Решение № 1399 от 18.5.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 219/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба с вх. № 1323/23.03.2026 г., подадена от Р. Н. С.; с адрес гр. Русе, ул. •••, срещу Решение № 19/11.03.2026 г. на упълномощено длъжностно лице от Община Русе, с което е постановен частичен отказ за предоставяне на обществена информация. Решението се обжалва като незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с целта на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от С., който иска от съда да отмени обжалвания административен акт в частта, в която е отказано предоставяне на информация относно стойността на договорите и изплатените суми и да задължи Община Русе да му предостави исканата информация като претендира разноски. Ответникът – директор на дирекция „Административно обслужване“ - длъжностно лице по ЗДОИ съгласно Заповед № РД-01-2059/04.07.2025 г. на кмета на Община Русе, редовно уведомен, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен представител – старши юрисконсулт Е. Х., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, иска от съда да отхвърли същата, претендира юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с право и интерес от обжалването. Жалбоподателят е адресат на акт, който подлежи на съдебен контрол. По същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С. З. с вх. № ЗДИ-19/19.02.2026 г., Р. Н. С. е сезирал кмета на Община Русе за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ по следните въпроси:

„1. Пълна справка за всички изплатени суми от Община Русе към медии (печатни, електронни, онлайн, радио и телевизионни), включително по договори, обществени поръчки, информационно обслужване, реклама, кампании или други форми на медийно партньорство.

2. Пълна справка за всички изплатени суми към медии от общинските търговски и нетърговски дружества, в които Община Русе е едноличен собственик на капитала или има дялово участие.

3. Копия или подробен опис на всички сключени договори с медии за посочения период, съдържащ най-малко: наименование на изпълнителя, предмет на договора, срок, дата на сключване, обща стойност и източник на финансиране.

4. Обобщена таблица (ако е налична), систематизираща горната информация.“

Посочено е в заявлението, че информацията следва да бъде представена в електронен, машинно четим формат. Заявителят С. е посочил още, че е налице надделяващ обществен интерес и позоваването на търговска тайна по чл. 17 от ЗДОИ е несъстоятелно. Направено е позоваване на чл. 7 от ЗДОИ. Категорично е заявено, че мълчалив или изричен отказ ще бъдат обжалвани по съдебен ред.

Със Заповед № РД-01-2059/04.07.2025 г. кметът на Община Русе, на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 44, ал. 1 , т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е определил длъжностни лица, които да изпълняват неговите правомощията по Закона за достъп до обществена информация, включително да вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. На първо място в тази заповед е посочен Е. С. М. - директор дирекция „Административно обслужване“ при Община Русе.

Компетентното длъжностно лице е уведомило заявителя С. с писмо с изх. № ЗДИ-19/2/23.02.2026 г., че поисканата информация се отнася до трети лица, съгласието на които е необходимо за предоставянето й. В тази връзка, на основание чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, С. е уведомен за удължаване на срока за предоставяне на достъп до информацията за достъп с 14 дни.

Във връзка с постъпилото заявление от С., длъжностното лице по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е изпратило писмо с изх. № 30-591-6/23.02.2026 г. до следните общински дружества (с копие до заявителя) „Общински пазари” ЕООД;

„Диагностично консултативен център 1 - Русе” ЕООД; „Център по дентална медицина 1 - Русе” ЕООД; „Медицински център 1 - Русе” ЕООД; „Център за психично здраве - Русе” ЕООД; „Комплексен онкологичен център - Русе” ЕООД; „Специализирана болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявалия д-р Д. Граматиков - Русе” ЕООД; „Общински транспорт Русе” ЕАД. В писмото е посочено, че на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ се изпраща заявлението на С., като сезираните дружества следва да отговорят на заявителя по начина и формата, посочени от него в приложеното заявление (справка за предоставяне/закупуване на медийни и рекламни услуги), в 14-дневен срок от получаване на писмото.

Посоченото длъжностно лице е изпратило и писмо с изх. № ЗДИ-19-3/ 23.02.2026 г. до следните медии: „Фокус медия“ ЕООД; „Бряг медиа груп“ ЕООД; “Про нюз България” АД (24 часа); „Уебграунд груп” АД (Актуално.ком); „Акцент.бг“ ЕООД; „Дума прес“ ЕООД; “Рекламна агенция Дарик” ЕООД; Институт за стратегии и анализи ЕООД (Епицентър.бг); “КИС” ООД; “Тийм Т консулт” ЕООД (Новината.бг); ЕТ „Кипа - К. Трифонова“ (РусеИнфо); „Русе медиа“ ЕООД; Пресгрупа „Утро” ЕООД; „Фрог нюз“ ЕООД; "Хермес медия груп“; “Анонс медиа груп” ЕООД; „Дир.бг” АД и “Май фай” АД. В писмото е описана информацията, до която С. иска достъп. На основание чл. 31, ал. 2 на ЗДОИ длъжностното лице е посочило, че се иска съгласието на съответната медия в 5-дневен срок от получаване на съобщението, респективно несъгласието, като следва същите да са в писмена форма.

Юридическите лица, до които е изпратено заявлението на С. може да се обобщят в две групи, както следва:

1. Общински дружества:

1.1. Общински дружества, които са предоставили отговор: в хронологичен порядък са получени следните отговори от:

1.1.1. „Общински пазари“ ЕООД – с писмо с изх. № 30/23.02.2026 г. управителят на дружеството е отказал предоставяне на търсената информация като е посочил, че средствата, изразходвани от дружеството за реклама и обяви са средства за търговски цели, те не са собствени средства на Община Русе, нито са получени по програми или проекти, свързани с общинския или националния бюджет, нито са средства на Европейския съюз.

1.1.2. „Медицински център 1 Русе“ ЕООД – с писмо от 23.02.2026 г. управителят на дружеството е информирал С., че медицинският център няма поръчки и договори за медийни/рекламни услуги; няма практика да ползва такива и не планира да ползва такива. Отговорът е изпратен директно до жалбоподателя и е наличен единствено като приложение към жалбата.

1.1.3. Специализирана болница за активно лечение за пневмофтизиатрични заболявания „Д-р Димитър Граматиков - Русе“ ЕООД – с писмо с изх. № 94/ 24.02.2026 г. управителят на лечебното заведение е уведомил жалбоподателя, че последното не е закупувало и няма сключени договори за медийни и рекламни услуги.

1.1.4. „Комплексен онкологичен център – Русе“ ЕООД – управителят на лечебното заведение е постановил Решение № РД-34/27.02.2026 г., с което е предоставил пълен достъп до търсената от С. информация като е посочил цените на услугите, заплатени на „Пресгрупа Утро“ ЕООД; „БТВ медия груп“ ЕАД и „Нова броадкастинг груп“ ЕООД. Предоставена е информация за сключените договори с „БТВ медия груп“ ЕАД и „Нова броадкастинг груп“ ЕООД. Изрично е посочено, че източникът на финансиране на тези услуги са собствени средства от дейността на дружеството. С писмо с изх. № 157/27.02.2026 г. решението е изпратено по електронна поща до С..

1.1.5. „Диагностично - консултативен център - 1 - Русе“ ЕООД - управителят на лечебното заведение е постановил Решение № РД-34/27.02.2026 г., с което е предоставил пълен достъп до търсената от С. информация като е посочил, че за определения от жалбоподателя период няма извършени плащания към медии и няма сключени договори с медии. С писмо с изх. № 84/02.03.2026 г. решението е изпратено по електронна поща до С..

1.1.6 „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД - управителят на дружеството е постановил Решение № 30/04.03.2026 г., с което е предоставил пълен достъп до търсената от С. информация като е посочил цените на услугите, заплатени на „Пресгрупа Утро“ ЕООД и „Български пощи“ ЕАД. Изрично е посочено, че дружеството няма сключени договори с медии. С писмо с изх. № 165/04.03.2026 г. решението е изпратено по електронна поща до С..

1.1.7. „Център по дентална медицина 1 Русе“ ЕООД – с писмо с изх. № 11/ 30.05.2026 г. (техническа грешка при изписване на датата) управителят на дружеството е предоставил исканата информация на С. относно сключени договори за медийни и рекламни услуги с „Инфокол“ ООД; ЕТ „Кипа - К. Трифонова“; ЕТ „ЕК Ауто – Е. Иванов“ и „Бряг медия груп“ ЕООД, като са посочени и изплатените суми по години и контрагенти. Посочено е още, че заплатените средства за получените услуги са изцяло собствени на дружеството.

1.2. Общински дружества, които не са предоставили отговор – това е само „Общински транспорт Русе“ ЕАД.

2. Дружества, предоставящи медийни и рекламни услуги:

2.1. Дружества, които са предоставили отговор: в хронологичен порядък са получени следните отговори от:

2.1.1. „Акцент.бг“ ЕООД – с имейл от 23.02.2026 г. (с вх. № ЗДИ-19/4/23.02.2026 г.) Р. Н. е заявил следното: „Здравейте, Позицията ми е една и съща и при предното писане и желание на различни хора с неясни мотиви да се информират за нещо, което е практика в цялата страна. И Ви моля, намерете начин да обясните на питащите страни, че няма всеки месец да отговаряме на всеки "заинтересован". Поздрави! ... и се казвам Р. Н.“

2.1.2. „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД (Епицентър.бг) е изпратило имейл на 23.02.2026 г. (с вх. № ЗДИ-19/5/23.02.2026 г.), в който е посочено, че не желаят публично оповестяване на сумата по договора им за 2025/2026 г. с Община Русе.

2.1.3. ЕТ „Кипа – К. Трифонова“ (РусеИнфо) е изпратил имейл на 24.02.2026 г. (с вх. № ЗДИ-19/6/23.02.2026 г.), в който е посочено, че изразяват несъгласие да се предостави информация относно сключените договори.

2.1.4. „Русе медиа“ ЕООД е изпратило на 24.02.2026 г. писмо (с вх. № ЗДИ-19/7/ 24.02.2026 г.), с което отказват предоставяне на достъп до исканата от С. информация.

2.1.5. „Фокус медия“ ЕООД с имейл на 24.02.2026 г. (с вх. № ЗДИ-19/8/2026 г.) е заявило отказ за предоставяне на информация относно сключените с дружеството договори за медийно и информационно обслужване.

2.1.6. „Пресгрупа Утро“ ЕООД с писмо изх. № 10/24.02.2026 г. (с вх. № ЗДИ-19/10/24.02.2026 г.) изразява несъгласие за предоставяне на търсената информация.

2.1.7. „КИС“ ООД (Национална телевизия „КИС 13“) с имейл и писмо от 24.02.2026 г. (с вх. № ЗДИ-19/12/24.02.2026 г.) изразява на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ категорично несъгласие да бъде предоставено копие от договора на дружеството с Община Русе, както и стойността на възнаграждението за предоставяне на договорената услуга.

2.1.8. „Дума прес“ ЕООД с писмо с изх. № 21-10/25.02.2026 г. (с вх. № ЗДИ-19/13/25.02.2026 г.) е заявило на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ отказ от предоставяне на търсената информация.

2.1.9. „Бряг медия груп“ ЕООД с имейл на 26.02.2026 г. (с вх. № ЗДИ-19/14/ 26.02.2026 г.) не дава съгласие да предоставяне на търсената от заявителя информация.

2.1.10. „Про нюз България“ АД с писмо с изх. № нечетлив/04.03.2026 г. (с вх. № ЗДИ-19/18/05.03.2026 г.) е изразило несъгласие да бъде предоставена каквато и да е информация във връзка с или по повод посочените договори, както и наличието/липсата на такива. Сочи се, че предоставянето на подобна информация съществено би засегнало интересите на дружеството и то без да са налице легитимни цели, налагащи предоставянето на същата.

2.1.11. „Рекламна агенция Дарик /РАД/“ ООД с имейл от 12.03.2026 г. (с вх. № ЗДИ-19/20/12.03.2026 г.) е заявило, че не дава съгласие за предоставяне на копие от договора с Община Русе, както и на информация относно стойността на възнаграждението.

2.1.12. „Хермес медия груп“ ЕООД с имейл от 12.03.2026 г. (с вх. № ЗДИ-19/21/12.03.2026 г.) посочва, че „Във връзка с Ваше запитване по повод постъпило заявление за достъп до обществена информация с вх. № ЗДИ-78/25.07.2025 г., "Хермес Медия Груп" ЕООД възразява срещу предоставянето на копие от договора, сключен с Община Русе, както и срещу разкриването на стойността на възнаграждението. На основание чл. 17, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, считаме, че исканите данни представляват търговска тайна, засягаща пряко нашите търговски интереси. Категорично не сме съгласни тази информация да бъде предоставяна на трети лица.“

2.2. Дружества, които не са предоставили отговор: „Уебграунд груп“ АД (Актуално.ком); „Тийм Т консулт“ ЕООД (Новината.бг); „Фрог тюз“ ЕООД; „Анонс медия груп“ ЕООД; „Дир.бг“ АД и „Май фай“ АД.

Във връзка със сезиращото заявление, определеното длъжностно лице се е произнесло с Решение № 19/11.03.2026 г., с което частично е уважил искането на С.. По т. 1 от заявлението, в решението е посочено, че е изискано съгласието на дружествата, с които Община Русе има сключени договори за предоставяне на медийни и рекламни услуги, но част от дружествата са изразили изрично несъгласие, а други не са представили отговор. При съобразяване на тези факти, на основание чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 38 от ЗДОИ е достигнато до извод, че е невъзможно да спази изискването на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, поради което е постановен отказ за предоставяне на достъп по т. 1 от заявлението на С.. Във връзка с този отказ са изложени подробни мотиви. По т. 3 и т. 4 от заявлението, в табличен вид за 2024 г. и за 2025 г. е представена информация относно името на дружеството-контрагент; дейността, периода на действие на договора и неговия номер.

Недоволен от така постановеният административен акт, С. оспорва същото в настоящото производство с искане за отмяна на Решение № 19/ 11.03.2026 г., в частта относно отказа за предоставяне на информация относно стойността на договорите и изплатените суми. Сочи се, че исканата информация се отнася до разходването на публични средства от бюджета на Община Русе за медийни услуги. Твърди се неправилно приложение на чл. 31, ал. 3 от ЗДОИ, защото липсата на отговор не може да бъде тълкувана като отказ за предоставяне на информация. Направено е изявление, че при наличие на изрично несъгласие от трето лице административният орган е длъжен да извърши самостоятелна преценка дали има надделяващ обществен интерес. С. посочва, че съществува надделяващ обществен интерес. Позовава се на факта, че е налице противоречие в административната практика, защото част от общинските предприятия са предоставили исканата информация относно плащанията. Цитирана е съдебна практика на ВАС, за която се твърди, че „В посочените решения съдът приема, че когато информацията е свързана с договори, финансирани с публични средства, общественият интерес от разкриването й има приоритет пред евентуалните интереси на трети лица.“ Направен е извод, че частичният отказ обезсмисля предоставения достъп. Иска се от съда да отмени обжалваното решение в частта, с която е отказано предоставяне на информация относно стойността на договорите и изплатените суми; да задължи Община Русе да предостави исканата информация относно изплатените суми по договорите с медии за периода 01.01.2024 г. – 31.12. 2025 г. Претендират се разноски. Като приложение към жалбата са представени обжалваното решение, заявлението по ЗДОИ, отговори на общински предприятия и други относими документи (такива не са приложени).

В единственото по делото съдебно заседание жалбоподателят поддържа тезата, че част от третите лица не са отговорили и общинска администрация смята това за отказ, а по закон това следва да се счита за мълчаливо съгласие. Посочва отново, че исканата информация касае разходване на публични средства, поради което е налице обществен интерес. Твърди, че общински предприятия вече са предоставили аналогична информация, включително с финансови параметри, което показва една противоречива практика - общинските предприятия предоставят, а общинската администрация отказва такава информация. Счита, че трябва да има еднопосочно поведение или никой нищо да не представя, или всички да представят това, което е заявил като достъп до информация. Според С. в посочената от него съдебна практика се твърди, че информацията относно разходването на публични средства не представлява търговска тайна и „съм дал пример с няколко дела, подобни на нашето“. Твърди още, че непредставената част от информацията относно паричната стойност на услугите

може да бъде предоставена без да се засягат други данни на третите лица като административният орган следва да прецени, че има надделяващ обществен интерес и тогава търговската тайна, на която се позовава общинската администрация „остава на втори план“.

Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание пледира, че оспореното решение е законосъобразно и е съобразено със Закона за достъп до обществена информация. Посочва, че в случая не е налице отказ, а липса на положителна предпоставка за предоставяне на информация. При липса на изрично съгласие, съгласно закона, не е налице основание за разкриване на информацията, освен ако не са изпълнени предпоставките за изключенията по закона. Твърди, че исканата информация безспорно засяга интересите на трети лица - търговски дружества, изпълнители по договори с Община Русе за медийно отразяване. В изпълнение на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ административният орган е изискал изрично съгласие от тях, като част от лицата са изразили изрично несъгласие, а други не са предоставили съгласие в законоустановения срок. Посочва, че при разходване на публични средства може да се приеме наличие на обществен интерес, но тази презумпция не е абсолютна и не води до автоматично разкриване на всяка информация, независимо от нейния характер. Пледира, че в конкретния случай исканата информация засяга конкретни ценови параметри

по индивидуално договорени медийни услуги, които имат характер на търговски условия и засягат икономическите интереси на трети лица. Счита, че общественият интерес е удовлетворен в значителна степен чрез предоставената информация относно страните по договорите, техният предмет, срок и правно основание. Посочва, че искането за конкретни стойности надхвърля необходимото за осъществяване на обществен контрол и навлиза в сферата на защитими частни интерес. Дава обяснение, че преценката за наличие на надделяващ обществен интерес се извършва конкретно за всеки отделен случай, с оглед характера на исканата информация. В разглеждания случай със заявлението се иска справка за платените суми, както и копия или опис на всички сключени договори - такава информация вече е предоставена, като не са предоставени единствено ценовите параметри по индивидуално договорени медийни услуги, като именно тези параметри имат характер на чувствителна търговска информация. Счита, че на заявителя е предоставена съществена част от поисканата информация, която има самостоятелна обществена стойност и позволява формиране на мнение относно дейността на администрацията. Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

На въпрос на съда процесуалният представител на ответника дава отговор, че ако например юридическо лице „X", с общинско участие, има сключен собствен договор за медийно обслужване, Община Русе, ответникът, не разполага с тази информация и трябва да я изиска по вътрешен ред от това предприятие, за да може да я предостави.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ въвежда легалната дефиниция за понятието обществена информация - Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Не се спори между страните, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, защото съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, като кметът е задължен субект в качеството си на орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА. Обжалваното решение е издадено от Е. М. – директор на дирекция „Административно обслужване“. Мевлюдов е определен за длъжностно лице по ЗДОИ със Заповед № РД-01-2059/04.07.2025 г. на кмета на Община Русе, издадена от последния на основание чл.44, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗМСМА и чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.

Не се установява нарушение на формата на атакувания административен акт. Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ е специална спрямо общата норма на чл. 59 от АПК. Актът, с който се произнася задължения субект по предявено заявление, е наименуван решение и следва да има определено съдържание. В частта за отказ, съдържанието на решението се определя от разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ - В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Съдът установява, че обжалваното решение в тази си част отговаря на посочените изисквания. Доколко правните и фактическите основания са съответни на закона е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Не се твърдят и не се установяват нарушения на процедурата за предоставяне на достъп, регламентирана в глава трета от ЗДОИ. Жалбоподателят е подал писмено заявление до кмета на Община Русе по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ. Същото отговаря по съдържание на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ – 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя. Изпълнено е изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗДОИ за посочване на формата, в която искат да им бъде предоставена търсената информация – копие, изпратено на електронен адрес.

От своя страна задължения субект също е изпълнил предвидената в закона процедура – поради необходимостта от получаване на съгласието на трети лица е уведомил С. с писмо с изх. № ЗДИ-19/2/23.02.2026 г., че на основание чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от АПК срокът за произнасяне ще бъде удължен с 14 дни. Решението е издадено в срок.

Съдът установява, че оспореното от С. решение е съответно на приложимия материален закон.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. На това право съответства корелативно задължение на органите на държавно управление и на органите на местно самоуправление да осигуряват достъп до обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени със ЗДОИ.

Според чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Правната доктрина приема, че понятието обществена информация се свежда до възприемането на информацията като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Видно от чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, за да се определи дадена информация като обществена, същата следва да отговоря на две кумулативно съществуващи условия, както следва:

Първото - тя да се отнася до обществен живот, т.е. до животът на обществото като група хора;

Второто – тя трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на изискването да способства за постигане на посочената от закона специална цел - да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект, информацията

Обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект (чл. 2, ал. 2 от ЗДОИ). Законодателят е класифицирал обществената информация както следва (чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ):

Чл. 10 от ЗДОИ - Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.

Чл. 11 от ЗДОИ - Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Регламентиран е и начинът на достъп до тези видове информация в чл. 12 (до официална обществена информация) и в чл. 13 (до служебна обществена информация) от ЗДОИ.

В раздел II от ЗДОИ "Достъп до друга обществена информация", законодателят е предвидил изключение от общите правила на чл. 2 и чл. 3 от закона, като е предвидил достъп до обществена информация, свързана с дейността на други задължени за предоставянето й субекти и достъп до обществена информация за средствата за масова информация.

Спорът между страните се свежда само до въпроса дали постановения с обжалваното решение отказ за достъп до обществена информация относно следните въпроси:

„1. Пълна справка за всички изплатени суми от Община Русе към медии (печатни, електронни, онлайн, радио и телевизионни), включително по договори, обществени поръчки, информационно обслужване, реклама, кампании или други форми на медийно партньорство.

2. Пълна справка за всички изплатени суми към медии от общинските търговски и нетърговски дружества, в които Община Русе е едноличен собственик на капитала или има дялово участие.“

само в частта за изплатените суми.

Жалбоподателят твърди, че има право да получи достъп до тази информация по причина, че тя не попада под закрилата на търговската тайна и защото е налице надделяващ обществен интерес. Ответникът е на мнение, че информацията съдържа чувствителни търговски данни и не е налице надделяващ обществен интерес. Съдът намира за правилна и съответна на приложимите правни норми позицията на административния орган по следните причини:

С. твърди в жалбата си, че гражданите имат право да знаят как се разходват бюджетните средства на Община Русе и въпросът е принципен. Сочи още в съдебно заседание, че относно разходването на публични средства, което не представлява търговска тайна е „дал пример с няколко дела, подобни на нашето“. Съдът приема, че използването на множествено число е просто техническа грешка от страна на жалбоподателя, който в настоящото производство може да защитава единствено и само свои права, тъй като не е упълномощен от други лица за целта.

1. Надделяващ обществен интерес

Като част от спора между страните на първо място следва да се разреши въпроса дали в конкретния казус съществува наличие на надделяващ обществен интерес. Според жалбоподателя този вид интерес винаги се презюмира при искане на достъп до информация за разходване на публични средства. Противоположно е становището на решаващия орган, който посочва, че в случая се касае за засягане на търговски интереси.

Легалната дефиниция на понятието се съдържа в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която Надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а.

Сочи се в жалбата, че съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ е налице презумпция за надделяващ обществен интерес когато исканата информация е свързана с разходването на публични средства. Видно от самата дефиниция, не се установява подобна връзка, така, както С. е заявил в жалбата си. Надделяващ обществен интерес има винаги, когато чрез искания достъп се търси постигането на определени, посочени в закона цели. Съдът е съгласен с ответника, че презумпцията относно надделяващия обществен интерес е оборима в конкретния случай, тъй като се засягат интереси на трети лица, изрично изразили своето несъгласие за предоставяне на този вид информация. В решението са посочени достатъчно параметри, на база на които жалбоподателят може да си състави мнение относно дейността на Община Русе, свързана с използване на медийни и рекламни услуги. Допустимо е да се търсят обобщени данни за заплатените парични средства относно видовете медийни и рекламни услуги, както и представянето на тези данни по отделни бюджетни години. Конкретизацията по отделни дружества – доставчици на тези услуги, както и изискването на копия от договори, фактури и други документи сочи на мисълта, че жалбоподателят има желание да се снабди с тази информация по други причини, а не във връзка с целта на закона – да си състави лично мнение. По изложените причини съдът споделя становището на ответника за липса на надделяващ обществен интерес.

2. Основания за отказ за предоставяне достъп до информация:

Необходимо е да се изследват нормативно установените причини за отказ да се предостави исканата информация, регламентирани с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ: Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Алинея втора установява нормативна възможност, според която В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен.

2.1.Относно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ – неприложима към конкретния казус

2.2. Относно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ

2.2.1. О. О. Русе

Съдът намира за правилен извода на решаващият орган, че не може да се предостави търсената информация поради изрично заявеното несъгласие на третите лица, които ще бъдат засегнати от разкриването на същата. Видно от мотивната част на оспореното решение, административният орган се е позовал на нормата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ съгласно която При изрично несъгласие от третото лице в срока по ал. 1 съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Правилен е извода на решаващия орган, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, според която Не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й., но тази правилност се обуславя от мотиви, различни от изложените в обжалваното решение.

На първо място в случая следва да се съобрази факта, че нормата на чл. 18 от ЗДОИ изрично регламентира достъпа до обществена информация за средствата за масова информация. Не се установява нормативен акт, независимо от неговия ранг, който да определя легална дефиниция на понятието средства за масова информация/масово осведомяване, поради което е необходимо да се разгледа неговия практически смисъл. Следва да се приеме, че това са медии, които са насочени към голяма аудитория, неопределяема по брой хора, възраст и други параметри – печатни (създаващи съдържание на хартиен носител), електронни (радио и телевизия); информационни агенции; интернет базирани и други.

В конкретния случай може да се направи позоваване например на понятието медийна услуга, легално дефинирана в § 1, т. 15 от ДР на Изборния кодекс, съгласно която "Медийна услуга" е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са:

а) печатните медии – вестници, списания и други периодични издания;

б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:

аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;

бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.

Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви "а" и "б".

Отново в същия нормативен акт (в § 1, т. 16 от ДР на Изборния кодекс) е дефинирано и понятие "Доставчик на медийна услуга" – физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана.

На практика именно подобни средства за масова информация предоставят медийни и рекламни услуги.

Жалбоподателят се е позовал на нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, но не се е запознал със следващите две разпоредби – тези на чл. 18 и чл. 19.

Съгласно посочения чл. 18 от ЗДОИ Обществената информация за средствата за масова информация е само информация относно:

1. лицата, които участват в управлението на съответното средство за масова информация или осъществяват ефективен контрол върху управлението или върху дейността му;

2. икономически свързани лица, които участват в управлението и на други средства за масова информация, което им позволява да осъществяват ефективен контрол върху тяхното управление или върху дейността им;

3. лицата, които са непосредствено заети в средството за масова информация и участват във формирането на редакционната политика;

4. направени изявления за обществените цели на средството за масова информация, както и принципите или вътрешните механизми, които прилага средството за масова информация за гарантиране на достоверността и обективността на изнасяната информация;

5. финансовите резултати на собственика на средството за масова информация и разпространението на неговата продукция.

Видно от съдържанието на тази норма, законодателят изрично е регламентирал информацията, която е обществена и до която по смисъла на закона се разрешава достъп. В нея не се включват финансовите условия на сключените договори на този вид средства с други контрагенти, нито предоставяне на копие на договорите, респективно други финансови документи.

Отделно от това, в чл. 19 от ЗДОИ, наименуван специално Цел на достъпа до обществена информация за средствата за масова информация изрично е предвидено, че Достъпът до информацията по чл. 18 се осъществява при спазване и балансиране на принципите за прозрачност и икономическа свобода, а също така и за защита на личните данни, търговската тайна и тайната на източниците на средствата за масова информация, пожелали анонимност. Съдът установява, че макар административният орган да не се е позовал на цитираната правна норма, на практика същият е спазил изискванията на чл. 19 от ЗДОИ.

2.2.2. Относно общински търговски дружества

В жалбата се сочи, че част от общинските търговски дружества са предоставили достъп на С. до информация, включително и относно заплащането на посочените услуги, т.е. относно финансовите параметри на договора. Съдът, при описанието на установената фактическа обстановка, е посочил тези дружества: „Комплексен онкологичен център – Русе“ ЕООД; „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД и „Център по дентална медицина 1 Русе“ ЕООД. Всички тези дружества в писмените си отговори изрично и категорично подчертават, че ползваните от тях медийни и рекламни услуги са заплатени със собствени на съответното дружество финансови средства, т.е. те не са заплатени от общинския бюджет. Отделно от това следва да се посочи, че при определени условия тези търговски дружества могат да бъдат задължени субекти по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ и на практика сами да вземат решения достъп до каква информация да предоставят на жалбоподателя.

Както се изясни и в съдебно заседание, за да получи длъжностното лице по ЗДОИ при Община Русе достъп до тази информация следва да я изиска от съответното търговско дружество по причина, че не разполага с нея. Това е така защото всяко търговско дружество с общинско участие е различно юридическо лице от Община Русе в качеството й на юридическо лице по смисъла на чл. 14 от ЗМСМА.

В този смисъл, искането на жалбоподателя за „еднопосочност“ в поведението на общинските търговски дружества и Община Русе – или всички да представят търсената от него финансова информация, или никой да не я представя – не само не може да бъде постигната, но ако се постигне може да бъде незаконосъобразна в определени ситуации.

2.3. Относно чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ

Категорично не е налице и хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ защото няма доказателства, че жалбоподателят е изисквал достъп до същата информация от задължения субект в предходните шест месеца.

Постановеното решение в частта си за отказ от предоставяне на достъп до информация е съответно на целта на закона. Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачни и видими за обществото действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. Тази цел обаче следва да се постига с легитимни средства и при спазване на съответните нормативни актове, което в случая е сторено с обжалваното решение.

Оспореният в частта относно постановения отказ административен акт е материално и процесуално законосъобразен и като такъв, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК жалбата на С. следва да бъде отхвърлена.

Страните по делото претендират разноски.

Жалбоподателят претендира разноски, но предвид изхода на спора, искането не следва да бъде уважено.

Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Русе следва да се присъди сумата от 76,69 евро (150 лева) юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

На основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ, решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът