Решение № 132 от 19.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 878/2025 г.

С Решение № 1181/08.08.2025год., постановено по т.д.№ 155/25год. на СГС е осъдена Столична Община да заплати на „ МТК Гроуп“ ООД на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД неплатен остатък от възнаграждение с включен ДДС за извършен обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии с № 12,18,20,21/22, 23, 24/24А, 25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119, дължимо на основание Договор СОА 16-ДГ56- 1196/02.16.2016год. за периода м.януари-м.юни 2022год. и обезщетение за забавено плащане на претендираните възнаграждения за периода на забава 15.02.2022год.-23.01.2025год., а именно: за м. януари 2022 год. възнаграждение от 49 753.97лева, представляващо част от общо дължимите 1243849.10 лева и обезщетение за забавено плащане на тази част в размер на 17983.68лева за период на забава 15.02.2022год.- 23.01.2025год., за м.февруари 2022г.възнаграждение в размер на 45968.66 лева, представляващо част от общо неплатени 1149216.52лева, обезщетение за забавеното плащане на тази част в размер на 16257.96 лева за период на забава 15.03.2022год.-23.01.2025год., за м.март възнаграждение от 50788.68лева, представляваща част от общо 1410796.78 лева и обезщетение за забавено плащане на тази част в размер на 17525.33 лева за период на забава 15.04.2022год.- 23.01.2025год., за м. април 2022год. възнаграждение от 47711.88 лева, представляващо част от неплатени общо 1325329.95 лева , както и обезщетение за забавеното плащане на тази част в размер на 16066.04лева за период на забава 15.05.2022год.-23.01.2025год., за м. май 2022год. възнаграждение от 48638.10лева, представляващо част от общо неплатени 1351058.44 лева, както и обезщетение за забавено плащане на тази част в размер на 15959.09 лева за периода на забава 15.06.2022год.-23.01.2025год. и за м. юни 2022год. възнаграждение от 48309.06 лева, представляващо част от общо неплатени 13419228.41лева , както и обезщетение за забавено плащане на тази част в размер на 15448.55 лева за период на забава 15.07.2022год.- 23.01.2025год.,ведно със законната лихва върху присъдените възнаграждения, считано от 24.01.2025год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 20610.26лева. Със същото решение и до пълния им предявен размер, исковите претенции за отхвърлени като неоснователни. С Определение № 3699/117.09.2025год. е оставено без уважение направено искане от „ МТК Гроуп“ ЕООД по чл. 248 от ГПК. Срещу горното решение и в частта му , в която исковите претенции на „ МТК Гроуп“ ЕООД са уважени е подадена въззивна жалба от Столична община. Във въззивната жалба се сочи, че в обжалваната си част , първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се поддържа , че решението на СГС е постановено в нарушение на принципа за неоснователно обогатяване и „ двойна индексация“. По делото било установено, че Столична община била заплатила на ищеца допълнително възнаграждение за процесния период именно на базата на инфлационния индекс и при присъждането на допълнителни суми по чл.5, ал.4, т.2 от договора ищецът бил компенсиран два пъти за едно и също нещо- покачването на цената на горивата. Това било в противоречие с общите принципи на правото, забраняващи неоснователното обогатяване и водело до свръхкомпенсация на ищеца и ощетяване на ответника в обществения интерес. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд бил отхвърлил възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл. 5, ал.4,т.2 от договора, предвиждаща промяна на цената въз основа на данните на НСИ за цената на горивото. Такива данни НСИ изобщо не било събирало и не публикувало. Отделно КЕВР също бил потвърдил , че не регулира тези цени, от където следвало че не е налице обективен критерий за промяна на цената, което правило уговарянето на такъв критерии за нищожно на основание чл. 26, ал.1 , предл.1 от ЗЗД. Счита се, че решението е постановено и в нарушение на съдопроизводствените правила , тъй като първоинстанционният съд не бил обсъдил направеното възражение от Столична община , че не била получила от ищеца надлежно предложение за водене на преговори за конкретния процесен период, както и че не били проведени добросъвестни преговори, както изисквал чл.5, ал.4, т.2 от договора. Неправилно било тълкуването и относно дължимостта на мораторната лихва. Поддържа се , че решението е постановено и в противоречие с чл.86 от ЗЗД във вр. с чл. 84,ал.2 от ЗЗД. Акцесорната претенция по чл. 86, ал.1 от ЗЗД била неоснователна поради неоснователност на главния иск. От друга страна се сочи, че не била налице определена дата за плащането на възнаграждението и била дължима покана, а такава не била изпращана от ищеца и ответникът би могъл да се счита за поканен едва с подаване на исковата молба. Неправилно било и виждането на първоинстанционния съд за дължимост на мораторна лихва с ДДС, тъй като заплащането на мораторна лихва върху главницата с начислен ДДС било в противоречие със Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото приложение. По изложените съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново за отхвърляне на предявените искове, ведно с произтичащите от това последици - присъждане на направените разноски. В подаден писмен отговор от ищеца-въззиваем се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като допустимо , правилно и обосновано и за присъждане на направените във въззивното производство разноски. Твърди се и се излагат доводи за това , че предмет на спора е дължимостта на допълнително възнаграждение на превозвача по чл. 5, ал.4, т.2 от договора – поради изменение в цените на горивно-смазочните материали, което изменение е отчетено от НСИ и е с повече от 20% спрямо цените към датата на подписване на договора, а не за дължащо се такова поради инфлация. Поддържа се , че увеличението на възнаграждението за превозвача с 2.5% се дължи при всяко 20% изменение на ГСМ и че изпращането на поканата за преговори през 2022год. не променя извода за неговата дължимост. Оспорва се твърдението , че първоинстанционния съд бил допуснал неправилно тълкуване на договора. Видно от чл.5, ал.4 от договора, страните били уговорили две самостоятелни и независими едно от друго основания за изменение на превозваческото възнаграждение , доколкото едното било свързано с промяната на цените на горивото спрямо датата на сключване на договора , а второто- с инфлацията в страната. В случая не се касаело за дублиране на основанията за изменение на превозваческото възнаграждение и твърденията на въззивника за противното били несъстоятелни. Такива били и оплакванията му във връзка с приетата от първоинстанционния съд основателност на акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД. В чл. 5 от договора се съдържал точно формулиран падеж на задължението за заплащане на превозваческото възнаграждение – до 14 число на месеца, следващ месеца, през който е извършен превоза. След като възнаграждението не било изплатено на падежа, то ответникът бил изпаднал в забава и дължал заплащане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД. Срещу Определение № 3699/17.09.2025год. е подадена частна жалба от „ МТК Гроуп“ ЕООД с искане то да бъде отменено и постановено ново , с което да му бъдат присъдени разноските в първоистанционното производство в пълния им размер. Като неправилно се сочи намаляването на претендирания за присъждане размер на адвокатското възнаграждение по изложените от съда мотиви- многобройните заведени идентични дела срещу Столична община въз основа на един и същи договор , но за различни периоди от време, каквато предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение законът не предвиждал. Не била налице и хипотезата на чл. 78, ал.5 от ГПК, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение не било прекомерно. В подаден писмен отговор от Столична община частната жалба се определя като неоснователна и се прави искане за нейното отхвърляне. По делото се установява следното : Пред СГС е предявен иск от „ МТК Гроуп“ ООД срещу Столична община за заплащане на сума в размер на 49 753.97лева лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. януари 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. януари 2022год., сумата от 18 002.52 лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.02.2022год. до 24.01.2025год. , ведно със законната лихва върху главницата от 49 753.97лева , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,заплащане на сумата от 45 968.66лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. февруари 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. февруари 2022год., сумата от 16 275.36 лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.03.2022год. до 24.01.2025год. , ведно със законната лихва върху главницата от 45 968.66лева , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, заплащане на сума в размер на 50 788.68 лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16- ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. март 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. март 2022год., сумата от 17 544.55лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.04.2022год. до 24.01.2025год. , ведно със законната лихва върху главницата от 50 788.68лева , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, заплащане на сума в размер на 47 711.88лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16- ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. април 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. март 2022год., сумата от 16 084.10лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.05.2022год. до 24.01.2025год., ведно със законната лихва върху главницата от 47 711.88 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, заплащане на сума в размер на 48 638.10 лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16- ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. май 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. май 2022год., сумата от 15 977.50лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.06.2022год. до 24.01.2025год. , ведно със законната лихва върху главницата от 48 638.10лева , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, заплащане на сума в размер на 48 309.06лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. юни 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. юни 2022год., сумата от 15 466.84лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.07.2022год. до 24.01.2025год. , ведно със законната лихва върху главницата от 48 309.06лева , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане . В исковата молба се твърди, че между двете страни бил сключен Договор № СОА16-ДГ56- 1196/02.12.2016год. за извършване от „ МТК Гроуп“ ООД на обществен превоз по основни градски автобусни линии № 12,18,20,21/22,23,24/24А,25,26,29,31,81,86,117,118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община срещу заплащане на възнаграждение, който договор бил сключен за 8 години. В чл.5, ал.1 от договора било уговорено Столична община да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на километър без ДДС като възнаграждението се заплаща ежемесечно, на две вноски както следва : авансово 30 % до 15 число на текущия месец и оставащата част-до 14 число на следващия месец въз основана действително извършения пробег-чл.5, ал.2 от договора. В чл.5, ал.4, т.2 от договора било договорена възможност за промяна на цената на извършения превоз в зависимост от промяната в цената на горивно –смазочните материали / ГСМ/ след датата на подписване на договора . Твърди се също така, че за периода м. януари –м. юни 2022год. включително са били налице предвидените в клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора основания за актуализиране на договореното и заплатено от ответника възнаграждение за извършен превоз, като допълнителното и неплатено от Столична община възнаграждение за този период възлизало в размера на сумите, предмет на исковата претенция . Същото не било платено на падежа- 14 число на месеца , следващ месеца за който се дължи / чл.5, ал.2 от договора /, поради които и съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД Столична община била изпаднала в забава по отношение на всяко едно от възнагражденията , считано от 15 число на следващия месец, за който се отнасяло плащането до датата на предявяване на иска в посочените в исковата молба размери, както и законна лихва върху всяка една от главниците от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. В исковата молба се посочва , че претендираното допълнително възнаграждение е дължимо, тъй като през процесния период е било налице договореното в чл.5, ал.4, т.2 от договора условие за това- промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора, както и липса на постигнато писмено споразумение между страните за промяна на във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1. Поддържа се ,че по статистически данни от НСИ за първото шестмесечие на 2022год. цената на природния газ била нараснала с повече от 40%, поради което и с оглед липсата на постигнато между страните споразумение за промяната на възнаграждението на километър маршрутен пробег , то били настъпили последиците , предвидени в чл.5 ал.4 ,т.2 от отговора, а именно за актуализиране на възнаграждението с 2.5 %. Поддържа се също така , увеличението с 2.5% е за всеки 20% в промяната на цените на ГСМ и доколкото в случая е налице увеличение от 25 пъти на цената на природния газ с по 20%, то се дължало увеличение на договореното възнаграждение с 25 пъти по 2.5% или общо с 62.5 %. Така при промяна в цената на природния газ с повече от 40 %, възнаграждението от 3 лева на километър пробег без ДДС нараствало с 62.5% като ставало 4.875 лева без ДДС или 5.85 лева с ДДС. Разяснено е обаче ,че претенцията е частична- не е за незаплатените 2.25 % лв/км. извършен превоз, а само за неизплатените 0.075лв/км без ДДС или 0.15 лв/км с ДДС .В уточнителна молба от 08.08.2025год. е конкретизирано също така , че искът е за неизплатените 2.25 лв/км извършен превоз, а за неизплатените 0.09 лв/км превоз с ДДС. Този начин на изчисление на допълнителното възнаграждение се твърди , че се извеждало при тълкуването на клаузата на чл.5, ал.4,т.2 от договора , че в този смисъл била и действителната воля на страните ,че с цитираната клауза се гарантира /и това е била целта на страните /, да се запази първоначалната еквивалентност на престациите , предвид срока на договора и възможността за настъпване на икономически промени в областта и че този начин на тълкуване бил съответен и на Регламент /ЕО/ № 1370/2007год. на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007год. и Наредба №2/15.03.2002год. на МТС. В подадения писмен отговор от ответника-Столична община не се оспорва наличието на твърдяната от ищеца облигационна обвързаност по Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016год. , както и че в чл.5, ал.4 от договора са определени условия и обстоятелства при настъпването на които е възможно да настъпи промяна на определената в чл.5, ал.1 от договора цена за извършения превоз. Такова условие , съгласно чл.5, ал.4, т.2 от договора било провеждането на преговори относно това с колко да се промени определената по договора цена и непостигнато съгласие за това . Изискването било за писмено инициране на преговори от някоя от страните по договора и непостигане на споразумение за промяната , което в случая не било изпълнено . За процесния период ищецът не бил иницирал преговори за промяна в първоначално определената превозна цена , което е достатъчно основание да се приеме исковата му претенция за неоснователна. Твърди , че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД –като противоречаща на чл.30, ал.1 ,т.6а и т.7 ЗЕ във вр. с чл. 201 от ЗЕ. Съгласно нормата на чл. 30, ал.1 ,т.7 от ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране е тази, която регулира цените,по които обществения доставчик продава газ на крайните снабдители на природен газ и на клиентите,присъединени към газопреносната мрежа, както и цените, по които крайните снабдители продават природен газ на клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни мрежи, а императивната норма на чл.210 от ЗЕ изключвала извършването на дейностите по чл.30, ал.1 от ЗЕ по цени , които не са утвърдени от комисията. Сочи се , че ищецът бил закупувал природен газ от общинското дружество „ Столичен автотранспорт „ ЕАД , по цени утвърдени от КЕВР и че писмото на НСИ от 02.04.2021год. и неофициалната справка за цената на природния газ по данни на НСИ за група И4-потребители с годишно потребление на природен газ между 100 000 Тдж и 1 000 000ГДж за второто шестмесечие на 2016год. и за второто шестмесечие на 2019год. не съставлявали релевантни данни,въз основа на които да се извърши промяна в цената на километър маршрутен пробег на основание чл. 5, ал.4, т.2 от договора.При приложимост на императивната норма на чл.30, ал.1 ,т.7 във вр. с чл. 210 от ЗЕ и на основание чл.26, ал.1 ,предл.1 от ЗЗД клаузата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора била нищожна и следвало да бъде прогласена за такава. Дори и да се приемело наличието на изискуемите се предпоставки за увеличение на определената в чл.5, ал.1 от процесния договор цена поради промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ ответникът оспорва размера претендираното допълнително възнаграждение / увеличения размер на възнаграждението за процесните месеци/, в частност посочения от ищеца начин на неговото формиране. В тази връзка са изложени доводи за това , че увеличението в цената от 2.5% не настъпва автоматично , че изчислението на увеличения размер следва да бъде извършено на база официални данни на НСИ за промяната в цената на природния газ, че определената в чл.5, ал.1 от договора цена се променя еднократно при настъпване на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договора , както и че в чл.5, ал.4,т.1 и т.2 са предвидени две възможности за компенсация на превозвача и че позоваването на едната автоматично изчерпва възможността да се ползва втората възможност. В случай на извод за основателност на исковата претенция и при определяне размера на допълнителното възнаграждение се твърди , че следва да се вземе предвид процесният договор за превоз е влязъл в сила на 26.07.2017год./ с въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия/ , поради което най-ранната възможна дата служеща за базов период и отправен момент за промяна в цената на възнаграждението би била именно датата 26.07.2017год., че преценката относно наличието на предпоставките по чл.5, ал.4,т.2 от договора следвало да извършва за конкретен месец/касателно справките от НСИ/, че промяната на възнаграждението следва да се отрази за следващ период, а не за процесните два месеца. Неоснователността на исковата претенция се обосновава и с доводи за вече осъществена компенсация на ищеца по чл.5, ал.4 от договора. Твърди се , че ищецът се бил възползвал от предвидения в чл.5, ал.4 от договора механизъм за компенсация като за исковия период му е била изплатена сума в размер на 1 479 756.17лева. Тъй като превозвачът бил веднъж компенсиран, то повторното компенсиране би довело до прекомерност в цената на услугата. В случай че се приеме че са налице предпоставките за промяна в цената на маршрутен пробег на основание чл. 5, ал.4,т.2 от договора се твърди и обосновава неоснователност на исковата претенция с мотив , че цената за километър пробег за всеки един от месеците от процесния период е различна. Прави се възражение за погасяване по давност на исковата претенция за м. януари 2022год. Твърди се ,че клаузата на чл.5, ал.4,т.3 от договора предвижда че всяко изменение на цените на ГСМ с 20 % води до нарастване на превозното възнаграждение с по 2.5%. Цитираната каузата по никакъв начин не предвиждала друга ,различна от еднократната промяна на цената, определена в чл.5, ал.1 от договора, при настъпване на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договора. Касаело се за еднократна възможност за промяна на цената на превоза, а не са уговорка за промяна при „ всяко“ или „поредно“ повишение с 20% на цената на горивата.Релевантно било дали промяната в цената на горивата надвишава 20 %, тъй като в чл.5, ал.4, т.2 б от договора бил определен максимален размер на допустимото увеличение на цената на километър маршрутен пробег-до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1,а в случай на постигнато съгласие между страните и 2.5 %-при непостигнато съгласие.В настоящия случай и за целите на процесния договор било без никакво значение с колко над 20 % се променя цената на ГСМ, а от значение било единствено дали този процент надвишава 20 %. Като неоснователна се сочи и претенцията по чл. 86 от ЗЗД и неоснователността се обосновава с липсата на уговорен падеж за плащане при промяна на цената в хипотезата на чл.5, ал.4, т.2 от договора.При липса на уговорен падеж и съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД длъжникът изпадал в забава след като бъде поканен от кредитора , а в случая това условие не било налице. Ответникът не бил поканен от ищеца с валидно мотивирано предложение за водене на преговори съобразно предвиденото в чл.5, ал.4 от договора ,поради което следвало да се счита за поканен да плати допълнителното възнаграждение по договора от момента на подаване на исковата молба- 25.01.2022год. По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на предявените главни и акцесорни искове като неоснователни и за присъждане на направените по делото разноски,ведно с адвокатски хонорар. В подадена от ищеца допълнителна искова молба се излагат фактически твърдения във връзка с подписване на процесния договор.Оспорва се твърдението на ответника за нищожност на клаузата на чл.5,ал.4, т.2 от процесния договор и се твърди , че същата не предвижда правомощие на НСИ да определя цените, по които се продава природния газ. Клаузата предвиждала единствено , че превозваческото възнаграждение се променя ако има отчетено от НСИ изменение на цените на ГСМ с повече от 20 % спрямо цените при подписване на договора, тоест НСИ се използва само като източник на данни за обективното отчетеното изменение на цените, а не като орган, който ги определя. В този смисъл твърденията на ответника за противоречие на клаузата на чл.5, ал.4 от процесния договор с нормата на чл.30 от ЗЕ били несъстоятелни. Поддържа се вече изразеното становище , че в чл.5, ал.4, т.2 от договора е предвидено право , а не задължение за страните по договора за изпращане на предложение за водене на преговори за промяна на първоначално определеното възнаграждение за извършен превоз . При изпращане на покана от едната до другата страна ,втората следвало да подходи добросъвестно , а не да саботират преговорите. В случай на непостигане на писмено споразумение за промяна в цената ,то по силата на изричния текст на чл.5, ал.4,т.3 във вр. с т.2 на договора, възнаграждението се изменяло с процента, определен още при подписване на договора , а именно с 2.5%. Текстът на чл.5, ал.4,т.2 от договора бил ясен и в мисъл, че при липса на резултат от проговорите възнаграждението се променяло с изначално заложен още при подписване на договора процент- 2.5%, което е за всяко изменение на цените на ГСМ с 20% спрямо цената при подписване на договора. Поддържа се , че неводенето на преговори не изключвало приложението на чл.5, ал.4, т.2 от договора относно промяната на възнаграждението. Основанието за промяната било обективния факт на нарастване на цените на природния газ с повече от 20% спрямо цените при подписване на договора, а непровеждането на проговори и неподписването на споразумение водело до последица ,че възнаграждението не се променяло с различен процент от предвидения от 2.5%. Оспорва се твърдението на ответника за неоснователност на исковите претенции поради „вече осъществена компенсация по чл.5, ал.4 от договора“ . Сочи се , че в клаузата на чл.5, ал.4 от договора страните били уговорили две самостоятелни и независими едно от друго основания за изменение на превозваческото възнаграждение ,доколкото едното било свързано с промяната на цените на горивото спрямо датата на сключване на договора , а второто- с инфлацията в страната.В случая не се касаело за дублиране на основанията за изменение на превозваческото възнаграждение и твърденията на въззивника за противното били несъстоятелни. Такива били и оплакванията му във връзка акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД. В чл. 5 от договора се съдържал точно формулиран падеж на задължението за заплащане на превозваческото възнаграждение –до 14 число на месеца, следващ месеца, през който е извършен превоза.След като възнаграждението не било изплатено на падежа,то ответникът бил изпаднал в забава и дължал заплащане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД. В подаден от ответника допълнителен писмен отговор са изложени допълнителни доводи във връзка с твърдяната двойна компенсация на превозвача и нейната недопустимост. Поддържат се вече изложените доводи във връзка с неоснователността на претенцията по чл.86 от ЗЗД. С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявените искове като ги е уважил частично . Определил е спорният по делото въпрос, който е за това дали са настъпили условията за промяна на цената на километър маршрутен пробег в хипотезата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, което да дава право на ищеца да претендира разликата между изплатения и по-висок размер на възнаграждението за извършения през прецесните месеци превоз. По спорния въпрос първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл.5, ал.4,т.2 от договора е действителна и валидно обвързваща страните . Тълкувайки процесната клауза съгласно чл.20 от ЗЗД е счел ,че същата обективира воля на страните , при липса на постигнато между тях съгласие за промяна на превозното възнаграждение при увеличена цена на ГСМ с 20% , възнаграждението на километър маршрутен пробег да се промени с 2.5%. Приел е като краен извод, че промяната на възнаграждението с 2.5% е последица именно от липсата на постигнато съгласие между страните за увеличение на възнаграждението с 5 % , поради което изпълнителят по договора има право да претендира промяна на възнаграждението еднократно с 2.5% при увеличение на цената на ГСМ на километър маршрутен пробег с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора. Така ,на база данните от НСИ , е приел ,че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение в посочените в решението размери , в които е уважил и предявените искове. Съобразно размера на дължащото се възнаграждение съдът е уважил частично и претенцията за присъждане на обезщетение за забава, обвързвайки момента на забавата с уговорения между страните падеж на дължимото възнаграждение за извършен обществен превоз на пътници в чл. 5, ал.2 от договора. Приел е като неоснователно и направеното от ответника възражение за погасяване по давност на вземането за м. януари 2022год. Постановеното по така предявените исковете и обжалваното в настоящото производство първоинстанционно решение е валидно и допустимо. За да се произнесе по правилността му , с олед направените във въззивните жалби оплаквания, настоящият въззивен състав съобрази от фактическа страна следното : Със заповед № РД-09-05-3320/06.08.2008год. на Кмета на Столична Община , издадена в изпълнение на Решение № 610 по протокол № 112/28.06.2007год. на Столичен общински съвет е обявен конкурс за „ Обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община, с утвърдени маршрути и разписания ,в частност за основни градски автобусни линии № 12,16,18,20,21- 22,23,24,24А,25,26,28,29,31,35,41,43,53,81,86,87,117,118 и 119. Със заповед № РД-09-3876/07.10.2008год. на Кмета на Столична община „ МТК Гроуп“ ООД ,като класиран на първо място в конкурса кандидат , е определен за изпълнител възложената по пакет 1 дейност, а именно обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии от транспортната схема на Столична община № 12,16,18,20,21- 22,23,24,24А,25,26,28,29,31,35,41,43,53,81,86,87,117,118 и 119. На 02.12.2016год. е сключен Договор № САО16-ДГ56-1196/., по силата който Столична община-като възложител е възложил на „ МТК Гроуп“ ООД като изпълнител да изпълнява обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии №12,18,20,21/22,23,24/24А,25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община ,съгласно приети есплоатационни планове и с 60броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към договора срещу заплащане на изпълнителя за извършения обществен превоз цена в размер на 3.00лева на километър без ДДС на база действително изминалите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно приложение Д „Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача“, представляваща неразделна част от договора- чл.5, ал.1 от договора. В ал.5 на чл.2 от договора страните са постигнали договореност възнаграждението за извършен превоз да се заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово в размер на 30% от дължимите за определение пробег до 15 число на текущия месец, а останалата част от дължимото възнаграждение –до 14 число на следващия месец. В ал.5, ал.4 от договора страните са предвидили възможност за промяна в цената по чл.5, ал.1 от договора когато : 1.“ От датата на подписване на договора се е натрупала инфлация ,респективно-дефлация в размер на 5% съгласно данните на НСИ спрямо месеца на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване с колко ще се промени възнаграждението на километър маршрутен пробег. При непостигане на съгласие при преговорите страните по договора се споразумяват , че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с половината от стойността на натрупаната инфлация /дефлация за периода от датата на подписване на договора до датата на започване на преговорите „ и 2./“при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1.При непостигане на съгласие при преговорите ,страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5%“ и 3. „ при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано предложение за преговори.Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите , обективирани в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2 . В чл.6 , ал.1 от договора е посочено ,че същият се сключва за 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия, а в чл. 6, ал.2- че договорът влиза в сила от датата на представяне от Оператора на Общината на оригинал на влязло в сила Определение на Административен съд-София за прекратяване на производството по адм.дело № 11168/2012год.по описа на 38 състав. В ал. 3 на чл.6 от договора страните са обективирали договореност изпълнителят да има право да въвежда линиите поетапно и въвеждането в експлоатация на всички линии да бъде извършено в срок от 8 месеца от датата на влизане в сила на настоящия договор. В чл.38 от договора е предвидено, че същият може да бъде изменян и допълван с писмени споразумения между страните, които са негова неразделна част. По делото са представени Протокол от проведено на 05.10.2016год. съдебно заседание по адм.дело № 11168/2012год. по описа на Административен съд-София и съдебно удостоверение от Административен съд-София от 26.01.2021год., от които се установява ,че адм.дело № 11168/2020год. по описа на Административен съд-София е прекратено и прекратителното определение е влязло в сила на 25.10.2016год. По делото се установяват следните обстоятелства : че възложения с Договор № САО16- ДГ56-1196 превоз се е извършвал с автобуси, които използват за гориво природен газ, че автобусите са новопроизведени и първата им регистрация в КАТ е от дата 24.07.2017год., че договорът е сключен въз основа на конкурс, проведен през 2008год. по реда на Наредба № 2 от 15.03.2002год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, че ищецът е определен за победител в този конкурс с оферта 3.57 лева без ДДС за километър пробег, че договорът е сключен през 2016год. при цена от 3.00 лева без ДДС за километър пробег. На 05.01.2022год. е постъпило в Столична община предложение от „ МТК Гроуп“ ООД за повеждане на преговори по реда на чл.5, ал.2 и т.3 от Договор СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016год. за промяна първоначално договорената цена на превода с оглед настъпила промяна в цената на природния газ от 35 % за първото шестмесечие на 2021год. и от 200% за второто шестмесечие на 2021год. към датата на подписване на договора .По делото не се твърди и не се установява въз основа на така отправеното предложение да са осъществени преговори между страните по договора и да е сключено писмено споразумение за исканата промяна. По делото е налично и второ предложение от „ МТК Гроуп“ ООД до Столична община за провеждане на преговори по реда на чл.5, ал.4, т.2 и 3 от договора с оглед актуализиране на превозната цена поради промяна на цената на природния газ съгласно данните на НСИ с повече от 20%. По делото липсват данни относно момента на получаване на предложението и такива за провеждане на преговори и постигане на писмено споразумение във връзка с исканата актуализация . Налично по делото е и трето предложение от „ МТК Гроуп“ ООД до Столична община за провеждане на преговори по реда на чл.5, ал.4, т.2 и т.3 от процесния договор за индексиране на възнаграждение по договора. По делото липсват данни относно момента на получаване на предложението и такива за провеждане на преговори и постигане на писмено споразумение във връзка с исканата актуализация . Прието е като доказателство по делото и решение на Столичния общински съвет № 607/21.07.2022год. , с което е утвърден проект на споразумение между Столична община и „ МТК Гроуп“ ООД , което да бъде сключено за уреждане на отношенията на страните произтичащи от Договор № СОА16-ДТ56-1196/02.12.2016год. Прието е като доказателство Допълнително споразумение от 22.08.2022год., сключено между Столична община и „ МТК Гроуп“ ООД, с което е изменена редакцията на чл.5, ал.1 от договора, считано от 01.08.2022год., постигнато е съгласие за отмяна действието на разпоредбата на чл.5, ал.4 от договора, считано от 24.00ч на 31.юли.2022год. и са договорени нови текстове на чл.5 и чл.6 от договора. Посочено е , че всички останали текстове остават непроменени. По делото е представено писмо от Комисията за енергийно и водно регулиране от 27.06.2025год., адресирано до Столична община,в което са посочени утвърдените от КЕВР цени на газа за гориво за обществен транспорт за през м. декември 2016год., м.юли 2017год., за всеки месец от периода м. юли-м. декември 2021год. и от м.януари 2022год. до м. юни 2022год. от обществения доставчик „ Булгаргаз“ ЕАД . Посочено е , че в цените не са включени акциз и ДДС. По делото е налично и писмо от Националния статистически институт / от 26.06.2025год./ , към което и съгласно направеното запитване от Столична община е приложена справка цените на природния газ за крайни небитови клиенти за периода юли-декември 2021год. и януари –юни 2022год. Представена е и справка за месечната инфлация за същите два периода. При така събраните в първоинстанционното производство доказателства първоинстанционния съд е направил законосъобразен и обоснован извод за наличие на предвидените в чл.5, ал.4,т.2 от сключения между страните на 02.12.2016год. Договор № СОА16- ДГ56-1196 предпоставки за индексиране на първоначално договореното възнаграждение за осъществен обществен превоз за периода от м. януари 2022год. до м. юни .2022год. включително, както и че изводът му , че сключеният между страните договор предвижда еднократно увеличение с 2.5 % на цената по договора независимо от това с колко повече от 20% са увеличени стойностите на ГСМ в съпоставка с първоначалната цена.Изложените мотиви в подкрепа на горните изводи напълно се споделят от настоящия възивен състав, който препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Възможността за промяна на определената при сключване на процесния договор цена за километър маршрутен пробег е предвидена в клаузата на чл.5, ал.4 от сключения между страните договор. В чл.5, ал.4, т.1 и респективно в чл.5, ал.4,т.2 от договора са договорени две отделни условия , при настъпването на които би се стигнало до промяна на вече договорената към момента на подписване на договора превозна цена. В случая превозвачът по процесния договор претендира присъждане на допълнително възнаграждение за извършен за период м.януари 2022год. до м. юни .2022год. включително обществен превоз, извън вече заплатеното такова по договорените към датата на сключване на процесния договор за обществен превоз цена, позовавайки се на настъпването на договореното условие по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за нейното актуализиране. Съгласно цитираната клауза , като условие за това е посочена промяна на цената на ГСМ / горивно смазочни материали / с повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената й към датата на подписване на настоящия договор. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновават извод за настъпването на предвиденото в клаузата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора условие за актуализация на договорената вече превозна цена. От приложената към писмото на НСИ и цитирана по-горе справка се установява , че цената на природния газ за месеците януари –юни включително на 2022год. / по данни на НСИ за всяка от групите от И1 до И5 по трите критерии на НСИ / се е увеличила спрямо данните на второто шестмесечие на 2019год. От аритметическите изчисления на база тези данни е изводимо , че през 2022год. увеличението на цената на природния газ надвишава необходимите за индексирането на цената по чл.5, ал.1 от договора между страните 20%. По отношение наличието на горното обстоятелство е налице признание между страните, обективирано в приложеното по делото допълнително споразумение от 22.08.2022год. Релевантно за спора е и съдържащото се в това споразумение признание и относно ръста в цената на природния газ през процесния период съпоставимо с цената на природния газ към момента на сключване на процесния договор. Договореностите в това споразумение са продиктувани именно от увеличената цена на природния газ към датата на сключване на споразумението –м.08.2022год. /над 600%/ спрямо цената му към датата на сключване на договора - 02.12.2016год. Предвиденото в чл.5, ал.4, т.2 от договора актуализиране на размера на цената на превоза е предпоставена от промяна в цената на ГСМ / горивно-смазочните материали/ . Доколкото цената на ГСМ се формира от сбора на цената от всеки един от двата компонента- това на горивото и съответно на смазочните материали , то промяната в цената дори на само един от двата компонента води до промяна в общата цена на ГСМ, а промяната в последната е релевантна за преценката относно наличието на основание за актуализация на договорената вече превозна цена. Тоест, по разбиране на настоящия състав, което според него съответства и на волята на страните , изразена в чл.5, ал.4,т.2 от договора, при употребата на обозначението ГМС, съответстващо на горивно-смазочни материали, за да е налице промяна в цената на превоза е достатъчно да е настъпила промяна или в цената на двата компонента или в цената само на един от тях и съответно тази промяна да надхвърля предвидените в договора 20% . С оглед на изложеното по-горе и независимо от липсата на данни по делото относно цената на ГСМ категорично е налице основание за извършване на претендираната от превозвача актуализация само и единствено при установената промяна в цената на природния газ . И тук следва да се посочи , че промяна в цената на смазочните материали на автобусите, извършващи възложения обществен превоз не е твърдяна от ищеца и не е поддържана като основание за извършване на поисканата от него индексация. Превозвачът се позовава единствено на промяна в цената на природния газ , тъй като това е ползваното от автобусите гориво през процесния период , а промяната в цената на природния газ над предвидените 20% е категорично установена по делото. Изрично, ясно и недвусмислено в чл.5, ал.4, т.2 от договора страните са обективирали съгласието си преценката за промяна на цената на ГСМ да се прави „ съгласно данните на Националния статистически институт“ , а договореното между страните , съгласно чл.9 от ЗЗД, има силата на закон. С оглед на това данните от НСИ, разглеждани във връзка с признанието на страните в цитираното споразумение , са основополагащи за преценката относно наличието на основание за промяната на цената по чл.5, ал.4, т.2 от договора. Със същия аргумент преценката за наличие на промяна в цената на превоза не следва да се прави при съпоставка с цената на закупуването от превозвача , доколкото такава уговорка в договора липса и извод за наличие на такава не може да се направи при тълкуване волята на страните по чл.20 от ЗЗД. В клаузата на чл.5, ал.4,т.2 от договора е обективирана договореност преценката за наличие на промяна в цената на ГСМ да се прави спрямо цената към датата на подписване на договора. Процесният договор е подписан на 02.12.2016год., поради което съпоставката в цените следва и в случая се прави именно към този момент. В чл.5, ал.4, т.3 от договора страните са се задължили при настъпване на предвиденото в чл.5, ал.4,т.2 от договора условие за индексация на цената на превоза до проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5,ал.1, както и е предвидено , че при непостигане на съгласие при преговорите страните по договора се споразумяват, че възнаграждението за километър маршрутен пробег да се промени с 2.5%. В чл.5, ал.4, т.3 от договора са постигнали договореност , че при настъпване на условието за актуализация на цената всяка от тях има право да направи мотивирано писмено предложение на другата страна за преговори, които следва да започнат в срок от 7 дни от датата на предложението и да завършат в срок до 30 дни от датата на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение , страните са предвидили настъпване на посочените в т.1 и т.2 последици. При така постигнатата договореност Столична община поддържа твърдения за липса на основания за извършване на претендираната от превозвача индексация , тъй като не са настъпили предвидените в цитираното по-горе условие за това- инициране от страна на превозвача и провеждане на преговори за промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег. От своя страна превозвача поддържа ,че иницирането на преговори не му било вменено като задължение , а само негово право и че при липса на постигнато споразумение за промяна на цената на превоза до 5 % спрямо стойността по чл.5, ал.1 от договора , автоматично първоначално договорената цена за километър маршрутен пробег се променя с 2.5% . Поддържано е и още едно твърдение , а именно ,че натрупването на 20% изменение на цената на ГСМ спрямо датата на подписване на договора води до изменение на цената на превоза с 2.5% и всяко следващо 20% изменение в цените на ГСМ също води до изменение на превозваческото възнаграждение с 2.5 % . В случая провозвачът претендира увеличение на цената на превоза единствено с 2.5 %. Независимо от конкретизираната по-горения начин искова претенция , а и във връзка с нейната основателност следва да се извърши тълкуване на действителната воля на страните , съобразно формулировките в клаузите на чл.5, ал.4, т.2 и чл.5, ал.4, т.3 от договора. Както вече се посочи по-горе, в чл. 5, ал.1 от сключения между страните договор е договорена цена за извършване на възложения обществен превоз в размер на 3.00 лева на километър без ДДС или 3.60 лева с ДДС. В чл.5, ал.4 ,т.1 и т.2 от договора са предвидени две условия , при настъпването на които страните са предвидили промяна в цената на първоначално договорената цена на километър маршрутен пробег. От съдържанието на двете договорни клаузи е видно ,че при наличие на посочените в тях условия, страните са предвидили въпросът с актуализацията първоначално да бъде разрешен чрез добросъвестни преговори , процедурата за инициране и провеждане на които е разписана в чл. 5, ал.4, т.3 от договора и в случай че при преговорите не се постигне съгласие за индексация , обективирано в писмено споразумение , да се приложат предвидените в т.1 и т.2 последици. При горния прочит на договореностите в спорните каузи, настоящият състав приема, че настъпване на условието по чл.5, ал.4,т.2 от договора е основание превозвачът да претендира индексация на определената в чл.5, ал.1 от договора цена на километър маршрутен пробег като размера на индексацията е поставен в зависимост от това дали страните , в резултат на проведени преговори , са постигнали споразумение относно този размер или не. В първия случай , размерът на индексацията би могъл да достигне до посочените в договора 5% и договореност в този смисъл следва да е обективирана в писмено споразумение между страните. Във втория случай и като договорена последица от липсата постигнато споразумение между страните относно размера на индексацията , възнаграждението се индексира автоматично с посочените от страните 2.5%, без да е необходимо ново писмено споразумение за това. В случая не се твърди и не се установява между страните в резултат на проведени преговори да е постигнато и подписано споразумение по чл.5, ал.4,т.3 за актуализация на цената за възложения за процесния период обществен превоз със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1 от договора , поради което тази цена се индексира автоматично с 2.5 %. Изложеното по-горе мотивира извод и за това ,че страните по процесния договор за договорили еднократно индексиране на цената по чл.5, ал.1 с 2.5%, поради което претенцията на превозвача за индексирането с този процент се явява основателно. Индексирането й с 2.5% при всяка промяна на цената на ГСМ с повече от 20% не може да бъде изведена при тълкуване на договорните клаузи . Това би било и в противовес с целта на индексацията на превозната цена касателно конкретните месеци. Чрез еднократното индексиране тази цел е постигната , а именно ще бъдат преодолени негативните последици за превозвача от промяната в икономическите условия, в случая от увеличението на цената на ГМС за процесните месеци и така ще бъде постигната еквивалентност на насрещните престации по договора. Същата ще бъде нарушена ако се приеме , че цената на превозното възнаграждение за същите тези месеци следва бъде индексирана с нови 2.5% при ново последващо поскъпване на цената на горивото с повече от 20 % , тъй като с нови и нови 2.5% върху вече индексираната цена на превоза за процесните месеци , превозвачът би се обогатил неоснователно . Противен извод не би могъл да се изведе от извършените с подписаното между страните на 22.08.2022год. промени в клаузите на процесния договор. Макар някои от тези промени да касаят размера на възнаграждението за извършен превоз , то те имат действие от 31.юли.2022год. и не касаят процесните месеци, респ. по отношение тях е приложима старата редакция на клаузата на чл.5 от договора / преди изменението й в сила от 31.юли.2022год./. Предвид гореизложеното правилни и обосновани се явяват изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция и то в посочените размери . Оплаквания във въззивната жалба относно уважения размер на исковите претенции не се съдържат като същите са концентрирали върху липсата на основание за претендираното от превозвача индексиране на цената за извършен превоз. Размерът е определен от първоинстанционния съд на основание чл. 162 от ГПК , въз основа на данните по делото за изплатеното възнаграждение за извършен превоз за процесните месеци и изминалите километри. Индексираният размер на превозваческото възнаграждение съставлява част от договореното такова , поради което същото е дължимо в уговорените в чл. 5,ал.2 от договора срокове, в частност –до 14 число на следващия месец. Доколкото в договора е определен срок за изпълнение на задължението , длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му- чл.84, ал.1 от ЗЗД .Тоест забавата е от 15-то число на месеца ,следващ месеца ,за който се е дължало възнаграждението .С оглед на гореизложеното се явяват неоснователни оплакванията на въззивника ,че страните не са договорили падеж за изплащане на увеличената цена на превозното възнаграждение и че в случая е приложима разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД и че ответникът е бил поканен от кредитора да изпълни задължението си едва с получаване на преписа от исковата молба. Неоснователни са оплакванията на въззивника за неоснователно присъждане на лихва за забава върху ДДС. В случая се касае за неизпълнение на парично задължение , което е формирано от стойността на превозваческото възнаграждение , индексацията върху него от 2.5% и начисления и дължим ДДС, поради което последиците от неизпълнението на цялото задължение , включително и лихвите за забавено изпълнение се дължат и върху включващото се като дължима сума ДДС. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба ,че първоинстанционния съд не се е произнесъл по наведеното възажение за изтекла погасителна давност по отношение вземането за м. януари 2022од. Такова произнасяне е видно в мотивите на първоинстанционния съд и възражението е отхвърлено като несъстоятелно. Вземането за индексираното възнаграждение за м. януари 2022год. не е погасено по давност, тъй от момента на неговата изискуемост- 14.02.2022год. давностния срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска- 24.01.2025 год. Гореизложеното налага извод за основателност на исковите претенции и по чл.86 от ЗЗД , в посочените от първоинстанционният съд размери и периоди и постановеното в същия този смисъл първоинстанционно решение се явява павилно и следва да се потвърди. По частната жалба : С обжалваното решение и съобразно изхода от спора в полза на ищеца - „ МТК Гроуп“ ЕООД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000лева,при претедирани такива в размер на 15 000лева. С молба по чл. 248 от ГПК ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските като му бъде присъден пълния размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Столична община е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК. С обжалваното определение № 3699/17.09.2025год. първоинстанционният съд е оставил молбата по чл. 248 от ГПК без уважение. Определението е правилно. Уговореното и заплатено на поцесуалния представител на „ МТК Гроуп“ ЕООД адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство е в размер на 15 000лева и този размер действително е по-нисък от минималния по Наредба № 1 / 2004год. за възнагражденията за адвокатската работа. Дори и в този си размер, възнаграждението се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената по него от адвокат пълномощника юридическа работа, поради което направеното възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК от ответника се явява основателно. Няма спор, че образуваното пред СГС т.д.№ 155/25 год. е част от поредица дела с предмет присъждане на иднексирано възнаграждение за извършен обществен превоз и че по много предходни на настоящото дело дела са налице влезли в сила осъдителни решения. Спорният въпрос по всички тези дела , включително и по настоящото е бил един и същи- дали съобразно клаузата на чл. 5, ал.4, т.2 от сключения между страните договор за обществен превоз от 2016год. уговорената превозна цена подлежи на индексиране еднократно с 2.5 % или по 2.5 % при всяка промяна на цената на ГСМ с повече от 20%. Отговорът на този въпрос е свързан с тълкуване на договорни клаузи и преценката за тяхната валидност. По така спорния въпрос вече е налице становище, обективирано в редица актове на СГС, САС и ВКС, поради което адвокатската работа по последващи образувани между същите страни дела , е значително облекчена както от правна ,така и от фактическа страна . В тези решения на съдебните инстанции е изразено становище и по редица други, навеждани и в настоящото производство доводи и възражения на процесуалния представител на ищеца, както и такова във връзка с допустимите и необходимите доказателствени средства за доказване на релевантни за спора факти. От друга страна , исковите претенции по всичките дела се основават на един и същи договор, сключен между „ МТК Гроуп“ ЕООД и Столична община , вземането по тях е идентично по основание като е различно единствено по размер и период. Тоест, касае се за еднакви по вид и съдържание процесуалните действия , извършени на адвокат пълномощника на ищеца , повтарящи се по всички дела с предизвестени резултати от тези действия както за страната ,така и за неговия процесуален представител. При съобразяване на горното във връзка с преценката относно обема и сложността на извършената адвокатска работа от процесуалния представител на ищеца в производството пред СГС, настоящият съдебен състав намира , че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 15 000лева е прекомерно и правилно е намалено в размер на 5 000лева. С оглед на това липсват основания за уважаване молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното определение № 3699/17.09.2025год., поради което следва да бъде потвърдено. Горните съображения са напълно валидни и по отношение претендирания от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение за въззивното производство, което се доказва в размер на 3 800 евро. Същото се определя от настоящия съдебен състав за прекомерно, а направеното възражение от въззивника по чл. 78, ал.5 от ГПК за основателно. Допълнителен аргумент за това е обстоятелството, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани и анализирани нови доказателства. Като съответен на фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция , обема и сложността на свършената от адвокат пълномощника на въззиваемото дружество адвокатска работа съдът намира като адекватен, разумен и справедлив адвокатски хонорар от 1 200 евро , в който и размер искането по чл. 78, ал.1 от ГПК искането следва да се уважи. Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, в настоящия си състав,