Решение № 1410 от 8.10.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1020/2026 г.

Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК. Производството е образувано по касационна жалба на „Максима България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от управителя Скирмантас Невидомскис и по пълномощие от юрисконсулт С. Т., срещу решение № 58 от 14.05.2026 г. постановено по АНД № 272 по описа за 2025 г. на Районен съд – Костинброд, с което е потвърдено НП № 007922/10.10.2025 г. издадено от гл. директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите(КЗП). Твърди се, че дадената от наказващия орган правна квалификация на деянието е неправилна. Навеждат се оплаквания, относно неправилна преценка на съда и наличие на нарушение на чл. 40 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) касаещо съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) в отсъствие на нарушителя без надлежна покана. Подчертава, че нарушението е първо по вид за дружеството, че в конкретния случай липсват вредни последици, както и че е налице маловажен случай на нарушение. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на другата страна. Ответникът – главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба. Софийска Окръжна прокуратура, редовно уведомени, не изпращат представител и не правят искане за конституиране като страна по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията по чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН. Административен съд – София - област, като обсъди изложените в жалбата оплаквания, доводите и възраженията на страните и след като извърши служебна проверка валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Предмет на касационна проверка е решение № 58 от 14.05.2026 г. постановено по АНД № 272 по описа за 2025 г. на Районен съд – Костинброд, с което е потвърдено НП № 007922/10.10.2025 г. издадено от гл. директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите(КЗП). Съдът е приел следната фактическа обстановка: при извършена проверка на 25.04.2025 г. в обект магазин „Т – Маркет“, находящ се в [населено място], [улица]стопанисвано от дружеството „Максима България“ ЕООД е установено, че търговецът „Максима България“ ЕООД не е спазил изискванията на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно да обозначи едновременно продажната цена и цената за единица мярка (разфасовка) на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20 ал. 1 от ЗЗП. С потвърденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на „Максима България“ ЕООД за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл. 200 от същия закон е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. За да постанови решението си, въззивният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че НП и АУАН са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Достигнал е до обоснован извод, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Приел е, че административнонаказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма-чл. 200 ЗЗП. В заключение, решаваният съд е счел, че наложеното наказание „Имуществена санкция“ по реда на чл. 200 ЗЗП / от 300 до 3000 лева / е в справедлив размер от 500.00 / петстотин / лева, предвид тежестта на нарушението, липсата на вредни последици и обстоятелството, че е първо такова за нарушителя. Посочил е, че това е малко над минималния предвиден размер на наказанието за нарушение по чл. 20 ЗЗП към датата на извършване на нарушението. Достигнал е до извод за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Мотивирайки се така съдът е потвърдил процесното наказателно постановление. Административният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество, правилно. Съображенията за това са следните: Напълно неоснователни са оплакванията на касатора за неправилна преценка на районния съд, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решаващите мотиви на първата съдебна инстанция за липса на такива нарушения са обосновани от обстоятелствата и доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП. Касационната инстанция намира за необходимо да допълни, че напълно несъстоятелни са изложените в жалбата твърдения, че санкционираното дружество не е било надлежно поканено за съставяне на АУАН. Видно от съставения констативен протокол № К-2767707/25.04.2025 г. е, че по време на извършената проверка е присъствал представител на жалбоподателя – управител на проверявания обект, на който констативният протокол е връчен срещу подпис. На последната страница на същия се съдържа разпореждане на длъжностното лице, което го е съставило и което впоследствие е актосъставител. Видно от съдържанието на текста е, че е наредено на дружеството, да изпрати свой представител на посочени място, дата и час за съставяне на АУАН / на 12.05.2025г. в 10.00 ч./. На следващо място следва да се посочи, че дружеството е уведомено за втори път чрез електронна поща с писмо с изх. № Ц-03-3589/09.06.2025 г. да се яви за съставяне и връчване на АУАН на 13.06.2025 г. в 10 ч. При тези обстоятелства, всички възражения, че санкционираното дружество не е било надлежно поканено да присъства чрез свой представител на съставянето на АУАН, са напълно неоснователни. Не е налице опорочаване на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Анализът на събраните доказателства, разглеждани в тяхната съвкупност обосновава като единствено възможен и логичен извод този, че съставеният акт за установяване на административно нарушение е съставен от компетентни органи, съдържа всички изискуеми реквизити, съставен е при правилно приложение на материалния закон и представлява годно основа за издаване на законосъобразно наказателно постановление. Неоснователно е и оплакването по отношение неправилното посочване на разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗЗП. Наличието на стоки без изрично предварително фиксиране на нейната продажна цена води до дезинформираност на потребителя относно съществен елемент - цената на изложените за продажба стоки и осъществява състава на нарушението по чл. 20 ал.1 от ЗЗП, съгласно, която разпоредба търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин, като в случая търговецът е предлагал „Пилешко филе пан“, опаковано във опаковки с различни разфасовки, като е поставен етикет от производител върху опаковката с обявена информация за производител, дистрибутор, състав, съществени характеристики, грамаж и цена за килограм, но няма обявена цена за единица мярка /разфасовка/ от търговеца. Нарушените задължения представляват абсолютно неспазване на предписанието към търговците досежно начина, по който следва да изпълнят общото си задължение по чл. 4 ЗЗП - да предоставят на потребителя, преди придобиването на стоката, подходяща информация, в т.ч. за цената като съществен компонент от двустранното правоотношение, позволяваща му да направи своя избор. Цената е сред ръководните определящи критерии при свободното информирано и субективно право на избор на стоката, поради което в Раздел IV законът въвежда система от изрично регламентирани изисквания за недвусмислено, лесно разбираемо, ясно и четливо изписване на цената, което да не въвежда потребителя в заблуждение. Нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството са обективно съставомерни по чл. 20 ал. 1 ЗЗП и не са налице специфики, които да отличават обществената им опасност от типичната за административните нарушения по този текст, правейки го неутрално за предвидената като съответстваща в чл. 200 ЗЗП административнонаказателна отговорност. Следва да се отчете и видът на обществените отношения, които се защитават от ЗЗП, а именно информираността на потребителите за цените на стоките, които са съществен момент в структурата и йерархията на мотивите при селекцията и избора преди тяхното закупуване. ЗЗП охранява интересите на обществото и в конкретния случай нарушението на чл. 20 ал.1 ЗЗП не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Предвид гореизложеното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно, на основание чл.221 ал.2 от АПК. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касация се следват разноски, но такива не са претендирани поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд - София област, II-ри касационен състав