Решение № 36 от 4.5.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 78/2026 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор в РП-Разград против Присъда №2 от 15.01.2026г. по нохд №642/2025г., с която РС-Разград е признал подсъдимия А. Й. Й., за виновен в това, че за времето от 01.03.2021 г. до 30.09.2024г. включително в с. ••• и в гр. Разград, след като е осъден с Решение № 2990/02.07.2019г. по гр. дело № 945/2019г. по описа на Районен съд гр. •••, влязло в сила на 28.11.2019г., да издържа свой низходящ - детето си М. А.ов Й. с ЕГН ••••••••••, като му изплаща месечна издръжка в размер на 300,00 лева, чрез майката и законен представител С. Н. К., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 28 месечни вноски на стойност 8400,00 лева и една непълна месечна вноска на стойност 130,00 лева, на обща стойност 8530,00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като до постановяване на присъдата подсъдимият е изпълнил задължението си към пострадалото лице и не са настъпили други вредни последици за пострадалото лице, поради което и на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му е наложено наказание. Подсъдимият е осъден да заплати сторените разноски в досъдебното производство. Прокурорът счита, че присъдата е неправилна - постановена в нарушение на материалния и процесуален закон. Излага доводи за това, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.183 ал.3 НК, тъй като при проведеното разследване в хода на досъдебното производство е установено, че спрямо подсъдимия е била прилагана разпоредбата на чл.183 ал.3 НК. Било е образувано ДП за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, което е прекратено с постановление на РРП от 02.06.2021г. Позовава се на ТР №19 от 27.03.1974г. н.д. №12/1974г. ОСНК за това, че доказателството, че дадено лице веднъж се ползвало от привилегията на разпоредбата на чл.183 ал.3 НК може да бъде не само присъдата, с която деецът е признат за виновен и на основание този текст е освободен от наказание, но и постановлението на прокурора и определението на съда за прекратяване на наказателното преследване. Както че т.3 от ТР ОСНК от 2.02.1979г. следва да се изостави. Предвид обстоятелството, че подсъдимият Й. заплатил дължимата от него издръжка, било договорено споразумение със защитника на подсъдимия. При проведеното разпоредително заседание, съдът преминал към разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК - съкратено съдебно следствие, а не по реда на глава 28 НПК. Предлага присъдата да бъде отменена, а делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане. С протеста не са направени доказателствени искания. Препис от протеста е връчен на подсъдимия, като не са депозирани възражения. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, участващият по делото прокурор поддържа протеста по изложените в него съображения. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.183 ал.3 НК, като е счел, че не е била изчерпана. Предвид това, че спрямо подсъдимия тази привилегия веднъж е била ползвана, което довело до прекратяване на водено срещу него досъдебно производство, първият съд не се е съобразил с цитираното ТР на ВС. Между страните е било постигнато споразумение, делото е било разгледано по друг ред, което следва да се счете като процесуално нарушение, което да доведе до връщане на делото за разглеждане от друг съд. Подсъдимият и неговия защитник редовно призовани, не се явяват в с.з. пред настоящата инстанция и не е изразено становище по подадения протест. Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено съгласно чл. 318, ал. 1 НПК. Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 314 от НПК намери на първо място, че в хода на първоинстанционното производство, не са били допуснати твърдените в протеста процесуални нарушения – за това, че съдът при договорено споразумение не преминал към разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК. От приложения по делото протокол от съдебно заседание на 15.01.2026г. се установява, че представителят на прокуратурата предвид наличието на доказателства за възстановяване на щетите е поискал делото да бъде разгледано по реда на особените правила, без да е посочена конкретна разпоредба, както, че е сключено споразумение между страните. От своя страна защитникът на подсъдимия е поискал разглеждането на делото да премине по реда на глава 27-ма от НПК - съкратено съдебно следствие. Подсъдимият А. Й. Й. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Никъде в протокола от проведеното разпоредителна заседание не е посочено, че между страните е било постигнато или представено споразумение в какъвто смисъл са твърденията на прокурора в протеста, поддържани и пред настоящата инстанция. Съдът няма причина да се съмнява в съдържанието на отразените изявления на страните в съдебния протокол, който е изготвен по правилата на чл.311 НПК. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, а няма отправено искане за неговата поправка по реда на чл.312 НК. При липса на отправено подобно искане от страна на прокурора – за разглеждане на делото по друга глава на особените правила в НПК и наличие на предпоставки за това, преценката на съда, относно разглеждането на делото по реда на особените правила в частност по реда на глава 27-ма то НПК, не се явява съществено процесуално нарушение, а е съобразно искането на подсъдимия и защитата съгласно разпоредбата на чл.370 НПК. На последно място следва да се посочи и това, че представителят на РП-Разград е пледирал подсъдимият да бъде признат за виновен, но да не бъде наказан, предвид направеното плащане на издръжката и не е коментирал хипотеза за налагане на наказание. Поради изложените съображения, не са налице допуснати нарушения на процесуалните права на страните от страна на първия съд. След като подсъдимият А. Й. Й. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти, първоинстанционният съд е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, обявил по предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 4 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК са извършени при стриктно съблюдаване на процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол. Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт - правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и констатацията, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Изложената в обвинителния акт и възприета от първоинстанционният съд фактическа обстановка е следната: Подс.А. Й. и св.С. Н. К. от 2013 година живели на семейни начала, без да имат сключен граждански брак. От съвместното си съжителство имали едно дете - М. А.ов Й., роден на 04.01.2016 г. А. Й. и С. К. се разделили малко преди детето да се роди - в края на 2015 г. След като М. Й. се родил, двамата с неговата майка - С. К., заживели първоначално в с. •••, а след това в гр. •••. Грижите и издръжката на детето останали изцяло за св. С. К.. За това тя решила да заведе дело в PC ••• за родителските права и за определяне на издръжка, която подсъдимият да заплаща. С решение № 2990/02.07.2019 г. постановено по гр. дело № 945/2019г. по описа на Районен съд - гр. •••, влязло в сила на 28.11.2019 г., упражняването на родителските права по отношение на детето М. А.ов Й. били предоставени на св. С. К., при която се определяло и местоживеенето на детето. На бащата А. Й. бил определен режим на лични отношения. Със съдебното решение А. Й. бил осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 300 лева, платима чрез неговата майка и законен представител С. К., считано от 21.01.2019 г. Считано от 02.04.2020 г. св. С. К. и детето М. Й. се върнали да живеят в с. ••• и се регистрирали по настоящ адрес на •••. В началото, след постановяване на решението, подс. А. Й. проявявал интерес към детето си - вземал го редовно, от време на време му правел и подаръци и заплащал дължимата издръжка. От 01.05.2020г. престанал да изплаща дължимата от него месечна издръжка за детето, за което св. К. подала жалба до Районна прокуратура Разград. Било образувано наказателно производство №18733М-675/ 2020 г. по описа на РУ Разград, пр.пр. № 3013/ 2020 г. по описа на РП Разград. В хода на същото подс. А. Й. заплатил дължимите него издръжки за периода за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., както и издръжки за месеците януари и февруари 2021 г. и наказателното производство било прекратено. След прекратяване на наказателното производство, подс. А. Й. започнал да плаща поетапно част от дължимите от него издръжки. Сумите, които св. К. получавала, ги превеждала по банкова сметка, като доказателство, че е платил. Тъй като подс. Й. отново спрял да плаща дължимите от него издръжки, св. К. отново подала жалба до Районна прокуратура Разград. Видно от заключението на назначената съдебно икономическа експертиза, за периода от месец март 2021 г. до месец септември 2024 г., общият размер на дължимата от А. Й. издръжка възлизала на стойност 8530 лева/ 28 пълни месечни вноски по 300 лева и една непълна месечна вноска в размер на 130 лева/. В хода на съдебното производство пред първия съд, подсъдимият заплатил на свидетелката С. К. дължимата сума за издръжка, за което е приложена декларация подписана от последната, удостоверяваща плащането на сумата. В този смисъл е направено и изявление от нейна страна в съдебното заседание на 02.12.2025г. Първостепенният съд както и настоящата въззивна инстанция извеждат гореизложената фактическа обстановка въз основа на надлежно събрания доказателствен материал - чрез гласни и писмени доказатлествени средства и въз основа на писмените материали, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. При правилно изяснена фактическа обстановка, първостепенният съд е направил принципно законосъобразен правен извод относно престъпната деятелност на подсъдимия. Правилен и съответстващ на установената фактическа обстановка се явява правния извод на първостепенният съд, че не изпълнявайки задължението си да изплаща месечна издръжка на свой низходящ - сина си М. А.ов Й. в размер на повече от две месечни вноски за периода от 01.03.2021 г. до 30.09.2024 г. включително, а именно двадесет и осем месечни вноски, всяка от които по 300 лева, и една непълна месечна вноска, равняващи се на сумата от 8530 лева, след като е бил длъжен да стори това по силата на съдебно решение по гр. д. № 945/2019 г. по описа на РС-•••, влязло в сила на 28.11.2019 г., подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. От обективна страна, престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК засяга обществените отношения, свързани със семейството и осигуряването на ежедневните нужди на децата. В рамките на тези отношения до навършване на пълнолетие, децата са неработоспособни, а родителите са длъжни да ги издържат, т.е. да осигуряват средства и да задоволяват ежедневните нужди на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (арг. чл. 125, ал.1 и чл. 143, ал.2 от СК). Издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно (арг. чл. 146, ал.1 от СК). Предвид това, престъплението по чл. 183, ал.1 от НК намира обективен израз в неизпълнение, чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, ако това неизпълнение е в размер на две или повече месечни вноски. Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е типично продължено престъпление, чието изпълнително деяние се осъществява трайно и непрекъснато чрез бездействие, докато не настъпят обстоятелства, които го прекратяват, независимо дали са настъпили поради волята или не на дееца. В конкретния случай, престъпното бездействие е продължило непрекъснато повече от двадесет и осем месеца и е приключило с плащане. Последното обстоятелство се установява както бе посочено от изявлението на законния представител на малолетното дете - св. С. Колева в с.з. на 02.12.2025г., както и от приложената в следващото заседание декларация от 29.11.2025г., подписана от нея. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Й. при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. Умисълът е обективиран с обстоятелството, че подсъдимият е знаел за наличието на съдебно решение, установяващо задължението му за заплащане на издръжка на детето му и въпреки това е проявил престъпно бездействие, като е отказал да изпълни периодичните плащания. Неправилно обаче в случая е бил приложен материалния закон, като първостепенният съд е приел, че са налице условията за прилагане на чл. 183, ал. 3 от НК по отношение на подсъдимия Й.. Последният вече се е възползвал веднъж от тази поощрителна разпоредба, а същата не може да се прилага повторно. При предходно констатирано неплащане на издръжка е било образувано досъдебно производство № 675/2020 г. по описа на РУ МВР - Разград, за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК. Това производство е било прекратено на 02.06.2021 г. с постановление на прокурор при РП - Разград на основание чл. 183, ал.3 от НК, тъй като подсъдимият е погасил задълженията си за издръжка за периода 01.05.2020г. до 31.10.2020 г. Съгласно Тълкувателно решение № 19 от 27.III.1974 г. по н. д. № 12/74, ОСНК, чл. 183, ал. 3 НК може да бъде приложен и от прокуратурата на досъдебното производство, а доказателство, че дадено лице веднъж се е ползвало от привилегията на тази разпоредбата може да бъде и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното преследване. В този смисъл са неоснователни съображенията изложени в мотивите към присъдата, че привилегията на чл.183 ал.3 НК се губи само при установяване на предпоставките за това от съд с окончателен съдебен акт, предвид посочената задължителна практика на върховната инстанция. В случая подс. Й. е заплатил в хода на първоинстанционното производство сумата за издръжка, което безспорно е установено от изявлението на родителя на малолетното дете, от представената декларация, налице е и изявление на страните за това, поради което следва да се приеме, че причинените с деянието имуществени вреди са възстановени. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, за престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация и предвид указанията на Пост. №7 от 4.11.985г. на Пл. на ВС следва да се приложи разпоредбата на чл.78а НК, тъй като са налице кумулативно предвидените предпоставки за това. Настоящата инстанция намира, че при индивидуализация на административно наказание глоба предвид законовите рамки от хиляда до пет хиляди лева, същото следва да бъде определено над минималния към средния размер, а именно 1500 лева, които следва да бъдат присъдени по официалния курс в страната, равняващи се на 766,94 евро. Този размер е справедлив, с оглед наличието не само на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, а предвид и на отегчаващи такива - продължителния период време, на неплащане задължението за издръжка за повече от две години, в който детето на подсъдимия е било лишено от инкриминирания размер на дължимата му сума. По този начин намира, че ще се изпълнят целите на генералната и специална превенция. В този смисъл присъдата следва да бъде изменена. С оглед факта, че подсъдимият е признат за виновен, правилно в тежест на същият са възложени и разноските по досъдебното производство. Така мотивиран и на основание чл. 337 ал.1 т.4 от НПК съдът