Решение № 1487 от 15.7.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 569/2025 г.

Производството е чл. 145 и сл.от Раздел I на Глава десета на АПК във връзка с чл. 53а т.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Настоящото дело е образувано по жалба на М. Х. [жк], и А. Г. Г. - и двамата с адрес: гр. Търговище, [улица], вх.*, действащи чрез процесуалния си пълномощник адв. В. Ф. от АК – Русе със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 7, против действие на Началника на СГКК – Търговище, изразяващо се в извършено на основание чл. 53а т.3 ЗКИР изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Търговище, одобрени от изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър със Заповед № РД-18-18/17.06.2005г., по заявление на Д. Х. И. с вх. №01-514382 от 03.11.2020 г., състоящо се в нанасяне на кадастралната карта на нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор №73626.506.531.1.3 и с вписан собственик на новия самостоятелен обект в кадастралния регистър/КР/ Д. Х. И. /считано от 10.04.2024 г. с имена: Д. Р. М./. Оспорващите считат, че органът неправилно е приложил материалния закон, доколкото административното производство е следвало да се проведе по реда на чл. 54 от ЗКИР за допълване или поправяне на непълноти и грешки, а всъщност е приложена процедурата по чл. 53а, т. 3 от ЗКИР за нанасяне на нови самостоятелни обекти в сгради/СОС/. Подкрепят този довод с твърдението, че нанесеният като нов СОС е съществувал преди влизането в сила на КККР на 26.07.2005 г., одобрени със Заповед № РД-18-18 от 17.06.2005 г. на ИД на АГКК, обнародвана в ДВ бр. 61 от 26.07.2005 г., и няма данни заявителят да е обжалвал тази заповед. Изтъкват, че е налице несъответствие между архитектурното заснемане на обекта, според което входът му е на източната част от жилищната сграда, и описанието му в нотариалните актове за продажба, според което входът на имота е ситуиран в северната част от жилищна сграда. Визират допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не били получили уведомление по реда на чл. 26 от АПК за подаденото заявление, с което органът ги лишил от възможностите, установени с чл.34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, да прегледат документите по преписката, образувана по повод на заявлението, да изразят становище по събраните доказателства и по предявените искания, както и да направят искания и възражения. Считат, че са допуснати особено съществени нарушения на закона при извършване на оспореното изменение на КККР, което водело до неговата нищожност. Предвид изложените доводи, оспорващите молят за обявяване нищожност на оспореното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Търговище, одобрени от Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър със Заповед № РД-18-18/17.06.2005г., по заявление на Д. Х. И. с вх. №01-514382 от 03.11.2020 г., състоящо се в нанасяне на кадастралната карта на нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор №73626.506.531.1.3 с вписан собственик на новия самостоятелен обект в КР Д. Х. И. /считано от 10.04.2024 г. с имена: Д. Р. М./, и евентуално за отмяната му като незаконосъобразно. Претендират присъждане на съдебни разноски. В проведените открити съдебни заседания жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват, но се представляват от процесуалния им пълномощник адв. В. Ф. от АК - Русе, който поддържа жалбата на наведените в същата основания, както и направената претенция за присъждане на разноски, представяйки списък на разноските с приложени към същия доказателства за реалното им извършване. В предоставения от съда срок оспорващата страна е депозирала писмена защита, в която категорично поддържа становището си, че нанесеният от ответника СОС не се явява нов по смисъла на чл. 53а т.3 ЗКИР, тъй като е съществувал към датата на одобряване на КККР, поради което това правно основание не е било приложимо, а се касае реално за хипотезата на чл. 54 ЗКИР, която не е била приложена в случая. Наред с това твърди недоказана идентичност между обекта по нотариалния акт, посочен като основание за извършеното процесно изменение на КККР, и самия нанесен в КККР самостоятелен обект в сграда. При това положение и в изпълнение на чл. 17, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според оспорващата страна, ответният орган е бил длъжен с особена прецизност да установи въз основа на кои граници по документа за собственост и въз основа на кои измервания на място определя очертанията на процесния СОС. Съответствието между описания в нотариалния акт имот и на насения в КККР СОС не само не било доказано от органа, но и било установено несъответствие между тях от експертното заключение по делото. Ето защо жалбоподателите считат, че липсата на доказана идентичност между обекта по нотариалния акт и нанесения СОС, както и неспазването на нормативния ред за определяне на неговите граници и очертания, представляват самостоятелно основание за прогласяване нищожността/отмяната на оспореното изменение. Искането си за обявяване нищожност на оспорения административен акт оспорващата страна мотивира с факта, че административният орган е извършил действието по изменение на КККР без да е разполагал с правомощие за извършване на изменение по реда на чл. 53а т.3 ЗКИР, т.е. налице е била липса на законовите предпоставки за възникване на упражненото правомощие, поради което извършеното действие или издаденият акт са тежко опорочени и не са годни да породят предвидените от закона правни последици. Прави възражение за прекомерност на претенцията на заинтересованата страна Е. Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение поради липса на проявена активност по събиране на доказателства. Ответникът по жалбата – Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява в проведените по делото открити съдебни заседания. От същия към датата на първото съдебно заседание е депозиран писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и счита, че не е налице визираната нищожност на оспорения акт. Според ответника в случая е била приложима именно процедурата по чл. 53а т.3 ЗКИР, която касаела и СОС, и била приложима не само за нови обекти, а при разделяне, съединяване, заличаване, промяна на граници. Посочва, че в случая е нанесен обект при спазване правилата на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Според ответната страна не е допуснато грубо нарушение на закона, обуславящо нищожност на акта, като липсват и основания за отмяната му. Поради изложените доводи моли за отхвърляне на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение, при наличие на основания за уважаване на претенцията ѝ за разноски, предвид това, че делото не представлява фактическа и правна сложност. С писмо вх.№86/12.01.2026г./л.126/ ответникът е конкретизирал, че оспореното понастоящем изменение е извършено на 27.11.2020г. на основание чл. 53а т.3 ЗКИР и се състои в нанасяне на СОС като жалбоподателите не са уведомявани за същото. Заинтересованата страна Е. Ш. Р. от гр. Търговище, редовно призована, се явява лично и с процесуалния си пълномощник адв. С. Г. от АК – Бургас, като оспорват жалбата и молят за отхвърлянето ѝ. Според тази страна в случая била приложима точно процедурата по чл. 53а т.3 ЗКИР, която касаела не само сгради, но и СОС, като липсвали ограничения за прилагането ѝ само по отношение на нови обекти. Посочва, че в случая е нанесен СОС при спазване правилата на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Намира за неоснователен довода в жалбата, отнасящ се до входа на СОС. Като счита, че са спазени изискванията на АПК по отношение на издаването на акта и не е допуснато грубо нарушение на същите, заинтересованата страна счита, че не е налице нищожност на оспорения акт, като липсват и основания за отмяната му. Заявява, че прави възражение за прекомерност на претендирания от оспорващите адвокатски хонорар. Заинтересованата страна В. Л. И. от гр. Търговище, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и заявява, че не няма да изрази становище по жалбата. Заинтересованите страни М. Д. П. и М. В. Л. – двете от гр. Търговище, редовно призовани, не се явяват, не се представляват в съдебно заседание и от същите не е изразено писмено становище по делото. С Определение №248/10.02.2026г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Жалбата е подадена срещу действие по изменение на КККР, извършено без издадена писмена заповед по реда на чл. 54а т.3 ЗКИР. По правния си характер изменението в КККР представлява изразено с действие /когато се записват данни/ или бездействие /когато не се записват данни/ волеизявление на административен орган, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на отделни граждани или организации, което попада в легалното определение на чл. 21 ал.1 АПК и е индивидуален административен акт. Предвид направеното с жалбата искане за обявяване нищожност на оспорения административен акт съдът приема, че съгласно чл. 149 ал.5 АПК такова оспорване може да се прави без ограничение във времето. Съобразно конституционния принцип, регламентиран в чл. 120 ал.2 КРБ, и предвид липсата на изрична законова забрана за оспорване на актове от типа на обжалвания, както и при наличие на правен интерес от такова оспорване, жалбата е допустима. Освен това следва да се посочи, че съгласно влязлата в сила след започване на настоящото съдебно производство нова норма на чл. 51 ал.3 ЗКИР (обн.в ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026г.), измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри и отказите за тяхното извършване подлежат на обжалване по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Оспорващите лица са вписани в КР като съсобственици на друг СОС в същата сграда, в която се намира СОС, чието обособяване е оспорено, като наред с това са и съсобственици на 2/3 идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, в която се намират тези СОС, поради което същите се явяват заинтересовани лица по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР и имат правен интерес от направеното оспорване. Във връзка с направеното в жалбата евентуално искане за отмяна на оспорения акт следва да се посочи, че жалбата е депозирана директно в съда като е изпратена по електронен път чрез ССЕВ на 08.12.2025г. По административната преписка няма данни оспорващите да са уведомени от органа за извършеното изменение на КК и КР като изрично в писмо вх.№86/12.01.2026г./л.126/органът е отговорил, че същите не са уведомени за направеното изменение, при което по отношение на тях не е започнал да тече законния 14-дневен срок за обжалване преди деня на подаване на жалбата. Ето защо оспорването е допустимо като подадено при спазване на законните срокове от лица, имащи правен интерес от същото. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност: Административното производство е започнало по подадено от лицето Д. Р. М. чрез упълномощеното лице П. Д. заявление вх.№01-514382-03.11.2020г. до АГКК за услуги от КККР, с което е заявено издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /Стара услуга/, Сграда 73626.506.531.1 нанасяне на СОС. Към заявлението са приложени CAD файл – 2 бр., Документ проект PROEKT.pdf и DEKLARACIA.pdf. Приложеният към заявлението проект за изменение на КККР за обект: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.506.531, гр.Търговище СОС :73626.506.531.1.3, е изготвен от „Геопойнт – Г.“ЕООД през м.ноември 2020г. От материалите по същия /Обяснителна записка, Геодезическа снимка, Архитектурно заснемане, Схема на самостоятелния обект, Кадастрален регистър на недвижимите имоти, Схема на етажите, Копие на документ за собственост, Цифров модел в CAD 4,02/ следва, че възложител на проекта е Д. Х. И., който според посочените данни е лицето заявител Д. Р. М. /справка на л.231-обр.стр./. Възложеният на изпълнителя проект е с обхват и цел: нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.506.531.1, гр.Търговище,[улица]. Като основание на изменението е посочено : Нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.506.531.1 по искане на собственика, съгласно документа, доказващ правата на собственост на възложителя : Нотариален акт № 96 от 08.08.2005 г., издаден от Районен съд - гр.Търговище, регистър: 4780,том: IX, дело: 1953. Изпълнението на проекта се е състояло в направено геодезическо заснемане, изготвена една схема на сутеренен етаж като размерите на самостоятелния обект са взети от предоставено от възложителя архитектурно заснемане. Приложени са схема от 03.11.2020г. и схема - проект за изменение на КК, в които самостоятелният обект в сграда е отразен с проектен идентификатор №73626.506.531.1.3 с предназначение: жилище, апартамент, и собственик Д. Х. И.. Със същия идентификатор този СОС е предложен за вписване в КР. По преписката е приложен нотариален акт №173 том XII рег.№6225 дело №365/2005г. на нотариус №317 от НК, вписан под вх.рег.№4780 от 08.08.2005г., акт №96, том IX, дело 1953/2005г. на СВп – гр.Търговище, с който Д. Х. И. е закупил от Е. М. И. и В. Л. И. недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, [улица], а именно: две стаи и коридор до тях със самостоятелен вход от сутеренен етаж в северната част от жилищна сграда на калкан, построена в дворно място с площ 305 кв.м., за което е отреден УПИ XI-252 в кв.94 по плана на града. С протокол от 21.10.2020г. след замерване на място и направени изчисления оценителят инж.Д.Д. е определила застроената площ на две стаи и коридор в сутеренен етаж на жилищна сграда с идентификатор 73626.506.531.1 в ПИ с идентификатор 73626.506.531 с адрес: гр.Търговище, [улица], по горепосочения нотариален акт, в размер на 37.55 кв.м. На основание чл. 55, ал. 3 от ЗКИР и след извършена проверка на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, и приложените към него документи, внесен с вх. № 01-514382-03.11.2020 г., началникът на СГКК – Търговище инж.Р. М. е издала и подписала с цифров сертификат Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-286680-13.11.2020 г.и нанасяне на самостоятелен обект в сграда с проектен идентификатор 73626.506.531.1.3. В същото е удостоверено, че проектът и документите към него отговарят на изискванията по чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, и на чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри., както и че Проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, внесен с вх. № 01-514382-03.11.2020 г. е приет. В удостоверението е посочено, че Проектът може да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 53а, т. 3 от ЗКИР. Удостоверението е издадено на лицето Д. Х. И., на когото е указано, че за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри следва да подаде заявление, ако такова не е подадено с проекта за изменение. Със заявление Вх. № 01-533343-13.11.2020г. Д. Х. И. е заявил до СГКК – Търговище извършването на следните услуги: 1) Нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта, за обекти: Сграда 73626.506.531 в гр, Търговище, п.к. 7700, [улица], вид собств.частна, функц. предн. Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 1, брой самост.обекти 2, застроена площ 140 кв. м. 2) Нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) За обекти: Сграда 73626.506.531.1 гр. Търговище, п.к. 7700, [улица], вид собств.частна, функц. предн. Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 1, брой самост.обекти 2, застроена площ 140 кв.м. 3) Издаване на схема на самостоятелен обект. Приложената на л.338 и л.454 от делото схема № 15-1112988-27.11.2020г. на самостоятелен обект в сграда идентификатор 73626.506.531.1.3, издадена от СГКК – Търговище, отразява извършеното нанасяне в КККР на град Търговище на СОС с идентификатор 73626.506.531.1.3 и с предназначение : жилище, апартамент, с площ 37.55 кв.м. и вписан собственик Д. Х. И.. Около месец след това е издадена схема №15-1187867/23.12.2020г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №73626.506.531.1.3 на СГКК-гр.Търговище/л.337 от делото/, която е представена по нотариалното дело, по което е издаден нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №135 том III peг. №3266 дело №383 от 2020г. по описа на Нотариус № 223 при Нотариалната камара. С последния продавачът Д. Х. И. е продал на Е. Ш. Р./заинтересована страна по делото/ собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Търговище, с административен адрес: гр.Търговище, [улица], ет.-1, а именно: самостоятелен обект в сграда – жилище - апартамент, състоящ се от две стаи и коридор до тях със самостоятелен вход от сутеренен етаж в северната част от жилищна сграда на калкан със застроена площ от 37.55 кв.м., който самостоятелен обект по схема е с идентификатор №73626.506.531.1.3 в сграда с идентификатор №73626.506.531.1, построена в поземлен имот с идентификатор №73626.506.531 по кадастралната карта на гр. Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 г. на ИД на АГКК - гр. Търговище. За издаването на този нотариален акт продавачът се е легитимирал като собственик на продавания имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №173, том XII. peг.№6225, дело №365 от 2005г. по описа нотариус №317 при Нотариалната камара, с който Д. Х. И. е закупил от Е. М. И. и В. Л. И. собствения им недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, [улица], а именно: две стаи и коридор до тях със самостоятелен вход от сутеренен етаж в северната част от жилищна сграда на калкан, построена в дворно място с площ от 305 кв.м., за което е отреден УПИ XI-252 с площ от 309 кв.м. с неуредени сметки по регулация в квартал 94 по плана на града. За издаването на този нотариален акт е била депозирана Скица №У0101811 от 24.06.2004г. на общ. Търговище, презаверена на 18.07.2005г. В този случай продавачите са се легитимирали като собственици на продавания имот с нот. акт с вх. peг. № 3788, акт №16, том XI дело № 2207 от 2004г. по регистъра на Служба по вписванията – Търговище. Последният нотариален акт, приложен на л.168 от настоящото дело, е с №137 том V рег.№5296 дело №393 от 18.08.2004г. на нотариус №317 при Нотариалната камара и със същия Е. М. И. е закупила от В. Д. И. недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, а именно: две стаи и коридор до тях със самостоятелен вход от сутеренен етаж в северната част от жилищна сграда на калкан, построена в дворно място с площ от 305 кв.м., за което е отреден Урегулиран поземлен имот XI - 253 с площ от 309 кв.м., с неуредени сметки по регулация, в квартал № 94 по плана на града. С нотариален акт №33 том I per.№ 234 дело №12 от 22.01.2020 г. по описа на нотариус, вписан под №771 в НК, Е. М. И. е продала на жалбоподателите А. Г. Г. и М. Х. К. 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 73626.506.531 с площ от 308 кв.м. по кадастралната карта на гр. Търговище, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване номер по предходен план : 501025200, заедно с построения в поземления имот СОС с идентификатор 73626.506.531.1.2 със застроена площ 59.52 кв.м. с адрес гр. Търговище, [улица]вх.* ет.1, с предназначение на СОС : жилище, апартамент на ет.1 в сграда с идентификатор № 73626.506.531.1. Видно от приложената на л.433 от делото Заповед №18-13001-11.12.2019г.на началника на СГКК – Търговище на основание чл. 54 ал. 4, във връзка с чл. 54 ал. 1 и чл. 51 ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр. Търговище състоящо се в: Нанасяне на нови обекти в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.506.531.1.1: площ по документ: 0 кв.м., няма данни за собственост; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.506.531.1.2: площ по документ: 59.52 кв. м., собственост на В. Д. И.. Същото е направено по заявление на Е. М. И.. Така към 03.11.2020г. в КР на гр. Търговище/л.441/ са вписани 3 бр. СОС с предназначение жилище, апартамент, в сграда с идентификатор 73626.506.531.1, а именно : СОС с идентификатор 73626.506.531.1.1: площ по документ: 0 кв.м., няма данни за собственост, СОС идентификатор 73626.506.531.1.2: площ по документ: 59.520 кв.м., собственост на н-ци на В. Д. И., и СОС идентификатор 73626.506.531.1.3: площ по документ: 37.550 кв.м., собственост на Д. Х. И.. С Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-7664-15.01.2021 г., подписано от началника на СГКК – Търговище, е приет проект за промяна границите на СОС с идентификатор 73626.506.531.1.2 като е посочено, че същият може да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 53а, т. 3 от ЗКИР. В издадената схема № 15-43319-17.01.2023г.на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.506.531.1.2 като собственици са записани жалбоподателите по настоящото дело. В скица № 15-77553-25.01.2023 г. на поземлен имот с идентификатор 73626.506.531/л.498/е отразено, че като собственици на същия в КРНИ са вписани : А. Г. Г. - ид. част 1/3, площ 308 кв. м. от правото на собственост; М. Х. К.-ид. част 1/3, площ 308 кв. м от правото на собственост; В. Л. И. и наследници на В. Д. И. без данни за идеални части. В проведеното на 15.06.2026г. съдебно заседание заинтересованата страна В. И. е отговорил на поставени от оспорващата страна по реда на чл. 176 ал.1 ГПК във вр.с чл. 144 АПК въпроси като посочва, че към момента, в който жалбоподателите са закупили имота си в процесната сграда вече е имало изградена стена, преграждаща коридора в сутерена и разделяща имота – предмет на сделката от останалата част на сутерена. КККР на гр. Търговище са одобрени със Заповед № РД-18-18 от 17.06.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, обнародвана в ДВ бр. 61 от 26.07.2005 г., която е подлежала на обжалване в 30-дневен срок от обнародването ѝ. Според постъпилото писмо от началника на СГКК – Търговище, вх.№1793/02.06.2026г., в СГКК – Търговище не е постъпвала жалба от Д. Р. М./Д. Х. И./срещу тази заповед. С оглед този факт и предвид посоченото в цитираната заповед, че същата влиза в сила след изтичане на срока за обжалването ѝ за обектите, които не са засегнати от подадени до съда жалби, досежно процесната сграда КККР са влезли в сила на 26.08.2005г. По делото е допусната и извършена съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът приема за компетентно изготвено и обстойно мотивирано. Проследявайки в исторически план документите за извършени сделки по отношение на жилищната сграда, в която се намира процесният обект, вещото лице е установило, че сградата е построена в периода 1959г. като многофамилна сграда с четири еднакви жилища, като процесният обект е обособен за самостоятелен още при сключване на сделката по нотариален акт № 137,т. 5, peг. № 5296, д. 393/2004г. от 18.08.2004г. с вход от общото стълбище и с обща тоалетна с жилището на етажа. Според вещото лице този обект е имал вход откъм общото стълбище, но същият е бил зазидан впоследствие и към настоящия момент има един вход откъм [улица]като вратата е отворена на мястото на съществуващ прозорец и не е предвиждана с проект. Съобразно даденото в нотариален акт № 137,т. 5, per. № 5296, д. 393/2004г. от 18.08.2004г. описание на процесния имот самостоятелният му вход е следвало да бъде през общото стълбище и вратата към него на североизточната стена на сграда 73626.506.531.1. В заключението е посочено, че в приложеното по делото архитектурно заснемане, изготвено на 21.10.2020г. от инж. Д. Д., със сигнатурата за врата е нанесен отвор на югоизточната външна стена, където при огледа действително съществувала врата, но с грешен размер по височина -120 см., и нямало съответствие на входната врата към този СОС по архитектурното заснемане със самостоятелния вход от сутеренен етаж в северната част от жилищната сграда на калкан, описана в нотариалните актове от 2004г и 2005г. В заключение експертът е установил, че нито една от промените в разпределението на жилището на ниво Сутерен (идентично с това на 1 етаж при построяването на сградата) - изграждане на коридор за сметка на вътрешната откъм стълбището стая; промяна предназначението на салон и кухня в мазе и зазиждане на един от прозорците му; отделяне на дял от него като самостоятелен обект - във вид на доброволна делба; зазиждане на вратата от коридора към общото стълбище; просичане на врата към улицата под съществуващ прозорец и външно стълбище; изграждане на самостоятелна тоалетна в този дял, отделно от общата - не са направени с необходимите за тези промени строителни книжа и строителни разрешения като този факт е потвърден в Писмо на Главен архитект на Община Търговище с изх. № РД - 02-3672/ 11.05.26г., приложено към експертното заключение. Наред с това вещото лице е посочило, че и трите чертежа, озаглавени „Архитектурно заснимане", чрез които са подадени документи за самостоятелни обекти СОС 73626.506.531.1.2 и СОС 73626.506.531.1.3 в СГКК, не са изпълнени от архитекти, които биха съобразили функционалността на обектите и описанието в нотариалните актове. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи: Предвид същността на оспореното действие на началника на СГКК – Търговище, изразяващо се в извършено на основание чл. 53а т.3 ЗКИР изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Търговище и състоящо се в нанасяне на кадастралната карта на нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор №73626.506.531.1.3 с вписан собственик на новия самостоятелен обект в кадастралния регистър/КР/, е налице хипотезата на изразено с действие волеизявление на административен орган, което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 АПК. От разпоредбите на глава шеста от ЗКИР следва, че компетентен да извършва тези действия е началникът на СГКК. Съгласно действалата към момента на извършване на обжалваното действие редакция на нормата на чл. 51 ал.2 ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В настоящият случай удостоверението за приемане на проекта за изменение на КККР, състоящо се в нанасяне на СОС, е подписано от началника на СГКК – Търговище. Ето защо съдът приема, че актът е постановен от материално и териториално компетентен административен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК. Относно отменителните основания по чл. 146 т.2-4 АПК и релевираните доводи за нищожност на оспорения акт съдът съобрази следното: Съгласно законовата дефиниция по чл. 2 ал.1 от ЗКИР кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Нормата на чл. 2 ал.2 т.1 ЗКИР предвижда, че кадастърът обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти. Според чл. 2 ал.3 ЗКИР тези данни се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри. Към момента на извършване на оспореното действие разпоредбата на чл. 51 ал.1 ЗКИР е съдържала следната регламентация (редакция, доп. - ДВ, бр. 44 от 2019 г.) : кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Според цитираната норма, хипотезата на чл. 51 ал.1 т.1 ЗКИР обхваща случаите на всички изменения в обекти, включително обособяване на нови самостоятелни обекти, които са настъпили след влизане в сила на кадастралната карта и не са били налице към този момент. Досежно втората хипотеза на изменение на КККР действалата към момента на извършване на оспореното действие редакция на дефинитивната норма на §1 т.16 от ДР към ЗКИР е определяла понятието "непълноти или грешки" като несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Законовото определение сочи, че тези несъответствия следва да са съществували още към момента на одобряване на КККР, но поради неточното отразяване на фактическото положение на имотите в кадастралната карта е допусната непълнота или грешка. Относно третата хипотеза на изменение на КККР според действалата към момента на извършване на оспореното действие редакция на дефинитивната норма на §1 т.9 от ДР към ЗКИР, "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. За отстраняване на непълноти и грешки законодателят е уредил процедура, разписана в чл. 54 ЗКИР, за отстраняване на явна фактическа грешка е налице процедура по чл. 53б ЗКИР, а за извършени след одобряване на КК изменения в имотите, вкл. създаването на нови имоти, е приложима процедурата по чл.53а ЗКИР. От изложеното дотук следва, че разграничителния критерий между процедурите по чл. 53а ЗКИР и чл. 54 ЗКИР е времевият момент на обособяване на обекта, който ще се нанася. В случаите по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР непълнотата или грешката в КККР, чието отстраняване се цели с изменението, следва да съществува към датата на одобряване на първоначалната кадастрална карта за съответната територия, докато нанасянето на нов обект по чл. 53а, т. 3 от ЗКИР предполага, че същият е възникнал след този момент. Двете основания обуславят и различна процедура за изменение на КККР, а именно - непълнотата или грешката се допълва или поправя съгласно чл. 54 от ЗКИР със заповед на началника на СГКК, докато нанасянето на нова сграда по чл. 53а, т. 3 от ЗКИР се извършва без издаването на такава заповед. В изложения смисъл са Решение № 11739 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2025 г., II о., Решение № 11528 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5283/2024 г., II о., Решение №993/07.02.2025г. по адм.д.№7747/2024г., II о. на ВАС. В настоящия казус ответният административен орган, извършил оспореното изменение на КККР, се е позовал на правното основание по чл. 53а т.3 ЗКИР, чиято редакция, действаща към онзи момент, е предвиждала следното : измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл.52 и 53, както и при нанасяне на нови, както и разделяне, съединяване или заличаване на съществуващи сгради или самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура. Следователно, за да се приложи процедурата по чл. 53а т.3 ЗКИР следва обектът да е нов и да е възникнал като такъв след одобряване на кадастралната карта на съответната територия. По смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗКИР "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище са одобрени със Заповед № РД-18-18 от 17.06.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, обнародвана в ДВ бр. 61 от 26.07.2005 г., която за процесната сграда е влязла в сила на 26.08.2005г./предвид липсата на данни за обжалването ѝ/. От събраните по настоящото дело доказателства /нотариални актове и заключение на СТЕ/ следва, че още на 18.08.2004г. обектът – предмет на нанасяне с оспореното действие, е съществувал като самостоятелен, т.е. имал е самостоятелно функционално предназначение и е бил обект на собственост. Същият е бил самостоятелен предмет на прехвърлителна сделка по нотариален акт №137 том V рег.№5296 дело №393 от 18.08.2004г. на нотариус №317 при Нотариалната камара, а впоследствие и на покупко – продажба по нотариален акт №173, том XII. peг.№6225, дело №365 от 08.08.2005г. по описа нотариус №317 при Нотариалната камара, като и в двата нотариални акта е описан по идентичен начин. Едва след втория нотариален акт, по силата на който собственик на имота става Д. Х. И., са предприети от последния действия по заявяване нанасянето му като СОС в КККР на гр. Търговище. При положение, че преди одобряване на кадастралната карта на града имотът е съществувал и е бил обособен като самостоятелен такъв със собственик, различен от собствениците на останалата част от сградата, в която се намира, съобразно гореобсъдената правна уредба означава, че приложима в случая е процедурата по чл. 51 ал.1 т.2 във вр. с чл. 54 ЗКИР – за отстраняване на непълноти или грешки. В конкретния казус е налице непълнота, тъй като реално съществуващ като предмет на правни сделки имот към момента на одобряване на кадастралната карта е липсвал в същата. Не е налице хипотеза на извършено тепърва разделяне на една сграда на отделни обекти, което би предполагало участие на всички съсобственици в процедурата по чл. 53а т.3 ЗКИР. Разделянето и обособяването на процесният имот е станало на един много по – ранен етап чрез договор за доброволна делба от 13.06.1989г., чрез който северната част от жилищната сграда, състояща се от две стаи и мазе на сутеренния етаж и три стаи на първия етаж с общо стълбище, обща тоалетна и таван, са предоставени в дял на единия от съделителите, а впоследствие през 2004г. част от този дял - две стаи и коридор на сутеренен етаж със самостоятелен вход от сутеренен етаж в северната част, е продадена не като идеални части, а като реална част от сградата на друго лице, което я продава на Д. Х. И., инициирал процедурата пред СГКК. Предвид изложеното съдът счита, че е приложена неотносима законова процедура, а това е свързано и с неспазване на предвидената в закона форма на акта, с който следва да се извърши изменението в КККР. Съгласно чл. 54 ал.4 ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Докато приложената в случая процедура по чл. 53а ЗКИР не изисква издаване на заповед. Прилагането на различна от приложимата в случая процедура е довело и до допускане на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като при неспазване на чл. 26 АПК останалите собственици на СОС в сградата и съсобственици на идеални части от дворното място, в което същата е построена, не са били уведомени за започване на административното производство, приключило с оспорения административен акт. При това положение тези лица, които са страни в настоящия съдебен процес, са били лишени от законовата възможност да преглеждат преписката, да правят бележки, да изразят становище по събраните доказателства. При упражняване на тези права е било възможно да се установи, че е налице спор за материално право между страните, а това обстоятелство е пречка за реализиране на процедурата по отстраняване на непълнота съгласно чл. 54 ал.2 ЗКИР до решаване на спора по съдебен ред. Събраните по делото доказателства и налични данни сочат, че между жалбоподателите и заинтересованите страни по настоящото дело през 2021г. е образувано гражданско дело №1359/2021г. по описа на РСТ с правно основание на иска по чл. 32 ал.2 ЗС, през 2022г. е образувано гражданско дело №1273/2022г. по описа на РСТ с правно основание на иска по чл. 109 ЗС, а през 2023г. е образувано гражданско дело №1602/2023г. по описа на РСТ с правно основание на иска чл. 26 ал.1 ЗЗД – всички, отнасящи се до процесния имот. Изложените данни водят до извода, че при разглеждане на подаденото до него заявление за извършване на изменение в КККР на гр. Търговище ответният административен орган е приложил неправилно предоставената му от закона компетентност като е издал административния си акт при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила/приложена процедура по чл. 53а т.3 ЗКИР, която не следва да бъде приложена в конкретния случай, налагащ прилагане на процедурата по чл. 54 ЗКИР/, а това е довело и до нарушение на изискванията за форма/липсва издадена писмена заповед/ и нарушаване на материалния закон/допуснато е изменение на КККР при липса на материалноправните предпоставки за това/. Отделен е въпросът и за установеното несъответствие между описанието на нанесения имот в архитектурното заснемане, приложено към приетия и одобрен от СГКК – Търговище проект при извършване на процесното изменение на КК, и описанието му в нотариалните актове за разпоредителните сделки с този имот, вкл. нотариалния акт, с който заявителят на изменението на КК се е легитимирал като собственик. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове, но според правната теория и съдебната практика безспорен критерий за нищожен административен акт е издаденият такъв от некомпетентен орган, като наред с това е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е и административният акт, който разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например липсата на форма или липсата на волеизявление. Теорията и съдебната практика приемат като основание за материалноправна нищожност толкова тежък порок, който се изразява в изначална липса на каквото и да е законово основание или пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В конкретния случай органът е провел административното производство изцяло по реда на чл. 53а т.3 ЗКИР като в случай на наличие на това фактическо и правно основание, процедурата би била проведена законосъобразно при спазване на предвидената в закона форма на акта и в съответствие с материалния закон. Установяването от съда на фактически обстоятелства, водещи до извода за прилагане на друга процедура – тази по чл. 54 ЗКИР, съответно води и до необходимостта от прилагане на съответните изисквания за форма на акта и приложение на материалния закон. Следователно в случая не са допуснати толкова тежки като интензитет нарушения, които да обосноват нищожност на оспорения административен акт и да го превърнат в „правно нищо“. Ето защо настоящият състав намира, че са налице отменителните основания по чл. 146 т.2, т.3 и т.4 АПК, водещи до отмяна на обжалвания административен акт. Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – уважаване на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК, съгласно която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая оспорващата страна е претендирала разноски, описани в депозиран списък на разноските с общ размер 1365.52 евро. Посочените в списъка отделни суми за разноски са реално сторени като по делото са налице доказателства за извършването им. Във връзка с направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от оспорващите адвокатско възнаграждение съдът прецени, че заплатеното първоначално адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева/639.11 евро/ се равнява абсолютно на предвидения в чл. 8 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по ЗКИР, каквото е настоящото. А претендираното адвокатско възнаграждение за представителство по проведеното трето по ред съдебно заседание по делото има своето правно основание в чл. 7 ал.9 от цитираната наредба, според който при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Такъв е размерът, договорен и платен между оспорващите и техния пълномощник, видно от приложения на л.662 договор за правна защита и съдействие. При това положение направеното от ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Ето защо учреждението, към което принадлежи ответният административен орган - АГКК – гр. София, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателите сумата в размер на 1365.52 евро, представляваща направени съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172 ал.2 предл.второ АПК съдът