Решение № 2608 от 27.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9348/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД „••”, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: ••, с която против П. О. Р., ЕГН ••••••••••, адрес: ••, е предявен иск за заплащането на сумата от 6668,56 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за платено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: На 17.06.2020 г., около 13.00 ч., в гр. Варна, при движение по ул. „Академик Андрей Сахаров“, на път с предимство, л.а. „Мерцедес Б 250“ с рег. № •• е ударен на пресечката с ул. „Тодор Пенев“, от излизащия от същата улица, без да спре на задължителния знак „Б-2“, л.а. „Ауди А5“ с рег. № В ••, при нарушение на правилата за движение по ЗДвП. Твърди се, че при възникналия пътен инцидент са нанесени материални вреди на л.а. „Мерцедес Б 250“ с рег.№ ••, както и неимуществени вреди на водача на същото превозно средство - М. А. В.. След произшествието, водачът на увреждащия л.а. „Ауди“ напуска мястото на ПТП, въпреки, че съгласно закона е задължен да остане и да окаже съдействие за установяване на нанесените вреди. Във връзка с ПТП са съставени Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № •• г. и Протокол за ПТ № •• г. от органите на МВР, в които е отразено обстоятелството за напускане на мястото на ПТП. На водача на л.а. „Ауди А5“ с рег.№ •• е издадено Наказателно постановление № •• г., връчено на 29.12.2021 г. и влязло в сила на 13.01.2022 г. Ищецът сочи, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на л.а. „Ауди А5“ с рег. № •• - П. О. Р., който не е спазил разпоредбите на Закона за движение по пътищата, като не е спрял на знак „Б2“. Същият е нарушил законовите разпоредби, като е напуснал мястото на ПТП. Към датата на ПТП, за лек автомобил „Ауди А5“ с рег № •• е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука“ с № ••, сключена със „ЗАД ••“ АД, със срок на действие от 24.10.2019 г. до 23.10.2020 г. В резултат на пътния инцидент, в „ЗАД ••“ АД е подадено Заявление за изплащане на обезщетение на увредения автомобил „Мерцедес Б 250“ с рег.№ ••. Образувана е преписка по щета № •• и са съставени Доклади по щета от 25.08.2020 г. и от 22.07.2020 г. За увредения л.а. „Мерцедес Б 250“ с рег.№ •• е заплатена сума, в общ размер на 2529,96 лева с плащания на 28.08.2020 г. и на 23.07.2020 г., представляваща застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева. Сочи се, че основанието за ангажиране на договорната отговорност на „ЗАД ••“ е настъпилото застрахователно събитие, виновно причинено от водача на л.а. „Ауди А5“ с рег. № В ••, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗАД ••“ АД. В резултат на пътния инцидент, в „ЗАД ••“, в качеството му на дружество, обезпечаващо застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука“, е предявена доброволна претенция с искане за обезщетяване на нанесените неимуществени вреди, болки и страдания, както и свързаните с тях имуществени вреди на водача на увредения автомобил - М. А. В.. Въз основа на искането, в „ЗАД ••“ АД е образувана ликвидационна преписка по щета № ••, като застрахователната експертна комисия на дружеството е счела искането да основателно и е определила рамките дъжимото обезщетение, утвърдено с Решение на Правен съвет на дружеството от 10.08.2020 г. - Протокол № •• г. Управителният съвет на дружеството, с Протокол № •• г. е взето Решение за изплащане на обезщетение на М. В.. След провеждане на преговори между страните, на 18.09.2020 г. е постигнато споразумение между дружеството - застраховател и М. В., с което се уреждат отношенията им по отношение на щета № ••. На основание на споразумението, на 07.10.2020 г., ищецът изплаща на пострадалото лице сума в размер на 4138,59 лева, с включени ликвидационни разноски по щетата в размер на 10,00 лева. В исковата молба се сочи, че общият размер на заплатеното от застрахователя обезщетение е в размер на 6668,56 лева за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от описаното ПТП. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „••“ е настъпилото застрахователно събитие, виновно причинено от водач на лек автомобил, застрахован в дружеството със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Изплатеното обезщетение не е възстановено от делинквента. В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Възразява срещу твърдението, че е управлявал увреждащия автомобил. Заявява, че няколко дни преди инцидента от 17.06.2020 г., автомобилът е бил обект на престъпно посегателство - разбито е било задното му стъкло и са били откраднати движими вещи - златни ценности, слънчеви очила, включително и резервния ключ за автомобила, за което П. Р. надлежно бил сигнализирал компетентните органи и е било образувано ДП № •• г. по описа на II РУ ОД на МВР Варна. Местоположението на автомобила е било неизвестно от момента, в който Р. го бил паркирал пред дома си няколко дни по-рано до намирането му в късния следобед на 17.06.2020 г., през което време неизвестно лице го било управлявало, съответно било причинило соченото от ищеца ПТП. Твърди, че за неустановен период от време, след 14.06.2020 г. автомобилът е бил с неизвестно за Р. местоположение и извън неговата фактическа власт, а за това, че е бил управляван от друго лице ответникът е разбрал от посещението на полицията. Заедно с полицейски екип, в полицейски бус, той е локализирал автомобила в кв. „Левски“, в късния следобед на 17.06.2020 г. Не оспорва твърдението, че П. Р. е положил подпис върху АУАН, след като още същия ден екип на полицията го е засякъл пред жилището му, но заявява, че това е било сторено под натиска на полицаите с уверението, че най-бързо „ще се разминат нещата само с глоба“, ако подпише подадените му документи. Намира, че полагането на подписи под двата документа не може да се приеме като признание на неизгоден за него факт. Оспорва валидността на застрахователното правоотношение, с плащането на обезщетението, по което ищецът претендира да е придобил регресни права срещу ответника. Твърди, че към датата на застрахователното събитие - 17.06.2020 г., процесната застраховка е била прекратена на основание чл. 368, ал. 2, т. 3 КТ, поради неплащане на втора и трета разсрочени вноски, т.е. застрахователното обезщетение е недължимо платено на пострадалия. Заявява, че тъй като не е участвал в процесното ПТП, а автомобилът е бил обект на престъпление по чл. 346 НК, не може да се ангажира с категорично становище дали и как се е случило произшествието, но за нуждите на процесуалната си защита твърди, че неизвестният водач на л.а. „Ауди А5“ не е виновен за настъпването на ПТП. Оспорва сочения с исковата молба, механизъм на ПТП и участието на автомобила му в него. Намира, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения представлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК има материална доказателствена сила единствено относно възприетите лично и непосредствено от длъжностното лице факти, а в случая съставителят на Протокола е пристигнал след настъпването на произшествието и установените от него обстоятелства са единствено разположението на л.а. „Мерцедес“ и причинените вреди, но не и механизмът, по който то се е осъществило в предходен момент. Намира, че не става ясно как е установено, че именно л.а. „Ауди А5“ с рег.№ •• е станал причина за ПТП, след като се твърди, че същият е напуснал местопроизшествието, т.е. не е бил възприет пряко от длъжностните лица. На следващо място, в Протокола за ПТП, за час на произшествието е посочен 15:10 ч., докато в АУАН за час на извършване на деянието е отразен - 17:58 ч. Заявява, че разликата от 2:30 ч., в хипотеза на ПТП с напуснал и впоследствие установен участник, е изключително много време. Сочи, че за доказателствената стойност на съставените от полицията документи, както и за тяхната процесуална надеждност, е красноречив фактът, че АУАН е съставен и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно, че водачът не носи контролния талон от СУМПС, което намира, че представлява тотален нонсенс, след като същевременно водачът бил напуснал местопроизшествието. Оспорва пораждането на регресно право в полза на ищцовото дружество да получи от ответника платеното на пострадалия застрахователно обезщетение, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, като твърди, че посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата не е било задължително по закон. В резултат на ПТП е имало само материални щети и не е имало видимо пострадали лица, за което намира, че свидетелства обстоятелство, че съставеният от полицията документ е Протокол за ПТП - приложение № 2, а не Протокол за ПТП с пострадали лица – приложение № 1. Поради това намира за невярно твърдението на ищеца, че водачът е имал законово задължение да остане на място „с цел оказване на помощ и изясняване на случая“. Изрично заявява, че не оспорва претърпените от лицето М. А. В. имуществени и неимуществени вреди, съответно не оспорва размерите на платените от застрахователя на пострадалото лице обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. При горните доводи настоява за отхвърляне на иска. Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното: На 24.10.2019 г., между страните по делото е сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука, обективиран в застрахователна полица №BG/11/11/••. По силата на сключения договор, за времето от 15:00 ч. на 24.10.2019 г. до 23:59 ч. на 23.10.2020 г., застрахователят е поел задължението да покрие отговорността на застрахования, за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство (Ауди А5, без регистрация), за които вреди застрахованите отговарят, съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Видно от подписания добавък №1/24.10.2019 г. към застрахователния договор, регистрационният номер на автомобила по застраховката се променя, като същият става ••. Добавъкът е валиден за срока от 00:00 ч. на 25.10.2019 г. до 24:00 ч. на 23.10.2020 г. От приобщените по делото протокол за ПТП №1721249 и констативен протокол с пострадали лица, съставени на 17.06.2020 г., от служители при СПП – ОДМВР – Варна, се установява, че на същата дата - 17.06.2020 г., около 15,10 ч. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Тодор Р. Пенев“ и ул. „Академик Андрей Сахаров“, настъпва пътно произшествие между управлявания от П. О. Р., л.а. „Ауди А5“ с рег. №•• (участник 1) и л.а. „Мерцедес Б 250“ с рег. №••, с водач М. А. В. (участник 2). Съгласно съставените протоколи, съдържащи и схема на ПТП, участник №1 не спазва пътен знак „Б-2“ от ЗДвП и блъска участник №2, след което напуска произшествието. На двата автомобила, между които възниква произшествието са нанесени материални щети. По отношение на водача М. В. е отразена информация за контузия на междупрешленните дискове, радикулопатия. В протоколите, съставени от служителите на Сектор „Пътна полиция“, е отразено, че към 17.06.2020 г., по отношение на всеки от автомобилите, участващи в пътното произшествие е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като за П. Р., тя е при „••“ АД, а за М. В. – в „Лев Инс“ АД. На датата на произшествието, в присъствието на двама свидетели – М. А. В. и Г. П. Г., на ответника П. О. Р. е съставен АУАН № GA ••/17.06.2020 г., за допуснати нарушения на чл.6, т.1, чл.123, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Административният акт е подписан от ответника без възражения, като по делото не са налице данни, че същият се е възползвал от правото да даде допълнителни обяснения или да направи възражения, в указания му срок. С наказателно постановление №••/22.07.2020 г. на началник група към СПП – ОДМВР – Варна, упълномощен със заповед №•• г., за допуснати нарушения чл.6, т.1, чл.123, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, е наложена глоба в общ размер на 410 лв. и същият е лишен от право да управлява МПС, за срок от 1 месец. Наказателното постановление е връчено на водача, на 29.12.2021 г., като същото е в сила от 13.01.2022 г. По искане на М. А. В. – собственик на л.а. „Мерцедес Б 250“ с рег. №••, за нанесените материални щети, е образувана преписка по щета №•• и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2519,96 лв. За неимуществените вреди, е образувана преписка по щета № ••, като е изплатено обезщетение в размер на 4128,59 лв., след сключване на споразумение между застрахователя и увреденото лице, от дата 18.09.2020 г. По всяка от щетите е начислена и сумата от 10 лв., представляваща ликвидационни разноски. Изплащането на определеното обезщетение за имуществени вреди е извършено с два банкови превода – от 23.07.2020 г., за сумата от 2009,88 лв. и от 28.08.2020 г. – за сумата от 510,08 лв., а обезщетението за неимуществени вреди, в размер на 4128,59 лв. е изплатено на дата 07.10.2020 г. – обстоятелства, които се установяват от приложените към исковата молба, 3 бр. преводни нареждания за кредитен превод. От приобщените материали по ДП №•• г., по описа на Второ РУ – Варна, се установява, че наказателното производство е образувано на 14.06.2020 г., на основание чл.212, ал.2 НПК, с извършване на първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие. Същото се води за това, че чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, са отнети чужди движими вещи – 1 бр. калъф за очила и сумата от 4000 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да се присвоят – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 НК. В хода на досъдебното производство са извършени действия с участието на П. Р., като от същите не се установява, от автомобила да са били отнети други вещи освен аксеосоара за очила и паричната сума. По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на призованите свидетели – М. А. В. и Г. П. Г.. В показанията си св. М. В. заявява, че през 2020 г. е била участник в пътно произшествие, като при движение по ул. „Академик Андрей Сахаров“, в посока Grand Mall, е била ударена отдясно, от лек автомобил, който излизайки от странична улица, не спрял на знак „Стоп“. Сочи, че вследствие на удара, тя е била буквално пометена, като управляваният от нея автомобил, се завъртял. Били се струпали много хора, които не очаквали тя да успее да излезе от превозното средство. Сблъсъкът бил много силен, като регистрационният номер на другия автомобил бил останал на пътя. Водачът на другото превозно средство бил изчезнал, като бил напуснал местопроизшествието. След като пристигнал полицейски екип, служителите тествали св. В., били извършили необходимите действия, като около 4-5 часа били издирвали другия водач. Въпреки, че няма конкретни спомени за състоянието на последния, заявява, че в претенцията си към ищеца, тя била посочила, че той бил във видимо неадекватно състояние, като отразеното в документа отговаряло на установеното от нея, към датата на произшествието. Твърди, че дълго време след инцидента продължава да търпи последиците от него, тъй като се страхува докато шофира, дори, когато е на път с предимство. Потвърждава, че на 18.09.2020 г. е подписала споразумение със ЗАД „••“. В показанията си св. Г. П. Г. сочи, че той е съставил п ротокол за ПТП №721249/17.06.2020 г., като документът е подписан от него и от неговия колега, с когото посетили местопроизшествието. Няма ясни спомени за пътния инцидент. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.500, ал.1, т.3 КЗ вр. чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ЗЗД. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му. На основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от виновния водач, когато той е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В процесния случай, ангажирането на отговорността на причинителя на вредата е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество; заплащане от страна на ищеца на сумата, която застрахователното дружество твърди, че е заплатило за репариране на вредите, деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие. Съгласно нормата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като в общия случай, за успешно провеждане на иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане е необходимо да се установи противоправност на извършеното деяние, претърпените имуществени вреди и пряката причинна връзка между поведението на ответника, и увреждането. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да установи въведените правоизключващи възражения. С отговора на исковата молба ответникът заявява, че не оспорва претърпените от М. А. В. имуществени и неимуществени вреди, както и размерите на платените от застрахователя на пострадалото лице обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, поради което съдът не дължи произнасяне по преклудираните му възражения относно настъпилия вредоносен резултат и определения от ищеца, паричен еквивалент на вредите, въведени след изтичане на срока по чл.131 ГПК. Въведеното от ответника възражение за липса на сключен договор, между страните по делото, доколкото не е била изплатена дължимата застрахователна премия, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 368, ал.2, т.2 КЗ, при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователят може да извърши едно от следните действия: да намали застрахователната сума по договора, съответно на частта от неплатената премия, да измени условията по договора или да прекрати договора. Касае се за право на застрахователя, а не за автоматично прекратяване на облигационна връзка, още повече, че законодателят е предвидил повече от една хипотеза за последиците от неизпълнение на паричното задължение. След посещение на местопроизшествието, в съставените протоколи – за ПТП и за ПТП с пострадали лица, полицейските служители са отразили обстоятелството, че по отношение на управлявания от ответника автомобил, е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В случай, че управляваният от ответника автомобил, е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, водачът неминуемо е щял да понесе административно наказание и за това нарушение, доколкото на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, в редакцията, валидна към датата на произшествието, автомобилът подлежи на дерегистрация, а на основание чл.171, т.1, б. „е“ ЗДвП, СУМПС на водача подлежи на временно отнемане. Възражението на ответника, че полицаите не били присъствали на инцидента и не били негови свидетели, поради което отразените обстоятелства в съставените протоколи не следвало да се възприемат като отговарящи на действителността, е неоснователно. Протоколите на СПП- Варна представляват официални свидетелстващи документи, съставени са от длъжностни лица, в кръга на службата им, поради което същите се ползват с материална доказателствена сила, относно удостоверените в тях факти, в т.ч. и касателно частта относно обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за ПТП. Приемане на противното означава да се отрече изобщо възможността на полицейски служител да състави протокол за установени обстоятелства след настъпило пътно произшествие, тъй като вероятността служител на СПП да предвиди възникването на ПТП, да се подготви за личното възприемане на всички факти, условия и обстоятелства, за да може достоверно да ги отрази в протокол, е близка до нулева. Твърдението, че автомобилът на ответника удобно е бил отнет от неговото владение в периода от 14.06.2020 г. до 17.06.2020 г., остана недоказано. В материалите по ДП №•• г. по описа на Второ РУ – Варна, пр.пр. № •• г. по описа на ВРП, липсват каквито и да е данни, че при взломяване на автомобила е бил отнет резервен ключ за него или самото превозно средство да е било с неизвестно местонахождение за ответника, в периода от 14.06.2020 г. до 17.06.2020 г. Нещо повече, на 16.06.2020 г. е бил проведен разпит на П. О. Р., в хода на който той не е изложил каквито и да е данни, че автомобилът му е бил отнет и той не знае къде се намира. Парадоксално и противоречащо на нормалната житейска логика би било твърдение, че пострадалият от престъпление може да даде показания за отнетите му калъфка за очила и парична сума, от лек автомобил, но за изчезването на същия този лек автомобил, от който са били отнети вещите, да не спомене нито дума. Твърденията, че от автомобила са били отнети „златни ценности, слънчеви очила“, както и че ответникът бил локализирал автомобила, в късния следобед на 17.06.2020 г., заедно с полицейски екип в полицейски бус, са креативни, но далеч от достоверни. По делото не са налице каквито и да е данни, че л.а. „Ауди А5“ с рег. №•• (и/или ключът за него) е бил обект на престъпление, както и че същият е бил отнет от владението на ответника и той не е знаел какво е местонахождението му, в периода от 14.06.2020 г. до датата на процесното ПТП – 17.06.2020 г. Ответникът е управлявал автомобила, при възникване на пътния инцидент, поради което и неговата отговорност следва да бъде ангажирана. Следва да се посочи, че съставеният АУАН е подписан без каквито и да е възражения от нарушителя, а издаденото наказателно постановление не е било обжалвано. Доводът, че П. Р. е подписал връчения му АУАН „под натиска на полицаите с уверението, че най-бързо ще се разминат нещата само с глоба“, е любопитен, доколкото за извършените нарушения, предвиденото наказание е глоба, а не по-тежко наказание, от което нарушителят би могъл да се спаси като подпише доброволно съставения документ. При горните доводи, съдът намира, че наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав е установено по безспорен начин. В процесния случай, правото на суброгиралия се застраховател да предяви регресната си претенция против виновния водач произтича от закона, а не от застрахователно правоотношение, поради което, както и с оглед установеното по делото, съдът намира предявения иск за доказан по основание. Ответникът не възразява срещу размера на обезщетението, определен от застрахователя, в т.ч. и начислените ликвидационни разноски, поради което искът се явява основателен и следва да се уважи изцяло. В полза на ищеца се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2025 г. до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се следват разноските сторени по делото, в общ размер на 526,74 евро, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ••, CECBBGSF, „Централна кооперативна банка“ АД - клон София Водим от горното, съдът