Решение № 366 от 13.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 329/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от 23.01.2026 г. на ищеца „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве“ АД и въззивна жалба от 9.02.2026 г. на ответниците „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД и „Келвин Белс“ ЕООД срещу решението от 5.01.2026 г. по т. д. № 1735/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-20 състав, с което: са отхвърлени предявените срещу ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 358 702,01 лв. (184 488,26 евро), представляваща част от общо дължими 1 615 133,48 лв., представляваща сбор от дължими застрахователни премии, събрани от ответното дружество по сключени от него 844 бр. застрахователни полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които не са отчетени и преведени на застрахователя, както и на сумата от 97 900,28 лв. (50 352,25 евро), представляваща общо дължима мораторна лихва върху главницата от 358 702,01 лв., изчислена като сбор от дължими лихвени плащания за всяка една отделна просрочена вноска по сключените 844 бр. застрахователни полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, считано от датата на падежа на всяка отделна вноска до 30.08.2019 г.; на осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявена за недействителна спрямо ищеца непаричната вноска в капитала на ответника „Келвин Белс“ ЕООД, извършена от ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, описана в протокол от общо събрание № 1/26.07.2018 г. на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД и протокол от общо събрание № 3/26.07.2018 г. на „Келвин Белс“ ЕООД, на право на собственост върху недвижими имоти /подробно описани/; ищецът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД по насрещните искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 25 980 лв. (13 362,08 евро), представляваща част от неплатеното възнаграждение в общ размер от 414 999,60 лв. по договор за маркетинг от 1.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 7 794 лв. (4008,62 евро), частично от сумата от 124 499,88 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 27.02.2017 г. – 26.02.2020 г.; ответниците са осъдени да заплатят поравно на ищеца сумата 76,24 лв. /39,21 евро/ – съдебни разноски; ищецът е осъден да заплати на ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД сумата 27 150,96 лв. /13 964,33 евро/ – съдебни разноски. Жалбоподателят – ищец ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която са уважени насрещните искове. Твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че за възникването на отчетното задължение на брокера за предаване на застрахователните премии е необходимо доказване на реалното им събиране от брокера. Не било отчетено обстоятелството, че брокерът е извършил регистриране на процесните застрахователни полици в информационния център на Гаранционния фонд, което не би било извършено при липса на събрани застрахователни премии, както и, че по част от полиците застрахователят бил изплатил застрахователни обезщетения. Неправилно било прието и, че прекратяването на застрахователните договори от застрахователя изключвало дължимостта на премиите, като не били анализирани конкретните случаи и поредността на вноската, която не е внесена, съпоставено с момента на прекратяване. Сочи се, че при наличие на полици с несъбрани премии брокерът е бил длъжен да уведоми застрахователя за това и да прекрати полицата, а не да прехвърля носенето на риска на застрахователя. Ответникът бил нарушил задълженията си и е поставил застрахователя в положение да носи застрахователен риск по издадените полици, без да знае дали премията е събрана. Неправилно било игнорирано и значението на решението на КФН за налагане на принудителна административна мярка спрямо ответника, потвърдено с решения на ВАС. Неправилно съдът приел и за нищожни клаузите от процесните полици по отношение на премийното завишение, което не било нарушение на чл. 480, ал. 5 КЗ, а представлявало оценка за повишен застрахователен риск и е част от тарифната политика на застрахователя. Неправилно били уважени насрещните искове. Твърди се, че възнаграждението по процесния договор за маркетинг не се дължало само за извършване на дейност и полагане на усилия, но и за постигане на икономически резултати, каквито не били доказани – сключване на застрахователни договори, увеличаване на премийния приход, разширяване на пазарния дял на застрахователя и др. Сочи се, че представените отчети и електронна кореспонденция били частни документи, които не изхождали от представител на застрахователя и не съдържали признания на задължения, нито доказвали изпълнение и приемане на работата. Не било съобразено и, че брокерът никога не е отчитал резултати от договора за маркетинг – относно осъществяване на бранд мениджмънт, реализирането на рекламни кампании, външна реклама, информационни и ПР кампании, които и не били възлагани от застрахователя. Претендира разноски. Жалбоподателите – ответници „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД и „Келвин Белс“ ЕООД обжалват решението в частта, с която е уважен иска по чл. 135 ЗЗД. Твърди се, че решението било недопустимо в тази част, тъй като било постановено по нередовна искова молба, а ищецът не отстранил в указания му срок нередовностите – да насочи иска и срещу втория ответник „Келвин Белс“ ЕООД. Не изпълнявала тези указания депозираната на 17.06.2020 г. искова молба, тъй като нейният петитум бил различен от петитума по първоначалната искова молба, а даването на повторни указания не съответствало на процесуалния закон и нарушавало принципа за равенство на страните в процеса по чл. 9 ГПК. Освен това съдът се произнесъл по непредявен иск – по отношение на извършването на непарична вноска в капитала, а не както е предявен искът – спрямо решението от 26.07.2018 г. на общото събрание на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД за извършване на непаричната вноска. Твърди се, че неправилно е уважен искът по чл. 135 ЗЗД при положение, че е отхвърлен искът за вземането на ищеца, с което това вземане е отречено, като не били съобразени постановките на ТР № 2/9.07.2019 г. на ВКС – ОСГТК. Необосновано било прието за доказано и знанието за увреждане у ответниците, като не било отчетено предходното т.д. № 2139/2017 г. на СГС, заведено от застрахователя, в което той отричал своите вземания. Подобно отричане се съдържало и в писмото до СДВР на законния представител на застрахователя. Претендират разноски. Ответниците оспорват жалбата на ищеца. Ищецът не взема становище по жалбата на ответниците. Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве“ АД с искова молба от 30.08.2019 г., уточнена с молби от 17.06.2020 г. и 6.10.2020 г., с която: 1) срещу „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД са били предявен: 1.1) иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 337, ал. 2 КЗ за заплащане на сумата от 358 702,01 лв., дължима по договор за застрахователно посредничество № 77/4.03.2015 г., представляваща сбор от дължими застрахователни премии, събрани от ответното дружество по сключени от него като застрахователен посредник 844 бр. застрахователни полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключени в периода 21.03.2016 г. – 13.02.2017 г., които не са отчетени и преведени на ищеца; 1.2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 97 900,28 лв., представляваща общо законната лихва върху главницата от 358 702,01 лв., изчислена като сбор от дължими лихвени плащания за всяка една отделна просрочена вноска по сключените 844 бр. застрахователни полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, считано от датата на падежа на всяка отделна вноска до 30.08.2019 г.; 2) срещу „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД и „Келвин Белс“ ЕООД е бил предявен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца непаричната вноска в капитала на ответника „Келвин Белс“ ЕООД, извършена от ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, описана в протокол от общо събрание № 1/26.07.2018 г. на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД и протокол от общо събрание № 3/26.07.2018 г. на „Келвин Белс“ ЕООД, на право на собственост върху следните недвижими имоти: 2.1) магазин № 2 с площ от 126,58 кв. м., находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул. „Коста Лулчев“ № 58-а, ет. 1, с идентификатор № 68134.703.1364.1.56, заедно с принадлежащите 2,063 % ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 68134.703.1364 с площ от 1597 кв. м., съставляващ УПИ ХІV в кв. 95в; 2.2) 0,870 % ид. ч. от гореописания поземлен имот, които идеални части съответстват на надземно паркомясто № 42, находящо се на кота ± 0,00 метра, с площ от 12,50 кв. м., при съседи: граници със съседен имот и зелена площ; и 2.3) 0,870 % ид. ч. от същия поземлен имот, които идеални части съответстват на надземно паркомясто № 43, кота +/- 0,00 метра, с площ от 12,50 кв. м., при съседи: паркомясто № 42, зелена площ. В исковата молба се твърди, че по силата на договор за застрахователно посредничество от 4.03.2015 г. първият ответник „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД е следвало да сключва в качеството си на застрахователен брокер застрахователни договори от името и за сметка на ищеца, предимно по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като му отчита и прехвърля платените по тези договори застрахователни премии. До м. 09.2016 г. ответникът изпълнявал надлежно задълженията си, но след това започнал да забавя неоснователно превеждането на събраните от него премии, въпреки че докладвал за сключени от него значителен брой полици. Задължението за отчитане по сключените в периода от 5.12.2016 г. до 22.02.2017 г. 4228 броя полици в общ размер от 1 615 133,48 лв. не било изпълнено и ответникът изпаднал в забава, като признал задълженията си във водена между страните кореспонденция. Част от тези полици били и процесните 844 застрахователни полици /подробно описани в приложената справка по чл. 366 ГПК/, сключени в периода 21.03.2016 г. – 13.02.2017 г., по които застрахователните премии били в общ размер на 358 702,01 лв., върху които се дължала и законната лихва за забава. За тези полици ответникът предал на застрахованите лица стикера на Гаранционния фонд и регистрирал полиците като действащи в информационния център на ГФ. По част от застраховките ищецът заплатил и застрахователни обезщетения по настъпили застрахователни събития – в общ размер на 705 616,97 лв. По сигнал на ищеца срещу ответника била образувана проверка от КФН и била наложена принудителна административна мярка с решение № 685-ЗБ/4.05.2017 г., с което ответникът бил задължен да изпълни задължението си по чл. 337, ал. 2 КЗ по всички 4 228 бр. полици, а жалбата на същия била отхвърлена с решение № 4268/2.04.2018 г. по адм. дело № 6439/2017 г. на ВАС, VІІ отд., потвърдено с решение № 11893/5.10.2018 г. по адм. дело № 8434/2018 г. на ВАС, 5- членен състав. Впоследствие КФН отнела и лиценза на ответника за извършване на дейност като застрахователен брокер. Освен това ответникът „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД се разпоредил с правото на собственост върху притежаван от него недвижим имот чрез апортирането му в капитала на втория ответник „Келвин Белс“ ЕООД, вписан в търговски регистър на 8.10.2018 г., а впоследствие прехвърлил придобитите срещу апорта дружествени дялове на В. А., имащ качеството и на негов управител, но срещу цена, платима на четири вноски, с падежи 21.12.2025 г., 31.12.2030 г., 31.12.2033 г. и 31.12.2036 г. Твърди, че апортът го увреждал, тъй като го лишавал от възможността да удовлетвори вземанията си чрез насочване на изпълнение върху апортирания имот или към придобитите срещу него дялове. Поддържа, че вторият ответник е знаел за увреждането, тъй като двете дружества имали общ едноличен собственик и управител – В. А.. В отговора на исковата молба от 26.02.2020 г. ответникът „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, наред с оспорването на предявените искове, е предявил и частични насрещни искове, уточнени с молба от 24.06.2020 г. Същите са за заплащане на следните суми: 1) сумата от 25 980 лв., представляваща част от неплатеното възнаграждение в общ размер от 414 999,60 лв. по договор за маркетинг от 1.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане, и 2) сумата от 7 794 лв., представляваща част от сумата от 124 499,88 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 27.02.2017 г. – 26.02.2020 г. Твърди, че на 1.05.2015 г. е сключил с ищеца договор във връзка с маркетингови действия по разпространяване на застрахователни услуги, по силата на който му се дължало възнаграждение, изчислено въз основа на данните по представените от него отчети. Неплатеното възнаграждение възлизало на сумата в общ размер от 414 999,60 лв. по 13 отчета за периода 14.12.2015 г. – 28.08.2016 г., от които: 1) 9 105,60 лв. – дължима по фактура № 222/22.01.2016 г., представляваща неизплатена част по отчет за периода 14.12.2015 г. – 20.12.2015 г., издаден за общо 27 636 лв. с ДДС; 2) 6 600 лв. – дъжима по фактура № 227/22.01.2016 г., представляваща неизплатена част по отчет за периода 21.12.2015 г. – 27.12.2015 г., издаден за общо 18 081 лв. с ДДС; 3) 56 112 лв., от която се претендира 3 353,40 лв. – дължима по фактури № 383/11.08.2016 г., № 384/11.08.2016 г., № 385/11.08.2016 г., № 386/11.08.2016 г., № 387/11-08.2016 г., представляваща неизплатена част по отчет за периода 25.04.2016 г. – 22.05.2016 г., издаден за общо 67 452 лв. с ДДС; 4) 103 866 лв., от която се претендират 2 111 лв. – по отчет за периода 23.05.2016 г. – 26.06.2016 г.; 5) 144 984 лв., от която се претендират 2 774 лв. – по отчет за периода 27.06.2016 г. – 28.08.2016 г.; 6) 24 066 лв., от която се претендира 511 лв. – по отчет за периода 4.07.2016 г. – 10.07.2016 г.; 7) 29 085 лв., от която се претендира 618 лв. – по отчет за периода 11.07.2016 г. – 17.07.2016 г.; 8) 10 122 лв., от която се претендира 220 лв. – по отчет за периода 18.07.2016 г. – 24.07.2016 г.; 9) 6 237 лв., от която се претендира 139 лв. – по отчет за периода 25.07.2016 г. – 31.07.2016 г.; 10) 6 174 лв., от която се претендира 125 лв. – по отчет за периода 1.08.2016 г. – 7.08.2016 г.; 11) 6 132 лв., от която се претендира 143 лв. – по отчет за периода 8.08.2016 г. – 14.08.2016 г.; 12) 6 384 лв., от която се претендира 146 лв. – по отчет за периода 15.08.2016 г. – 21.08.2016 г.; и 13) 6 132 лв., от която се претендира 134 лв. – по отчет за периода 22.08.2016 г. – 28.08.2016 г. Предявената с насрещния иск част от вземанията обхваща дължими възнаграждения относно застрахователни полици, описани от ред 3 до ред 385 от приложената справка по чл. 366 ГПК на електронен носител, като частичните претенции по всеки отчет са уточнени с молба от 24.06.2020 г. За непредявената чрез насрещен иск част от вземанията за главница и лихва ответникът е заявил евентуално възражение за съдебно прихващане /от ред 386 до ред 8 410 от приложената справка по чл. 366 ГПК на електронен носител/. По делото е представен договор за застрахователно посредничество № 77/4.03.2015 г., с който застрахователят ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е възложил, а ответникът „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, притежаващ разрешение № 450-ЗБ/23.02.2015 г. за извършване на дейност като застрахователен брокер, е приел да осъществява застрахователно посредничество, когато в резултат на неговите действия и усилия се сключи застрахователен договор между потребителите на застрахователни услуги и застрахователя. Според чл. 2 договорът се сключва за срок от 1 година от подписването му, като действието му се продължава автоматично за нов срок от една година при липса на отправено едномесечно писмено предизвествие за прекратяването му от една от страните по договора до другата, преди изтичане на срока на договора. Според чл. 5 и чл. 8 за сключените с негово съдействие застрахователни договори брокерът има право на комисионно възнаграждение в процент спрямо застрахователната премия по всеки сключен договор, чийто размер по видове засстраховки е определен в приложение Б към договора, според което за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите размерът е 18 %. Възнаграждението следва да се преведе от застрахователя по банков път в 7-дневен срок след получаването на събраните премии от брокера по своя сметка и представянето на коректно попълнен отчет, всички сключени полици и/или събрани вноски, съпровождащи ги документи и коректно попълнена фактура за размера на комисионното възнаграждение /чл. 5, т. 2 и чл. 9/. Според чл. 6, т. 1 брокерът се задължава да превежда платената застрахователна премия от застрахованите по посочена банкова сметка на застрахователя, не по-късно от 7 дни след сключване на застрахователен договор или събирането на дължимата вноска при разсрочено плащане на премията, а по задължителната застраховка „ГОА“ – до края на следващия работен ден след плащането на вноските. В 7-дневен срок брокерът следва да отчита на застрахователя и всички полици и/или събрани разсрочени вноски, окомплектовани с всички необходими документи /чл. 6, т. 12/. В чл. 6, т. 3 е предвидено, че брокерът е предоставил на застрахователя номера на клиентска банкова сметка /конкретно посочена/, чрез която гарантира изпълнението на задълженията си съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 КЗ. Предвидени са и редица изисквания към брокера при извършване на посредничеството, измежду които и изискването застрахователните полици да са в електронен формат, като за целта на издаването им, застрахователят се задължава да осигури достъп на застрахователния посредник до своята система /чл. 7, ал. 1, т. 1/, който достъп има право да прекрати при неизпълнение на задължението на брокера за превеждане на събраните премии в установените срокове /чл. 3, т. 5/. Договорът от 4.03.2015 г. е бил изменен с анекс № 1/21.04.2016 г. като е била създадена нова ал. 3 на чл. 7, предвиждаща задължение на брокера при издаване на задължителната застраховка „ГОА“ да попълни коректно данните на застрахованото лице /собственик, обичайния водач, държателя на МПС/ и ако допусне фактическа грешка и/или не попълни коректно данните за тези лица и/или едно от тези лица е гражданин на друга държава, без това да е отчетено като завишение на риска, то брокерът дължи неустойка на застрахователя в размер на трикратната стойност на премия за издадената полица с коректно изчислен завишен застрахователен риск. Допълнен е и чл. 10 от договора, като е предвидено, че при издадени полици по задължителната застраховка „ГОА“ със завишен застрахователен риск събраната застрахователна премия се внася в пълен размер по посочената в чл. 6, т. 1 банкова сметка на застрахователя, без брокерът да задържа комисионно възнаграждение, което застрахователят изплаща по реда на чл. 9. С писмена покана от 8.02.2017 г. ищецът е поканил ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД да изпълни в 3-дневен срок задължението си по чл. 6, т. 1 от договора от 4.03.2015 г. по отношение общ премиен приход по над 2300 сключени застрахователни полици, чийто размер към 1.01.2017 г. е 768 244,48 лв. и 12 280,66 лв. – мораторна лихва /общо 780 525,14 лв./. Поканата е получена на 10.02.2017 г. срещу подпис от С. С. – управител на ответника към онзи момент. В отговор с писмо с изх. № 2/13.02.2017 г. същата управителка на ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД е заявила, че предвид обективните финансови пречки, свързани с очаквани плащания от други контрагенти, към настоящия момент е невъзможно извършването на исканото плащане. Поискано е задължението от 780 525,14 лв. да бъде разсрочено, за което допълнително ще представи погасителен план. Заявено е, че към момента не може да бъде подписано предложеното тристранно споразумение за встъпване в дълг, което да се сключи между страните и „Рекрекс“ СРЛ, като решението било взето след проведени срещи и разговори между „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД и „Рекрекс“ СРЛ. С писмо от 13.02.2017 г. ищецът е заявил, че по искането за разсрочване ще бъде даден отговор след представяне на адекватен погасителен план, а до пълното погасяване на натрупаните задължения възможността на брокера да издава застрахователни полици от името на ищеца ще бъде прекратена. Писмото е получено от управителя на ответника на 13.02.2017 г. С писмо с изх. № 9/27.02.2017 г. упълномощен адвокат на ответника е информирал застрахователя по отношение на обсъдените варианти за погасяване на задължненията на проведена среща на 24.02.2017 г. между представители на двете страни. Посочено е, че е получено съгласие от „Рекрекс“ СРЛ за встъпвани в тристранно споразумение с вземания на ищеца по фактура за периода 9.11.2016 г. – 30.01.2017 г. за общо 255 651,91 евро /500 011,68 лв./, възникнали във връзка със заплатени от „Рекрекс“ СРЛ застрахователни обезщетения, описани в приложение № 2. Като последица от съгласието за встъпване дългът на ищеца към „Рекрекс“ СРЛ ще бъде намален с посочената сума и със същата сума ще бъде намален дългът на ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД към ищеца, а по отношение на остатъка се предлага разсрочване на задълженията на равни месечни вноски от по 100 000 лв., платими до 15-то число на всеки месец, до пълното погасяване на главницата и лихвите. Заявено е, че условие за сключване на споразумението е оттеглянето на депозираната молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу ответника, както и преустановяването на започнали преписки и проверки. Не е спорно, а това е видно и от представеното писмо с вх. № РГ-10-79-20/22.02.2017 г., че по сигнал на ищеца срещу ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД е било образувано производство пред КФН за неизпълнено задължение по чл. 337, ал. 2 КЗ. С решение № 4268/2.04.2018 г. по адм. дело № 6439/2017 г. на ВАС, VІІ отд., потвърдено с решение № 11893/5.10.2018 г. по адм. дело № 8434/2018 г. на ВАС, 5-членен състав, е отхвърлена жалбата на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД срещу решение № 685-ЗБ/4.05.2017 г. на зам. председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на осн. чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН и чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 337, ал. 2 КЗ е разпоредено на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД в 3-дневен срок от получаване на решението: 1) да преведе в полза на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД всички премии и вноски по 4 228 бр. застрахователни полици за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключени чрез неговото посредничество; и 2) да представи в КФН заверено копие на доказателства /платежни нареждения/, удостоверяващи изпълнението, както и списък към всяко платежно нареждане. В мотивите на първоинстанционното решение на ВАС е прието, че неизпълненото задължение на ответника по чл. 337, ал. 2 КЗ се установявало от представена справка от банката, обслужваща клиентската сметка на ответника по чл. 306, ал. 1, т. 2 КЗ, за периода 2.03.2016 г. – 11.02.2017 г., от която било видно сключването на 4228 полици, като по нито една от тях ответникът не бил изпълнил задължението си в срока по чл. 337, ал. 2 КЗ, но твърдял, че неизпълнението се дължи на търговски спор със застрахователя /образувано дело по чл. 625 ТЗ/, което е прието за ирелевантно. Представено е удостоверение с изх. № 10-03-12/11.06.2018 г. на Гаранционния фонд относно 4228 бр. застрахователни полици, сключени в периода 2.03.2016 г. – 11.02.2017 г., които са отразени в системата на Информационния център на ГФ, като болшинството от тях са отразени като прекратени поради невнесена вноска, по-малка част са отразени като действащи за съответния 1-годишен период. Според представената молба от 27.04.2017 г. на изп. директор на ищцовото дружество до СДВР – Икономическа полиция е заявено, че дружеството е анулирало 2299 бр. застрахователни полици, издадени от брокера „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД на стойност 812 000 лв., като е извършено и прихващане със задължения към „Рекрес“ за 771 598,47 лв., с което вземането на застрахователят било изцяло погасено. Посочено е, че „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД не е получило премиите по сключените от него за сметка на застрахователя застрахователни полици, а потвърждението за плащане от управителя на брокера не отговаряло на истината и нямало стойност докато не бъдело потвърдено по надлежния ред със съответните доказателствени средства. Във връзка с тази молба с прокурорско постановление от 16.05.2018 г. по преписка № 513000-9942/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 7828/2017 г. на СГП, е отказано образуване на досъдебно наказателно производство по подаден сигнал от Н. Б., директор на дирекция „Правно управление“ на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, за евентуално престъпление по чл. 201 НК – присвояване в размер на 1 320 784,81 лв., представляващи събрани застрахователни премии от застрахователния брокер. С влязло в сила решение от 15.08.2017 г. по т.д. № 25/2017 г. на Окръжен съд – Търговище, потвърдено с решение от 19.04.2018 г. по т.д. № 622/2017 г. на Апелативен съд – Варна, е отхвърлена молба по чл. 625 ТЗ, подадена от ищеца ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД срещу ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност. Според мотивите на съдебните решения молбата е отхвърлена поради липса на установено състояние на неплатежоспособност на ответника, както и поради липса на активна легитимация на молителя като кредитор на ответника – поради извършеното от ищеца прекратяване /анулиране/ на 2 299 бр. застрахователни полици, сключени за периода 20.12.2016 г. – 29.01.2017 г. С договор за маркетинг от 18.11.2014 г. ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е възложило на изпълнителя SC Rexrex SRL, регистрирано в Румъния, да извършва на територията на Централна и Източна Европа цялостна маркетингова дейност по отношение на застрахователя, посредством изготвяне на маркетингови проучвания и анализи, бранд мениджмънт, външна реклама, разпространение на рекламни материали, както и провеждане на информационни и ПР кампании. Уговорено е, че за извършената маркетингова дейност възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение, чийто размер се определя допълнително в спецификацията на издадената от възложителя фактура за съответния месец, която следва да се издаде до 5-то число на следващия месец, а възнаграждението да се плати безкасово до 10-то число на същия месец /чл. 10/. Предвидено е, че договорът е със срок на действие 6 месеца, но може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните за срок, определен от тях допълнително. На 1.05.2015 г. е бил сключен аналогичен договор за маркетинг между ищеца и ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД със същите клаузи. Впоследствие, с анекс от 4.05.2015 г. към договор № RBG001/10.04.2014 г., ответникът „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД е превъзложил същата дейност на SC Rexrex SRL, регистрирано в Румъния. Представени са /на електронен носител/ 81 бр. отчети за изпълнение на договора за маркетинг, изготвени от изпълнителя, с издадени към тях фактури, за периода 1.05.2015 г. – 28.08.2016 г. С определение от 17.11.2021 г. настоящото исково производство е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т.д. № 2139/2017 г. на СГС, доколкото е установено, че вземанията по част от процесните полици /771 бр./ са предмет и на посоченото дело, в което настоящия ищец е предявил отрицателен установителен иск за липса на вземания по тези полици, като погасени чред прихващане. Същото е било образувано по искова молба от 30.06.2017 г., с която от ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД срещу „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД и SC Rexrex SRL са предявени искове за признаване за установено, както следва: 1) че вземането на SC Rexrex SRL по договор № RBG0044/30.04.2015 г. от ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД в размер на 771 602,08 лв. не съществува, тъй като е погасено чрез прихващане с вземането на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД към „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД по договора за застрахователно посредничество № 77/4.03.2015 г. за заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици сключени в периода 5.12.2016 г. – 22.02.2017 г. на обща стойност 1 615 133,48 лв.; 2) че вземането на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД към SC Rexrex SRL за плащане на застрахователни премии по сключените в изпълнение на договор за консултация и промоция № 001/04.04.2014 г. застраховки на обща стойност 1 139 000 лв. несъществува до размера на сумата от 771 602,08 лв. като погасено чрез прихващане с вземането на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД към „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД по договора за застрахователно посредничество № 77/4.03.2015 г. за заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици сключени в периода 5.12.2016 г. – 22.02.2017 г. на обща стойност 1 615 133,48 лв. до размера на по-малкото от тях; и 3) че вземането на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД към „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД по договора за застрахователно посредничество № 77/4.03.2015 г. за заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици сключени в периода 5.12.2016 г. – 22.02.2017 г. на обща стойност 1 615 133,48 лв. несъществува до размера на сумата от 771 602,08 лв. като погасено чрез прихващане с вземането на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД към „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД по договора за застрахователно посредничество № 77/4.03.2015 г. за заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици сключени в периода 5.12.2016 г. – 22.02.2017 г. на обща стойност 1 615 133,48 лв. до размера на по-малкото от тях. С решение от 20.01.2023 г., влязло в сила на 7.03.2023 г., исковете са отхвърлени изцяло. Не е спорно, а и от вписванията в електронния търговски регистър е видно, че ответникът „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД е регистриран на 24.03.2014 г. с едноличен собственик В. И. А., който е вписан и за управител в периода 24.03.2014 г. – 8.12.2014 г. и от 9.05.2018 г. до момента. На 10.04.2018 г. е било регистрирано и ответното дружество „Келвин Белс“ ЕООД с капитал 100 лв. и едноличен собственик В. И. А., който е вписан и за управител. На 8.10.2018 г. с вписване № 20181008113653 е вписано увеличаване на капитала на 358 800 лв. чрез приемане за нов съдружник на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД с внесена непарична вноска от капитала – недвижими имоти: 1) магазин № 2 с площ от 126,58 кв. м., находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул. „Коста Лулчев“ № 58-а, ет. 1, с идентификатор № 68134.703.1364.1.56, заедно с принадлежащите 2,063 % ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 68134.703.1364 с площ от 1597 кв. м., съставляващ УПИ ХІV в кв. 95в; 2) 0,870 % ид. ч. от гореописания поземлен имот, които идеални части съответстват на надземно паркомясто № 42, находящо се на кота ± 0,00 метра, с площ от 12,50 кв. м., при съседи: граници със съседен имот и зелена площ; и 3) 0,870 % ид. ч. от същия поземлен имот, които идеални части съответстват на надземно паркомясто № 43, кота +/- 0,00 метра, с площ от 12,50 кв. м., при съседи: паркомясто № 42, зелена площ. Непаричната вноска е оценена от три вещи лица на стойност 358 700 лв. Към заявлението за вписване № 20181002180726 са представени и: 1) нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 166/26.04.2016 г., том І, рег. № 2236, нот. дело № 101/2016 г., с който ответникът „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД е придобил процесните имоти от продавача „Електроника София“ АД срещу цена от 336 402 лв. с ДДС; 2) съгласие с нотариална заверка на подписа от 26.07.2018 г. на В. И. А., като едноличен собственик на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, за внасяне на същите имоти като непарична вноска в капитала на „Келвин Белс“ ЕООД; 3) протокол от 26.07.2018 г. на едноличния собственик на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД за приемане на оценката на вещите лица за непаричната вноска в „Келвин Белс“ ЕООД и за одобряване на дружествен договор на „Келвин Белс“ ЕООД; 4) протокол № 3/26.07.2018 г. на едноличния собственик на „Келвин Белс“ ЕООД, съдържащ решение за приемане като съдружник на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД чрез записване на дял на стойност 358 700 лв. чрез посочената непарична вноска; 5) протокол № 1/26.07.2018 г. на общото събрание на съдружниците на „Келвин Белс“ ООД, на което са участвали съдружниците В. А. и „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, представлявано от В. А., е приет дружествен договор на „Келвин Белс“ ООД. Непаричната вноска е вписана в имотния регистър на 11.10.2018 г. На 5.11.2018 г. е вписано прехвърлянето на всички дружествени дялове от капитала на „Келвин Белс“ ООД, принадлежащи на „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, на досегашния съдружник В. И. А., който отново е вписан за едноличен собственик на капитала, въз основа на представен договор за продажба на дружествени дялове от 17.10.2018 г., в който е уговорена продажна цена от 358 700 лв., платима на четири вноски, както следва: 1) 89 675 лв. – до 31.12.2025 г., 2) 89 675 лв. – до 31.12.2030 г., 3) 89 675 лв. – до 31.12.2033 г., и 4) 89 675 лв. – до 31.12.2036 г. По делото са представени процесните 844 бр. застрахователни полици; описи и фактури, издадени от ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД /на електронен носител/; множество разпечатки от електронна кореспонденция. В първоинстанционното производство е прието заключение от 31.05.2021 г. на съдебна компютърно-техническа експертиза, извършена от вещото лице Н. Х.. Същото е установило, че домейните на електронната поща по различните приложени по делото електронни съобщения принадлежат на ищеца, на „Recrex International Insurance Services“ S.L, на „Търговска лига – Глобален Аптечен Център“ АД, на Застрахователна компания „RCA – България“, регистрирана от Recrex – Румъния, както и на „Recrex“ – Румъния. Според вещото лице само застрахователят предоставя достъп до информационната си система по чл. 114 КЗ на застрахователните посредници чрез създадени акаунти с пароли. Правата на достъп на посредниците не включват възможност за промени в тарифата на застрахователя относно размера на застрахователните премии. Експертизата е установила и какво е съдържанието на изпратения от ответника на ищеца отчет № 198482/6.03.2017 г., генериран от информационната система на застрахователя e-Ins. Прието е и заключение от 11.12.2024 г. на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Д. Г. на база документите по делото, проверка в счетоводството на двете страни и в Гаранционния фонд. Експертизата е установила, че само в част от процесните 844 бр. застрахователни полици, описани в приложение № 1 към заключението, е посочено, че са сключени от ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД като застрахователен брокер, а именно – 744 бр. полици. За 76 бр. полици е посочено в тях, че са издадени с посредничеството на други брокери, а за 13 бр. полици няма данни – не са представени по делото, като са представени допълнително на експертизата от ищеца, но тъй като са разпечатани от софтуерен продукт, не се вижда чрез посредничеството на кой брокер са сключени. Изчислено е, че общият сбор от непреведените на ищеца застрахователни премии, по данни на неговото счетоводство, за процесните 844 бр. полици възлиза на 358 702,01 лв., от които 4 793,10 лв. са за 13 полици, непредставени по делото. За 76 бр. полици, издадени от други брокери, в справката по чл. 366 ГПК е посочена сума за втора вноска и една за четвърта, като сметките за тези вноски са били представени на вещото лице от ищеца и в тях като издател фигурира ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД – тези сметки били в електронен вид /генерирани файлове от системата на ищеца/ и не били представени подписани в оригинал /според уточнението на вещото лице в заседанието на 26.03.2025 г./. Полиците са описани в приложение № 2 към заключението, което включва и изчислената законна лихва по всяка от тях върху претендираната сума, като общата сума за законна лихва за всички 844 бр. полици възлиза на 90 494,50 лв. Вещото лице е установило, че застрахователните полици са били издавани от брокера в електронната система на застрахователя, за което му е бил предоставен достъп, която информационна система вече не била действаща и справки в нея не може да се правят, а единствено – в счетоводния софтуер на ищеца. Експертизата подробно е проследила практиката и начина на осчетоводяване на процесните полици при застрахователя и при ответника, вкл. извършени сторнирания. Установено е, че в счетоводството на застрахователя не е отразено анулиране или прекратяване на процесните застрахователни полици, а в счетоводството на ответника не са отразени събрани застрахователни премии по полиците. Не е осчетоводено при ответника и начислено комисионно възнаграждение в полза на брокера по процесните полици, като практиката е била то да се прихваща от ответника от събраните премии, като общият размер на комисионната, изчислена на база 18 % от премиите, би възлязла на 62 331,81 лв. за всички 844 бр. процесни полици, както е посочено в приложение № 5 към заключението. Вещото лице е установило, че за плащането на премиите по процесните 844 бр. полици е било предвидено: 1) за 4 полици – 4 вноски на тримесечие, 2) за 558 полици – 2 вноски на шестмесечие, и 3) за 282 полици – еднократна вноска на цялата премия. Това е отразено и в приложение № 3 към заключението, в което е посочено и, че за всички полици в справката от ГФ е отразено, че са прекратени, от които за 810 бр. полици – поради невнесена вноска, за 7 бр. – поради смяна на собственика /по които претендираните премии са в общ размер на 2 943,02 лв./ и за 27 бр. – без вписано основание /по които претендираните премии са в общ размер на 9 412,38 лв./. Няма счетоводни данни за връщане на премия от застрахователя на застрахованото лице. Вещото лице е установило и, че в 822 бр. полици като „обичаен водач или държател на МПС“ фигурират чуждестранни лица, за които е прилагано завишение на размера на премията, като процентът на завишението бил заложен в информационната система на застрахователя и се начислявал автоматично – посочено в приложение № 1 към експертизата. Установено е и, че по 137 бр. процесни полици ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 705 616,93 лв. – подробно описани. Според експертизата в счетоводството на ищеца са отразени плащания към SC Recrex SRL по договор за маркетинг от 18.11.2014 г. в общ размер на 246 289,95 лв. за периода 30.12.2014 г. – 2.09.2015 г., а са отразени погасявания с основание „приключване на щети“ за 2016 г. в размер на 785 047,50 лв., а за 2017 г. – 538 317,79 лв. При ищеца са отразени и плащания към ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД по договор за маркетинг от 1.05.2015 г. в общ размер на 2 156 289,59 лв. в периода 18.06.2015 г. – 25.08.2016 г. Установено е, че по тези плащания възнаграждението по този договор е опреД.о в зависимост от събраните премии по застраховки, както следва: ако цялата премия е платена еднократно – 70 лв. на полица, ако е на две вноски – по 35 лв. на вноска, а при четири вноски – по 17,50 лв. на събрана вноска. Експертизата е изчислила и дължимите възнаграждения по процесните отчети по договора за маркетинг от 1.05.2015 г. за процесния период 14.12.2015 г. – 28.08.2016 г. При ищеца е осчетоводена единствено фактура № 222/22.01.2016 г. за сумата 9 105,60 лв., която не е заплатена. Установено е, че за част от процесните отчети /от 14.12.2015 г. до 10.07.2016 г./ има издадени фактури, а за някои отчети – и кредитни известия, а за останалите отчети /за периода 11.07.2016 г. – 28.08.2016 г./ няма издадени фактури. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: І. По първоначалните искове А) По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 337, ал. 2 КЗ Предмет на разглеждане е претенция за заплащане на сумата 358 702,01 лв., дължима по договор за застрахователно посредничество, за която се твърди, че представлява събрани застрахователни премии от ответника като застрахователен брокер по 844 застрахователни договори, сключени от името на ищеца като застраховател в периода 21.03.2016 г. – 13.02.2017 г., които не са отчетени и предадени на ищеца. Макар застрахователното посредничество да е разновидност на договора за поръчка, то има специална уредба в Кодекса за застраховането, която дерогира общата по ЗЗД. Специална уредба има и задължението на застрахователния посредник по т.нар. отчетна сделка, т.е. задължението да предаде събраните застрахователни премии на застрахователя – чл. 337, ал. 2 КЗ, при действието на който нормативен акт е осъществено твърдяното посредничество и са сключени процесните 844 бр. застрахователни полици. Ето защо правната квалификация на претенцията е именно по чл. 337, ал. 2 КЗ, а не е по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, както е приел първоинстанционният съд. Неточната квалификация при същото фактическо основание не води до недопустимост на обжалваното решение, а подлежи на корекция с въззивното решение. До частична недопустимост обаче води приетото в обжалваното решение, че претенцията е за частичен иск от общо дължими 1 615 133,48 лв., като безкритично е възпроизведен петитума на исковата молба. Всъщност, такъв частичен иск не е предявен – както правилно е прието в определението от 1.02.2021 г. по чл. 374 ГПК, но не е съобразено в крайното решение. Частичен би бил иска, ако се претендираше част от всяка събрана застрахователна премии по всеки отделен застрахователен договор. В случая, независимо, че ищецът е посочил, че ответникът му дължал общо 1 615 133,48 лв. за 4228 полици, то претенцията му обхваща само неотчетените премиите за 844 бр. полици в пълния непогасен размер за тях, както е описано и в приложената справка по чл. 366 ГПК. Само премиите за тези 844 бр. полици са предмет на делото, а не останалите до 4 228 бр. полици, поради което искът не е частичен, а пълен. Доколкото обаче в обжалваното решение /вкл. диспозитива/ е посочено, че е разгледан частичен иск от общо дължими 1 615 133,48 лв., то в тази част е налице произнасяне извън предмета на иска, което налага частично обезсилване на решението – за да не се формира СПН за посочената разлика. При така уточнения предмет на иска, същият следва да се разгледа по същество. Между страните не се спори, а и от доказателствата се установява, че: 1) между тях е възникнало валидно облигационно отношение по силата на процесния договор за застрахователно посредничество № 77/4.03.2015 г., с който ищецът е възложил, а ответникът като лицензиран застрахователен брокер е приел да осъществява срещу възнаграждение застрахователно посредничество, изразяващо се в разпространение на застрахователни продукти от името на застрахователя – сключване на застрахователни договори и други свързани дейности; 2) за дейността по този договор застрахователният брокер има право на комисионно възнаграждение в процент спрямо застрахователната премия по всеки сключен договор, чийто размер по видове застраховки е определен в приложение Б към договора, според което за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите размерът е 18 %; 3) процесните 844 бр. застрахователни полици за същия вид заспраховка са регистрирани в информационната система на Гаранционния фонд по чл. 571 КЗ и са със залепен стикер на ГФ с посочен номер; 4) впоследствие за всички процесни полици в системата на ГФ е отразено от застрахователя, че са прекратени, от които за 810 бр. полици – поради невнесена вноска, за 7 бр. – поради смяна на собственика и за 27 бр. – без вписано основание. При гореизложените факти ищецът счита, че в негова полза срещу ответника е възникнало вземане за сумата 358 702,01 лв., представляваща твърдяни събрани застрахователните премии по процесните застрахователни полици, сключени в периода 21.03.2016 г. – 13.02.2017 г. Основните възражения на ответника, очертаващи спорните въпроси по тази претенция, са, че: 1) полиците не били сключени с неговото посредничество, 2) не били валидно сключени – бил нарушен чл. 480, ал. 5 КЗ, 3) ищецът не бил събрал премиите по тях, 4) ищецът е прекратил /анулирал/ застраховките; и 5) от претендираните премии следвало да се приспадне полагащото се на ответника комисионно възнаграждение в размер на 18 %. По тези въпроси въззивният съд намира следното: От представените копия от полици, както и от приетото заключение на ССЕ се установи, че от процесните 844 бр. застрахователни полици: 755 бр. полици са сключени от ответника като застрахователен брокер, 76 бр. полици са сключени от други застрахователни брокери, а за 13 бр. полици няма данни – не са представени по делото, като са представени допълнително на експертизата от ищеца, но тъй като са разпечатани от софтуерен продукт, не се вижда чрез посредничеството на кой брокер са сключени. Подробните данни са обобщени в приложение № 1 към заключението на ССЕ. Неточно обаче е посоченото в заключението на стр. 10, че 744 бр. полици са сключени от ответника, като неточността се установява и от сумирането на сумите 744+13+76, което прави 833, а не 844 – колкото са всички процесни полици. На база данните по приложение № 1 и с помощта на компютърна програма въззивният съд установи, че точният брой на процесните полици, които са сключени от ответника, е 755. Ето защо следва да се приеме за доказано, че с посредничеството на ответника са сключени именно 755 бр. полици от всички 844 бр. процесни полици. За основателността на претенцията по чл. 337, ал. 2 КЗ е ирелевантен въпросът за валидността на процесните застрахователни договори, вкл. от гледище на чл. 480, ал. 5 КЗ. Задължението за отчитане по чл. 337, ал. 2 КЗ /а и общото по чл. 284, ал. 2 ЗЗД/ обхваща всички суми, получени от застрахователния посредник за плащане на премия или вноска по съответната застраховка. Посредникът събира сумите от името на застрахователя, на когото е длъжен да ги предаде по силата на мандатното правоотношение между тях. Посредникът не е страна по съответните застрахователни договори – страни са застрахователят и застрахованият /застраховащият/. Поради това посредникът в отношенията си със застрахователя нито може да прави възражение за нищожност на сключен застрахователен договор, нито може да откаже да предаде събрана от него сума със същия довод. Дори и застрахователният договор да е нищожен на някакво основание, посредникът е длъжен да предаде събраната въз основа на него сума на застрахователя, тъй като именно последният дължи нейното връщане на застрахования. В противен случай би се стигнало до абсурден резултат – при нищожен застрахователен договор посредникът да задържи сумата, а застрахователят да е длъжен да я върне на застрахования, без тя да е постъпила при него. Ето защо това възражение е без значение за дължимостта на претендираните суми по чл. 337, ал. 2 КЗ. От съществено значение е обаче дали и в какъв обем премиите по процесните застраховки са събрани от ответника. Не е достатъчно ответникът само да е сключил застрахователните полици, за да възникне задължението да предаде на ищеца уговорените в тях застрахователни премии – трябва и същите да са му реално заплатени от застрахованите лица. Това недвусмислено следва от чл. 337, ал. 2 КЗ, според която разпоредба застрахователен посредник, съответно посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който е получил плащане на премия или вноска по застраховка, независимо дали е сключена с негово посредничество, или не, е длъжен да уведоми застрахователя в същия ден за получената сума, за нейното основание и размер, както и да я преведе в полза на застрахователя в срок до един месец след получаване на плащането, а за задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 – в срок до 5 работни дни от получаване на плащането. По въпроса за събирането на премиите по процесните застрахователни полици по делото са ангажирани противоречиви доказателства. От една страна, ищецът се позовава на: 1) непредставеното по делото решение на КФН и на решенията на ВАС по неговото обжалване; 2) регистрацията на полиците в информационната система на ГФ по чл. 571 КЗ; 3) писмото с изх. № 2/13.02.2017 г. на управителя на ответника; 4) изплащането на застрахователни обезщетения по част от процесните застраховки; и 5) съдържанието на полиците и сметките за платените застрахователни премии, приложени към тях. От друга страна, ответникът се позовава на отразяването от застрахователя в системата по чл. 571 КЗ на прекратяването на застраховките, на съдебните решеншия по делото по чл. 625 ТЗ, както и на молбата от 27.04.2017 г. на изп. директор на ищцовото дружество до СДВР. Съдържанието на решение № 685-ЗБ/4.05.2017 г. на зам. председателя на КФН е неизвестно – същото не е представено по настоящото дело. Опосредствени и непълни данни за същото се съдържат в представените съдебни решения по неговото оспорване – решение № 4268/2.04.2018 г. по адм. дело № 6439/2017 г. на ВАС, VІІ отд., потвърдено с решение № 11893/5.10.2018 г. по адм. дело № 8434/2018 г. на ВАС, 5-членен състав. От същите става ясно, че с решението на КФН е приложена принудителна административна мярка, изразяваща се в задължаване на ответника да преведе на ищеца всички премии и вноски по 4 228 бр. застрахователни полици за задължителна застраховка „ГОА“, сключени с неговото посредничество в периода 2.03.2016 г. – 11.02.2017 г. Кои обаче са конкретните 4228 бр. полици не става ясно, поради което не може да се заключи със сигурност, че в тях влизат и процесните 844 бр. полици. Впрочем, в исковата молба /стр. 2/ ищецът сочи, че тези 4228 бр. полици били издадени в периода 5.12.2016 г. – 22.02.2017 г., което се разминава както с периода, посочен в решенията на ВАС, така и с периода на сключване на процесните 844 бр. полици /21.03.2016 г. – 13.02.2017 г./. Макар да е налице частично съвпадение на периода, не е изключено предмет на производствата пред КФН и ВАС да са били не всички, а част от застрахователните полици, сключени от ответника от името на ищеца за определен период. При всички положения обаче, за да се направи извод за идентичност, то трябва да са ясни конкретните полици /по номера/, предмет на производството пред КФН, които не са установени по настоящото дело. Дори обаче да се приеме, че сред визираните 4228 бр. полици се включват и процесните 844 бр. полици, то решенията на ВАС /а дори и непредставеното решение на КФН/ не могат да бъдат пряко доказателство за факта на събиране на премиите по тези застраховки от ответника. Самите съдебни решения на ВАС имат обвързващо значение за гражданския съд само относно законосъобразността на обжалвания административен акт, а не и по въпроса за неизпълнените задължения на ответника /арг. и от чл. 302 ГПК/. Нямат СПН мотивите на съдебните решения, които анализират събрани доказателства, но не доказват факти. В мотивите на ВАС се съдържа позоваване на справка от банката, обслужваща клиентската сметка на ответника по чл. 306, ал. 1, т. 2 КЗ, за периода 2.03.2016 г. – 11.02.2017 г., която справка обаче не е представена по настоящото дело, а именно тя би била сериозно доказателство за факта на събиране на премиите, което недалновидно ищецът не е ангажирал. Въпросната справка не може да се обсъжда в настоящото производство, тъй като тя не е представена по настоящото дело и е с неизвестно съдържание. Въобще, ищецът не е направил никакви доказателствени искания, насочени към въпросната клиентската сметка. Не се съдържа конкретика и не са посочени конкретните полици и в представената по делото кореспонденция между страните – поканата от 8.02.2017 г. на ищеца, писмото с изх. № 2/13.02.2017 г. на управителя на ответника, отговора от 13.02.2017 г. на ищеца, писмото с изх. № 9/27.02.2017 г. на адвокат на ответника. От същите става ясно, че страните са водили преговори по уреждане на техни финансови взаимоотношения, вкл. спрямо третото лице „Рекрекс“ СРЛ, но дали част от тези преговори са били и процесните 844 бр. полици не е уточнено. По тази причина не може да се приеме за извънсъдебно признание на задълженията по процесните полици изявлението в писмото с изх. № 2/13.02.2017 г. на управителя на ответника, тъй като не е ясен обхвата на коментираните в него задължения в размер на 780 525,14 лв., нито периодът, за който се отнасят. Никакъв извод не може да се направи в едната или другата посока и от съдебните решения по делото по чл. 625 ТЗ – решение от 15.08.2017 г. по т.д. № 25/2017 г. на Окръжен съд – Търговище, потвърдено с решение от 19.04.2018 г. по т.д. № 622/2017 г. на Апелативен съд – Варна. В същите освен, че липсва конкретика относно застрахователните полици, но в тях се коментират 2 299 бр. застрахователни полици, сключени в периода 20.12.2016 г. – 29.01.2017 г. /стр. 6 от решението на АС – Варна/. Процесните 844 бр. полици са сключени са в периода 21.03.2016 г. – 13.02.2017 г. и не е ясно дали са част от въпросните 2 299 бр. полици. Същото важи и за изявлението по молбата от 27.04.2017 г. на изп. директор на ищцовото дружество до СДВР – също липсва конкретика и не може да се свърже с процесните 844 бр. полици. Отделен е въпросът, че очевидно молбата е мотивирана от течащите към онзи момент преговори между страните, споменати и в цитираната по-горе кореспонденция, в която като условие се поставя преустановяване на започнатите проверки и преписки по сигнали на ищеца, които преговори на по-късен етап не са приключили успешно – видно и от влязлото в сила решение от 20.01.2023 г. по т.д. № 2139/2017 г. на СГС. Конкретика е налице по отношение на вписаните данни в информационната система по чл. 571 КЗ и изплатените застрахователни обезщетения. От представеното удостоверение с изх. № 10-03-12/11.06.2018 г. на ГФ и приетото заключение на ССЕ се установява с категоричност, че процесните полици 844 бр. са били първоначално регистрирани в информационната система по чл. 571 КЗ, като впоследствие са отразени като прекратени, от които за 810 бр. полици – поради невнесена вноска, за 7 бр. – поради смяна на собственика /по които претендираните премии са в общ размер на 2 943,02 лв./ и за 27 бр. – без вписано основание /по които претендираните премии са в общ размер на 9 412,38 лв./. Установено е и, че по 137 бр. процесни полици ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 705 616,93 лв. – подробно описани. Доколкото изплащането на обезщетение е действие на ищеца, то от него не може да се направи извод във вреда на ответника – че по съответната полица е събрана застрахователна премия от ответника. Подобно действие би могло да се тълкува във вреда на ищеца – че той е получил премията от ответника, т.е. че тя му е била преведена, но в случая и двете страни отричат това /позицията на ответника е, че той не събрал никакви премии по всички процесни полици, поради което и не е имало какво да превежда на ищеца/. До други доказателствени изводи обаче води регистрирането и дерегистрирането на полици в информационната система по чл. 571 КЗ. По правило в тази система се регистрират само действащи застрахователни договори, т.е. влезли в сила. Съобразно чл. 487, ал. 1 КЗ наличието на действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на чл. 575, ал. 1 /т.е. регистрирана в системата на ГФ/, и знак, който се издава от Гаранционния фонд. Според чл. 487, ал. 2 КЗ при договорено разсрочено плащане на застрахователната премия в един застрахователен период знакът на ГФ удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия, като застрахователят е длъжен да издаде знака на ГФ за целия срок, за който е събрана застрахователна премия. Изрично е предвидено в чл. 487, ал. 3 КЗ, че при договорено разсрочено плащане на застрахователната премия в един застрахователен период застраховател няма право да издава знака по ал. 1 за целия срок на полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ако не е събрана изцяло застрахователната премия. Съвкупното тълкуване на тези разпоредби води до извод, че невлезли в сила застрахователни договори не подлежат на регистрация в системата по чл. 571, ал. 1, т. 1 КЗ /чл. 575 КЗ/, нито подлежат на удостоверяване със знак на ГФ. Хипотезата на регистрирана застрахователна полица с поставен стикер на ГФ без да е влязла в сила е житейски и стопански неправдоподобна. Условие, за да влезе в сила застрахователният договор, е да бъде платена застрахователната премия изцяло, а при разсрочено плащане – поне първата вноска. Това следва от чл. 351, ал. 3 КЗ, според който освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на премията. Следователно, междинният извод е, че при липса на уговорено изключение по реда на чл. 351, ал. 3 КЗ както регистрирането на полиците по реда на чл. 571 КЗ в системата по чл. 575 КЗ, така и поставянето върху тях на знака на ГФ по чл. 487, ал. 1 КЗ, са преки доказателства за плащането от клиента на цялата застрахователна премия, ако тя не е разсрочена, а ако е разсрочена – на първата вноска от нея. Във всички процесни 844 бр. полици не е предвидено друго, а напротив съдържа се изричния текст: „Застраховалният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията.“. Отделно от това – при положение, че в болшинството от процесните полици е посочено, че цялата премия или първата вноска е с падеж на датата на издаване на полицата, то е очевидно, че самата полица удостоверява плащането на тази сума. Същевременно, към всички процесни полици е представен документ за плащането на премията /или вноска от същата/, наименован „сметка“, върху част от които също е поставен знак на ГФ, а голяма част от тези сметки са подписани от съответните платци и за застрахователя от съответния брокер, т.е. същите представляват и разписки по смисъла на чл. 77 ЗЗД. Не е спорно по делото, че сключените с посредничеството на ответника полици са и регистрирани от него в информационната система на застрахователя по чл. 114 КЗ, в която ответникът е имал създаден персонален акаунт, а чрез нея – и в системата по чл. 575 КЗ. Установи се, че това се отнася до 755 бр. полици, от общо 844 бр. процесни полици. Ето защо за тези 755 бр. полици следва да се приеме за доказано, че по тях е събрана от ответника еднократната премия, а при разсрочено плащане – първата вноска. Само по част от тези полици обаче ищецът претендира заплащане на еднократна премия или първа вноска. От приетото заключение на ССЕ и приложение № 2 към него е видно, че това се отнася до общо 472 бр. полици, сключени в периода 5.12.2016 г. – 13.02.2017 г., от които: 282 бр. полици – с еднократно плащане на премията и 190 бр. полици – с претендирана първа вноска от тях, при уговорено разсрочване на две вноски /от № 373 до № 844 от приложение № 2/. Установено е от експертизата /въпрос № 3/, че общият размер на премиите по 282 полици с еднократна премия възлиза на 201 295,63 лв., а общият размер на първите вноски по 190 полици с две вноски възлиза на 68 845,29 лв., т.е. общо двете категории – 270 140,92 лв. От тези суми следва да се приспаднат претендираните вноски за полиците, които не са представени по делото и за които вещото лице не е установило чрез кой застрахователен посредник са сключени. Съобразно данните по приложение № 2 към заключението това се отнася за: 1) полица № BG/30/116003096889/6.12.2016 г. за сумата 665,45 лв. /№ 397 от приложение № 2/; 2) полица № BG/30/116003180149/14.12.2016 г. за сумата 339,46 лв. /№ 741 от приложение № 2/; 3) полица № BG/30/116003181321/14.12.2016 г. за сумата 665,45 лв. /№ 751 от приложение № 2/; 4) полица № BG/30/116003295985/27.12.2016 г. за сумата 323,14 лв. /№ 776 от приложение № 2/; 5) полица № BG/30/117000263837/13.01.2016 г. за сумата 315,06 лв. /№ 800 от приложение № 2/; 6) полица № BG/30/117000330876/20.01.2017 г. за сумата 326,64 лв. /№ 807 от приложение № 2/; 7) полица № BG/30/117000470531/6.02.2017 г. за сумата 484,72 лв. /№ 832 от приложение № 2/; и 8) полица № BG/30/117000508311/9.02.2017 г. за сумата 335,98 лв. /№ 839 от приложение № 2/. Общата претендирана сума по същите възлиза на 3 455,90 лв. Приспадайки тези полици, дължимата сума за останалите 464 полици възлиза на 266 685,02 лв. Тази сума за тези полици следва да се приеме за доказана, че е реално събрана от ответника като застрахователен посредник при сключването на процесните застраховки. Не са част от тези 464 бр. полици установените от ССЕ полици, които са сключени от други застрахователни посредници /76 бр./. За същите вещото лице е посочило, че по тях претенцията на ищеца е за втора вноска и една за четвърта вноска, а не за първа. За останалите 372 бр. полици /от № 1 до № 372 по приложение № 2 към ССЕ/, по които се претендира втора или следваща вноска, регистрацията в системата по чл. 571 КЗ и/или поставянето на знак на ГФ не е достатъчна за доказване на събирането им от ответника. За тези вноски по тези полици, възлизащи общо на 88 561,09 лв., не са представени и сметки за плащането им, нито други доказателства – представените сметки се отнасят до първите вноски, за които иск не е предявен. Ирелевантно към задължението на ответника по чл. 337, ал. 2 КЗ е обстоятелството, че ищецът е заявил прекратяване на процесните застрахователни полици в системата по чл. 571 КЗ. Регистрацията на прекратяването има само оповестително значение, а не правопораждащо, като тя не доказва наличието на предпоставките за прекратяване. Посъщественото обаче е, че дори и застраховките да са надлежно прекратени, то всички събрани от ответника суми по тях от клиентите /независимо преди или след прекратяването/ подлежат на предаване на ищеца. Само ищецът е страна по договорите с клиентите и само той би дължал тяхното възстановяване. Ответникът като застрахователен брокер няма право да задържи сумите, получени от клиентите по полиците, а за него при всички случаи важи отчетното задължение по чл. 337, ал. 2 КЗ. Същевременно, заявеното от ищеца прекратяване на полиците в системата по чл. 571 КЗ не може да се тълкува като признание, че ответникът въобще не е събрал премиите по полиците, а може да се тълкува, че ищецът не е получил вноските от ответника. Както бе посочено по-горе, регистрацията на полиците в тази система и поставения знак на ГФ, извършено от ответника, са доказателство за получените от него еднократни или първи вноски по премиите. Ако следващите вноски при разсрочените премии не са платени от клиентите, то съобразно уговореното в полиците е приложимо автоматичното прекратяване при условията на чл. 368, ал. 4 КЗ, с което се преустановява дължимостта на неплатените вноски /след първата/. Това обаче не освобождава ответника от задължението по чл. 337, ал. 2 КЗ да предаде вече събраните суми на ищеца. Ето защо това обстоятелство /регистрирането в системата по чл. 571 КЗ на прекратяването на застраховките/ е без значение към дължимостта от ответника на посочените по-горе суми за 464 полици. Ответникът поддържа, че от претендираните от ищеца застрахователни премии следва да се приспадне полагащото се на ответника комисионно възнаграждение в размер на 18 % по процесния договор за застрахователно посредничество № 77/4.03.2015 г. За тези комисионни не е заявено възражение за прихващане, нито са индивидуализирани по размер за всяка полица, а е заявено, че тази сума въобще не е част от претендираното от ищеца вземане – видно от отговора на исковата молба. Както и да се разбира възражението, то е неоснователно, тъй като не е настъпило условието за изискуемост на комисионното възнаграждение. Съобразно уговореното в чл. 9 от договор от 4.03.2015 г. възнаграждението следва да се преведе от застрахователя по банков път в 7-дневен срок след получаването на събраните премии от брокера по своя сметка и представянето на коректно попълнен отчет, всички сключени полици и/или събрани вноски, съпровождащи ги документи и коректно попълнена фактура за размера на комисионното възнаграждение. Предвидената в чл. 10 възможност брокерът да удържи възнаграждението от събраните премии важи само ако брокерът е гарантирал изпълнението на задълженията си по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, което обаче в случая не е приложимо, тъй като ответникът е избрал да даде гаранция по реда на чл. 155, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./, съответстващ на сегашния чл. 306, ал. 1, т. 2 КЗ – чрез предвидената клиентска сметка /чл. 6, т. 3 от договора/. Това основно положение не е променено и в последващия анекс № 1/21.04.2016 г. Ето защо комисионното възнаграждение по процесните полици става изискуемо след превеждане на премиите от ответника на ищеца и след изтичане на 7-дневен срок. Доколкото за процесните полици това условие не е настъпило, то и не е настъпила изискуемостта на комисионното възнаграждение за тях, което е пречка и ответникът да извърши прихващане по реда на чл. 103 ЗЗД. Следователно, няма основание за приспадане на тези комисионни възнаграждения от дължимите на ищеца суми. В обобщение: Въззивният съд намира за доказано събирането от ответника на суми за застрахователни премии по общо 464 бр. полици, сключени в периода 5.12.2016 г. – 13.02.2017 г., в общ размер на 266 685,02 лв., които са дължими на ищеца съобразно чл. 337, ал. 2 КЗ и условията на сключения между страните договор за застрахователно посредничество № 77/4.03.2015 г., до който размер исковата претенция е основателна. За останалите 380 бр. полици претенцията е недоказана. Заявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане ще бъде разгледано заедно с предявения насрещен иск, тъй като произтича от същите правопораждащи факти. Б) По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в зависимост от съществуването на непогасени главници. Поради това този иск ще бъде разгледан след разглеждане на възражението за прихващане по предходния иск, тъй като основателността на това възражение и неговото ретроактивно действие ще се отрази и на дължимостта на мораторните лихви. В) По иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД Преди всичко въззивният съд намира за неоснователни оплакванията в жалбата на ответниците за недопустимост на обжалваното решение в тази му част. Противно на доводите в жалбата няма разминаване между предмета на иска, описан в исковата молба, и този, по който съдът се е произнесъл със съдебното решение. Съдът не само има право, но е и длъжен чрез тълкуване на исковата молба, като човешко изявление, да извлече точния предмет на сезиращото защитно искане, а не да се ограничава от буквалния прочит на петитума, формулиран от ищеца. От обстоятелствената част на първоначалната искова молба от 30.08.2019 г. не остава никакво съмнение, че волята на ищеца е да атакува по реда на чл. 135 ЗЗД прехвърлянето на описаните недвижими имоти от ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД на ответника „Келвин Белс“ ЕООД, което е резултат от апортна вноска. Апортът е прехвърлителен способ, включващ фактически състав с множество елементи. Предмет на иска по чл. 135 ЗЗД е самото разпоредително действие, самият прехвърлителен способ в неговата цялост, а не отделните елементи от фактическия му състав. По тази причина дори и ищецът непрецизно да е посочил в петитума, че атакува даден елемент от прехвърлителния способ, то следва да се приеме, че искът е насочен срещу разпоредителното действие с неговата цялост, индивидуализирано със съответните елементи. Ето защо независимо, че в настоящата искова молба ищецът е посочил, че искът е насочен срещу решението от 26.07.2018 г. по протокола на едноличния собственик на капитала на първия ответник за извършване на непарична вноска в капитала на втория ответник, то действителен предмет на иска е самото извършване на непаричната вноска, като разпоредително действие и прехвърлителен способ. Посочването на конкретните актове, с които е реализирано това разпоредително действие, е само начин за неговата поточна индивидуализация. Последващата уточнителна молба от 17.06.2020 г. не внасяне изменение в този предмет на иска, а изпълнява указанието по разпореждането от 6.03.2020 г. – ищецът да насочи иска и срещу ответника „Келвин Белс“ ЕООД, като задължителен другар по този иск. Поради това няма разминаване между предмета на иска по чл. 135 ЗЗД, разгледан с обжалваното решение, и този, с който съдът е бил сезиран от ищеца. При основателността на така предявения иск въззивният съд намира следното: Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е едно от средствата за защита на кредитора срещу увреждащи го действия на длъжника, същността на което е потестативното материално право да бъдат обявени по съдебен ред за недействителни спрямо кредитора на отделни правни действия на длъжника, с което техните правни последици да станат непротивопоставими на кредитора, т. е. да не се зачитат спрямо него. Материалноправно легитимиран да упражни това право е всеки кредитор на длъжника, включително и този, който е носител на непарично вземане – така ППВС № 1/29.03.1965 г. Фактическият състав на това право включва следните кумулативни елементи: 1) обективен елемент – атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора, което е налице, когато то води до изключване, намаляване или затрудняване на възможността на кредитора да получи дължимата престация по облигационното отношение, вкл. и чрез принудително изпълнение, и 2) субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение, което е различно според различните хипотези, а именно: 2.1) ако действието е извършено след възникване на вземането – знание за увреждането у длъжника, а ако действието е възмездно и у лицето, с което е договарял, което субективно отношение и за двамата се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника /чл. 135, ал. 2 ЗЗД/, или 2.2) ако действието е извършено преди възникване на вземането – намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което той е договарял, в който случай презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не се прилага. По наличието на посочените предпоставки в конкретния казус въззивният съд намира следното: Активната материалноправна легитимация на ищеца се извежда от твърдението му, че е кредитор с парични вземания на ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, произтичащи от процесния договор за застрахователно посредничество № 77/4.03.2015 г., като е посочил, че притежава непогасени вземания на обща стойност 1 615 133,48 лв., част от които са предмет и на първия иск – за сумата 358 702,01 лв. Същевременно, правоотношението, от което ищецът извежда качеството си на кредитор, не е предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. Както е разяснено и в мотивите към т. 2 от ТР № 2/9.07.2019 г. на ВКС – ОСГТК съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането на кредитора съществува, ако произтича от твърдените факти, като може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В случая съществуването на част от вземанията, които са предмет на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е установено, а останалите посочени вземания до общия размер на 1 615 133,48 лв. не са били предмет на делото и не са отречени със СПН. Това е достатъчно за обосноваване на материалноправната легитимация на ищеца по иска по чл. 135 ЗЗД. Процесната апортна вноска на недвижими имоти от първия на втория ответник уврежда ищеца в качеството му на кредитор на първия ответвник, независимо че апортът е възмезден способ – прехвърлителят е придобил дружествени дялове от втория ответник и независимо, че имотите са оценени по пазарна стойност от вещи лица. Това е така, защото увреждане е налице, както когато разпоредителното действие намалява актива на имуществото, така и когато затруднява възможността за удовлетворяване на кредитора. Отчуждаването на недвижим имот без насрещна престация безусловно уврежда кредитора, тъй като намалява актива на длъжника. Отчуждаването на недвижим имот срещу престация, изразяваща се в дружествени дялове, също представлява увреждащо действие за кредитора, тъй като удовлетворяването от дружествени дялове е по-трудно /с оглед специалния ред за изпълнение върху тях и нуждата от водене на допълнителни съдебни процеси – вж. чл. 517, ал. 3 ГПК/, а и стойността на дяловете никога не е сигурна – зависи от променливото имуществено състояние на дружеството, както и от резултатите от търговската му дейност. Същевременно, ищецът не би могъл да се удовлетвори от процесните дружествени дялове, тъй като понастоящем те не принадлежат на неговия длъжник „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, а са прехвърлени на третото лице В. И. А., което е вписано на 5.11.2018 г. При иск по чл. 135 ЗЗД в тежест на ответника е било да докаже, че извън процесните недвижими имоти длъжникът притежава и други съществуващи секвестируеми имущества, които без затруднения биха могли да послужат за удовлетворяването на кредитора. В конкретния казус ответниците не твърдят и доказват, че към настоящия момент длъжникът „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД разполага с други недвижими имоти или с налични парични средства, вкл. и по банкови сметки, достатъчни да покрият описаните вземания на ищеца. Ето защо процесната апортна вноска уврежда ищеца в качеството му на кредитор на първия ответник. Въззивният съд приема за доказана и субективната предпоставка на правото по чл. 135 ЗЗД. Доколкото възникването на твърдяните вземания /от 2016 г. и 2017 г./ предхожда атакуваната апортна вноска от 2018 г., то е приложима хипотезата на чл. 135, ал. 1 и изискуемото от закона субективно отношение е знание за увреждане, което при възмездна сделка като процесната следва да е налице както у двамата ответници. По необходимост това знание предполага знание за наличието на облигационна обвързаност между ищеца и ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД, по силата на която за ищеца са възникнали неудовлетворени парични вземания, като не е нужно знание за техния размер. Несъмнено обстоятелството, че ответникът „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД е страна по облигационното отношение с ищеца е достатъчно за установяване и на знание у него за същото. Що се отнася до ответника „Келвин Белс“ ЕООД, то според въззивния съд знанието в случая е доказано и за него. Не е спорно, че към момента на вписване на апорта /8.10.2018 г./, а и към момента на приемане на решенията за извършването му /26.07.2018 г./ двете дружества са имали един и същи управител – В. И. А., който към същия момент е и едноличен собственик на капитала на първия ответник и на втория ответник, а след вписването на процесния апорт на 8.10.2018 г. остава съдружник във втория ответник. В качеството на законен представител и на двете ответни дружества, неговото знание се приравнява на знание на двете юридически лица. При положение, че за ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД съдът прие, че знанието е доказано, то на същото основание е доказано и за втория ответник, тъй като законният му представител е същият. Не са аргумент за липсата на знание у ответниците изявленията на ищеца, направени в исковата молба от 30.06.2017 г. по т.д. № 2139/2017 г. на СГС и в молба от 27.04.2017 г. на изп. директор на ищцовото дружество до СДВР. От една страна, както бе посочено по-горе – не може да се установи дали в тези изявления се имат предвид всички задължения на първия ответник по договора от 4.03.2015 г. или само част от тях, вкл. дали обхващат процесните задължения. От друга страна, липсата на вземания е основана не на изначалното им невъзникване, а на последващо погасяване с твърдяно прихващане, което е отречено с последващото решение от 20.01.2023 г. по т.д. № 2139/2017 г. на СГС. При положение, че това погасяване очевидно е било спорно /иначе не би било образувано т.д. № 2139/2017 г./, то нито един от двамата настоящия ответници не би могъл да има субективна увереност към онзи момент, че това погасяване се е случило, за да се приеме пълната липса на знание за наличието на съществуващи задължения към ищеца към момента на извършване на процесния апорт. Ето защо налице са всички законови предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. ІІ. По насрещните искове и възражението за прихващане А) По насрещните искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД Насрещните частични искови претенции се основават на твърдяни неизпълнени от ищеца по първоначалните искове ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД задължения към ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД за дължими възнаграждения по договор за маркетинг от 1.05.2015 г. – уточнени в молба от 24.06.2020 г. От посочения договор за маркетинг от 1.05.2015 г. е видно, че ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е възложило на изпълнителя „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД да извършва на територията на Централна и Източна Европа цялостна маркетингова дейност по отношение на застрахователя, посредством изготвяне на маркетингови проучвания и анализи, бранд мениджмънт, външна реклама, разпространение на рекламни материали, както и провеждане на информационни и ПР кампании. Според уговореното за извършената маркетингова дейност възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение, чийто размер се определя допълнително в спецификацията на издадената от изпълнителя /погрешно посочено – възложителя/ фактура за съответния месец, която следва да се издаде до 5-то число на следващия месец, а възнаграждението да се плати безкасово до 10-то число на същия месец /чл. 10/. Предвидено е, че договорът е със срок на действие 6 месеца, но може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните за срок, определен от тях допълнително. Аналогичен предходен договор от 18.11.2014 г. е бил сключен с румънското дружество SC Rexrex SRL, действието на който е прекратено поради изтичане на срока. Не се спори, че договорът е сключен главно във връзка със застрахователния пазар в Румъния. Не е спорно между страните, че независимо от изтичането на 6-месечния срок на договора от 1.05.2015 г., действието му е било неформално продължено – видно и от това, че и след 1.11.2015 г. застрахователят е продължил да изплаща суми по този договор за отчетена дейност след този момент. От приетото и неоспорено в тази част заключение на ССЕ се установява, че в счетоводството на застрахователя са отразени извършени плащания към ответника „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД по процесния договор от 1.05.2015 г. в общ размер на 2 156 289,59 лв. в периода 8.06.2015 г. – 25.08.2016 г., от които: през 2015 г. – 1 024 177,19 лв. и през 2016 г. – 1 132 112,40 лв. Експертизата е установила и, че при тези плащания възнаграждението по този договор е опреД.о в зависимост от събраните премии по застраховки, сключени с румънски клиенти, както следва: ако цялата премия е платена еднократно – 70 лв. на полица, ако е на две вноски – по 35 лв. на вноска, а при четири вноски – по 17,50 лв. на събрана вноска. При така установената практика между страните по този договор, която е критерий за неговото тълкуване съобразно чл. 20 ЗЗД, следва да се приеме, че макар дължимата по него престация от изпълнителя да се състои в извършване на предвидената маркетингова дейност, то дължимото от застрахователя възнаграждение не се съизмерява с нейния конкретен обем през съответния отчетен период, а с нейния резултат, който страните са се съгласили да се измерва със сключените застраховки от името на застрахователя на румънския пазар и със събраните по тях премии от румънските клиенти по посочения начин. Следователно, по волята на страните събраните премии по такива застраховки обективират и маркетинговия резултат от изпълнението на процесния договор – след като такива премии са събрани, то се приема, че е резултат от дейността на изпълнителя по този договор, която дейност /маркетингова/ не е задължително да е извършена непременно през отчетния период, тъй като нейният резултат може да се е проявил и в продължителен период след това. Поради това несподелима е тезата на застрахователя, застъпена и във въззивната жалба, че след като не било доказано извършването на конкретна маркетингова дейност през процесния период, то и възнаграждението е недължимо. Друга е била стопанската логика при сключване на процесния договор, както и установената практика по неговото изпълнение. Следователно, за да се прецени дали за исковите периоди има дължими възнаграждения от застрахователя и в какъв размер, следва да се провери: 1) дали има сключени застраховки с румънски клиенти, и 2) дали по тях са събрани застрахователни премии – еднократно или на вноски. С молбата от 19.03.2024 г. /л. 2619 от делото на СГС/ застрахователят е признал, че застрахователните полици, посочени в представените 13 отчета за процесните периоди, са сключени, че обичаен водач в тях е посочено румънско физическо лице и че дължимата премия по тези полици е уговорена за плащане по начина, посочен от ищеца по насрещния иск. Същевременно, част от тези полици съвпадат с част от полиците, за които застрахователят е предявил иска по чл. 337, ал. 2 КЗ, и по-конкретно – с част от тези, за които застрахователят претендира втора и следваща вноска от премията, за периода 21.03.2016 г. – 28.09.2016 г. /за които искът не беше уважен/. Това означава, че по тези полици застрахователят е признал събирането на първите вноски от премиите, за които пък се претендира съответното възнаграждение по договора за маркетинг от 1.05.2015 г. Събирането на премийните вноски по останалите полици, предмет на процесните 13 отчета, пък не се оспорва от застрахователя – в противен случай за тях би бил предявен иск по чл. 337, ал. 2 КЗ, което не е сторено. При това положение налице са всички предпоставки за дължимостта на възнагражденията по процесния договор за всички полици, описани в процесните 13 отчета. По отчета за периода 14.12.2015 г. – 20.12.2015 г., издаден за общо 27 636 лв. с ДДС, са издадени три фактури, от които претенцията е за сумата по една от тях – по фактура № 227/22.01.2016 г. за сумата 9 105,60 лв. Фактурата е осчетоводена при застрахователя, с което същият е признал задължението си по тази фактура. От приетото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че дължимите възнаграждения по останалите процесни отчети са: 1) по отчета за периода 21.12.2015 г. – 27.12.2015 г. – общо 18 081 лв. с ДДС, от която ищецът претендира сумата 6 600 лв. – дължима по фактура № 227/22.01.2016 г. /останалите фактури са платени/; 2) по отчета за периода 25.04.2016 г. – 22.05.2016 г. – общо 67 452 лв. с ДДС, от която неизплатени са 56 112 лв., от които ищецът претендира сумата 3 353,40 лв., дължима по фактури № 383/11.08.2016 г., № 384/11.08.2016 г., № 385/11.08.2016 г., № 386/11.08.2016 г., № 387/11.08.2016 г.; 3) по отчета за периода 23.05.2016 г. – 26.06.2016 г. – общо 103 866 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 2 111 лв.; 4) по отчета за периода 27.06.2016 г. – 28.08.2016 г. – общо 144 984 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 2 774 лв. ; 5) по отчета за периода 4.07.2016 г. – 10.07.2016 г. – общо 24 066 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 511 лв.; 6) по отчета за периода 11.07.2016 г. – 17.07.2016 г. – общо 29 085 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 618 лв. ; 7) по отчета за периода 18.07.2016 г. – 24.07.2016 г. – общо 10 122 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 220 лв.; 8) по отчета за периода 25.07.2016 г. – 31.07.2016 г. – общо 6 237 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 139 лв.; 9) по отчета за периода 1.08.2016 г. – 7.08.2016 г. – общо 6 174 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 125 лв.; 10) по отчета за периода 8.08.2016 г. – 14.08.2016 г. – общо 6 132 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 143 лв.; 11) по отчета за периода 15.08.2016 г. – 21.08.2016 г. – общо 6 384 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 146 лв.; и 12) по отчета за периода 22.08.2016 г. – 28.08.2016 г. – общо 6 132 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 134 лв. Общият размер на дължимите главници по процесните отчети възлиза на 414 999,60 лв. с ДДС, а общият размер на частичните претенции – 25 980 лв. Ето защо частичният насрещен иск е основателен до пълния предявен размер от 25 980 лв., заедно с претендираната законна лихва от предявяване на насрещния иск /26.02.2020 г./ до изплащането. Б) По насрещните искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД Предвид уважаването на исковете за главници основателни се явяват и акцесорните искови претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва за забава за периода от падежа на задължението по всеки отчет до подаване на насрещната искова молба /26.02.2020 г./. Във въззивната жалба липсват оплаквания срещу начина и размера на изчислените от първоинстанционния съд суми върху присъдените частични претенции по главниците, а и въззивният съд не установи неправилност в тази част. Ето защо претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна до пълния предявен размер от 7 794 лв. В) По възражението за прихващане Предвид сбъдването на процесуалното условие, под което е предявено /частичното уважаване на първоначалните искове/, следва да се разгледа направеното от ответника по първоначалните искове евентуално възражение за прихващане. Предмет на същото са същите вземания, за които са предявени насрещните искове, но за разликата над уважените размери по частичните искове. Доколкото съдът прие, че вземанията за главниците са дължими до размера от 414 999,60 лв., то е установено съществуването на вземания и над частичните претенции от 25 980 лв., т.е. за разликата от 389 019,60 лв., обхващаща 11 от общо 13-те отчета /за първите два от тях претенциите не са частични и те са включват в присъдената сума от 25 980 лв./. Искът по чл. 337, ал. 2 КЗ бе приет за основателен за сумата 266 685,02 лв. Налице са условията за извършване на исканото прихващане по чл. 103 ЗЗД между двете вземания до размера на по-малкото, поради което след прихващането вземането по чл. 337, ал. 2 КЗ се счита изцяло за погасено. Погасяването има действие от деня, в който прихващането е могло да се извърши /чл. 104, ал. 2 ЗЗД/, т.е. от момента, когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо, без значение от настъпване на ликвидността – така т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС – ОСГТК. Тъй като вземането по чл. 337, ал. 2 КЗ е за периода 5.12.2016 г. – 13.02.2017 г., а насрещното вземане на ответника е възникнало в предходен период /14.12.2015 г. – 28.08.2016 г./, то двете вземания до размера на по-малкото се считат за погасени от момента на настъпване на изискуемостта на по-късните вземания на ищеца по чл. 337, ал. 2 КЗ. Прихващането следва да се извърши до размера на сумата 266 685,02 лв. – последователно до нейното покриване с вземанията по отчети по тяхната хронология, извън присъденото по насрещните искове, а именно – с остатъка от вземането по отчета за периода 25.04.2016 г. – 22.05.2016 г. /52 758,60 лв./, с остатъка от вземането по отчета за периода 23.05.2016 г. – 26.06.2016 г. /101 755 лв./, частично с остатъка от вземането по отчета за периода 27.06.2016 г. – 28.08.2016 г. /142 210 лв./. Вземанията по останалите отчети не са необходими за прихващането. Ето защо този иск за тази сума се явява неоснователен, като погасен чрез прихващане. Това обуславя и неоснователност на акцесорните първоначални искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При положение, че главниците се смятат за погасени от момента на падежа им, то липсва основание за начисляване на законна лихва за забава за исковия период. Предвид изложеното обжалваното решение следва: 1) да се обезсили в частта, с която е прието, че отхвърленият първоначален иск за сумата 358 702,01 лв. представлява частичен иск от общо дължими 1 615 133,48 лв., 2) да се отмени в частта, с която първоначалният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен за сумата 266 685,02 лв., вместо което същият следва да се отхвърли като погасен чрез съдебно прихващане, и 3) да се потвърди в останалата част, вкл. в частта за присъдените разноски. Ищецът не е обжалвал постановеното определение от 30.03.2026 г. по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането му за изменение в частта на разноските на първоинстанционното решение. ІІІ. Относно разноските по производството При този изход на спора ответникът „Келвин Белс“ ЕООД няма право на присъждане на разноски, тъй като е страна само по иска по чл. 135 ЗЗД, който е уважен. Нито една от страните няма право на присъждане на разноски за заплатените държавни такси по въззивните жалби, тъй като същите като краен резултат не са уважени. Ответникът „Булром – Глобъл Груп“ ЕООД има право на присъждане на разноски за адвокат за въззивната инстанция – за защитата срещу жалбата на ищеца, т.е. за отхвърлените първоначални искове и за уважените насрещни искове. Доказани са разноски в размер на 28 020 евро с ДДС – за адвокатско възнаграждение по представената фактура № 160/19.02.2026 г. и приложеното банково извлечение. Общата цена на исковете е 691 909,59 лв., от които: 1) 456 602,29 лв. – по първоначалните парични искове, 2) 201 533,30 лв. – по иска по чл. 135 ЗЗД /данъчна оценка – л. 145 от делото на СГС/, и 3) 33 774 лв. – по насрещните искове. Спрямо този интерес и съразмерно на отхвърлените парични искове и уважените насрещни искове полагащите се разноски за адвокат на ответника са 19 858,58 евро. Ищецът не е представил доказателства за направени разноски за адвокат за въззивната инстанция. Така мотивиран Софийският апелативен съд,