Решение № 2695 от 1.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 11797/2025 г.

Производството образуването по искова молба от В. К. А. ЕГН: ••••••••••, адрес за кореспонденция: •••••••., срещу ••••••• С. К.-Д., рег. № •••••• с район на действие: Окръжен съд – Варна, адрес: гр. •••••••••••" № 7.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.441 ГПК вр. с чл.45 от ЗЗД с искане за осъждане на ••••••• С. К.-Д., рег. № •••••• с район на действие: Окръжен съд – Варна, адрес: гр. •••••••••••" № 7 да заплати на В. К. А. ЕГН: ••••••••••, адрес за кореспонденция: •••••••. сумата от 117.6 евро (230 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ••••• С. К.-Д. по изп.д.№ 2025•••••••••••, по неин опис свързани с налагане на запор и удръжка върху несеквестируемо трудово възнаграждение, получено от В. К. А. от ••••••• за м.юли 2025г. ведно със законната лихва от датата на удържането 08.06.2025г.

В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява наказание „••••••, където работил по трудово правоотношение, за което получавал възнаграждение в размер на 387 лв. Тази сума била под размера на минималната работна заплата и по силата на чл. 446 ГПК и чл. 57 ППЗИНЗС била напълно несеквестируема. Въпреки това, по изпълнително дело № 2025•••••••••••, водено от ••••• С. К.-Д. срещу него, от това възнаграждение били извършени удръжки, в нарушение на закона. В резултат на това ищецът бил неправомерно лишен от част от полагаемия му трудов доход, с което му били причинени имуществени вреди.

От трудовото възнаграждение на ищеца била удържана сума в размер на 230 лева, която била преведена по сметка на ••••• С. К.-Д. на 06.08.2025г.

На тези основания се иска уважаване на предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника .

В него се излага, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

В кантората на ••••• С. Д., рег. № ••••••, било образувано изпълнително дело № 2025••••••••••••••••••• въз основа на:

• Изпълнителен лист от 17.02.2021 г., издаден по НОХД •••••• г. по описа на Окръжен съд - Варна, с който е осъден В. К. А. да заплати сумата от 3 900 лв., представляващи разноски за правна помощ в полза на държавата по сметка на Национално бюро за правна помощ;

• Изпълнителен лист от 15.12.2021 г., издаден по НОХД •••••• г. по описа на Окръжен съд - Варна, с който е осъден В. К. А. да заплати сумата от 1 500 лв., представляващи разноски за правна помощ в полза на държавата по сметка на Национално бюро за правна помощ.

Съгласно чл. 27б от Закона за правната помощ във връзка с чл. 3, ал. 7, т. 8 от Закона за Националната агенция за приходите, задължението представлява частно държавна вземане и се събира от НАП, а съобразно чл. 1613, ал. 2 от ДОПК редът за събирането му е този по ГПК.

Изискана била информация от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП, съгласно която било установено, че длъжника изтърпява наказание ••••• в •••••• и полага труд. Със запорно съобщение от 02.07.2025 г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, като изрично в запорното съобщение било указано, че при запор на трудовото възнаграждение удръжки следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 ГПК.

Покана за доброволно изпълнение, ведно с уведомление за всички наложени мерки, била връчена на В. А. на 08.07.2025 г. в •••••.

На 15.07.2025 г. постъпил отговор по чл. 508 от ГПК от •••••, в който било посочено, че В. А. получава доходи от трудова дейност и ще бъдат превеждани суми по наложения запор.

На 17.07.2025 г. постъпило заявление от В. А., в което било посочено, че към момента изтърпява наказание ••••• в ••••• и полага труд, за който получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Изложил съображения, според които счита възнаграждението си за несеквестируем доход по смисъла на чл. 446 от ГПК и чл. 57 от ППЗИНЗС и поискал прекратяване на изпълнението по отношение на него на основание чл. 433, т. 5 и т. 8 от ГПК.

На 21.07.2025 г. бил изготвен отговор по депозираното заявление, в който е посочено, че преценката за размера на удръжката следва да се направи от третото задължено лице - •••••••, което изплаща дължимите суми и към момента суми по запора не били постъпили. Уведомен бил, че не са налице основания за прекратяване на изпълнението по чл. 433, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ГПК. Съобщението до длъжника било връчено на 24.07.2025 г. в •••••. В срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК длъжника не е упражнил правото си да подаде жалба срещу отказа за прекратяване на изпълнението или насочването на изпълнението към имущество, което смята за несеквестируемо.

На 06.08.2025 г. постъпила по сметка на ••••• сума в размер на 230 лв. от •••••, с основание „Заработка м. 07.25, ИД 2025••••••••••• В. К. А.“.

Със съобщение от 03.09.2025 г. била изискана информация от Затвора- Варна- като трето задължено лице, относно размера на получаваното от В. А. трудово възнаграждение, размера на удържаните по запора суми, както и основанията, с които е съобразен размера на удръжката.

В изпълнение на указанията по наложения запор от третото задължено лице - •••••••, е изпратило Уведомление изх.№ ••••••••••••., с която сочи, че ищецът получил нетно трудово възнаграждение, както следва:

За м. юли 2025г. - 387.72 лева

За м.август 2025г.- 387.72 лева

За м. септември-370.86 лева;

С постановление, съобщено на длъжника било констатирано, че :

Съгласно чл. 57, ал. 1, ППЗИНЗС, удръжките по чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446, ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 от ЗИНЗС се полага на ••••••, след като от нея се приспаднат данъците;

Съобразявайки размера на определеното нетно възнаграждение на В. А., ••••••, полагащ труд в •••••, заявява, че удръжките съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС във връзка с чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС следва да бъдат изчислени по следния начин:

• За м. Юли 2025 - 2/3 от 387.72 лв., или 258.48 лв. удържаната сума от ••••••• е в размер на 230 лв.

• м. Август 2025 - 2/3 от 387.72 лв., или 258.48 лв. Удържаната сума от ••••••• е в размер на 230 лв.

• м. Септември 2025 г. -2/3 от 370.86 лв., или 247.24 лв. Удържаната сума от ••••••• е в размер на 222 лв.

Горното сочи, че направените от третото задължено лице удръжки били в размер, който е по-малък от определения с разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, поради което не било налице нарушаване на несеквестируемостта.

По отношение на несеквестируемостта на средствата на ••••••• са въведени специални правила, заложени в нормите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. ••••••• имат гарантирано право на безплатна храна, непрекъснато време за сън, безплатно облекло, обувки и т.н., държавата е обезпечила жизнените им нужди през времетраене изтърпяване на наказанието, поради което прагът на несеквестируемост по минималната работна заплата, установена за страната, не е приложим. Именно поради това забраната за принудително изпълнение спрямо този вид средства се подчинява на изрични специални правила, разписани в посочените по-горе разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНС.

Със същият акт било отказано да бъде уважено заявление с вх. № •••••••• г. от В. К. А., с което били наведени твърдения за несеквестируемост на удържаните средства и е поискано възстановяването им, както и че отказът може да бъде обжалван по реда на чл.435 ГПК в двуседмичен срок от съобщението. Жалба не била депозирана.

Твърди се, че не са налице предпоставките на чл.441 от ГПК, поради което предявения иск бил неоснователен.

Заявява се, че наложения запор бил законосъобразен, тъй като спрямо получаваните трудови доходи от лишени от свобода се прилагали специални правила на чл.78, ал.3 от ЗИНС и чл. 57, ал. 1, ППЗИНЗС.

Заявява, че за ищеца не били настъпили вреди, тъй като удържаната сума от 230 лева не била преведена на взискателя и съобразно разпоредбата на чл.445 от ГПК все още била собственост на ищеца.

Прави възражение за съпричиняване по чл.51 от ЗЗД. Заявява, че на ищеца била давана двукратно възможност да упражни правото си на жалба по реда на чл.435 от ГПК по отношение на твърдението му за несеквестируемост на трудовото му възнаграждение, което той не е направил. Поради това ищецът със своето пасивно поведение сам се е поставил в ситуация да претърпи принудително изпълнение. Заявява, че поведението на ищеца изцяло изключвало отговорността на ответницата.

Въз основа на горните доводи се иска отхвърляне на предявения иск.

В открито съдебно заседание ищецът и процесуалния му представител не се явяват и не изразяват становище. Ответницата се явява лично като на основанията изложени в отговора на исковата молба моли предявения иск да бъде отхвърлен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ •••••••• г. на ••••• С. К. – Д., рег.№ •••••• с изх.№ •••••• г., ведно с Изпълнителен лист № •••••• г. по НОХД № •••••• г. на Окръжен съд – Варна, Молба за образуване на изпълнително производство с вх. № ••••••• г., Изпълнителен лист от 17.02.2021 г. по НОХД •••••• г. на ВОС, Изпълнителен лист от 15.12.2021 г. по НОХД •••••• г. на ВОС, Запорно съобщение с изх. № ••••••• г., адресирано до ••••••••, ПДИ с изх. •••••• г., ведно с разписка за връчване, Отговор по чл. 508 от ГПК от ••••• с вх. № •••••• г., Платежно нареждане от 06.08.2025 г. за сумата от 230 лв., Уведомление с изх. № ••••••• г. до ••••••••, Съобщение изх. № •••••••г. от •••••, Съобщение изх.№ ••••••••••••. от •••••, Постановление на ••••• от 24.11.2025г., Уведомление с изх. № •••••••• г. се установява, че срещу ищецът са издадени следните изпълнителни листи:

• Изпълнителен лист от 17.02.2021 г., издаден по НОХД •••••• г. по описа на Окръжен съд - Варна, с който е осъден В. К. А. да заплати сумата от 3 900 лв., представляващи разноски за правна помощ в полза на държавата по сметка на Национално бюро за правна помощ;

• Изпълнителен лист от 15.12.2021 г., издаден по НОХД •••••• г. по описа на Окръжен съд - Варна, с който е осъден В. К. А. да заплати сумата от 1 500 лв., представляващи разноски за правна помощ в полза на държавата по сметка на Национално бюро за правна помощ.

Поради това на основание чл. 27б от Закона за правната помощ във връзка с чл. 3, ал. 7, т. 8 от Закона за Националната агенция за приходите НАП е подало искане до ответницата ••••• С. К. за образуване на изпълнително дело по горепосочените изпълнителни листи. Ответницата е образувала изпълнително дело № 2025•••••••••••••••••••.

Със запорно съобщение от 02.07.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, което той получава от положен труд по време на изтърпяване на наказание ••••• в •••••, като изрично в запорното съобщение е указано, че при запор на трудовото възнаграждение удръжки следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 ГПК.

Покана за доброволно изпълнение, ведно с уведомление за всички наложени мерки, е връчена на В. А. на 08.07.2025 г. в •••••.

На 15.07.2025 г. постъпил отговор по чл. 508 от ГПК от •••••, в който е посочено, че В. А. получава доходи от трудова дейност и ще бъдат превеждани суми по наложения запор.

С платежно нареждане от 06.08.2025г. третото задължено лице ••••••••• превежда по изпълнително дело № 2025••••••••••••••••••• сума в размер на 230 лева – заработка за м.07.2025г.

Във връзка с постъпило възражение от В. А. по отношение на размера на събираните му суми по запора ответницата е поискала информация от •••••••• за размера на получаваните от ищеца възнаграждение за труд.

Видно от получените отговори от ••••••••• ищеца е получил брутно трудово възнаграждение както следва:

За м. юли 2025г. – 430,8 лева

За м.август 2025г.- 430,80 лева

За м. септември – 412,07 лева.

Нетно трудово възнаграждение, както следва:

За м. юли 2025г. – 387,72 лева

За м.август 2025г.- 387,72 лева

За м. септември – 370,86 лева.

От тях по изпълнителното дело са преведени удръжки, както следва:

За м. юли 2025г. – 230 лева

За м.август 2025г.- 230 лева

За м. септември – 220 лева.

С Постановление от 24.11.2025г. по изпълнително дело № 2025••••••••••••••••••• ••••• Д. отказва да уважи заявлението на ищеца, с което се твърди, че са правени удръжки от несеквестируем доход от трудовото му възнаграждение. Постановлението е връчено на ищеца на 04.12.2025г.

Видно от писмо то ••••• начисленото трудово възнаграждение от ищеца за м.07.2025г. е в размер на 1077,03 лева, от него полагащите се на работника 40% са в размер на 430,81 лева, след удръжката за 10% ДОД в размер на 43,08 лева са удържани 230 лева за запор, а на работника са дадени за лавка 157,73 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.441 ГПК вр. с чл.45 от ЗЗД с искане за осъждане на ••••••• С. К.-Д., рег. № •••••• с район на действие: Окръжен съд – Варна, адрес: гр. •••••••••••" № 7 да заплати на В. К. А. ЕГН: ••••••••••, адрес за кореспонденция: •••••••. сумата от 117.6 евро (230 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ••••• С. К.-Д. по изп.д.№ 2025•••••••••••, по неин опис свързани с налагане на запор и удръжка върху несеквестируемо трудово възнаграждение, получено от В. К. А. от ••••••• за м.юли 2025г. ведно със законната лихва от датата на удържането 08.06.2025г.

Съдът е обявил за безспорно между страните, че:

• ищецът е длъжник по изп.д.№ 2025••••••••••• на ••••• С. К.-Д.;

• със запорно съобщение, получено от ищеца на 08.07.2025 г., ••••• наложила запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение от ••••••.

• На 06.08.2025г. третото задължено лице – •••••• превежда по сметка на ••••• сума в размер на 117.6 евро (230 лв.), с основание „Заработка м. 07.25, ИД 2025••••••••••• В. К. А.“.

• полученото от ищеца нето трудово възнаграждение за м.07.2025г. е в размер на 198.24 евро (387,73 лева).

В тежест на ищеца е да докаже, че в резултат изцяло и само на незаконосъобразните действия по принудително изпълнение на ••••• С. К.-Д. по изп.д.№ 2025••••••••••• по налагане на запор върху несеквестируем трудов доход за м.07.2025г. е претърпял описаните имуществени вреди в исковата молба.

В тежест на ответника е да докаже, че запорът е наложен върху секвестируем доход на ищеца.

Според разпоредбата на чл.441, ал.1 от ГПК частният съдебен

изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В случаят ищецът твърди, че незаконосъобразното принудително изпълнение е налагане на запор върху несекестируемото му трудово възнаграждение за м.07.2025г. Според разпоредбата на чл.446, ал.1 от ГПК принудителното изпълнение в общия случай може да бъде насочено върху трудово възнаграждение, чиито размер е над мимнималната работна заплата т.е. минималната работна заплата представлява нессеквестируем доход и насочването на принудителното изпълнение върху него е незаконосъобразно. Но в случая, тъй като ищецът е •••••• се прилага не общото правило на чл.446, ал.1 от ГПК, а специалното правило на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС и чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС, според които удръжките върху получаваните от ••••••• трудови възнаграждения по член 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на ••••••, след като от нея се приспаднат данъците. В случая по правилото lex specialis derogate legi generali разпоредбата на чл.446 от ГПК не намира приложение и размера на удръжките, които могат да се правят върху трудовото възнаграждение на ••••••• са 2/3 от възнаграждението изчислено по реда на 78, ал.2 от ЗИНЗС след приспадането на данъците.

От представеното писмо от •••••, а е обявено и за безспорно между страните, че полученото от ищеца трудово възнаграждение изчислено по реда на чл.78, ал.2 от ЗИНЗС след приспадане на дължимите данъци за м.07.2025г. е в размер на 198.24 евро (387,73 лева). От него максималният размер на удръжката, която може да бъде направена по правилото на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС и чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС от 2/3 е в размер на 132,16 евро (258,48 лева). Видно от преводното нареждане от 06.08.2025г. третото задължено лице – •••••• превежда по сметка на ••••• сума в размер на 117.6 евро (230 лв.), с основание „Заработка м. 07.25, ИД 2025••••••••••• В. К. А.“. Преведената сума не надвишава максимално допустимия размер от 2/3 от нетното трудово възнаграждение съобразно чл.78, ал.3 от ЗИНЗС и чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС. Поради това не е налице насочване на изпълнението по ИД 2025••••••••••• върху несеквестируемо трудово възнаграждение, получено от ищеца за м.07.2025г., съответно не е налице незаконосъобразно изпълнително действие от страна на ответницата ••••• Д. и не е налице деликт.

С оглед на горното предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Ищецът е претендирал разноски, но с оглед изхода на делото такива не му се дължат. Ответницата не е претендирала разноски.

Мотивиран от горното, съдът: