Решение № 851 от 3.6.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 210/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба, подадена от „А.-2003“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Б. Н., чрез пълномощника адв. В. В. от САК, срещу Решение № 41/09.03.2026г., постановено по АНД № 335/2025г. по описа на Районен съд гр. Луковит. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на потвърденото с посоченото съдебно решение Наказателно постановление № 845258-[рег. номер]/20.08.2025г., издадено от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото Изпълнителният директор на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представено е писмено становище от главен юрисконсулт Д. Х. – процесуален представител на ответника, в което са изложени аргументи за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалваното Решение № 41/09.03.2026г., постановено по АНД № 335/2025г. по описа на Районен съд гр. Луковит. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Окръжна прокуратура [населено място], редовно уведомена, не изпраща представител. Административен съд гр. Ловеч, касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр. Луковит е било Наказателно постановление № 845258-[рег. номер]/20.08.2025г., издадено от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, въз основа на АУАН № [рег. номер]/30.06.2025г., с което на касатора в настоящото производство е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 3000.00 лева на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/ за нарушение по чл. 17, ал. 1 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри /НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ/. Административнонаказателната отговорност на „А.-2003“ ООД, [ЕИК], е ангажирана за това, че при извършена проверка на 06.06.2025г. в игрална зала с адрес: [населено място], [улица], в която се организират хазартни игри с игрални автомати с непрекъснат режим на работа от „А.-2003“ ООД, [ЕИК] е било установено, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ, не е изпълнило задължението си да разполага в игралната зала с прономерован, прошнурован и подпечатан от организатора кочан с разходни касови ордери, с което е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ. Нарушението е установено при извършена проверка във връзка със спазване на нормативните изисквания, свързани с хазартни игри от В. М. П. и Д. Н. Д., и двамата работещи на длъжност „старши инспектор по приходите“ при Централно управление на НАП. За извършената проверка е бил съставен Протокол за извършена проверка в обект на организатори на хазартни игри серия АА, № 0002029 от 06.06.2025г. /л. 15/. Съставен е бил и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № [рег. номер]/30.06.2025г. от В. М. П., в присъствие на свидетелите Л. С. Ж. и Р. Г. Й., в присъствие на М. Б. Н. – управител на „А.-2003“ ООД, [ЕИК] /л. 11-13/. АУАН е подписан от М. Б. Н. – управител на „А.-2003“ ООД, [ЕИК], като в графа „обяснения и възражения“ същият е отразил, че при съставяне на акта е представил кочан с разходни ордери. С Решение № 41/09.03.2026г., постановено по АНД № 335/2025г. по описа на Районен съд гр. Луковит, е потвърдено Наказателно постановление № 845258-[рег. номер]/20.08.2025г., издадено от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите като правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по реда на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях, съдът обосновано е приел, че касаторът е извършил нарушението, за което е санкциониран. При осъщественият контрол за законосъобразност районният съд е констатирал, че както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, като АУАН е съставен от оправомощено лице по чл. 90, ал. 2 от ЗХ, а НП е издадено от компетентен орган по чл. 90, ал. 3 от ЗХ, а именно Изпълнителният директор на НАП. Съдът е приел също, че АУАН и НП съдържат изискуемите задължителни реквизити, съответно по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че са издадени в срока по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е достигнал до извод, че в административната фаза на производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на страната. Относно направеното възражение от жалбоподателя за това, че нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на нарушението, първоинстанционният съд е приел, че като дата на установяване на нарушението е посочена 06.06.2025г., като от събраните по делото доказателства, в частност от Протокол за извършена проверка серия АА № 0002029/06.06.2025г., се установява, че проверката е започнала в 22:30 часа на 06.06.2025г. и е продължила до 02:30 часа на 07.06.2025 година. Възражението за липса на датата на нарушението се поддържа и в касационната жалба. Настоящият касационен състав намира това възражение за неоснователно и напълно споделя изложените аргументи от въззивният съд. Както в АУАН, така и в НП, като дата на извършване на нарушението е посочена датата на проверката – 06.06.2025г. и правилно съдът е приел, че при проверка, обхващаща времеви период, преминаващ след полунощ, не е налице процесуално нарушение, когато нарушението е индивидуализирано чрез посочване на датата, на която е започнала проверката, доколкото същата представлява относимият момент за констатиране на нарушението. Това по никакъв начин не е ограничило или нарушило правото на защита на касатора, като същият е бил в състояние да разбере за какво конкретно деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира адекватно защитата си. Датата на нарушението е установена по несъмнен начин и съдът счита, че с посочване на датата на проверката и това, че при тази проверка е установено нарушението, е налице и посочване на дата на извършване на нарушението. Посочено е и мястото на извършване на нарушението, а именно обект – игрална зала с адрес: [населено място], [улица]. По същество съдът е приел за доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства, че в хода на извършена от служители на НАП проверка в обект: игрална зала, находяща се [населено място], [улица], в която се организират хазартни игри с игрални автомати с непрекъснат режим на работа, „А.-2003“ ООД, [ЕИК], в качеството си на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ е нарушило разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, като е събрал писмени и гласни доказателства и е направил правилен анализ на същите. В обжалваното решение съдът е посочил, с оглед приетото като доказателство по делото Удостоверение за издаден лиценз № 0000305274 от 08.05.2024г. от Изпълнителния директор на НАП, че „А.-2003“ ООД, [ЕИК] е организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ и е годен субект на нарушението. Безспорно е също, че при извършената проверка на служителите на НАП не е бил предоставен прономерован, прошнурован и подпечатан от организатора кочан с разходни касови ордери, който задължително следва да се съхранява в игралната зала. Представянето на този кочан впоследствие при съставяне на АУАН на дата 30.06.2025г. не дерогира извършеното нарушение на 06.06.2025 година. За да е налице съставомерност на нарушението по чл. 17, ал. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ е достатъчно организаторът на хазартни игри да не разполага в игралната зала, в която осъществява дейността си, с прономерован, прошнурован и подпечатан от него кочан с разходни касови ордери. Това е доказано по безспорен начин със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно доказаността на нарушението по чл. 17, ал. 1 от Наредбата, които се споделят от настоящата касационна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Съдът счита, че правилно е наложено административното наказание на основание чл. 108, ал. 1 от ЗХ, която разпоредба предвижда, че организатор на хазартни игри, който наруши общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни технически изисквания, се наказва с имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева, като наложената санкция е в предвидения минимален размер. Настоящият касационен състав споделя напълно и изложените от първоинстанционният съд аргументи за липсата на предпоставките за маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, като счита, че не са налице доказателства, които да установяват обстоятелства обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи, че нарушението е на просто извършване и не е необходимо да са настъпили реални вреди, за да е налице извършено нарушение. Обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството е било съобразено от административнонаказващият орган при определяне на размера на административното наказание. По изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно. При този изход на спора и своевременно заявеното искане от процесуалният представител на НАП за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. В тази връзка следва да се съобрази реализираното процесуално представителство пред Административен съд гр. Ловеч и това, че делото не се отличава със значителна фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лева. Предвид изложеното по-горе съдът счита, че следва да присъди на НАП юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66,47 евро (130,00 лева). С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, Ловешки административен съд, втори касационен състав