Решение № 581 от 27.3.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 92/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Административното дело е образувано по жалба от С. В. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена от пълномощник адв. С. И. С. – •••, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3175/19.06.2025 г. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Русе, Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, бук. „а“ и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителна административна мярка „Временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“ по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 211 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], с. на С. В. Н.. В жалбата се посочва, че оспореният административен акт страда от пороци: оспорената заповед, като индивидуален административен акт, не отговаря на задължителните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – липсват, не са налице фактическите и правни основания за издаване на акта; при издаването на заповедта административният орган е допуснал нарушение на материалния закон – липсват данни за извършен превоз срещу заплащане или икономическа облага; в случая, се касаело за така нареченото „споделено пътуване“. Моли съда да постанови акт, с който да отмени обжалваната заповед в частта, с която е приложена принудителна административна мярка „Временно спиране от движение на МПС - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“, като незаконосъобразна. Претендира за присъждане на разноски по делото. Към жалбата са приложени документи. В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от адвокат С. С. от •••, който заявява, че поддържа жалбата. Счита, че издадената заповед в оспорената й част е материално и процесуално незаконосъобразна. Твърди, че в хода на проверката са снети писмени сведения от ч., от с. пътуващи с автомобила пътници в нарушение на чл. 44 и следващите от АПК, тъй като не са снети от административния орган, не са преподписани от административния орган или упълномощено от него лице, а са снети от служител от Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе. На пътниците, на които са снети сведения, не им е разяснено, че тези сведения могат да бъдат ползвани като доказателство и те могат да бъдат разпитани, като свидетели, в евентуално последващо съдебно производство. Това е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушаването на разпоредбата на чл. 44 и следващите от АПК, води до негодност на тези доказателствени средства. Липсват други доказателства, които да сочат, че с автомобила е извършен превоз на пътници срещу заплащане. Налице са отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, и затова моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени заповедта като незаконосъобразна. Моли да бъдат присъдени в полза на С. В. направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 516,40 евро. Административният орган - Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Русе, Главна дирекция „АИ“ при ИА „АА“, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по същество. С писмото, с което е изпратена административната преписка, е изразено становище за законосъобразност на оспорената ЗППАМ и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от оспорващата, но същото е от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, който не е страна в настоящото съдебно производство. От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: При извършена съвместна проверка от органите на РД "Гранична полиция" – Русе и от служители на Областен отдел "Автомобилна Администрация" – Русе относно спазване на нормативните разпоредби при осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници, на 18.06.2025 г. е установено, че като в. на МПС А. С. А., г. на •••, с [ЕГН], с адрес [населено място], ••• извършва международен обществен превоз на ••• броя пътници срещу заплащане и икономическа облага, от Р. Б. за К. Н. /Х./ с автомобил марка Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ, категория М1, брой места 8+1, с рег. № [рег. номер], регистриран в Р. България на 31.08.2022 г., с. на С. В. Н. с [ЕГН]. Въз основа на снети обяснения на ч. пътници, органът е приел, че между тях и в. А. има уговорка за заплащане на парични суми, като д. от пътниците - Р. А. Р. и Н. А. Ж. са заплатили по 150 евро всеки от тях или общо 300 евро за извършването на превоза, а другите д. пътници – Я. Н. И. и Ж. Р. С. се уговорили с ш. да заплатят за транспорта до Х. по 50 лева първата и 50 евро втората /л. 19 - 22/. От направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" било установено, че за лек автомобил с рег. № [рег. номер] няма издадено заверено копие към лиценз на Общността /л. 26 - 27/. За констатираното при проверката, на в. А. А. е бил съставен АУАН № 334554/18.06.2025 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /л. 18/. Видно от СРМПС № •••••••••, процесният автомобил – Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ, категория М1, брой места 8+1, с рег. № [рег. номер], регистриран в Р. България на 31.08.2022 г., е с. на С. В. Н. с [ЕГН] /л. 25/. На 19.06.2025 г. главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе, Главна дирекция „АИ“ при ИА „АА“ издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3175/19.06.2025 г., с която по т. 1, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б "а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвП е приложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС, „Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ“, категория М1, брой места 8+1, с рег. № [рег. номер], регистриран в Р. България на 31.08.2022 г., с. на С. В. Н. с [ЕГН] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег. № [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация на превозното средство № ••••••••, а по т. 2 от заповедта, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвП вр. с чл.106а, ал. 7 и ал. 8 от с.з. е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № •••••••• на А. С. А., г. на •••, с [ЕГН], с адрес [населено място], •••, издадено на 06.07.2021 г. от МВР ••• – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година /л. 28 - 30/. Заповедта не е била връчена на С. В. Н.. Жалбата на Н. срещу горепосочената заповед е подадена до Административен съд – Сливен на 20.02.2026 г. /л. 2/. Съгласно І. т. 5 от приложената по делото Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация /л. 17/, главните инспектори в областен отдел "Автомобилна администрация" са упълномощени да издават заповеди за принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП. При извършена служебна проверка на представения по делото електронен документ – Заповед за ППАМ № РД-14-3175/19.06.2025 г., се установи че същата е подписана на 19.06.2025 г. с валиден квалифициран електронен подпис / КЕП/ от С. И., като г. и. в О. о. "А. а." – •••. С разпореждането за насрочване и в о.с.з. на 19.03.2026 г., съдът е разяснил на административния орган, че носи тежестта на доказване относно фактическите основания, на които оспорената заповед е издадена. Видно от събраните в хода на административното производство писмени обяснения от Р. А. Р., Н. А. Ж., Я. Н. И. и Ж. Р. С., същите не съдържат разяснения по чл. 44, ал. 4 от АПК. Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Оспорената заповед не е връчвана на оспорващата С. В. Н., поради което подадената от нея жалба е допустима, тъй като следва да се приеме, че е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от оспорването й в съответната част. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспорената по съдебен ред заповед за ППАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г., на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“, Изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ – гр. София е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП редица длъжностни лица, сред които е и главния инспектор в областен отдел "Автомобилна администрация". От събраните по делото доказателства се установи, че т. 1 на оспорената заповед е валиден административен акт, тъй като същата е реално подписана от нейния издател с актуален КЕП. Наложената с т. 1 на оспорения акт принудителна административна мярка - временно спиране от движение на МПС марка „Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ“, е постановена от материално и териториално компетентен орган, при наличието на надлежно оправомощаване. В т. 1 на оспорената заповед в достатъчно ясна степен са изложени фактическите констатации и правни основания на органа, за издаването на акта и съдът приема, че не е налице неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл. 107, ал. 1 от ЗАвП и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В хода на издаване на т. 1 на оспорената заповед не е налице и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът обаче приема за недоказано по делото наличието на всички материални предпоставки за издаване на т. 1 на оспорената заповед и наложената с нея ПАМ, по следните съображения: По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП, принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП се налага принудителна мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП, „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага. Според легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвП, „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и 2, във вр. с т. 4, б. „б“ от ДР на ЗАвП налага извод, че основната предпоставка, по която се различават „общественият превоз“ и „превозът за собствена сметка“ е възмездният характер на дейността. (Решение № 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о., ) Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка. В процесния случай АУАН, на който административният орган се позовава, е съставен по реда на Закона за автомобилните превози, а не по реда на Закона за движението по пътищата и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е неприложима. В Закона за автомобилните превози не се съдържа разпоредба, която да регламентира, че редовно съставените по този закон АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Въпреки дадените от съда изрични указания, по делото не бяха ангажирани годни доказателства от страна на административния орган, установяващи изложените в оспорената заповед твърдения от фактическа страна за извършване от страна на в. на МПС – А. А. на международен обществен превоз на ••• броя пътници от Р. Б. до К. Н. при наличието на уговорка за неговото заплащане от страна на пътниците. По отношение наличието на тази предпоставка от страна на административния орган, по делото са ангажирани единствено съставените в хода на административното производство писмени обяснения/сведения на ч. от пътувалите с. лица. От приложените в административната преписка обяснения се установява, че същите са съставени от органите на РД „Гранична полиция“, без на лицата да е било разяснено, че при оспорване могат да бъдат разпитани като свидетели. С оглед изложеното съдът приема че обясненията са съставени при неспазване на чл. 44, ал. 4 от АПК и не могат да се ценят като годни доказателства. Според текста на чл. 44, ал. 2 от АПК сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не може да даде сведения п., какъвто е случая с Ж. поради н., то се призовава да ги даде устно, но отново пред административния орган или от определен от него служител. В случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ е главен инспектор в ОО "Автомобилна администрация" гр. Русе, но писмените обяснения дадени от пътниците не са приподписани от АО или от лица, които са служители на ОО "Автомобилна администрация" гр. Русе, а от инспектор при РД „Гранична полиция“ - Русе. Допуснатото нарушение е съществено, още повече, че на всички лица дали сведения по чл. 44, ал. 1 от АПК не им е разяснено по реда на ал. 4, че пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Липсва предупреждаването по ал. 4 на чл. 44 от АПК по отношение на лицата, чиито обяснения са снемани. При това положение е неясно какво изобщо гарантира верността на записаното, след като е ясно, че никой не е предупреден за евентуални последици от поведението си. Всичко гореописано изключва редовността на тези обяснения като надлежни доказателства по чл. 44 от АПК. (Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2015 г., VII о. ) Следва да се отбележи, че в АУАН и в Заповедта за ППАМ са вписани, че са пътували с. пътници, а към административната преписка са представени копия от писмени обяснения само на ч. от тези с. лица. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. В случая посочените писмени обяснения/сведения на пътниците, събрани в хода на административното производство, като единствени ангажирани от органа доказателства, не се кредитират от съда, тъй като не са събрани редовно и не са годни доказателства, въз основа на които да се приеме, че доказват приетата от административния орган фактическа обстановка. В този смисъл по делото не е безспорно установено, че с процесния автомобил, в. на който е А., е извършен международен обществен превоз на пътници, т.е. оспорената заповед е издадена при липса на фактическо основание за това. С оглед изложеното съдът приема за недоказано по несъмнен начин по делото от страна на органа, че между в. А. и пътниците е имало уговорка за възмездност на извършвания превоз – като транспортна услуга, чрез заплащане на пари или друга икономическа облага, за да се обоснове по несъмнен начин и изводът, че последният съставлява "обществен превоз" на пътници. Не се доказа и че с процесният автомобил в. А. е осъществявал дейност по превоз на пътници като услуга, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП, а именно: че на 18.06.2025 г. е извършил международен обществен превоз на ••• броя пътници срещу заплащане и икономическа облага. Посоченото води до липса на кумулативното наличие на всички предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, бук. „а“ и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвП по т. 1 на оспорената заповед, поради което същата се явява издадена при неправилно приложение на материалния закон. Последното съставлява отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК и достатъчно такова, за отмяната на акта в оспорената му част. С оглед гореизложеното за оспорената заповед са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което съдът намира, че т. 1 от Заповед за ППАМ № РД-14-3175/19.06.2025 г. на главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе, ГД „АИ“ при ИА „АА“ е незаконосъобразна и следва като такава същата да бъде отменена, като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 5,11 евро, представляващи внесена държавна такса за разглеждане на делото и 511,29 евро за изплатено адвокатско възнаграждение. Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът