Решение № 3536 от 23.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 648/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.20, ал.3 от ППЗСУ и образувано по жалба от К. К. П., чрез законния й представител и неин баща К. Т. П. против Мотивиран отказ № 64 от 08.05.2026г. на Директора на Д. Ц. за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства, с който е отказано предоставянето на социална услуга на детето К. К. П.. В жалбата се иска от съда да отмени отказа и да върне преписката на ответника, с указание да изпълни даденото направление от Дир. СП“ Стара Загора от 27.03.2026г. за ползване на социална услуга в Дневния център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства. От фактическа страна се твърди, че детето К. П., заедно със своята сестра близначка са посещавали в предходен момент въпросния Център за подкрепа. В последствие от отдел Закрила на детето към АСП в [населено място] били издадени направления до Община Стара Загора и Център, въз основа на подновени договори за ползване на социални услуги. Тези направления били с цел продължаване работата с децата, като една промяна щяла да окаже негативно влияние върху тях, а тези направления за ползване на социална услуга във въпросния Център били издадени въз основа на направления за ползване на социална услуга от 27.03.2026г. за срок от една година, но по тях е бил издаден отказ. Същият бил изцяло бланкетен и в разрез с направените индивидуални оценки на децата. В продължение на предходни 6 месеца екипът от същия Център е полагал грижи за двете деца ежедневно. С отказа се целяло отказ да се изпълни възложената по норматив специфична дейност на Центъра – до осигури дневна грижа, специализирана рехабилитация, психологическа подкрепа и обучение, съобразени с потребностите на всяко дете, с цел да се подобри качеството на живот на същото. Претендират се разноски по представен списък /л.164/. Ответникът, чрез процесуалния си представител иска от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Твърди, че след извършено задълбочено обследване на случая с двете деца, мултидисциплинарният екип е приел, че към съответния момент не са налице условия за адекватна, ефективна и безопасна социална услуга, свързана с техните потребности, вкл. и на детето К. П.. Становищата по чл.73 и чл.75 от Закона за социалните услуги били основанията въз основа на които Директорът на Център отказвал предоставянето на социалната услуга. На последно място твърди, че Мотивираният отказ, основан на посочените обследвания и констатации, бил етап от процедурата по кандидатства за ползване на социална услуга, а не краен акт. кандидатът не бил извършил съответното комплексно интердисциплинарно обследване, съгласно Методическото ръководство за предоставяне на социална услуга. От фактическа страна по делото е установено следното: К. П. е родена на [дата]., като с ЕР на ТЕЛК №903030 от зас. №045, проведено на 06.03.2025г. при УМБАЛ [населено място] на детето е изготвена оценка за 80% степен на увреждане, пожизнено, с определена чужда помощ с водеща диагноза –умствено изостаналост, значително нарушение на поведението. Съгласно дадени с ЕР препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация /за лица под 16г./ детето е с необходимост от системни интензивни логопедични, рехабилитационни, обучителни, психосоциални интервенции с оглед индивидуалните възможност и потребности. Целесъобразна е допълнителна псих. подкрепа от психолог и семейството. От социален работник при АСП и изготвен на 25.03.2026г. План за действие за детето К. П. за предприемане на мярка за закрила по чл.23 от ЗЗД, в който като краткосрочна цел е посочено издаване на направление и документи за ползване на социални услуги в Д. Ц. за деца с увреждания в [населено място] /по нататък Центъра/. Планът е съгласуван от Началник на ОЗД /л.19-20/. На 27.03.2026г. от социален работни в отдел Закрила на детето и Началник отдел Закрила на детето е изготвен Доклад да оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо детето К. П., одобрен от Директора на ДСП Стара Загора, като в раздел V – Оценка, се сочат основните проблемни зони, основните нужди на децата, ресурси, оценка на рисковете и изводи и препоръки. От Директор на дир. Социално подпомагане Стара Загора на 27.03.2026г. е издадено Направление за ползване на социални услуги №НП/Д-СТ-028 до Община Стара Загора за насочване на детето К. П. за предоставяне социална услуга в Дневен център за деца с увреждания за срок от 12 месеца до 27.03.2027г. /л.19/. До Зам. Кмет на Община Стара Загора от К. П., в качеството му на законен представител на малолетните М. – М. и К. П. е подадено заявление вх. №10-02-3014/ 14.04.2026г. /л.132/ с искане за ползване на социална услуга в Дневен център за деца с увреждания в [населено място]. Под вх. № 32 от 21.04.2026г. до Кмета на Община Стара Загора от К. П., чрез нейния законен представител баща К. П. е подадено заявление за ползване на социална услуга /л.104/ в Д. Ц. в [населено място], към което са приложени декларации, психологична оценка В. Б. от 17.04.2026. и др. До Директора на Д. Ц. със съпроводително писмо /изх. №10-11-4449/ 15.04.2026г./ на Зам. Кмет на Община Стара Загора /л.134/ постъпилото заявление от К. П. и придружаващите го документи за изпратени. От Мултидисциплинарния екип е изготвена на 04.05.2026г. индивидуална оценка на потребностите на К. П. /л.14-15/, въз основа на ЕР на ТЕЛК, интервю и беседа с родителите и наблюдение от специалисти в Център за подкрепа на деца с увреждания е техните семейства в [населено място] /по нататък Центъра/, утвърдена от Директора, в частта „общи наблюдения“ е посочено, че екипът установил необходимост от извършване на Оценка на риска. С оценката е запознат родителят на детето на 04.05.2026г. От същия Мултидисциплинарен екип е съставен и подписан Протокол за проведена среща №11/ 05.05.2026г. /л.51/ във връзка със заявления №№ 32 и 33 от 21.04.2026г. относно децата М.-М. и К. П., съгласно който е възприето становище за извършване на Оценка на риска, като част от процедурата за прием на потребители в Центъра. С протокола бащата на детето е запознат на 05.05.2026г. Протоколът е подписан от Директора на Центъра на 08.05.2026г. За извършената Оценка на риска при прием е съставен Формуляр /л.49-50/ от дата 07.05.2026г., подписан от Директора на Центъра на 08.05.2026г. На същата дата от Мултидисциплинарния екип е съставен и подписан Протокол за проведена среща №12/ 08.05.2026г. /л.46 и сл./ във връзка със заявления №№ 32 и 33 от 21.04.2026г. относно децата М.-М. и К. П. и възможността за предоставяне на социална услуга в Д. Ц., с който е обективирано становище, че към съответния момент не са налице необходимите условия за предоставяне на адекватна, ефективна и безопасна социална услуга, която да е съобразена с индивидуалните потребности на децата и безопасността на останалите потребители и служители в услугата, като с оглед гарантиране безопасността на потребителите и осигуряване на качествена социална услуга е установен висок риск от невъзможност за осигуряване на безопасна, стабилна и адекватна подкрепяща среда в рамките на услугата в този момент, предвид на тези мотиви от Екипа е взето решение да се изготви мотивиран отказ за предоставяне на социална услуга на децата и е дадена препоръка за извършване на комплексно интердисциплинарно обследване на същите под ръководството на детски психиатър и с участие на клиничен психолог и др. специалисти. До Дир. „СП“ [населено място] под изх. № 64/ 08.05.2026г. от Д. Ц. за подкрепа на деца с увреждания е техните семейства в [населено място] е изпратен Мотивиран отказ за предоставяне на социална услуга по постъпило заявление за ползване на социална услуга за К. П. /л.13/, подписан от Директора на Център, с което бащата К. П. е запознат на 08.05.2026г. Жалбата против отказа е подадена директно в съда на 20.05.2026г. и в срока по чл.140, ал.1 от АПК. По делото са представени: протокол от проведена групова супервизия на Психоаналитичен институт ТОЛК /л.22-23/, със заключение за необходимост от извършване на комплексно интердисциплинарно обследване под ръководството на детски психиатър за изясняване състоянието, функционалното ниво и индивидуалните потребности на детето, което да послужи за определяне на подходящ вид подкрепа; Протокол от проведена групова супервизия от 23.04.2026г. с д-р В. Б. /л.47/; формуляр за оценка на риска при прием от 07.05.2026г. /л.49- 50/; протоколи за консултация и обследване, съставени от социален работник /л.55-65, л.69-72/; въпросник за поведенческите прояви и ежедневните реакции на детето /л.66/. По допустимостта на оспорването – пред съда от пълномощник на ответника се поддържа възражение за недопустимост основано на чл.159, т.1 от АПК, което съдът приема за неоснователно. Не е спорно, че оспорваният отказ е издаден от Директора на Дневния център за деца с увреждания, който е организация по см. на чл.29, ал.3, от ЗСУ, чрез която Общината предоставя социални услуги, доколкото същата има статут на доставчик на социални услуги по см. на чл.28 от същия закон. Съгласно чл.21, ал.1 от АПК, административен акт е всяко изрично волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани. В случая Дневният център предоставя обществени услуги, с оглед на които издаваните от името на него, чрез законния му представител волеизявления имат характер на властническо волеизявление и представляват индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, а съгласно чл.78, ал.5 от ЗСУ, доставчикът може да откаже предоставяне на социална услуга. В случая именно такова волеиязвление е обективирано от Директора на Д. Ц. и Доставчик на социална услуга, който негативно влияе върху правната сфера на детето К. П., което специализиран орган е определило като „дете в риск“, а като такова то се явява потребите на социална услуга, съгласно чл.14 от ЗСУ. Чрез мотивирания отказ, предмет на делото, се отказва предоставяне на заявена социална услуга по чл. 15, т.7 от ЗСУ, за която има издадено направление за ползване на такава /вж. л.19/ от Дир. СП Стара Загора, след извършена предварителна оценка за потребността от потребността от социална услуга от дирекцията /вж. Доклада от 27.03.2026г./. Съгласно чл.20 от ППЗСУ, този отказ подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Допустимостта на оспорването се следва и от факта, че жалбата е подадена от името на лицето, което заявява ползване на социална услуга, чрез неговия законен представител, което а активно легитимирано по чл.20, ал.3, т.1 от ППЗСУ лице и е направено в срок. По валидността: доколкото в чл. 78, ал.5 от ЗСУ е установена изрична правна възможност доставчикът на социални услуги да откаже предоставянето на социална услуга, то в случая обективираният от законния представител на същия изричен отказ, следва да се приеме за валидно властническо волеизявление. Съгласно чл.78, ал.5 от закона, Доставчик на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, може да откаже предоставянето на услуга само, когато: 1. не предоставя исканите от лицето социални услуги; 2. след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето, а съгласно ал. 6, редът за отказ за предоставяне на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, се определя в правилника за прилагането на закона. Съгласно чл.20, ал.1 от ППЗСУ, в случаите по чл. 78, ал. 5, т. 2 от Закона доставчикът на социалната услуга, която се финансира от държавния бюджет, в срок до 5 работни дни изпраща индивидуалната оценка на потребностите и мотивиран отказ за предоставяне на услугата на дирекция "Социално подпомагане", извършила насочването, и на лицето, а индивидуален план за подкрепа не се изготвя. В конкретния случай, насочването за ползване на социални услуги от детето К. П. е от Дир. СП Стара Загора и касае „дете в риск“ по см. на §1, т.11, б.в от ДР на ЗЗД, за което и съгласно принципите по чл.3 и чл.5 от ЗЗД се прилага специална защита. Т.е., в случая се касае за производство инициирано по реда на чл.74, вр. с чл. 88 от ЗСУ и като мярка за закрила по ЗЗД, поради което неправилно отказът се мотивира с нормите на чл.73 и чл.75 от закона. В съответствие със закона /чл.78, ал.1 – общи разпоредби/ лицето, което ползва социалната услуга, чрез неговия законен представител, е заявил ясно желание, че желае ползването да е в ответния Дневен център, а съгласно ал.5 от текста, Доставчикът може да откаже предоставянето на услугата, само в два лимитивно установени в норматива случаи, като видно от мотивите на обжалвания отказ, същият сочи на отказ, основан на т.2 - след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето. По делото са налични доказателства за изготвяне на такава индивидуална оценка, но също така са налични и доказателства, че детето в предходен момент е било ползвател на същата социална услуга за срок от 6 месеца и то при същия Доставчик, като няма данни това да е повлияло негативно на детето. В случая обаче съществено е, че се касае за „дете в риск“, което задължава доставчикът да изпълни направлението по начина, който е даден в него и да приложи разпоредбите от Раздел II на Г. Ш. съгласно чл.88 от ЗСУ, ред който не е спазен от ответника. В случая се касае за мярка по ЗЗД и интересът на детето е надделяващ над всеки друг, а именно и видно от изготвения социален доклад от социален работни в отдел ЗД при ДСП Стара Загора, в Раздел V изрично е дадена оценка, че детето следва да продължи образователното си развитие чрез предоставяне на социални услуги в ДЦПДУТС Стара Загора /л.130/. По тези съображения обжалваният отказ на Директора на Дневния център за деца с увреждания е незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на закона. Жалбата е основателна. След отмяната на отказа и съгласно чл. 174 от АПК следва преписката да бъде върната на органа, като Съдът определя 5 дневен срок за новото произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото решение, считано от датата на получаване на преписката след влизане в сила на настоящото съдебно решение. По разноските: оспорващата страна претендира своевременно разноски по делото, като съгласно представен списък на такива се искат и доказват такива в размер от 905,11 евро /вж. л. 163-164/. Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 и чл.174 от АПК, Съдът