Решение № 12752 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1117/2026 г.

Производството е по реда на чл. 64 ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ЗИНЗС/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. М. Й., [ЕГН], лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора – Варна, срещу Заповед № 104-12-22/23.03.2026 г. на Началника на Затвора Варна, с която на основание чл. 64, ал. 3 от ЗИНЗС му е отказано преместването в място за лишаване от свобода (МЛС) от открит тип към Затвора-Варна и смяна на режима от „строг“ на „общ“. С жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Незаконосъобразността на заповедта е в това, че от представените доказателства не става ясно какви са мотивите на заповедта, че същата е постановена без да са обсъдени всички доказателства, вкл. липса на индивидуализирана преценка на трудовата му активност, участието в организирани от затвора мероприятия, развиват се съображения за това, че становището за липса на положителна нагласа и поправяне е изградено въз основа на становище от отрядна, която работи с отряда от един месец, посочва, че неправилно е посочен изтърпеният срок от наказанието „лишаване от свобода“, поради което е налице неправилно приложение на чл. 66 от ЗИНЗС. Отправено е искане за отмяна на заповедта и за присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят лично и представляван от адв. Е. Ф., поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Ответникът – Началникът на Затвора – Варна, се представлява от инспектор III-та степен А. А. с юридическо образование, който оспорва жалбата. Поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила; че при оперативна самостоятелност е преценено, че доказателствата за добро поведение и поправяне не са достатъчни; че рискът от рецидив е нараснал от 40 на 41 точки (средно ниво); че по три докладни записки (08.2025 г., 10.2025 г. и 12.2025 г.) са съставени предупредителни протоколи като превантивна мярка без налагане на дисциплинарно наказание; и че през 2026 г. на жалбоподателя е наложено наказание „писмено предупреждение“ със Заповед № 006-1058/22.05.2026 г., потвърдена със Заповед № 83/2026 г. на Главния директор на ГДИН. Позовава се на съдебни решения по адм. д. № 584/2025 г., № 323/2026 г. и № 1054/2025 г. на Административен съд – Варна. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа становището за валидност и законосъобразност на оспорената заповед и моли за отхвърляне на жалбата. Настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е лишен от свобода за първи път. Постъпил е в Затвора – Варна на 20.02.2024 г. с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Изтърпява последователно две наказания „лишаване от свобода“: 2 г. и 11 м. по ЧНД № 306/2022 г. на Окръжен съд – Варна (отложено наказание по чл. 68 НК, приведено в изпълнение, при първоначален строг режим) и 2 г. и 6 м. по НОХД № 419/2024 г. на Окръжен съд – Варна. Остава на строг режим на основание чл. 47 ал. 2 ППЗИНЗС. Според оспорената заповед, към 16.02.2026г., жалбоподателят е изтърпял фактически 4 м. и 18 д., от работа – 1 м. и 23 д., или общо 6 м. и 7 д., при остатък 1 г. 11 м. и 20 д. От 18.09.2024 г. до 02.07.2025 г. е настанен в ЗОЗТ „Разделна“, където е включен в трудова дейност, не е наказван и е награждаван. Със Заповед № 642/30.06.2025 г. е преместен в Затвора – Варна по негова молба, мотивирана с причини от семеен характер. От 03.09.2025 г. е във 2-ра група във връзка с включването му в трудова дейност: със Заповед № Д-410/04.09.2025 г. му е възложен доброволен неплатен труд като помощник-работник „кухня и столова“, а със Заповед № Д-562/09.12.2025 г. е преназначен като работник „кухня и столова“ по домакинския щат. По негова молба рег. № 104-90-251/15.01.2026 г. и въз основа на положителни становища на ИСДВР на 1-ва група, на ВПД ИСДВР М. А. и на НС „СДВР“, с Протокол № 11/28.01.2026 г. комисията е разрешила преместването му в 1-ва група. С молба рег. № 104-90-482/26.01.2026 г., подадена от адв. Ф. като пълномощник, жалбоподателят е поискал замяна на режима от „строг“ на „общ“ и преместване в затворническо общежитие от открит тип. По молбата са изготвени становища на ВПД ИСДВР М. А. (рег. № 104-30-1103/17.02.2026 г.), на НС „СДВР“ Г. Н. (рег. № 104-30-1459/27.02.2026 г.) и на заместник-началника по РНОД М. И. (рег. № 104-30-1530/04.03.2026 г.) – всички с предложение молбата да не бъде уважена. Становището на заместник-началника е, че мотивацията за положителна промяна е формална, че отзивите на ръководителя на работния обект „не са много добри“ и че лишеният от свобода „все още е на строг режим“, поради което не може да бъде преместен. На 09.03.2026 г. началникът на затвора е положил резолюция за отказ „съгласно становищата и затворническото досие“, а на 23.03.2026 г. е издал оспорената заповед. Тя е връчена на жалбоподателя на 24.03.2026 г. и изпратена на Окръжна прокуратура – Варна, която с резолюция я е приела за законосъобразна и не е упражнила правото си на протест. В мотивите на заповедта е прието, че формалната предпоставка е налице, но липсва „втората изискуема предпоставка“ по чл. 64 ал. 1 от ЗИНЗС – добро поведение. Като положителни данни са отчетени включването в трудов процес, положителното отношение към наложените изисквания, участието в изпълнението на плана на присъдата, липсата на дисциплинарни наказания и наградите. Като отрицателни са посочени три докладни записки, по които са съставени предупредителни протоколи – от 05.08.2025 г. (неслизане в столовата за мероприятието „хранене“), по докладна записка от 15.10.2025 г. (опит за изнасяне на храна от столовата, за раздаване на други лишени от свобода) и от 30.12.2025 г. (превантивен протокол след конфликти със съкилийник); обстоятелството, че е автор на множество молби, жалби и сигнали, оценено като „фиксация“ към правораздавателната, правоохранителната и пенитенциарната система, недоверие и манипулативни действия, насочени към натиск, и като „болезнено чувство за собствена правота“; оценка на риска от рецидив 41 т. (средно ниво) с повишение с една точка в зона „начин на живот и обкръжение“ поради „лесното негативно влияние“ на криминалното му обкръжение; отзиви на пряко отговорните длъжностни лица за труда му, които „не са изцяло положителни“; формална мотивация без корекционна стойност. Направен е извод, че липсват достатъчни и категорични доказателства за повлияване и добросъвестно отношение към целите на наказанието, с ясно изразен и устойчив характер, проявени в „по-продължителен период“, съответстващ на регистрирания регрес, на съдебната репресия и на изтърпяната част от нея, и че промяната на правния статут би могла да се осъществи едва когато жалбоподателят си върне доверието в администрацията. По делото са приети: заповеди за награждаване на жалбоподателя – № 809/10.12.2024 г. (писмена похвала), № 95/13.02.2025 г., № 770/12.09.2025 г., № 1002/19.12.2025 г. и № 104-11-121/06.03.2026 г., грамота за участие в литературен конкурс (октомври 2025 г.) и справка от затворническата администрация. С последната заповед, издадена 17 дни преди оспорената, Й. е награден за подчертана дисциплинираност, сътрудничество при социални и възпитателни мероприятия, съзнателно отношение към труда и „отчетено системно добро поведение“. Съгласно т. 12 от Становище № 104-30-1103/17.02.2026 г. към тази дата жалбоподателят няма наложени наказания. Представени са още първоначален план на присъдата (30.09.2024 г.) и препланиране (17.02.2026 г.), в което като позитивен напредък е отбелязано „включен в трудова дейност, не е наказан“, Текущ доклад от 16.02.2026 г., според който не са регистрирани случаи на употреба на алкохол или наркотични вещества, жалбоподателят не е допускал дисциплинарни нарушения, не е наказван и е награждаван, а основното корекционно въздействие е трудовата ангажираност, както и рапорт от 23.10.2024 г., утвърден от началника на ЗО „Разделна“, за придвижване във връзка с поддръжка и ремонт в района на първи пост, промишлен портал и общежитието. Представени са и изготвените оценки на риска. Първоначалната оценка от 24.09.2024 г. е 39 т. и впоследствие, поради установена техническа грешка в разместени изчисления по зони, е коригирана на 40 т.; последващата от 24.09.2025 г. е 40 т. (ниско ниво); актуалната от 16.02.2026 г., изготвена във връзка с подадената молба, е 41 т. (средно ниво). Повишението е отчетено в зона „начин на живот и обкръжение“. Формулярът, представен по указание на съда, е един лист, озаглавен „Схема за оценяване – вероятност за ново осъждане и профил на нуждите“, в който не са отразени дата на изготвяне, автор и подпис, не е разграничено дали се касае за първоначална, последваща или коригираща оценка и не могат да бъдат проследени стойностите по зони. Въз основа на установените факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от адресат на акта, който има правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Доколкото заповедта съдържа и произнасяне по режима на изтърпяване на наказанието, то е част от оспорения акт и подлежи на контрол заедно с отказа за преместване. Заповедта е получена лично от Й. на 24.03.2026г., а жалбата е подадена на 03.04.2026г., видно от клеймото на пощенския плик и системния бон за изпращането, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Заповедта е издадена от компетентен орган – Началника на Затвора – Варна, в писмена форма, съдържа фактически и правни основания и разпоредителна част, връчена е на лишения от свобода срещу подпис и е изпратена на прокурора. Становищата по чл. 64 ал. 2 от ЗИНЗС са дадени от ръководителя на направлението „СДВР“ и от заместник-началника по РНОД; обстоятелството, че липсващата втора страница на становището на първия е представена в с.з. на 23.09.2026 г., не обуславя нарушение. Възражението, че становището на инспектор А. е изготвено от некомпетентно лице, е неоснователно, доколкото инспекторът по СДВР не е сред лицата, чието становище е изискуемо по чл. 64 ал. 2 от ЗИНЗС, а ЗИНЗС не поставя изискване становището да бъде изготвено именно от инспектора на групата, в която лишеният от свобода е настанен към момента на молбата. За издаване на заповедта законът изисква становище от „ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието“, което в случая е изпълнено. Очевидната неточност в изчислението на изтърпяния срок в препис на заповедта (общо „1 м. 7 д.“ вместо 6 м. 7 д.) също не е основание за отмяна. Съгласно чл. 64 ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, могат да бъдат премествани в затворническо общежитие от открит тип по инициатива на началника на затвора или по своя молба. Предпоставките са две – формална (изтърпян срок) и материална (добро поведение). Законът използва израза „могат“, поради което при наличието им органът действа при оперативна самостоятелност. В заповедта за преместване началникът на затвора се произнася и за режима по чл. 65 (чл. 64 ал. 3 от ЗИНЗС). При оспорване на такъв акт съдът не замества преценката на органа, а проверява дали той е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискванията за законосъобразност – дали е изяснил фактите, дали е изложил мотиви, дали преценката е в рамките на закона и в съответствие с целта му. Целта на закона се извлича от нормите на ЗИНЗС - чл. 2 т. 2 (диференциация и индивидуализация на въздействието в зависимост от поведението на осъдения), чл. 9 ал. 1 (доброто поведение се поощрява) и чл. 77 ал. 3 (участието в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание). Началникът на затвора е приел, че формалната предпоставка е налице, и е отказал поради липса на материалната – добро поведение. Спорът за изчисляването на изтърпения срок и за датата, от която е придобито правото да се иска облекчаване, е без значение за законосъобразността на този акт. Съдът отбелязва само, че данните в преписката са противоречиви (точки 3 и 5 от Становище № 104-30-1103/2026 г.; остатък от 1 г. 11 м. според органа срещу 3 г. 8 м. според жалбоподателя), а когато лицето изтърпява две наказания, за които не може да се определи общо наказание, минимумът по чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС се изчислява от сбора им (чл. 66 ал. 4 от ЗИНЗС). Заповедта е незаконосъобразна, защото преценката за добро поведение е извършена при неправилно приложение на закона, въз основа на обстоятелства, които или са правно ирелевантни, или не са доказани, както и без да бъдат обсъдени и съпоставени относимите положителни данни, което представлява нарушение на чл. 35 и чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. За преместване по чл. 64 ал. 1 от ЗИНЗС законът изисква добро поведение и изтърпяна една четвърт (не по-малко от 6 месеца), а кумулативното изискване лишеният от свобода да „покаже, че се поправя“ е уредено в чл. 66 ал. 1 от ЗИНЗС за замяната на режима. Органът обаче е обвързал отказа с липса на „категорични доказателства“ за повлияване, на „ясно изразен и устойчив характер“, проявен „в един по-продължителен период, съответстващ на регистрирания регрес, на съдебната репресия и на изтърпяната част“, с липса на „готовност за пълноценно включване в живота на обществото“ и с невърнато „доверие в администрацията“. Тези критерии не са предвидени в чл. 64 и чл. 66 от ЗИНЗС и по същество приравняват преместването в общежитие от открит тип на условно предсрочно освобождаване. Срокът, след който може да се иска облекчаване, е определен от законодателя, а изискването за допълнителен „по-продължителен период“ го изключва по тълкувателен път. Отказ, основан на условия, които не изисква закона, е постановен при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В становищата на инспектора по СДВР и на заместник-началника по РНОД се посочва, че чл. 64 ал. 1 от ЗИНЗС е „неприложим“, респективно че лицето „не може да бъде преместено“, докато е на строг режим. Това противоречи на чл. 64 ал. 3 от ЗИНЗС, според който режимът се определя със самата заповед за преместване. Поставянето му като предварително условие, каквото законът не предвижда доказва, че органът не е упражнил в пълен обем правомощието си по чл. 64. Съдът не споделя становището на ответника, че предупредителните протоколи представляват основание за отказа. Мерките по ЗИНЗС са уредени изчерпателно - поощрения (чл. 98) и дисциплинарни наказания (чл. 101), които се налагат за дисциплинарно нарушение с мотивирана заповед след изслушване на лишения от свобода и подлежат на обжалване. Няма норма на ЗИНЗС или ППЗИНЗС, която да предвижда съставяне на „предупредителен протокол“ или такъв акт да има законово определени последици. Не се спори, че протоколите не са дисциплинарни наказания и че такива не са налагани – самият ответник ги определя като превантивна мярка при неналагане на наказание. Заповедта не излага какви конкретни факти стоят зад тях, не е установено, че жалбоподателят е бил изслушан и не е преценена тежестта им. Протоколът от 30.12.2025 г. предупреждава да не се влиза в конфликт със съкилийник, без да е индивидуализирано виновно поведение. Изнасянето на храна от столовата е поведение, което администрацията е могла да санкционира по реда на ЗИНЗС, но не го е сторила и не е обосновала защо същото дава основание за извод за „регрес“ и за пълна липса на добро поведение. След първите два протокола жалбоподателят е награден със Заповед № 1002/19.12.2025 г., през януари 2026 г. е преместен в 1-ва група с положителни становища на същите длъжностни лица, а на 06.03.2026 г. е награден за „отчетено системно добро поведение“ – след трите протокола и 17 дни преди оспорения отказ. По посоченото като мотив в заповедта подаване на жалби от страна на Й., съдът намира следното: ЗИНЗС признава на лишените от свобода правото да подават молби и жалби (чл. 90 ал. 1) и изрично предвижда, че те не носят дисциплинарна отговорност за тях (чл. 90 ал. 6). Обстоятелството, че проверките по сигналите не са ги потвърдили, не превръща упражняването на правото в „манипулация“ или „фиксация“, като за такъв извод следва да бъдат посочени конкретни установени факти – кои сигнали, с какво съдържание, дали са съзнателно неверни или насочени към злоупотреба. Заповедта и становищата към нея не съдържат подобни констатации. Предвид изложеното, посочването на този довод като мотив за липса на добро поведение не може да обоснове законосъобразност на заповедта. Ответникът сочи оценката на риска като основен довод, тъй като рискът бил нараснал и преминал в средно ниво. Въпреки дадените от съда указания относно доказателствената тежест /в с.з. на 17.06.2026 г. ответникът е задължен да представи първоначалния, последващия и коригиращия формуляр/, представен е един лист без дата, автор и подпис, без разграничение на оценките и без възможност да се проследи формирането на резултата. Данните за стойностите и датите са противоречиви (в с.з. ответникът заявява 40 т. при постъпване и 41 т. от 25.09.2025 г.; според становищата – 39 т., коригирани на 40 т., 40 т. на 24.09.2025 г. и 41 т. на 16.02.2026 г.). Разликата е само една точка, но тя премества оценката през границата между „ниско“ и „средно“ ниво, като единственото обосноваване е общото „лесно негативно влияние на криминалното обкръжение“, което важи за всеки лишен от свобода. Преоценката е извършена по повод подадената молба и по-малко от пет месеца след предходната. Съгласно чл. 130 ал. 5 от ППЗИНЗС, когато се прави преглед на оценката и анализ на поведението и се установи значителна промяна на риска, се извършва последваща цялостна оценка. Съгласно ал. 6 – „значителна промяна по смисъла на ал. 5 е налице, когато изменението на първоначалната оценка поставя правонарушителя в друга по-висока/по-ниска категория риск“. По делото не е представена изготвена цялостна последваща оценка, която да обоснове изводите в оспорената заповед. Съдът приема за основателно и възражението на жалбоподателя за това, че не са обсъдени относими доказателства и заповедта е вътрешно противоречива. Органът сам е установил, че жалбоподателят няма дисциплинарни наказания, награждаван е, включен е в трудов процес и в мероприятия, а в Затвора – Варна е назначен по домакинския щат и преместен в 1-ва група именно поради трудовата му ангажираност. Само 17 дни преди заповедта същият орган го е наградил за „отчетено системно добро поведение“. Заповедта не обяснява как тези данни се съотнасят с извода за липса на добро поведение. Твърдението, че отзивите за труда му „не са изцяло положителни“, не е подкрепено с конкретни факти - по делото няма докладни записки, наказания, прекъсване на работа или други данни, а заместник-началникът по РНОД се позовава на „не много добри“ отзиви на ръководителя на обекта, без да ги посочва. Рапортът от 23.10.2024 г., макар да се отнася до друго място и да предвижда придвижване под контрол във връзка с труда, показва, че в ЗО „Разделна“ на жалбоподателя е било оказано доверие. Органът не може да се освободи от задължението да събере и обсъди всички относими факти и обстоятелства преди издаване на акта си, чрез препращане към „становищата и затворническото досие“, когато самите становища са непълни и противоречиви. Наказанието „писмено предупреждение“ по Заповед № 006-1058/22.05.2026 г. е последващо спрямо оспорения акт, поради което същата не се кредитира от съда като доказателство за законосъобразността на оспорената заповед. С оглед изложеното, жалбата следва да бъде уважена и заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена и преписката върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение. Така мотивиран и на основание чл. 172 ал. 2, във вр. с чл. 173 ал. 2 АПК и чл. 64 ал. 4 от ЗИНЗС, съдът