Решение № 1166 от 10.8.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1196/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 651543- F646166/01.08.2022г., издадено от Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „Трафик бул“ ООД с ЕИК 203157560 и адрес - гр. Пловдив, ул. ,,Орловец” № 9 са били наложени следните административни наказания:

имуществена санкция в размер на 7515 лв. за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ,

имуществена санкция в размер на 7515 лв. за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ,

имуществена санкция в размер на 7515 лв. за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ,

имуществена санкция в размер на 7515 лв. за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ,

имушествена санкция в размер на 7515 лв. за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ,

имуществена санкция в размер на 7515 лв. за извършено нарушение по чл.3 ал.1, т.1 от ЗОПБ на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ,

както и имуществена санкция в размер на 7515 лв. за извършено

нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ.

Жалбоподателят, „Трафик бул“ ООД се представлява в съдебно

заседание от адв. Б., който обжалва цитираното наказателно постановление с доводи за незаконосъобразност. Същите са в насока за наличие на съществени процесуални пропуски във връзка с описанието на извършените деяния и посочените като нарушени правни норми, както и за неспазен тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се също, че не е бил приложен правилно материалният закон, тъй като не било налице извършено плащане по смисъла на ЗОПБ, както и че в акта и постановлението не е било посочено мястото на нарушението. Възразява се, че положените подписи в РКО не били изпълнени от лицата, вписани в същите. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Д., оспорва жалбата и изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по делото съдът установи следната фактическа обстановка:

С Резолюция № П-16001621143766-0РП-001 от 16.08.2021г. на началника на сектор при ТД на НАП – Пловдив свидетелят П. С. П. на длъжност старши инспектор по приходите към ТД на НАП-Пловдив била определена да извърши проверка на А. Л. А. с ЕГН ••••••••••, като тя следвало да изясни всички факти и обстоятелства по отношение на определяне на задълженията за данъци и осигурителни вноски на задълженото лице /ЗЛ/. Първо били изискани счетоводни справки, оборотни ведомости, банкови извлечения, обяснения относно извършвани пътувания в чужбина за да се видят изплащанията на лицето и дали неговите доходи отговорят на направените разходи.

В хода на проверката св. П. установила, че на А. Л. А. са били изплащани дивиденти, за които се начислява 5% данък на Държавата по повод тези дивиденти. Данъкът върху дивидентите е окончателен данък с размер 5%, който се удържа при изплащане на доходи от дивиденти на физически лица, включително местни и чуждестранни лица. Този данък се събира от държавата чрез дружеството, което разпределя печалбата.

По време на проверката са били предоставени документи, съответно и фишове, като били предоставени платежни нареждания за получени заплати, справка за източници за доходи. Тъй като в самия опис, който бил представен, били посочени и изплатени заплати в брой, св. П. изискала допълнителни документи, от които да се види в какъв размер са били изплатени тези заплати. На проверяващите била предоставена оборотна ведомост, но от самата нея не ставало ясно в сметка 501 - каса точно какво съдържат наличните в нея суми. Затова св. П. изискала хронология на сметка 501 като вече при представената хронологична справка тя установила какви разходи и какви приходи имало в касата. В резултат на получените документи св. П. П. извършила и насрещна проверка в „Трафик бул“ ООД. Като при нея били представени разходни касови ордери /РКО/, от които били установени плащания на стойност над 10 000,00 лева - от „Трафик бул“ ООД към А. Л. А. Тези суми представлявали възнаграждение по договор за управление № 0000000001/31.12.2020г., с който „Трафик Бул" ООД възлага на А. Л. А. да управлява и представлява дружеството в съответствие с действащата нормативна уредба срещу брутна сума за получаване в размер на 16 700,00лв. Тези плащания обаче било установено, че не били извършени чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка както изисква закона, а сумите били изплащани в брой, а именно:

1. На 22.03.2021г. в гр. Пловдив, „Трафик Бул" ООД е изплатило на А. Л. А. в брой сумата от 15 030,00лв., след приспадане на дължимия ДДФЛ в размер на 1 670,00лв., за което е бил издаден разходен касов ордер N° 0000000027/22.03.2021г. с основание „възнаграждение по ДУК за м. 02.2021г. А. А.", като нарушението е било прието за извършено на 22.03.2021г.

2. На 19.04.2021г. в гр. Пловдив, „Трафик Бул" ООД е изплатило на А. Л. А. в брой сумата от 15 030,00лв., след приспадане на дължимия ДДФЛ в размер на 1 670,00лв., за което е бил издаден разходен касов ордер № 0000000029/19.04.2021 г. с основание „възнаграждение по ДУК за м. 03.2021г. А. А.", като нарушението е било прието за извършено на на 19.04.2021г.

3. На 19.05.2021г. в гр. Пловдив, „Трафик Бул" ООД е изплатило на А. Л. А. в брой сумата от 15 030,00лв., след приспадане на дължимия ДДФЛ в размер на 1 670,00лв., за което е бил издаден разходен касов ордер № 0000000031/19.05.2021г. с основание „възнаграждение по ДУК за м. 04.2021г. А. А. ", като нарушението е било прието за извършено на на 19.05.2021г.

4. На 18.06.2021 г. в гр. Пловдив, „Трафик Бул" ООД е изплатило на А. Л. А. в брой сумата от 15 030,00лв., след приспадане на дължимия ДДФЛ в размер на 1 670,00лв., за което е бил издаден разходен касов ордер № 0000000033/18.06.2021 г. с основание „възнаграждение по ДУК за м. 05.2021г. А. А. ", като нарушението е било прието за извършено на 18.06.2021г.

5. На 19.07.2021г. в гр. Пловдив, „Трафик Бул" ООД е изплатило на А. Л. А. в брой сумата от 15 030,00лв., след приспадане на дължимия ДДФЛ в размер на 1 670,00лв., за което е бил издаден разходен касов ордер № 0000000035/19.07.2021г. с основание „възнаграждение по ДУК за м. 06.2021г. А. А. ", като нарушението е било прието за извършено на 19.07.2021 г.

6. На 19.08.2021г. в гр. Пловдив, „Трафик Бул" ООД е изплатило на А. Л. А. в брой сумата от 15 030,00лв., след приспадане на дължимия ДДФЛ в размер на 1 670,00лв., за което е бил издаден разходен касов ордер № ••••••••••/19.08.2021г. с основание „възнаграждение по ДУК за м. 07.2021г. А. А. ", като нарушението е било прието за извършено на 19.08.2021г.

7. На 20.09.2021г. в гр. Пловдив, „Трафик Бул" ООД е изплатило на А. Л. А. в брой сумата от 15 030,00лв., след приспадане на дължимия ДДФЛ в размер на 1 670,00лв., за което е бил издаден разходен касов ордер № 0000000039/20.09.2021г. с основание „възнаграждение по ДУК за м. 08.2021г. А. А. ", като нарушението е било прието за извършено на 20.09.2021г.

С горните плащания било счетено от контролните органи, че дружеството-жалбоподател е нарушило чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ.

С оглед на установеното спрямо „Трафик Бул" ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № F646166/18.03.2022г. за нарушения на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, който бил връчен на управителя на дружеството А. А. на 21.03.2022 г. Актът бил подписан с възражения, които били конкретизирани в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/. Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, в което извършеното нарушение било описано и квалифицирано по сходен начин с това в АУАН. С Резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка № 651540- F646166/01.08.2022г. административнонаказателното производство било прекратено по отношение на нарушенито описано в т.1 от НП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни - показанията на разпитаната като свидетел актосъставителка П. С. П., административнонаказателна преписка предоставена с молба с вх.№ 66574/13.06.2025г., Преписка ИПДПОЗЛ № П-16001621149115-040- 001/13.09.2021г., РКО с № 0000000027, РКО № 0000000029, РКО № 0000000031, РКО № 0000000033, РКО № 0000000035, РКО № 0•••••••••• и РКО № 00000000039, синтетична хронологична ведомост, Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001622017838-141-001/15.02.2022г., Резолюция № П-16001621143766-0РП-001, Разпечатки от регистрите на НАП по отношение дневниците за продажба на дружеството - наемодател „Саза тур“ ЕООД за 2021г.,писмени доказателства прочетени и приети по делото.

Разпитаната като свидетел актосъставителят П. е потвърдила отразените от нея факти в АУАН, като разяснява как е протекла проверката, както и самото издаването на АУАН и неговото връчване. В допълнение свидетелят сочи, че макар на 17.12.2021г. да са били представени документи с вх. № РД-20-4732#2/17.12.2021г. за установяване на факти и обстоятелства на А. Л. А. , то едва на 03.02.2022г. чрез извършването на хронологична справка и насрещна проверка на „Трафик Бул" ООД, приключила с протокол № П- 16001622017838-141-001/15.02.2022г. конкретните приходни касови ордери, които документират самите плащания на сумите са били установени от нея и тя е узнала за тях, като същите са били представени на 03.02.2022г.

Показанията на свидетеля П. съдът кредитира като логични, непротИ.речиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

В хода на КАНД 741/2024 г., образувано по повод искане за възобновяване на административнонаказателно производство, е била назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза № 633 от 10.10.2024г., от вещо лице М. Д. С. със задача да се изследват подписите, положени върху РКО с номера 27, 29, 31, 33, 35, 37 и 39 от 2021г. на мястото на „броил сумата“ и „ръководител“ дали принадлежат на лицето И. Е. В.. В тази връзка и тъй като такава експертиза е била изготвена от вещото лице М. Д. С. съдът констатира този факт, назначи вещото лице по делото и на основание чл.282 ал.1 НПК прочете заключението. Вещото лице беше изслушано в съдебното заседание, а експертизата приета по настоящото дело. От последното се установява, че подписите върху РКО с № 27/22.03.2021г., РКО № 29/19.04.2021г., РКО № 31/19.05.2021г., РКО № 33/18.06.2021г., РКО № 35/19.07.2021г., РКО № 37/19.08.2021г. и РКО № 39/20.09.2021г., на мястото на „броил сумата“ и „ръководител“, са копия на подписи, които са изпълнени от И. Е. В..

От своя страна вещото лице М. Д. С. в съдебно заседание подкрепя заключението си като изяснява, че е без значение дали експертизата се прави върху копия на документи или оригинали, тъй като лаборатория, в която се извършват експертизите е специализирана за изследване на документипреписи, като в случая същите са били и четливи.

Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит.

Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното:

На първо място следва да се посочи, че при извършената проверка, служебно и във връзка с наведените оплаквания, настоящият съдебен състав констатира, че в случая при издаването на АУАН и НП са спазени формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 ЗАНН срокове. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно-наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Правилна е дадената от административно-наказващия орган материално-правна квалификация, както и определената санкционна норма за така извършените административни нарушения.

Не се споделя възражението за изтекъл тримесечен срок за съставяне на АУАН по смисъла чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Това е така, тъй като следва да се има предвид, че действително в АУАН е отбелязано, че нарушенията са били открити на 17.12.2021г. с представяне на документи с опис вх. № РД-20- 4732#2/17.12.2021 г. в хода на проверка на А. Л. А. . От приложения по преписката опис от 17.12.2021г. обаче, се констатира, че с него са били представени фишове за получени заплати в брой, договори за управление и контрол, сключени между „Трафик Бул“ООД и А. Л. А. и други, неотносими към казуса документи. Не са били приложени конкретните приходни касови ордери, които документират самото плащане на сумите, като същите са били представени едва на 03.02.2022г. със съобщение с вх. № 70-00-1085 в хода на извършена насрещна проверка на „Трафик Бул“ООД, приключила с протокол № П-16001622017838-141-001/15.02.2022г. Същевременно, видно от представените на 17.12.2021г. фишове за работни заплати, в последните е отбелязано, че се касае за касово плащане, отразен е месеца, за който се отнася плащането, вписани са основанието - заплата и размера на плащането, но не са конкретизирани датите, на които е било извършено това плащане, което е пречка да бъдат установени всички обстоятелства, от значение за фактическия състав на нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ.

Едва с представянето на разходните касови ордери на 03.02.2022г. при извършената насрещна проверка на „Трафик бул“ ООД, придружени с хронологични счетоводни записвания, са били установени по безспорен начин, датите, на които са били изплатени сумите, размера на платените парични средства, като в уверение относно изплащането и получаването на паричните средства са били положени и съответните подписи на „броил, получил сумата“, ръководител и главен счетоводител. Предвид горното следва да се приеме, че нарушенията са били открити така, както е приел и наказващият орган в издаденото от него НП, на 03.02.2022г., при което съставеният АУАН на 18.03.2022г. се явява съставен в 3-месечния срок от откриването на нарушението.

Що се касае до това дали НАП е била известена за нарушенията в рамките на предходна проверка, възложена на „Трафик Бул“ ООД, приключила с протокол № 16001621145115-073-001/02.02.2022г., чрез представяне на оборотни ведомости и хронологии на сметка 501 „Каса“ на 19.11.2021 г. от страна на дружеството, следва да се има предвид, че съдържащите се в тези документи данни не са достатъчни за индивидуализацията на нарушенията. Това е така доколкото в оборотните ведомости оборотите по сметка 501 „Каса“ и 421 „Персонал“ действително са били отразени обобщено, поради което не може да се направи извод кои конкретно плащания са участвали при формиране на съответните суми. Освен това се установява, че за периода м.02.2021г.- м. 09.2021г. „Трафик бул“ ООД е имало назначени работници, чиито възнаграждения е следвало да участват при формиране на салдата и оборотите по сметка 421. По отношение на синтетичната хронологична ведомост по сметка 501 „Каса“ е видно, че по същата има отразен запис с основание „заплати“ /изплатени през м. 02.2021г./ и ДУК“ /изплатени през м. 03 - м. 08.2021 г./, но сумата отново е посочена общо, при което не може да се установи, без представянето на съответните първични документи на двамата управители на дружеството какво точно възнаграждение е изплатено и дали размерът му надвишава 10 000 лв.

Що се отнася до възражението, че управителят на дружеството е бил призован по телефона за всички неуредени въпроси относно призоваването и връчването, ЗАНН препраща към Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). По НПК телефонно обаждане може да замести писмената призовка при спешност, но не и самото връчване на обвинителния акт или друг документ. В случая А. А. единствено е бил уведомен по телефона да се яви в съответното ведомство, за да му бъде предявен и връчен документът лично, което впоследствие се е случило, поради което процедурата по самото съставяне на АУАН не е била нарушена.

Съдът не се съгласява и с възражението на жалбоподателя, че при описанието на нарушението и по-конкретно при цифровото такова е било допуснато съществено нарушение, тъй като същото било изписано единствено и само като нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, без да е описано конкретното предложение и така не ставало ясно дали се касаело за суми равни или надвишаващи 10 000 лева. Настоящият съд счита, че това действително е така, но макар да не е изписано цифрово точното предложение на законовата норма, то както в АУАН, така и в НП с думи -текстово е описано – „надвишаващи 10 000 лева“, което в достатъчна степен конкретизира това обстоятелство и по този начин не се нарушава възможността жалбоподателя да узнае всички факти и обстоятелства досежно вменените му във вина нарушения. Още повече, че размера на сумата равна или надвишаваща 10 000 лева не води до различна наказуемост от страна на наказаното лице и това не води до накърняване на правата на жалбоподателя.

Същите аргументи на съда се отнасят и до възражението, че при изписването на разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ не е конкретизирано предложението и не ставало ясно дали деянието е извършено при допустителство или извършителство. Напротив, текстово това е направено и изписано от обективна страна, че е при извършителство, като неизписването на конкретното предложение на нормата, в случая не рефлектира нито върху съставомерността на деянието, нито върху правото на защита на жалбоподателя и не създава пречка да разбере в какво административно нарушение е обвинен.

Относно възражението, че в АУАН и НП липсвала времева

конкретизация на плащанията, релевантна за датата на извършване на всяко конкретно нарушение, а отразените дати на РКО, установявали единствено момента, в който е възникнало задължението за плащане, но не и датите, на които последното е извършено, то видно от текста на акта и наказателното постановление, при описанието на всяко едно от извършените нарушения изрично е записана датата, на която е извършено плащането, и отделно от това като самостоятелен текст, след описанието на деянието, отново е отразена датата на заплащане на конкретната сума в брой. Освен това следва да се посочи, че по принцип разходния касов ордер /РКО/ не представлява документ, с който се поема задължение за плащане, а документ, с който се удостоверява направено плащане в брой, като последното е видно и от реквизитите на ордера: „получил сумата“ и „броил сумата“.

Неоснователно е и възражението, че неправилно е било посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като плащанията били извършвани в гр. София, а не в гр. Пловдив. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че видно от приложените по делото разходни касови ордери, в същите изрично е записано като място на съставяне - гр. Пловдив, ул. „Орловец“ № 9. На посочения адрес, както се установява от протокол за извършена проверка по установяване на факти и обстоятелства с № П- 16001621149115-073-001/02.02.2023г. се намира офис, нает от дружеството, част от административна сграда, с наемодател „Трафик къмпани“ ООД. При същата проверка е било представено и писмено обяснение, в което е било посочено, че дружеството развива своята дейност именно от посочения обект, както и е бил приложен договор за наем от 01.11.2018. сключен между „Трафик къмпани“ ООД в качеството на наемодател и „Трафик бул“ ООД в качеството на наемател за обект в гр. Пловдив, ул. „Орловец“ № 9 с предназначение - офис.

Същевременно, видно от приложените по делото доказателства - разпечатки от дневника за продажбите на „Саза тур“ ЕООД за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021г., през който са били извършени и плащанията в нарушение на ЗОПБ, селектирани по контрагент „Трафик бул“ ООД, липсват издадени фактури за предоставената наемна услуга. Такива фактури са били издавани единствено за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. както се установява от справка по контрагент от дневниците за продажби на „Саза тур“ ЕООД за периода 01.01.2018 – 31.08.2024г., от което може да се направи изводът, че договорът за наем, приложен към искането за възобновяване на производството, е бил действащ единствено през 2019г., но не и през процесната 2021 г.

Следователно твърдението на жалбоподателя относно това, че плащанията са били извършени от обект, находящ се в гр. София не се доказват, независимо от приложения договор за наем, доколкото не са представени доказателства за реалното ползване на имота през 2021г. Представени са и документи и писмени обяснения, в хода на извършената проверка на „Трафик бул“ООД, документирана с протокол № П-

16001621149115-073-001/02.02.2023г., в които като обект, от който се е осъществявала дейността на дружеството, е бил посочен единствено офисът в гр. Пловдив.

Възражението в жалбата, че подписите положени в графа „получил сумата“ в издадените РКО не са били на А. А. е било оборено със изготвената по АНД 205/23г. съдебно-почеркова експертиза № 500, която не се оспорва от жалбоподателя, а това че в графа „броил сумата“ подписите са били изпълнени от неговия съдружник И. Е. В. се установи от приетата по делото съдебнопочеркова експертиза № 633 от 10.10.2024г., приложена на лист 107-109 от КАНД 741/24 по описа на АС-Пловдив, XXIV състав, изготвена от вещо лице М. Д. С..

По същество съдът приема, че е осъществен съставът на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя по следните съображения:

Нормата на чл. 3, ал.1, т.1 ЗОПБ указва, че „плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000.00 лв”. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.

Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „плащане“, съдът почерпи доводи в тази насока от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС, касаещо периодичните плащания, според което под „плащане” по смисъла на чл.111 „в” от Закон за задълженията и договорите следва да се разбира именно задължение за предаване на пари или други заместими вещи.

В конкретният случай, в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин от приложените и събрани писмени доказателства, както и гласни такива, че с действията си „Трафик бул“ ООД е осъществило от обективна страна състава на вменените му нарушения по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОБП на цитираните дати в НП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че в гр. Пловдив на дата 22.03.2021г с РКО № 0000000027, на 19.04.2021г. с РКО 0000000029, на дата 19.05.2021г. с РКО0000000031, на дата 18.06.2021г. с РКО0000000033, на дата 19.07.2021г. с РКО0000000035, на дата 19.08.2021г с РКО0•••••••••• и на дата 20.09.2021г. с РКО00000000039 в гр. Пловдив, дружеството - жалбоподател в нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ е извършило седем пъти плащания на сумата от 15030.00 лв. в брой на А. Л. А. по договор за управление, представляващи възнаграждения за съответните месеци по договор за управление, чиято стойност надвишава 10 000.00 лв., като платените в брой възнаграждения от юридическото лице са били отчетени и фигурират в счетоводството на задълженото лице. Първичните счетоводни документи - РКО, отразени във ведомостите на дружеството, носят формална доказателствена стойност за отразените в тях факти и обстоятелства на частни документи, чиято доказателствена стойност не беше оборена от жалбоподателя. В тази връзка настоящия състав счита, че в процесния случай е налице заплащане на сума от юридическото лице „Трафик бул“ ООД на неговия управител - физическото лице А. Л. А. на база сключен договор за управление и контрол, т. е. до движение на парични средства между два самостоятелни правни субекта на определено основание, което разплащане не попада в изключенията по чл. 2 от ЗОПБ и следователно е трябвали да бъде извършено по правилата на посочения нормативен акт.

Или правният извод, който се налага след описаната фактическа обстановка, обсъдените доказателства и възраженията на жалбоподателя е, че в случая действително от страна на „Трафик бул“ ООД са били нарушени разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПОБ, като правилно е била определена и правната квалификация на нарушенията.

Също така спрямо дружеството-жалбоподател, правилно е била приложена санкционна норма на чл.5, ал.1 от ЗПОБ и правилно

административнонаказващия орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на всяка санкция е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.

С оглед всичко изложено и като констатира, че извършването на процесните нарушения се явява доказано по несъмнен начин и че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, съдът счете, че жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 /равняващо се на 66.47 евро/ до 190 лева / равняващо се на 97.15 евро/, като съдът определя възнаграждението по справедлИ.ст и в рамките на посочената горна граница.

С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в максималния размер от 190 лева /равняващо се на 97.15 евро/, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя. Според настоящия съд следва да се отчете фактическата сложност на делото, броя на съдебните заседания и извършените в тях действия, които мотивират максималния размер на възнаграждението.

Ето защо ПРС ХVI н. с.,