Решение № 297 от 27.8.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 145/2022 г.

Производството по делото е образувано по повод подадена жалба от „БЕТОНСТРОЙ 7“ ЕООД против наказателно постановление № 11- 2100025/24.01.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч с наложена имуществена санкция от 1 500,00 лв. Жалбоподателят поддържа, че наказателното постановление е издадено в нарушение на изискванията на ЗАНН. В хода на делото по същество той не участва чрез свой представител и не изразява становище. Представителят на ответника по жалбата по същество заявява позиция, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон, което е основание за потвърждаването му. Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН (арг. чл. 58д, т. 1 ЗАНН), жалбата е подадена в срок (наказателното постановление е връчено на нарушителя на 25.01.2022 г., а жалбата против него е подадена в Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч на 03.02.2022 г.) от легитимирано лице (санкционираното лице). След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят „БЕТОНСТРОЙ 7“ ЕООД е санкциониран за това, че при извършена проверка на 08.12.2021 г. по работните места на строителен обект „Прилагане на мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Ловеч, ж. к. „Червен бряг“, бл. 116, с изпълнител на обекта „Бетонстрой 7“ ЕООД“, на място е заварен ••••, който е полагал външна изолация. ••• е работил с материали и работно облекло на дружеството и служител е слял за изпълнение на възложената му работата и с него е следвало да бъде сключен трудов договор, нарушение по чл. 62, ал. 1 КТр. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита в административното наказване се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се предвижда друго (чл. 11 ЗАНН). (в този смисъл т. 2 – ра на ТП № 1/27.02.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС). Събразявайки изложеното и доколкото за производствата по административно наказване не са разписани специални правила относно института на давността, в тях приложение намира разпоредбите на чл. 80, ал. 3, вр. чл. 80 НК. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предписва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 ЗН. В случая за нарушението, за което жалбоподателя е привлечен да отговаря, е предвидена имуществена санкция. Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години (чл. 80, ал. 1, т. 5 НК). За деянието, за което жалбоподателят е санкциониран, административнонаказателното преследване се погасява с изтичането на четири години и половина от датата на нарушението (срок, който превишава с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1 т. 5 НК). В случая нарушението е извършено на 08.12.2021 г. Давността за преследване за деянието е изтекла на 08.06.2026 г. С изтичането на срока за административнонаказателното преследване по отношение на жалбоподателя правомощието на държавата да възбуди производство и да наложи административно наказание се погасява. Доколкото изтичането на абсолютната давност погасява отношението между държавата и наказаното лице, то само на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна, а административнонаказателно производство, в рамките на което то е издадено, следва да бъде прекратено. По изложените съображения, съдът