Решение № 1912 от 3.12.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 306/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във връзка с чл.129, ал.7 от ДОПК. Образувано е по жалба на А. А. Г., [ЕГН] от гр.Търговище, общ.Търговище, обл. Търговище, [улица], вх.•, ет.•, ап.•, подадена чрез адвокат Ж. К. от АК – Варна, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Варна, [улица], ет.2 срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ №19/18.03.2025г., издаден от орган по приходите – К. В. М., ст. инспектор в отдел МДТ при Община Търговище, потвърден с Решение с рег. № РШ-МДТ-9/02.06.2025г. на Кмета на Община Търговище, с който на А. А. Г. е отказано възстановяването на сумата от 7158.33 лева, представляваща заплатен от него данък за възмездно придобиване на МПС. В жалбата като отменителни основания се навеждат некомпетентност на органа, издал АПВ, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Навежда се, че в АПВ не е посочено, че служителят при Община Търговище е действал като орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.4, във връзка с ал.3 от ЗМДТ. Излага се становище, че видно от съдържанието на АПВ същият е издаден от лице, изпълняващо длъжността „старши инспектор“ при Община Търговище. Излага се твърдение, че сделката, по която е придобито процесното МПС е развалена, поради неизпълнение от страна на продавача, изразяващо се в предоставяне на вещ с недостатъци, които своевременно са установени от купувача и облигационната връзка между страните е преустановена чрез разваляне на сключения между тях договор. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че развалянето на договора, във връзка с който е заплатен данъка по чл.44, ал.1 от ЗМДТ от оспорващия, съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД с обратна сила се явява отпаднало и основанието за заплащането на този данък. Оспорващият твърди, че АПВ противоречи на материалния закон, поради това, че внесената от него сума от 7158.33 лв., като данък за възмездно придобиване на МПС се явява недължимо платена, на отпаднало основание, с оглед последващото разваляне на сделката. Навежда се, че ДОПК регламентира специален ред за възстановяване на публични задължения, какъвто е характерът на внесения от оспорващия местен данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ и служителят, издал оспорения АПВ е следвало да го приложи. Излага се становище, че указанията на издателя на оспорения АПВ по отношение на гражданскоправните възможности за защита на оспорващия по съдебен ред спрямо насрещната страна по разваления договор са неправилни, тъй като публичните задължения на страните по развален договор, не са част от разноските, на които има право купувачът по смисъла на чл.195, ал.1 от ЗЗД. Моли се оспореният АПВ да бъде отменен като незаконосъобразен и да бъде разпоредено възстановяването на сумата от 7158.33 лева на оспорващия. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат Ж. К. от АК – Варна, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Повторно навежда доводи, обосноваващи издаването на АПВ от некомпетентен орган, тъй като в същия длъжностното лице не е посочено, че действа като орган по приходите. Навежда и нарушение на материалния закон, поради отпадане с обратна сила на юридическия факт, въз основа на който се дължи местният данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ. Моли жалбата да бъде уважена и за присъждане на направените по делото разноски. Представя писмена защита с вх.2986/17.11.2025г., в която излага подробни доводи, обосноваващи некомпетентност на длъжностното лице, издател на АПВ и издаване на последния в нарушение на материалния закон. Ответникът по оспорването – Кметът на Община Търговище, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. К. счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че с представената Заповед № РД-З-1199/27.09.2024г. по делото се доказва, че процесният АПВ е издаден от материално компетентен орган. Излага доводи, обосноваващи че след като е имало сделка, покупко-продажба, данъкът е дължим. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки с вх.№2921/10.11.2025г., в които излага подробни доводи, обосноваващи, че не е налице правно основание, на което Община Търговище да възстанови на А. А. Г. внесената от него сума от 7158.33 лева като местен данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С договор за покупко-продажба на селскостопанска техника от 09.01.2025 год., с нотариална заверка рег.№83/09.01.2025г., оспорващият А. А. Г., в качеството на земеделски производител е закупил от „АГРОТРОН 2007“ ЕООД, ЕИК 125575433 гр.Търговище, употребяван колесен трактор, с рег.№ Т 06033, марка “John Deere”, модел 6215R, сериен номер 1L06215REFK836396, двигател: CD6068U004167, за сумата от 238 611.26 лева /стр.29/. Във връзка с придобития по възмезден начин колесен трактор купувачът А. А. Г. е извършил плащане на 09.01.2025г. по съответната банкова сметка на Община Търговище на сумата от 7158.33 лева, съставляваща размера на дължимия местен данък за придобиване на имущество по възмезден начин на основание чл.44, ал.1 от ЗМДТ. С Анекс от 10.01.2025г. към гореописания договор за покупко-продажба на колесен трактор, с нотариална заверка рег.223/20.01.202г., страните по договора са постигнали споразумение, купувачът да върне на продавача закупената по договора селскостопанска техника – марка “John Deere”, модел 6215R, сериен номер 1L06215REFK836396, двигател: CD6068U004167, поради технически причини /стр.27/. На 25.02.2025г. А. А. Г. е подал Молба с вх.№ РД-02-1451/25.02.2025г до Началник на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище с искане за възстановяване на платената от него сума от 7158, 33 лв. като данък за придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, поради разваляне на гореописания сключен договор за покупко-продажба на МПС /стр.26 от делото/. Във връзка с така подадената от Г. молба с Резолюция за проверка по прихващане или възстановяване по ЗМДТ № 19 от 25.02.2025 год. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище, последният е определи К. В. М. на длъжност старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ да извърши необходимата проверка. С писмо рег.№ РД-01-1053/28.01.2025 год. на Община Търговище е изискана информация от Директора на ОД „Земеделие“ – Търговище относно обстоятелството, кое лице към момента на справката е записано като собственик на колесен трактор с рег. номер Т 06033, марка “John Deere” с посочен сериен номер и номер на двигател /стр.34/. С писмо изх.№ РД-1202-86-1/31.01.2025 год. на ОД „Земеделие“ – Търговище директорът на посочената дирекция към МЗХ е посочил, че от информационната система на дирекцията се установява, че посоченият колесен трактор е бил регистриран на името на „Агротрон-2007“ ЕООД до 10.01.2025 год. На посочената дата (10.01.2025 г.), е последвала пререгистрация въз основа на Договор за покупко-продажба от 03.12.2024 год. на името на ЗП А. А. Г. с нов регистрационен номер, а след това – на 28.01.2025 год. същият колесен трактор отново е пререгистриран на името на „Агротрон-2007“ ЕООД чрез Анекс от 10.01.2025 год. към горепосочения Договор за покупко-продажба, поради разваляне на сделката /стр.35/. В резултат на извършената проверка на 18.03.2025г. е издаден Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ №19/18.03.2025г, с който на А. А. Г. е отказано възстановяването на сумата от 7158.33 лева, представляваща заплатен от него данък за възмездно придобиване на МПС. От фактическа страна в АПВ е прието, че е налице плащане на посочения местен данък от страна на купувача по договора за покупко-продажба на МПС, както и че съответния договор е развален със сключения на 10.01.2025г. анекс между страните. Основният и единствен мотив на органа, за да постанови отказа с оспорения АПВ, е, че купувачът следва да насочи искането си към продавача по сделката, като част от обезщетението, на което има право при продажба на вещ с недостатъци, съобразно разпоредбите на ЗЗД. Акт за прихващане и възстановяване №19/18.03.2025г. е издаден от К. В. М. на длъжност старши инспектор, като имената и длъжността на издателя са изписани в съдържанието на АПВ. Срещу реквизита „орган, издал акта“ под подписа, положен от издателя, също са изписани имената К. М.. Акт за прихващане и възстановяване №19/18.03.2025г. е връчен на А. А. Г. на 24.03.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.25/. Посочения акт е обжалван от Г. пред Кмета на Община Търговище с жалба с вх.№РД-02-2324/02.04.2025г. Към жалбата е приложено Споразумение от 31.03.2025г. От същото се установява, че на 31.03.2025г. страните А. А. Г. и „АГРОТРОН 2007“ ЕООД, ЕИК 125575433 гр.Търговище са се споразумели, че сключеният между тях на 09.01.2025г. договор за покупко-продажба на селскостопанска техника е развален от страна на продавача, поради неизпълнение на договора от страна на купувача, изразяващо се в предаване на вещ с недостатъци, които я правят негодна за обикновеното ѝ употребление. В същото споразумение в т.4 страните са се споразумели, че развалянето на сключения договор има обратно действие, като правата и задълженията по договора отпадат с обратна сила, поради което купувачът по договора не е придобил употребявания колесен трактор, предмет на договора. По така постъпилата от Г. жалба с вх.№РД-02-2324/02.04.2025г. Кметът на Община Търговище е постановил Решение № РШ-МДТ-9/02.06.2025г., с което е потвърдил като законосъобразен АПВ №19/18.03.2025г., издаден от К. В. М., ст. инспектор в отдел МДТ при Община Търговище. Посоченото Решение е съобщено на Г. на 06.06.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.14 от делото/. Жалбата на А. А. Г. срещу Акт за прихващане и възстановяване №19/18.03.2025г. е издаден от К. В. М. на длъжност старши инспектор е подадена до Административен съд – Търговище на 20.06.2025г. Не се спори по делото, че оспорващият А. А. Г. е платил сумата от 7158.33 лева и тя представлява данък за възмездно придобиване на МПС по Договор за покупко-продажба на селскостопанска техника, сключен на 03.12.2024г. между „Агротрон 2007“ ЕООД гр.Търговище и А. А. Г. в качеството му на земеделски производител за селскостопанската машина – колесен трактор марка John Deere, модел 6215R, рег.№ Т 06033. Посочените обстоятелства се и установяват по несъмнен начин от представените по делото преводно нареждане от 09.01.2025г. /стр.31/. От представената по делото Заповед № РД-3-1199/27.09.2024г. на Кмета на Община Търговище по делото се установява че К. В. М.-ст.инспектор в отдел МДТ е определен от Кмета на общината за лице имащо правомощията на орган по приходите при установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. При така установеното, съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване и срещу такава част от него, която е била предмет на обжалване по административен ред, като задължителна положителната процесуална предпоставка. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване. Жалбата е подадена от надлежна страна-адресат на АПВ и при наличие на правен интерес. По основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка на посочените от оспорващия основания, както и след служебна проверка по чл.16, ал.2 от ДОПК, прави следните правни изводи: Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служител на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на ДОПК. Задълженията за местен данък, какъвто е данъка по чл.44, ал.1 от ЗМДТ, се определят от служител на администрацията на общината, определен за орган по приходите, със заповед на Кмета на общината, съгласно чл.4, ал.4 от ЗМДТ. Съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК „Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В случая от така представената по делото Заповед № РД-3-1199/27.09.2024г. на Кмета на Община Търговище безспорно се доказва, че К. В. М.-ст.инспектор в отдел МДТ е определен от Кмета на общината за лице, което да упражнява правомощията на орган по приходите. Видно от съдържанието на оспорения АПВ в него ясно са изписани името и длъжността на издателя на АПВ, а имено К. В. М.-ст.инспектор. Предвид изложеното и при доказаност, че посоченото длъжностно лице е определено за орган по приходите, при спазване на реда по чл.4, ал.1 от ЗМДТ и че към 18.03.2025г. същото е разполагало с правомощията на такъв орган, съдът приема оспорения АПВ за издаден от материално компетентен орган, при наличието на надлежно оправомощаване. В случая от правно значение са фактите, че посоченото лице е било определено по надлежния ред за орган по приходите и че същото е било носител на това качество, към деня на постановяване на АПВ. Липсата на изрично изписване в съдържанието на АПВ, на качеството на „орган по приходите“ на неговия издател, при пълна яснота и изписване на имената на издателя и неговата длъжност, води единствено до непрецизност на съдържанието на акта, но по никакъв начин не отнема компетентността на издателя на акта. По изложените съображение, съдът намира възраженията на оспорващия в тази насока за неоснователни. Съгласно чл.129, ал.7 от ДОПК, АПВ могат да се обжалват по реда на обжалване на ревизионните актове. Р. за обжалване на ревизионните актове по административен ред е регламентиран в Глава осемнадесета от ДОПК, където систематично е поставен чл.152, ал.2 от ДОПК. Съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ „…Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс….“. Предвид изложеното, съдът приема и Решение с рег.№РШ-МДТ-9/02.06.2025г. на Кмета на Община Търговище за постановено от материално компетентен орган. В оспорения АПВ в достатъчна ясна степен са изложени фактическите и правните основания на органа за издаването на АПВ, както и данни за неговия издател, с оглед на което съдът приема, че не са налице такива нарушения законовите изисквания за форма и съдържание, които да се квалифицират като съществени. В производството по издаването на оспорения АПВ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита и на участие в производството на оспорващия А. А. Г.. По отношение на съответствието на оспорения АПВ с материалния закон съдът намира следното: Обект на облагане с данъка по чл.44, ал.1 от ЗМДТ са и МПС, придобити по възмезден начин, извън изключенията, лимитивно описани в чл.44, ал.4 от ЗМДТ, в които настоящият случай не попада. Съгласно чл.45, ал.1 от ЗМДТ „Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44…“. В случая, видно от съдържанието на договора от 09.01.2025г. за покупко-продажба на селскостопанска техника-колесен трактор, между страните няма договореност данъкът да се заплаща солидарно от страните или от прехвърлителя. С пораждането на факта на придобиването по възмездната сделка, между лицето- преобретател и общината възниква данъчно правоотношение, по което преобретателят е данъчно задължено лице, за което възниква по силата на закона задължение да плати месния данък по чл.44, ал.1 ЗМДТ. В случая, безспорно по делото е, че към датата на внасянето на данъка - 09.01.2025г. оспорващият Г. е придобил качеството на собственик на процесното МПС по силата на възмездната сделка-сключения договор за покупко-продажба, следователно за него като преобретател по силата на закона е възникнало и задължението за плащането на месния данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ. Развалянето на сделката, въз основа на която оспорващият се легитимира като собственик на обекта на облагане няма за пряка правна последица промяна или заличаване на данъчното задължение към минал момент, нито се възстановява висящността или дължимостта на задължението, което вече е погасено чрез заплащане. В тази насока Решение №13096/03.12.2015г. по ад.д.№3515/2015г. на ВАС. Съдържанието на данъчното правоотношение не се влияе от промените в гражданските правоотношения между страните по договора. Дължимостта на местният данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ възниква по силата на закона и не се изключва, поради разваляне или нищожност на договора. За целите на данъчното облагане от правно значение е единствено качеството на лицето на собственик и преобретател на обекта на облагане, към деня на плащане на местния данък, като развалянето на договора не води до отпадане на основанието за заплащане на данъка. Обстоятелството, че развалянето на сделката има за гражданско- правна последица като връщане на процесното МПС в патримониума на продавача, не произвежда правна промяна в административното правоотношение между оспорващия и общината, тъй като плащането на данъка е извършено от лице носещо качеството на собственик и на данъчнозадължен субект по смисъла на ЗДМТ, и именно поради това си качество, придобито по силата на закона, плащането от оспорващия се явява дължимо извършено. В тази насока Решение № 10621/08.07.2019г. по адм. д. № 2143/2018 г на ВАС. По изложените съображения съдът приема оспорения АПВ за постановен и при правилно приложение на материалния закон. На основание всичко гореизложено, съдът намира жалбата на А. А. Г. срещу Акт за прихващане и възстановяване №19/18.03.2025г., издаден от К. В. М., ст.инспектор в отдел МДТ при Община Търговище за неоснователна и следва същата, като такава да бъде отхвърлена. При така постановения по делото правен резултат, съдът намира, че следва на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата. Съдът намира, че следва искането да бъде уважено до минималия размер от 130 лева, на основание чл. 24 от НЗПП/ посл.изменение ДВ бр.53/2025г в сила от 01.10.2025г./ за дело с материален интерес. Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът