставки за ангажиране на пълната отговорност на превозвача. Ответникът „А. логистикс“ ООД е депозирал писмен отговор, в срока по чл.367 ГПК, в който изразява становище за недопустимост на предявените искове. Твърди, че „А. логистикс“ ООД не се явява последващ превозвач по смисъла на чл.34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, поради което солидарна отговорност не е възникнала, тъй като „А. логистикс“ ООД е действал в качеството си на спедитор. Оспорва основателността на предявените искове като твърди, че след получаване на претенцията за заплащане на обезщетение от „Карп маднес България“ ЕООД е уведомил превозвача „Мури транс“ ЕООД за рекламацията на ищеца. Увреждането на товара е настъпило вследствие погрешно дадени указания за разтоварване т.е след успешното приключване на транспортната услуга. По настояване на получателя е предприето разтоварване на стоката, чрез странично отваряне на товарното помещение, а не както е следвало да бъде извършено-през задната страна на ремаркето. Вследствие на така предприетото странично отваряне на товарното помещение, събраната върху брезента вода се е изсипала върху част от превозваните стоки, което е причинило външно, повърхностно намокряне на опаковките. В този смисъл при извършване на самия превоз не е налице каквото и да е било увреждане на стоките и до предприемане на разтоварването, същите са били невредими. Доколкото нареждането е дадено от самия получател и това е причината за повреждането на стоките превозвачът следва да бъде освободен от отговорност, на основание чл.17, ал.2 от конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Съгласно посочената разпоредба превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее. Претенцията се явява неоснователна, тъй като твърдяното увреждане е следствие от дадените от него нареждания за разтоварване. Законът възлага в тежест на правоимащото лице отговорността за дадените от него указания, която води след себе си правни последици, изразяващи се в освобождаване на превозвача от отговорност за вредите. На следващо място оспорват изцяло констатациите на аварийния комисар в представения към исковата молба авариен протокол. Обичайната търговска практика изисква авариен комисар да бъде извикан в присъствието и на двете страни и протоколът да бъде съставен в тяхно присъствие. В настоящия случай протоколът е съставен, без присъствието на превозвача. Оспорват се констатациите в аварийния протокол за пълно унищожаване на товара, тъй като видно от аварийния протокол не е извършен нито един технически тест за изпитване във вода на лодките. Превозваната стока представлява принадлежности за риболов, поради което същата не може да бъде с изгубени експлоатационни качества поради съприкосновението си с вода. От друга страна, нито изпращача, нито получателя на стоката са дали спесифични указания за опаковането на товара, за начина на превозването, като в случай, че се изискват спесифични мерки е следвало собственикът на товара да укаже това на превозвачите. По отношение на размера на исковата претенция отговорността на превозвача е ограничена до 8,33 разчетни единици на килограм липсващо брутно тегло, поради което дори и да се приеме, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на превозвача, то същата е ограничена. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът „Мури транс“ ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.367 ГПК, в който оспорва предявените искове. Възразява срещу твърдението, че повредата на товара е извършена по време на превоза. Твърди, че е предприето разтоварване на стоката, чрез странично отваряне на товарното помещение, а не както е следвало да бъде извършено - през задната страна на ремаркето, което е довело до изсипването на водата от брезента върху товара, поради което щетата е настъпила при разтоварването, а съгласно чл.57 ЗАП натоварването и разтоварването се извършват от изпращача, получателя или спедитора, освен ако е уговорено друго. В товарителницата са посочени общо 14 броя кашона,а впоследствие необосновано се твърди, че повредата е върху всички кашони. При извършения оглед не е присъствал нито един представител на трите дружества, а при самото разтоварване не присъствал аварийния комисар.Исковата претенция надхвърля лимита по чл.23, пар.3 от Конвенцията за договора за автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл.71, ал.3 ЗАП. Съгласно цитираните разпоредби обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо брутно тегло. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявените искове, като присъди и направените по делото разноски. В допълнителната искова молба ищецът „Карп маднес България“ ЕООД излага, че приложимата за конкретния случай Конвенция C M R не познава фигурата на спедитор, а всички участници в превозното правоотношение имат качеството превозвач и отговарят при причиняване на вреди на товара. Твърди, че предявява претенцията си, в качеството на собственик на увреден по време на превоз товар. Оспорва твърдението, че няма договорни отношения с ответникът „А. логистикс“ ООД и „Мури транс“ ЕООД по отношение на конкретно извършения транспорт на стоки. На 20.05.2021 година е извършена митническа проверка на процесния товар именно с участието на представител на „А. логистикс“ ООД. Оспорва твърдението на ответниците за това, че увреждането на товара е настъпило по време на разтоварване на стоката и по вина на дадени от него неправилни нареждания за разтоварване на стоката. Оспорва твърдението, че увреждането на товара е настъпило вследствие на неподходяща опаковка. Твърди, че стоката е бракувана и продадена като отпадък на трето лице. Твърди, че изделията пристигат на отделни компоненти и се сглобяват в склад на купувача като се транспортират в кашони. Високата цена на продукта идва от електрониката, която не е водозащитена и напълно се унищожава при намокряне.Твърди, че стоката е експедирана в кашони, върху които е посочено, че съдържа чупливи стоки, както и знак за опазване от вода защото съдържа водонеустойчиви изделия и въпреки това е била натоварена върху превозно средство с пролинял, изпокъсан брезент на ремаркето, през който по цялото време е прониквала вода и се е стичала по кашоните, съответно през тях е проникнала върху изделията и е увредила електрониката. Не са верни твърденията, че в конкретния казус са приложими разпоредбите на чл.23, пар.3 от конвенцията относно лимитираната отговорност. В настоящия случай е проявена груба небрежност от страна на превозвача, поради което цитираните разпоредби са неотносими и отговорността на превозвача не може да се ограничи само до 8,33 разчетни единици на килограм липсващо бруто тегло. Следва да се приложи чл.29 от конвенцията, който предвижда пълна отговорност на превозвача, когато е налице изключително нехайно и безотговорно поведение, покриващо предпоставките на т.нар. „груба небрежност“. С допълнителен отговор на исковата молба ответникът "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. поддържа твърдението си, че дружеството е действало като спедитор в отношенията си с ищеца. Твърди, че ищецът е действал недобросъвестно като е бракувал или унищожил стоката, която е обект на иск за имуществена отговорност. Оспорва твърдението, че стоките са поставени в кашони с маркировка, както и, че причината за намокрянето на опаковката на стоката са дадени указния от ищеца за начин на разтоварване на камиона. С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът „А. логистикс“ ООД оспорва протокола за бракуване на материални запаси от 01.11.2022 година, като оспорва протокола по съдържание и по основание за издаване на такъв. Оспорва и факта, че лицата, подписали протокола като съставители са имали право да съставят такъв документ. Твърди, че стоката е оставена на съхранение в ищеца до приключване на рекламационното производство, поради което чрез унищожението на стоките ищецът препятства възможността да се установи верността на твърденията му. Оспорва твърдението, че стоката е пристигнала на компоненти, както и, че кашоните съдържат указание да се пази от намокряне. С Определение № 727 от 02.03.2023 г., съдът е конституирал ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, като трето лице – помагач на страната на ответника „Мури транс“ ЕООД. Третото лице своевременно е депозирало становище по предявения иск, като също оспорва иска по основание и размер, като излага доводи аналогични с тези на ответника. С определение №727 от 02.03.2023 г., съдът е конституирал ЗД „Евроинс“ АД като трето лице помагач на страната на ответника „А. логистикс“ ООД. Третото лице помагач ЗД „Евроинс“ АД изразява становище за неоснователност на предявения иск към „А. логистикс“ ООД като твърди, че не е извършвал превоза и не е вписан в превозните документи като превозвач. Дружеството „Мури транс“ ЕООД признава, че „А. логистикс“ ООД е ангажиран с оформянето на митническите документи. Отговорен е реалният извършител на превоза ако се докажат останалите предпоставки за ангажиране на отговорността му. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Няма спор между страните, а и се установява от представените по делото фактура и опаковъчен списък, че ищецът е закупил по силата на международен договор за покупко-продажба от Yachting electronic Co. Ltd, Китай мултифункционални устройства за риболов, а именно: XBOAT730_S2, Fish finder TF500_BGL02, Fish finder TF640_BGL03, Fish finder TF740_BGL1, X_PILOT_BGL02 на обща стойност по фактура в размер на 307368 щ.долара, а по опаковъчен лист 205 кашона с общо тегло – 3431.85 кг и 27.732 куб.м., при условия на доставка FOB Nanjing, като същите са натоварени на контейнер CSLU2305470 на 02.04.2021 година . Горното се установява и от представенaта товарителница /ocean bill of lading/ №COSU6296259770. В тази товарителница като изпращач е посочен Yachting Electronic Co.ltd, а като получател Карп Маднес България. В графата страна за уведомяване /notify party/ е посочена Карп Маднес България. В същата за превозвач е посочено дружеството MOOV LOGISTICS SHANGHAI Limited. Видно от представената фактура №114153 от 05.05.2021 година е, че ответникът "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. е получил възнаграждение за следните услуги - такса за обработка в терминала по местоназначение за контейнер CSLU2305470, сухопътен превоз с камион Варна - Пловдив, митническо оформление транзитен превоз или всичко по фактура в размер на 885 евро, а с фактура №114152/05.05.2021 година е получил възнаграждение за транспорт по море по маршрут франко борда Нандзин-Варна, номер на контейнер CSLU2305470 срещу възнаграждение от 4300 щ.долара. Видно от представената товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната сухопътната отсечка от превоза е извършена от „Мури транс“ ЕООД, а като изпращач е посочен „Алог“ . Видно от представеният протокол за извършена митническа проверка от 20.05.2021 година в гр.Девня е, че в присъствието на представител на „А. логистикс“ ООД на пристанище „Варна запад“ е извършена митническа проверка, като от контейнера е свалена ненарушена пломба, съответстваща на описаната в коносамента. В хода на частичната проверка се извършила деконтейнеризация на всички колети в контейнера, представляващи картонени опаковки с обозначения за вид, модел, тегло и количество на вложената в тях стока, които са натоварени в ремаркето. Селективно са отворени 15 колета, като в тях се установили радиоуправляема лодка , сонар за риболов, автопилот за радиоуправляеми лодки и адаптери, като след приключването ремаркето е пломбирано с митническа пломба. В митническия протокол е посочено, че стоката се придружава от транзитна декларация, декларация за временно складиране, коносамент, съвпадащ по обозначение с представената океанска товарителница на л.23. Товарителницата за автомобилния превоз е подписана от получателя с отбелязване, че 19 броя лодки са мокри, както и 4 кашона от TF740, 3 кашона от TF640, 3 кашона от TF500, 1 кашон от X_PILOT. По делото е представен авариен протокол №101621/28.05.2021 година, от който е видно, че след извършен оглед са представени 33 броя колети с общо тегло 582,6 кг бруто като по кашоните се виждат следи от деформации, голямо количество остатъчна влага и разкъсани опаковки. При разопаковане на кашоните се установява проникнала влага, най-вероятно от атмосферен произход - от дъждовни води, както и вътре в индивидуалните опаковки на изделията, като се виждат водни капки по корпуса на изделията, проникнала и в електронните компоненти, платки и радио модули. Като причина за щетата експертът сочи проникване на атмосферни води в товарното помещение на превозното средство, първоначално просмукани от брезента на покрива на товарното помещение поради амортизирането на промазката на брезента. По време на извършения оглед превозното средство не е налично за инспекция. Общата стойност на повредените артикули възлиза на 97702 щ.долара, като цитираните стойности и килограми са на базата на фактура и опаковъчен лист. Общо бруто тегло /изчислено/ на повредената стока е 582,60 кг. като според протокола описаните артикули са с напълно изгубени търговски и експлоатационни качества. Колетите са оставени на съхранение в склада на получателя до уреждане на рекламацията. Аварийният протокол е подписан без присъствие на превозвача. Представени са доказателства, че получателят на стоката „Карп маднес България“ ЕООД е уведомил и тримата ответници за настъпилата щета и е предявил претенции за заплащане на обезщетение. Видно от представената кореспонденция /л.47/ е, че първият ответник в e-mail, изпратен от К. Ц. е посочил, че искат да получат отново аварийния доклад, за да го изпратят на агента си „Алог“. На 15.06.2021 година е изпратено съобщение, в което се посочва, че не могат да изпратят договора си с „Алог“, тъй като е поверителен, но искат аварийния доклад, за да проверят как да процедират в случая, както и дали са отбелязани всички повредени стоки и защо автотранспортната компания отказва да плати размера на загубата. Представена е и рекламация, изходяща от „А. логистикс“ ООД до „Мури транс“ ЕООД, в която се излага, че тъй като лицето, извършило превоза е „Мури транс“ ЕООД, то той следва да заплати обезщетение за причинените вреди. От заключението по назначената СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че снимките, които е разгледал са направени от камера на 01.07.2021 година. Екранните снимки от видеофайл са с дата на последна промяна 01.07.2021 година, като видеозаписа е 19 секунди и е направен от екрана на компютъра и показва покривалото на тавана на ремарке в процес на разтоварване. Покривалото е от типа плат или изкуствена материя с кръпки, върху което има по тъмни следи, които може да са следи от намокряне. Няма ясни кадри от вътрешността на ремаркето и товара. На последния кадър се вижда мъж, подготвящ за разтоварване опакован кашон от ремаркето. В таблица 3 са представени екранни снимки с дата на последна промяна 01.07.2021 година, като видеозаписа е с продължителност от 2,30 минути и е направен от екрана на компютър в двора на логистичен център и ремарке. Ремаркето е затворено. Има разговор на мъж със зелена фланелка с къс ръкав и друг с бяла фланелка на хоризонтални раета, като по движенията на тялото се вижда, че спорят. В последствие на кадрите се вижда пристигане на автомобил на заден ход, от който слиза мъж с фланелка с дълъг ръкав, като той се приближава и в последствие прави снимки на задната част на ремаркето, а в края на записа ремаркето започва да излиза от обхвата на камерата. От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че изчисленият максимален размер на обезщетение по чл.23, параграф 3 от конвенцията за липсващите стоки за брутно тегло 582,60 кг. се получава 6017,79 евро. От заключението по назначената допълнителна ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че застрахователното обезщетение по чл.23, параграф 3 от конвенцията за увредените стоки 582,60 кг. се получава 5930,19 евро по фиксинга на БНБ.От счетоводството на ищеца е представен протокол за бракуване на материални запаси за бракувани стоки на 01.11.2022 година като ищецът е осчетоводил бракуването на стоките и го е включил в дневника на продажби и ДДС. Осчетоводена е фактура на стойност 2050 лева при ищеца по сметка 411- Клиенти по партида на ВХМ ТУЛС ЕООД. В счетоводството на ищеца е включена фактура за доставените стоки , като същата е платена с банков превод на 03.06.2021 година и е включена в подадената справка - декларация и дневник на покупки по ЗДДС в НАП. От допълнителното заключение на извършена ССЕ от 24.09.2024 година, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че на вещото лице са предоставени товарителница 3048/20.05.2021 година за извършен транспорт и аналитичен регистър за счетоводна сметка 411-Клиенти по партида на „А. логистик“ ООД за периода 01.05.2021 -31.12.2021 година,като от счетоводната справка е видно, че за м.05.2021 година е осчетоводена фактура за извършен транспорт. В съдебно заседание посочва, че официално обявеният имейл за контакт на „Алог“ ООД съвпада с този на „А. логистикс“ ООД. От заключението по назначената СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че TOSLON е търговска марка, собственост на китайската компания Yachting Electronik Co. Ltd. , която е компания, съсредоточена в производство на високо технологични продукти като риболовни безжични сонари, риболовни лодки за захранване, както и аксесоари към тях с 2 г.пълна гаранция, които се използват за успешен и ефективен риболов. X_PILOT е автопилот за радиоуправляеми лодки, TF640, TF740 е соларна система, специално проектирана за лодки със захранка като усъвършенстваната сонарна функция показва действителното състояние на дъното и рибата, а електронният компас показва моменталната посока на лодката на екрана. T F 500 е безжичен сонар за лодка за захранване, който е един от най-популярните сонари за шаранджийски риболов. Работи и излъчва лъч на сонарна честота от 115 кHz, с ъгъл на покритие и сканиране от 60 градуса, което е изключително подходящо за покриване на голям периметър от дъното, както и визуализация на големите риби, намиращи се в близост до или на самото дъно. XBOAT730_S2 е интелигентна лодка за примамка с дистанционно управление, която се използва, за да помогне на рибарите да транспортират примамки до целева позиция във водата. Използва се заедно с вграден сонар за търсене на риба. Вещото лице е посочило, че не може да отговори точно за цената на всеки един от компонентите в мултифункционалното устройство, тъй като такава информация следва да се предостави от производителя относно вложените в устройствата цени на основните компоненти - електронни компоненти, платки и радио модули. От заключението по назначената СТЕ от 25.09.2024 година, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че относно състоянието на намокрената стока не би могъл да направи техническа оценка, тъй като увредената стока е бракувана и не е на разположение. Проникналата вода с повишена проводимост осъществява установяването на проводим слой върху платките и електронните елементи на устройствата и ако бъдат пуснати в експлоатация с голяма вероятност ще излязат от строя поради къси съединения. Не може да се гарантира, че след тяхното изсъхване те ще работят нормално, без да проявяват дефекти и без отклонения от техническите характеристики за период поне една година след изсъхването. С определение от 01.11.2023 година, съдът е открил производство по оспорване на авторството на документ, представляващ писмо от „Яхтинг електроникс“ Ко лтд. и е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи, че подписът, положен под документа е на лицето, което се сочи за негов автор, а именно Д. Я.. От показанията на свидетеля Е. Д. се установява, че той познава добре собственика, както и склада. Обадил му се, за да помогне с разтоварването на камион, който е доставил кашони със стока. Кашоните били мокри. Странична е щората, отзад са врати, а отгоре е брезент. Не помни отварянето на щората. Проблем в началото е нямало, а такъв се появил накрая, защото кашоните, които се разтоварвали накрая били мокри. Приблизително около 20-25 кашона. Свидетелят се занимава с превози 20 години, като вече имал собствен бизнес с негови камиони. В задния край се е образувал джоб, имало е дупчица и оттам е влязла водата. От представените снимки същите са от склада на ищеца. Мокрите кашони са напред към кабината и са последните, които са разтоварени. Не му е било казано от водача на автомобила да разтоварва отзад, не си спомнял такова нещо. От показанията на свидетеля А. А. се установява, че през месец май, 2021 година е работил в „Булгарконтрола“ АД като авариен комисар и той е съставил документа. Стоката е била разтоварена, като установил, че опаковката на голяма част от пакетите е намокрена. В различна степен са намокрени, от частично, през близо половината до напълно намокрени опаковки, като влагата на места е започнала да се просмуква в дълбочина и да се оттегля от повърхностната част на опаковката, което означава, че не е намокрено непосредствено преди половин или един час. Проникнала е влагата в дълбочина, като след отваряне на кашоните е намокрена опаковката дълбоко във вътрешността, както и индивидуалните изделия, които са вътре в индивидуални кутии. Камионът е бил отвън. Върху опаковката имало обозначения внимание чуплИ., внимание от намокряне. Няма направени забележки при приемане на стоката от последния превозвач, като найвероятна причина е да е намокрена по време на последния транспорт от пристанището до получателя в гр.Пловдив. При предявяване на снимките свидетелят посочва, че на горната снимка човекът прилича на него. На долната снимка колата прилича на неговия служебен автомобил. Няма как изделията да бъдат пробвани, тъй като намокрена електроника при всички случаи се предлага за бракуване. Последната специалност, която има е инженер-агроном. Когато отишъл на място не се е обаждал на превозвача и не е правил опит за оглед на камиона. За оглед му е била предоставена стоката, която е била мокра. Друга стока не е разглеждал. В кашона е имало по-малки картонени опаковки, като всяко изделие е опаковано първо в найлон, после в картонена кутийка, като това е описано в протокола. Има опаковка от велпапе, в нея има кутийки от картон, а в кутийката от картон при отварянето е поставен модулът в найлон. От показанията на свидетеля И., водач на превозното средство, ценени при условията на чл.172 ГПК се установява следното: началната точка на превоза е била от пристанише Варна запад до гр.Пловдив като тръгнал следобед и пристигнал вечерта към 21-22 часа и пренощувал в Пловдив срещу митницата. По време на превоза и в гр.Пловдив валял силен дъжд. При отварянето на митницата нямало проблеми, но в халето казал, че е по-добре да се отворят задните врати, тъй като през нощта е валял дъжд, но му казали да отвори страничните врати и при разтоварването е потекла вода и тогава според него са се намокрили кашоните, като ги отделили отстрани. Поискал да присъства ако дойде авариен комисар, но му казали да си тръгва. Той се обадил в „А. логистикс“ и обяснил за случая. Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: С определение №727/02.03.2023 година, съдът е докладвал искове с правно основание чл.17, параграф 1 от Конвенцията за международен транспорт на стоки с това правно основание и е разпределил доказателствената тежест, съобразно тази правна квалификация, като е посочил, че в тежест на ищеца е да установи твърденията си, че между ищеца и ответниците са възникнали облигационни правоотношения по договор за превоз на стоки, в качеството им на последователни превозвачи, че стоките, предмет на превоза са предадени на превозвача, че стоките са повредени по време на превоза, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба имуществени вреди, че е налице причинна връзка между описаните вреди и повредите на превозния товар, получени по време на извършване на превоза, а ответникът следва да установи, че са налице изключенията, предвидени в конвенцията за освобождаването му от отговорност. Претендира се солидарната отговорност на ответниците с твърдения, че същите са последователни превозвачи. Видно от обстоятелствата, изложени в исковата молба и допълнителната искова молба е, че ищецът, в качеството си на товарополучател претендира договорната отговорност, която се носи от превозвача за вреди, причинени от неизпълнение на задълженията му за предаване на товара, възникнали от сключен договор за превоз на товар, а именно предаването на товара, в състоянието, в което е бил получен за извършване на превоза. Договорът за превоз на товар е двустранен и възмезден договор, по силата на който превозвачът се задължава да извърши превоза на товара с определено превозно средство от определено място до друго място, срещу което има право на възнаграждение. Налице е практика на ВКС, обективирана в решение № 48 от 12.06.2017 г. по т. д. № 408/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение № 143 от 12.05.2016 г. по т. д. № 1234/2014 г. на ВКС, II т. о. , в които се приема, че разпоредбата на чл. 1, т. 1 Конвенция CMR регламентира предметния обхват на конвенцията - конвенцията се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така, както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна, независимо от седалището и националността на страните. В цитираните актове на ВКС, както и в решение по т. д. № 1094/2009 г. на ВКС, І т. о. и решение № 127 от 5.02.2020 г. по т. д. № 2957/2018 г. на ВКС, I т. о., се приема, че нормите на Конвенция CMR са специални и като такива имат приоритетно действие спрямо нормите на вътрешното право. С решението по т. д. № 408/2015 г. на ВКС, II т. о. се дава разрешението, че когато са налице условията за нейното прилагане, отношенията между страните по договора за международен автомобилен превоз на стоки се уреждат задължително от Конвенция CMR, като страните не разполагат с възможност да уговарят други клаузи в протИ.речие с разпоредбите на конвенцията. Прието е, че разпоредбите в Конвенция CMR, регламентиращи отговорността на превозвача и основанията за освобождаване от нея, са специални правни норми, поради което изключват приложението на чл. 306 и чл. 373 ТЗ. От посочената практика на ВКС и от ясните правила на Конвенция CMR относно отговорността на превозвача, в частност на чл. 3 относно лицата, за които отговаря превозвачът, на чл. 34 и следващите относно превоз, извършван от последователни превозвачи, включително на чл. 37 относно регресната отговорност на участвалите в изпълнението на договора превозвачи следва, че при наличие на условията, посочени в чл. 1, § 1 Конвенция CMR, тя се прилага относно отговорността на превозвача, като приложение не намира общата уредба на превозния договор в ТЗ. За да намери приложение Конвенцията CMR и нейните разпоредби следва да е представена CMR товарителница, в която страните по договора да са посочени като изпращач и превозвач, както и да се касае за международен превоз на стоки по шосе, като мястото на приемане и мястото на доставяне следва да се намират на територията на две различни държави, т.е. да се касае за международен превоз на стоки. Видно от твърденията в исковата молба и приложените товарителници е, че се касае за извършване на превоз от Република Китай до Република България, като е налице осъществен морски превоз и сухопътен превоз. Ищецът твърди, че е собственик на увредения товар, като вредата е настъпила по време на сухопътната отсечка Варна – Пловдив. Дружеството „Карп маднес България“ ЕООД се явява собственик на посочения товар, видно от приложената фактура, в която е посочено условие на доставка FOB Нандзин, поради което с предаването на стоката на морския превозвач собствеността и риска са преминали върху това дружество, съгласно условията Incoterms. Стоката, която е пристигнала на разтоварното пристанище във Варна с контейнер, видно от представения протокол за митническа проверка от 20.05.2021 година е натоварена на ремарке •••, теглено от •••. В протокола са посочени придружаващите документи –коносамент, фактура и опаковъчен лист, както и подадената декларация за временно складиране, митническа декларация за външен съюзен транзит, тъй като се касае за превоз на несъюзни стоки, поради което е подадена декларация Т1. В протокола за митническа проверка е присъствал като представител „А. логистикс“ ООД, чрез Т. К., подписал протокола като същото лице е подписало и товарителницата за превоза Варна – Пловдив. Безспорно се установява по делото, че повредата на товара е настъпила по време на сухопътната отсечка от превоза Варна – Пловдив, тъй като по делото, в товарителницата, с която се приема стоката за осъществяване на превоза Варна-Пловдив превозвачът приема стоката без забележки, поради което се приема до доказване на противното, че товарът е приет в добро състояние. В пункта на разтоварване в товарителницата е вписана забележката на получателя на стоката относно повредения товар, която представлява изявление, удостоверяващо неизгоден факт, поради което обвързва превозвача с посочената констатация. Посочено е, че 19 броя лодки са мокри, както и 4 кашона от TF740, 3 кашона от TF640, 3 кашона от TF500, 1 кашон от X_PILOT. Тези констатации обвързват превозвача, поради което приемането на стоката със забележки е установена. Превозът в участъка Варна – Пловдив не е международен превоз на стоки, а вътрешен превоз, поради което приложение ще намери Закона за автомобилния превоз и ТЗ. Горното се установява и от приложената товарителница, в която като изпращач е посочен „Алог“ ООД, а за превозвач „Мури транс“ ЕООД. Предвид изложеното правилната правна квалификация на предявените субективно съединени искове следва да бъде чл. 374 ТЗ вр. чл. 67 ЗАП, като горното не се отразява на разпределението на доказателствената тежест, тъй като посочените факти, които подлежат на доказване са едни и същи, а разликата е в посочването на правната квалификация. Решението е постановено при тази правна квалификация, като в жалбите не е налице оплакване, че това е преклудирало възможността да се ангажират доказателства. Основният правен въпрос, от който произтича разрешението на спора и извода кой е пасивно легитимиран да отговаря за повредата на товара е какво е правоотношението между „Карп маднес България“ ООД и "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л., както и между ищеца и останалите двама ответници – „А. логистикс“ ООД и „Мури транс“ ЕООД, като за третия ответник няма спор, че това дружество има качеството превозвач, осъществил превоза Варна- Пловдив. Спорно е дали правоотношението между ищеца и първия ответник произтича от договор за превоз или от договор за спедиция, както и кой е страна по превозния договор, по който превозвач е „Мури транс“ ЕООД, тъй като в представената товарителница като изпращач е посочен „Алог“ ООД. За изясняване характера на правоотношението между „Карп маднес България“ ООД и "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. страните не са представили разменената между тях кореспонденция, а извод може да се направи от издадените фактури и от представените превозни документи, както и от изявленията на ищеца по повод на рекламацията. В представените превозни документи първият ответник "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. не е посочен като превозвач. В представената товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната сухопътната отсечка от превоза като превозвач е посочен „Мури транс“ ЕООД, а като изпращач е посочен „Алог“. В представеният по делото оcean bill of lading, с посочен превод океанска товарителница е посочен като изпращач Я. електроникс ко.Лимитид, а получател Карп маднес България с товарен пункт Нандзин и място за доставка – Варна. За доставка на стоките е посочено, че следва да се уведоми „Алог“ ООД, а за превозвач е посочен MOOV LOGISTICS SHANGHAI Limited. За превозвача MOOV LOGISTICS SHANGHAI Limited е посочено, че същият е NVOCC, както и че е регистриран по FMC. При преглед на данните в океанската товарителница е видно, че има издадени два коносамента – B/l №NKGSEH03001 и MB/l №COSU6296259770. Тези две отбелязвания обуславят извода, че посоченият MB/l №COSU6296259770 е линейния коносамент, издаван от компания, извършваща линейни превози, а представеният по делото коносамент е спедиторски коносамент, издаден от MOOV LOGISTICS SHANGHAI Limited действащ като NVOCC /non vessel operating common carrier/ - превозвач, който не притежава превозно средство, като наема свободно място на корабната линия, превозваща контейнери, но издава собствен коносамент, в който е посочен като превозвач и носи риска от превоза. Действащите като NVOCC превозвачи в контейнерните превози обичайно осигуряват превози при условията FCL /full container load/. Коносаментът е превозен документ, който установява условията по договора за превоз и страните по превозното правоотношение, както и е доказателство, че стоката е приета от превозвача в състоянието, което е посочено в коносамента, като представлява и титул за собственост, по силата на който лицето, посочено в него като получател има правото да получи стоката. Тъй като липсва спор между страните, че стоката е била натоварена в контейнер и е осъществен контейнерен превоз е очевидно, че се касае за интермодален транспорт – при този вид транспорт стоките се съхраняват в контейнери, които се обработват и прехвърлят от едно средство на друго. Операторът, който извършва този вид транспорт може да го извърши при условията на мултимодален транспорт, т.е. отговорността е изцяло върху лицето, което е поело задължението да извърши този вид транспорт, а в случаите, когато транспортът е интермодален се издават различни товарителници за всяка част, но стоките пътуват в контейнера, който е пломбиран при товаренето и се разтоварва в пункта на местоназначението, като по този начин се спестяват митнически формалности и оскъпяване на превоза. На разтоварното пристанище следва да се извършат действия по приемане на стоката от лице, овластено от товарополучателя, което по своята функция е спедитор, който следва да оформи митнически стоката и да я предаде на превозвач, който да извърши сухопътната част от превоза. Видно от представената фактура №114153 от 05.05.2021 година е, че ответникът "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. е получил възнаграждение за следните услуги - такса за обработка в терминала по местоназначение за контейнер CSLU2305470, сухопътен превоз с камион Варна - Пловдив, митническо оформление транзитен превоз или всичко по фактура в размер на 885 евро, а с фактура №114152/05.05.2021 година е получил възнаграждение за транспорт по море по маршрут франко борда Нандзин-Варна, номер на контейнер CSLU2305470 срещу възнаграждение от 4300 щ.долара. Така посочените услуги във фактурата, извършени от ответника "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. изцяло съвпадат с предмета на договора за спедиция, което е и твърдението на ответника в отговора на исковата молба. Твърдението, че правоотношението между страните е по договор за превоз не може да бъде споделено и по причини, че в случаите когато един превозвач поема отговорността за целия превоз, т.е. в случаите на мултимодален транспорт той осъществява цялостното превозване на стоката, независимо от броя на участващите транспортни средства, но в тези случаи издава мултимодален коносамент, какъвто по делото няма представен, докато при интермодалния транспорт има множество превозвачи, като стоката преминава от един спедитор в друг, като всеки издава отделна товарителница. Наличието на две отделни товарителници за двата вида превозни средства, издадени от различни превозвачи и наличието на две отделни фактури обуславя извода, че се касае за извършен интермодален транспорт. Посочените страни в превозните документи установяват оборима презумпция, че това са страните по превозното правоотношение, като няма пречки страната, която твърди, че страните по договора за превоз са други да го установява с всички допустими доказателствени средства, но ищецът не установява по делото между него и ответника "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. да е налице договор за превоз. В претенцията за изплащане на обезщетение ищецът заявява, че първият ответник е поел задължение да организира транспорта и носи пълна отговорност за избора, който е направил по отношение на ангажирания превозвач, както и, че втория ответник се явява последващ спедитор, т.е. ангажира отговорността на спедитора за избор на превозвач. В подадената рекламация ищецът не прави изявление, че между страните е налице сключен договор за превоз, а напротив прави изявление, че е налице договор за организиране на превоз, което води до извода, че правоотношението между тях е по договор за спедиция, поради което приложение в отношенията между страните ще намерят правилата за договора за спедиция. Спедиционният договор урежда отношенията между доверителя /товародател/ и спедитора във връзка със сключването и изпълнението на договор за превоз на товар от името на спедитора и за сметка на товародателя. Когато договорът за превоз е сключен от спедитор, страни по него са спедиторът и превозвача, независимо, кой е посочен в товарителницата като изпращач. Спедиторът може да прехвърли своите вземания по договора за превоз на доверителя си, но не може без съгласието на превозвача да прехвърли своите задължения. По повод на спедиционния договор възникват няколко отделни връзки –на първо място е сделката между възложител и спедитор за възлагане на сключване на договор за превоз, на второ място изпълнителната сделка между спедитора и трето лице – превозвач, с която се изпълнява поръчката на възложителя, като по тази сделка възложителят не е страна и за него не възникват права и задължения. Задълженията към превозвача възникват в правната сфера на спедитора. Като страна по превозното правоотношение той е длъжен да упражни всички права на възложителя, включително и да води иск. На трето място е отчетната сделка. В изпълнение на договора за спедиция спедиторът "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. е сключил договор за превоз за морската отсечка Нандзин – Варна. Видно от океанската товарителница /ocean bill of lading/ в графата за уведомяване, в която се посочва лице, овластено да приеме стоката изрично е посочено „Алог“ ООД, т.е това дружество действа като спедитор, който получава стоката, съхранява я или оперира с нея, като я предава на превозвач, като в този случай той се превръща в товародател - изпращач, което обяснява и записа в представената товарителница за автомобилен превоз. В електронната кореспонденция, приложена по делото и неоспорена от страните ответникът "КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. признава, че „Алог“ ООД е негов агент, т.е в разтоварното пристанище първия ответник „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. е действал като спедитор, който получава стоката, съхранява я или оперира с нея, като я предава на превозвач, като в този случай той се превръща в товародател-изпращач, поради което страна по превозния договор е спедитора, но не и ищеца по делото. Съгласно разпоредбата на чл.363 спедиторът може да възложи на следващ спедитор извършването на действията по чл.361 ТЗ, а именно сключването на договор за превоз, като в този случай е налице хипотезата на множество спедитори, които отговарят солидарно. Втория ответник „А. логистикс“ ООД е посочен в транзитната митническа декларация като лицето, което е отговорно за транзитната операция, видно от посоченото в графа 50 на транзитната митническа декларация. Дружеството е посочено с неговия EORI номер, което означава, че е одобрен икономически оператор и е лице, приемащо стоки с произход извън територията на ЕС. В протокола за митническа проверка представител на „А. логистикс“ ООД е присъствал, като товарителницата за автомобилния превоз е подписана за изпращач от същото лице. Всички тези факти сочат, че се касае за фигурата на спедитор, който е възложил превоза на „Мури транс“ ЕООД, обстоятелство, което се установява от заключението на ССЕ, от която е видно, че е налице осчетоводяване по сметка 411 Клиенти за „А. логистикс“ ООД през месец май, съвпадащ с датата на извършване на превоза, записване, което не е опровергано от други доказателства по делото. Това обстоятелство се потвърждава и от водената между двете дружества кореспонденция, от която е видно, че „Мури транс“ ЕООД е посочило, че е необходима рекламация, изходяща от „А. логистикс“ ЕООД, както и декларация от товародателя, че няма застраховка на товара. В отговора на исковата молба „А. логистикс“ ООД е заявил, че е действал в качеството на спедитор, т.е. „А. логистикс“ ООД е последващ спедитор. От изложеното дотук се установява, че страна по превозния договор, в качеството си на товародател – изпращач е първия ответник, като той може да прави рекламации при забава, липси и повреди. Правото да получи обезщетение за вредите възниква в патримониума на първия ответник, тъй като вредите са произлезли от поведението на ангажирания от спедитора превозвач /чл.363, ал. 1 ТЗ/. Правото на спедитора да получи обезщетение от превозвача е придобито в резултат на изпълнителната сделка, поради което и спедиторът дължи прехвърлянето му. Това т.нар.уведомително задължение представлява несъщинско облигационно задължение и става изискуемо с факта на неизпълнение на превозвача. След като това задължение не е прехвърлено, то ищецът не е активно легитимиран да получи обезщетение от „Мури транс“ ЕООД и искът срещу този ответник следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на реализирането на солидарната отговорност на тримата ответници, твърдението на ищеца е, че те имат качеството „последващи превозвачи“, факт, който не се установи по делото. Дали лицата имат качеството следващи превозвачи е посочено в чл.374 ТЗ, според който последващите превозвачи отговарят солидарно ако са встъпили в договора и превозът е извършен в изпълнение на един единствен договор, като вторият и следващите превозвачи стават страна по договора с приемането на стоката и товарителницата при условията, посочени в нея. По делото няма представени такива доказателства, поради което и ответниците нямат качеството последващи превозвачи, поради което искането за солидарното осъждане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По отношение отговорността на първия и втория ответник, съдът намира, че е обвързан от посоченото в исковата молба, с оглед диспозитивното начало в процеса. Видно от твърденията в исковата молба е, че се ангажира отговорността на превозвача, като ищецът е твърдял, че между него и първия ответник е налице договор за превоз, а останалите ответници са солидарно отговорни, тъй като имат качеството последващи превозвачи по смисъла на конвенцията. Отговорността на превозвача е за вреди при загубване на, повреждане или закъснение при доставянето на товара, както и отговорността на изпращача за вреди от непълното, неправилното или неточно посочване на товара и неговото естество, от липсата, непълнотата или неточността придружаващите го митнически документи и от недостатък на опаковката. По делото се установява, че първия и втория ответник имат качеството спедитори, като договорът за спедиция е сключен с първия ответник, а втория ответник има качеството последващ спедитор, изявление, което е направил и ищецът в рекламационното си писмо. Иск за обезщетение за неизпълнение на договор за спедиция или ангажиране отговорността на спедитора не е предявяван. В тази връзка и направените оплаквания с въззивната жалба за вреди от нередовна товарителница – чл.54 ЗАП не следва да бъдат разглеждани, тъй като такъв иск не е предявяван, нито са изложени твърдения в исковата молба. Исковете срещу първия и втория ответник следва да бъдат отхвърлени поради липса на активна материално правна легитимация, тъй като не се установи същите да имат качеството превозвач или последващ превозвач. Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението следва да бъде отменено, в частта, с която „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/, 18 единен идентификационен код RO16539363, със седалище и адрес на управление в ••••••••••окръг Гюргево, община Болинтин-Дял, село Болинтин-Дял, ул. „Индустрийлор“ № 9, е осъдено да заплати на "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 160048068, със седалище и адрес на управление в област Пловдив, община Куклен, гр. Куклен, ул. „Елин Пелин“ № 2 сумата от 7227.71 щатски долара, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от повреда на товар – мултифункционални устройства за риболов, по време на превоз по маршрут от гр. Нандзин, Република Китай, до гр. Пловдив, Република България, като вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, а в останалата част бъде потвърдено. По разноските: Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение като с молба от 16.02.2026 година въззивникът "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД е направил възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, като за „Мури транс“ ООД е посочил, че процесуалният му представител не се явява по делото и не е изготвил отговор на въззивната жалба, а по отношение на другите двама ответници, че се представляват от един адвокат и извършваните процесуални действия са идентични. С оглед направеното възражение за прекомерност, съдът намира следното: Предмет на делото са искове с цена на иска 97702щ.долара, които изчислени в лева по курса на щатския долар /лев към 14.12.2021 година, датата на депозиране на исковата молба са в размер на 168866.18 лева. В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай –например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Постоянната съдебна практика приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Със задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, протИ.речи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат като ориентир, като подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При присъждането на разноски във въззивното производство и определянето на фактическата и правна сложност на делото, съдът следва да изхожда от правораздавателната дейност във въззивното производство. Въззивният съд, макар и действащ при условията на ограничен въззив отново разглежда и разрешава правният спор като втора първа инстанция и следва да даде разрешение на всички поставени въпроси и възражения, като потвърждаването на решението е следствие на съвпадането на правните изводи на двете инстанции, а не поради формиране на извод за правилност на решението, тъй като въззивната дейност не е контролно-отменителна /в този смисъл ТР 1/2001 година на ОСГТК на ВКС/. Съдът намира, че възражението е основателно по отношение на адвокатското възнаграждение, дължимо за „Мури транс“ ЕООД, тъй като във въззивното производство не е представен отговор, както и явяване в съдебно заседание, не са представени и писмени бележки, в които да е изложено становище по съществото на спора, а е изразено становище за неоснователност на жалбата с постъпила молба, поради което възнаграждението следва да бъде определено в размер на 1960 евро, с оглед данните за претендиран такъв размер от друга страна по делото. По отношение на другите двама ответници възражението е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение за „А. логистикс“ ООД съответства на вида и обема на защитата, а факта, че двете дружества се представляват от един адвокат не може да обуслови намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от първия ответник, тъй като е различен обемът на оказаната защита, двамата ответници имат различни защитни тези и възражения и различни материално-правни отношения. На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора "КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ" ЕООД следва да бъде осъден да заплати направените разноски, както следва: на „А. логистикс“ ООД сумата от 1963.36 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС" С.Р.Л. сумата от 6380,93 евро, заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 135,13 евро, както и сумата от 117,18 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция, а на „Мури транс“ ЕООД сумата от 1960 евро. По изложените съображения Софийският апелативен съд