Решение № 17 от 5.2.2026 г. на Районен съд - Царево по дело № 613/2025 г.

Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на „Ди ен Трейд“ ЕООД , ЕИК 204243891, против Наказателно постановление № 22/ 29.07.2025 год. на Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което на „Ди ен Трейд“ ЕООД , ЕИК 204243891, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии, е наложено административно наказание ”имуществена санкция„ в размер на 5000,00 лв. за нарушение на чл. 11 от Закона за защитените територии, вр. параграф 7 от ПЗР на Закона за защитените територии. В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като липсват доказателства за осъществен състав на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява от управителя на дружеството. Пледира за отмяна на НП. За ответника по жалбата се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, която поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване. По делото бяха събрани писмени и устни доказателства. Разпита се актосъставителя. Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 19.03.2025 год. служители на РИОСВ, при извършена проверка в границите на ПП „Странджа“ са установили, че са реализирани различни мероприятия на територията на плаж „Бутамя“ като към датата на проверката, няма издадено съгласувателно писмо, на основание чл. 11 от Закона за защитените територии, вр. параграф 7 от ПЗР на Закона за защитените територии. При извършената проверка и констатираното нарушение, служителите на РИОСВ съставили констативен протокол. Констатираното, мотивирало актосъставителя да състави АУАН в който нарушението било точно, ясно и конкретно описано. Наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано по идентичен в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 11 от Закона за защитените територии, вр. параграф 7 от ПЗР на Закона за защитените територии и санкционирано по чл. 83, ал. 1, т. 2, предложение първо и второ от Закона за защитените територии. Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на разпитания актосъставител. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на актосъставителя, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетели и кредитира същите като истинни При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В настоящия случай въпросът за вината не може да бъде изследван, защото извършителят е търговец, правно образувание, което не може да има собствено психично отношение към деянието. Разпоредбата на чл. 11 от Закона за защитените територии регламентира, че собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии, са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а съгласно параграф 7 от ПЗР, собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Неизпълнението на тази разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗТ, където е посочено, че се наказва се с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000,00 до 10 000,00 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: ал. 1: 1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта; 2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон и ал. 2 когато дейността по ал. 1, т. 1 и 2 е строителство или разработване на площи, глобата е от 5000,00 до 50 000,00 лв. В конкретния случай, санкцията е наложена по чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ. Съда намира, че в настоящия случай, издаденото против жалбоподателя НП неправилно, а вмененото му нарушение- недоказано /тежестта на доказване в случая попада изцяло върху АНО. На първо място, никъде по делото не се установява точната дата на извършване на нарушението. Отбелязаната дата, явно сочи датата на проверката, но не и датата на извършване на нарушението- видно от НП и АУАН, вменените на дружеството дейности явно не могат да се извършат за един ден. На следващо място, още по- недоказано е и твърдяното, че именно жалбоподателя е извършил дейностите вменени му като нарушение. Не става ясно, на какви доказателства базира АНО този си извод, тъй като жалбоподателя е юридическо лице и няма как да извърши дейността. По делото няма нито едно годно доказателство, което да сочи, че именно жалбоподателя е възложил дейността на конкретно физическото лице- което обективно може да извърши сочените дейности. В тази връзка и най- накрая, но не на последно място, НП е незаконосъобразно и по отношение на вида на санкцията. Така, в цитираната в НП норма, която АНО въвежда като санкционна- нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗЗТ- е посочено, че „когато дейността по ал. 1, т. 1 и 2 е строителство или разработване на площи, глобата е от 5000,00 до 50 000,00 лв.“ т.е. законодателя предвижда единствено наказание „глоба“ респ. по този състав може да се санкционира единствено и само физическо лице, но не и търговец. В атакуваното НП е санкционирано ЮЛ и то с „имуществена санкция“ което е невъзможно по чл. 83, ал. 2 от ЗЗТ. В този ред на правните съждения, съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно, а твърдяното- че нарушението е извършено именно от жалбоподателя- за недоказано. Ето защо наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. Водим от горното и на основание чл. 85, ал. 3 от Закона за защитените територии и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът