Решение № 288 от 11.8.2026 г. на Районен съд - Велинград по дело № 35/2025 г.

Производство е по реда чл. 90 ТЗ и сл. Предявени са от М. П. М., с ЕГН ••••••••••, адрес: общ. Велинград, с. Грашево, ул. „Вела Пеева“ № 64, против „А. ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК 131372843, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Доспат“№15 с управител: А. А., искове с правно основание чл. 91 ЗТ, с който ищецът иска от съда да приеме за установено, че ответникът „А. ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, не е изпълнил съответно и точно договорните си задължения по Договор за туристически пакет № 3000013975/17.01.2024 г., сключен с ищеца М. П. М., ЕГН ••••••••••, като вместо договорения собствен лицензиран автобус, отговарящ на категория M3, клас III и притежаващ лиценз за международен превоз на пътници EU1064, е осигурил различно превозно средство - автобус с per. № Е 2255 МТ, собственост на „Диамант Травел Груп“ ЕООД, за който няма данни да е лицензиран автобус за международен превоз на пътници по съответния маршрут“ или да отговаря на изискуемата категория и комфорт, да приеме за установено, че осигуряването на различно и несъответстващо на договореното превозно средство представлява несъответствие с договора за туристически пакет по смисъла на чл. 91 ЗТ и че отказът на ищеца от пътуването е правомерно упражнено право, произтичащо от това несъответствие и на основание чл. 91, ал. 2 ЗТ, както и да осъди ответника, „А. ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 4 300 (четири хиляди и триста) лева, ведно законната лихва от 25.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща имуществени вреди за платената цена по Договор за туристически пакет № 3000013975/17.01.2024 г., в резултат на съществена промяна в основен елемент на договора /промяна на превозно средство/. С исковата молба ищецът излага, че на 17.01.2024г. е сключил с агенция „А. холидейз“ ЕООД, чрез турагенция „Мирея Травел“, Договор №3000013975 от 17.01.2024г. за организирано туристическо пътуване по дестинация Белек- Анталия по програма Белек - 7 нощувки с автобус - ранни записвания 2024. Сочи, че цената на договора, в размер на 4030.00 (четири хиляди и тридесет) лв., е заплатена както следва: на 19.01.2024 г. е платен аванс в размер на 806.00 лв., на 22.03.2024 г., е заплатена сумата от 805.00 лв., на 12.09.2024 г., е изплатена оставащата сума от 2420.00 лв. на туроператора „Мирея Травел“ ЕООД. Излага, че на 04.10.2024 г., той, съпругата му и трите му деца са били на точката за отпътуване, а именно Пазарджик (бензиностанция „ШЕЛ“ Пазарджик на АМ Тракия). Излага, че след пристигането на автобуса се оказало, че същия не отговаря на представения по договор, а именно Mercedes-Benz Tourismo с рег. № СВ55555Х. Твърди, че на място бил автобус с рег. № Е2255МТ, собственост на „Диамант Травел“ ЕООД, който не е доказано лицензиран за международен превоз на пътници с лиценз EU1064 и не отговаря на категория М3, клас III. Сочи, че след пристигането на автобуса е помолил агента на туроператора да ги настани на по - предни позиции в автобуса, но въпреки това биват настанени на последните места, след като предварително е уведомен агента на туроператора, че на едно от децата му става лошо по време на пътуване. Излага, че след като автобусът потегля от точката между Пазарджик и Пловдив на едно от децата му е станало лошо и той помолил да спрат автобуса, но му било отказано. Твърди, че по този повод между него и представителя на туроператора възникнал спор, като сигнализирал на тел.112. Сочи, че след разговор по телефона с агенцията, не се достигнало до приемлив изход на ситуацията и в последствие той със съпругата и децата си е оставен на бензиностанция „Шел“ около Пловдив. Твърди, че туроператорът му предложил алтернативен вариант, в който за да се минимизират вредите те сами трябва да се придвижат до хотела в Белек с техен собствен транспорт за да ползва резервацията, след което той отказал комуникация с туроператора. Предвид гореизложеното, твърди че е претърпял имуществени вреди, поради което моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. Ангажира доказателства. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който излага, че Договора за туристически пакет същият е подписан между Туроператора, чрез туристически агент “Мирея Травел” ЕООД, ЕИК 202586336, от една страна, и от друга от М. П. М., лично за себе си и в полза на още 4 лица. Твърди, че с оглед, че третите лица в полза на които е сключен договора, са предоставили лични данни, необходими за направа на резервацията по договора, е налице потвърждение с конклудентни действия, че същите лица ще се ползват от правата, уговорени в тяхна полза съгласно договора. Излага, че в настоящия случай Туроператорът е изпълнявал надлежно сключения договор, предвид което не е налице хипотеза, в която ищецът би могъл да иска реално изпълнение или да развали договора поради неизпълнение от страна на Туроператорът, каквито са правата му при сключен договор в полза на трето лице. Оспорва твърденията на ищеца, изложени в исковата молба в цялост, с изключение на твърдението му, че между страните е сключен Договор за туристически пакет № 3000013975 от 17.01.2024 г., и че по същия е заплатена сума в размер на 4030 лв.(четири хиляди и тридесет лева). Сочи, че на 04.10.2024 г. още при качването си в автобуса г-н М. е изразил недоволство относно регистрационния номер на автобуса и е влязъл в конфликт с водача на автобуса. Излага, че след последвали многобройни молби от страна на шофьора на автобуса да си качат багажа в багажното отделение и да се настанят на своите места, г-н М. е споделил, че има лични проблеми, че “нямат представа какво му се случва от сутринта”, както и че нямал никакво желание да пътува в момент. Твърди, че потребителят не е уведомил предварително по никакъв начин Туроператора, че на едно от децата му прилошава и не е правил заявка за предни места в автобус, която се заплаща допълнително по 50 лв. за място (Приложение № 3 към процесния договор), и видно от процесния договор не е заявено и заплатено от страна на ищеца. Излага, че клиентът не е бил настанен на последните места, като на същия е било осигурено безплатно още едно допълнително място, с оглед възможностите в автобуса, за допълнителен комфорт, предвид, че е бил с три деца. Сочи, че водачът на групата и шофьорът в никой момент не са отказали да съдействат на ищеца, но са му обяснили, че ще спрат при първа възможност на разрешените за това места, за да не създават опасност или пречка за движението по магистралата. Излага, че Г-н М. е заявил, че иска да бъде спрян на бензиностанция ШЕЛ, независимо от наличието на възможност за спиране по-рано. Твърди, че след като автобусът е спрял на посочената бензиностанция, г-н М. и останалите потребители по горепосочения договор по собствено желание са слезли от автобуса и са прекратили пътуването си. Сочи, че за извършване на транспорта по процесния договор от туроператорът е ангажиран, заплатен и е осигурен автобус, марка Сетра С 516 ХД, с рег.№ Е2255МТ, категория Евро 6. Излага, че е предоставило надлежно и своевременно информация за автобуса, с който ще пътуват Потребителите, като на 02.10.2024 г., “А. Холидейз” ЕООД е изпратило на “Мирея Травел” ЕООД информация за процесния автобус чрез електронно писмо. Сочи, че от своя страна “Мирея Травел” ЕООД, чрез своите служители, се е свързало с г-н М. за да му предаде информацията за регистрационния номер на автобуса и телефона на водача, и да му изпрати всички предоставени от туроператора документи, като и информация за пътуването. Твърди, че комуникацията между туристическия агент и клиента е била осъществявана по телефона и посредством Viber още от сключване на процесния договор. Излага, че собствения на “А. Холидейз” ЕООД автобус с регистрационен № СВ 5555 е претърпял техническа неизправност на 15.09.2024 г. в Република Турция и от тази дата в продължение на 2 месеца е престоял за ремонт в сервиз на територията на гр.Бурса. Твърди, че представител на “А. Холидейз” ЕООД се е свързвал многократно с г-н М. по време на движението му в автобуса и след това, както и с туристическа агенция “Мирея Травел” ЕООД, с цел да ограничи вредите за Потребителите, като им е предоставена възможност и е заявено съдействие, за да могат да използват туристическата услуга по договора, вместо да губят платените по същия суми. Излага, че Г-н М. е отказал всякаква последваща комуникация и диалог. Сочи, че “А. Холидейз” ЕООД е направило опит и да бъде възстановена поне част от заплатена сума за хотелско настаняване, с грижа към своите клиенти, но подобно искане е оставено без уважение от страна на хотела поради липса на основание предвид Общите му условия. Твърди, че ищецът не се е свързал с “Мирея Травел” ЕООД или “А. Холидейз” ЕООД за да ги уведоми, ако счита, че е налице несъответствие при изпълнение на туристическата услуга, а Туроператорът и туристическия агент са узнали за случващото се в автобуса от неговия шофьор и от водача на групата, тъй като г-н М. е създавал голямо неудобство за останалите пътници и е застрашавал нормалното протичане на пътуването, и в тази връзка са предприели опити за решаване на създалата се ситуация. Сочи, че ищецът не е имал оплаквания по отношение качеството на предоставените туристически услуги, а причината за неговото поведение е била лична, и е водела до нежелание да реализира почивката си. Предвид изложеното до тук, с оглед на това, че г-н М. е прекратил своята почивка по свое желание, след започването на изпълнението на процесния договор, твърди, че предявеният в настоящото производство иск се явява неоснователен. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на Договор за туристически пакет № 3000013975 от 17.01.2024 г.; 2. неизпълнение на конкретни договорни задължения от страна на туроператора, което предвид чл. 90 ЗТ представлява несъответствието на туристическите услуги с договора; 3 . претърпени вреди от пътуващия, вредите да се намират в пряка причинноследствена връзка с неизпълнението, вид и размер на вредите. В тежест на ответната страна и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. С доклада по делото е обявено от съда, че следните обстоятелства и права са налице и се признават и не се нуждаят от доказване, а именно: между страните е сключен Договор за туристически пакет № 3000013975 от 17.01.2024 г., по същия е заплатена сума в размер на 4030 лв.(четири хиляди и тридесет лева), автобус рег.№ СВ5555 ХХ не е пътувал на 04.10.2024 г.. С доклада по делото е конситуирано като трето лице помагач на страната на „А. ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК 131372843, „Мирея Травел” ЕООД, ЕИК 202586336, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул. Зора № 6, вх. Б, ет. 1, представлявано от Михаела Андонова Найденова-Барболова. Със Становище с вх. № 5239/14.07.2026 г., изцяло оспорват предявения иск по подробно изложени в становището доводи. Поддържат, че ответникът преди дата на пътуването е бил запознат, чрез кореспонденция осъществена чрез Viber/Whats app за превозното средство, с което ще се осъществи транспорта по процесния туристически пакет. Поддържат, че ищецът с конклудентни действия се е съгласил с условията на предоставения превоз. Молят да се приеме като писмено доказателство кореспонденция, осъществена между „Мирея Травел“ ЕООД и ищеца. От представения и приет по делото като писмено доказателство Договор №3000013975 от 17.01.2024г., сключен между страните, се установява, че ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца срещу заплащане организирано туристическо пътуване по дестинация Белек, Анталия по програма Белек 7 нощ. С автобус- Ранни записвания 2024 при условия на договора. Посочено е в договора, че транспорта ще се извърши с автобус от фирма превозвач- А. Холидейз ЕООД с лиценз за транспортна дейност: EU 1064, дата на тръгване- 04.10.2024 г., час- 09.30, маршрут- София- Белек-София, дата на връщане- 13.10.2024 г., дни престой- 10, № полет- няма, категория- няма, отличителни белези- СВ 5555. По силата на чл. 16. 1. Туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от това, дали тези услуги се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически услуги, съгласно чл. 90 от ЗТ. Съгласно чл. 16.2. от него туроператорът носи отговорност за вреди, причинени на потребителя вследствие на неизпълнение или на неточно изпълнение на договора в размер на не повече от трикратния размер на цената на туристическия пакет. Уговорено е между страните и, че потребителят уведомява без необосновано забавяне туроператора за всяко несъответствие, установено при изпълнението на туристическата услуга, включена в договора за туристически пакет, като се отчитат конкретните обстоятелства за случая (чл. 16.3.). По силата на чл. 17.7. в случай, че потребителят прекрати своята почивка/екскурзия/ през времетраенето й по свое желание, всички допълнителни разходи, включително и транспортните са за негова сметка, като в този случай той не може да има претенции за връщане на стойността на заявените и непотребените услуги към туроператора. Съгласно чл. 2, бук. „в“ от Общите условия към процесния договор съгласно „започване на изпълнението на туристическия пакет“ е началото на изпълнението на всяка от туристическите услуги, включени в туристическия пакет. От чл. 2, бук. „г“ от същите се установява, че „непреодолими и извънредни обстоятелства“ са обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване. За такива обстоятелства се приемат непреодолима сила или събитие, което не може да бъде предвидено или избегнато от страна на туроператора и неговите контрагенти при добросъвестно изпълнение на задълженията им- като забавяне на гранични пунктове, технически проблем или авария с превозното средство непосредствено преди пътуване или по време на пътуване и др.. Съгласно чл. 9, бук. „б“ в случай, че потребителят има специфични потребности или изисквания, излизащи извън обхвата на предлагания пакет, по отношение на храна, настаняване, начин на предвижване и други, той трябва да ги предяви при попълване на договора за пътуване. По силата на чл. 39.5 когато пътуването е с автобус, настаняването в превозното средство се извършва според датата на записване на всеки турист, освен в случаите, когато има доплащане за фиксирани места (от 2-ри до 4-ти ред, преди или след втората врата на автобуса, първа или последна седалка). Съгласно чл. 50.2 от Общите условия към договора туроператора си запазва правото да промени превозвача с друг превозвач, при настъпване на причини, които правят невъзможно, или нецелесъобразно посочения в договора превозвач да изпълни задълженията си, като уведоми своевременно потребителя в срок от 24 часа преди датата на отпътуването. От раздел рекламации и обезщетения на Общите условия към договора се установява, че съгласно чл. 64 потребителят уведомява без необосновано забавяне туроператора за всяко несъответствие, установено при изпълнение на туристическата услуга, включена в договора за туристически пакет, като се отчитат конкретните обстоятелства за случая. По силата на чл. 71 рекламацията трябва да се направи в писмена или друга подходяща форма, включително чрез факс, електронна поща или друго техническо средство, което дава възможност то да бъде възпроизведено. Рекламацията може да бъде подадена и устно. Съгласно чл. 76 от ОУ потребителят няма право на обезщетение за претърпени вреди, когато туроператора докаже, че липсата на съответствие се дължи на: 1- потребителя; 2. Трето лице, несвързано с предоставянето на включени в договора за туристически пакет туристически услуги, и не може да се предвиди или да се продотврати; 3. Непреодолими и извънредни обстоятелства, като в тези случай туроператорът запазва правото си на разместване на елементи и промени в програмата и на действия, според конкретно възникнала ситуация с цел защита интересите на потребителите и изпълнение на договора за туристически пакет, без туроператорът да носи отговорност и да дължи неустойка за това. Уговорено е в чл. 77.1, че туроператорът не носи отговорност пред потребителя в случай на отменяне, забавяне или изменение на сроковете и условията на пътуването, които не зависят от туроператора, а именно: забавяне на самолетни полети по технически или метеорологични причини, анулация или прекъсване на пътуването по лични обстоятелства на потребителя, загуба или повреда на багажа по време на пътуването и др. От Приложение № 3 към процесния договор /л. 96 от делото/ се установява, че като предварителна информация за сключване на договор за туристически пакет е посочена като превоз: автобус- категория на средствата за превоз: 3*/ 4*, както и че точният час на отпътуване от България, номер на автобуса и телефон на представителя на туроператора се съобщават 2 дни преди отпътуването. От представената и приета по делото кореспонденция от имейла на ответното дружество се установява, че на 02.10.2024 г. то е изпратило до „Мирея Травел” ЕООД информация за отпътуването с автобус 04.10.2024 – Анталия-Белек, в която е посочено, че пътуването ще се осъществи с автобус Е2255. Представена е и разпечатка на кореспонденцията между ищеца и „Мирея Травел” ЕООД във „Вайбър“ от лист 98 до лист 108 по делото, неоспорена от ищеца, от която е видно, че два дни преди осъществяване на пътуването на ищеца са изпратени файлове, съдържащи ваучер за настаняване, застрахователна полица и информация относно пътуването. Видно е също така, че ищеца се е запознал със съдържанието й доколкото именно в следствие на това си действие е поискал да бъде качен на процесния автобус от гр. Пазарджик. От свидетелство за регистрация на МПС, се установява, че автобус с рег. № Е2255МТ, модел Сетра С 516 ХД е собственост на „Диамант травел груп“ ООД. От представения Схема на местата в автобус с рег. № Е 2255(л. 26), се установява, че за ищецът и семейството му са били определени места от 41, 42, 45, 46, 47 и 48, като един от пътуващите е сам на седалка. От представения Интербус- Книжка № 3003268 за автобус рег. № Е 2255 МТ, с маршрут на 04.10.2024 г. от София до Анталия (л. 26 и 27 по делото) се установява, че като част от пътниците посочени в списъка са и ищецът и семейството му. От Договор за транспортни услуги от 28.09.2024 г. се установява, че „А. Холидейз“ ЕООД, в качеството на възложител и „Струма 11“ ООД, в качеството на изпълнител са сключили договор, по силата на който изпълнителят се задължава да извърши превоз на пътници по маршрута: София-Анталия/Турция/- София с автобус с рег. номер Е 2255 МТ, с дата на тръгване: 04.10.2024 г. и дата на връщане: 12.10.2024 г.. От представения Лиценз № 0583 се установява, че „Струма 11“ ООД притежава лиценз за международен автобусен превоз на пътници, валиден от 01.01.2017 г. до 31.12.2026 г.. От представения Лиценз № 1064 се установява, че „А. Холидейз“ ЕООД притежава лиценз за международен автобусен превоз на пътници, валиден от 26.09.2024 г. до 25.09.2034 г.. От представената и приета по делото автотехническа експертиза се установи, че според сключеният договор между ищеца и ответника, за да се реализира пътуването е определен автобус марка -Мерцедес Бенц, модел Туризмо, с ДК № СВ 5555 ХН, произведен през 2014 г. с първа регистрация 27.05.2014 год.. Вещото лице е установило, че Автобуса е категория М 3, Клас 3 и че когато е трябвало да се извърши пътуването- 04.10.2024г.-12.10.2024г.- договореният автобус е на ремонт в Република Турция. В заключението си вещото лице излага, че изпратения от ответника автобус марка Сетра, модел С 516 ХД с ДК№ Е2255 МТ е произведен през 2014 г. с дата на първа регистрация -31.03.2014 г., категория M3, клас 3. Посочил, че дали втория автобус отговаря на автобуса от договора, трябва да се сравнят лицензионните документи за международен превоз. В проведеното на 22.07.2026 г. открито съдебно заседание, вещото лице излага, че двата автобуса са от един клас, нямат разлика в параметрите и са равностойни. Сочи, че и двата автобуса имат еднакъв лиценз за извършване на международен автобусен превоз на пътници. От разпита на свидетелката А. А. Н. се установява, че тя е водила резервацията на ищеца от самото начало до тръгването. Свидетелката излага, че комуникацията между тях била нормална до тръгването на г-н М.. Твърди, че предварително се уточняват какви са параметрите на пътуването, колко човека ще пътуват, с какъв транспорт, в коя държава, всички детайли според претенциите на клиента. Сочи, че по отношение на транспорта пита пътуващия или желаещия за резервация, с какъв транспорт иска да пътува, дали с личен или организиран, като организирания е автобусен или самолет. Излага, че в настоящия случай е бил уговорен автобусен транспорт. Сочи, че пътниците в автобуса се настаняват в него съобразно записване на резервация, като някои фирми предлагат допълнително заплащане за допълнителна седалка, за по-предни места, за поширокото място. Твърди, че ищецът не е заявявал такива претенции преди тръгването. Излага, че за автобусните програми се получава между два или три дни преди отпътуването информация за вида автобус, номера му и водача му, което обстоятелство се обяснява на лицето, което иска да купи екскурзията. Сочи, че не е обещавала на г-н М. характеристики като комфорт, място на настаняване и технически характеристики. Твърди, че няколко дни преди пътуването получила информация за транспортното средство, която веднага предала писмено на клиента заедно с документите, които били изпратени-застраховка, ваучер за настаняване и информация за пътуване. Излага, че след като изпратила документите, лично се свързала с г-н М., за да се увери дали е видял документите, и дали има нещо неясно. Сочи, че му е обяснила от къде тръгва автобуса и какъв е. Твърди, че било уговорено ищецът и семейството му да бъдат взети от бензиностанция „Шел“ – Пазарджик. Излага, че в деня на пътуването малко преди 10.00 часа ищецът бил на уговореното място, когато й се обадил и й казал, че автобусът все още не е пристигнал. Сочи, че след като се свързала с агенцията, за да видя къде се намира автобуса, уведомила ищеца, че автобусът пътува към съответната бензиностанция, да изчака като му изпратила номера на водача. Твърди, че следващото им чуване било, между 10.30-11.00 часа, когато вдигайки телефона г-н М. крещейки в истерия повтарял- „Вие ме лъжете, Вие ме лъжете“ и затворил телефона и това било последното, което чула тя от него. След предявяване на свидетелката Найденова кореспонденция от лист 98 до лист 108 по делото, последната твърди, че това е кореспонденцията между нея и г-н М., с която изпраща документите от „А. холидейз“, застраховка, ваучер и информацията за пътуването. От разпита на свидетеля Б. С. И. става ясно, че той е бил един шофьорите на автобус „Сетра“, рег. № 2255, изпълнявал курс на фирма „Belprego“, посока начална точка София, крайна точка Анталия. Свидетеля сочи, че когато пристигнали на бензиностанция Шел-Пазарджик, потърсил ищеца и семейството му и след като ги намерил ги помолил да пристъпят към автобуса. Излага, че с отварянето на багажника, ищеца, който бил видимо разстроен и емоционален, започнал да повишава тон и казал, че това не е неговия автобус, че чака автобус 5555, като отказвал да си качи багажа в автобуса. Твърди, че показал на ищеца списъка на местата и пътниците в автобуса, помолил го да си качи багажа, и да се качи да го настани. Сочи, че ищецът се размислил, успокоил се и си качил багажа. Излага, че пет минути след като тръгнал автобуса, ищецът започнал да крещи и да вика, твърдейки, че това не е неговия автобус, и че иска да слезе веднага. Твърди, че тъй като автобуса пътувал вече по магистралата и няма право да спира в аварийната лента, обяснил на ищеца, че в гр. Пловдив ще спрат за да качат и представители на тяхната агенция, като така там ще се разбират, каква е грешката. Излага, че ищецът продължил да твърди, че иска да слезе, поради което се обадил на представителка от Belprego. Сочи, че й обяснил за случващото се при което тя първо попитала- „той по собствено желание ли иска да слезе“, а той „да“, след което тя помолила той да напише писмено това. Твърди, че ищецът отказал, поради което колегата му го заснел. Излага, че спрели на автомагистралата на Шел-Пловдив, за да го свалят на регламентирано за това място, при което ищецът слезнал, а семейството му останали в автобуса. Сочи, че след като ищеца свалил багажа им се качи вътре в автобуса и започнал да крещи по семейството му да слязат. Твърди, че след като и те слезнали с него, той затворил багажника на автобуса и продължили пътя си. След предявяване на свидетеля Илиев на списък с лицата в автобуса на процесната дата намиращ се на лист 26 по делото, последния излага, че този списък прочел преди да се качи г-н М. в автобуса, че ищецът го е видял и е бил настанен съобразно него. След предявяване на свидетеля Илиев списък намиращ се на лист 27 по делото, последния сочи, че това е документ, който съпровожда пътуването, и се нарича Интер бус, за провеждане на международен превоз в страни извън Европейския съюз, и в него са посочени имената на всички пътуващи вътре в конкретния автобус, маршрута, имената на двамата водачи, номера регистрационния на автобуса и се упоменава дали самия транспорт се извършва със совалков превоз, отворени врати, затворени врати и др. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното: В разпоредбите на чл. 90 и сл. от ЗТ са предвидени хипотезите, при които туроператорът отговаря за неизпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет. Според нормата на чл. 90, ал. 1 от ЗТ туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от това, дали тези услуги се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически услуги. Съгласно чл. 90, ал. 2 от ЗТ пътуващият уведомява без необосновано забавяне туроператора за всяко несъответствие, установено при изпълнението на туристическата услуга, включена в договора за туристически пакет, като се отчитат конкретните обстоятелства за случая, а съгласно, ал. 3 от същата разпоредба, когато някоя от туристическите услуги не отговаря на предвиденото в договора за туристическия пакет, туроператорът е длъжен да отстрани несъответствието, освен когато: 1. това не е възможно, или 2. е свързано с непропорционално високи разходи предвид степента на несъответствието и стойността на засегнатите туристически услуги. В чл. 90, ал. 4 от ЗТ е предвидено, че когато туроператорът не отстрани несъответствието извън случаите по, ал. 3, т. 1 и 2, се прилага чл. 91. Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗТ пътуващият има право на подходящо намаление на цената за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет, освен ако туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия. Отделно от това намаление в цената, пътуващият има право на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на това несъответствие - чл. 91, ал. 2 от ЗТ. Законодателят е предвидил различни права на пътуващия, като от една страна той има право във всички случаи на несъответствие да получи намаление на заплатената цена на туристическия пакет, с изключение на случаите на негово виновно поведение, а от друга страна - да претендира и обезщетения за вреди в определени случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от ЗТ пътуващият има право да получи обезщетение от туроператора за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора за туристически пакет. Доколкото в ЗТ няма специфични правила освен цитираните по-горе разпоредби на чл. 90 и 91 от ЗТ, то за същата са валидни и общите правилата на чл. 79, ал. 1, предл. 2 и чл. 82 от ЗЗД. За да се приеме, че искът е основателен е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. неизпълнение на конкретни договорни задължения от страна на туроператора, което предвид чл. 90 ЗТ представлява несъответствието на туристическите услуги с договора; 2/. претърпени вреди от пътуващия, 3/. същите да се намират в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението. Не е необходимо да се установява вина на туроператора /видно от чл. 90 от ЗТ/, като е достатъчно да е налице обективно несъответствие между договорените условия на туристическия пакет и предложеното на туриста. Видно в договора е посочено, че транспортът ще се извърши с автобус от фирма превозвач- А. Холидейз ЕООД с лиценз за транспортна дейност: EU 1064, дата на тръгване- 04.10.2024 г., час- 09.30, маршрут- София- Белек- София, дата на връщане- 13.10.2024 г., дни престой- 10, № полет- няма, категория- няма, отличителни белези- СВ 5555. Следователно по делото безспорно се установява, че страните не са уговорили никакви специфични белези, които следва да притежава конкретното превозно средство. Съгласно Приложение № 3 към процесния договор като предварителна информация за сключване на договор за туристически пакет е посочена като превоз: автобускатегория на средствата за превоз: 3*/ 4*, както и че точният час на отпътуване от България, номер на автобуса и телефон на представителя на туроператора се съобщават 2 дни преди отпътуването. От изслушаната по делото съдебно- автотехническа експертиза и изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание безспорно се установи, че ответното дружество е спазило уговорките между страните, като макар и да е предоставило за превоз друг модел и марка автобус, то двата автобуса са от един клас, нямат разлика в параметрите и са равностойни. При съобразяване изслушаната експертиза и приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме, че възражението на ищеца по отношение на това, че процесния автобус не е лицензиран за международен превоз на пътници с лиценз EU1064 и не отговаря на категория М3, клас III е неоснователно. На следващо място безспорно се установява, че са налице предпоставките за приложение на чл. 50.2 от ОУ към процесния договор във вр. с чл. 76, т. 3 от ОУ към него във вр с чл. 2, бук. „г“ от ОУ, доколкото от изслушаната експертиза става, че по обективни причини, а именно извършване на ремонт на автобус СВ 5555 последният е заменен с друг, а именно процесния, като по делото се установява, че той покрива уговорките на Приложение 3 от договора, съобразно изложеното от вещото лице. При това положение следва да се приеме, че по делото не се установи пълно и главно от страна на ищеца ответното дружество да е в неизпълнение на конкретни договорни задължения, което да представлява несъответствието на предоставените туристическите услуги с договора по смисъла на разпоредбата на чл. 90 ЗТ. Ето защо само на това основание исковите претенции като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Отделно от изложеното от приетата и неоспорена като писмено доказателство разпечатка от имейл кореспонденцията между ответното дружество и третото лице помагач, се установява че на 02.10.2024 г. ответното дружество е изпратило до „Мирея Травел” ЕООД информация за отпътуването с автобус 04.10.2024 – Анталия-Белек, в която е посочено, че пътуването ще се осъществи с автобус Е2255. От събраните по делото гласните доказателства чрез разпита на свидетелката Найденова се установи, че същата е изпратила именно тази информация на ищеца чрез „Вайбър“, което обстоятелство се подкрепя и от приетата и неоспорена разпечатка на кореспонденцията между ищеца и „Мирея Травел” ЕООД във „Вайбър“ /на л. 106 от делото/. Пак от приетата кореспонденция се установява, че това е станало два дни преди началната дата на пътуването. От действията на ищеца може да се направи обоснован извод, че се е запознал с изпратените му от свидетелката Найденова файлове на „Вайбър“, съдържащи посочената в имейла от страна на ответното дружество информация относно пътуването и в частност номера на автобуса, тъй като именно след получаването им ясно е изразил желания да започнат пътуването не от определената в информация начална точка на пътуването, а от гр. Пазарджик. Не се твърди, а и не се доказва ищеца да е направил възражение срещу така определения автобус, с който е извършено пътуването по смисъла на чл. 90, ал. 2 от ЗТ в деня на узнаването, като това е станало едва в деня на отпътуването. Не се твърди и доказва да са били налице обективни пречки пред ищеца да уведоми в деня на получаването на тази информация туроператора да е налице несъответствие на туристическата услуга, включена в договора за туристически пакет, по отношение на посочения автобус по см. на чл. 90, ал. 2 от ЗТ, ако се приеме, че такова изобщо е налице, какъвто извод от събраната доказателствена съвкупност не следва. Тези съображения са валидни и по отношение на възражението по отношение на местата в автобуса, на които ищеца и семейството му е било определено да ползват в автобуса. Не се доказва в договора да е уговорено настаняването на ищеца на по- предни седалки, каквито претенция той е следва да заяви при сключването му съгласно чл. 9, бук. „б“ от ОУ, поради което възраженията му в тази насока са неоснователни. При това положение следва да се приеме, че по делото е доказано да е налице хипотезата на чл. 17.7 от процесния договор и тази на чл. 77.1 от ОУ към него, доколкото безспорно се установи, че ищеца по собствено желание и без да са налице предпоставките на чл. 90 вр. с чл. 91 ЗТ е прекратил ползването на туристическия пакет, поради което и не следва да бъде ангажирана отговорността на туроператорът. Тук е мястото да се посочи, че дори и да се приеме, че автобусът, с който ще се осъществи транспортът /с конкретно посочен регистрационен номер/ е съществена част от съдържанието на процесния договор какъвто извод не следва от уговорките в договора, то при съобразяване заключението на вещото лице и изложеното от него в съдебно заседание следва да се приеме, че ответното дружество е изпълнило задължението си по чл. 90, ал. 4 ТЗ, поради което и обезщетение по чл. 91 ЗТ не се дължи. Ето защо предявените искове като неоснователни следва да се отхвърлят изцяло. По разноските При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените от него в хода на производството разноски, а именно сумата в размер на 538,03 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и писмените доказателства за заплащането им. Така мотивиран, съдът